Докато не си изясним нашето желание за наслаждение, ние не разкриваме в него цялата система от връзки и съставящи го свойства – то ни се струва просто желание, което не представлява нищо особено.

Но, когато започне да се разкрива неговата дълбочина, виждаме доколко тази система е сложна.

Така, в квантовата физика учените проникват все по-дълбоко навътре в материята, всеки път разкривайки цял свят вътре в по-малките елементарни частици, които преди са били смятани за неделими.

По същия начин, и ние проникваме все по-дълбоко в желанието за наслаждение. Но какво виждаме в него? Виждаме как висшата светлина, създала желанието за наслаждение, е въздейтвала върху него и е създала четирите стадия на пряката светлина. И в тези четири стадия, тъй като светлината е влязла вътре в желанието за наслаждение, тя изгражда собствена структура.

В самото желание за наслаждение няма нищо освен желание. Но светлината създава в него разлики според петте стадия на авиюта/дебелината на желанието (шореш, алеф, бет, гимел, далет), сфирот, светове, парцуфим, линии, безкрайно множество видове връзки и форми, всяка от които има свои характерни особености. Безкрайно многообразие от разлики – и всички те идват от светлината.

Затова, колкото повече навлизаме в желанието за наслаждение, толкова повече разкриваме светлината, Твореца, Неговата природа. Но Го разкриваме от материала, от желанието за наслаждение – и това се нарича „форма, облечена в материя”.

Ние разкриваме не самия Творец, а действията, които Той е извършил в материала и от тях Го познаваме, както е казано: „От Твоите действия ще Те позная”.

Проникваме в самия материал. Творецът е внесъл Себе си във вътрешността на материала, а ние разкриваме себе си, намиращи се в същия материал – и там се срещаме с Твореца. Затова, Ацмуто остава непознаваем.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.01.2011

[31501]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да вярвам, че кабалистите казват истината?

Отговор: Именно това е „вярата в мъдреците”. Защото нямаш друг изход, освен да вярваш на кабалиста – както по-малкия вярва на по-големия, за да порасне.

В нашия свят, детето също се доверява на възрастните – иначе как ще оцелее? Може ли то да постигне нещо, ако не ги слуша, ако не получава от тях необходимите инструменти, ако не се учи от делата им, подражавайки като маймуна?

Неслучайно, маймуната се смята за преходно звено от животинския към човешкия свят. Ученето „по маймунски” е средството, чрез което може да се стане човек. Детето гледа от възрастните и повтаря след тях отново и отново.

В какво се проявява неговият собствен разум? Именно в това, да гледа и копира външните движения. Благодарение на това, след това то постига тяхната вътрешна същност.

И затова е казано: „От действията Ти ще Те позная”. Ние нямаме изход – трябва да приемем съветите на кабалистите над нашия разум. Защото тези съвети идват от по-високи стъпала, следователно ти трябва да се държиши като дете пред по-възрастни.

Понякога е трудно, тези съвети дори да бъдат чути, защото в себе си, ти винаги изкривяваш думите на мъдреците. Нещо повече – доколкото ти се отдава да ги изпълниш, дотолкова и ще успееш.

Някои получават „от уста в уста” – те растат много бързо. Някои получават „от уста в уши” – те растат малко по-бавно. Но пътят е такъв: по-малкият се учи от по-големия. Главното е да направиш от себе си „маймуна” и да учиш от човека. Защото това са двете степени на развитие.

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31483]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек е уверен, че усеща Твореца – може ли да провери дали това е  реално усещане или е религиозна фантазия?

Отговор: Не трябва да се разубеждава човека от това, което той усеща. Защото не можеш да поставиш на него своята глава.

Да допуснем, че ти нещо реално знаеш, а той не знае, но си въобразява нещо неправилно. Ако ти го притискаш и убеждаваш в своята правота, то вместо своя предишен въображаем образ, той получава друг от теб. Но за него той също ще бъде въображаем!

Дори ако за теб това е очевиден факт и истина (въпреки че също е още под въпрос), но когато това дойде до него, това става само нова фантазия. Затова науката кабала не разрешава това да се прави. Не е необходимо да се намесваме и да разубеждаваме хората.

Толкова повече, че и твоята истина през цялото време се променя и когато се издигаш от степен на степен, цялото минало знание се преобръща до основи. Ти през цялото време преминаваш полярни състояния, прехвърляни от една страна на друга, докато не преминеш махсом. И въобще е казано: ”Не вярвайте на себе си до самия ден на смъртта (своя егоизъм)”.

Затова не е необходимо никого да разубеждавате. Ние само обясняваме на човека, доколко всички сме безпомощни в дадена ситуация и призоваваме за истинско изясняване, за здрав подход. Това се счита за чисти отношения: имаме 5 органа на чувствата – нека да се ръководим от тях.

Но казват, че е възможно да се придобият допълнителни органи на чувствата. Когато ги развием, подхождайки към това научно, здраво и логично, за нищо не вярвайки на дума, и разкрием още една реалност, то започваме да я изследваме! И тогава започваме да разбираме и намираме ново знание, отново на основата на този принцип: ”Да се съди може само на основата на очевидни факти”, на основата на реалното усещане.

От урок по статията ”Кабала и философията”, 02.01.2011

[31528]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел.Урок 2.

От година на година се стараем нашите уроци да стават все по-близки до хората, до света и това е необикновено сложно. Баал а-Сулам пише в своето Пророчество, че е молел, умолявал е Твореца Той да му помогне да се спусне от своята степен, за да може да обясни на хората методиката за разкриването на Твореца.

В духовното е много тежко да понижиш своята степен, защото там всичко е разбираемо, съвършено прозрачно и ясно. Защото висшата степен – това е съвършенство и да се спуснеш от нея сам е „още по-невъзможно”, отколкото да се качиш на нея! А няма думи да обясниш едни усещания.

Все пак кабалистите намерили думи за предаването на духовната информация, но те ги предназначават един за друг в своите кабалистични произведения. За всяка дума, която произнасят: „екрани” (масахим), „характерни свойства” (авханот), „подем на Малхут в Бина” и т.н., за специалните изобразявания на увеличените заглавни букви стоят духовни понятия.

Всичко това за тях е сякаш „нотната партитура” за музиканта, който гледа нотите – плаче или се смее. Те за него са като живи усещания, те веднага пробуждат в него усещания.

Все пак, опитайте да вземете нотната партитура и да я преразкажете с думи. Разкажете ми за усещането на симфония – какво можете да кажете?

Но на нас ни е необходимо някак да предаваме своите усещания. И въпреки че те още не са духовни, до входа са в духовния свят, но въпреки това нашите ученици и обикновения човек от улицата ги разделя дистанция от много и много години развитие. И ако предаваме своите уроци в непригоден вид, никой нищо не би разбрал. Затова е много сложно да се спуснем от тази степен, но трябва да се постараем да направим това. На нас ни предстои в това още голяма работа.

От 2-ия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31432]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Книгата „Зоар” въздейства на човека по особен начин – достатъчно е да чете, да слуша, да желае, да бъде свързан (даже виртуално) с групата. Всичко това, дори и в най-малка степен, доколкото животът му позволява да се освободи за тази книга, започва да развива в него духовен орган на възприятие. И в тази степен, човек започва да усеща промени, етапи на напредък.

Книгата „Зоар” трябва просто да се чете. Добре е да се публикуват избрани части в джобен формат, за да може човек да я чете навсякъде. Защото няма по-ефективно средство за напредък, от тази книга.

Книгата с Псалмите не помага за духовния напредък. Цялото човечество я чете вече хиляди години. Хората единствено се самоуспокояват.

Това в никакъв случай не принизява книгата с Псалмите, написана от нивото на пълната малхут. Защото, цар Давид е представител на малхут, на цялото творение. Както и всички други „свещени” книги, написани от постигащите Твореца, те носят в себе си светлина.

Но светлината, връщаща към източника, създаващ в нас свойството отдаване, както обяснява Баал а-Сулам в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, за нас е по-близка, по-ефективна от книгата „Зоар”.

В книгата „Зоар” светлината е най-силна. Разбира се, четенето на „Зоар” трябва да се съчетава с изучаване на статиите на Баал а-Сулам, Рабаш, „Учението за Десетте Сфирот”. Но книгата „Зоар”, трябва да запълва всички свободни минути на човека.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 30.12. 2010

31269

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Състоянията „Израел” и „народите на света” непрекъснато се сменят в човек и този процес не зависи от него. Всичко, което той може да направи, е „да натиска газта”, да се стреми напред с всичко, което има. За да направи това, човек се нуждае от силна връзка с групата и неотстъпна мисъл за духовно напредване по посока на отдаване. Така се реализира правилото „Израел, Тора и Творецът са едно”, което е заповедта на Твореца.

Колкото повече усилия полага човек, толкова по-често тези две състояния се сменят. Тук е важно да не позволяваме на някое от тях да ни отклони от пътя, да не искаме да останем в някое от тях, и да не затъваме в някое от тях.

Човек трябва винаги да вижда целта пред себе си и да се стреми директно към нея, дори, ако пътят е крив и неравен. Всеки е движен от собствените му решимот сякаш напредва по криволичещ тунел. Няма къде да избягаш, а само се стремиш напред без да правиш разчети на острите завои.

Може би искаш да спреш, да изживееш сегашното състояние, да го изучиш и да го „обмислиш”. Но това никога няма да помогне. Опитай се да преминеш през всички места с максимална скорост и не се тревожи, ако не познаваш пътя.

Единственият начин да разберем нещо е от висшето ниво. Едно дете никога не знае през какъв стадии на развитие преминава сега. Той разбира само предишните стадии. Затова по-големи деца могат да бъдат инструктори на по-малки. Най-доброто нещо е да се установи такава взаимовръзка между граничещи нива.

Затова ние винаги се стремим само напред, докато не достигнем самия край на поправянето. Само там ще разкрием всички корени, всички първоначални, свързващи и крайни състояния. Когато те се слеят в едно цяло, тогава ще разкриеш системата за момент и ще разбереш всичко. До тогава няма истина, на която да можеш да разчиташ.

От урока по статия на Рабаш, 02.01.2011

[31472]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как може в групата да се придвижим чрез вяра над знанието?

Отговор: Това е напълно невъзможно да се постигне без групата. Или се обединявате с учител по начина, по който е било в миналото, или се обединявате с групата. Но е невъзможно сами да се придвижите.

Когато говорим за взаимоотношенията между човека и Твореца, ние винаги подразбираме наличието на обкръжението. Без него аз нямам над какво да се издигна, нямам нищо за поправяне. Молбата към Твореца е молба за поправяне. Но поправяне на какво? Единственото нещо, което трябва да поправя, е моето отношение към ближния. Това е егоизмът, злото начало, безпричинната ненавист, разбитите келим, разбития Храм.

Затова, само по себе си, ние винаги подразбираме, че човекът се намира в правилното обкръжение, със своята група. Този принцип води началото си от планината Синай, където е било поставено условие: да се обедините като един човек с едно сърце. Само тогава ще получите  Тора и ще можете да се поправите.

Но ако не се опитате да се обедините и да достигнете до поръчителство, тогава какво ще поправите? В този случай вие няма да получите Тора. Условието за получаване на Тора е нуждата от нея. Тя е предназначена само за да поправи връзката между хората.

Затова в нашето време, когато светът е доведен до безизходна ситуация на всеобща взаимовръзка, когато става очевидно, че без правилната връзка между нас цивилизацията ще достигне до своя край, хората ще трябва да използват Тора. Те ще се нуждаят от Висшата сила, силата на светлината, която ще ги обедини.

Това е целта, поради която Тора, кабалистичният метод, е бил разкрит. Всички останали методи не могат да бъдат наречени Тора, защото те не се противопоставят на злото начало. Хората постепенно ще разкрият злото начало в този свят и тогава ще се нуждаят от истинската Тора.

От урока по статия на Рабаш, 02.01.2011

[31476]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да усещаш светлината?

Отговор: Усещането на светлината е усещане на наслаждение. В този свят аз мога да се наслаждавам от различни неща, които са ми приятни или неприятни, в зависимост от моето настроение. Веднъж ми е приятно, когато лежа в леглото и не искам да стана да присъствам на урока, а друг път нямам търпение да скоча от него, но не ми позволяват и ми казват да остана в леглото за още една седмица докато оздравея.

С други думи, това не е пълна наслада, така както сладостта, мекотата или топлотата – всички те са ограничени, условни понятия. Понякога те ми дават наслада, а друг път съвсем противоположното чувство.

Общото наслаждение, което чувстваме в нашето общо желание за наслада (желанието за получаване) се нарича „светлина”. Това е така, защото светлината, която е съществувала изначално, е създала нашето желание, съсъд, и сега желанието получава наслада, когато светлината го напълва или го разкрива. Така сме устроени! Затова, когато светлината напусне желанието, тя плаче и иска да го върне обратно. Така е създадено цялото творение.

Но Творецът иска ти сам да желаеш светлината, а не само да я получиш и да се насладиш. Освен наслаждението, което чувстваш, Той желае в теб да има разбиране и осезание за светлината: От къде идва? Какъв е нейният източник? Защо те е създал и какво иска от теб? Това е така сякаш светлината иска да ти покаже: „Погледни от каква далечна звезда съм дошла; там всичко е прекрасно и добро, а аз искам да те взема със себе си!”

Затова тя се скрива от теб и започва чрез всякакви косвени действия да ти привлича вниманието от всички страни. Тя си играе с теб, докато ти пожелаеш да узнаеш източника, от който тя идва, вместо да преследваш удоволствието, което може тя да даде и въпреки наслаждението, което тя дава.

В действителност, ако желаеш да достигнеш до нея, до нейния „дом”, това означава, че ти обичаш Него, а не просто наслаждението, което Той ти изпраща да почувстваш. Ти трябва да Го обичаш толкова много, че да бъдеш готов да „излетиш” до това място, до тази „звезда”, от която Той е дошъл, и никога да не се разделяш с Него. И ти го правиш, въпреки че напълно се отричаш от наслаждението, за да Му покажеш колко много Го обичаш.

От урока по статията „Кабала и философия”, 30.12.2010

[31306]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Говорейки за реализирането на науката кабала е необходимо да се вземе под внимание, че настоящото ни прераждане в този свят, не е първото. Вече сме преминали през множество прераждания и никой не знае точно през колко е преминал всеки от нас.

В последствие, това ще се разкрие, но казано честно, няма особен смисъл да броим нашите минали прераждания, тъй като всички те са били на неживо, растително и животинско ниво на развитие на желанието за наслаждение.

Изхождайки от това, ние сме се развивали. В началото, сме се намирали на неживото ниво на развитие, после на растителното, усещайки реалността подобно на растенията. След това, всеки от нас се е развивал на животинското ниво, възприемайки действителността подобно на животните.

И така сме преминали през няколко прераждания, докато, както е написано в „Дървото на живота” на Ари и в третата част на „Учение за Десетте Сфирот”, от животинското ниво, през маймуните (междинното ниво между животното и човека), сме стигнали до човешкото ниво в този свят – също във вид на животински организми, но на по-висока степен на развитие от животните.

На човешкото ниво в този свят, ние също сме преминали през множество прераждания, докато не сме стигнали до днешното състояние. И сега, в това прераждане, се занимаваме с особена работа, за да се издигнем на напълно различна ниво, за да разкрием нова, духовна реалност – реалността на Твореца.

При всеки преход между нивата и състоянията, има междинни етапи. Както разказва Ари, между неживото и растителното ниво се намират коралите, съчетаващи в себе си признаците на неживото и растението.

Между растителното и животинското ниво има междинно създание – много малко животно, наречено „полско куче”, което живее в земята, храни се от нея като растение, но неговото тяло функционира като животинско.

Днес се намираме в прехода между човека в този свят, живеещ като всичките седем милиарда души, и нещо духовно. Какво точно представлява това духовно – не знаем, но се намираме по средата.

И за първи път в тези преходи, през които сме преминали от неживото към растителното, от растителното към животинското, от животинското към човешкото, без да осъзнаваме какво се случва с нас и просто сме живели като всички хора в този свят, сега сме длъжни да преминем този преход осъзнато, вземайки участие в него. Ние, сами определяме ще се случи ли той или не, и по какъв начин. И той може да се осъществи само по наше желание.

Това развитие зависи от нас. Преходът е изключително особен. Отличава се с това, че ние сами изграждаме от себе си човека, който е подобен на Твореца.

Затова, за първи път в цялата наша история, в еволюционното ни развитие, на нас ни се разкрива науката кабала. Тя трябва да ни съпровожда в качеството си на инструкция, ръководство за действие, сборник от закони – наука, с помощта на която да извършим този преход. Защото, ако не си го изясним, не го пожелаем и не го изучим – няма да можем да го преминем.

Затова се наричаме „евреи” („иврим” – от думата „лаавор”, да премина), тъй като извършваме преход от състоянието човек в този свят, към нивото на духовния човек, подобен на Адам Ришон – на образа на Първия човек, който някога се е разбил на части и сега трябва отново да го съберем в едно цяло – и мъжката, и женската част в него.

Всичко това трябва да се осъществи в нашата съвместна работа. За тази цел, разполагаме с всички средства, но трябва да ги реализираме – да изучим какво не ни достига, за да станем този Човек, и да го направим.

От 2-рия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Само като започнем да съединяваме в единно цяло разбитото „лего” Адам Ришон (Първия Човек), ние виждаме, доколко всичко, което се случва с нас в този свят – и най-неприятните и по-приятните събития, насъщни и не насъщни, неизвестно защо случващи се и сякаш случайно – всички те започват да се наслагват по някакъв чудесен начин, всичко се подрежда и идеално си подхожда едно с друго, до най-малките детайли.

Тогава започваме да разбираме необходимостта от всеки натиск и кризата, които светът преживява днес, всички трудни състояния, през които всеки човек преминава в своя живот. Всичко това е предназначено само за да подтикне всеки от нас към това място, към своята мисия, към правилна реализация.

Ако само се вслушаме, какво именно Твореца иска да направи с всеки от нас, ако действително реализираме „Няма никой освен Него”, желаейки Той да извърши в нас Своето действие и всеки път се вслушваме в Него – това е достатъчно.

Но за да чуем, трябва да изпреварим тези свои действия, както е казано „ще направим и ще чуем”. Защото да чуем какво прави Твореца, означава да се намираме на ниво Бина (слухът е нивото Бина, много висока степен). И затова в началото трябва да бъдат действията, както е написано под планината Синай: „Ще направим – и ще чуем”.

Същият този процес трябва да осъществим, стараейки се да се сближим един с друг със сърцата, като един човек с едно сърце, да постигнем взаимно поръчителство, помагайки си един на друг да се съединим. Защото само заедно, като се стремим да съединим между себе си всички наши точки в сърцето, нашите желания, ние строим това разбито кли/желание, наново събирайки го от неговите части, възстановявайки го.

От 2-я урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31439]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→