Ние се събираме заедно, слушаме урока, правим нещо без особено желание, или обратното, с противоположно желание. Защото аз идвам в групата и извършвам различни действия, за да ми е добре.

Обаче тези действия са ми препоръчани от кабалистите. Заедно с всички аз чета техните книги и тогава, искам и разчитам, че ще ми бъде добре, започвам все пак да мисля за това, че и на другарите ще им бъде добре.

Аз буквално се отвращавам от това, което ми се иска. Така работи над мен в началото кабалистичния материал.

Промените, които се извършват в мен, ми се струват много странни. Аз не ги желая и не ги разбирам. В началото аз въобще съм объркан и не разбирам както се случва.

Но след това започвам да се съгласявам с тях и даже ги очаквам. Аз вече искам при мен да дойдат такива изменения, и започвам да „премествам стрелките” на своето намерение: преди това аз егоистично съм желал да бъда в групата, да уча и да участвам във всичко, за да ми бъде добре, а сега правя това заради промените в себе си. Аз искам да се обърна към желанието, устремено към ближния, за доброто на ближния, към мисълта за ближния, към излизане от самия себе си.

Всичко това, за сега, все още е проникнато с разчети за личната изгода. Защото отдаването – това е сближаване с Твореца, възможност да се измъкнем от нашия мъничък свят и т.н. И все пак ние вече виждаме промените в своето намерение, в своите очаквания. За това е казано: „от ло-лишма към лишма”, т.е. от егоистичните намерения към алтруистични – за сега с малките крачки на начинаещият.

А след това аз още по-силно се откъсвам от разчетите за лична изгода. Аз искам да съм „под упойка”, отключвайки се от себе си, не усещайки себе си, да се изпаря над егоизма и личните сметки и да се почувствам свободен.

И отново, на мен ми е хубаво да бъда свободен. Аз буквално съм замаян, опиянен и не съм ограничен повече от егоизъма си. И все пак тук присъства осъзнаването на злото, аз разбирам, че егоистичното желание ме ограничава и отделя от целта.

И накрая, човек започва да влага сили в работата срещу своя Фараон, въпреки него, над него, желаейки да се издигне към отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33747]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако сме егоисти, значи всяко желание за отдаване е илюзия?

Отговор: Абсолютна илюзия, абсолютна лъжа. Ако мисля за някого, то мисля за себе си, добавяйки към това псевдо-връзка с някой друг. Всъщност, няма нищо такова, няма никой друг. Всички мои усещания и впечатления остават в моето желание и само на това условие аз мога да правя разчет.

Въпрос: Тогава защо седим тук и защо се надяваме, че ще пожелаем да отдаваме? Как е могло в нас да се породи такова желание?

Отговор: Това става благодарение на това, че нашето желание е способно да усети себе си като такова в дълбочина, а на повърхността усеща себе си така, сякаш не е той, а някой друг.

Нищо не се е разбило, освен мислите, намеренията, представите за това, че всички сме раздробени и разделени. Самото желание не може да се разбие – разбило се е намерението, усещането за единство. И затова в нас възниква илюзия, сякаш единното желание, създадено от Твореца, е разделено, разбито, разсечено на много части. Илюзията е възникнала в самото желание.

В нас има вътрешни келим: „корен“, „душа“, „тяло“ – в тях аз усещам своето „Аз“. А също има външни келим: „одежди“ и „палати“ – аз тях не ги усещам като себе си. Разкъсайки дрехата на себе си, аз няма да закрещя от болка. Аз не усещам обкръжаващото пространство, макар това също да е мое желание. Просто в него са възникнали такива различия, такава нечувствителност.

Представете си: ако ти усещаш всички келим в техния истински вид, то цялата реалност би била за тебе като твоя собствена „плът“ и дори повече. Някой забива пирон на стената, а ти крещиш.

Нашият проблем е в отсъствието на намерение. Намерението се е повредило и сега ние не отнасяме към себе си „чуждите желания“. Всичко зависи от това, което разкрива човек. И нашата работа е само в това, да приобщим към себе си желанията. При това те самите остават неизменни, а цялата разлика е в намерението: заради получаване или заради отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 26.01.2011

[33734]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Докато практически не постигнем всяка дума, за която говори науката кабала, съгласно нейното стъпало в духовното, няма да можем нищо да разберем.

А дотогава, просто жонглираме с думите – абстрактни форми, които не са облечени в материя. Но ако кабала се разкрива като методика за поправяне на света, тогава защо идва в такава абстрактна и неразбираема за обикновения човека форма?

Отговор: Кабала не е изкуствена и абстрактна методика за поправяне, а най-естествената. И ако тя се разкрива в такава форма, значи именно в този вид трябва да я получим, и това е най-подходящото за нас лекарство.

Тоест, аз трябва да го приема и да не споря – да не се оплаквам, че е горчиво, неразбираемо и че има именно такива правила за приемане. Предварително трябва да се отнасям към това средство като към абсолютно съвършено. Тази „дреха” е ушита специално за мен.

А аз недоумявам, как ще е предназначена за мен, ако не е ясно къде може да си напъхам ръката или главата, как се облича тази дреха?! А ми казват: не се притеснявай, тя е нагласена точно по твоите мерки – нито повече, нито по-малко!

Затова е необходимо само да се придвижа към нея, да я изследвам и видя как мога да се облека в тази дреха. Защото тя е ушита и готова именно за мен.

Възможно е обясненията малко да се адаптират, да се приближат към хорта, за да се облекчи възприемането на тази наука. Но по същество, тя вече ни е представена в най-съвършения за нас вид. Можем да се оплакваме, че не я разбираме, защото там има много неподходящи от наша гледна точка примери, абстрактни (за нас) имена, а книгата „Зоар” е пълна с алегории, които ни объркват.

Но ако човек гледа на всичко това като на спасително лекарство, изпратено му свише, той трябва да го приеме като съвършено, ефективно специално подбрано за него средство.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 26.01.2011

[33781]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

След два дни започва конгресът в Берлин. Нашата нагласа трябва да бъде проста.

Искам да се обединя с другите и посредством това обединение да получа нови, допълнителни, големи сили, които ще ми помогнат да видя цялата реалност вътре, да видя всичко чуждо като свое, всичко външно като вътрешно. Творецът също е вътре. Искам да разкрия всичко в себе си и да се отнасям към творението като към своя вътрешен свят. Въпреки, че е егоистичен.

Въпрос: Излиза, че вместо принципа „Няма никой, освен Него”, аз казвам: „Няма никой друг, освен мен”?

Отговор: Вярно е, че няма никой друг освен мен. И Творецът, и другарите – всичко е вътре в мен, всичко това съм аз. Затова, човекът трябва да си каже: „Светът е създаден за мен”.

Тук можеш да възразиш: „Аз включвам всички в себе си, но продължавам да се отнасям към тях егоистично. Сякаш съм намерил своите деца. По-рано не съм знаел, че са мои, а сега това се е разкрило. Тогава, естествено ще ги обичам, като по този начин само разширявам своите егоистични келим и пресмятам изгодата. Излиза, че просто отглеждам получаващото си желание – и само толкова?”

Не, не се притеснявай. Едновременно с това, получаваш силата на съпротивлението, и тогава обединяването с другарите няма да стане за теб още една користна добавка към желанието. Напротив, то ще се осъществи над твоя егоизъм. Единството ще се формира на едно стъпало по-високо.

От урока по статия на Рабаш, 26.01.2011

[33773]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всичко се случва в човека. По духовния път той започва да вижда, че не съществуват никакви сили извън него. Силите на природата, силите на групата – всичко се намира в него, всичко се отнася към него. Тогава групата влиза вътре, силите на другарите се проявяват отвътре и той все по-ясно и по-ясно вижда, че всичко зависи от порядъка на неговите свойства.

Например седмичната глава на Тора („Мишпатим”) ни разказва за съдебните предписания. Тя забранява женитбата при определени обстоятелства, съвокупление с животно, да крадеш, да съдиш несправедливо и т.н. Всичко това се отнася към вътрешното „съдебно разбирателство”: човек трябва да строи правилни отношения със своето „животно”, със своя „крадец”, с „чуждата жена” в себе си. Всичко е вътре.

Изграждайки силите на своята душа, аз продължавам да виждам външния свят, но вече чувствам, че силите на външните обстоятелства се намират в мен самия. Аз стогам до това, усещайки все по-ясно, как се променя моето отношение и как то ми рисува истинската картина.  Започвам да виждам външния свят като копие, проекция на вътрешните си свойства. Аз и само аз, вътре в себе си, променяйки отношението на силите, свойствата и желанията, променям картината на света. И тогава се променя целият му облик.

Аз все по-ясно виждам, че тази картина се формира и очертава единствено от мен. И няма друга картина – аз я възприемам такава.

Човекът работи вътре – със своите желания, намерения, със своето отношение. Именно така кабалистите съветват да се отнасяме към всичко, което е в нас. Човек дели себе си на 613 части-желания и вижда, че вътрешният му свят, както и външният, се променят. Променя се отношението, променя се света.

Всичко сега е вътре в него и човек достига до истинската картина. Всеки път той моли за нови сили на отдаване, за да се добере до истинската форма, доколкото е възможно това.

И в него винаги има само едно средство, за да се качи на следващото стъпало – обкръжението: учителят, книгите и групата. Той строи от тях онова място, от което получава сили за промяната, формата на промяната – и се движи напред.

Така постепенно, благодарение на тази работа, цялото огромно наслаждение по части, „парче по парче” преминава под балдахина на свойството отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33744]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да различим едно истинско желание от едно прекомерно? Как мога да знам, че не искам нещо излишно?

Отговор: Отдаването никога не е излишно. То е неограничено, защото няма съкращение не светлината Хасадим. Молете колкото си искате – не се ограничавайте. Добри са и най-прекомерните искания. Няма разчет със светлината Хасадим.

Разчетът започва само, когато след светлината Хасадим вие се обърнете към светлината Хохма, към получването.

От урока по статия на Рабаш, 26.01.2011

[33740]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо авторите на „Зоар” на места пишат, използвайки земен език, което само ни обърква, сякаш говори за нашия свят, а на други места пишат на езика на Парцуфим и Сфирот?

Отговор: Езикът, създаден по времето на Адам аРишон, съдържа няколко Сгулот (чудесни качества). Защо те са Сгулот? Защото ние не разбираме какво е духовният свят. Не го постигаме и не можем да си го представим правилно. По никакъв начин не можем да видим никакви форми от него пред себе си.

От самото начало е ясно, че всички наши идеи, дори тези на този свят, са напълно грешни. Като слепи хора, всички ние се опитваме да напреднем опипвайки, без да знаем, до какво достигаме и какво се случва. Всичките ни спомени и въображаеми картини са неправилни и грешни.

Ние сме в толкова тъмно състояние, че никога не сме изпитвали вкуса на истината. Дори и слаб лъч светлина никога не е прониквал в тази смолиста тъмнина, за да освети поне малко някакви детайли от този свят, в който съществуваме, както и връзките между нас.

Затова се повдига въпросът: възможно ли е да говорим с тези творения изобщо? Това е дори по-зле от това да изкопаем от земята червеи и да се опитаме да им кажем за Тора. Това не е шега! Разликата между нас и духовния свят е много по-голяма от тази между нас, живите създания, и червея в земята, който също е живо създание.

Ти се различаваш от червея по нивото на твоето осъзнаване и осведоменост в същата тази тъмнина, където живеете и двамата. Но ти и човекът, който е в духовното, сте разделени от различно възприятие – пропаст, която дори не можем да си представим.

Адам аРишон е бил първият човек, разкрил факта, че освен нашето състояние има източник, духовен свят, истинска реалност, докато ние сме в пълна тъмнина като червеи в земята, които никога не са изпълзявали навън и не знаят, че съществува различен свят. Затова трябва да ни се даде поне края на въже, за което да можем да се хванем.

Така, тези, които са постигали духовното, започвайки с Адам аРишон, са измислили това, което изглежда като най-различни истории. Но това не са истории, а система, която ни свързва със света и с душите, постигнали духовното, с връзката между тях и светлината, която е в тях.

Сега нямаме никаква идея, какво е значението на никой от тези светове – нито за този свят, нито за душите, нито за връзката, нито за светлина – нищо! И все пак, те са начертали някаква връзка от състоянието, което ни е непознато, и ние нямаме никаква представа, какво е това връзка. Но те са го направили, за да ни свържат някак си с това състояние. И ако използваме връзката, следвайки техния съвет, тя постепенно ни повлиява.

Затова е напълно неудачно да питаме, защо са писали на такъв език или на друг: такъв, който е по прецизен или рационален, такъв, който е повече или по-малко ясен. Само можем да се объркаме от описанието, което изглежда по-земно и по-близо до нас. Има само една възможност да се приближим до „Зоар”: да се свържем помежду си възможно най-много. До степента, до която се обединим чрез усилия да бъдем над егоизма си, даваме възможност да се разкрият тези духовни състояния. Но докато не се разкрият, няма да разберем какви са те. Написано е „Видях обратен свят”. Ще видите, че духовният свят съвсем не е каквото сте си го представяли.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 24.01.2011

[33580]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Ако искам светлината наистина да достигне до мен, аз съм длъжен да поискам поправяне за целия си духовен съсъд /кли/ от Кетер до Малхут. Защото в духовното няма никакви частични решения, когато съм „почти” съгласен, но не до край.

Трябва да поискам това поправяне за всичките си „10 сфирот” или за всичките четири нива на желанието: неживо, растително, животинско и човешко.

Ако съм опознал цялото си зло на всичките тези четири стъпала, тогава мога да привлека светлината на поправянето. Трябва така страшно да поискам това да се случи, че да ме разтресе до основи, „ до мозъка на костите”.

Обаче, ако сега се пробудя сам, започна да искам обкръжаваща светлина, да викам, да моля за поправяне – това е прекрасно, но няма да помогне! Желанието, в отговор на което идва светлината, трябва да се намира между душите, в тяхното отношение една към друга.

Тоест трябва да се вдъхновя, да пея заедно с всички, да скачам, да изпълнявам някакви действия, което да ми помогне да се включа в групата – да се съединя с обкръжението и да поискам от него да ме настрои на отдаване. Нека ми даде желание да стана отдаващ, да се съединя с другите.

В степента на стремежа ми да се включа в обкръжението ще получа от него реакция, желание – и ако вече с това желание се обръщам към обкръжаващата ме светлина, тогава имам шанс тя да ми подейства.

Затова трябва да се накарам да се обърна към групата, да получа в отговор вдъхновение от нея, колкото се може повече да се впечатля от нея – и тогава ще мога да се обърна към обкръжаващата ме светлина.

Защото моето обръщение към групата е знак за това,че:

1)    разбрал съм, че сам нищо не мога да направя,

2)    желая повече отдаване, отколкото получаване,

3)    ценя тях повече от себе си.

Тоест, това е вярно искане, което правилно ме формира в посока към духовното. Ако съм готов да приема от тях всичко, което ми дават, над разума и чувствата си, все едно от самия източник – значи съм готов за поправяне!

Значи вече съм се издигнал над егоизма си, видял съм, че съм абсолютна нула и искам поправяне. И единственото поправяне, което желая е да придобия способността да отдавам.

Такова искане безусловно ще привлече обкръжаващата светлина, защото това точно съответства на неговата природа, „възвръщаща към източника”. А моята молба е да ме върнат при Него!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 25.01.2011

[33677]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Когато човек натрупа опит, вижда, че не може сам да направи нищо. Всичките му идеи за добро и зло са изградени на основата на лична изгода и следователно, подемите и паденията, през които е преминал, всъщност не са били реални. Той оценява своето добро отношение към духовното, вътрешния си подем, като „ден”, а негативното отношение към духовното му изглежда като „нощ”. Но това не е правилно.

„Нощта” е състояние, в което човек прави разграничения, отлично знаейки, че всички те са егоистични и че той не може да се издигне над егоизма си. И ако може, то това е само благодарение на светлината, която става малко по-силна и му дава тези моменти. Творецът помага на човека да „надзърне” извън себе си и само тогава се слива с отдаването. Това е „ден” за него.

Аз трябва да бъда готов за непрестанната „терапия” на Твореца, който взима моето зло, което се крие под доброто и го превръща в отдаване, разкривайки ново добро в мен. Невъзможно е да предадем тези неща. Те идват в резултат само на вътрешна работа. Дотогава, пише Рабаш, „не можеш да приветстваш своя приятел”, защото твоят „приятел” все още не е добър. Първо, трябва да постигнеш мир (Шалом) или съвършенство (Шлемут) с Твореца и тогава постигаш помиряване с твоите „врагове”, тоест ти ще се върнеш към егоистичните си желания, над които си се издигнал. Ще ги вземеш и ще завършиш своята работа с тях.

Отначало човек приветства своя „приятел”, тоест своето желание, добивайки отдаване заради отдаване. Тогава той също го приветства с получаване заради отдаване, тоест той се връща към своите желания и работи с тях. Така той постига крайното поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 23.01.2011

[33466]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Двете точки”, т.121: Тъй като всяка „ключалка” ни позволява да достигнем особена степен на управление от Твореца и те стават „входове” към стъпалата за постигането Му.

И тези стъпала, които ние придобиваме, преминавайки през „входовете”, образуват „залите” на мъдростта.

И се получи, че „ключалки”, „входове” и „зали” – това са три форми, изобразяващи се една след друга върху самата наша материя, на съдържащото се в нас желание за получаване.

И преди да го преобразуваме в получаване, заради доставянето на радост на Твореца, нашата материя превръща, съгласно усещаното от нас, светлина в тъмнина, сладостта в горчилка. Защото всички пътища на Неговото управление ни отделят от Него.

И през това време се образуват, от наличното в нас желание за получаване, „ключалки”. А след нашето преобразяване, когато се удостояваме с получаване заради отдаване, всички тези „ключалки” се превръщат във „входове”, а тези „входове” после стават „палати”.

Сами по себе си, всички наши пречки се превръщат в желания, пълни със светлина постижения, разбиране, осъзнаване на силата на отдаване.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 25.01.2011

[33657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→