Въпрос: Егоизмът е много хитър, така че как мога да бъда сигурен, че играта ми с него наистина ме води напред, а не е друг номер, който егото ми играе?

Отговор: Ако се включа в обкръжението и се просмуча от това, което е важно за него, тогава напредвам чрез вяра над знанието. Аз целенасочено се прекланям пред групата и възприемам нейните ценности, защото те са духовни. Аз се поставям пред тях, за да ме издигнат те.

Аз никога нямам сили да се издигна сам. В същото време, винаги се намирам в някакво обкръжение, което ме направлява към определени ценности. Ценностите на материалното обкръжение също са изкуствени и фалшиви. Обществото ме мотивира да си купя кола, къща и мебели, но кой каза, че аз наистина се нуждая от всичко това? В крайна сметка, тялото е животно и всичко, което то иска, е да почива. Дай му определено количество калории и удобно място да полегне. То не иска нищо повече.

Но обществото ми казва какво трябва да си купя и към какво трябва да се стремя. Иначе хората не ме уважават. Така, предизвикан от обществото, прекарвам целия си живот, опитвайки се да правя неща, за да го накарам да ме харесва.

Но сега, когато вече съм натъпкан до уши, не искам повече да му играя по свирката. Вместо това, влизам в ново обкръжение. Избирам общество, което има духовна цел. Сега всичко, което трябва да направя, е да го издигна в очите си и тогава ще раста с негова помощ.

Така, аз изграждам изкуствено обкръжение за моето духовно израстване. В това лежи цялата ми работа. Колкото повече издигам приятелите в очите си, толкова по-високо се повдигам.

От урока по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36043]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човешката природа е напълно егоистична. Затова той сам не може да я преобрази, а се нуждае от вътрешната сила, която да го промени. А тази сила може да бъде повикана само чрез изучаването в група на науката кабала.

“Ще призная, че не е по силите на човек със свои сили да измени егоистичната си природа, желанието си да получава само за себе си, и всички действия да извършва само заради другите.

Но затова Творецът ни е дал науката кабала (Тора) и действията в група (Заповедите), които опитвайки се да изпълняваме, не за собствена изгода, а за да доставим удоволствие на Него, ние изменяме своята природа“.

(Баал а-Сулам. Статия при завършването на Книгата Зоар)

[35949]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

Интернет е много мощно средство за разкритие. Виждаме какво става в света, как интернет разнася информацията – със скоростта на вирус, свързвайки хората и държавите помежду им. Ала накрая той ще разкрие своята пустота, и ще стане ясно, че всички надежди и вложения в него не са се оправдали. И какво ще остане на хората тогава…

Точно в това трябва да им се помогне – да разберат, какво се крие вътре в тази виртуална връзка, от която те разчитаха да получат всевъзможни напълвания във вид на науки, знания,  власт, уважение, взаимно влияние, познанства, всевъзможни видове връзки. Всичко това внезапно ще се опустоши, и цялата интернет-машина ще заработи на празен ход, докато постепенно съвсем не спре. Хората ще загубят интерес към нея и ще престанат да влизат в мрежата.

Интернет компаниите ще изобретяват всевъзможни нови програми и игри, ще ги предлагат дори безплатно, само и само да влизат хората в мрежата – но никой вече няма да иска, защото ще настъпи насищане и от това.

Нашето желание расте, но вече не количествено, а изисквайки все повече и повече да израства качествено. Но това качество е вече невъзможно да се обезпечава с техническите изобретения – защото това е нужда от вътрешната връзка. Ще се наситим и на това материално интернет общуване и ще осъзнаем, че ни е необходима вътрешната връзка между всички ни.

Но интернет мрежата може да я обезпечи само, ако ние я използваме с надеждата, че ще извлечем от нея силата, която ни съединява. Тогава интернет връзката ще стане подобна на нашите кабалистични уроци, когато ние стоейки заедно, четем и искаме чрез това съвместно четене, да привлечем силата, която да ни свърже помежду ни. Същата такава връзка трябва да построим и вътре в тази, сега съществуваща в интернет.

Самата връзка вече си съществува, и трябва само да се промени нейния подход – тоест да се свързваме така, че да пробудим  вътрешната връзка, която се намира в тази мрежа. И ние искаме да пробудим тази вътрешна сила, заключена в нашата връзка.

Тези външни модеми и съединителни кабели са само материалното изражение на нашето желание да се съединим. И тогава ние ще разкрием тази връзка! Аз мисля, че това ще се случи много бързо, в приближаващите 1–3 години – ние много бързо се движим към това.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 21.02.2011

[35981]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, през цялото време трябва да мислим за съединението помежду ни и на базата на тази постоянна, силна мисъл, малко да слушаме текста – доколкото това е възможно в качеството на добавка, подправка.

Но мисълта за съединението трябва да бъде силна и непрекъсната. И според възможностите, добавяме към нея самия текст – мисълта за него, усещането. Но само при условие, че тази основа – постоянната мисъл за съединението – не изчезва и не ослабва.

Можем с лекота да се намираме в правилно намерение само, ако знаем, че „Зоар”, както и цялата Тора, говорят само за типовете връзки между нас. Затова всичко, което изучаваме и всичко, което искаме да виждим сега, в резултат на нашата работа, е съединението между нас, вида на нашата връзка, нейните характерни особености, всичко ставащо между нас – за всичко това е разказано в книгата „Зоар”.

И по тази причина, говорим за една и съща точка –  за  точката на съединение между мен и останалите. А в тази точка има всевъзможни видове връзки между мен и всички. И за тях разказва Тора.

И ако се насоча правилно, тогава разбирам, че става въпрос само за това. Какви точно видове връзки има между нас? В какво мога да се съединя? Как да опозная това?

Това означава, че искаме да познаем изучаваното – и не знаем. Но от стремежа да познаем, да се съединим в единно желание/кли и да изясним всички видове връзки, за които разказва Тора, идва светлината, връщаща към източника, създава тази връзка, прояснява – и тогава я разкриваме на практика.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 21.02.2011

[35967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Откъде получавам сила, за да изтърпя поправките?

Отговор: От обкръжението. Сам, човекът няма силата да направи и една крачка напред. Ако групата ти дава осъзнаване за важността на целта, показвайки ти колко нисше и презряно е настоящото състояние, тогава ще имаш сили да се пробудиш от това състояние към по-добро, по-напреднало състояние.

Казано по друг начин, отдаването става по-добро в твоите очи, въпреки че ти е изглеждало по-лошо преди това. Ти си си мислил: „Защо трябва да отдавам и да се обединя с другарите? Това ме отблъсква. Не съм способен да го направя.”. Но другарите ти показват, че това е развитието. Виждаш, че всеки се стреми към това, и тогава завистта, силното желание и честолюбието те предвижват към същото нещо. И тогава  си способен да го направиш.

Но  само при условие, че  склониш глава пред обкръжението. За да направиш това, ти е дадено всичко необходимо. Имаш силата за себеотричане, но ако не я използваш, няма какво да направиш. Довели са те до групата и са ти казали: „Вземи я”. Тук започва твоят свободен избор: да я вземеш или не?

„Да я вземеш”, означава да анулираш себе си, да склониш глава. Моля, направи го и ще се придвижиш напред. Колкото по-малък и скромен се чувстваш по отношение на другарите, толкова повече ще се нуждаеш от тяхната помощ. Тогава ще можеш да получиш от тях осъзнаването на своята собствена низост и величието на Твореца, за да напреднеш съобразно това.

Но ако не се принизиш пред тях, тогава оставаш „петел” с високо вдигната глава и ще си останеш на животинското ниво.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35938]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Излиза, че ние живеем, за да разберем, че искаме да се обединим, а не можем. Но защо продължавам да забравям за това?

Отговор: Ти не забравяш. Баал а-Сулам е написал статията„Чудесното свойство на запомнянето”, която обяснява до колко е невъзможно да запомня, а след това и да забравя. Просто в мен се проявяват и преминават решимот.

Затова не трябва да съжаляваш за нещо, което си забравил от миналото или нещо ново, което не желаеш. Ти трябва да приемеш всяко състояние като работно задание и да го реализираш. Всичко, което имам, ми е нужно. Аз виждам себе си след като нещо се е проявило в мен и от тази точка започвам да работя.

Без значение какви желания и мисли се пробуждат в теб, за да те объркат с тези неочаквани „изненади” или безкрайни повторения, те не ще изчезнат докато ти не ги реализираш до края, докато не решиш за себе си, че дадената мисъл е непригодна и не искаш да се занимаваш с нея, или че тя е желана и ти не искаш да я реализираш до края. Нищо не изчезва докато не направиш този краен анализ.

Скоростта на реализация на твоите желания и мисли зависи от готовността ти да ги търпиш и да се издигнеш над тях, работейки с вяра над знанието. С други думи, това зависи само до колко си включен в обкръжението.

Въпрос: Защо трябва да търпя това?

Отговор: Защото си задължен да не бягаш от тези желания, а да ги съхраниш и да ги анализираш, издигайки се над тях.

Например аз получавам някаква неприятна мисъл. Тогава аз се включвам в учението и групата, спазвайки дистанция между себе си и смущенията, които ме тревожат. Аз решавам за себе си, че едното е по-важно от другото. Аз продължавам по този начин докато лошата мисъл бъде захвърлена до самото дъно и изчезне. Така аз я анализирам. А после това се случва отново и отново, докато не я „стъпча” окончателно.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1990 г., статия 3, „Светът е създаден за Тора”: „Тора и Исраел са едно и също. В началото Тора е инструкция за поправяне на злото, наречена 613 съвета за поправяне на 613-те части на егоизма. А след поправянето Тора е порции от светлината на Твореца, съответстващи на всеки от 613-те поправени органа на душата.”

Въпрос: Как най-достъпно да обясним на човека какво са Исраел, Тора и Творецът, и в какво се състои смисълът на тяхното единство

Отговор: Ние се намираме в неизменно състояние. Както е казано: „Аз Себе си не съм променял”. Това единствено състояние се нарича „Малхут на света на Безкрайността”. Пожелавайки да донесе на творението благо, Творецът го е създал в съответстващото за благодеяние състояние. Но за да усети това благодеяние, творението трябва да премине през всевъзможни премеждия, които ще увеличат желанието, апетита в него. Ще предизвикат отчаяние, беди и вълнения – с други думи, различни усещания, противоположни на усещането за Добрия и Творящия добро. Защото по друг начин, творението не може да Го усети.

Но за да не станат усещането за Добрия и Творящия добро, и Неговата противоположност двоен удар за творението, Творецът направил така, че да събираме неприятните усещания капка по капка – по малко, на малки порции. „Ох!” – и стига толкова. Отново „Ох!” – и достатъчно. Така вървим по пътя, внимателно проверявайки желанието и учейки се кое е добро и кое лошо.

Като цяло, трябва да бъдем чувствителни и възприемчиви към доброто и злото. Колкото повече човек е чувствителен към осъзнаването на злото, толкова по-високо е неговото стъпало и толкова по-дълбоко прониква в материала на творението.

И затова в неизменното състояние, което е създал Творецът, вече съществува желанието за наслаждение заради отдаване, поправеното правилно намерение, а също и светлината, напълваща това желание и намерение. Там всички те са единни – без каквито и да е различия. Именно това състояние се нарича „Исраел, Тора и Творецът са единни”.

„Исраел“ (ישראל) е съсъд, кли, с намерение за отдаване на Твореца – с други думи „право към Твореца, яшар-Ел (ישר-אל). „Тора” е цялата светлина, която го поправя и напълва. И те са единни, тъй като са постигнали състояние, в което са абсолютно равни и се намират в сливане.

Равенството, сливането на Твореца с Творението е единствената форма, в която те съществуват. И всяко създание постепенно разкрива тази форма, след като в него се събуди желанието да я разкрие.

Проявявайки пустотата в нашето сегашно състояние, в делата на този свят, Творецът постепенно ни води до чувството за опустошеност, безцелност, за безсмислеността на нашия живот. И в същото време, Той пробужда в нас началото на духовното кли, зародиша на осъзнаването на злото. Моето състояние е скверно, не защото е безвкусно, а защото съм лишен от сливането с Твореца.

Аз осъзнавам това постепенно. В началото изобщо не разбирам точно какво ми е необходимо – подобно на детето, което не знае защо плаче. Но малко по малко, детайлите се проявяват, стават по-ясни, появяват се в мен и вече чувам нещо.

След това идвам в групата, при учителя, и няколко години се подлагам на въздействието на светлината в различните състояния, през които преминавам заедно с учителя, книгите и групата. Процесът продължава и аз ставам по-възприемчив към осъзнаването на злото. А злото се заключава в това, че не искам да се приобщя към книгите, учителя и групата. Когато започна да усещам, че именно това е моето зло, поемам по правилния път към поправянето.

И едновременно с това разбирам, че е необходимо да се съединя с другарите, да получа от тях пробуждане, да придобия техния разум и чувство – да се разтворя в тях. Аз се включвам в тях, в техните желания и намерения, насочени към целта. И чрез това свое включване, трябва да привлека светлината, връщаща към Източника – с други думи, трябва да се уча заедно с тях да привличам светлината. Ако това се осъществи, натрупвам необходимото количество и качество усилия и стигам до поправянето на моите келим.

Разбира се този процес се състои от цяла серия от действия. Защото наведнъж няма да мога да изтърпя големите поправяния, големите скокове. И затова, има множество стъпала, които се делят на по-малки стъпала, а те от своя страна на още по-малки и т.н. – и чрез тях постигам състоянието, за което е казано: „Исраел, Тора и Творецът са единни”. Аз вече съществувам в това състояние, но то се проявява в мен постепенно. Не бихме могли да изтърпим всичко наведнъж, тъй като това единство е абсолютно противоположно на нас.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Езикът на клоните” може да бъде много полезен, ако се намираме в двата паралелни свята едновременно. Той ни обяснява, как да използваме предметите от нашия свят, как чрез тях можем по-ефективно да въздействаме на другите хора и да ги пробудим за поправяне.

Ако познавах природата на човека и на всички предмети, намиращи се на мое разположение, би било възможно да пробудя целия свят за поправяне! Щях да знам точно какви филми, текстове, особена музика са необходими за тази цел – щях да преценявам техните души и силите, които искам да задействам вътре в тях, съгласно вътрешното им устройство, което познавам.

Но тъй като засега, те не разбират обръщението отправено към тях на нивото на душите и вътрешните им сили – пренасям това на друга плоскост, на нивото на материалния им слух и усещания, в звука на музикалните инструменти. По такъв начин се появява възможност да им повлияя.

Посредством такива външни инструменти, мога да пробудя в тях вътрешни сили, за които самите те не знаят. И това им въздейства чрез външния слух, чрез музика, и постепенно пробужда в тях вътрешните сили.

Защото човекът е единна система, в която се обединяват материалното и духовното. И затова е възможно да му се въздейства с материални средства, но с намерение да повлияят на вътрешното, духовно ниво. По този начин, можем да го въведем във вибрации, в резонанс и да получим реакцията на такива слоеве, за които сам не подозира – чрез слушане на музика и други външни въздействия.

Точно така пробуждаме себе си с четенето на кабалистичните книги – „Зоар” и „Учение за Десетте Сфирот” – повишавайки своята чувствителност към светлината, връщаща към Източника. Защото тази светлина не се намира на материалното ниво. Но кабалистите са направили така, че чрез външно въздействие върху моето ухо и око, да получавам вътрешно въздействие – ако се настроя, че искам да получа именно него.

Ето защо, ако се познава връзката на корените с клоните, на нивата на двата паралелни свята: духовния и материалния – един срещу друг, тогава за поправяне може да се пробуди целия свят.

Именно по този начин действаме, но не със силата, с която го правят авторите на „Зоар”.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35955]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Няма да ни се размине без светлината, възвръщаща към източника, а нея можем да  привлечем само чрез четене на кабалистически книги и обучение в група, желаеща да разкрие между себе си нова, вътрешна връзка.

Това съответства на духовна мрежа, където всички ние сме свързани заедно и сме напълнени със светлина. Затова тук долу, ние, бидейки отрязани един от друг, трябва да поискаме да се съединим и да молим светлината да поправи нашата връзка. Трябва да съществува такова съответствие на двете паралелни нива: материалното и духовното.

Но заедно с нас в интернет мрежата ще се намират още много хора, търсещи такава връзка, търсещи духовното, но не умеещи да се учат, и е възможно и да не са чували за уроци. И доколкото всички ние ще се намираме в една мрежа те изведнъж ще почувстват, че присъединяването им към нас им дава някакво приятно напълване. Те и сами няма да разберат откъде се взема то, но така ще усещат в своето желание.

Тъй като човек е само външна обвивка, вътре в която е заключено нашето желание, чувстващо идващото към него напълване. И тогава, точно така, както моите ученици са ме намерили, така и останалите хора ще намерят нашата група в интернет, включвайки се към нея те ще получават от там инфузия, чувствайки се добре от това. И така ще се присъединят все повече и повече хора.

Затова ни е нужно да разпространяваме в интернет, на всички езици и да станем колкото се може по-известни, за да дадем възможност на хората да се присъединят към нас. И е възможно, самото обяснение да получи такъв своеобразен „интернет – оттенък” да е по своему изразяване и език за общуване, защото човешкият мозък вече е привикнал към интернет и може да възприеме само в този нов стил.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 21.02.2011

[35975]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо духовната работа се нарича също „бреме”?

Отговор: Защото човекът трябва да я приема с вяра над знанието. Защото всеки път той е пред поправянето в егоистичното желание. А затова, приемайки върху себе си тази работа, устремена към намерението заради отдаване, той не вижда в нея никаква изгода и я възприема като бреме.

Моето поправяне не може да се базира на изгодата. Ако на мен нещо ми е изгодно, то аз действам егоистично. А обратното, ако в своето желание за наслаждение аз приемам свойството Бина, която е по-високо от Малхут, то тя става за мен „бреме” – нещо такова, което стои над разума, чувствата и всякакъв разчет.

Как да се сдобия с това? Аз се включвам в обкръжение, и то ми въздейства, показвайки ми какво трябва да направя. По такъв начин, все пак имам изгода, но от друг вид: тя е предизвикана от обкръжението, а не идва от моите представи. И тогава, намирайки се под влияние на обкръжението, аз получавам от него осъзнаване за важността на целта.

Без тази важност нямаше да мога да работя, но тя се строи върху предпочитането на отдаването пред получаването. С това аз сам не бих се справил. Само обкръжението може да ме задължи и така да измени моите ценности, че все пак да поискам това.

Ето какво означава да приемеш „бремето на небесното царство”. Това е невъзможно без обкръжението, което построява в мен съответстваща ценностна скала. При това аз работя над разума, над рационалния подход, над логиката.

Питам се, защо ми е да извършвам отдаване? Какво ми обещава това? Със своето егоистично желание аз не мога да обясня, какво струва това. В какво ще ми бъде по-добре? Добре, ако можех да видя поне някаква потенциална полза, но тук става въпрос за истинско „бреме”, когато в мен няма никакво оправдание на тази работа, в нищо. Но групата ми помага да осъзная важността, и тогава аз все пак работя.

Без тази важност не бих могъл да работя, не бих могъл да отделя на отдаването даже частица внимание. И затова групата като средство е важна за мен в тази степен, в която е и целта.

От урок по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35822]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→