Въпрос: Как е свързан парцуфът Адам Ришон – част от висшите духовни светове, която се изучава в “Учението за Десетте Сфирот“, с първия човек (адам ришон), разкрил Твореца, когото също са наричали Адам?

Отговор: Адам първият, който е разкрил Твореца, е бил същия като нас. И той се е родил от майка и баща, живял е в този свят, и един ден е достигнал състояние, когато започнал да разкрива висшата сила, Твореца.

В него изведнъж се събудило такова желание и той започнал да мисли: за какво живея аз, откъде идвам, защо и кой ме управлява? – тоест, както всеки от нас. Така той разкрил духовния свят.

Отличавал се е с това, че притежавал много тънка душа, не такава груба, с развит егоизъм като нас. Затова му е било по-лесно да направи това разкритие сам. Това е бил най-първият духовен ген (решимо), който се е разкрил в цялата тази система на разбитите души, в началото на нейния подем отдолу нагоре – това е бил Адам, първият човек, разкрил Твореца.

А парцуф Адам Ришон е духовен обект, създаден свише, от Зеир Анпин и Нуква на света Ацилут, при разпространението на световете отгоре надолу.

З“А и Нуква го издигат до своето ниво, а после дори и до нивото на Аба ве-Има, където той прави сливане (зивуг) на двете си части, мъжката и женската: Адам и Хава, мислейки, че вече може да е подобен на Аба ве-Има и действайки във всичко заради отдаване.

Но когато той прави това си сливане, разкрива, че е неспособен на него заради отдаване – и се разбива. Това е същия този парцуф, Адам Ришон – общата душа, когото изучават в науката кабала.

След разбиването неговите части падат долу, все по-надолу и по-надолу, докато не достигат самото “дъно“, и оттук се започва тяхното издърпване и изясняване. Отначало започват многобройни разяснения на неживо, растително и животинско ниво, които не притежават никаква свобода на волята, а просто действа светлината, изяснявайки и съединявайки ги, без да се нуждае изобщо от някакви молби от тяхна страна.

Но след като тези разяснения са се натрупали, накрая, до желанието достига следващото ниво – за първи път се разкрива информационния ген на човешко ниво от всичките разбити “решимот“. Това е ново, за първи път разкриващо се на човешко (“говорящо“) ниво “решимо – то и е наречено Адам, и е принадлежало на човек от нашия свят, живеещ 5771 години назад.

Той е първият, който “отдолу нагоре“ – тоест от нашия свят, като човек е постигнал Твореца. И е бил същия като нас – само че първия, в когото се е разкрило такова решимо.

Той не е имал кабалистична група, обкръжение, защото е бил първи. Но поправянето започват от най-светлото решимо, и затова е било достатъчно да му се даде духовно пробуждане свише, а по нататък той вече сам започнал да се стреми към разкриване и го е и направил. А решимот, разкриващи се след него, стават все по-груби и по-груби.

А този ден – денят на първото разкриване на духовния свят, Твореца, от човек от нашия свят, ние празнуваме като начало на Новата година, Рош Ашана.

А светът бил създаден за “пет дни преди това“ – тоест Адам вече започнал някак да усеща висшите светове, сфирот, парцуфим вътре в себе си, и в течение на тази първа седмица към него идва разкриването.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 22.02.2011

[36076]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Нашият духовен път започва от състоянието на този свят. От тук ние постепенно започваме да постигаме неговата същност, същността на творението – желанието за наслаждение заради себе си. Ние придобиваме една част от това желание посредством естественото развитие в материалния егоизъм от поколение на поколение.

След това се изправяме пред необходимостта да придобием желание за самонаслаждение на човешко ниво. Ние преминаваме през неживото, растителното и животинското ниво в техните рамки, но единствения начин да придобием човешката степен е противопоставяйки се на Твореца.

Именно тук започва духовната работа: съобразно светлината и нейните свойства ние трябва да превърнем нашите естествени свойства, желанието за наслаждение, чрез принципа „преимуществото на светлината е постигнато от тъмнината”. Тези две свойства се развиват наравно в нас – първо едното, после другото, чрез подеми и падения.

Това се случва по следния начин: в началото човек получава желание или импулс за нещо неизвестно. След това той е доведен до групата и учението, където започва да прави действия, чийто значение дори сам той не разбира. Но те предизвикват малко осветяване върху него. И тогава той напредва.

На този етап съществува и духовната конструкция АВАЯ и човек се развива вътре в нея на неживо, растително, животинско и човешко ниво на човешкото стъпало. С времето той започва да мисли за това, а по-късно е възможно даже да се вслушва в думите, чрез които е необходимо да се постигне свойството отдаване. Той започва да играе тази игра, правейки го усърдно, като дете. Въпреки че това е само игра, тя се нарича „вяра над разума”. Това е така сякаш човек се издига на своя разум и иска да отдава – поне той твърди, че се стреми към любов към ближния.

Дори ако се случи „сякаш”, той все пак действа заедно с групата и е вдъхновен от своите другари, благодарение на завист, голямо желания и честолюбие. Той говори за свойството отдаване и се пропива от тази идея. Така той предизвиква светлината, възвръщаща към източника. Човек не знае цялата истина за духовното развитие, но светлината му въздейства и така, постепенно, той се променя.

От урока по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Работата в група отнема много време, затова човек може примерно да отчита, доколко желанието за отдаване му става по-близко, по-разбираемо, реално и необходимо.

Малко по малко човек разбира, че в крайна сметка трябва да стигне до това, че именно отдаването е духовно, че Творецът е силата на отдаване и любов. Очевидно, алтруистичното намерение лишма, откъсването от себе си – точно това е целта.

Човек все още не знае какво е това – още не осъзнава, че действително е способен да го постигне. Разбира се, той не го иска и все пак играта изгражда в него още по-сериозно отношение към отдаването.

Именно по този начин растем – подобно на децата. Първо, детето играе на възрастен, а после постепенно съзрява – и ето, че трябва да се отнасяме към него като към голям, като към изградена личност с оформени желания, като към човек.

И така, от естественото желание за наслаждение, преминаваме към игра на отдаване – забавлявайки се, привличаме светлината, връщаща към Източника. Той ни води към реализацията, към желанието за отдаване и тогава разбираме, че целият този процес се осъществява чрез няколко фактора.

Не осъзнаваме достатъчно тяхната сила – и това също е направено нарочно, за да не избягаме то тях.

Всъщност, обкръжението е Малхут на света на Безкрайността, системата от души. Колкото по-високо ценим обкръжението, толкова по-ясно проявяваме своето включване в тази система. Ние участваме в живота на другарите с всички сили, защото никога няма да се издигнем поединично – това ще направи само силата отвън, силата на светлината, която човек привлича чрез обкъжението.

Светлината ми въздейства дотолкова, доколкото извисявам в очите си ценността на обкръжението. При това, самото обкръжение няма нищо свое. Другарите просто говорят за отдаване, нямайки зад душата нищо, освен думи. Но ако човек приема техните разговори като истински – това е достатъчно. Играта на „сякаш” привлича върху него светлината, връщаща към Източника, свойството отдаване, Твореца.

Като цяло, ние преминаваме през три състояния:

1. Егоистичното намерение ло-лишма, в което постигаме своя егоизъм. Доста сложно състояние, което вече не е откъснато от духовното. Защото можеш да разпознаеш егоиста в себе си, само в светлината на отдаването.

2. Процесът на преход към алтруистично намерение, в хода на който играем важността на духовния свят.

3. Духовното състояние лишма, когато свойството отдаване вече царства в нас над свойството получаване.

От урока по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36049]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Народ на Израeл, се наричат потомците на онази част от жителите на древния Вавилон, които били получили пробуждане за „работа за Твореца”, за постигане на сливане с Него. Авраам избрал такива хора и организирал от тях своята група.

Ние се присъединяваме към същата група, която частично съществува в живеещите днес в нашия свят и частично в душите, които нямат материално въплъщение.

Но всъщност, това е същата тази група, същите души, съединяващи се помежду си, за да разкрият в съединението духовния свят, Твореца, да постигнат подобие с Него и по този начин да Му доставят удоволствие. Всички тези души заедно, се наричат група на Авраам.

Част от тях, падайки от духовното ниво, напълно се изгубили и никой не знае къде се намират. Казват, че в Пакистан намерили 22 млн. жители, които като че ли някога са принадлежали към народа на Израел. Сега не е възможно това да се разбре, а и не е важно. Ние пресмятаме не „на глава”, а съгласно душите, желанията.

А съгласно желанието, онзи, който е привлечен днес към постигане на духовния свят и тези, които са го постигали във всички поколения, се смятат за отнасящи се към групата на Авраам. И освен това, тези, които някога са се намирали на духовно ниво, а после паднали от него и се оттеглили от „работата за Твореца”, заради което сега се намират един вид в състояние на „очакване”, за да се върнат към своето постижение – те също се отнасят към тази група.

Излиза, че „Израел” (яшар-кел/ „право към Твореца”), е доста голяма група, защото за времето на всички поколения, през нея са преминали много хора. Тази група трябва непрекъснато да се укрепва. Всички ние работим върху постигането на духовното в този свят. А освен това, към нас се присъединяват всички души, които ни помагат от висшия свят, от другото измерение и работят заедно с нас в една система, за да доведат светлина в общата душа Адам Ришон.

Така пробуждаме всички онези души, които са изпаднали от духовния свят по време на падането на Първия и Втория Храм, помагайки им да се върнат. Защото сега, те са загубени между други желания и души, което се нарича „излизане в изгнание”. А освен това, ние пробуждаме души, които преди никога не са се пробуждали.

И не работим сами, а заедно с душите на Праотците, с групата на Авраам от древния Вавилон – всички заедно! Това е огромна система.

Но дори ако тази система присъедини към себе си всички души и всички хора от този свят, и всички души в духовния свят започнат заедно да провеждат светлина, за да поправят своите желания, тогава ще се получи една много тънка линия в света на Безкрайността, Нефеш де-Нефеш. Толкова е огромна Малхут на света на Безкрайността…

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 22.02.2011

[36087]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Когато се чувствам откъснат от групата, трябва ли да запазя търпение и да не осъждам другарите?

Отговор: Трябва да съдим себе си, а не тях – възприемам ги отрицателно, защото така ги вижда моят егоизъм. Но тези различни хора са събрани в групата от Твореца, който иска да се съединя с тях. Той извиква в мен неприязън към тях и моето егоистично желание ме отблъсква от обединението. Това означава, че съм разкрил злото в себе си, както е казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне”.

Сега трябва да привлека светлината по време на учебните занятия само с една цел: да се обединя с хората в групата, които отхвърлям. Нищо друго не е необходимо. Ако в резултат на учебните занятия, моето отношение към тях се промени, значи ми е подействала светлината на Тора и съм придобил свойството отдаване.

Тоест целта се състои не в това, да се обединя с другаря или да поправя своя егоизъм – това са само средства. Целта е, чрез привличането на светлината да придобия свойството на Твореца, Неговия образ.

Затова е направено така, че отблъсквайки другарите, за мен да стане необходимо въздействието на светлината, която ще ми даде свойството на Твореца. А иначе, нямам необходимост за това. Тоест ние трябва да мислим не за необходимостта нещо да поправим, а че за сметка на поправянето, ще постигнем целта.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[36029]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато четем „Зоар”, трябва да се съсредоточим върху връзката между душите, защото именно там е станало разбиването, и да си представяме поправеното състояние, в което постигаме единението между душите.

Душите се наричат стремеж за разкриване на Твореца. Всеки, който има този стремеж, трябва да иска да го усили чрез съединяването си с другите. Тогава, той получава от тях същия стремеж – и така расте.

Известно е, че с помощта на завистта, страстта, жаждата за слава, можем да се впечатлим от стремежа на другарите за сливане с Твореца, за разкриване на Твореца. Именно това искаме „да купим” от тях.

Затова, по време на учебните занятия, всеки от нас иска да присъедини към себе си целия стремеж на групата за разкриване на Твореца. Това е възможно само, чрез съединяването помежду ни. Защото, не мога да открадна стремежа на другаря. Но ако се съединя с него, то всеки от нас вече ще притежава общата сила. И тогава всеки, съединявайки достатъчно сили, може да постигне разкриването на Твореца.

Връзката между нас не може да възникне само от желанието ми да се съединя със стремежа на другаря. Аз нямам сили да се съединя с него. Нуждая се от светлината, която да извърши това действие.

Намираме се в разбито състояние и между нас няма връзка. Аз искам да възникне тази връзка – и тогава, с общата сила, постигам разкриването. За това трябва да мислим, четейки книгата „Зоар”. И всичко, което изучаваме в нея, са само поправените форми на връзката между нас.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 22.02.2011

[36068]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е основният принцип, който трябва децата ни да усвоят?

Отговор: Децата трябва разберат, че в човека и в света всичко непрестанно се изменя – неизменен е само подхода: няма никаква друга сила, с помощта на която човек да е способен да напредва в живота, освен силата, получавана от обкръжението.

Нито неговото его, нито влиянието на средствата за масова информация, нито въздействието на странична чужда среда, а само групата хора, която му насажда определена скала от ценности, разбирането за важността на Твореца, му дава сили за напредване.

Тъй като, за да постигне Твореца, свойството отдаване, човек трябва винаги да върви с вяра над разума, получавайки от обкръжението си желание, стремеж, разбиране за важността на тази цел, чувство на безпокойство за нейното постигане.

Всъщност, човек през цялото време приема формата на своето обкръжение, т.е. попива неговата система от ценности, неговата представа за бъдещето, самата негова същност. С други думи, той се включва във външното кли/желание, придобива свойството любов, движи се към обединение на всички души – Малхут на света Ацилут.

Само като се включва правилно в своето обкръжение, човек може да достигне до Твореца. Защото вътрешното единение, което присъства там, понеже Творецът е избрал тези хора и ги е съединил по между им – това е самата Малхут, на света Ацилут, Шхина, където човек веднага намира Твореца.

Затова новото поколение, нашите деца, трябва добре да усвоят, че ние именно така напредваме, че това е нашият път. Падение няма, има само подеми, няма никакво объркване, а всичко случващо се, е нужно за новите изяснения.

От беседата за възпитанието, 18.02.2010

[36026]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да измеря доколко е важна за мен целта?

Отговор: Целта е важна според това, доколко важно е обкръжението като средство за нейното постигане.

Например, аз искам да бъда здрав. Поради това аз трябва да приема лекарство. Колко съм готов да платя за него? Точно толкова, колкото ме „привлича“ желанието ми да бъда здрав. Каквото и да плащам, цената му се определя от степента му на важност.

Въпрос: Парите са ясно мерило. Но как да знам колко плащам по пътя към духовното?

Отговор: Можеш да го измериш по отношение на обкръжението. Доколко обкръжението  в твоите очи е по-важно от самия тебе, доколко духовната цел за тебе е по-важна от материалната. До каква степен ти се включваш в групата, колко си готов да вложиш в нея, доколко другарите ти са над тебе, доколко ги цениш, за да вложиш време и сили за тяхното придобиване? Така е и казано: „Купи си другар“.

Това е и мярката – желанието да инвестирам в групата, като желанието ми за покупка. Например искаш да купиш акции на борсата или експонат от аукциона „Сотбис“. Колко си готов да заплатиш?

Така правим измерването – само че при нас състезанието е между егоизма и духовната цел. Опитай някой път.

От урока по статията на Рабаш, 22.02.2011

[36046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо е да помним за това, че ние четем ”Зоар” само заради това, нашите, устремени към единение желания, да се съединят под въздействието на светлината.

Аз мога само да се устремя към единството, очаквайки от четенето на ”Зоар” и ТЕ”С, че светлината ще ни съедини заедно. Трябва да си представям, че освен мен, всички други са единни, и само аз трябва да се включа във всички.

Сам не съм способен на това, и само в резултат на ученето може да стане този „click“, съединяващ ме с всички. Както при запояването на два проводника ние ги поставяме заедно и въздействаме на мястото на контакта с висока температура, разтопявайки сплавта, която ги съединява.

Затова аз поставям себе си в контакт с групата, представяйки си, че се съединявам с тях – и чакам от ученето, да ни спои в точката на нашата връзка.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 21.02.2011

[35971]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как ни помага да четем коментара „Сулам” към книгата „Зоар”, ако неговите обяснения ни увличат в неправилна посока? Не е ли по-добре да четем „Зоар” в оригинал на армейски, език, който не разбираме, и да останем в правилното намерение за целта?

Отговор: В такъв случай, може би ти би могъл да четеш „Зоар” на китайски или на друг език, който изобщо не разбираш? Или просто да гледаш символите без да знаеш буквите като картина, без да осъзнаваш, че тези букви се свързват в групи, наречени „думи”, а думите се комбинират в изречения, а изреченията в параграфи? Междувременно, аз не знам нищо, гледайки страницата на текста, сякаш тя е определен код.

Работата е там, че аз трябва да се свържа с текста чрез моето желание да разкрия състоянията на моята души, които той описва. Текстът говори за това, какво се случва вътре в мен, във връзката ми с Твореца. Затова аз искам да го разкрия.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 22.02.2011

[36065]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→