Въпрос: Защо вие и вашата централна група външно изглеждате религиозно, докато обяснявате, как това не помага на духовния напредък? Няма ли да е по-добре да се приеме някакъв по-светски вид, за да се стигне по-близо до хората и до целия свят?

Отговор: Аз не мисля, че това трябва да пречи на хората. При нас се занимават различни ученици, и ние на никого не указваме как да изглежда. И ако нашето общество вече е известно сред народа, то хората трябва да знаят, че ние не насочваме хората към религията и не ги задължаваме към никакви материални религиозни действия – те идват при нас, за да поправят душата си, да разкрият висшия свят, желаейки да достигнат корена на своята душа.

Ние се занимаваме само с поправяне на душата – това е целта на науката кабала, разкриване на Твореца от творението. А разкриването става в поправена душа. И обикновено човек си остава в тези традиции към които е привикнал.

Но все пак, кабала е дошла до нас чрез хора, които са произлезли от юдаизма. След разбиването на Храма, народът е паднал от духовното ниво, и да замени кабала е дошла религията, която се намира долу, в нашия свят. Но през всичките тези векове, паралелно с това, от Раби Шимон и по-нататък, кабала се е предавала от един кабалист на друг по веригата. Така тя е достигнала до нас в качеството си на методика за поправянето.

Кабала не се е отнасяла към религията, която е оставала долу. Тя е продължила да съществува между кабалистите така, както и до разрушаването на Храма. Между кабала и религията винаги е съществувало разделение, желязна стена.

А ние получаваме кабала такава, каквато е била до разбиването на Храма, и затова тя не е свързана със съвременната религия. Ние се занимаваме с поправянето на душата.

Но заедно с това, до разбиването, „Тора и заповедите” са се изпълнявали от народа и в намерение, и в действие, като едно цяло. Съществувал е Храмът и ритуалните служби в него, с всички необходими атрибути, и това е касаело всеки човек, в зависимост от произхода му: коен, левит, исраел.

Клоните и корените са се съединявали заедно и са се възприемали от хората като едно цяло. А след това клоните са се оказали долу, в този свят, губейки връзка с корените – коренът е останал горе, отрязан. И това означава изхода на народа на Исраел в изгнание, когато в него е останала само религията.

Но сега, ние трябва да се издигнем обратно, и да се надяваме, че тогава ще разберем в какво е нашето задължение и ще се върнем в това състояние на пълно и цялостно изпълнение на „Тора и заповедите” като духовни действия. Аз не знам как ще изглежда това – възможно е вече да не потрябват физически действия, а е възможно физическите действия да останат, но само в народа на Израел.

Баал а-Сулам пише, че даже в крайното поправено общество, всеки човек може да остане в своята религия, защото религията – това са културните традиции. Всичко това сега е неизвестно, и ние трябва да се безпокоим само за едно – за поправянето на своята душа.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 20.02.2011

[35854]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1991 г., статия 29, „Вземайки за жена девственица”: Всеки път, когато човек получава жена, той ще получава девственица, която никога е нямала съпруг. С други думи, той не е използвал тази Малхут и тя винаги трябва да бъде нова жена. В духовната работа Малхут се нарича „небесно царство”, което човек трябва да приеме всеки ден наново върху себе си. Той трябва да си представи, че започва духовна работа, а това, което е било до сега, него не го интересува.

Творецът сътворил творение и се намира в сливане и единство с него. Ние наричаме това първото състояние или света на Безкрайността. Но творението не възприема себе си в това състояние. То просто е било сътворено по този начин, но не е обхванато от никакви детайлни възприятия освен едно. Затова то е като неживото ниво, капчица семе, което няма никакво самоусещане.

Желанието на Твореца е да доведе творението до осъзнаването на това, кой е Той, за да може то да стане подобно и равно на Него. Затова истинското състояние е скрито от творението и вместо това, то започва да усеща себе си в противоположно състояние. Този етап, от своя страна, се поделя на още няколко: творението възприема себе си като съществуващо на неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Ти и аз усещаме своето съществуване на човешкото ниво в този свят. Но ние не усещаме, че сме се развили от неживото ниво. Ние не чувстваме нашия предишен жизнен цикъл на човешкото ниво, а само усещаме себе си като съществуващи тук и сега.

Работата е там, че всеки анализ трябва да се случва сам по себе си. Човек в този свят разграничава сливане, съединение с Твореца и развитие, в което той започва да чувства своята част в творението, своето отношение към Твореца.

Творецът го довежда до това, дава му усещането за празнота в живота, но от друга страна, го мотивира да се съедини с Него и да стане подобен на Него. Затова Творецът пробужда желанието на човек в първата духовна точка. Ако човек правилно реализира това желание посредством метода на поправяне, т.е. науката кабала, ако той увеличи своето малко желание с помощта на групата, издигайки важността на това да стане подобен на Твореца и обединявайки се с Него, ако в последствие направи своето желание подобно на това на Твореца, тогава той придобива ново стъпало. Изначалната точка в него нараства, за да стане Малхут.

На иврит Малхут означава царство. Също се нарича „небесно царство”, защото човек го уподобява на Бина, небесата. Така е направена първата връзка между Малхут и Бина, между творението и Твореца.

След това, за да даде на човек възможност да се развие по нататък, всичко, което е имал той преди, се изтрива и започва следващата част от егоистичното желание, която трябва да бъде поправена и да стане подобна на Твореца. Тази част трябва да бъде доведена до сливане, така че той да стане човек на по-висша степен. Тогава никакви следи не ще останат от предишното състояние.

Така ако човек работи правилно, тогава той непрекъснато получава „девствена жена”. Тогава той отново поправя своето желание заради отдаване, правейки го подобно на Твореца и придобивайки по-голямо подобие и близост с Него. Когато той завърши този етап, сливането отново изчезва в него и човек отново получава ново, не поправено желание, с което отново трябва да работи посредством групата, издигайки важността на целта, увеличавайки своето желание и обединявайки го с останалите души. Така човек се предвижва напред.

Той продължава да получава нова част от Малхут, „нова жена”. Ако той работи заради отдаване, желаейки да стане подобен на Твореца, тогава в новото състояние всичко, което се е случило преди, е било напълно изтрито и той няма на какво да се опре от предишния си опит. Това в понастоящем е ново стъпало, „девственост”.

От урока по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво в духовната работа значи “бремето на небесното царство“?

Отговор: Това означава, че аз приемам на себе си “небесата“, т.е. Бина, свойството отдаване, така че то да властва над Малхут, т.е. свойството получаване. Малхут е разбита, тя се е разпръснала на милиарди части, и моята работа се състои в това – да събирам част след част и да я присъединявам към останалите.

Може и по друг начин да се каже: аз се явявам част на Малхут и трябва да присъединя към себе си останалите ѝ части.

Как осъществяваме това? Засега в нашата мъничка група ние съединяваме тези части, които съгласно програмата за духовна работа, на нас ни е дадено да поправяме. Аз трябва да съм с приятелите както един човек с едно сърце и засега по такъв начин да поправям разбиването в малкия сегмент на Малхут, в групата, в моето обкръжение.

А след това трябва да извършвам отдаване за света, т.е. за всички останали части на Малхут, така че и те също да се съединят с групата. Така аз поправям своята Малхут.

Всъщност аз трябва да поправя света, казвайки си, че той целият е създаден за мен. Така склонявам себе си и целия свят към оправдание. Защото поправяйки своята част аз “инжектирам“  в цялото разбиване, в разединението на душите своя подем, своето пробуждане, своята светлина. Тогава те също се пробуждат и всяка от тях, от своята страна, се устремява към единство с останалите.

Излиза, че човек носи духовния живот на всички, ставайки “праведник, основа на света“. Защото той им дава силата на светлината.

От урока по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35825]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, статия „Седмата заповед”, п. 225: В Меркава на трона лицето на лъва е от дясно, а лицето на вола е от ляво. Волът се нарича „цял (Там) вол”, тъй като в Меркава на трона има посвeщение на завета.

Въпрос: Възможно ли е да се създаде речник на духовните термини, подходящ за всяко стъпало, който да обяснява различните думи от „Зоар”, като „вол”, „меркава”, „лъв”, „змия” и т.н.? Това би ни помогнало да заменим думите, които ни напомнят за физически образи, с духовни сили според тяхното определение, докато четем. Това правилен подход ли е към изучаването на „Зоар”?

Отговор: Всичко зависи от начина, по който се съгласим да говорим помежду си. Когато имаме общо възприятие, говорим спрямо това усещане. Когато не възприемаме събитията по еднакъв начин, а ги разбираме (по-ниско ниво от възприемането), ние, да речем, говорим, използвайки научни термини и формули.

Този откъс от „Зоар” използва думи като „вол”, „магаре”, „трон” и т.н. Ако трябваше да ги заменим със сили, щеше да е нужно да конкретизираме какъв вид сила е, от коя сфирот точно идва. Докато тук, една дума се използва за отнасяне към една и съща сила, например „вол” или „цял вол”. Този език е по-кратък, защото се осланя на твоето разбиране на това, за какво говори.

Това се отнася само към светлините и келим (желания), защото ние нямаме нищо друго, за което да говорим. Как мога да ви предам връзката на светлините с келим в определена форма? Да направя чертеж? Да го изсвиря? Да ви дам формула? Да опиша образа на този свят, който е резултат от тяхната връзка? Как мога да ви обясня точното духовно състояние, комбинацията на светлина и келим, за която говоря?

Затова кабалистите са създали четири езика да опишат висшата система на управление на нашия свят: езика на Танах, Агадот (легенди), Кабала и Алахот (Талмуд), и ги използват да предадат техните постижения на нас. Тези езици са смесени в „Зоар”.

Самата „Зоар” основно е написана на езика на Талмуд (Мидраш), въпреки че използва и малко от езика на Танах или на легендите, а Баал аСулам добавя към нея езика на Кабала. И когато са в паралел, можете повече или по-малко да поддържате правилната посока на мисли.

Но как могат да ви помогнат езиците, ако нямате духовно постижение и не възприемате към какво се отанся текстът? Нищо не може да ви погоне! Трябва да мислите за получаване на по-голямо влияние, за да започнете да възприемате.

В нашия свят е по същия начин: можете да ми кажете каквото си поискате, но ако аз никога не съм го изпитвал, каквото и да ми казвате за мен е мъртво или в най-добрия случай, аз може и да мога да си го представя чрез аналогия с нещо, което вече познавам.

Но ако не знам нищо за духовния свят, никакъв разказ не може да ми помогне. Поради тази причина, цялото ни учене се свежда до това да се стремим да възприеме тези духовния понятия, да искаме да ни се отворят очите.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 17,02,2011

[35591]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Ние никога не разкриваме истинската реалност; всичко се случва в нашите желания. Творецът е създал желанието, което по своята същност е целият материал на творението. Ние усещаме всичко, което се случва в него.

Усещанията в желание се делят на вътрешни и външни, с други думи, възприемане на себе си и на обкръжението. От своя страна, тези части на възприятието също се делят на множество слоеве, степени, части и форми.

Но всичко това е вътре в желанието, което е било създадено от Твореца. Ние не можем да си представим нищо, което съществува извън това желание, дори хипотетично. Няма никакво друго „място”, което съществува някъде другаде; цялото „пространство” е ограничено вътре в желанието.

И затова всичко, което възприемаме, зависи от промените в желанието. Цялата кабала говори за природата на сътвореното желание, промените, които то може да придобие, и нещата, които ще усети в съответствие с тези промени. Формулата е проста: внасяш определени промени в първоначалното желание и получаваш определено усещане като резултат.

Общият спектър се състои от множество оттенъци. Различни импулси могат да се разкрият по едно и също време в едно желание; възприемаме различни събития, действия във всяко отделно желание. Желанието на човек се дели на 613 части, където той усеща всичките различни впечатления и реакции. И всички те представляват неговата представа за света.

Частите на получаващото желание, което се отнася към неживото, растителното, животинското и човешкото ниво, оформя контурите на реалността за нас. Можем да разширяваме все повече и повече желанието, като непрекъснато разкриваме нови части в него, и тогава нашият общ свят се разширява.

От урок по статия на Рабаш, 17,02,2011

[35587]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В книгата ”Зоар” се говори за вътрешните състояния на моята душа. Но за мен е неразбираемо, какво състояние трябва да си представя?

Отговор: Състоянието на постепенното обединяване на всички, съединяването на всички нас заедно – това е твоята душа, ако ти се стараеш да обединиш всички в едно цяло. Ако аз полагам такива усилия – това е моята душа. Ако някой друг го прави – това е неговата душа.

Всеки от нас е като клетка на тялото, която се старае да присъедини към себе си целия организъм. Така, самият ти придобиваш цялото тяло/желанието. То се нарича твоя душа.

Ако засега, все още вземаш само част от тялото и само в определена степен се съединяваш с нея, тогава имаш частична душа. Това означава, че се намираш по пътя, на стъпалата на стълбата.

А когато пристъпиш към завършването на пътя – стигаш до края на стълбата, до най-горното стъпало – Малхут на Безкрайността, където всичко се слива заедно, без каквито и да е граници, без край.

Но всеки от нас си представя тази Малхут на Безкрайността от своята лична гледна точка, защото всеки има свой особен корен на душата. Затова, нито един човек не се анулира, не отменя своята независимост.

Единственото, което е необходимо да изясним при четенето на книгата „Зоар”, са видовете връзките между нас. Във всяка отделна клетка има само желание. И цялата наука кабала е връзката между желанията, защото по този начин, те създават единение, цялата мощ на Малхут.

Например, в компютъра няма нищо освен плюс и минус. Но милиардите съединявания между тях образуват цялата негова мощ и възможности. На същия принцип, цялата работа на нашия мозък е основана на безбройни съединявания между „плюс” и „минус”, между желанието за наслаждение и желанието за отдаване. Те могат да се съединяват повече или по-малко, в една или друга степен, или да не се съединят въобще. Освен това,  няма нищо друго. Но от огромното натрупване на всевъзможните части, състоящи се от различни вариации на връзката или на нейното отсъствие между плюса и минуса, ти имаш потресаващата мъдрост и наистина Божествената мощ.

И именно затова изясняваме видовете връзки между тези мънички части – душите.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 20.02.2011

[35838]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ще може ли светът да приеме вашето обръщение? Не изглежда ли то свързано с религията, тъй като вашата група се намира в Израел и изглежда като съблюдаваща традицията?

Отговор: Ние се опитваме да разпространяваме кабала по целия свят, и то в такава форма, че това да бъде прието от всички. Но не е възможно и не е нужно да се крие, че кабала е излязла от народа на Израел, придружавала го е в продължение на цялата му история и се е предавала по веригата от кабалисти, които са принадлежали на този народ.

Защото народът на Израел е особен народ. Той е основан не като националност, както 70-те народа на света, а от група кабалисти, която е създал Авраам. Именно тази кабалистична група се е наричала народ на Исра-ел, което означава „право към Твореца” (яшар-кел) – защото нейната цел е да разкрие Твореца, на човека в този свят.

Длъжни сме да продължим тази мисия и да станем „свещенослужители” (мамлехет коаним), тоест да донесем на целия свят методиката за поправяне – да предадем светлината на всички народи. В това се състои предназначението на народа на Израел, за да може „всеки да познае Твореца, от малкия до великия”. Защото „Домът на Твореца ще се нарича дом на молитвата за всички народи”.

Затова не мисля, че ако се държим напълно свободно и изцяло прекъснем връзката си със своите корени, със своята история, ще можем да успеем. Не трябва да се отделяме от корена, трябва да сме свързани с него. В степента, в която напредва, човекът започва да разбира – в какво се състои мисията на народа на Израел, откъде е излязъл той.

Човекът променя своето отношение към народа на Израел, като към носител на методиката на поправяне – не като към националност, а като към особена група от кабалисти, от духовни учители, които трябва да служат на човечеството и да му помагат да постигне духовния свят.

Отношението в света се променя – сега вече имаме много ученици по целия свят, които заедно с нас, от цяла си душа и сърце разбират, че оттук, от Израелския център излиза светлината. Така се реализира методиката за поправяне.

Не може човек да постигне поправянето, без изобщо да разбира как е станало това в историята и защо.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 20.02.2011

[35851]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо науката кабала толкова дълго е била скрита от народа, за да не навредят тези, които още не са готови? Какво се измени днес, че станахме готови и тя може да ни помогне?

Отговор: Хората биха могли да я използват егоистично, за да получават удоволствие от нея. А това е вид клипа, нечисто използване.

Работата е в това, че докато желанието на човек не съзрее за науката кабала, не си струва той да се приближава към нея, защото незрялото му желание ще обърне кабала в съвършено друго занятие. Ние виждаме колко много хора под формата на кабала прокламират (и продават), всевъзможни вярвания, религии, медитации. Но ако желанието на човека е съзряло за духовно развитие, то го направлява в това общо поле от души, което светлината напълва и той се премества като електрически заряд в полето, достигайки нужното място. Така той се развива.

Затова в продължение на цялата история ни се е наложило да чакаме, докато желанията на хората се развият в по-голяма или по-малка степен. И сега вече зависи от всеки човек как той ще реализира себе си.

Но кабала е била скрита, докато душите не съзреят за нейното използване. Желанието на човека не е било готово за нея, било е още непонятно към какво се отнася то. В момента, в който желанието достигне зрялост, става ясно, към какво то принадлежи: към поправяне на себе си, към науката кабала, или към масите, които просто вървят след кабалистите.

Но докато всички души не се смесят напълно една с друга, не е било възможно тя да бъде разкрита.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 20.02.2011

[35870]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Кой е по-заинтересован от поправянето – ние или Творецът?

Отговор: Творецът. Иначе той не би ни пробуждал.

Въпрос: Тогава защо пробуждането на останалия свят е възложено на нас?

Отговор: Какво ни засяга това, ако Той е заинтересован? – Ние нямаме никакъв избор, Творецът ни задължава. Той ни пробужда, за да може ние да пробудим останалите.

Въпрос: Но защо той не пробуди целия свят?

Отговор: Ние ще узнаем за цялата система, ролята на всеки човек и неговите връзки с всички само когато постигнем съвършената, поправената система, и всеки ще включи в себе цялата тази система изцяло.

Тогава ти ще разбереш защо всички души са минали такъв път и такова поправяне. Невъзможно е да се пита за това сега, по средата на пътя. Това е подобно на развитието на зародиша, на който изведнъж пораства ръка, после – език, след това крак, появява се подобен на опашка израстък, после той изчезва, появяват се очи и така нататък. Ние не разбираме всички тези форми на развитие.

„Не показват на глупеца работата наполовина”. Ние засега още сме глупци, т.е. в нас няма светлина Хохма, светлината на мъдростта, която се разпространява в нашите желания/келим.

От урока по статията на Рабаш, 15.02.2011

[35401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Израел и народите по света, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ние трябва да предизвикаме във висшия недостиг от напълване – само тогава той ще направи зивуг/сливане на нашето желание със своите висши до света на Безкрайността и ще донесе светлината, която ще ни роди, поправи и напълни. Ако не можеш да възбудиш висшия, да предизвикаш в него желание, няма да се удостоиш с никаква промяна.

В науката Кабала, ние учим как да помолим висшия! Затова, можеш да крещиш, да скачаш, да изискваш, да правиш всичко … „Победиха ме синовете мои” – това означава, че те ме принуждават да ги поправя.

А какво още можеш да направиш, ако всичко слиза свише, благодарение на предварително пробуждане отдолу? Ти не знаеш какво прави висшият и не те интересуват неговите действия. Интересува те, как  можеш да го принудиш да действа! С други думи, трябва да разбереш под каква форма можеш да го молиш. Тоест при всички случаи трябва да знаеш, какво възнамерява да прави с теб висшият, иначе няма да го помолиш за онова, което той иска.

Той иска да ти даде чаша мляко, а ти искаш да го молиш за сок. В този случай нито те чува, нито те разбира. Той знае, че сега ти трябва чаша мляко – именно чаша мляко в това количество.

„Изпълнявай волята Му като своя собствена” – на това трябва да се научиш и затова ти е необходима вярата над знанието. Трябва да изучиш всички раздразнения, които предизвиква в теб, всички „лоши” състояния, всички, т. нар. влошавания, с помощта на които той те провокира. Ако ги анализираш правилно и се издигнеш над тях с вяра над знанието, точно ще знаеш, какво иска той от теб, ще поискаш именно това и ще го получиш!

Всичко, което сега усещам, ако му обърна внимание, е онова, за което висшият иска да го помоля. Той иска да се обърна към него! Но не предизвиква това желание в мен директно, защото желае аз да го постигна, да стана като него, да поумнея.

Как се занимаваме с децата? Предлагаме им упражнения, но не им даваме решения. Постепенно ги водим така, че те сами да помислят, да разкрият и поискат да намерят решение.

Същото прави с нас висшият. Всеки миг от нашия живот е само намек, указание свише за това, че трябва да помолим, че си струва да молим и под каква форма трябва да го направим.

Става дума само за това, да се пробуди нашият МАН. Ако му обърнем внимание – пред нас има отворена книга. Аз, вече се обръщам към висшия с правилната молба, а какво става после – не знам точно. Кабалистите ни разказват за тези неща, за да ни приближат към нашите корени. Ние изучаваме Атик, Арих Анпин, света на Безкрайността…

Защо трябва да знам всичко това? Интересува ме само моята връзка с мама, а какво става с нея после, супермаркетът, предприятията, които нещо произвеждат, всичко това не ме интересува. Аз викам: „Мамо, дай ми бонбон!”. Но няма, защото в бъдеще трябва да станеш възрастен, трябва нещо да разбереш и някак да се включиш в онова, което се случва.

Затова толкова искаме да напълним малките деца с всевъзможни знания, за да знаят повече и да разбират. За да може детето не само да моли, а и за да разбере за какво и защо, ти му обясняваш, че това може, а това – не сега, че не трябва да яде сладко, защото скоро ще обядва… Обясняваш на детето много повече, отколкото то изисква. В такива оношения се намираме с висшия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 06.01.2011

[35812]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→