Въпрос: От кого трябва да произлиза моята сигурност в утрешния ден: от обществото или от Твореца?

Отговор: Сигурността произлиза и се разкрива само във връзката между хората. Материалната сигурност се проявява в материалното общество, а духовната – в духовното.

Духовната сигурност не означава, че не се нуждая от нищо. Нейния смисъл е друг: сигурен съм, че няма да имам недостиг от сили, за да отдавам на другите и на Твореца.

Моята сигурност е насочена не към мен, а към целта. И аз съм сигурен, че обкръжението ще ме поддържа в това, на принципа на поръчителството. И каква друга сигурност да очаквам от тях след като се намирам в духовния свят?

От друга страна, в този свят аз искам да съм убеден в това, че никога няма да имам недостиг от егоистично напълване.

Въпрос: И все пак аз не мога да се огранича с духовната сигурност? Нужна ми е също така и сигурност и на материално ниво?

Отговор: Пребивавайки в този свят ти си длъжен да се грижиш за неговите насъщни нужди. Намирайки се в обществото, си длъжен да се грижиш за него. Колкото и високо духовно да е то, докато материалния свят не изчезне от възприятието на хората, те са длъжни да се грижат за своите днешни и утрешни потребности. Необходими са стоки и продукти, необходими са складове и т.н.

Това, обаче, ще вършиш под въздействието на духовния закон. Издигайки се по духовните стъпала, ти все пак си длъжен да се осигуряваш материално, защото още не си поправил онези свои келим, в които не можеш да правиш равносметка – „каменното си сърце”.

И така, важно е да се прави разлика между материалната и духовната сигурност. В материалното аз се грижа за себе си, за своите близки и даже за цялото човешко общество. А духовната сигурност е на по-горно ниво – това е сигурност, че сме способни на максимално отдаване  във всеки миг от живота си.

От урока на тема „Усещане за сигурност“, 03.03.2011

[36961]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предговор. Статия „Изясняване на разпределянето на 14-те заповеди в 10 изречения“: …Четвърто изречение: „И каза Твореца: „Да се стекат води“ – това е третата заповед, „да се знае, че има велик Творец, който управлява целия свят, и да се установява всеки ден по подобаващ начин Неговото единство“, т.е. единството на възванието „Шма Израел“, наричано висше единство, и това е привличане на ВАК  на трите предшестващи Зеир Анпин изречения, наричани ВАК на гадлут. И това е „вав“ от името АВАЯ.

Всичко съществува в неизменно състояние, а всички промени се извършват само във възприятието на човека. Човекът, поправящ свойствата си, ги постига стъпало след стъпало и за него се сменят „изреченията”, „заповедите” или „дните от началото на творението”. Всичко това, което сякаш е разделено и се променя с промените в човека е неговото вътрешно желание.

Желанието вътре в нас търпи промени – стъпаловидно, на пластове, преминавайки на всяко стъпало всичките нива на своя авиют/дебелина, грубост – шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3, далет/4.

В процеса на поправяне на нашето желание ние започваме да разкриваме светлини, източници: откъде идва това въздействие, какво поправяне извършва то в моята душа, каква светлина се разкрива при това, откъде идва тази светлина, с Кого имам връзка, Кой е този висш, когото разкривам.

Става дума за поетапно поправяне на душата, което човек извършва. Успоредно с това „Зоар“ разказва какви келим/желания започват да се поправят, какви светлини се разкриват чрез пълния набор от десетте изречения, 14-те заповеди или седемте дни на началото на сътворяването – седем стъпала на Зеир Анпин (З”А), докато Нуква и З”А не достигнат състоянието на две велики светила, пълно поправяне (Гмар Тикун). В крайна сметка, ние говорим за етапите на нашето напредване.

В самата Тора е описан целия процес на нашето поправяне. В началото, в глава Берешит, са дадени тези десет изречения – в качеството им на резюме за всичко, което впоследствие се случва в Тора.

А след това от тази част на Тора, като от началната точка на буквата „юд”, се развиват всички останали части към пълната АВАЯ, докато цялото повествование на Тора не завършва с последната дума „Израел”.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 03.03.2011

[36941]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Предвижвайки се по духовния път и преминавайки през различни състояния, ние, подобно на бебета, не знаем как да се развием, какво се случва с нас, объркани сме. Това е видно по малките деца – те са готови да приемат всичко, което им казвате, защото от къде могат да знаят истината? Те са напълно под ваша власт.

В духовния свят ние преминаваме през същия „зародишен” период. Тогава какво ни остава да направим? След като положим огромни усилия да разберем нещичко чрез разума и правилната организация на нашата работа, както във всяка наука, ние трябва да разберем, че в кабала ученият е човек, който е развил духовни свойства на възприятие към този свят, към който започва изследването.

Затова, когато пристъпваме към учението, ние трябва да мислим за светлината, която ни поправя. Това ще ни позволи да проникнем в усещанията, а след това и в разбиранията на световете, които ни се разкриват. Първо усещаме, а след това разбираме усетеното.

Това е видно при бебетата: първо те усещат само „добро” или „лошо” и нищо друго. После те започват да разбират от какво зависят, как да се доближат до доброто и да избегнат злото и т.н.

Първо се пораждат чувствата, а чувствата са определено напълване на желанието. Но за да бъде напълнено, желанието трябва да се измени под въздействието на светлината, преминавайки от получаване към отдаване, и в зависимост от това, то ще започне да усеща духовно напълване, напълване от свойството отдаване, напълване чрез отдаване.

Затова ни е забранено да съжаляваме, че не разбираме нито материала, който изучаваме, нито пътищата на нашата работа. Човек, който мисли, че разбира нещо, е глупак. Човек, който е горд от това, че знае, разбира, възприема, напуска урока пълен с енергия, разбиране и горделивост, трябва да разбере колко нисш е той в това състояние, защото в неговото сърце няма молитва, искане и никакво предвижване.

Имено когато човек изпитва липса на напълване, усещане на своята собствена незначителност, пълно неразбиране, усещане и объркване, когато се намира в пълна мъгла и не разбира какво се случва с него, тогава той се намира във възможно най-добро състояние, в което да му въздейства висшата светлина. Няма много такива момент. В началото не ги харесваме много, но после започваме да ги ценим.

Затова какво трябва да подготвим преди учението? Желанието за промяна. Изменяйки нашите усещания, ние ще разберем къде сме и какво се случва. Но първо трябва да почувстваме и да бъдем на духовния път, т.е. да живеем в действия на отдаване.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 03.03.2011

[36944]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Баал а-Сулам, книга „Ор баир”: „Увереността – това е вярата в себе си. В психологически смисъл това е усещането за издръжливост. Защото нищо не може да устои пред желанието, освен изтощението и нетърпеливостта в усилията.

Затова и героят, чувстващ в себе си мощната сила на търпението и не отстъпващ пред нищо, вярва в себе си и в своите сили.

А слабият чувства, че няма силата на търпението, и когато някой му причини страдания, няма да може да ги изтърпи – затова веднага капитулира пред него.”

Въпрос: Какво е „вяра в себе си”? Звучи егоистично…

Отговор: Текстът е написан така, че се тълкува по различен начин долу, в нашия свят и горе – в духовния свят.

В нашия свят си готов да търпиш, ако вярваш в собствената си правота, ако си устремен към целта, ако наистина нещо ти е необходимо, ако обичаш хората, за които полагаш усилия – децата, роднините, близките. От друга страна, в духовното всичко се извършва със силата на светлината, която ти въздейства.

Не е тайна, че геройството в нашия свят е силата на егоизма. На нас ни е необходима завист, страстно желание, честолюбие и други стимули, за да „запалим” себе си и да придобием способността да бъдем търпеливи. А освен това, получаваме издръжливост от природата. Има хора, които по рождение са способни да издържат по-големи страдания.

Но когато човек излезе в духовния свят и започне да работи заради отдаване, това вече престава да играе каквато и да е роля. Вече няма силни и слаби – всички се оказват на едно ниво и не получават никаква помощ от своята материална природа. В духовния свят на човека е нужна силата, обличащата се в него светлина.

Разбира се и тук всеки се различава от другите със своето духовно предназначение, което е обусловено от корена на неговата душа. А в останалото – всички изпитват слабост и безсилие. Колкото повече напредва човек, толкова по-слаб се чувства, толкова повече зависи от светлината, връщаща към Източника.

В началото всички сме герои – „истински мъже”. А после започваме да отслабваме, докато не се изясни, че нищо не ни е останало. Така преминаваме през „разтрошаването”, съзнаваме своето безсилие и благодарение на това разбираме, че не трябва и да бъдем способни на нещо, освен на това да търсим сили да бъдем упорити и издръжливи.

Необходимо е само да намеря силата на вярата и тогава в мен ще се появи способност да търпя, силата на отдаването, действаща над знанията. Дори вътре в мен да е пусто, дори да не виждам защо да работя, дори да съм лишен от енергия, защото моят егоизъм не ме подтиква напред, не ми дава сили – но ако получавам силата на отдаването от светлината, връщаща към Източника, тогава вече ще мога да я реализирам. Именно от това зависи степента на моята увереност.

В материалния свят, степента на увереност зависи от това, какво и колко има в моите получаващи келим. А в духовното е обратното – степента на увереност зависи от това, колко се съдържа в моите даващи келим.

При това, тук никой няма „протекции” и никой не превъзхожда другите по сила. В специфичния разчет всеки се спуска до нулата, всеки изпитва пълно опустошение и безсилие – и тогава започва да се въоръжава със силата на отдаването, която идва свише. Но това става само при условие, че е слят с висшия. Получаващото желание винаги трябва да бъде анулирано пред висшия, за да може даващото желание да даде на човека допълнителна сила за издръжливост и увереност.

От урока на тема „Усещане на увереността”, 03.03.2011

[36968]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко зависи от това, до колко сме способни да устоим на желанията, които ни се разкриват. На духовния път човек разкрива лоши, не поправени желания в себе си, показвайки му колко далеч е от целта и колко противоположен е той на нея. Но ако неговото обкръжение действа правилно, тогава той веднага разкрива, че всичко това е за негово собствено добро.

Така моята готовност да търпя означава, че се подготвям да приема всякакво разкритие на злото и да го превърна в добро. Но ако не съм готов за това, тогава всяко ново разкритие на злото ме препъва и аз не желая да се повдигна – попадам в отчаяние или просто не знам какво да правя – и така унищожавам шанса, който съм получил.

Влиянието на обкръжението, което подържа връзката с целта, непрекъснато насочва човек към тази цел. Това е правилната подготовка, готовността да търпим. Ако трябва да подготвя тази сила, тогава злото се разкрива съобразно нея и аз го виждам като лост за повдигане към доброто.

От урока по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36822]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме управлявани от егоистични желания, съсъди за получаване, въпреки че не знаем какво е това. Това е така, защото всичко се постига от сравнение – преимуществото на светлината е постигнато от тъмнината.

Въпреки това, когато получим малко светлина, ние започваме да чувстваме, че има друга форма на съществуване освен развитието в егоизма – има живот в отдаването.

Само светлината създава в нас тези желания или келим и вътре в тях се заражда това очакване или слабо усещане. Тогава започваме да формираме някакво очакване за отдаването. Но то се проявява само при условие, че човек може правилно да постави себе си пред тази картина.

Сега това егоистично желание ме дърпа към своите недра. Затова аз трябва да поема от обкръжението важността на целта, привличайки светлината и правейки стъпки към нея, въпреки своето желание.

След това пред мен изникват препятствия от всякакъв вид – показва ми се какъв вид наслаждение е скрито в отдаването. Тогава трябва да бъда спасен от друга опасност – от попадане в клипа, която казва: „Нека се наслаждаваме на отдаването. Направи нещо заради отдаване. А сега направи и още малко и още малко…” Така надминавайки предела на своите възможности, аз започвам да чувствам егоистично удоволствие от отдаването. В крайна сметка, ми се разкрива огромно количество светлината, вместо слабата искра, която чувстваме в нашия свят.

Така аз съм обладан от състоянието, което кабалистичните книги наричат „нечистота” или „огън на преизподния”. Днес нашият егоизъм ни дава само малко предизвикателство, като не ни позволява да се приближим до отдаването. Но по-късно ще се окажем в световете на нечистотата, която трябва да бъде поправена на отдаване. Там ще разкрием коварна сила, огромно егоистично желание, което противостои на Твореца. То ни казва: „Отдавай, направи както Твореца. В това действие има огромно наслаждение.” Ще устоим ли пред него?

Сега ние поставяме „екран” (масах) срещу нашето получаващо желание, а по-късно ще изградим истински екрани против светлината, против удоволствието от отдаване, а не от получаване.

От урока по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36819] 

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Тора, Бемидар, 25: Ето, Аз давам Моята спогодба за примирие…защото той завидял на своя Бог и изкупил синовете на Исраел.

По същество, ние винаги търсим примирие, връзка с Твореца, за да получим от Него всички средства, правилно да ги подредим и да ускорим своето развитие. Затова Творецът дал на човека разум: само за да се издигнем над своите инстинкти и да може да форсира своето развитие, изпреварвайки темпа на Природата, Твореца. Така ние Го „изпреварваме” (оквим), подобно на Яков, който купил първородството на Есав.

Такъв е нашият път към целта и ние трябва да го изградим съобразно с това. Цялата наша дейност е призвана да ускори етапите на развитие, надминавайки техния естествен темп. Разбира се, така ние променяме своето отношение към развитието и нашите усещания в процеса. Ние се занимаваме имено с това, което е възложено на човек (Адам) – запълвайки своя живот с „работата на Твореца” вместо с животинското съществуване, което е напълно лишено от разбирането на процеса и целта. В това лежи цялата разлика между противостоенето и мира в духовния свят.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36464]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да придобием увереност на материално ниво – в икономически, в медицински, в социален план?

Отговор: Тези проблеми могат да се решат само с отдаване, с помощта на светлината. Ако искаш да си здрав, ако искаш да получиш имунитет за предстоящите проблеми, тогава трябва  да живееш в общество, в което съществува силата на поръчителството.

Струва ти се, че това особено нещо го има в твоите приятели? Банкови сметки в Швейцария? Собствени фирми? Стабилен бизнес? А може би, всички те са лекари, адвокати, счетоводители и въобще, големи специалисти? Нищо такова. Но, ако между  тях се осъществява правилна, добра връзка, тогава няма да бъдат надвити. Те имат пълна сигурност, защото свише получават такова „захранване”, че никой не може да ги използва за своите интереси или да успее, повече от тях. Защото в тях има напълване, за разлика от всички останали. Увереността се проявява само в единството.

Виждаме това дори в нашия свят: на какво е способен човек, когато е сам? Дори да доведеш Шварценегер, да събереш двама, трима, хиляди, да им поставиш броня – чувстваш ли сигурност сега? Днес не сме сигурни в нищо, в това число и в силата. Колко оръжия можем да произведем? Колко отбранителни средства? Колкото и да се въоръжаваме, това не може да ни обещае никаква сигурност. Само населението е по-спокойно.

Например, в Израел на всички периодично раздават и сменят противогазите. Наистина, казват, че този път не искат особено да ги получават. Всички, вече са се уморили от това. На хората трябва да се дава увереност от друг род.

Каква полза има от милионите в банката? Днес това има някакво значение, но бъдещото общество ще трябва да се грижи за себе си на други основи, по закона за отдаването. Пълното отдаване между членовете му, ще направи материалната грижа за утрешния ден повеля на духовните закони, защото хората няма да имат никакво вътрешно усещане за това. Грижата за насъщния хляб ще стане за човека изпълнение на задължение, наложено свише – „спазване на заповед”.

От урок на темата „Усещането за увереност”, 03.03.2011

[36965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Информационният ген (решимо) – това е форма на състояние, съществувало преди, в което е имало напълване – светлината, вътре в желанието.

То включва информация за всички екрани и всички съставни, които са били там – и в светлината, и в желанието: НАРАНХАЙ и АВАЯ, пряката и отразена светлина, стъпалата на височина и ширина.

Но всичко, един вид се пази „в паметта”, а не е реализирано. Именно това се нарича „решимо”.

Тоест аз изтеглям някакви данни от архива – като в компютъра – и докато ги изведа на екрана и осъществя в реалната картина, с помощта на електрическите сили и цялото оборудване, това все още се нарича „решимо”. Но, във вътрешността на този информационен ген, вече съществуват всички данни, цялата информация – не достигат само сили, за да се реализира.

Да допуснем, че нямам такава сила, или я имам, но още не съм я реализирал. Тоест в „решимо” се намират всички детайли и подробности, но само като потенциал, а не в живо въплъщаване.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 03.03.2011

[36953]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз трябва да се променя в съответствие с висшия свят. За да направя това, аз привличам сили от този свят чрез групата и се променям посредством тези сили. По този начин се изкачвам по 125-те стъпала и разкривам висшия свят. Така той ми се отваря и става все по-ясен.

В процеса аз не работя върху нещо външно, а върху онова, което е вътре в мен. Аз привличам силите на промяна към себе си вместо да прилагам своите сили към нещо, което е извън – както правим в нашия свят.

Това определя моите взаимодействия с обкръжението: аз не искам да го променям, да премахвам нещо в него или да го завладявам, както завладявам хората около мен в този свят, управлявайки ги, подчинявайки ги на моята сила и използвайки ги, за да постигна моите собствени цели. Това е особено ясно сред политиците в нашия свят.

В духовното, обаче, всичко е обратно: аз работя в обкръжението от приятелите тихо, често дори без да имаме някакви особени дискусии. Ако всички те са избрани от висшата сила да постигнат духовния свят, тогава прекланяйки се пред тях, аз поемам техните сили. Тези сили се натрупват в мен и се присъединяват към точката в сърцето и тогава аз се променям.

По този начин моят критерий за придвижване не са външните завоевания, а вътрешните промени, които се проявяват като нови свойства и усещания, ново разбиране по отношение на ученето и предметите, описани в науката кабала. Не е лесно да се преориентираш и да преминеш към подход, който съответства на духовния свят. Отнема много време за човек да достигне отчаяние и да открие, че няма друг начин, да разбере, че трябва да действа по различен начин, да започне да чува и да осъзнава какво чува, и да изгради всичко в правилен ред, поставяйки себе си под въздействието на обкръжението.

По същество, това е най-важното нещо. Който е предприел тези стъпки и е формирал правилното отношение към групата вече е преминал през първото и най-опасно състояние по пътя без да става жертва на собствения си егоизъм. Изключително важно е да поставиш себе си пред обкръжението по правилен начин. Рабаш специално подчертава това в своите статии.

Дори можем да кажем, че следващите стъпки са по-лесни, защото аз вече имам правилния подход и фокус. Аз разбирам, че светлината е първична, че тя е единственото нещо, което действа в реалността, и ние трябва да и дадем възможност да прави това, вместо да и пречим с нашия егоизъм сякаш ние имаме силата и разума да направим нещо сами. Всъщност, единствената възможност, която имаме, е да склоним глава пред обкръжението и тогава да получим силите за промяна и поправяне.

От урок по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36570]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→