Въпрос: Какво представлява средната третина на сфира Тиферет и защо тя се нарича свободна?

Отговор: Това е така сякаш тя не съществува сама по себе си. Както Баал а-Сулам казва, тя съществува само като мястото, за което клипа и светостта се борят.

Това е мястото, където човек усеща себе си и своята независимост. Тук той има вътрешна борба и съмнения: с какво да се идентифицира – с висшия или с нисшия? Това се нарича средната третина на Тиферет, мястото на свободен избор.

Въпрос: От какво се състои тази част? И как се разкрива свободата на избор там, ако тази част се влияе или от висшия, или от нисшия, зависейки от това, с кого тя се идентифицира? Тогава къде е независимостта?

Отговор: Свише така е организирано мястото на свобода на човек. Това не е объркване или липса на яснота, както свободата в нашия свят се отнася към липса на точно знание за това, с какво да се идентифицираш. А в средната третина на Тиферет на мен ми е напълно ясно какво е свойството на отдаване отгоре и какво е свойството на получаване отдолу. Аз съм по средата и тази среда е изцяло моя. Така да се каже, цялата ми реалност е средната част на Тиферет.

Когато съм под влиянието на висшия или на нисшия, аз усещам тяхното влияние, тоест аз ги усещам и не съотнасям това към себе си. Но в средната третина на Тиферет аз разкривам цялата АВАЯ, себе си. Тази част съдържа всичките 10 сфирот, разграничаванията на целия Парцуф.

Ако искам да постигна висшия, тогава аз се издигам към горната част, а ако искам да постигна нисшия, аз се спускам към долната част. Но кой съм аз? Това е средната част на Тиферет, като тънък слой между висшия и нисшия. И все пак, всъщност не е тънък.

Средната третина на Тиферет идва от факта, че в четирите фази на разпространение на пряката светлина Бина е решила, че не иска да получава, а да стане подобна на висшия, а за да направи това, тя трябва да постигне отдаване. Но тя не може да постигне отдаване, защото нейния материал, желанието за наслаждение, не се променя. За да го направи като отдаващо, тя трябва да получава заради отдаване. Тоест тя използва силата на любов на Твореца.

Без силата на Даващия ми любов аз не мога да променя моето получаване в отдаване на Него. Но ако знам, че Той ме обича и аз възнамерявам да получа от Него само заради тази причина, тогава аз използвам силата на Неговата любов. Отначало аз трябва да разкрия Неговата любов и вътре в нея да разкрия моето получаване, и тогава да получа от Него само за да Му покажа моята любов.

От същото поле, където втората фаза (от четирите фази на разпространение на пряката светлина) взима решението, се ражда нашето понятие за средната третина на Тиферет, в която творението се чувства свободно да взима решения.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 02.03.2011

[36836]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Колкото повече усилия влагаме заради успеха на групата, толкова повече се чувства, че ние работим за своя егоизъм…

Отговор: Трябва да се радвате – защото това е разкриването на злото. Без да разкрием злото, няма да дойдем до доброто.

И така, аз виждам, че от своите действия заради групата, в крайна сметка искам да извлека само лична изгода. После какво?

Работата е там, че само тази „точка на прозрение” е недостатъчна, с нея нищо не можеш да направиш. Моето действие трябва да бъде насочено, то трябва да има вектор. А иначе моята вътрешна сила остава само потенциална, подобно на заглушен двигател. Нека това и да е хубав двигател с мощност 200 к.с. – но какво по-нататък?

Аз трябва да „заведа” своето желание, да го насоча към определено действие. А, означава, че на мен ми трябват две точки, от които се състои вектора. Това насочване на моята сила придава разум. Ето защо, силата и разумът се „сработват” добре помежду си. Това е закономерно.

И така, макар и да съм се отчаял от своето отношение към групата, това все още не ми дава възможност за действие. Сега трябва да свържа своето състояние с целта.

Аз току що съм почувствал, че съм противен сам на себе си. В моите действия или в някое действие се е появил егоизъм: аз съм направил това заради себе си, не съм могъл да го обърна към другарите.

Преди всичко, трябва да си спомня, че няма никой освен Него. Работата не е в това, че при мен не се е получило, а в това, че Творецът е организирал за мен тази ситуация и нейния анализ. Изяснява се, че аз нищо не съм могъл да направя от своя егоизъм, от това, на което Творецът е пожелал да ме научи, да ми покаже, че се намирам под неговата власт.

Какво трябва да направя? Какво е поискал Той, за да усетя това? За да му благодаря за  това, аз осъзнавам важността на целта – свойството за отдаване, противоположно на това, което ми се е разкрило сега.

Откъде ще взема тази важност? От това същото състояние. Защото няма светлина без съсъд, няма усещане, в което да не се съчетават двете: светлината и кли. В сравнение с какво аз се усещам лош? В сравнение с това как аз разбирам отдаването, представяйки си, че бих могъл да постъпя и по-добре и да се отнеса към другарите по друг начин.

Това вече са двете точки!

Как сега да се пренеса от точката на собственото презрение и отвращение към точката на отдаване? Какво не ми достига? Не ми достигат сили. Тях трябва да изискам.

Но това все още не е всичко. За какво да ги искам? За да се облагодетелствам? За да не храня повече презрение към себе си? Защото моят егоизъм страда от неотдавнашното „откровение”. Тогава излиза, че аз по предишному съм егоист, само че след втората „навивка”, на следващата степен на самолюбие.

Не, аз не искам моята работа или нейните резултати да преследват лична изгода. Искам да извърша такова действие, в което да разкрия удоволствието за Твореца. Той ме поправя, и аз искам това да Му доставя наслаждение.

С това аз се опитвам да премина още мъничко напред, и още, доколкото е възможно. Такива са моите първи проби, които аз трябва буквално да „сдъвкам”, да „дегустирам” върху езика, а още по-вярно – да „смеля” със зъби.

От урок по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36595]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „обновление”?

Отговор: Това не е проста дума. Първо, „няма нищо ново под слънцето”, но „над слънцето” всичко се обновява, – става въпрос за света Ацилут.

Обновяване – това е, когато по-рано някакво свойство не се е проявявало, не се е отделяло, с него не са работили, а сега се е разкрило, с него работят. Казва се, че е станало неговото обновяване. Но, разбира се, няма нищо ново, – просто сега нещо се е открило.

Така и всички форми на отдаване, които ние разкриваме: всичко това не е ново, само така се проявява по отношение на творенията. Когато Творецът е създал Крайното състояние, Той е включил в него всичко останало. А иначе откъде ще дойдат?

Те са заложени в корените и просто се обновяват: излизат оттам и, някак, се разпространяват, откриват се. Но няма ново, – има само разкриване. А разкриването – това не е ново, – това изглежда само така по отношение на теб.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот““, 31.12.2010

[36330]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът се разкрива в различните форми на отдаване – разкрива се в нас, в получаващото желание. Защото иначе, не бихме усещали тези форми. Те идват свише, а ние трябва да ги приемем и да им се уподобяваме долу, от самите себе си.

В това се състои голямата разлика. Така, в нашия свят получаваме пример: разбираме, виждаме, чувстваме, пробваме на вкус, а после трябва да го повторим сами.

В това се състои голямата работа. В духовния свят, Има спуска долната си част в Зеир Анпин и му дава пример със своята отразена светлина (ор хозер). Когато висшият постъпва по такъв начин, нисшият не може да претърпи неуспех, защото вижда готовия образец.

По същия начин даваме на малките деца проверени, надеждни образци, които не им позволяват да се откажат. Но когато детето иска само да възпроизведе онова, което сме му показали – това вече е проблем. То се отказва и вижда, че първо е нужно да се запаси със сили и знания.

В духовното процесите са аналогични. Въпреки, че Творецът ни дава примери, макар всички стъпала да идват отгоре – те идват в противоположен вид. В тях не достигат нашите усилия, свързани както с желанието, така и с разбирането, тоест с усилията в сърцето и в разума.

Само добавяйки своите старания в желанието и в разума, ние ще реализираме примерите, дадени от висшето и те ще се обърнат от тъмнина в светлина. Защото отначало, за нас те са потопени в тъмнина, тъй като чувстваме, че сами не сме способни на това. Рабаш пише по този повод в статията „Включване на свойството милосърдие в съда”.

Творецът се нарича „мъдрец”, защото притежава светлината хохма и всички необходими сили. А човекът, вземащ пример от Твореца, се нарича „ученик на мъдреца”, тъй като копира от Него формата на отдаване.

Нужно е, обаче, да разберем, че това не е просто действие „под индиго”. Преди всичко, трябва да се съгласим да приемем тези форми – тъй като изобщо не искаме това.

Ако се съгласяваме, тоест съкращаваме себе си в нещо, тогава създаваме място, където те могат да се проявят, тогава сме готови да възприемем тези форми в своето получаващо желание, а после да разберем как са устроени, как да ги възпроизведем. Става дума за учене въпреки желанието, заедно с желанието и с разума, докато не видим, как можем сами да изразим, да реализираме на практика примерите на Твореца.

Дълга поредица от действия лежи между готовността да получиш пример и претворяването му в живота. И всичко това се нарича „работа за Твореца”, защото използваме получения пример и го осъществяваме върху себе си, посредством силата и мъдростта, които също идват свише.

В хода на целия този процес, трябва само да се запасим с желание да се движим напред – с желанието, което получаваме от обкръжението.

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36815]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Има състояния, през които преминава цялата група, включително и детските групи. Ние чувстваме, че сме достигнали определено ниво на единство, а след това егоизма нараства, всичко се разваля и ние губим увереност. Как да придобием тази увереност отново?

Отговор: Това е добро състояние. Ние вървим заедно по духовния път, обединяваме се, за да достигнем духовния свят. С други думи, ние обединяваме егоистичните си сили, с намерение да достигнем духовното и да се доберем до Твореца. Струва ни се, че това е наше начинание, че ние „водим играта”.

А след това започваме да разкриваме между себе си ненавист, отблъскване, проблеми. Тъй като трябва да осъзнаем, че не сме способни да отдаваме, че всички сме егоисти, които не желаят да се обединят, ако пред тях стои цел, неясна на егоизма ни.

Пристъпвайки към обединение, ние сме мислили и сме говорили за духовното, изучавали сме го на уроците. И с това всъщност сме „развалили” себе си. Защото от тук сме привлекли светлината направо в нашето егоистично обединение – поради дисбаланса, различието в свойствата между нас то, разбира се, че се разваля. Ние сякаш сме разкрили разбиването.

Тук трябва да разберем: ние сме открили истината, издигнали сме се от материално ниво на стъпалото на разбиване. Ако сега на това стъпало започнем да се обединяваме между себе си посредством същата тази светлина, то задействаме методиката на поправяне и тогава в поправените келим ще разкрием духовната реалност. Именно сега ние пристъпваме към поправяне, а до сега не е имало какво да поправяме, тъй като сме се обединили със своя егоизъм, радвайки се на това, колко е хубаво.

Всеки, който достига до разбиването и действа против своя егоизъм, трябва независимо от отблъскването, да се сплоти с другарите си. А това може да се случи само с помощта на висшата светлина. Тя ме отделя от другите, а сега трябва да почувствам, че тя ме съединява с тях. И веднага щом тя го направи дори в най-малката степен, аз започвам да усещам духовния свят. Тъй като връзката между нас – това вече е духовното.

От урока на тема „Усещане на увереност“, 03.03.2011

[36957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, Статия „Общо изясняване на всичките 14 заповеди и как се съотнасят със седемте дни от началото на творението”, п.9: „… И това се изяснява във въпроса за съвместяването на свойствата на съда със свойството милосърдие.

Когато Малхут се издигнала на мястото на Бина, тогава се разделили всички стъпала на две части: Галгалта Ейнаим и АХА”П или МИ ЕЛЕ.

… И основната разлика, отличаваща парцуфа ИШСУТ, е, че в него има само ВАК на светлините в Галгалта Ейнаим келим, които затова са наречени с името МИ. И нейният АХА”П, т.е. трите букви ЕЛЕ, паднали на стъпалото под нея, т.е. в трите свята БЕА.”

„Зоар” разказва за това, как е устроена отгоре надолу стълбата от духовни стъпала. Всяко следващо стъпало не се намира точно под предишното. Част от висшето стъпало влиза в нисшето, така че в нито едно стъпало няма свободно място, освен неговата средна точка, наречена средна част на Тиферет.

От горната третина на Тиферет и нагоре, всяко стъпало получава от висшето стъпало, което е потопено в него. От долната третина на Тиферет и надолу, всяко стъпало се намира вътре в нисшето. Така е устроена цялата стълба от стъпала.

АХА”П на висшия се намира вътре в Г”Е на нисшия, а АХА“П на нисшия  – вътре в Г”Е на своя нисш и т.н. Вътре във всяко стъпало има малък слой – средната третина на Тиферет, оставаща свободна от влиянието на висшия  и от необходимостта да отдава на нисшия.

В горната част на своя Г”Е, където е потопен АХА”П на висшия, всеки парцуф се намира във властта на висшия. В долната част на своя АХА”П, спуснал се в Г”Е на нисшия, всеки парцуф е поставен в служба на нисшия.

Излиза, че във всеки парцуф остава независима само средната третина на Тиферет, в която той взема решение към кого иска да се съотнесе – към висшия или нисшия, да се издига през цялото време нагоре или да остане долу.

Така е построена отгоре надолу стълбата от стъпала, а ние трябва правилно да я използваме, за да се издигнем.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.03.2011

[36839]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Голям етап по нашия път е етапът на придобиване на свойството вяра, или с други думи, свойството отдаване. До степента, в която го придобием, ние се повдигаме над нашата природа и се обличаме в свойството отдаване над нашето свойство получаване.

В резултат ние получаваме пълно обличане на всички свои желания, на всички техни аспекти, на всички възможни видове смесвания. След това ние продължаваме своя подем, но вече към пълна вяра. Това означава, че преминаваме от проста вяра към втория етап на поправяне и придобиваме свойството любов. Тогава ние поправяме своите желания, напълваме ги със светлината Хохма, наслаждение, и посредством това постигаме отдаване.

Това е първият стадий – хафец хесед, степента Бина – в който ние само поправяме получаващото желание чрез алтруистичното намерение, което облича върху него свойството вяра, отдаване. Така ние придобиваме първите три Сфирот на Бина.

А след това преминаваме към нейните седем нисши сфирот, придобивайки способността да привлечем към себе си чужди келим, чужди желания, и така да ги поправим и напълним. Подобно на Бина, която напълва нисшите, ние можем също да напълним останалите келим.

Как, ако те са външни за сега и аз не мога да направя това? Аз ги напълвам, когато ги присъединя към себе си, така че те да се намират вътре в мен като на стадия на зачеване или кърмене, или възрастно състояние (мохин). Такова е моето отношение към тях.

Това вече се нарича вяра, светлината Хасадим с напълването на светлината Хохма.

От урока по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36726]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистите се отличават един от друг по стъпалата на своето развитие, по стъпалата на разбирането и постижението. Разбира се, това е свързано с видовете души, които се спускат в нашия свят във всяко поколение.

В своето ”Пророчество” Баал а-Сулам пише, че Творецът му е казал:” Вземи меча в ръката си”. Този меч, всъщност е знак за това, че Твореца му е дал сила за да поправи големия човешки дисонанс. „ Върви и преуспей. Защо досега Съм нямал още толкова верен човек като теб”.

А в едно от своите послания Баал а-Сулам пише, че Ари е най-великия от кабалистите, който ни е разкрил методиката на поправянето.

Ние не можем да оценим истинската им висота. Например, раби Акива, по думите на Баал а-Сулам, разбира се, е бил по-висш от Рашби, но Рашби е разкрил много повече от раби Акива и затова за нас той е по-ценен, защото ние получаваме повече от неговото учение.

По същия начин и Ари за нас е най-важен и велик – той е разработил методиката на нашето поправяне, защото неговата душа се отнася към типа на Машиах, син на Йосеф /Машиах бен Йосеф/. Баал а-Сулам пише, че оттогава е нямало никого, който до край да е разбрал методиката на Ари. Имало е много мъдреци, но Баал а-Сулам става първия, който се удостоява да получи душата на Ари.

Това зависи не от силите на човека, не от неговата мъдрост и даже не от усърдието в обучението. Тук сработва вътрешното предназначение, предизвикано от системата на душите и затова Баал а-Сулам казва, че той просто е бил удостоен с това, а много други преди него не са били удостоени.

Ние не разбираме това и само виждаме, че така или иначе, всеки в света има своя съдба – както се казва,”свое щастие”, свой корен. И трябва да се радваме на това, че сме получили учение от човек, в който душата на Ари е извършила нов кръговрат, за да ни даде методиката на поправяне в съвременната епоха.

Ето защо използваме трудовете на Баал а-Сулам. Много е важно при подготовката към урока да се почувства, че ще се учиш по първоизточника, от най-високия и верния източник.

Може и да не се ориентираме в духовния свят, но и в материалния свят понякога ни се струва, че на някой му е провървяло, че някой е преуспял по чиста случайност. За един успеха му струва големи усилия и страдания, а на друг все едно му се усмихва съдбата.

Съгласно науката кабала, ние разбираме, че това произлиза от корена на душата. И затова, да се удостоиш с такъв учител като Баал а-Сулам е причина за голяма радост и основа за твърда увереност. Ние имаме помощ от особена душа, чрез която Творецът ни въздейства и чрез която се съединяваме с него.

В крайна сметка ние получаваме отгоре сила, чрез цялата система на поправените души и се грижим за това да я предадем по-нататък – към непоправените души, за всеки, който още не е встъпил в контакт с поправящата и напълващата ни сила.

От урока по статията на  Рабаш, 01.03.2011

[36723]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Ако можехме честно да си дадем равносметка какво се случва с нас в нашия свят, за какво съществуваме, в каква форма, как пропиляваме живота си и с каква цел – ние бихме ограничили изразходваните от нас земни ресурси до необходимия минимум.

А всички излишъци бихме преразпределили така, че да осигурим с тях населението на Земята. Но при това, трябва да поискаме всеки да внесе своя принос.

Щом няма с какво да ангажираме всичките тези 7 милиарда, нека тогава ги сложим да учат – това ще означава, че те припечелват „за да живеят”. Кой е казал, че в този свят трябва да се работи по 15 часа на ден? Вижте как живее някое примитивно племе, колко време изразходват, за да си приготвят храна и да почиват. А ние през целия си живот само работим.

Ние извършваме ненужни действия, живота не е предназначен за това да запълни всичките 24 часа със сън-ядене-работа. Защо ни е такъв живот? Всички хора, които не са ангажирани с нищо, трябва да седнат зад чиновете и да четат кабалистични книги. С това те ще „печелят” за всички светлината, възвръщаща към източника.

Който иска, нека се учи, който има стремеж  да работи – нека работи. Има хора, които са способни да работят само с ръцете си – само и само да не мислят с главата. А има и обратно, такива, които могат само да дават идеи, а с ръцете нищо не могат да направят.

За всеки ще се намери занимание, защото той ще се съедини с Твореца и през него към нас ще преминава енергията на живота. Дайте му тогава да прави това! Нека нищо да не върши, а само да седи заедно със всички, да се учи, да обсъжда връзката си с Твореца. С  това той ще осигурява за всички останали силата на живота – вместо храна, дрехи и всичко останало. И тогава цялото население в света ще бъде осигурено с всичко необходимо.

Не е нужно нищо свръх необходимото. Така трябва да се работи, това е правилният ред. И тогава, нека населението в света се увеличи с още няколко милиарда души, ако те са заети да установят поне някаква връзка с висшата светлина, с Твореца – в света ще има пълно изобилие.

И само така може да се постигне равновесие и пълна защитеност.

От урока на тема пари, 02.03.2011

[36858]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: Каква е връзката между корена на душата на човек и неговата способност или неспособност да се съедини с другите души, според степента на неговото желание към съединение?

Отговор: Всеки човек в света има корен на душата – духовна искра, точка в сърцето. Тази точка може да се развие дотолкова, че човек да усети влечение към нещо по-висше, което е зад пределите на този свят – и тогава стига до науката кабала, влиза в група.

Има и такива хора, в които тази точка още не се е развила и всеки от тях живее своя частен материален живот.

Но дори ако в човека „гори” тази вътрешна точка и той страстно желае да постигне духовното, Твореца, целта на своя живот, неговия смисъл – това е само точка и нищо повече.

Какво да прави понататък? Необходимо е да се разбере, че душата на човека се образува от онези духовни искри, които присъединява към своята точка на душата – от всеки от седемте милиарда човека. Защото душата на всеки човек е съвкупното съединяване на всички тези точки заедно.

Затова, ако сега се съединя с всички, които се намират тук, на този конгрес, ако присъединя към себе си тези 600 духовни искри, ще постигна мощта на съединението на всичките 600 точки заедно.

Как е възможно това? Как мога да се съединя с техните желания и да постигна духовното? Само с помощта на „възлюби ближния като самия себе си”, за да станем „като един човек с едно сърце”, както е написано в статията „Даряването на Тора”.

Ако по този начин се съединя с тях, в мен ще се образува плоскост на съединението – желание, състоящо се от множество искри. Ние сякаш ставаме „като един човек” – и в това желание мога да разкрия духовното.

Това желание се нарича съсъд/кли на моята душа, защото Аз съм присъединил към себе си всички тези точки. Ако някой друг, една от тези точки, които съм присъединил към себе си, също присъедини към себе си всички останали – това се нарича негова душа. Тоест неговата точка е изходна и той я присъединява към другите точки. Това е неговата душа.

Всеки присъединява към себе си всички точки, които са извън него – така се образува неговата душа. А ако не ги е присъединил към себе си, той няма душа, а само точка – корен на душата му.

Съгласно силата на съединяването на тези точки в мен, тяхното количество и сила на единение помежду им, аз разкривам в тях светлината, живота и съществуването. Свързвайки се помежду си, те започват да се съединяват и разкриват във вид на единна система – подобно на животинското тяло, в което тече кръв и лимфа, преминават нервни импулси, стават всевъзможни действия. Там започвам да усещам живота.

Присъединяването на точките към мен става поетапно. Съединявайки се с тях, започвам да усещам, как в мен се формира малко устройство – зародиш. След това то расте, развивайки се в продължение на девет месеца. Чувствам как присъединявам към него все повече точки – и така, той през цялото време расте.

В него вече се извършват различни вътрешни действия, възниква някакъв живот. Започвам да разпознавам всевъзможните процеси в него – докато накрая се роди. Да се роди означава, да започне да живее свой собствен живот. Тогава се откъсва от висшата сила и живее сам по себе си. Именно това е душата. Така, всеки от нас изгражда своята душа.

От 1-вия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[36701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→