Въпрос: Защо е необходим целият този сложен материален свят, ако накрая трябва да се добера до вътрешна точка, която няма отношение към цялата позната ни реалност?

Отговор: Ти се намираш в гробницата на духовния свят, за да имаш възможност да влезеш в духовното, което е отвън.

Освен това, реалността на нашия свят точно и оптимално те подготвя за влизането в духовния свят. Тук се учиш, изпълняваш всевъзможни действия и се подготвяш за духовния етап.

Духовният етап се опира на нашата реалност, а не е откъснат напълно от нея. Предстои ни да видим това наяве. Невъзможно е да се оцени цялата важност на нашия свят, без да го погледнем отвън. Неслучайно водим безрадостно съществуванието тук. Много от детайлите на възприятието, взети от този свят ще ни потрябват в духовния. Разбира се, там те приемат друга форма и освен това са необходими.

Въпрос: Може ли да се каже, че трябва да мина подсъзнателно материалната действителност – подобно на малко дете, което още не осъзнава ставащото?

Отговор: Не. Защото с помощта на тази действителност, ти нагласяш контакта с другите души, съединяваш ги и ги поправяш, поддържайки връзка с останалите части на реалността.

Този свят е много важен. Той позволява да се постигат множество поправяния и затова не можем да го пренебрегваме. Тази важна обвивка не изчезва до самия край на поправянето. Само когато всички се поправят и се обединят ще се случи особено действие, в резултат на което материалният свят ще изчезне от нашите усещания.

Именно тогава, ние ще го наречем въобръжаем. Оказва се, че той не е съществувал. Оказва се, че всичко е ставало в нашето въобръжение и е трябвало да живеем в тази мнима картина, за да можем да изграждаме стъпка по стъпка духовния свят над нея.

Всяко духовно действие се отблъсква от този свят. Дори преди финалното издигане, ти падаш до самото дъно и ставаш „Шимон от пазара”, който знае само своята сергия, футбола вечер и нищо повече. Именно оттук се издигаш на последното стъпало. Да си представиш важността на този дълбок, тесен каньон, можеш само, ако се издигнеш на върха.

От урока по статията „Съзидателният разум”, 28.04.2011

 [41694]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как ще изглежда човекът в края на своето развитие?

Отговор: Аз го разбирам така: той ще ограничи себе си, за да използва природата само в зависимост от необходимостта и няма да изпитва недостиг от нищо, а целият му стремеж ще се насочи към благото на ближния.

Ще консумира толкова, колкото е необходимо за правилното материално съществуване – изключително за да реализира своя стремеж за благото на другите.

При това, тялото ще получава само полезни, необходими неща, които са най-благоприятни за неговото здраве. А стремежът към ближния и контактът с него ще позволят на човека да разкрие за себе си цялостната система на всеобщата взаимосвръзка. По този начин той ще постигне вътрешното измерение на природата, нейната вътрешна сила, която е вечна и съвършена.

От урок по статията „Мир в света”, 01.05.2011

[41902]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е духовна нужда?

Отговор: Духовна нужда е усещането в мен за недостиг на стремеж към другаря, към Твореца. Това е усещане за това, до колко аз все още не съм свързан с вътрешната система, която си представям като наше общо желание, обединено сърце „като един човек с едно сърце”.

Измъчвам се от това, до колко все още съм отдалечен от това състояние и от разкриването на Твореца в това общо сърце. Точно за това трябва да бъдат всичките ми страдания. И аз трябва винаги да се опитвам да проверявам и да виждам доколко се стремя към това и доколко желая по-бързо да го постигна.

Очевидно, обкръжението трябва да ми помогне да го направя. То трябва да се пропие от атмосферата на общото духовно търсене, където ние всички просто се погубваме за тази цел. И това няма никаква връзка с това, което се случва в ежедневния ни живот в нашия свят. Това е много дълбок вътрешен стремеж и вътрешен начин да проверим човека и групата.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[41670]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо е да разберем, че ние сме пред Твореца, силата, която е добро и прави добро, и че няма никой освен Него. Какво ще Го помолиш? Той се отнася към теб с добро на 100%и не се променя. Какво ще го помолиш –  да се отнася към теб 101 % добре?

Нашата молба към Твореца се счита за развитие на сетивните ни органи. Следователно, чрез подреждане на желанията ни, постоянно оформяйки ги в по-правилна форма, ние достигаме състояние, в което трябва да познаем Твореца в цялата Негова пълнота, Неговия истински вид. Това се счита за молитва, след която ние опознаваме Твореца.

Ние не искаме никакви действия от Него. В крайна сметка, Той е „един, единствен и единен” и „няма никой освен Него”. Може да се каже, че Той действа постоянно или че изобщо не действа, докато ние живеем в Него и това е то; Той не се променя. Всичко зависи от това, как ние виждаме Твореца.

По този начин, да се моля на иврит означава да „съдя себе си”. Ние съдим себе си или се променяме и благодарение на нашата вътрешна промяна, усещаме нова, друга реалност. Следователно, ние винаги говорим от името на желанията (Келим), докато Светлината, или Творецът, е в абсолютен покой.

Ето защо, молбата към Твореца отразява единствено до каква степен аз съм се поправил и съм придобил нов орган на възприятие, в който достигам до разкриване на „Няма никой освен Него, Той е добър и прави добро.” А от самия Творец никога не изхождат никакви действия.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41540]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Когато чувстваме, че изпадаме сякаш в зимен сън и е трудно дори да си мръднем ръката, трябва да разберем, че Творецът нарочно ни устройва такова състояние. Той иска вместо лично пробуждане, да ни доведе до общо, да започнем заедно, взаимно да се безпокоим един за друг и да разбера, че ако не пробудя останалите, сам няма да се пробудя.

Защото доколкото мога да пробудя другите – това се и нарича мое «Аз». Не моята лична персона – тя все едно е животно, а това допълнително пробуждане, което мога да привнеса в общата мрежа – то и ще се нарича мое духовно «Аз», мой духовен съсъд (кли, желание).

Тази степен на пробуждане, която ще внеса там, вътре в тази система, а не вътре в себе си! В себе си аз нищо не чувствам.

Тоест сега аз напредвам към създаване на своя духовен съсъд. Творецът специално е организирал за мен това състояние, дава ми усещането, че ако остана сам, нищо няма да се получи. Той сякаш говори: Не вярваш – тогава опитай! Десет пъти, сто… Аз имам време, Аз ще почакам, докато не «завият синовете на Израел от тази работа».

Само ако окажа нужния натиск върху останалите, ако настоявам и общото желание/съсъда се вдъхнови от това – това ще бъде и мое желание, в него ще почувствам духовния свят – това духовно напълване, което те цялото са го получили от мен.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 27.04.2011

[41850]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №8

Шамати, статия 34 „Преимуществото на земята е във всичко“: …всяко състояние указва на неговото противоположно духовно състояние и затова всички падения, които човек е усетил като отделяне от Твореца, от единението с другите, а вътре в тях – от единението с Твореца, са му дали възможност да разбере и това и противоположното отделено състояние.

Тоест от паденията човек трябва да получи понятие за подема, за сближаването. В противен случай човек не би могъл да оцени важността на това, което свише го приближава и му дава подем, както е казано: «Преимуществото на светлината е поради наличие на тъмнина».

Защото ние можем да оценим единението между нас, постигането на единение като постигане на Твореца, Висшата сила, само от състоянието на разединение.

Ние трябва са се стремим да дадем правилни определения: разделението между нас е падение, а единението е подем, докато не усетим в разбиването, т.е. в падението липсата на светлина, а в единството, т.е. в подема – присъствие на висшата светлина, светлината на отдаването и любовта.

Трябва винаги правилно да тълкуваме за себе си духовните свойства, духовните определения, тогава постепенно ще привикнем към тях и ще започнем да виждаме в тези ненавистни ни днес думи – «единение», «любов», «сливане» – висша духовна ценност.

Тоест само тогава човек може да оцени близостта с Твореца, с помощта на който може да постигне доброто и наслаждението, заключени в замисъла на творението «Да наслади сътворените».

От 8-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41832]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От книгата „Вратата на намеренията”, глава „Песах и изхода от Египет”: В нощта на Песах Зеир Анпин пораства до най-голямото състояние  и затова в тази нощ се разкрива толкова огромна светлина, която е по-голяма от светлината на Шабат.

Всичко, което е в Зеир Анпин на света Ацилут, се предава надолу към душите. Ако ние, тук долу, не поискаме и не пробудим ЗА, той остава в своето постоянно малко състояние – ВАК, а Малхут е само малка точка. Когато в ЗА е само светлината на ВАК – Хасадим, Малхут няма нищо, тъй като тя има получаващи желания и не може да се напълни само със светлината Хасадим.

Затова това е подготвително състояние, което все още няма нищо общо с каквото и да е духовно действие. Всички други състояния се определят от това, до колко високо ЗА може да се издигне (по наша молба) над малкото състояние.

Процесът, през който преминаваме по време на изхода от Египет, от това да сме роби на желанията, които се намират под Парса, не е прост и не съответства на обичайния ред на работа: шест „делници” последвани от седми „ден”, Събота. Събота е устроена „в подобие с бъдещия свят” и, в съответствие с духовната работа, която се изпълнява през шестте „работни дни”, ни носи „пробуждането свише” и неговия резултат – поправени желания.

Но изходът от Египет е „нощ”, а не ден като Събота. Това е знак, че се разкрива много голяма светлина Хохма, без да е покрита от светлината Хасадим. Затова това се усеща не като светлина, а като „Египетска нощ” – огромната светлина Хохма, която не може да ни освети.

Ние непрекъснато се намираме в океан от светлина и или не можем да изградим връзка с нея (и тогава просто не я чувстваме, точно както сега), или можем да се приближим към светлината и да придобием точно същото свойство, което тя има. Тогава, според закона за подобие на формата, ние ще можем да я усетим. Ако аз също съм в отдаване, както светлината, то между нас се появява общо усещане, което се счита за разкриване на светлината, на Твореца пред творенията.

А може да има и обратно състояние, в което аз не чувствам, че се доближавам до светлината, до отдаване, а напротив – чувствам, че се доближавам до получаване, моята противоположност на обединение. Това не се отнася до просто материално получаване, а точно до липсата на обединение на душите, което ме кара да чувствам тъмнина. Това има духовно значение.

Ние винаги се занимаваме с това, което е над животинското ниво, тоест с вътрешната работа, която дава „положителен” или „отрицателен” плод, и човек усеща промени или като разкриваща се светлина, или като разкриваща се тъмнина. Но в най-лошия случай човек въобще нищо не чувства, което означава, че той изобщо не работи. Същността на историята на Песах е необичаен ред (седер) на получаване на светлините, които ни пробуждат и ни извеждат от Египет.

От урок по книгата на Ари „Вратата на намеренията”, 21.04.2011

[41131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Всички наши намерения ли отиват направо в устата на Фараона, напълваме ли го?

Отговор: Всичко зависи от намеренията. Фараонът е особена сила – егоизмът, който се разкрива срещу светлината. Това е резервоарът за егоизма, желанието за получаване, което трябва да построим.

В мъдростта кабала няма „Фараон” без „Исраел”, т.е. стремежът към Твореца в човека, който работи, за да се обедини с другите и да достигне до отдаване. Така, в зависимост от големината на стремежа към отдаване, човекът изгражда Фараона, развива неговите желания (келим) в себе си, от които по-късно той бяга, а след това и поправя, получавайки по този начин възнаграждение.

Цялата работа в Египет се състои в изграждане на Фараона, правейки го велик, властен и богат, т.е. израствайки своя егоизъм от малката точка на своя естествен егоизъм до статуса на Твореца. В крайна сметка, какво ни дава целият този егоизъм? Дава ни желание за храна, секс, пари, слава и знания, малкият егоизъм в нашия свят, материалното его, което няма никаква връзка с духовното. Земното его дори не се нуждае от поправяне.

Започвайки работа върху нашето обединение, ние откриваме съпротива, отчуждение, безразличие към нашето единство. Всъщност това е разкриване на злото, но само ако човек го вижда по този начин. В крайна сметка, той може да каже, че не може да се обедини с останалите и че тази работа не е за него преди дори да я е започнал. А някои я започват, но отслабват, падат и „умират в земята на Египет”.

Но има и такива, които издържат, благодарение на разбирането, че няма друг изход. Те се придържат към пътя отново и отново, въпреки че виждат, че продължават да губят, опитват се с всички сили да се обединят със своите приятели, да подсилят групата, но въпреки своите усилия, те виждат, че нищо не сработва. А напротив, те изпитват желание да критикуват приятелите и въобще да ги премахнат от своя поглед. И отново те преодоляват този изблик на егоизъм.

Така всеки път всичко, което човек е спечелил, всички негови усилия са консумирани от неговото его, Фараона, който пораства и се радва. Самият човек изгражда тези свойства в себе си, но чрез свои собствени усилия. В крайна сметка той достига до състояние, в което не може повече да понася своя егоизъм – това е когато той получи всичките съсъди, желания, на Фараона.

С други думи, Египетското изгнание започва с работата на човек към обединение с приятелите. С какво се удостояват Исраел след бягството от Египет, когато Творецът ги освобождава от него? Те се удостояват с обединение на планината Синай (планината на ненавистта), всички като „един човек с едно сърце”, дори и да е само за един миг, докато изваят „златния телец” и отново паднат. Но тези падения са от различно естество сега в златото, което са носели от Египет, „Египетските съсъди”, които са взели със себе си, за да ги спасят и да ги поправят.

И все пак, какво са искали те по време на всичките тези години на изгнание? Те са искали да създадат единство между себе си, което най-накрая са достигнали в планината Синай. Без тези ежесекудни усилия да устоят планината Синай, „400 години на Египетско изгнание” не ще премине.

От урока по книгата „Зоар”, 21.04.2011
[41115]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Световен конгрес „We”, Ню Джърси, урок №5

Човек не може да напредне в духовното без да участва в нашите ежедневни уроци. Тези, които не могат да гледат целия урок, могат да присъстват само на една част от него.

Има хора, които предпочитат първата част на урока, която включва статии на Рабаш и втората част върху книгата „Зоар”. Други предпочитат третата част, която е върху Талмуд Есер Сфирот. Четвъртата част е по-обща, в която разглеждаме световните проблеми, възпитанието и всичко останало. Всеки един от вас трябва да си избере най-подходящата част, въпреки че препоръчвам да ги сменяте от време на време.

Може би ви е трудно да присъствате на всичките три часа от урока, които съдържат и четирите части. Но днес съществува толкова широк избор от съобщителни средства, че може да си запишете уроците или да ги слушате по радиото. Нашият Интернет сайт непрекъснато се обновява. Може също да носите слушалки и да слушате урока по всяко време и тогава определено ще напреднете много по-бързо.

Но във всички случай е жизнено важно да се свържете към ежедневния урок (поне с една част от него). Казано е: „Ако Ме оставиш за един ден, Аз ще те оставя за два”. Човек, който пропуска един ден учене, се отделя два пъти повече от духовния източник. Този закона в духовния свят се нарича „мяра против мяра”. Така че бъдете внимателни!

Но най-надеждното средство е MP3 плеър или друго подобно средство, с помоща на което може да останете свързани с нас по всяко време.

От 5-я урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011
[40869]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

По пътя към духовното възниква въпроса: какво става с нашите вродени свойства?

Един човек е с добър характер: той обмисля, умен е, сговорчив е, виждайки, че работата си струва, веднага се включва в групата, привлича светлината и върви напред. А друг – ненавижда всички, нищо не иска да прави, ленив е, накратко – държи се като лошо момче. Но той не е виновен, такъв е създаден.

Какво да направим? Хората са различни: глупави, съобразителни, нерешителни, талантливи, бързи, бавни, надменни, властолюбиви и т.н. Качества много и във всеки в различна комбинация. Творецът ми е дал определен комплект свойства и аз нямам власт над тях. Това не е бил мой избор, аз не поставям отметка в списъка.

Тогава къде е моята свобода на волята? Къде е равенството в духовния път? Къде е общата степен на избора? Къде е шансът, предоставен на всеки? Не стига че сме различни в това, че съдбата към едни е добра, а към други сурова. Понякога в хората възникват такива проблеми, че да не дава бог.

А уж свободата на волята трябва да се основава на равните възможности. Къде е това равенство на стартовото начало и по нататък по пътя? При нас всичко е съвсем не така.

В отговор на това Баал а-Сулам обяснява защо творението трябва да се развива именно по такъв начин. Работата е в това, че ние изхождаме от крайното, съвършено състояние. Казано е: «краят на действието е заложен в изначалния замисъл».

Творецът сякаш казва: «Аз искам да видя всички точно в такова състояние». Той изведнъж е създал това финално състояние, където ние се намираме в цялото си великолепие и съвършенство.

Как да направим така, че сами да достигнем до него? Затова от крайното съвършенство се простира обратен път – назад от него, в този свят.

И нека видим тук множеството «пропуски» и «слабости», нека всички сме различни, нека всеки си има своя съдба и свой набор от качества – всичко това се е случило и «развило» от финалното, съвършенно състояние.

Интересно защо все пак ситуацията се е получила именно така? Защо аз не съм принц Уилям, чиято сватба целият свят следи днес? Изобщо защо от съвършенството са произлезли толкова несъвършени състояния с безчет извратености?

На тези и други въпроси Баал а-Сулам отговаря в статията «Свобода на волята»

От урока по статията „Свобода на волята“, 29.04.2011

[41786]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→