Баал а-Сулам, „Съзидаващият разум”: „Всеки човек е длъжен да постигне корена на своята душа. Това означава, че желаната и очаквана цел на творението е неговото сливане с Твореца по свойства.”

Казано е, че „няма да бъде отхвърлен от Твореца отхвърленият”. Цялото общо желание, включително неживото, растителното, животинското и човешко ниво, цялата реалност, трябва да се върне към източника, към корена. Творението е излязло от корена само във въображението си и сега, стараейки се да преодолее тази илюзия, отделяща го от корена, трябва да свали покривалата и да се върне назад в своите усещания.

Като цяло реалността на мирозданието представлява желание, подразделящо се на четирите по-горе изброени нива. Само най-голямото желание, отнасящо се към човешкото стъпало, може да осъществи тази работа.

Предшестващите го нива са лишени от избор – те не трябва да работят, да полагат усилия и да реализират тази цел, тъй като не могат да привлекат светлината, не могат да задължат Твореца да ги промени и да свали скриването. Само човекът е способен да доведе себе си и цялата реалност до поправяне – с други думи, назад към усещането на корена или към свалянето на покривалата.

На свой ред човешкото стъпало също се подразделя на четири нива и всъщност, именно „човекът в човека” осъществява замисленото. Това значи, че сред хората има такива, които изпълняват необходимите действия и въздействат на другите, увличат ги след себе си. А другите пък увличат след себе си останалите нива – животинското, растителното и неживото. Така всички се връщат към общия корен.

По такъв начин всички хора трябва да постигнат корена, сливането, но се различават по осъществяването на тази работа и по крайната форма. В зависимост от корена на своята душа, от своето желание, всеки се връща по своему, слива се според своята степен, изпълнява своята функция и се издига на своето стъпало.

Разбира се, става дума за самия процес на връщане, когато сваляме скриването и подреждаме мозайката на общата картина. А след това, когато всеки заеме своето място, започваме да разбираме, че няма разлика между големите и малките, между отделните желания – всичко това е важно по време на работата по обратния път към корена.

А след като се включим в корена, всички различия между нас изчезват. Тогава възниква единната сила, единното желание, единната светлина, единната реалност – както е казано: „Той и Неговото име са единни”.

От урок по статията „Съзидаващият разум”, 28.04.2011

[41718]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Групата е мястото, където може да се разкрие Твореца. Защото Той желае да ни се разкрие и ако Неговото желание не се изпълни, това се нарича „страданията на Шхина”.

Но няма Творец без творение, а творението е това, което създаваме с нашата връзка помежду си. Малхут от света Ацилут е само точка. Тя, всеки ден се връща отново към изначалното си състояние, както е казано: „Малхут, всеки ден отново става девствена”.

А за да порасне, трябва да включи в себе си всички души „Исраел” (стремящите се към Твореца) и всичко това зависи от моите усилия (спрямо мен)! Или в зависимост от твоите усилия – спрямо теб или от неговите усилия, и т.н.! Докато всеки не я разкрие като „Събрание на душите на Израел” (Кнесет Исраел), включващо в себе си всички души.

Ако я виждам толкова поправена, означава, че съм издигнал в нея всичките си разбити желания от световете БЕА и целият съм се присъединил към Малхут. А ти, по същия начин правиш своята част, а той – неговата. Но ако съм изпълнил своята част, то Малхут се разкрива пред мен като Шхина – предал съм там всички свои разбити желания (решимот) и искам това място да стане място за разкриване на Твореца, за отдаване.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 27.04.2011

[41632]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За разпространяване на кабалистичните знания кабалистите трябва да получат „разрешение свише”. Ние не знаем какво е това и как точно се получава. Подават молба и чакат резолюция? Вземат справка от деловодството?

Има определен тип души, които са способни да превеждат висшата светлина към низшите. Всъщност, „разрешение свише” – това е наименованието на такива души. А другите души не са способни на това. И макар да знаят много, те, както се казва, не бива „да си отварят устата” – да разкриват своята мъдрост.

Как става това? Нали се намираме в обща система, където всичко трябва да е взаимосвързано.

И въпреки това, духовното развитие означава, че аз действам не пряко. Напротив, преграждам светлината в себе си, без да я разкривам на никого и работя с други системи. Те разкриват светлината, а аз се разкривам чрез тях.

Ето защо раби Шимон, автора на Книгата Зоар, е скрит в нея като таен източник. Той се разкрива чрез друга система, наречена „раби Аба”. Това не е човека, записващ книгата, а именно система. И двете тези души са могли да разкрият мъдростта, защото са се отнасяли към обкръжаващата светлина, обаче раби Шимон се е отнасял към нейната вътрешна същност, а раби Аба – към външната част. В това съчетание те са действали: от устно изложение – навън  към писменно изложение.

Не са много кабалистите в историята, известни като автори на книги и активни деятели, допринесли за разпространението на мъдростта. Много от кабалистите са останали неизвестни: те не са написали нищо и ние нищо не знаем за тях. Те са горяли от желание да разкрият светлината, но не са могли да действат открито, защото техните души не са произлизали от обкръжаващата светлина.

От урока по статията “ Разкриване на мяра – скриване на две“, 26.04.2011

[41570]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Кабалистите съветват да се упражняваме в нашата малка „игрална зала”, в „балона” на този свят. Да се упражняваме дотогава, докато разберем, че нищо не се получава.

Кой ще ни даде това усещане? Висшата сила, която се намира извън нашето възприятие, извън нашия свят. Именно тя ни „препъва”. Именно тя, вместо към успех ни подвежда към провал.

Защо? За да ни раздразни, да ни възбуди. Творецът флиртува с нас, за да Го поискаме още по-силно, за да можем действително да развием, според възможностите си, потребност към отдаване, която се намира извън нашата природа.

Формирайки това желание да излезем от познатото егоистично кътче, ние вече разбираме колко малко и затворено е то. То е като черна дупка, от която светлината не може да се откъсне заради непреодолимата сила на притегляне. И ние се намираме в такава черна дупка без сили да се измъкнем на воля. Но ние можем да развием в себе си потребност да излезем навън –„желание без желание”. Способни сме на това.

Защо? Защото групата, ако я изградим правилно, задължава всеки. Така се случва и в обичайния живот. Навсякъде ми предлагат да закупя множество вещи, които никога не бих поискал сам. Хапчета за главоболие – това е насъщната ми потребност. А какво се случва ако всичко ми е наред – веднага ми казват:”Как така!? Нямаш най-важните неща! Ето съседът вече си ги е купил! Имаме такъв избор, който не си и сънувал!” Наистина, аз никога не съм мислил за такива наслаждения, но настоятелно ми предлагат да ги опитам и да се убедя.

Казано другояче, в мен формират желание, насочено към това, за което нямам желание. И така отново и отново. Така въздейства обществото.

Ето и ние трябва да създадем рекламна фирма на духовния свят, за да ни обработва постоянно, формирайки потребност за това, което ни е необходимо. Аз трябва да работя в тази фирма, разбирайки, че по този начин, чрез външно посредничество, работя върху себе си.

И не е проблем, че аз искам да пробутам на самия себе си духовна стока по измамен начин. Аз прекарвам това послание чрез другите, чрез техните желания – и то се връща при мен в такъв вид, че вече не можеш да го разпознаеш. Резултатът е, че се въодушевявам и буквално по необходимост се устремявам към духовно напълнение.

Прекараното през другите вече не е мое. Моето първоначално послание се е просмукало с желанието на другарите и сега цялата група подема тази лъжа: „Знаеш ли там, в духовния свят колко е хубаво! Сравнено с нашия свят, разликата е от земята до небето!” Те ми промиват мозъка с послания, в които самите не вярват, искат да ми продадат стоката и печелят от рекламното си посредничество – а аз приемам думите им напълно насериозно и прилагам големи страдания, да си купя духовния свят.

Ето това не ни достига. Само това и нищо друго. В този „балон”, в тази „черна дупка” ни е подготвена възможност за изход.

От урока по статията на Рабаш, 21.04.2011

[41149]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал аСулам, Писмо 10: „Ако ученик е в изгнание, неговият учител също е в изгнание с него.” Но как може егоистичните претенции да затрупат ученика в ученето и работата му толкова много, че той да излезе от духовния път, въпреки връзката му с автентичния кабалистичен учител?

Всичко е поради факта, че през паденията ученикът мисли, че неговият Учител също е в падение. И това е истина, тъй като той може да получи помощ от Учителя само в степента, до която оценява величието на своя учител.

Ето защо, неговият учител сега е нисш и слаб, според това как ученика го вижда и това означава, че Учителят пада заедно с ученика си. Началото на Египетското изгнание започва с това „нов крал се издигна над Египет, който не познаваше Йосиф” – нова сила в съзнанието на всеки, който пада от предишната си степен (и така стана и с неговия учител).

Следователно, той „не познава Йосиф (праведния човек)” и си го представя подобен на себе си. И това е начало на робството, тъй като в противен случай праведният човек би ги предпазил от робство и изгнание.

Този откъс не разказва историческо събитие, а по-скоро за човек, който преживява своята „духовна история” точно сега. От момента, в който започва да търси смисъла на живота, той е воден до място, в което може да напредва духовно и да разбере целта на живота, да разкрие неговата тайна, което означава, че намира кабалистична група и учител.

И тогава, всичко зависи от това, доколко той оценя какво е получил: групата, Кабалистични текстове и учителя. И неговото „Египетско робство”, изгнание, разширяване на егото му, започва с неговото игнориране на учителя.

Преди всичко, учителят му показва пътя. В противен случай, човек от този свят никога не би постигнал истината, която е скрита от нас: няма шанс да я намери сам. Всички души са подредени според веригата: АХАП на висшия се спуска в ГЕ на нисшия и само придържайки се към предишния, можем да напредваме.

Следователно, Египетското изгнание започва, когато игнорираме учителя, което е естествено развитие и което той трябва да премине. Първо, изобщо не чувства какво се случва и че променя посоката, излизайки от пътя. Той мисли, че всичко е напълно наред: той напредва, разбира и чувства повече, и може да взима свои собствени решения и преценки, знаейки какви стъпки прави.

С други думи, има мнение за всичко, въз основа на „здрав разум” и „логика”, докато той забравя, че всичко е добро само по отношение на неговия собствен егоизъм, а не по отношение на „учителя, книгите и групата”, където човек винаги трябва да напредва чрез „вяра над разума”.

Казано е, че той повече не усеща Йосиф (праведника в човека), в смисъл, че човек вече не отразява своята точка в сърцето, която преди това го е свързвала с напредъка, духовния път и отдаване до определена степен. И той напълно премахва връзките си с духовния напредък, тъй като няма учител на когото да се опре, изчезнал е този, който го е водил по пътя.

Човек мисли, че продължава да се развива, докато това развитие само го бута по-дълбоко в робството, което той тепърва ще разкрива. Няма какво да се направи, това е необходимо състояние, през което човек трябва да премине.

От урок по Писмо 10 от Баал аСулам, 20.04.2011

[41106]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как изграждаме в себе си подобие на Твореца?

Отговор: Подобно на това как настройваме радиоприемник на определена вълна. Спрямо това, доколко ти ще успееш да възпроизведеш вътре в себе си определена духовна “вълна“ – нея и ще поемеш отвън, съгласно закона за съответствието на свойствата.

Ние не знаем какво е Творецът. Висшата светлина няма никаква форма, и тя се намира в абсолютен покой – тя е просто абстрактна светлина.

Това е общата сила отдаване, която аз не мога да различа, тъй като винаги я възприемам само в конкретна форма. Но колкото повече форми на отдаване аз мога да построя в себе си – в един момент те започват да оживяват!

Както ако направя зайче от пластелин – и ако е слепено правилно  във всички детайли, то сякаш изведнъж оживява! После слепвам още някаква форма, да кажем – жираф. Лепил съм, лепил съм и накрая той – също оживява! Тоест ми е нужно само да направя духовен съсъд, а в мигът, в който той бъде готов, простата светлина причакваща отвеън, ще напълни този съсъд с живот.

Така аз започвам да постигам, чувствам и разбирам – какво е това Творец, чрез всички тези форми. Построявам ги вътре в себе си – това са части на моята душа, която аз започвам да събирам, след като съм се научил още малко повече да отдавам, повече да обичам и да не мисля за себе си.

Сега се стараем да построим нашата първа духовна степен, полагаме усилия. Пробваме и не знаем, как да я съберем и защо не ни се получава. Но в мига, в който ти завършиш строежа на  тази първа форма, ще почувстваш, че си се родил! Тоест, в теб вече съществува определен духовен образ и той е започнал да живее! Вътре в тази опаковка, която си построил, със всички нейни правилни форми – сега там има светлина.

Така ние постепенно, етап след етап, градим образа на Твореца.

От всички детайли, които ти събираш от всички другари, съединявайки се с тях по целия свят, ти строиш подобието на Твореца – или своята истинска душа.

От урока по статията на Рабаш, 28.04.2011

[41763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Всички сме марионетки, лишени от свобода на избора. Хората се прераждат в този свят, в материалния, в «животинския» живот. А в това време, техните егоистични желания растат, докато не се стигне до особени отчаяни състояния, насочени към разкриване на зачатъка на душата, точката в сърцето.

А може би и не точката в сърцето, а просто страданията подтикват човека да търси и тогава той се присъединява към тези, в които душата вече се е «врязала».

Вътре в общия котел на желанията не престава варенето, а на определен етап част от човечеството придобива възможност за свободен избор. Това означава, че хората действат, така да се каже, независимо от Твореца. Тъй като те се освобождават от своето егоистично желание, а то изцяло и напълно се намира в Неговите ръце.

Аз ставам свободен и независим от егоизма, т.е. от Твореца, който го управлява. Заедно с другите ние се превръщаме в самостоятелно действащи лица, искаме сами да разберем и да осъзнаем случващото се и сами да вземем участие в процеса.

Аз не искам Творецът да ме управлява, аз искам да действам като Него, но по своя воля. Благодарение на това аз опознавам Неговата работа, Неговите действия, Неговите цели. Моята «печалба» е в това, че аз се уподобявам на Него, ставам Човек, изпълнявайки в точност същата тази работа, която Той е правил по отношение на мен.

В крайна сметка цялата изгода е в това, че аз доставям на Твореца удоволствие. Няма нищо друго, освен това.

Но има също така и хора, които не притежават такъв тип душа. Техните души могат само да се приобщават към развитието в една или в друга степен. Ставайки, както се казва «прах под краката на праведниците», те получават благодарение на това светене, одухотворение, разбират важността на процеса и също придобиват своя душа.

Така и в нашият свят има лидери, «водещи» и «водени», такива които просто живеят свой живот без да си задават въпроси за него. Те съставляват 99.9% от населението, заработват хляба си и не изпитват нужда за нещо повече. Но в единението между всички, всеки достига своя корен в общата Малхут.

Благодарение на взаимовръзката, всички ние усещаме себе си живеещи в един свят. Разбира се, големите учени, философите и мислителите го разбират много по-добре отколкото градинаря или търговеца на пазара, който умее само да продава дини и да гледа футбол по телевизията. Съвсем не е нужно да го презираме, те в нищо не са виновни – просто неговите желания имат такава структура и той действа по такъв начин. А някой друг човек има нуждата да познае света от висотата на Малхут на Безкрайността, в противен случай той чувства себе си нереализиран.

Цялата разлика между тях е в желанието, което Творецът е създал и пробужда към живот. Всичко е от Твореца. И затова мислителят трябва да разбере, че в своята реализация той не е с нищо повече от търговеца. Защото обстоятелствата изобщо не зависят от него. И излиза, че в този смисъл в тях има пълно сходство, тъй като всички техни сметки се подписват от Твореца.

От урока по статията „Съзидателният разум“, 28.04.2011

[41714]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

„Разумът” в духовното е светлината хохма, светлината на мъдростта, която се облича в съсъд. В съответствие с тази светлина, усещаме и разбираме Твореца. Става дума, не за самата светлина хохма, а за приемащата я светлина хасадим, тоест за тази степен на отдаване, на която сме способни. Тези две светлини се съгласуват, съизмерват се една с друга.

В нашия свят, ние получаваме направо в своето желание някаква част от светлината, без да я обличаме и не се уподобяваме на Твореца. Затова сме много ограничени в своя разум. Това не е съзидаващ разум, защото не ни учи, не ни показва, какво да правим по-нататък за разкриването на Твореца.

От друга страна, в духовния свят получаваме висшата светлина, тоест разкриването на Твореца в съсъд за отдаване. Това означава, че разкривам Твореца, като напълно разбирам кой е Той и какъв е Той.

В нашия свят мога да гледам на човека, като на стена. За мен, той е „непробиваем” – не разбирам неговия език, не се ориентирам в неговите свойства, не знам неговите мисли. Той е скрит от мен. А в духовния свят, нашият контакт означава обединяване. Аз генерирам в себе си свойството отдаване, в което се облича светлината и тогава го разбирам – с други думи, разбирам другия. Моето желание приема неговата форма, неговата структура. И така е с всеки.

Аз имам „сиво”, безформено получаващо желание, отнасящо се до Малхут на Безкрайността. И в това желание, чрез любовта и отдаването, изграждам различни модели, за да приемат формите на всички души, съществуващи извън мен. Създавам в себе си място за сглобяването на „конструктора” на душите и по такъв начин, включвам всички в себе си.

Но това става при условие, че в своето желание отделям на всеки неговото място, представяйки си кой, къде трябва да застане. Откъде знам това ли? Просто в степента на своето отдаване, позволявам на другите да влязат вътре.

В резултат, се създава картина, сходна с емблемата на Московския конгрес. Кръгът – това е цялото мое желание и в него отделям сегмент за всеки. Постепенно, този кръг се напълва с души и така, си връщам своята собствена душа. Защото сега, тя е един вид извън мен: всичко, което си представям отвън, е именно моята душа.

Излиза, че свойството отдаване, което генерирам е само средство, условие, позволяващо ми да върна в себе си моята душа.

От урок по статията „Съзидаващият разум”, 28.04.2011

[41704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да поискаш от висшата сила и как да я попиташ? Просто да кажеш вътре в себе си: поправи моите свойства?

Отговор: Когато човек е в самото начало, той се обръща към Твореца като към някаква личност, странична власт, външна сила, намираща се извън него – все едно се моли на “идол“ или на някакъв измислен образ. Но какво да се прави, в началото всички ние си представяме Твореца така.

Но след това започваме да разкриваме, че тази сила се намира само вътре в нас – в съответствие със забраната: “не си прави чужди богове“, тоест – намиращи се извън теб.

Ние се задълбочаваме все по-навътре и по-навътре и разкриваме, че в нашето най-дълбоко място – там се и намира Твореца. Подобно на майката, която те е родила, и след това ти я усещаш като най-вътрешната сила, създала те, точката на твоето начало, твоят източник. Така човек чувства Твореца.

Творецът започва да се усеща в теб като най-вътрешния източник на сили, чувства, разум.

От урока по статията на Рабаш, 28.04.2011

[41667]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако не усещаме Твореца, как можем да получим Неговите свойства и да станем подобни на Него?

Отговор: Човек не усеща нищо извън себе си, извън своето тяло. Tова се отнася както за Твореца, така и за другарите и групата. Затова първо трябва да работя върху отдаването си на ближния, за да го обикна като самия себе си. А ако постигна това, значи ще мога да отдавам и на Твореца.

Ако съм съгласен да работя само за Твореца, но не и за ближния, това е знак, че не съм готов да работя и заради Твореца. Защото все още не си правя сметки „извън своя интерес”, а оставам вътре в себе си и искам да получа резултати от работата, награда.

Тоест цялата работа се извършва само по отношение на групата, в която всъщност създаваме място за разкриването на Твореца.

Ние не получаваме никаква светлина – напълваме се от своето отдаване! Ще „произведа” това свойство от себе си, с помощта на силата, която идва при мен и ми дава възможност да се намирам в отдаване – в това усещам силата на Твореца, обличаща се в мен. Именно това ми служи за напълване.

Никога няма да разкрия нещо „извън себе си”, дори ако се казва, че „излизаме навън от себе си” и се свързваме с другите. Всичко това е моето въображение , моето възприятие – сякаш излизам от себе си.

Казано е, че Малхут на света Ацилут се нарича „картина на Твореца”.

А също така е казано, че трябва да доставям на Твореца радост с всички състояния, които получавам от Него. Но какво означава да получавам от Него състояния? Защото те зависят от желанието, което се пробужда в мен: повече или по-малко, от преодоляването на моето егоистично желание и неговото поправяне. Как е свързано това с Твореца, който не се променя?

И какво изобщо мога да му дам? Няма на кого да отдавам, няма кой да приеме работата ми.

Накрая разкриваме, че поправяме само своите свойства и не излизаме никъде от тях. А самото свойство отдаване е чисто свойство – не мога да работя за някаква „изгода” от него. Мога само да го ценя като особено, възвишено свойство, съгласно своето трепетно отношение към светлината и ближния, които ми внушават усещане за величието на отдаването и любовта.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 27.04.2011

[41640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→