Когато чувстваме, че изпадаме сякаш в зимен сън и е трудно дори да си мръднем ръката, трябва да разберем, че Творецът нарочно ни устройва такова състояние. Той иска вместо лично пробуждане, да ни доведе до общо, да започнем заедно, взаимно да се безпокоим един за друг и да разбера, че ако не пробудя останалите, сам няма да се пробудя.

Защото доколкото мога да пробудя другите – това се и нарича мое «Аз». Не моята лична персона – тя все едно е животно, а това допълнително пробуждане, което мога да привнеса в общата мрежа – то и ще се нарича мое духовно «Аз», мой духовен съсъд (кли, желание).

Тази степен на пробуждане, която ще внеса там, вътре в тази система, а не вътре в себе си! В себе си аз нищо не чувствам.

Тоест сега аз напредвам към създаване на своя духовен съсъд. Творецът специално е организирал за мен това състояние, дава ми усещането, че ако остана сам, нищо няма да се получи. Той сякаш говори: Не вярваш – тогава опитай! Десет пъти, сто… Аз имам време, Аз ще почакам, докато не «завият синовете на Израел от тази работа».

Само ако окажа нужния натиск върху останалите, ако настоявам и общото желание/съсъда се вдъхнови от това – това ще бъде и мое желание, в него ще почувствам духовния свят – това духовно напълване, което те цялото са го получили от мен.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 27.04.2011

[41850]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →