Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №2

Работата в групата е много важна. Без групата, напредъкът е невъзможен. Теоритичното изучаване на първоизточниците изобщо няма да помогне на човек, тъй като с това той не се променя.

Той трябва да влезе в «лабораторията»: да работи в групата, да се подложи на въздействието ѝ, път след път да скланя пред нея глава и да я възвисява в очите си, за да могат другарите му да му повлияят. А понякога – напротив, да възвисява себе си, извършвайки отдаване в групата, като вижда другарите си малки. Така се води работата, от две страни и подред, в зависимост от това, с каква сила човек се въоръжава.

Моята бъдеща душа – е «съпротивлението» в общата духовна система, разположена между «плюс» и «минус». Понякога действам в групата, като изхождам от своята положителна сила, а понякога – от отрицателната. И съответно, понякога получавам от групата добавка към положителната сила, а понякога – към отрицателната.

Така се развива моят «резистор» (R), ставайки все по-близо до групата, включвайки се в нея, докато не стана нейна вътрешна част.

Когато съм включен в групата, аз ставам като капка семе в утробата и там започвам да се развивам. Ако с целият си изначален егоизъм мога да анулирам себе си в групата, като нейна интегрална част, то аз се наричам «зародиш».

И веднага моето егоистично желание започва да расте по експоненциала. Така преминавам етапите на развитие в самоотричане пред групата.

1. Първият етап се нарича : „девет месеца зараждане“. Това е първата част от развитието, която когато завърши, аз се раждам.

2. Тогава настъпва втората част: егоизмът ми нараства още повече и аз още повече анулирам себе си пред групата, но вече активно: работя в отдаване на другите. Този период на «детството», на малкото състояние се нарича «две години кърмачески период».

3. По-нататък аз преминавам през третата част на егоистичното развитие и достигам до «тринайсет годишна възраст».

4. След това аз мога постепенно вече да действам в отдаване на целия си егоизъм, докато не стана цялостен човек (адам) – от 20 години и нагоре.

Целият този път аз преминавам посредством егоизма, развиващ се според моите действия, които представляват на чертежа скалата на времето (t).

По такъв начин, чрез включване в групата, а след това – в целия свят, когато той вземе пример от нас и по такъв начин започне да се развива – това е всъщност практическата реализация ная науката кабала.

От 2-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43707]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №2

Досега ние сме се развивали под въздействието на двете противоположни сили. Днес, когато сблъсъка на тези сили става опасен, наша задача е да ги приведем във взаимна хармония.

А за това ние трябва да създадем между тях съпротивление – нещо като „резистор“ (R), разположен между плюс и минус. Тогава ще получим «лампичка» или «мотор», поставяйки съпротивление между двете противоположности, ще получим известно разкриване, което ще усетим в себе си като проявление на плюса и минуса заедно.

Как да направим такъв „резистор“? Затова ние искаме правилно да използваме двете сили: положителната и отрицателната, като едно цяло.

Ето защо човек се състои от две сили. Докато отрицателната сила – нашият егоизъм, не се е развил в нас отначало докрай, ние не можем да пристъпим към тази работа, без да сме усетили конфликт, съпротивление. Но днес ние започнахме да го разкриваме. Нашият свят, животът ни, нашата природа се оказва между менгемето на двете сили и ние не знаем къде да се денем от тях. От една страна стои егоизмът със знак минус, а от друга страна – силата на Природата, силата на Твореца със знак плюс.

Положителната сила на Природата извършва отдаване, дава живот, развива. А силата на нашия егоизъм иска да погълне всичко в себе си за наслада, да унищожава и разрушава. В нашия свят ние виждаме достатъчно резултати от неговата дейност. Ако не беше силата на Природата, която ни възпира и не ни позволява да правим всичко, което си наумим, ние бързо бихме разрушили целия свят още във времето, когато сме воювали с пръчки и камъни.

Задача на силата на Природата е да ни води напред, за да натрупаме разум, да станем по-развити и в същото време все по–опасни. Това вселява в нас страх от безразборно прилагане на своето оръжие.

Така достигнахме до сегашното положение на нещата и сега трябва да създадем съпротивление между двете сили.

Честно казано, това съпротивление се нарича «човек» (адам). То ще стане наше свойство, включващо двете сили. Ние трябва да формираме, да моделираме себе си, като от пластелин, да изваем, да отделим излишния материал, за да остане нужната форма. Ние очертаваме нейните граници, между двете противоположни сили – и науката кабала ни обучава на това, как да го направим.

От 2-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43694]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес ”NOI”, Рим, урок № 1

Въпрос: Кабала ни учи, че Творецът е добър и твори добро, но как да съвместим това с живота, който е изпълнен с всякакви проблеми и болка?

Отговор: Творецът е добър и твори благо, но до това трябва да се достигне, да достигнем подобие на свойствата с Него. Но ако аз съм лошо и непослушно дете и не желая да чуя онова, което ми казва мама, то тя първо вика, а след това ме наказва.

А аз казвам, че мама е лоша, както обикновено мисли наказаното дете. Нейните викове и удари са били целенасочени, понеже тя е искала аз да постъпвам добре. И как да видя зад всичко това, което се случва с мен, доброто отношение към мен – даже ако го възприемам като лошо, като дете?

Как да разбера, че именно там, където аз се усещам зле, аз трябва да се попълня и да поправя своето отношение към природата, към човека, към групата – да поправя своето его, за да усетя, че това е било доброто.

Този, който се старае това да се случи, колкото се може по-бързо и е готов да намери в себе си това място, той, нуждаещият се от поправка започва да вярва, че светът наистина е изпълнен с добро и че Творецът е добър.

Там, на онова същото място, където сега откриваме този свят – ние започваме да усешаме разкриващите се сили на природата, които пронизват всичко и съединяват всичките части на творението: неживата, растителната, животинската и човешката.

Изведнъж започваме да виждаме, че това не е този свят, а е духовния! Започваме да откриваме в него все повече и повече сили – вечни сили под управлението на които ние съществуваме.

И тогава сякаш този свят изчезва – той става съвсем прозрачен, неустойчив.Той и сега е виртуален и целият се намира в моя мозък и на мен само ми се струва, че го виждам отвън. Така ние поправяме своето възприятие.

Получава се, че всички проблеми и неприятности са индикации за твоята непоправеност, и посочват направо мястото на повредата, казвайки: «Ето тук поправи» «И още ето тука», и ако направиш това бързо, то ще поправиш несъвършенното.

И ако не знаеш към какво да се обърнеш, веднага се ориентирай към групата. Ако ти се свързваш с тях и си готов да дадеш онова, което им трябва за вашето съединение, и да приемеш тяхното влияние, ти никога няма да сгрешиш.

От 1-я урок на конгреса ”NOI”, Рим, урок № 1

[43666]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

”Учение за Десетте Сфирот”, т.1 п.8: Действията на Твореца, не са били във вид на множество мисли, както това е свойствено за нас, доколкото Той е – Един, Единствен и Единен.

И подобно на това, както Той е прост, така и светлините излизащи от Него, са прости и единни, без всякакво множество от форми и свойства. Както е написано: не се явяват вашите мисли Мои мисли и ваши пътища Мои пътища.

И затова се замисли и разбери, че всички имена и названия, всичките светове, висшите и нисшите, всичко това е проста светлина – Една, Единствена и Единна. В Творецът – и излизащата светлина, и замисъла и действието, и всичко, каквото сърцето може да си помисли и да си представи, всичко в Него е Едно Единно.

Въпрос: Как може да се разбере, кое у Твореца е замисъл и действие – това едно и също ли е?

Отговор: Само по отношение на нас то се разделя на няколко действия, а при Твореца няма никакво разделяне и изобщо няма никакво действие. Ние усещаме различни действия, защото се намираме в нечисти желания, в клипот. Клипа създава времето, тя го разтяга като ластик. Ти имаш едно действие и ти го разтягаш и отделяш неговите части една от друга сякаш опъваш ластик – това действие е на клипа.

При Твореца няма такова, и затова при Него мисълта, действието, началото на творението и неговия край – всичко е заключено в един замисъл. И в този замисъл няма никакъв детайл – и това е само относно нас и той започва да се проявява, като 4- те стадия на пряката светлина и цялото последвало развитие. Но при Твореца всичко е заключено в корена: в ”крайчеца на буквата йуд” – и даже, не в самата нея, а още по високо над нея, там съществуваме в неговия замисъл.

А цялото останало развитие, произтича вече относно творението, за да разберат те, за да почувстват и постигнат къде се намират и къде съществуват.

Коренът на нечистото желание, клипа – също се намира в Твореца, защото тя му е противоположна, като отпечатък. Светлината създава тъмнината, своята обратна страна (на иврит ”ор”- светлина, а на арамит ”орта”- нощ). Няма никой друг, освен Твореца! Но той се обръща към теб, ту с лице ту с обратната си страна, по такъв начин, че ти да го изучиш. Той сякаш казва:”Ти не искаше да се запознаеш с Мен в добро състояние, затова сега ще ти уредя приключения и ще те накарам да се запознаеш с Моята лоша страна, за да разбереш, че по рано Аз се отнасях към теб с добро. Ако сега разбереш това, то Аз отново ще се върна към доброто, но след този кръговрат, ти ще започнеш да цениш Моето отношение. И това, не означава, че ми трябва твоето отношение – но тогава ти ще започнеш да разбираш, какво свойство си придобил – свойството на любов и отдаване.”

На нас ни се струва, сякаш нарочно ни прави така на инат. Но Творецът, не иска да ни учи по такъв начин, само ние така го усещаме.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 15.05.2011

[43465]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Цялата криза идва от там, че светът се съединява егоистически и става сблъсък на свойствата на интегралната природа и взаимната ненавист между всички страни и народи.

Затова, ако се изправим между тях, като някаква сила създаваща буфер и амортизираща това стълкновение, това ще отслаби кризата. Когато тези две противоположности се сблъскат, те вече не се удрят една друга с всичка сила, а се омекотяват чрез буфера, амортисьора, който поглъща удара.

Затова нашето място е почетно и се намира в самия център – между положителните и отрицателните сили на природата. И намирайки се в центъра, ние трябва да присъединим към нас цялата негативна природа на човечеството и да я свържем с цялата положителна природа на системата на мирозданието. Нашата световна група – това е този амортизатор, свързващата сила.

По света вече проговориха за близкия край на света, но ние трябва да изпълним възложената ни работа. От една страна, ние трябва да установим връзка с общата природа, цялото мироздание, посредством това съединяване между нас. А от друга страна, ние трябва да излезем в света чрез разпространение на знанието за Кабала за всички. Тези две части трябва да ги свържем.

Нашата група се намира по средата, вляво от нас – цялата останала част на човечеството, а вдясно – цялата природа, която се намира в равновесие. Затова, от една страна ние трябва да се съединим заедно и тогава да се присъединим към цялата природа, към цялото мироздание. А от друга страна ние трябва да разпространяваме кабала по света.

В това се заключава нашето предназначение и без него света не ще тръгне към поправяне. Силата на съвършената природа не може да премине в този ”обратен свят” – в неизправеното човечество, ако ние не стоим между тях, като буфер.

Тази част, която ние свързващи се между нас, искаме да присъединим към съвършената природа, се нарича Галгалта ве Ейнаим (Г‘‘Е), ГАР де-Бина. Тази част, която ние се свързваме с цялото човечество, се нарича АХА“П, ЗАТ де-Бина.

И по такъв начин ние всички се обединяваме в една система и съживяваме всичко.

Равновесната част на природата – това са Кетер и Хохма. Ние се намираме по средата, в средната третина на Тиферет. А под нас се намират АХА‘‘П – Нецах, Ход, Есод, Малхут. Само при нас, в средната част на Тиферет имаме свобода на избора. И по този начин ние свързваме заедно цялото мироздание в 10 сфирот.

Затова, всичко зависи от нас! Не е нужно да се чака, докато светът разбере и почувства. Със силата на нашата любов, ние трябва да му помогнем да осъзнае доколко това е възможно. И не някаква шумна акция в средствата за масова информация (СМИ), а чрез все по-дълбоко проникване във вътрешната система на света, във връзката между всички души. Затова, всичко зависи не от президентите и от премиер-министрите – а само от нас.

Из 1-го урока конгресса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43678]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Вопрос: Какво значи, че всеки от деветте ученика на раби Шимон представлява отделна сфира?

Отговор: Десетте кабалиста, които са написали книгата Зоар са 10 основни сфирот. Всеки от тях, постигайки корена на своята душа, разбира, че се отнася към една от техните основни 10 сфирот, и тогава тяхното вътрешно съединение дава такава огромна сила, че те могат напълно да разкрият висшата светлина и да я предадат на нас. Затова тази книга се нарича «Зоар» – по името на светлината, която свети в горната част на света Ацилут (ГА“Р де-Ацилут).

Аз не мисля, че днес са ни нужни такива висши кабалисти. Те вече са разкрили всичко, осветили са системата от душите, а след това към същата тази система са присъединили към себе си и останалите кабалисти. Получило се е цялостното поправяне на мрежата вътре в общата система от души, които засега са все още непоправени.

Сега, ако искаме да поправим себе си, то за нас е достатъчно да четем книгата «Зоар» с всички сили, колкото е възможно, да се статаем да се присъединим към нейните автори, към техните души, а също и към тези кабалисти, които са тръгнали след тях.

Те са станали поправени части в общата система от души и, ако ние поискаме да се присъединим към тях, то ще можем да се възползваме от светлината и силата, които действат в тяхното взаимно съединение. Така можем да използваме светлината на Книгата «Зоар».

Ние всъщност вече сме получили всичко! Вече съществува поправената система от души вътре в системата от още не поправили себе си, на наше разположение е самата книга, и въобще цялата наука кабала, изучавана по метода на Баал а-Сулам. Това ни е достатъчно!

Ясно е, че ще има още нови разкрития и ние все повече ще си я обясняваме и по-добре ще разбираме, написаното в нея. Но свише ние вече сме получили всичко за да завършим своето поправяне.

Кабала се изучава в група. И всеки човек в света, усещащ, че трябва да поправи душата си и стремящ се да разкрие това, което съществува, да разкрие корена на живота си и неговата причина, в крайна сметка ще попадне в тази мрежа – в една от нашите групи.

Там той ще започне да разкрива с какво се занимаваме и как да разкрие корена на душата, да разкрие духовната система, в която се намираме, но засега се намира в безсъзнателно състояние. Как да се достигне до тази система?

Когато идваме в група и започнем да се учим, то отначало виждаме пред себе си хора. А след това, когато се учим известно време, ние започваме да разбираме, че това не са хора, а вътрешно свързана мрежа, която ни съединява.

Тази система засега не е поправена, а ние се стремим да открием в нея някаква връзка, търсим сила, която би ни поправила, би ни направила един човек, с едно сърце, би ни довела до любовта към ближния, към поръчителството, към взаимно съединение.

Този взаимен стремеж един към друг е за да се съединят сърцата ни и да разкрием връзката между нас, да ни доведе до усещане за мрежата. Ние чувстваме, че тя съществува. Изведнъж започваме да усещаме нейното присъствие. И тогава виждаме вътре в тази свързваща ни система и себе си и всички тези велики кабалисти, които влизат в тази система като поправени нейни елементи и я поддържат, прокарват светлина в тази система, подхранват я със светлината на единението, на любовта, на взаимното участие на всички нейни елементи.

Не е важно как седим заедно: физически или виртуално. Главното е, че се усещаме заедно и искаме да се включим в същата тази система, искаме да се присъединим към кабалистите. А ако четем Книгата «Зоар», то извличаме от тези души, от техните поправени решетки – храна, сила, разбиране, духовно усещане, какато деца от възрастни. Това ни дава възможност самите ние да се включим в същата тази система и да постигнем взаимност, връзка, отстъпки, отмяна от самите себе си и съединение между всички.

От телевизионната програма, посветена на празника Лаг ба-Омер, 17.05.2011

[43614]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Празникът на светлината – Лаг ба Омер (33-я ден на Омер) се отбелязва в чест на Раби Шимон Бар Йохай, авторът на книгата Зоар, който се е поминал на този ден.

В книгата Зоар, в глава Идра Зута, парашат ”Азину”, се описва кончината на Раби Шимон: ”Тъй като над него заповядал Господ благославяне, живот вечен”. (Псалом 133) Казал Раби Аба: Не е завършила святата светлина да провъзгласява живота, докато не се успокоили неговите речи. И аз записвах и мислех да пиша още, но не чувах.

И не си вдигнах главата, защото беше много силна светлината и не можех да гледам. Станаха Раби Елазар и Раби Аба, и го взеха от неговото място. А цялата къща беше изпълнена с ароматно благоухание. Положиха го на неговия одър, и никой не го докосваше освен Раби Елазар и Раби Аба. Когато изнесоха постелката му от къщата, чуха глас. Тогава влязоха и се събраха да празнуват в чест на Раби Шимон.

Зоар използва такива цветущи описания, защото е написана на езика на Мидраш (на езика на сказанията). Но разбира се, тук не става дума за материална кончина – а за прехода на душата, която преминава в състоянието в Кая на поправянето. И затова се явява такова значимо събитие, а цялата тази система, включваща неговите ученици, получава такава особена светлина.

Тук се говори, не за човешка смърт, а за изтънчеността на парцуфа, образуващ се в него. Отначало светлината идва и се облича в парцуфа, образувайки в него: таамим, некудот, тагин и отийот. Обличането на светлината в парцуфа и нейното изчезване правят съдът годен за използване, и така душата на Раби Шимон достига до последното действие – последното стъпало, на общото поправяне. Това се разказва в Зоар. А всичките останали другари, всичките души, зависещи от него и някогашно следствие от неговия парцуф, който се е напълнил със светлина и сега се освобождава от нея, сега чрез него получават цялата светлина, която от него си заминава. Това са онези, които са били прилепени към него, свързани с него и са участвали в привличането на светлината и в неговата поддръжка.

Поддръжката на кабалиста означава, че цялата онази светлина, която е събрал вътре в душата си заедно с учениците си, която е натрупвал с тяхна помощ за цялото човечество – той сега освобождава и предава на всички останали души. И сега тази светлина става като осветяване, като обкръжаваща светлина, която той подарява на другите. Неговото заминаване символизира това предаване на светлината.

Затова ние така празнуваме този ден, и се радваме, че сме получили тази висша светлина, която се нарича Зоар, способна да поправи всичките души, да ги обедини и всеки от тях да се издигне до нивото на Твореца. Затова този празник се нарича празник на светлината – възвръщаща към източника, светлина на поправянето. И всеки трябва да се запита: наистина ли се ползва от тази светлина?

На нас, са ни предали тази светлина – но използваме ли я ние и правилно ли я реализираме? Това се нарича да вземеш участие в празника ”Лаг ба Омер”.

От телевизионната програма, посветена на ”Празникът на светлината – Лаг ба Омер”, 17.05.2011

[43611]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Как да се придържаме към пътя на правилно развитие? Много е просто. За това е необходимо, човек постоянно да се вижда противоположен на програмата на творението.

И наистина, нали нашата природа е егоистична и за това е толкова просто да се проверяваш: виждам ли, че моите мисли и желания ежесекундно противоречат на целта, че са ѝ противоположни, лъжливи и погрешни?

Реално, рационално и практично ли търся средства, за да ги насочвам във вярна посока: точна диагноза, анализ, Висша сила, обучение, взаимоотношения с другарите и групата… но преди всичко, аз трябва да съзнавам, че моят текущ дневен ред е неверен – изначално и всяка секунда. Всичко, което сега търся, за което мисля, че предполагам – не става.

Разбира се, това не трябва да ме тласка към депресия – напротив, аз ефективно използвам този подход, за да работя върху проблема – и веднага се стремя да определя вярната посока.

От урока по статията „Мир в света”, 04.05.2011

[43484]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние трябва да оценим правилно състоянието на нашите дела на Земята. Недостатъците са предназначени, за да ги поправим, да ги използваме като средство за издигане в духовния свят. Иначе за какво живеем тук? Защо изпитваме всички проблеми и се опитваме да им се противопоставим? Аз искам да ги преодолея. Аз осъзнавам ситуацията и съм благодарен на кризата, защото поправяйки я, аз ще вляза в духовния свят. Ако не беше кризата, къде бих работил, къде бих изменил себе си, за да се изкача на по-високото ниво?

Говорим за средства, които ни позволяват да се усъвършенстваме и поправим. Ние разкриваме болестта, но сега, работейки върху лечението, ние ще постигнем нашата природа и ще разберем какво ни липсва, за да постигнем природата на Твореца.

Очевидно кризата не е причина да бъдем във възторг, а разкриване на злото. Но ние трябва да имаме практично отношение към него. Изведнъж аз разкривам, че съм жесток, лаком и властолюбив, че не се грижа за никого и оценявам тези разкрития като средство на пътя. Аз се радвам на разкриващите се пороци, защото разбирам тяхното предназначение.

Затова не трябва да заглушаваме и скриваме световните проблеми. А напротив, ние трябва да ги изложим пред хората, и не с цел да ги изплашим, а за да излекуваме болестта. Трябва да покажем на всеки един, че пред нас има само един изход: да се отнесем към кризата практически, да я използваме да направим качествени промени.

Тогава изведнъж ще почувстваме, че извършваме невероятна работа на поправяне, чийто резултат ще бъде вечен, съвършен живот. Какво по-добро? Ние няма да искаме да останем на животинското ниво, раждайки се и умирайки отново и отново. Всъщност това е невъзможно, защото в своето развитие ние вече сме достигнали до необходимостта да се изкачим на следващото ниво, в по-високо измерение.

Ние не просто обясняваме на хората същността на кризата, а им посочваме нейната по-висока цел. Работата не е в това, че тя ни възпитава и ни приближава, заставяйки ни да се обединим. Всичко това са просто средства, стълба, по която ще се изкачим до ново стъпало на съществуване.

От урока на тема „Проблеми в света. Свръхнаселеност”, 18.05.2011

[43404]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Нашата задача е да изведем всяко събуждащо се в нас желание на пътя на поправянето, за да работи към отдаване на ближния. Вместо това, да усещам желанието като място за получаване на наслаждение за себе си, аз разглеждам желанието и усещаното вътре в него наслаждение като средство за предаване на друг самото това наслаждение и напълване.

Аз мога да се наслаждавам от почивката, лежейки на възглавницата или седейки на стола, но мога ли да ги отдам на някой друг, за да се наслаждава той от това? Тоест вместо това, да извлека жизнена енергия от своето желание и усещаното в него наслаждение, аз го използвам, за да давам живот на друг човек.

В такова действие аз усещам вместо материалния живот духовен живот.

Мога да се наслаждавам от това, че почивам, седейки на стола. Тоест това е наслаждение от съединението със стола. Но ако използвам това желание за съединение с приятеля и отдам този стол на него, се получава, че вместо, да се съединя със стола, аз съм се съединил с приятеля!

Наслаждението, което съм искал да получа, съединявайки се със стола, сега го прехвърлям към действие на отдаване. Аз използвам това наслаждение в качеството на светлина. Всяко наслаждение – това е светлина, дори това, което съм получил, почивайки на стола.

И самото това наслаждение сега  го предавам на друг.

Получава се, че аз се превръщам за него в източник на светлина, и в това действие съм подобен на Твореца. Означава, че аз чувствам, че изпълнявам действието отдаване, приемам свойството отдаване. И в това действие, в което чувствам себе си подобен на Твореца, защото искам да се оприлича с Него, аз усещам светлината Хасадим- тоест усещам себе си като Творец.

Аз мога да имам живот (тоест наслаждение), в който да усещам почивката на стола – така наречения живот в този свят. Но предавайки живота в този свят на приятеля, достигам живот в бъдещия свят.

От урок  по “Учение за Десетте Сфирот “ , 19.05.2011

[43462]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→