На нас ни е много трудно да си представим, как става така, че творението, създадено от светлината, слято с нея и не усещащо никаква малоценност от своята противоположност с нея, изведнъж усеща срам и като не се съгласява да остане в такова състояние, прави съкращение и изгонва от себе си светлината. Какво трябва да преживее, когато чувства, че е абсолютно отдалечено от светлината и пожелае да стане като нея?

Това състояние на сливане и съвършенство, което изпитва творението в света на Безкрайността до съкращението, го заставя след това да измине целия път обратно към света на Безкрайността през всички състояния (1-2-3). И независимо от това, че от страна на светлината не се случват никакви изменения, и Творецът никога не отделя себе си от Творението, творението само не е съгласно да се различава по каквото и да е от Твореца.

Това чудесно свойство, което го заставя да тръгне на такива драматични стъпки – да съкрати желанието си, да придобие екран, да премине целия процес на отделяне от Твореца, от светлината и след това да се върне към Него, преминава през целия този кръг. Така действа желанието.

И как става така, че светлината, даваща на творението усещането за единство, за съединение, за липса на разлика между него, в същото време пробужда в него някакъв особен срам, принуждаващ го да направи съкращение и да премине през този дълъг път, отдалечено от Твореца.

Какво особено има в това усещане за срам, че то става толкова силен двигател, заставящ творението да се отдели от Твореца, да скрие себе си от Него, както иска да се скрие, когато се срамува от друг човек и да направи след това всички поправяния. И не за да се възгордее със себе си, а за да върне на Твореца, на Неговата любов, същото това отношение, което е усетило творението от Него, когато е изпитало срам. Това са много висши понятия.

Става така, че си струва творението да измине целия този ужасен кръг, без да спира по пътя, без да отстъпва в каквото и да е било, макар че всеки един миг то да може да се върне обратно в същото това състояние на Безкрайността! И все пак то всеки път наново решава „Не, аз не съм съгласен на това безкрайно напълване, ако не действам в него осъзнато и ако не мога да се гордея и да уважавам сам себе си!“ И разбира се, тук не се има предвид гордост от егоизма – а творението иска да върне на Твореца това отношение, което е разкрило по отношение на себе си.

А любовта от страна на Твореца всъщност с нищо не задължава творението в света на Безкрайността. Творецът се отнася към него като баща, безкрайно любещ своя син и готов да му отдава без всякаква сметка и не предполагащ какъвто и да е срам. Но синът в тази любов на Твореца разкрива доколко сам не е в състояние да обича. И само едно единствено нещо го потапя в срам – това, че самият той не е способен да обича безкористно, не е способен да върне на Твореца такова отношение от точката на тъмнината и откъснатостта.

И затова синът решава, че е готов да приеме от Баща си тъмнината вместо светлината и дори най-страшните удри, и независимо от всичко ще Го обича така, сякаш получава от Него най-доброто, истинската светлина на Безкрайността. Синът иска да докаже сам на себе си, че иска да Го обича не по-малко отколкото Той него. И затова в него не остава никаква друга възможност освен да дойде до състояние, когато ще премине през пътя на тъмнината, на пряката противоположност на безкрайното напълване, за да може над цялата тази тъмнина да разкрие любовта, независима от каквито и да е условия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 16.05.2011

[43564]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №8

Въпрос: Къде се намира Творецът, Висшата светлина?

Отговор: Написано е: „Вътре в народа Мой пребивавам Аз“. Какво означава „Вътре в народа Мой“? Вътре в народа Мой – в тези, които искат да Ме разкрият, да разкрият силата на отдаване и любов, да изпълнят принципа „възлюби ближния като себе си“. Това е Моят народ и вътре в него Аз се намирам.

От 8-я урок от конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[43542]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Световен конгрес”WE!”, Ню Джърси, урок N: 8

Въпрос: Как практически мога да помогна на другарите си в групата, които ме ненавиждат, да се издигнат над тази ненавист?

Отговор: Те те обичат повече от твоята майка. На теб само ти се струва, че те ненавиждат. За това е написано ”всеки, отричащ, отрича според силата на собствения си недостатък”. Ти можеш да промениш възгледа си спрямо тях за един миг и неочаквано ще ти се разкрие, че няма по-голяма сила на любовта освен тая, която изхожда от тях към теб. Това аз го усещам така.

Oт 8-я урок от конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[43538]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как се подготвяте за обясненията по време на уроците или преподаването на лекции на конгресите?

Отговор: Да ви кажа истината, аз по-скоро бих дошъл на сцената и бих мълчал за час и половина, и това е. Междувременно вие бихте работили върху изграждане на намерение за обединение в един единствен стремеж, да разкриете помежду си свойството отдаване и любов. В момента, когато се обедините, вие ще се удостоите с разкриване, поправящата светлина и общото разкритие.

Защо трябва да „бърборя” за час и половина? Може би така ви разсейвам от изграждане на правилното намерение за светлината? Речта е нужна само за да бъдете свързани заедно все повече и повече, да добави още няколко думи за пробуждане.

Ключът е обединение, в което вие получавате всичко друго. Ако се разкрие, то вие не се нуждаете от уроците. Тогава душата работи в друг вид връзка…

[43320]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.537: „Има две имена АВАЯ, които предшестват 13-те степени на милосърдие. АВАЯ при преместването „алеф” – „таф”, „бет” – „шин” – това е Мацпац. 13-те степени на милосърдие са в дикне (брадата) на Арих Анпин, а двата края коси на главата (пейсите), които предшестват дикне – това са двете имена Мацпац.

И свойството на тези две имена е, че празните келим, които останали в рош на Арих Анпин,  след излизане от световете де-ГАР де-ГАР, не са могли да останат в рош на Арих Анпин заради своя авиют, и са излезли от рош на Арих Анпин, и увиснали отвън на кожата на рош на Арих Анпин. И именно те се наричат коси (сеарот) де-Арих Анпин.”

В „Зоар”, ние четем за духовните действия – и нищо не разбираме. Става дума за измененията в сфирот, чрез които се разпространява светлината. Тези изменения са достатъчно стандартни. В духовното, както и в нашия свят, няма много различни действия.

В крайна сметка, ако има желание и светлина, четири нива на авиют/дебелина на желанието и съгласно тази светлина, те се променят в желанието – това е всичко. Но после, когато желанието започне да претърпява различни изменения в процеса на неговото разваляне, тогава се извършват допълнителни действия, но тези действия произтичат от непоправеността на желанието.

Например, високият, едър, силен и умен човек е готов за всичко – нищо не го вълнува. Но ако човекът е слаб, болен, са му необходими различни помощни устройства, специални условия.

„Зоар” описва тук много объркващи ни условия и много сложни механизми. Но всички те произтичат от слабостта на желанията. Силното желание стои срещу светлината – и няма нищо между тях, освен екранът, който ги свързва. Но колкото по-слабо, по-непоправено става желанието, толкова повече стават необходими различните спомагателни системи между него и светлината.

Но всички тези системи се изграждат за нисшите – за нас, за да се отслаби светлината, да намалее, за да можем да издържим идващата към нас светлина, и тогава постепенно да се поправим, и да се издигнем.

Затова, духовните системи са толкова велики. Както е с бебето: необходима му е специална храна, люлка, пеленки, хиляди различни неща. Едно бебе превръща целия дом в предприятие, работещо за него. А според степента му на израстване, се изискват все по-малко грижи.

Така е и в духовното – по отношение на нас. Ние не разбираме, но именно за нас работят грандиозни, огромни системи, за да ни дадат някакъв шанс да влезем в духовния живот. А после, вече е доста по-просто. Да се надяваме, че ще постигнем тази простота.

Ето защо, в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, Баал а-Сулам казва, че Тора започват да постигат от тайната (сод), а не от простото тълкуване (пшат), както мислят онези, които не разбират нищо от духовното постижение (ПаРДеС – пшат, ремез, друш, сод – просто тълкуване, намек, алегория, тайна).

Постижението започва именно от тайната, когато всичко за мен е тайна – нищо не усещам и не разбирам. А след това, чрез алегория (друш) и намек (ремез), постигам простото тълкуване (пшат). Простото тълкуване е вече в света Ацилут, когато всичко е разкрито, тъй като съм защитен – имам целия апарат за защита от светлината – мога да я получа и да се наслаждавам от нея.

От урок по книгата „Зоар”, 08.04.2011

[43556]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам. „Предисловие към Птиха”, п.14: Когато в кабала се споменават светове, изменения, стъпала и т.н., се говори само по отношение на желанията/ келим, които отмерват за душите състоянията на скриване, за да могат тези души след това да получат светлина от света на Безкрайността, в съответствие със своето издигане по стъпалата.

Всички тези скриващи завеси въздействат само на този, към който трябва да бъде проведена светлината, а не върху онзи, който като Източник на светлината се скрива зад тях, тоест те не въздействат на самия Творец.”

Във „Въведение в книгата „Зоар” Баал а-Сулам обяснява също, че цялото възприемане на реалността е само по отношение на получаващия, на човека, на наблюдателя. Всичко е относително и зависи от свойствата на човека, и само съгласно своите свойства той възприема онова, което му се струва, че е извън него.

Съществува ли извън него реалност или не? Не знаем. От науката кабала знаем, че извън нас се намира просто обкръжаващата светлина. Нямаме никаква възможност да я усетим отвън. Ние сме чувстващи същества. Това означава, че можем да усещаме онова, което възприемаме вътре в нас.

Ако усещам, че отвън съществува нещо, аз го възприемам във всички свои сетивни органи (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание). Но възприемам това вътре в своя осезателен орган, и ако съм лишен от него, тогава не възприемам намиращото се извън мен.

Нашият общ сетивен орган се нарича „желание за наслаждение”. Той се разделя на пет части, съгласно нивата на авиют/дебелина на желанието. Тези нива  (шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3 и далет/4), можем да наречем духовни или земни сетивни органи – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Тоест в нашето желание има пет части – пет форми на възприятие: зрение, слух, вкус, обоняние, осезание – както в нашия свят. Аз възприемам нещо, което в мен вече приема формата на желанието, на съсъда.

Това е като „ман”, с който се е хранил народът на Израел в пустинята. Вземам този „ман”, и усещам вкус на „барбекю”, друг чувства вкус на риба, трети – на салата, четвърти – на кокошка или каша. Всеки получава според своето желание. Но всичко това се нарича „ман”.

Какво е „ман”? Нещо от небесата, което не притежава никакви свойства. Кой възприема тези свойства? Получаващият. В момента, в който хапна от този „ман”, желаейки да усетя стек, аз чувствам стек. Искам чай – чувствам чай. Искам по-солена храна – тя веднага става по-солена, малко по-остра – веднага става по-остра. Нима е истина?… „Направи своето желание като Неговото” – и тогава „Той ще направи твоето желание като Своето”.

Висшата светлина, намираща се извън нас, няма никаква форма – тя има само желание да отдава. Ако искаш да се наслаждаваш от нея по правилния начини, Той веднага ще ти даде това усещане. Няма никакви проблеми. Затова всичко зависи от творението. И цялата форма на реалността зависи от нашите желания, съсъди, възприятия. Затова, няма на кой да се молим, към кого да се обръщаме – само към самите себе си, в степента на нашата непоправеност и способността ни да се поправим. Колкото повече се поправим, толкова по-добре ще се чувстваме. Всъщност това е и целият процес, през който преминаваме.

От урока по статията „Предисловие към Птиха“, 13.05.2011

[43576]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

”Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, глава ”Вътрешно съзерцание”, т.14: ”Съкращаване означава, че Малхут от света на Безкрайността е намалила своето желание да получава – и светлината изчезнала, тъй като няма светлина без кли. …Защото вече е известно, че светлината зависи от желанието, а желанието – това е място за светлината. Доколкото няма насилие в духовното”.

Няма насилие в духовното! Това означава, че ако творението желае някакво състояние, то ще се осъществи. Затова, ние винаги се намираме в онова състояние, което съответства на нашето желание, и каквото сме искали, това и сме получили. Това, че светлината не ни въздейства (съгласно нашето желание ) и в резултат на това ние се чувстваме нещастни – това вече е резултат от нашето решение.

Каквото желание ти се иска да осъществиш – там и се намираш. Творецът, не се бърка в нашите желания и не ги сменя без нашата молба. Това и означава, че в духовното – няма насилие.

Това е много тънък момент. След първото съкращаване (цимцум алеф), Малхут от света на Безкрайността става отговорна за своите желания. Както сама пожелае – така и ще бъде. Светлината идва съгласно нейното желание, и от това Малхут се усеща добре или зле. Но всичко това е резултат на собственото ѝ желание. А върху желанието – няма насилие в духовното. Искаш друго желание, заповядай! Висшата светлина ще дойде и ще те поправи, и тогава ти ще се чувстваш по друг начин: може по-добре или по-зле – Но само като следствие на твоето желание.

Съществува система от духовни стъпала, т.е. нива на отношението между светлината и желанието. Ако желанието се променя – съгласно това в него се появява друга светлина. Затова, от страна на Твореца никога няма никакво принуждаване – Той не променя нашите желания без наше знание, незабележимо за нас и без наша молба. Ние сме задължени да го помолим!

Съгласно нашето желание – ние усещаме светлината. И ако ние не Го усещаме, то сме недоволни и затова променяме своето желание. Но ние сами трябва да го променим, Творецът въобще не се докосва до нашето желание.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 16.05.2011

[43560]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес ”WE!”, Ню Джърси, урок № 8

Въпрос: Вие казахте, че за да могат да изпълнят жените възложената им функция, те трябва да се обърнат към Твореца с молба. Какво означава това?

Отговор: Жените трябва да се постараят да се обединят, за да създадат голяма и обща сила и да предадат своето желание на мъжете. Но жените, не трябва да се съединяват помежду си –те не са способни на това. Те могат да се обединят в противовес на мъжете, ”да воюват” срещу тях. Това е в природата на жената, това тя го може, в добрия смисъл.

И когато вие започнете да се занимавате с това , то ще почувствате, че когато подтиквате мъжете в духовно отношение, и тогава не сте способни да се обедините. В материалния свят вие може би ще съумеете да планирате някакво съвместно действие срещу мъжете, а в духовното – вие нямате сили. Защо? Творецът желае, вие да Го помолите да участва в това заедно с вас, за да ви помогне Той да се обедините и правилно да въздействате на мъжете.

Ето че се получава така, че още в самото начало, изпълнявайки правилно духовното действие, вие ще усетите, че се нуждаете от помощта на Твореца.

От 8-я урок от Световен конгрес” WE!”, Ню Джърси 03.04.2011

[43540]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

За да получим светлината, връщаща към източника – силата, която ще ни направи подобни на висшата сила, Творецът да ни върне към източника на доброто и благото, за да станем също такива добри, отдаващи и любящи – трябва да се поставим в правилните условия.

С какво мога да докажа на себе си и да се подготвя за правилната молба към висшата светлина, за да ми подейства? Само чрез обкръжението. Нямам никаква възможност да докажа в нашия свят, че моля да стана отдаващ и добър, ако не организирам своята правилна връзка с обкръжението – доколкото съм способен.

Затова, всеки от нас и преди урок, и по време на урок, особено при четенето на книгата „Зоар”, трябва постоянно да усеща, че се намира в непрекъсната връзка с другите, в такава мрежа на връзката, където губи себе си и чувства само всички заедно. Трябва с всички сили да се старае да усеща, че го няма собственото му „АЗ”, а има „НИЕ”. Това се нарича събрание на душите на Израел (Кнесет Исраел) – съединението на всички, които се стремят да разкрият Твореца.

Ако те се обединят заедно, за да Го разкрият – това означава, че разбитите души желаят да се съединят и издигнат помежду си в своята молба за съединяване, към Малхут на света Ацилут. Малхут на света Ацилут взема желанията, които се стремят да се съединят и полагат взаимни усилия за единение, и издига тази молба към Зеир Анпин.

А той, вече работи над тази молба, поправя ги и тогава всички участващи в нея получават силата на взаимното отдаване, започват да се чувстват по-близки, повече свързани заедно – и постепенно, стъпаловидно, много бавно, на тях им се разкрива мрежата на връзката между тях. Когато тази мрежа постигне своята първа реализация, тогава започваме да усещаме, че се намираме на първото стъпало от духовната стълба.

Ето защо, по време на четенето на книгата „Зоар”, трябва постоянно да се стремим само към единението между нас, за да се разкрие вътре в него формата на нашата връзка, наречена „Творец”. Защото Творецът – това е формата на връзката между нас.

От урок по книгата „Зоар”, 17.05.2011

[43468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо само светлината извършва поправянето? Излиза, че ние намираме дефект в „стоката” и я връщаме на „производителя”?

Отговор: Не. Това не е като в нашия свят.

Първо намирам дефект. И не е важно, че не съм го направил аз – аз го чувствам, виждам го, мога да имам различно отношение към него. И тогава ми става ясно, каква трябва да бъде поправената форма. Разбира се, не мога да си я представя наистина, и въпреки това искам да я придобия. 

По този начин смирявам егоизма си и моля Твореца да го поправи. Моля за поправяне, не защото искам да спечеля, а защото искам да извърша отдаване. Не съм съгласен със своята природа.

Виждаш, колко параметъра трябва да промениш по пътя. Тези промени не са зададени в мен изначално – необходимо е сам да ги придобия. По такъв начин аз не просто „връщам стоката”, а правя анализ и изграждам своето отношение към природата, познавайки и водейки я към поправяне.

Светлината показва етапите по моя път, а след това извършва поправянето, но винаги въз основа на моето желание – дори и в най-малкия детайл.

В резултат, благодарение на този анализ, разкривам системата на управление, програмата и целта на творението. Придобивам разум и чувствоза да властвам над цялата система и над цялото творение.

Това съвсем не е отказване от покупката: „Вземи си обратно онова, което си направил”. Използвам силата на светлината, но това не означава, че прехвърлям поправянето на нея и си „измивам ръцете”.

Да се обръщам към Твореца с искане за светлина и да използвам за поправянето Неговата сила не е осъдително. Защото използвам тази сила в степента, в която искам да разруша своята собствена. Моля се да поправя себе си не поради слабост и безсилие – напротив, имам сила, но не искам да я използвам. Искам именно силата на Твореца да осъществи поправянето.

От урока по статията „Мир в света“, 04.05.2011

[43479]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→