От писмo №25 на Рабаш: „Винаги трябва да вървиш по два пътя отричащи се един друг; с усещането за недостатък и съвършенство, т.е. молитва и благодарност”.

Главното е да придобиеш правилно желание. Започваме с малката искрица  без да знаем какво именно искаме. Нас ни отвеждат в някакво място, където изучават кабала, а ние още не разбираме, какво учат и защо ни е нужно да се стараем да го направим свое.

Но постепенно, от много разбрани и неразбрани действия, започваме да получаваме някаква представа, усещане, знание, проясняваме своето отношение към всичко това и на нас ни се струва ясно: кои сме ние и какво искат от нас, къде се намираме и какъв е този процес, през който преминаваме.

Така от безсъзнателно състояние, от незнание и неразбиране, от неосъзнат инстинктивен стремеж ние постепенно преминаваме към състояние, в което ни се проясняват все повече детайли, тяхната причина и необходимост.

Ние вече започваме да сортираме: по-важното или маловажното за себе си, а четейки книги, търсим прочетеното в себе си и си го изясняваме, намират ли се в нас тези понятия: отдаване, получаване, желание за отдаване на Твореца, дори и привидно малко изкуствено и нереално. Ние не разбираме  за каква любов и връзка с другите става дума.

И единственото нещо, на което трябва да се надяваме е светлината възвръщаща към източника. Всички изменения на духовния път от самото начало, тоест от точката в сърцето и по нататък, стават благодарение на светлината. А ако човек мисли, че може да направи нещо друго и някак си по иначе да напредне, то това е огромна грешка, която може да го спре по пътя му и дори да се оттегли от него.

Затова е нужно  колкото се може по-ясно да разкрия за себе си връзката с групата: доколко не съм способен на такава връзка, не усещам потребност от нея и забравям, защото ми е неприятно да мисля за това и ме отблъсква.

Да изясня за себе си всички тези отрицателни неща, но не да потъвам в тях, а всеки път, когато ми се открива такава възможност да се издигам над тях. Дори ако не умея истински да преодолея това отблъскване и да го използвам за работа  не е фатално. Главното е да го усетиш, дори и за миг,  и да не се спираш, да вървиш напред.

В тези мои усилия да напредвам, независимо от своето отвращение, отблъскване, неприемане – вече се намирам в молба, в молитва, която привлича към мен обкръжаващата светлина. Под влиянието на светлината, моята ненавист става все по-конкретна и определена и аз започвам все повече да разбирам, какво и защо толкова не приемам и ненавиждам. Тоест  започвам да се запознавам със своята природа.

Всъщност, ние винаги изочаваме себе си спрямо силата, която се нарича висша светлина. Ние изучаваме не самата светлина, а себе си на фона на тази светлина, усещаме не нея, а своята противоположност на светлината, и по този начин достигаме готовност към молитва, към молба. Виждаме необходимост да поправим в себе си тези недостатъци, да се издигнем по-високо от тях и да вървим напред. Затова нашето търсене на светлината става все по-определено и насочено.

Така светлината изпълнява своята мисия и разкрива в нас егоистичното желание, „злото начало”. Това желание аз съм усещал и по-рано, но съм знаел, че то е зло – това трябва още да разбера. И всичко това проявява светлината, отглеждаща в нас желанията и качествено, и количествено  и по този начин ни предвижва напред.

По урока по писмо на Рабаш, 15.05.2011

[43071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Към състоянията, в които ние усещаме себе си всеки миг, не трябва да се отнасяме критично, нали ние не знаем защо са ни дадени и от къде идват.

Tрябва само да разберем, как сега да използваме това състояние, което ни се дава. Да го приемем с разбиране, че няма по-добро състояние за нашето напредване, за поправянето на душите, освен това, в което се намираме и да благодарим на Твореца както за лошото, така и за доброто.

Защото аз оценявам състоянието си съгласно моята неизправност. А ако бях изправен, то във всяко състояние  бих усещал Безкрайността. А ако у мен в нещо има обратно чувство, значи трябва да усетя тази форма на неизправността и да работя над нея, докато не стане съвършена.

Получава се, че имено Творецът предизвиква молитвата на човек – причината е в Него. Но между Неговия призив и действието на човека стои свободният избор на самия човек, как той се е организирал и как е реагирал:

1)      изяснил е от кого е получил това състояние;

2)     какво трябва да направи с него;

3)     за сметка на какво той може да промени себе си;

4)     в какво състояние трябва да се приведе;

Всичко това се намира в ръцете на самия човек: в изяснението на разликата между състоянието, в което той се усеща  и там, където би искал да види себе си. Така от неговото усещана на недостиг ще зависи следващото му състояние.

От нас самите нищо повече не се изисква – само правилно желание. Докато то не стане насочено направо към достигане на крайната цел – свойството на отдаване на такава висота и сила, каквато е висшата, като че ли в корена на душата ни, от който ние сме излезли първоначално.

Така ние работим заедно: Творецът ни пробужда, а ние във всеки миг сме длъжни преди всичко да разберем, че всичко произхожда от Него, да насочим себе си към правилното действие: ”Израел, Тора и Творецът са едно цяло”. И за сметка на това ние пристъпваме към молитва, която изразява вече нашето собствено желание.

Двамата сме и аз, и Творецът, занимаваме се с желанието! За светлината въобще не говорим, само за желанието. Той ми дава желание, с което започвам работата си. А аз, поработвайки и полагайки усилия, довеждам желанието получено от него  към друго желание, което вече се нарича молитва.

Според това, доколко желанието ми е правилно или неправилно, Творецът ме поправя и ми дава ново желание, с помощта на което аз отново трябва да се поправя, още по-точно и по-правилно определям своето желание, което отново се нарича молитва.

Така ние през цялото време работим заедно с Него над моето желание, докато то по величина, мощност, характер, в целия свой вид не стане такова каквото е нужно, за да достигне Малхут на света на Безкрайността, включващо в себе си желанията на всички души. И тогава, съгласно постигнатото от мен величие на силата на отдаване и собствената нищожност, аз правилно формирам молитвата си, своето истинско желание и в него  разкривам целта на творението.

От урока по статия на Рабаш, 24.05.2011

[43842]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Свобода на волята - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI!“, Рим, урок №2

Започнах да преподавам много отдавна. С групата, дълги години изучавахме науката кабала. Но, дори четейки статиите на кабалистите, ние не ги реализирахме с пълна сила, докато преди няколко години не започна глобалната криза.

Някъде около 2005-та година, се съсредоточихме върху правилното изграждане на групата, почувствахме натиск от тази страна и осъзнахме, че именно там трябва да реализираме методиката, за да излезем в духовния свят.

Работата е там, че по-рано, светът все още не изпитваше криза. Ние не чувствахме защо и за кого е необходимо да правим това. Затова, със започването на кризата, в нашата група усетихме остра и дори драматична необходимост от незабавно претворяване на методиката в живота, за да станем пример за света.

Ден след ден, трябва да се грижим за усилването на нашето вътрешно единство и за външното разпространение. Макар и по капка, трябва да направим достояние на хората новината, че съществува методика за поправяне. Защото кризата, в която затъва светът е зов за помощ на Природата, насочен към нас призив за издигане на следващото стъпало.

Не трябва да се държим като упорити деца, които не искат да слушат майка си. Трябва да видим в случващото се невероятен шанс: пред нас се отваря врата, през която можем да излезем от този ограничен свят, който е пропит със страдания и завършва със смърт – да излезем във вечното битие, в озарения от светлина свят. Ето какво трябва да обясним показвайки, че в групата, заедно, ние можем да направим това.

Законите на групата се проявяват дори като примери в света. Защото той се разкрива като една интегрална система, в която всичко е взаимно свързано. Наблюдавайки го, можем нагледно да видим, какво се изисква от нас.

От 2-рия урок на конгреса „NOI!”, Рим, 21.05.2011

[43704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всичко, което трябва е да развиваме желанието. Помня, една от работничките в моята поликлиника носеше от дома си храна от йеменската  кухня .

Отначало  не можех да я вкуся, просто не разбирах какво е това – толкова далечен беше този вкус от това, с което съм свикнал. Но с течение на  времето започнах да помирисвам, да пробвам – и постепенно в мен възникна вкус към тези неща.

Така и  бебето, раждайки се в този свят, още няма никакви вкусове. След това, в зависимост от обичаите и пристрастията на обществото, то започва да свиква и получава вкус към храната. Та нали без вкус и без желание да опитаме именно това ястие, ние няма да можем да му се насладим.

Може, разбира се, да се храниш, за да не умреш от глад, но ние говорим за наслаждения. Ти можеш да получаваш като насъщна необходимост наслажденията в този свят, но всичко над това, е достъпно само ако се стремиш да се насладиш, при това – да се насладиш от отдаване.

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че за това е необходим само психологически преход. Какво значи това?

Отговор: Ние не разбираме как може да се наслаждаваш на това, че обичаш и напълваш любимия. “Любим“ – това не е просто моето дете, грижата за което ми доставя удоволствие “по определение”. Не, става въпрос за някой чужд, много чужд, далечен, противоположен и ненавистен.

Това е като храната от чужда кухня, която ме отблъсква. И ето, аз съзнателно започвам да развивам в себе си вкус, да търся подход, близост, разбиране. Постепенно в мен се зараждат съответните желания – и тогава внезапно чувствам, че аз обичам този човек.

Тук възниква въпросът: ако аз го обичам – тогава моето отдаване към него не е ли все пак егоистично? Нали аз се наслаждавам от това?

Вярно, но обичайки, аз не отменям предишната ненавист. Тя постоянно е с мен, тя расте, както е при учениците на раби Шимон, които пишат в книгата „Зоар”, че в началото те се ненавиждат един друг, а след това стигат до любов. Всеки път ние напредваме в две линии, издигайки се над ненавистта с любов, която както е казано,“ще покрие всички престъпления”.

Именно заедно ненавистта и любовта придават вкус, “сок”, сила на наслаждението.

Те са като двама водачи. Ако анулираш ненавистта, то от цялата висота на наслаждението в теб ще остане само малка материална полза. Затова, ако се издигаш над ненавистта, всеки път покривайки я с екрана на любовта, ще имаш голям съсъд с огромно наслаждение.

От урока по “Въведение в науката кабала” ( Птиха), 23.05.2011

[ 43755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво е толкова особена книгата „Зоар“, защо именно тя се ползва с такава известност и се счита за източник на голяма сила?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че нито до книгата „Зоар“, нито след нея, е имало кабалистично произведение с такава огромна мощ, с такова голямо разкритие. Тъй като за написването на тази книга са се събрали заедно 10 кабалисти, подходящи за създаване на един съсъд ( кли ), и са се съединили в пълните 10 сфирот на стъпалото  на Края на поправянето ( Гмар Тикун ), тоест всичките 125 стъпала, по-които трябва да се издигне душата, за да поправи напълно себе си .

Те са се издигнали до състоянието на окончателно поправяне, Гмар Тикун, и оттук са написали за това разкритие. Затова тази книга се нарича  “Зоар “ – висше сияние ( зеира илаа ) – повече от което няма и не може да има.

Тази книга е написана като коментарии на цялото Петокнижие на Тора. Тоест всичко, което е било разкрито от всички велики кабалисти, от Първия и до Втория Храм, е представено в тази книга на нивото на  Края на поправянето.

А също, тя е била написана в много необичайна форма: Раби Шимон е говорил, Раби Аба е записвал, а всички останали другари са разказвали за своите разкрития. Това означава, че тя дава описание от различни гледни точки, и поради това, подхожда за всички души, които някога ще я разкрият и ще поискат да поправят себе си за сметка на светлината, връщаща към източника.

Самата история на  Книгата е особена и трагична – тя дълго време е била скрита и се е разкрила през 11 век в Испания, благодарение на Раби Моше де Леону. А след това последвали още няколко етапа на скриване и разкриване, докато през 20 век не се  появил Баал а-Сулам.

През това време вече е започнало завръщането в земята на Израел, и всички кабалисти започнали да чувстват, че е дошло време за реализацията на тази книга – т.е. поправянето на душите и изхода от последното изгнание, към окончателното освобождение. Поради това Баал а-Сулам получил разрешение да напише коментарите на тази книга, под названието “ Сулам “ ( Стълба ).

Самата книга “Зоар“ е заключена с множество различни ключове, на множество различни катинари, и написана така, че обикновения човек изобщо не може да я докосне. Можеш да купиш книгата “ Зоар “ и да я четеш – но ти няма да знаеш, какво да правиш с нея, как правилно да я използваш. Със своите четири предисловия, написани към тази книга, своите коментари “ Сулам “, в чест на които той получил своето име, Баал а-Сулам ни дава ключ, определя отношение, направление, как да я разкриеш, как да гледаш в нея.

И от този момент вече може да се каже, че ние действително сме получили книгата “Зоар ” за да може да я реализираме. Тя става източник на огромна светлина, която може да се използва ден след ден.

От телевизионната програма, посветена на празника Лаг ба-Омер, 17.05.2011

[ 43619 ]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нашето желание за наслаждение през цялото време се мени и расте.

В него има вътрешен двигател, който постоянно се върти, разкривайки пласт след пласт желанието за наслаждение.

Ако, съгласно този двигател, аз не поправям своето желание за наслаждение, за да може то да се напълни със светлина, това желание ми разкрива тъмнината и аз се чувствам зле.

А двигателят продължава да се върти по-нататък. Но аз, непоправил предишното си желание, закъснявам и не мога да поправя сегашното си състояние. И тогава целият ми живот преминава с цената на много по-големи разочарования и трудности. От ден на ден  ми става все по-зле.

Затова, ако човек разбира, че не трябва да чака нищо от Твореца, а всичко трябва да дойде от творението, че природата е организирана така, че да ни  разкрие всички наши желания за наслаждение, и ние трябва само да се стараем да достигнем поправяне – тогава той се отнася правилно към реалността.

Всичко зависи от нас. Топката  е в нашите ръце.

От урока по статията “ Предисловие към Птиха “, 13.05.2011

[ 43568 ]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №1

Науката кабала ни се разкрива от дълбоката древност. Всъщност това е първата наука, разкрита на човечеството под формата учение за  устройство на света. Но както и днес, така  и в предишните поколения, повечето от хората не са се нуждаели от нея, тъй като нашето его все още се е развивало.

Ние сме преминавали през всичките тези кръгообороти, развивайки се от поколение в поколение, и като че ли, че ни е било добре. Постоянно сме се стремили към нови достижения, желаейки да напълним себе си с все по-големи наслаждения.

Науката кабала още преди хиляди години е говорила за това, че тази гонитба за наслаждения – е само гонитба за вътрешния двигател, който работи в нас и не ни доставя истинско напълване, всичко това е лъжа, ние само си играем с нашите желания, с тези мимолетни, мигновено изчезващи наслаждения. Каква е ползата от това?..

Но хората не искали да слушат това. Само единици са се замисляли за смисъла на живота: за какво е целия този живот, този бяг между раждането и смъртта. Те са развивали науката кабала все повече и повече. Те са разкрили, че в действителност това е игра, която нашето его, нашата природа играе с нас – просто убийствена игра, попаднали сме в месомелачка, която ни смила, подтиквайки ни през цялото време към нежелателни действия: или наслаждения, от които нямаме сила да се откажем, или страдания, от които бягаме от безизходност.

И така, под въздействието на тези две сили, аз постоянно бягам, като малко животно. Бият ме  и аз бягам, за да се отдалеча от ударите. Показват ми къде има наслаждение – аз се втурвам към него. И така завършвам целия си живот, изпълвайки дните си с гонитба.

Като са наблюдавали такова едно развитие на човечеството тези хора са търсели изход от тази безсмислена гонитба, докато не разкрили, че в целия този процес има край, че ние не живеем в безкрайния поток на живота, между двете сили – добро и зло, във вечната гонитба за наслаждение и бягство от безкрайните страдания, стараейки се да подобрим живота си и да избегнем злото. Те открили, че в крайна сметка ние достигаме до края на това развитие.

Този край става именно в наши дни, след едно толкова дълго развитие на човешкото общество. Ние сме първото поколение, което след многобройни кръгообороти, в резултат на развитието на всички предшестващи поколения, вече започва да разбира какво става с него.

Ние започваме да осъзнаваме, че сме достигнали до някакво насищане, много хора вече са се разочаровали от тази гонитба. И макар и да не осъзнават, че през целия си живот са били в гонитба за наслаждения и бягство от страданията, те усещат неудовлетвореност, потъват в депресия. Много хора вече разбират, че това е лудост, а не е живот, да дойдеш в този свят заради някаква си гонитба, а след това да си тръгнеш от него, сякаш си дошъл в казино, поиграл си и си тръгваш, без да си направил нещо, защото си бил принуден да бягаш от страданията и да тичаш след наслажденията.

Оттук те идват до разбирането, че очевидно,  не е така, тъй като в природата нищо не става безцелно, всичко е много отмерено, в порядъка на причините и следствията и видимо целият този процес е продиктуван от закона за развитието, който трябва да ни доведе до някаква цел.

И макар този процес да е много дълъг и да ни се струва нелогичен, всъщност в него се крие особена вътрешна логика: трябва да осъзнаем злото, заложено в нашата природа, за да постигнем от него благо. Възможността да достигнем това благо ще се появи сега, ако ускорим осъзнаването на злото.

Затова се е разкрила науката кабала, за да не ходим както по-рано, по дълъг или случаен път, в безкрайно люлеене между злото и доброто и сблъсквайки се всеки ден с проблеми, оправяйки се с тях и в бягство към нещо по-добро, а за да можем след много търсене, вече разочаровали се от предишния път, да пожелаем да видим какво ни предстои и да напреднем съзнателно.

На такива хора се разкрива науката кабала. В тях се пробужда точката в сърцето, която не им позволява да се успокоят и те идват тук – не по криволичещ, а по пряк път, съгласно закона на природата, като стават подобни на него и го използват правилно.

Всъщност с това не се удостояваме с чудо, не получаваме протекция, а просто знаем закона – и вместо да достигнем целта по зиг-заг, ние вървим към нея направо, ако искаме да изпълним този закон. Това е наистина по-къс и лек път, но в същото време и по-сложен. Тъй като ние трябва да изучим и реализираме този закон върху себе си – вместо силите на природата да ни месят като тесто, придавайки ни своята форма. Ние сами трябва да участваме в това, да изваем от себе си формата, която иска природата. Ако това ни се отдаде, то ние ще предадем на себе си същата  форма, която трябва да приемем в края, когато достигнем целта на творението.

От 1-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43743]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако Творецът иска да бъде Творец – то на него му е необходимо творение. Такова творение, което съществува отделно от Твореца, чувства себе си независимо от Него, получава от Твореца и реагира – с което то сякаш отдава обратно. Значи тези двамата трябва да се намират помежду си в някакви взаимни отношения, усещания, мисли, действия.

Трябва да бъдат двамата! Затова трябва да се създаде творение, отделено от Твореца, и означава, че то трябва да се състои от желание за получаване на наслаждение – това е единственото, което не му достига, за да бъде творение. Това означава да усеща себе си жив, съществуващ, получаващ – а после, за сметка на използването на това желание да получи, то също може да стане отдаващ и правилно да отговори на любовта на Твореца.

Излиза, че освен желанието да се наслади, творението трябва също така да има ”кормило”, което може да обърне това желание и да промени посоката му: от 100% заради самото себе си – до 100% заради Твореца, а на всички останали интервали между тях ще има разни съчетания между тези две крайности: част от Твореца и част от мен.

Това се определя от всяко стъпало на духовната степен. Започвам със 100% за самия себе си и постепенно обръщам кормилото на 180 градуса, на 100% отдаване на Твореца или на други хора. Не е важно на кого – главното е как аз използвам себе си.

„Аз”- това е моето желание. А ”кормилото” – е намерението, това заради когото аз се старая. То се определя от моето състояние и сега въпросът е само в това, на кое място от този кръг се намирам: започваме от нула(„0”), а завършваме  с Окончателно поправяне (Гмар Тикун)  – състояние на абсолютно отдаване.

Следователно, Творецът, съгласно замисъла за творението ”да наслади сътвореното”, създава това желание, което се явява задължително. И дава на творението условия, за сметка на които може да управлява това желание и да обръща себе си в това направление където аз искам. Ако аз искам да ”отида” към по-високо стъпало, по стълбата на 125-те степени, от нулата на ”този свят” до света на Безкрайността. Така действа замисълът за творението.

За да се ”изкача”, аз трябва да видя пред себе си път. Трябва да знам при какви условия мога да се изкача, да получа ”гориво”. Трябва да знам как да обръщам кормилото, за да променя посоката, как да се грижа за безопасността по този път. Трябва да изясня за себе си всички тези условия и да проверя, да ги съблюдавам или не, мога ли аз да ги променям и да ги управлявам.

И тогава по малко ще започна да виждам във всички тези условия ”пътното движение”, че все повече и повече се губя из полезрението. Аз съм длъжен да се изкача единствено при условие, че по всяко време съм готов, че всеки път в мен се ”облича” нова форма, все по-близка и по-близка до тази на Твореца. Сменяйки етап след етап, пункт след пункт на това пътуване, когато съвсем малко съм пропътувал и съм се приближил – и всичко за сметка на това, че се променям вътрешно, аз все повече се ”обличам” в образа на Твореца. Това означава, че аз ”вървя” и се приближавам към него.

Съответно, ние трябва да си създадем собствено желание за наслаждение готово за такова изменение – да е съгласно да приеме в себе си такива форми на висшето. А това предполага неговото съкращение, замяна на собственото егоистично намерение – докато не започне да приема формата на отдаване, формата на Твореца и все повече да се приближава към Него.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 17.05.2011

[43608]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI”, Рим, урок №1

Въпрос: Кабала ме е научила да приемам всички удари с усмивка. Не е ли правилно това?

Отговор: Науката кабала дава на човека сила, след всички удари да почувства, че за тях има причина. И не е толкова важно, дали плачеш от ударите или се усмихваш – главното е, използваш ли ги ползотворно, за да направиш крачка напред. Ударът трябва да се възприема като сила, която те задължава да напредваш.

Но, необходимо е да се стараеш да успееш да напреднеш, още преди да получиш удар. Както в анимационните филми за Мики Маус, където голям котарак гони малка мишка.

И през цялото време показват, как мишката бяга от котарака, който всеки момент ще я хване, но мишката през цялото време му убягва. Ето така трябва да бягаме към целта, а проблемите ще ни преследват по петите през цялото време. Но ти се постарай да избягаш от тях!

И разбери, че именно благодарение на тях, ние бягаме към правилното място и то така бързо. Трябва да се постараем да бъдем като умната мишка.

От 1-вия урок на конгреса „NOI”, Рим, 21.05.2011

[43674]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Защо творението е създадено егоистично? Защо човекът непрекъснато мисли за себе си? Защо природата не ни е създала така, че всички да се чувстваме един друг, да се обичаме един друг, както децата си, които са още по-близки към нас, отколкото сме самите ние? Защо не са ни дали такива свойства? Защо ние, както кукувиците, подхвърляме своите яйца в чужди гнезда?

Науката кабала обяснява, че това е направено нарочно, че неслучайно не желаем да чувстваме другия близък, а обратно, чувстваме го отблъскващ, непознат, чужд. Казано е: „Възлюби ближния като самия себе си”, – а какъв ближен ми е той!? Той е възможно най-далечен, най-омразен! Добре ще е, ако в целия свят останат двама души, за да обслужват моите потребности, а останалите ако ще да погинат, да потънат в дън земята. Ние бихме били само доволни от това, не е ли така? Всички ние така сме устроени.

А ето, кабала казва, че тази взаимна ненавист ни е дадена специално, за да можем да се насочим към обединение чрез връзките на любовта. А „любовта” – това е, че ние чувстваме другия, чувстваме неговите потребности преди своите, по-важни от своите, и ги обслужваме от все сили.

Между нас остава отблъскващата сила във формата на ненавист, подобно на резистор – елемент за съпротивление, който се намира между точките на електронна схема. А ние, въпреки това съпротивление между нас, полагаме път над него и го преминаваме с нашия стремеж, с нашия „ток“, влечението един към друг. И тогава проявяваме в това съпротивление енергия – енегрията на любовта, енергията на участие.

Тази енергия ще се отдели в нас, ще се усвои от нас, ще се осъзнае като постижение на цялата сила на природата, на всички нейни части, в нейната вечна хармония. В това състояние ще живеем не поотделно, всеки в своето елементче, а между тези елементи, израствайки върху това съпротивление, издигайки се над него. Взаимната ненавист и взаимната любов заедно ще създадат помежду ни мрежа от такива взаимоотношения, които ще са в порядък по-високи, отколкото сегашните.

Сега, помежду си, ние се намираме в състояние на отблъскване, като отделни разединени, счупени елементи. От друга страна, издигайки се, ние създаваме помежду си единание, сплотеност, единство и започваме да усещаме тази мрежа като висша, като ново висше измерение, в което от сега нататък протича нашия живот. И това е висшият живот – вечното, съвършено същестуване, което се намира над сегашното, ограничено от смъртта, всъщност умъртвяващо ни всеки ден.

Ето за това ни е необходимо егоистичното съпротивление от една страна и неговото поправяне със свойството на любовта от друга. Тук е необходимо именно съединение в себе си на тези две противоположни свойства – но свойството на любовта има превес пред свойството на ненависта и ни дава духовно извисяване, за да се изтръгнем от този свят нагоре, във вечността и съвършенството.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43582]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→