Мисля, че дните на обединението по време на празника Песах (Пасха) преминаха за нас много добре. Всъщност, ние разкрихме много важен момент в човешкото духовно развитие, което бележи началото на неговото духовно раждане, началото на излизането от духовното изгнание – .във всеки от нас се разкри „мястото” на обединението на групата, на другарите.

Усещането за единното духовно място трябва да се разшири. Точно това е новата реалност. Ако човек не изостави грижите за това „място”, бързо напредва към неговата реализация. Накрая, то ще стане мястото за разкриване на Твореца и ще се развие допълнително, до момента на пълно сливане на творенията с Твореца, света на Безкрайността.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 24.04.2011

[41531]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата работа започва именно от този свят и в нашето време. Защото сме стигнали до състояние, когато желанието за наслаждение е пораснало, разкрило се е напълно на материалното ниво и сега сме способни да започнем да го възприемаме, съотнасяйки го към желанието за отдаване.

Тоест завършили сме своето развитие на неживото, растително и животинско ниво, и сега трябва да започнем да развиваме човешкото стъпало, включващо в себе си две сили: получаването и отдаването.

Преди съм имал напълно „плоско” зрение – виждал съм около себе си само онова, от което мога да спечеля и взема за себе си, онези, които мога да използвам. В мен е действало едно единствено желание за наслаждение, върху което се основава неживата, растителна и животинска природа. И затова, не съм имал никакво „раздвоение” и съмнение – само една посока, как повече да успея в своето егоистично желание.

Това е обичайният телесен живот, без оглед на обществения живот, който никога досега не сме развивали. Винаги сме гледали на обществото само, като на обект за използване. Но днес, в нас се пробужда и развива желанието за отдаване, на което не можем да се съпротивляваме и трябва да вземем под внимание.

За първи път през цялата история, цялото човечество влиза в такова състояние, в което желанието за получаване и желанието за отдаване трябва да бъдат уравновесени, и двете се управляват от нас самите. И ако не постигнем баланс между тях, това ще доведе до взривове и кризи.

Затова днес, най-главното за нас е да създадем правилна обществена среда за цялото човечество. И първа, трябва да стане нашата световна група, за да послужи за пример. Така започва нашето развитие „отдолу нагоре”, а до този момент сме се развивали само в хоризонталната плоскост.

И тогава, ще разкрием правилното взаимодействие между желанието за получаване и желанието за отдаване, между Малхут и Бина, в нашите разбити желания. И за да постигнем това, трябва да поискаме светлината, връщаща към Източника. Аз, сякаш разкривам: това е моят егоизъм, а бих искал той да действа по друг начин и да се съедини с другите, да участва в съвместната работа.

И затова моля, светлината да дойде и да поправи моето желание, да установи някакво равновесие в нашата система, взаимност, за да отдаваме един на друг, да отстъпим и да се съединим. И тогава, светлината идва и ни връща към своя Източник. Именно това се нарича поправяне „отдолу нагоре”, което трябва да извършим.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 30.05.2011

[44327]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Във висшата светлина е заложена специална програма, която въздейства на желанието да се насладиш, създадено просто като изходен материал, съвършено безжизнен пластилин или глина.

И самият процес на развитие по 4-те стадия е заложен вътре в светлината, и силата, обезпечаваща това развитие. Тази, именно светлина създава желание „от нищото“. Всичко е заключено вътре в светлината!

Светлината – това е силата за отдаване, която развива желанието за наслаждение, за сметка на това, което може да му даде все повече и повече – и по количество, и по качество.

Светлината, идвайки към желанието, през цялото време ражда в него нови потребности. Стадий „2“ (Бет) се отделя от стадий „1“ (Алеф) именно заради това, че усеща недостиг. След това, когато светлината я напълва, в нея изведнъж се разкрива пустота, и тя разбира, че в нея няма нищо от това напълване!

Тя мисли: „Как така, аз се напълних със светлината Хохма, но нима аз чувствам това напълване? Не, аз съм съвършено пуста!“ – Но нали ти си напълнена със светлината Хохма? – „Не, аз не чувствам това“.

Стадий Алеф сякаш говори: „Що за напълване е това? Това въобще не е напълване, а пустота! Аз искам друго – аз искам да се напълня със светлината Хасадим. Ти ми донесе такъв подарък, който Ти искаше – а аз искам нещо съвсем друго. Това не е това, което аз молех!“. (Много навярно са чували нещо такова от своята жена).

Тоест светлината, която напълва творението, всъщност го опустошава – за по-висшите степени. Светлината напълва желанието на ниво „1“, а желанието се чувства пусто от това. Такива трикове умее да прави само светлината.

Ето, да се научим на такъв похват при възпитанието на децата.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 29.05.2011

[44256]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво се отличава „желанието“ (хисарон) от „стремежа“ (иштокекут)?

Отговор: Желанието (хисарон) означава, че аз просто искам някакво напълване. Например, аз искам да ям. А „стремежът“ (иштокекут) зависи от това, доколко на мен това действително ми е необходимо в дадения момент, колко аз сега страдам от отсъствието на неговото напълване.

Тоест „стремежът“ – това е допълнение към желанието, с което се измерва, доколко то е остро в дадения момент, в каква степен нашето его е готово да страда заради постигане на желаемото.

С други думи: колко ти си готов да заплатиш за това? – сега ние ще видим. Искаш ли да получиш това – моля! Колко даваш?

И по твоя отговор ще можем да измерим твоя стремеж. Ти казваш: „Сто“ – „Не, хайде хиляда“ – „Хиляда??“ Ето тук и се проверява, колко си готов да заплатиш – с това се измерва твоя стремеж към желаната цел.

А самото желание – е просто. Ако дават безплатно – тогава ще взема.

И разбира се, човек се оценява по своя стремеж. Желанието идва към нас от Твореца, а стремеж ние добавяме за сметка на обкръжението. Стремежът – това е плодът на нашата работа, резултатът от вложените усилия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 28.04.2011

[44199]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, п.75: „Този, който иска да се отправи на път, трябва да стане още през нощта и внимателно да наблюдава, съгласно настъпващия час източната страна, и да се вгледа за вида на буквите, които подред се удрят в небосвода: когато едната се издига, другата се спуска. И това са те, искрящите букви, чрез които са били създадени небето и земята.”

Разбира се, всички тези явления стават вътре в нас, вътре във всеки човек и ние трябва да ги търсим и разпознаваме в себе си. Става дума за връзката между нас, за видовете и характера на тази връзка. Така разказват кабалистите за нея. Защото, няма нищо повече.

В резултат, разкриваме съвършената мрежа на връзката между нас, наричана Малхут на Безкрайността, а по пътя ще я видим частично във всевъзможни форми. Впоследствие, когато постигнем пълното поправяне, няма никакви други форми, всички се разтварят в бялата светлина – „Той и Неговото Име са едннни”.

Но засега, има всевъзможни форми – свойства, светове/скривания, скриващи от нас съвършенството, което отново разкриваме през цялата структура на тези светове. Отгоре надолу се е създало скриването, отдолу нагоре става разкриването – по същите стъпала, през същите светове.

Затова е необходимо да се стараем да си представяме целия този текст във връзката между нас: за какво ни говори, за какви форми на връзката.

От урок по  книга Зоар, 31.05.2011

[44443]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, “Разкриване на мяра, скриване на две”: Казано е: “Тайната на Твореца е за треперещите пред Него”. Това означава, че тайните на Тора се разкриват само на тези, които треперят пред Твореца, които пазят величието на Твореца от цялата си душа и с всички сили, които никога няма да допуснат злословия по отношение на Твореца.

Това правило се отнася най-сурово към скриването на кабала, тъй като много са паднали жертва на откровения от този род, и от тях са тръгнали всички любители на заклинания и амулети, а също привържениците на практическата кабала, коварно ловуващи за душите, и други мистификатори, използващи заместители на науката, изпаднали от ръцете на небрежни ученици.

Намерението заради отдаване – това е святост, а намерението за получаване във всякакви форми – това е оскверняване. Правило “тайната на Твореца е за треперещите пред Него” означава, че Творецът се разкрива само на тези, които действат в отдаване.

Амулетите, червените конци, святата вода, медитация и други подобни средства представляват голям проблем, и затова кабалистите щателно са скривали мъдростта на кабала. До този момент дори и в еврейския народ има хора, създали си име и много пари от продажбата на благословии и чудеса. Естествено, обикновеният човек се нуждае от това, вярва и получава от него сериозна психологическа поддръжка. Известно е, че благодарение на вътрешните убеждения може да се справи с много проблеми, включително и болести.

Става въпрос за нарушаване на много строга забрана, за препятствията на пътя на човека към науката кабала. Нали останал без поддръжка, той може да пристъпи към търсене на решения и да си зададе въпроса: “Как да подобря положението на нещата?”

И отговорът би бил: “Да помогнеш на себе си можеш, само ако се измениш. Нужно е да поправиш себе си, своето его. Творецът е добър и творящ добро, и затова на теб ти е зле, за да се обозначи мястото на поправяне”. Тогава хората биха се приближили към истината.

Но вместо това те живеят в лъжа, купувайки за себе си духовни “индулгенции” и “застрахователни полици” за определени суми и оставят проблема без решение.

Разпространявайки науката кабала, ние сме длъжни да се грижим за това, висшата светлина постепенно да въздейства на хората, докато те не започнат да разбират, че реално решение няма и бедите не спират, а затова е необходимо настоящо поправяне.

От урока по статия “ Разкритие на мяра – скриване на две”, 27.04.2011

[41616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Върху какво трябва да се концентрираме, за да разкрием връзката в нашето общо желание?

Отговор: Всеки трябва да се старае да си представи групата (световната и/или своята), доколкото може да я удържи в своето въобръжение и да влезе в нея: там, където няма тела, а има само желания към Твореца.

Човек вижда колко тези желания са свързани заедно в една система, иска да бъде заедно с тях, но все още се чувства отделно. Защото те са свързани, а той все още не е с тях.

После, в степента на възможността да им се отдава, той моли, изисква от тях те да му въздействат в отговор и да го включат, да го приемат вътре в тях. Така, танцувайки в кръга, вие допускате към себе си човека отстрани: вие освобождавате място и той се присъединява. Това означава получаване на поддръжка от групата.

Доколкото той моли за това, иска да се включи и да получи сила, желание и мисли от групата на мястото на тези, които са в него – не иска да остави нищо свое, дотолкова той отменя себе си. И ако той получи вместо това, което има в себе си, нещо от групата, то това се нарича, че той придобива духовното.

Друго: вътре в групата, в която той се включва и моли, тя да го приеме, давайки своите мисли и желания, той иска да разкрие общата сила, което ги напълва и свързва. Тази сила същестува между тях – това е взаимна любов и връзка.

Човек иска да се потопи в тези сили, свързващи частите на общото желание. Това се нарича, че той се е включил в слияние с Твореца – защото там той получава разум и чувство от висше ниво.

Но така самият той не се отменя, а започва да се чувства нов, роден от това, че е минал през самоотмяна, получил е от гупата мисли и желания, достигнал е връзка, а вътре в тази връзка е почувствал жизнената сила, светлината. Тоест, сега за него и съсъда/кли, и светлината са нови, духовни.

Такива са най-скорошните ви крачки.

От 8-я урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[43030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: От опита в преподаването виждам, че кабала разкрива цялата самобитност на човека. Тя прави това по своему. Къде тук е тайната?

Отговор: Моят позив към изключителност произлиза от Твореца, само че в неправилна форма. Аз го реализирам чрез примери: уча се от света на това, как да бъда изключителен – да кажем, искам да стана знаменит футболист, следвам модните тенденции, стремя се към богатство, към сила, към лъжа, мечтая за кариера на мафиот или на ректор на университет.

Във всеки случай, аз се уча от обкръжението, което ми натрапва едни или други ценности. Съчетавайки се с моята природа, те ме теглят към това, което най-добре ми подхожда. Всеки го влече нещо индивидуално – главното е да проявя своята изключителност.

И така, в процеса на моето развитите, обществото ми диктува своите канони, съгласно които аз трябва да изразявам своята уникалност. Сам нищо не мога да решавам. Например, раждайки се в Колумбия и попадайки в обкръжение на наркотърговци, аз ще тръгна по техните стъпки, мечтаейки за главозамайваща кариера на наркобарон. Защото не виждам пред себе си никакъв друг пример.

Ето, че излиза – в този свят аз хвърлям своята уникалност в огъня на обществото. Струва ми се, че се издигам над всички, а в действителност им служа. В крайна сметка, правя това, което искат те.

От друга страна, развивайки се духовно, аз получавам от обкръжението осъзнаване за величието на Твореца, величието на силата на отдаването. Това е много абстрактно нещо, аз не знам какво е. Чрез обучението аз получавам светлина, която връща към Източника – и все пак нямам представа за нея, усещам само резултатите от нейното въздействие.

И какво, все пак се развива в мен? – Точката в сърцето, с нейните „духовни гени”. И затова само в духовното аз се развивам истински и реализирам своята изключителност. Защото тук всичко става чрез светлината, която връща към Източника. Аз поправям само външната си форма, а вътре се развива моето „Аз”.

Ако можехте да разпознавате „духовните си гени”, то всеки би виждал себе си в крайното състояние – такъв, какъвто трябва да бъде. Но се поражда въпрос: в какво тогава се състои моята уникалност? Ако тя вече е заложена в мен, то къде съм самият аз?

Аз проявявам себе си чрез реализация на собствената си изключителност, привличам светлината, за да отгледам човека от своето „духовно семе” и по същия начин получавам, допълнително към обучението, коефициент на развитие: сливане с Твореца, формата на Твореца, способността да бъда на Негово място.

Така, всеки от нас действително реализира своята изключителност – за да стане като Твореца, да стигне до сливане. Аз не раста само по размер – по пътя придобивам всичко това, което има Той, обличам върху себе си Неговата премяна.

От урока по статията „Мир в света”, 17.05.2011

[43309]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако религиозен човек чете свети книги, които са били написани от кабалистите, той също ли привлича към себе си обкръжаващата светлина?

Отговор: Светлината слиза само за поправяне на егоистичното желание, както е казано: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне”.

Аз не искам да съдя кой с какво намерение открива светите книги. Но ако човек усеща в себе си „злото начало” и иска да го поправи и именно с тази цел отваря книгата, която е предназначена за привличане на светлината за поправяне, тоест Тора – значи, той привлича обкръжаващата светлина. Тогава това се нарича „да учиш Тора”, а такъв човек се нарича „Исраел” („яшар-ел” – направо към Твореца).

Ако той се учи просто за знания и не се стреми да достигне поправяне и любов към ближния, както към самия себе си, то това се нарича не изучаване на Тора – а изучаване на някакви премъдрости.

Двама души отварят една и съща книга, четат същите думи, но единият изучава Тора, а другият получава сухо знание. Всеки – съгласно желанието си.

Целият свят чете тези книги, но как ги възприема, какво прави с тях? Всичко зависи от човека.

И вътре в самия човек също се редуват ту едно отношение, ту друго. Даже изучаващият Кабала, понякога се учи заради това, за да узнае просто какво е написано.

Но ако първоначално човек не е получил потребност към поправяне, то няма за какво да го упрекваме. Той не усеща, че в него има егоистично начало, че е възможно практически да достигне усещането за Твореца, и без това няма живот.

Не трябва да пренебрегваме никого, нали всеки се управлява свише – даже тези, които ги движи точката в сърцето. Но като допълнение към тази точка в сърцето, която висшият свят пробужда в тях, те работят и реализират своята свободна воля, за да разкрият в себе си Фараона, за сметка на обкръжението. Когато точката в сърцето се развива в нас, ние разкриваме, че там се е крил и Фараонът, същинското зло начало.

Защото ние откриваме, че не сме способни и не искаме да излезем от това робство, не желаем любовта към ближния. Тази точка се увеличава и се превръща в черна, ненавистна нам дупка – затова, защото ние виждаме в нея приближаващата към нас светлина и не сме способни да се съгласим с нея.

Така ние се мъчим в това усещане за изгнание, докато не измолим за спасение, наистина – по-добре смърт, отколкото такъв живот! И тогава се разкрива огромна, мощна светлина и превръща нашите егоистични желания, „злото начало” – в желание за отдаване.

Затова – не може да има никакво предпочитане на един човек пред друг – всеки действа така, както го направляват свише. Няма свобода на избора, освен тази, която позволява да добавим нашите действия към точката в сърцето. А всички останали нямат никаква свобода и изпълняват природната си програма. Но в крайна сметка всички излизат от Египет.

От урока по статията на Рабаш, 24.04.2011

[41384]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Всички традиции и обичаи, приети в юдаизма, са отпечатък от духовни кабалистични действия – но само в земното, егоистично желание. Докато, истинското духовно действие се провежда в две сфери – в получаване и в отдаване.

След като сме загубили връзка с любовта към ближния, с отдаването, с висшия свят – то каквото ни е останало в рамките на този свят, това се нарича юдаизъм. В такъв вид се представя на човечеството науката кабала по време на изгнанието. Но за единици тя се е откривала в две сфери: в духовната и материалната.

Затова в религията съществуват всякакви обичаи и действия, изпълнявани по традиция. Вместо да ги изпълняват вътре в себе си, като духовни действия – те ги изпълняват външно.

Книгата „Шулхан Арух”, приета от вярващите като сборник от религиозните закони – описва духовните действия, но в материална форма. Когато там се казва „умий си ръцете” – това означава, че трябва да вземеш своя получаващ земен съд, наречен ”ръце”, и да го очистиш, потапяйки или умивайки го със светлината Хасадим.

Тя обяснява как да направим сватбена завеса (хипу) за обединяването с Твореца, как да отделим в духовното чистото желание (кашерното) от нечистото, как е правилно да се коли ”животното” – своя собствен егоизъм. Всяко действие прилагано от сутрин до вечер, отразява духовните процеси.

Затова ”Шулхан Арух”, описва целия човешки живот с най-малките подробности, от мига в който се е пробудил и благодарил на Твореца: с кой крак трябва да стане от леглото, как да се обува, как да се облича, отначало пропъхва дясната ръка – символ на желанието за отдаване, а после лявата – желанието да получава.

Всичко написано е обяснено подробно до най-малкия детайл, защото изхожда от поправянето на душата. ”Тяло” се нарича душата, и книгата обяснява, как да я поправим – как да я обличаме, измиваме, как да я ”храним”, т.е. как да я напълним, с какви видове светлина: със светлините Хохма и Хасадим и в каква последователност. Как трябва да благославяме различните видове ”храна” – видовете напълвания на желанието да се насладиш. На това е посветена цялата книга ”Шулхан Арух” (масата е сложена).

Някога, до разрушаването на Храма, на практика, целия народ е изпълнявал тези духовни действия – всеки на своето стъпало и работел над своята душа. Било му е ясно, какво означава това относно неговата душа и светлината. Но в момента, когато сме загубили връзката с духовния свят, и от стъпалото за отдаване сме изпаднали в егоистическо получаване, изгубили сме си душата, която можело да бъде поправена, извършвайки с нея всичките тези действия.

И затова, всички тези действия, хората започнали да извършват със своите тела, с тази земна плът, с материалния свят, с онази материална маса, на която се хранят – вместо да напълват душата си със светлина.

Ако отворим Талмуд, ние ще видим сборник от правила, които трябва да спазваме при общуването с другите: например, как да платиш на съседа си, ако ти или твоето животно му е нанесло някаква щета. Но под всичко това се подразбира духовни нива. Целият Талмуд е посветен на действията на човек, работещ върху поправянето на своята душа, но те се описват чрез животните, работата на полето – с такъв иносказателен език.

Ако ти се намираш в духовния свят, то ти е ясно, че това е написано за духовното, за душата. За теб този свят сякаш не съществува. Ти разбираш, че нищо не може да се поправи, изливайки водата редувайки ту на едната ту на другата ръка, и тези действия се извършват единствено в знак на подобие на материалния свят с духовния. Ако ти се намираш в духовния свят, то и материалния действаш така. Но материалното действие не поправя душата – това се нарича културна традиция, история на народа, навици от детинство приети от народа.

Но в действителност ние извършваме всички тези действия в своето вътрешно поправяне. Тоест, ние вземаме части от своето желание и с помощтта на такива действия ги издигаме по стъпалата от егоистично напълване към отдаване на другите и Твореца. Именно това се описва в ”Шулхан Арух”, и в това се състои цялата Тора, обучаваща как това да се направи.

Но откакто сме загубили духовната степен, то сме започнали да се отнасяме към това като към материални действия. Написано е: дясна ръка, лява ръка, бик, магаре – така буквално се възприема и изучава от народа като земни закони.

От урока по статия от книга Шамати, 29.05.2011

[44242]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→