Въпрос: В моето желание има множество пластове, представящи ми се външно. Едни искат да ме убият, други устояват към мен, има приятели, колеги, роднини. Как да се отнасям към тях?

Отговор: В този свят, докато не е поправен, отношението ми е длъжно да бъде насочено към неутрализиране на вредата от тяхна страна – в тази степен, до която те ми пречат да изпълнявам духовната си работа.

Да кажем, ако някой е дошъл, за да ме убие, то аз се старая да го убия първи. Ако някой се опитва да ми навреди, аз го неутрализирам по адекватен начин.

Тези смущения са предизвикани от това, че още не съм поправен. Но друг изход при мен няма и съм длъжен да се боря за своето място.

Въпрос: Но има и други пластове, много по-близки.

Отговор: В отговор на положителното или отрицателно отношение на това или друго материално ниво аз съм длъжен да действам така, че да приближа хората към поправяне, да предизвикам някакъв напредък.

Ние, като правило, много повърхностно се отнасяме към целия свят и не поддържаме с него някакви особени връзки, освен тези, които са необходими. Всички основни свързващи ни връзки са опънати в нашата световна група.

От урока по статия от брошурата за Песах, 14.04.2011

[40663]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как с помощта на книгата Зоар ще излезем  от Египет?

Отговор: Ние ще излезем от Египет, от нашата егоистична природа, не с помощта на книгата, а с помощта на силата на отдаване и любов, предизвикана от нас при нейното четене.

Откъде идва тази сила противоположна на егоистичния ни свят? Нали в природата действа условие “сближаване – в степен на подобие”. Например, аз генерирам в радиоприемника тази вълна, която желая да получа отвън.

Заради това, на мен ми е нужно да породя в себе си свойството отдаване и любов и тогава в тази мярка ще мога да усетя силата, която скрито изпълва целия свят.

С помощта на какво средство аз мога да поправя себе си, да се настроя, да калибрирам своите свойства по такъв начин, че да мога да уловя вълната/ светлината отвън?  – С помощта на книгата Зоар.

Четейки Зоар с коментариите “Сулам”, виждаме как оригиналният текст на книгата Зоар и коментарите на Баал а-Сулам се допълват един друг. Постепенно, в процеса на четене, започваш да се впечатляваш не чрез разума, а да намираш връзка със светлината. Светлината въздейства върху теб и на степени строи в теб свое подобие.

Така действа книгата Зоар, затова тя се нарича просто Книга. Всъщност, това не е хартия с типографски букви, а особено устройство, което ти използваш, за да можеш да свържеш своя не поправен вътрешен апарат с мощната външна сила, за да може той правилно да се настрои към тази сила.

Само когато достигне подобие на свойствата, той достига резонанса, пика на чувствителност – и започва да улавя вълна, идваща отвън, която се нарича “да слушаш речта на Твореца”.

Въпрос: Кой настройва моя “радиоприемник” към Твореца?

Отговор: Светлината. Ти можеш само да й помогнеш доколкото е възможно.

Но не повече от това. Както младенец – той играе, не знаейки, какво прави. Той стартира ужасен апарат от своето развитие – също за сметка на силите на светлината.

Но не знае за това. Просто играе, движен от стремеж, заложен в природата.

А ние сме длъжни сами да задействаме този стремеж. Но механизмът е готов, ти не го строиш.

От урока по книгата Зоар, 10.04.2011

[40253]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Докато четем кабалистични статии е нужно много да внимаваме, за да не ги свързваме с понятията време и пространство, и да не създаваме за себе си „идоли”.

Всичко написано от кабалисти се отнася само към нашето желание, а не към някакви исторически събития случили се някога.

Историята също се отнася към нашето вътрешно възприятие на реалността. Няма географско място, в което всичко това би произтекло, „място” – това е наше желание. И няма време, „време” – означава смяна на състоянията.

И докато четем такава особена статия, както днес: „И построили нещастни градове”, за робския труд на Фараона – ние трябва да отнасяме всичко описано само към себе си, към това, което произтича в нас по духовния ни път.

Говори за това, което ми предстои да премина в моето желание, в моето отношение към себе си, към групата, към Твореца – за всички тези средства, които са ми дадени, за да достигна сливане с висшата сила. Няма нищо повече от това, освен мен и Него.

А всичко останало са само средства за достигане на сливане между нас.

Всичко, което е написано в статията, длъжно е да премине само в мен, вътре в моята душа, така трябва да я разбирам.

И тогава аз действително ще изучавам вътрешния смисъл на материала.

От урока по статия от книгата “ Шамати”, 11.04.2011

[40360]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос от Литва: Какво ще пожелаете на онзи, който още не е решил дали да отиде на Московския конгрес?

Отговор: Ще му пожелая, по-бързо и еднозначно да реши: „Отивам на конгрес!” Сега имате тази възможност и не се знае кога ще я имате отново.

Дори ако успеем един път в годината да правим конгрес в Русия, не си струва да чакате следващата година.

Въпрос: Ако не мога да дойда на конгреса, но много искам да присъствам, какво трябва да правя по време на конгреса?

Отговор: Ако някой не може да дойде на конгреса, трябва да присъства заедно с нас виртуално, доколкото това е възможно. На първо място, конгресите се провеждат през почивните дни. Така че, през това време трябва максимално да се освободите от всички проблеми и ангажименти, от всички задължения.

Опитайте да се съберете заедно с вашите другари, които се занимават с кабала и да създадете същата атмосфера, която е на конгреса – подгответе си трапеза, гледайки ни, заедно прекарайте приятно времето. Бъдете с нас със сърцето и душата си.

Въпрос: Какво да направя, ако се страхувам от проблемите и пречките, които се появяват пред мен? Как да ги преодолея?

Отговор: Трябва да се свържеш с групата, с другарите, с нас. Трябва да се опиташ да привлечеш върху себе си Висшата светлина. И ще видиш, как тя те издига над тези проблеми. Друго решение не виждам. А това, всъщност е и решението.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[44537]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всичко, което се случва след 4-те стадия на разпространение на светлината в желанието, е само реакция на творението при разкриването на Твореца. Цялото мироздание, освен Малхут на света на Безкрайността – това са нейните впечатления от онова, което тя разкрива вътре в себе си. И това, ние наричаме светове, разпространение отгоре надолу, разбиване и връщане обратно отдолу нагоре.

Всичко се развива само във вътрешността на Малхут – освен това няма нищо друго. Цялата реалност са преживяванията, усещанията, реакцията на Малхут – докато не се стигне до окончателното изясняване, което се нарича „Край на поправянето”.

На „крайчето на буквата йуд”, където се намира действащата, абстрактна сила на Твореца, завършва Неговото действие. Получава се: материя, форма, въплътена в материя, абстрактна форма и същност. Освен това, от страна на висшия, от страна на съзидателната сила, с творението повече нищо не се прави – с това, Той завършва своята работа, отпечатва своето Име.

Но сега, нисшият трябва да разкрие това Име, с помощта на много други имена, т.е. усещания, впечатления. Всеки миг, когато се усещам съществуващ като следствие от въздействието на висшата сила – моето усещане се назовава с име на Твореца.

Затова съществуват множество Негови имена, цялата Тора – това са светите имена на Твореца – дори Фараонът и останалите грешници: Билам, Балак. Цялата усещана от нас реалност и ние самите, всички случили се с нас събития – това са все имена на Твореца. Няма нищо, освен усещането на материала и светлината, която се отпечатва в него. И когато всичко това се разкрие – ще настъпи „Краят на поправянето”.

Затова, когато в света на Безкрайността, където „Той и името Му са единни”, светлината отпечатва своята форма в желанието – Той няма какво повече да даде на Малхут. След това работи само тя, сама, със същата тази светлина, която се намира в нея.

Тя се скрива, за да не Го чувства, изчезва от Него, съединява се с Него, създава с Него всевъзможни съединения, които се наричат парцуфим. Но всичко това е нейната игра със запълващата я светлина от Безкрайността, с помощта на екрана.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 31.05.2011

[44448]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато се намираме в такава физическа близост на конгресите, какво именно искаме да преодолеем? Силата на егоизма? Да почувстваш желанието на приятелите? Да дадеш на всички добро настроение? За какво трябва да мислим всички ние в това време?

Отговор: Аз лично съветвам да се опитваме максимално да усетим общото състояние. Не се задълбочавайте в себе си, не се занимавайте с “търсене на души“ – вие никога няма да го намерите в себе си, защото това у вас го няма, в никой изобщо. Вашата душа – е вън от вас!

Опитайте се да усетите общото състояние, общия дух на това велико събиране на желания към единение, в което са се събрали хора, вложили огромни усилия, средства, очакването на това събитие в течение на много месеци или даже години, за да може в обединението да се намери общата висша сила на Природата – силата на отдаване и любов – Твореца.

Вие трябва да разберете този общ дух. И тогава той ще започне да работи във вас, направете единственото вярно, най-доброто – да се разтворите в този общ дух, буквално като зародиш в корема на майката.

Тогава ще започнете да чувствате как това свойство на отдаване постепенно работи върху вас, формира ви, строи от вас нов орган на усещане на ново свойство  (пространство) – не получаващо, устремено към себе си, любимия, а отдаващо, устремено към тях, любимите.

Най-надеждното действие за успеха – оставете всички мисли за себе си и се разтворете в общия дух на конгреса.

Използвайте всеки миг от нашата среща.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[44360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свят”: „Благополучието на целия свят зависи от напълването му със знанието на Твореца.”

И така, решението на проблемите е „знанието на Твореца”. Докато целият свят, от малкия до големия, съгласно своето желание, разкриващо се напълно, не се напълни със занието на Твореца, няма да постигне съвършенство, мир и спокойствие.

Дотогава, винаги ще има сили, които да тревожат, да разтърсват света и да го тласкат към напълване със знанието на Твореца – към такова състояние, когато Творецът напълва творението.

Виждаме, как нещастният болен се гърчи и извива от нетърпима човешка болка, причинявана му от всички страни. Защото човечеството, вече се е хвърляло към крайно дясно, както в Германия, или към крайно ляво, както в Русия, но не само че не е облекчило положението си, а само е задълбочило болестта и страданието. И стоновете, както на всички ни е известно, се издигат до небесата.

Съветите на нашия разум няма да помогнат тук, защото ние винаги се отклоняваме надясно или наляво. Понякога се опитваме да се удържим в средата, но като правило, само при прехода от една крайност към друга. Накрая, вървим от беда към беда и няма да има изход, докато не придобием знанието на Твореца.

А „знание на Твореца” означава, че поправяме желанията си така, че да могат да станат съсъд за знанието (даат) – тоест, за да се напълни със светлината Хасадим с подсветлината Хохма, като сфирот Хохма („мъдрост”), Бина („разбиране”) и Даат („знание”) – ХаБаД.

Въпрос: По какъв начин, светът ще се напълни със знанието на Твореца?

Отговор: Хората ще се учат как да извършват отдаване към всички, намирайки се заедно с всички в глобалната, интегрална, аналогова система, където отстъпваме един на друг, споени и съпричастни сме един с друг, където цари взаимно отдаване и дори любов.

Докато не се обединим в такава система, в която всеки да чувства общото желание на всички и да се старае да напълни това желание, да му служи, подобно на клетката в живото тяло – няма да постигнем съвършенството. Дотогава, бедите само ще се усилват, подтиквайки ни към съвършенство.

Именно това е „знанието на Твореца”: всеки от нас става съсъд на знанието. Зеир Анпин и Нуква, издигащи се към Хохма и Бина, получават в тях своето напълване, съобразно с желанието, което са издигнали – и тогава, те се наричат „съсъд на знанието”. Те достигат „израсналото” стъпало и заедно с родителския парцуф Аба ве-Има се превръщат в ХаБад.

От урока по статията „Свят”, 30.05.2011

[44347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо ние не излизаме от Египет всеки ден? Защо всеки ден не е Песах?

Отговор: Това е много правилен въпрос: защо ние не се намираме в такова състояние, че през цялото време да усещаме египетското изгнание, етапите на изхода от Египет, защо не си ги представяме вътре в себе си?

Единствената причина за това е, че ние не се стараем. Ако ежедневно влагаме усилия, ние всеки ден бихме усещали, че се намираме в Египет, бихме разкривали тези етапи, описани в разказа за изхода от Египет.

Нали всичко, което е написано от този момент, как Йосиф попада в Египет, а след това – синовете на Яков и самия Яков – всичко това човек е длъжен да премине в себе си. Ние сме длъжни да усетим в себе си всички тези свойства, да ги почувстваме, че влизаме в Египет, там се сблъскваме с множество проблеми описани в Библията. Ние сме длъжни да ги усетим, преживявайки ги в себе си.

Те се разкриват много бързо, човек не е длъжен да ги преминава в течение на дълги години, както е описано в разказа. Годините – това не е време, а вътрешното изменение в човека, а те могат да бъдат много бързи. Във всеки случай ние сме длъжни да почувстваме всички тези етапи – в някаква определена мярка, нали всички сме включени един в друг. Но в общите наши усилия да се съединим, ние сме длъжни да разкрием целия този процес насочен против обединението.

В началото на мен ми се струва, че се опитвам да се съединя с приятелите и ние ето тук ще достигнем единство – докато не започна да разкривам, че нищо “ето-тук“ не се получава, и дори обратно – ние не можем да излезем “от Египет”, от своето его, и нямаме никакви шансове.

Да се преодолее това отчаяние, тази слабост можем само с помощта на десетте удара, когато в мен възниква такава ненавист към моето желание да се наслаждавам, към моята егоистична природа, че аз съм готов да я убия – само да не оставам в нея, във всичките тези десет свойства, които се разкриват против десетте сфирот.

Всички те във всеки случай са много близки състояния, те ни се разкриват много бързо – и човек излиза “от Египет”. Не е нужно да пребиваваме вътре в този разказ, да се стараем правилно да го обясним на себе си, да го видим в нас. А къде е той “в нас”?  – В точката, в която всички ние искаме да се съединим.

От урока по Книгата Зоар, 24.04.2011

[ 41399 ]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Къде се намира светлината, възвръщаща ни към Източника – в Тора или в моето отдаване на другарите?

Отговор: Светлината, възвръщаща към Източника, към Твореца, ти получаваш за сметка на твоите усилия да се обединиш с ближния – с другарите.

Ние пребиваваме в съвършено поправена система. В тази изправена система царства висшата светлина, светлината на Безкрайността. Как ти можеш да пробудиш тази светлина на Безкрайността, за да ти въздейства тя на теб? – Ти се стараеш да се обединиш с поправената система.

Какво представлява тя? В какъв вид тя се представя пред теб? – В групата. Според това как се обединяваш с групата, във връзката между вас, съгласно твоите усилия се пробужда светлината, Тора, силата за отдаване. Тази сила ти въздейства и те превръща също в отдаваща част на поправената система – така че Тора, това е поправящата светлина започваща да те напълва.

Въпрос: Тогава каква е връзката с текста и това, което ние четем?

Отговор: В текста ти четеш за поправени състояния във връзката между теб и другарите. Сега ние четохме откъс от Зоар. Къде трябва да разкрия всичко, което прочетох? – В моята връзка с другарите, в моя устрем да се обединя с тях. Тогава аз разкривам всички свойства, сфирот, парцуфим, светове – във връзката между нас.

Между мен и теб сега се намират 125 стъпала. Ако аз бих произвел в себе си такава вътрешна промяна, че да се обединя с цялото си сърце и душа, с разума си и с желанията си, то бих постигнал своята лична поправка (Гмар Тикун). А приближавайки се по пътя към теб, отдавайки, приемайки твоето желание като свое, аз бих изминал всичките тези 125 стъпала. Аз щях да разкрия между нас светове, подеми и падения – в отношенията между мен и ближния.

Когато се съединя с ближния, поне с един от моите другари – аз съм свършил своята работа. И не трябва да се обединявам с милионите, нито с милиардите, нито с Твореца – тъй като това е едно и също. Ако аз анулирам своето желание да се насладя и мога да приема желанието на ближния като свое – работата е свършена!

Затова ние четем Книгата Зоар, в която са описани всевъзможни състояния, които аз разкривам като връзка или разрив между нас, между мен и ближния – там се намират всичките светове/скрития, ограничения.

От урока от Книгата „Зоар”, 30.05.2011

[44317]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Оставам с впечатлението, че сега всички мои другари изпаднаха в „зимен сън”. Какво мога да им кажа, за да ги пробудя?

Отговор: Ако чувстват, че ти се нуждаеш от тях, то те ще се събудят. Всичко зависи от самия човек. Той трябва да вярва, че групата е готова, а проблемът е само в него. Когато отвори сърцето си ще види, че е свързан с всички сърца, които са горящи и бодри. Нищо не трябва да  казваш на тях – само на себе си.

От вечерната трапеза, 21.04.2011

[41219]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→