Въпрос: Хората могат да разберат нуждата да правят отстъпки един на друг, но как може да се обясни на един обикновен човек за поправящата светлина?

Отговор: Светлината е свойството отдаване, Висшата сила, която съществува в природата, чрез която напредваме, която ни дава живот, поправя ни и ни движи напред. През хилядолетното съществуване на човека на земята (без да се взима предвид милионите години на развитието на неживо, растително и животинско ниво на природата) ние сме се развили принудително с помощта на силата, скрита в природата. Има определена програма вътре в нея, двигател, който управлява тази програма, задвижва цялото творение и причинява неговото развитие.

Учените разкриват, че преди 15 милиарда години нашата Вселена започва да се развива в резултат на Големия взрив. Тоест Вселената съдържа развиващата сила. И сега тази сила продължава по-нататъшното ни развитие, което се нарича „естествен ход на историята” (Беито).

Въпреки това, ние имаме възможността за развитие „по-бързо от времето” (Ахишена), не с помощта на суровата сила на природата, която ни притиска да се развиваме със „силна ръка”, чрез „осъждане и ограничение”, а чрез пробуждане на „милосърдие” към нас, както е написано „Както Той е милостив, така и ти ще станеш милостив”.

Това означава, че аз пробуждам добрите сили на развитие в природата. Ако съм съгласен с това развитие, желая го и се стремя към същата цел, пробуждайки желанието в мен дори преди природата да започне да ме притиска, тогава ще се чувствам добре и комфортно! Ще заслужа разбиране и ще съкратя своя път. По същество, това е всичко, което трябва да направим!

Трябва да тичаме напред самите ние като мишка, бягаща от котка. Когато човек стане по-мъдър, разбира, че валякът на развитието го приближава. От друга страна, има хора, които все още не забелязват и не усещат, че този валяк ги настига. Това означава, че все още не е достатъчно близо до тях и не предизвиква голямо страдание.

Представете си, че бягате по път и огромен валяк ви преследва готов да ви премаже. Ако вече чувствате това, тогава ще търсите начин да се спасите от него. Няма къде да избягате. От двете ви страни има сгради, простиращи се в продължение на много мили, и вие тичате надолу по тесен път между тях, докато валякът се търкаля точно зад вас. Това е изумителна картина… Нали не бихте искали валякът да ви премаже на асфалта?

Някои хора вече усещат, че са в това състояние, докато други все още не. Въпреки това, всичко е въпрос на време. Може би за сега се чувствате добре като човек, който пада от 10-тия етаж и докато преминава покрай 8-я казва на съседа си, който го наблюдава през прозореца: „Как си? Всичко е наред за сега.”. Така и светът е „наред” в днешно време, но все още не разбира това.

От урок по „Учение за десетте Сфирот“, 30.05.2011

[44324]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Лекция в Рим

По същество, кабала е методика за поправяне на човека, на човешката природа. И затова, в рамките на обучението, ние осъществяваме широко разпространение.

Имаме примерно два милиона ученици по целия свят, провеждаме обучение на 26 езика, в много страни. И виждаме, че различните хора, представители на различни народи проявяват потребност от това и започват да разбират, че без него светът няма бъдеще.

Освен това, обучаваме деца и виждаме, колко това ги отличава от училищния стандарт, колко повече се разкриват те. Издаваме книги, правим телевизионни предавания, активно работим в интернет. Ние сме за развитието.

Изучаваме науката кабала в групи. Не става въпрос за обособено израстване – човекът се развива индивидуално, но той се намира в група, в обкръжение и постоянно се променя чрез съвместната динамика между него и групата.

По същество, човекът се адаптира към обкръжението, което всеки път трябва да му демонстирира необходимостта от издигането над егоизма, от излизането от самия себе си в любовта към ближния. И човекът се упражнява на това върху групата.

Нагласяйки контакта с обкръжението, човек усеща неговата потребност и се обединява с него. Тогава, между всички се разкрива свързващата мрежа, която се простира над личния егоизъм на всеки и човек усеща общите връзки, общата сила, която цари сред всички. Накрая, всеки сякаш излиза извън самия себе си и започва да се присъединява към тази обща сила.

Благодарение на това установяваме, че над реалността, възприемана лично, има по-висша реалност. Сегашната си действителност получаваме, възприемаме вътре в своя съсъд – и затова сме ограничени. Защото, ние искаме да получаваме наслаждение, а когато наслаждението влиза в желанието, те се неутрализират едно спрямо друго поради взаимната си противоположност.

Излиза, че опит след опит се сдобиваме с нещо, наслаждаваме се миг и веднага след това удоволствието изчезва. Тичаме към следващото удоволствие, докосваме се до него и то също се разсейва. Защото, още преди наслаждението да е навлязло в желанието, то веднага го неутрализира – късото съединение между плюса и минуса води до анихилация.

От друга страна, когато човек излиза от себе си и над своя егоизъм започне да се обединява с групата, с другите хора – по същество, той създава над себе си съсъд, външно желание. Сега и желанието, и наслаждението, той усеща извън себе си – и те не изчезват. Обратно, за него реалността се превръща в поток от вечен живот над времето.

За нас, времето се създава от наслаждението, което влиза и изчезва – отново и отново. Но ако наслаждението не угасва, ако чувстваме как тече без да свършва, тогава се издигаме над чувството за време и започваме да усещаме общата сила на природата, която ни заобикаля и изгражда – всички заедно.

А също така, започваме да различаваме връзките между всички части на реалността, които са подобни на преплетените конци на обратната страна на бродерията. Отвън виждаме „бродерията” на нашия свят, но ако погледнем зад неговата плоскост, отзад – ще видим конците, които свързват частите на тази картина. Ето какво разкриваме с помощта на науката кабала – връзката и взаимното въздействие между нас.

Това оказва голямо влияние върху човека и той се променя. Видял тази реалност, той разбира, че без връзка и разбирателство просто няма къде да се дене – защото вижда резултатите от загубата, която може да нанесе на другите.

И затова, на нас ни е нужна не вяра, а постигане. Така, човекът става свободен: започва ясно да вижда света и тогава, съгласно своето стъпало, определя за себе си правилния начин за действие.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44617]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Можете ли да обясните връзката между човека, неговата душа и Твореца? Казвате, че човекът няма душа, докато не я развие?

Отговор: Всеки човек има точка в сърцето – като капката семе. За да бъде развита, ни трябва сила. Както капката семе се прикрепя към стената на матката, получава храна от майката и започва да расте – така и ние трябва да се присъединим към обществото, да се отменим спрямо тази подходяща за нас група, която е за нас като утробата на майката.

Ако аз се отменя така, няма да бъда като чуждо тяло в нея – като капката семе, която не се възприема като нещо чуждо. И затова, тялото не я отхвърля и зародишът може да расте.

Така и аз отменям себе си пред групата и получавам сили. И тогава, духовната ми точка, началото на душата ми – започва да расте. Тя расте по същите стадии, както зародишът в майката. Това се обяснява в кабалистичните книги в хиляди страници. Тези стадии се наричат именно по този начин: „зародиш – откърмяне – узряване” (ибур – еника – мохин) на нашата душа.

И ако човек не е започнал този процес, т.е. благодарение на съединението си с другите, поне малко не е разкрил висшето измерение, което съществува извън него, то тялото му умира, а тази точка на душата си остава само точка. Тя отново се въплъщава в тяло и го съпровожда, давайки му възможност да расте.

Но ако човек стигне дори до най-малкото, до първото духовно стъпало, вече чувства, че се отнася към друго измерение – духовно и вечно. То е вечно, защото се намира по-високо от нашия материален, „животински” егоизъм, отнасящ се към нашето тяло. И тогава, тялото може да умре и да се разложи, но човек ще се отъждествява не с него, а с онова духовно състояние, което е постигнал.

Ето до това трябва да стигнем! Поне до най-първото стъпало. А после е много по-лесно, защото човек започва да вижда стъпките, които трябва да направи нататък.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44669]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: След седмица настъпва праздникът Шавуот – великият ден на Даряването на Тора. Всички останали кабалистични източници са всъщност само коментари към Тора, и всички философии, религии и учения също са произлезли от нея. Как  се отнася кабала към Тора – като към книга или като към метод за поправяне?

Отговор: Тора – това е светлината, връщаща към Източника, към Твореца. Това не е книга, а светлина, сила на отдаване, която идва от Твореца – източника на отдаване, и поправя човека, за да стане също отдаващ. Тогава човек става част от Тора и се изпълва със светлината на Тора – светлината Хасадим в светенето на Хохма. Това се нарича разкриване на Тора, разкриване на светлината вътре в човека.

Всичко, за което може да се чуе, трябва да се съпостави с две дадености: светлината и желанието, и степента на подобие помежду им, наречена екран. Няма нищо повече в цялата действителност.

В «Учението за Десетте Сфирот» се казва не „Творец“, а „светлина“ и не „творение“, а „желание“, не „поправяне на творението“, а „екран“. Няма нищо повече. Цялото объркване произлиза от това, че хората не могат да концентрират всичко вътре в тези три понятия.

Ако ти е сложно да се оправиш в тези три термина,  върни се към четирите стадия на разпространение на светлината – там има само светлина и желание. Започни оттук.

Всички свойства, усещания, чувство, разум, всички тези объркващи понятия – този свят, бъдещия свят, възприемане на действителността, трябва постоянно да ги свеждаш само до едно: светлина и желание. Тъй като няма нищо, освен това, където и да било, във всички светове.

И така сега, намирайки се в действителността, усещайки огромния свят – заплашителен, добър или лош – ти усещаш всичко това вътре в желанието, намиращо се в определено състояние.

Въпрос: Но в своето днешно състояние аз виждам пред себе си също и книга, която някой някога е писал …

Отговор: Кабалистите са ти описали действията на светлината над желанието и са ги изразили под формата на различни символи, за да можеш някак си да се свържеш с тях и с помощта на тези символи също да предизвикаш действия на светлината над твоето желание.

Тази книга се нарича „Тора“ (от думата „ораа“ – инструкция“ и „ор“ – „светлина“), тъй като в нея се описва последователността на действия на светлините над желанията,  как светлината движи желанието.

Няма нищо повече в тази книга. Тъй като в цялата действителност няма нищо друго, освен светлина и желание.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44239]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Душата – това е резултат от въздействието на светлината върху желанието. Чрез своето влияние светлината привежда желанието в особено действие, и то приема форма под името „душа“ – с други думи, свойството отдаване, любов, излизане нагоре от себе си. Когато в желанието се пробужда такова свойство, това е именно душата.

Душа се нарича „частта от Твореца свише“. Творецът желае единствено да отдава, да обича – това е Неговото свойство в чист вид. А в човека то се пробужда над желанието, то е произведено от неговото желание, от „материала“ – тоест самият „материал“  вече се държи по такъв начин. Казано е за това: „тъмнината ще засияе като светлина“. Желанието – това е тъмнина, но посредством специално действие над себе си, то може да свети като светлина. Ето това подобие и се нарича „душа“.

Става дума за същото желание, само че приело друга форма, друго свойство – отдаване, вместо получаване. Така светлината поражда душата, въздействайки по определен начин.

Ако в човека действа свойството отдаване, то той има душа. А ако свойството отдаване в него не действа, ако той все още не се е поправил, то в него няма душа. Това не е някаква субстанция, която може да влезе и да излезе, а свойство, което се придобива чрез поправяне.

Оттук и определението: „частта от Твореца свише“. Ако човека има душа – в тази степен той усеща Твореца. Тъй като душата и Творецът са едно и също, същото свойство. Само така може да се разкрие Твореца, така и са Го разкрили кабалистите: те са поправили себе си на отдаване и в тази поправена част са започнали да проявяват новата реалност, новото усещане. Те са го нарекли „висш свят“, а свойството, което цари там, са нарекли „Творец“ (Боре), което значи: „ела и виж“ (бо-ре).

„Творецът“ е това, което се разкрива в поправеното творение.

От урока по статията „Свобода на волята“, 27.05.2011

[44129]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Ако не намирам радост в нищо от земния живот – значи вече съм стигнал до „тавана” на своето развитие в този свят. Вече толкова пъти съм се опитвал да се напълня егоистично и толкова пъти съм се разочаровал, че съм се убедил – в този свят няма напълване. Тоест като че ли със своя растящ егоизъм съм опрял главата си в тавана – и какво повече да правя?

Единственият изход е да променя посоката на своето развитие. И в това трябва да ни помогне обществото, като ни внуши друг подход към живота – че напълването е възможно само при отдаването, при излизането от себе си, от своето его. А колкото и да напълвам себе си егоистично, наслаждението веднага изчезва.

Това се вижда особено добре от примера за съвокуплението (като отражение на духовния „зивуг”) – най-голямото наслаждение, което съществува в този свят на животинско ниво. Но щом човекът постигне удовлетворяване – наслаждението веднага свършва. Защо не продължава още години и не се развива по-нататък?

Тоест виждаме, че колкото и да се напълваш, веднага се опустошаваш. И колкото повече наслаждение има, толкова по-бързо изчезва.

Това е следствие от духовните закони. Ако светлината влиза пряко в кли/желанието, „плюсът” влиза в „минуса” – те се анулират помежду си. Това е като късото съединение – не остава нито желание, нито наслаждение. Започваме да чувстваме пустота вътре в своето желание и празнота от недостига на предишното наслаждение, тоест двойно опустошаване.

И затова, човечеството започва да чувства, че няма на какво да се наслаждава. А всичко е, за да разкрием новия подход към живота – отдаването.

Ако поставя пред себе си екран за егоистичното напълване и мога да се съпротивлявам на егоистичното наслаждаване, то наслаждението не изчезва. Защото, то вече стига до „обличане в отдаване”, Хасадим, до обличането на отразената светлина.

Тоест имам винаги „+” и „ – ” , между които стои съпротивление, което не им дава да се съединят помежду си. Затова, те не се анулират едно-друго, а извършват „работа”, тоест дават ми удовлетворение, възможност да се наслаждавам от противостоенето на плюса и минуса.

И колкото повече има плюсове и минуси, толкова по-голям резултат получавам за своето „съпротивление” – по-голямо напълване. Това означава да се работи „извън” своето желание за наслаждение. Защото самото желание е само проводник, който директно ме дава на късо.

Човечеството, все още не вижда това, но в крайна сметка ще разбере, че не е възможно да се наслади егоистично! Такова нещо не съществува в природата! Можеш да получиш за себе си само на неживото, растително и животинско стъпало, когато вземаш необходимото за живота – и това не се нарича егоизъм. Защото, то ти е необходимо, за да поддържаш своя живот.

Ето защо, насъщно необходимото: нужните калории за деня, не се нарича получаване. Но за всички желания над необходимото, вече трябва да се прави сметка. Вече толкова пъти си се опитвал да се насладиш от тях, вече си гледал този филм много пъти в продължение на хиляди години – сега е настъпило времето да се анализира целия този път, да се разбере, че той не води към радости и да се смени посоката.

От урок по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38437]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да разкрие своето предназначение?

Отговор: Това идва вследствие на въпроса за смисъла на живота: „За какво живея?“ И всеки път този въпрос става все по-високо, издига се над всички въпроси на сърцето.

В моето сърце има множество въпроси/желания, и аз трябва да се ориентирам в тях, да ги построя по реда и да взема най-важния – така, че да не се засенчи. Именно с този въпрос аз трябва да вървя, за да ме поддържат само всички останали – в постигането на отговора на този най-главен въпрос.

Всеки избира своята цел за такъв важен въпрос – това могат да бъдат парите, почестите, властта, знанията. Един иска да стане учен, друг – член на правителството, трети – просто мечтае да се сдобие с успех и да се наслади на живота. А има такива хора, които питат за смисъла на живота.

Но за това вече е необходимо да се свърже с корена, откъдето идва този живот, за да узнае, в какво е неговия смисъл! Получава се, че това е търсене над обичайния земен живот – не вътре в обществото, а над него, откъдето се спуска този живот. Вътре в човешкото общество е невъзможно да се намери отговора на този въпрос.

Аз, някога отдавна, от наивност мислех, че чрез науката всичко може да доведе до разкриването на отговора на този въпрос и да се разбере как е започнал животът, как е възможно от неживото по изкуствен начин да се направи растително, животинско или човешко, и така да се разгадае тайната на живота: откъде се взема той и за какво съществува?

Но в крайна сметка разбрах, че нашата наука не отговаря на такива въпроси, и затова тутакси загубих интерес да се занимавам с нея – като нещо маловажно.

Човек трябва да се постарае да разбере най-важния за него въпрос, най-високото си искане, и да върви с него. И тогава той постепенно ще разкрие как го тегли към все по-високи и по-високи въпроси. А в крайна сметка ще дойде до въпроса: „А кой е Той – Творецът, който ме е създал? Откъде съм се взел, кой съм аз, за какво?“

Това вече е въпрос от степента на Бина, на отдаването, който Малхут пита отвътре. В „Зоар” това се обяснява в статията, която се нарича „Кой (Ми) е създал това (Еле)“. „Ми“ – това е Бина, а „Еле“ – Малхут. До този въпрос човек и трябва да стигне: „Кой е създал това?“ – тоест, кой е създал мен?

И когато той постигне – „Кой“ (Ми), той ще опознае също така самия себе си – това „Еле“. Защото „Еле“ се изяснява само в съединяването с „Ми“.

И тогава той стига до името „Елоким“ (Името на Твореца, състоящо се от „Еле“ и „иМ“), което се облича в него, както е казано: „Да бъде на теб името на Твореца“. Така той постига всичко.

От урока по писмото на Рабаш, 31.05.2011

[44432]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В „Предисловие към науката кабала” Баал а-Сулам пише, че в нашия свят получаващото желание се материализира в цялата своя съответстваща и желана форма. За какво е желано?

Отговор: За поправяне. А иначе защо ще трябва да се спусне надолу по стълбата на духовните светове? Още повече, на най-ниското ниво то преминава през кръгообороти отново и отново, докато придобие правилна форма в наше време. Дори в нашия свят развитието се случва „по разписание” и сега в XXI век ние започваме обратно своето изкачване. Сегашното ни състояние е желаната, съответстващата форма.

Тази точка е била заложена в нас от началото на творението и ние е трябвало да я достигнем. Сега е началото на раждането на човека или творението. До сега е нямало творение. Имало е само желание, развиващо се по зададена програма, за да достигне определено състояние, в което възниква точка на свобода, точката на нашата независимост.

Въпрос: Ние говорим за напълно формирано егоистично желание, но „желана форма” звучи като положително нещо.

Отговор: Разбира се, това е позитивно състояние. Имено така Тора определя смъртоносното егоистично желание, което е набрало пълна мощ. От тук започва творението, защото сега то може да формира, проявява и усеща себе си.

При условие че човек не усеща че е лош, напълно противоположен на Твореца, при условие че не осъзнава целия ужас на това да се намира в това положение, той не би могъл да работи върху себе си. Затова, в границите на процеса на поправяне, това е добро състояние, защото то води до изграждането на човека.

Но ако смяташ, че „добро” е когато се чувстваш добре, тогава добре, продължавай да се чувстваш добре. Но това е безсмислено. В целеустременото състояние човек усеща своята противоположност на Твореца и имено това го мотивира да действа.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[43880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да се включат жените в общото желание на конгреса? Какво трябва да направят?

Отговор: Същото като мъжете. Не разбирам, защо през цялото време жените се отделят. Когато им кажеш, вие сте като всички – също е лошо.

Мъжът се занимава активно с придобиването – както е и в нашия свят. Той е ловец. Занимава се с активната връзка, с излизането, със сближаването с другите. А жената стои зад него и има по-пасивна роля.

Но всичко, което придобива мъжът, преминава след това през жената. И именно благодарение на това, че преминава през жената, в нея се ражда следващото стъпало – и за нея, и за мъжа. Това се случва точно, както е в нашия свят – те заедно раждат следващото поколение. Именно жената продължава развитието, рода.

Въпрос: Заедно с мъжа ми се занимаваме с кабала. Преди, мъжът ми бе на конгреса, а сега ми предлага да отида аз. Правилно ли е да се възползвам от това или е по-добре да изпратя него?

Отговор: Разбира се, по-добре е да изпратите него на конгреса, защото мъжът привлича светлината, а жената я получава и реализира. Ето защо, от вас двамата, по-важно е присъствието на мъжа на конгреса.

Из виртуального урока, 29.05.2011

[44534]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът всеки миг ми предоставя възможност да Го разкрия, то защо колкото и да се опитвам да достигна съединение в мен нищо не се получава?

Отговор: Това не е важно – достигаш ли разкритие или не достигаш, но всеки миг върху теб действа лично висше управление. И трябва да търсиш вътре в себе си: какво Той иска от мен, защо ми е дал това състояние, какво трябва да правя?

В резултат на такова търсене е възможно да разкрия, какво Той изисква от мен, а е възможно, и да не мога. Може би Той нарочно така ме е объркал, за да се нуждая от Него, за да ми разкрие, какво иска. Но в мен трябва да има някакъв  „край на въже”, за който да мога да се придържам.

Казано е: „Всичко, което ти е угодно – само не си тръгвай!” Тоест, прави всичко, само не изгубвай тази кука, с която всеки един момент се държиш за Твореца.

Всеки миг търся как да Го намеря – скрит някъде там, вътре в мен. Поради това се нарича вътрешна наука – “вътрешната част на Тора”. Нали на  мен не ми е нужно търсене отвън – само вътре в мен.

Творецът се намира вътре в човека, вътре в нашите желания. Ние обикновено го изобразяваме, сякаш се изкачваме по-някаква стълба в пространството, но това просто показва, че преминаваме към все по-високи и по-високи духовни състояния, към по-голямо отдаване. Но в същността си цялото наше търсене е вътрешно.

От урока по писмо на Рабаш, 31.05.2011

[44429]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→