Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Не чувствам, че моето напредване зависи от мъжете. Как да ускоря проявяването на това усещане?

Отговор: Има много жени, които се чувстват самодостатъчни – участват в разпространението, гледат уроците, с цялата си душа и сърце са заедно с всички нас. Те не чувстват, че зависят от мъжете. Това не е важно. Те, все пак се включват в нашето общо желание, кли, намират се заедно с нас.

Дори ако жената напълно се отдаде на определена, конкретна работа – в преводите, в обработването на материалите или в нещо друго – това участие покрива всичко. Защото разпространението е практически най-важното прилагане на женското желание – то е подобно на раждането в нашия свят.

Така че, участието на жените в разпространението е най-доброто действие по поправянето. Може би е необходим по-голям виртуален контакт. И аз съм за това, да има добра виртуална връзка. Но дори ако жената е сама и по някакъв начин участва в разпространението, тя пак се намира в нашия общ стремеж да напредваме – точно усеща и напредва заедно с нас.

При мен има много такива примери. Работя с много жени в блога, при обработването на материалите, в преводите, при издаването на книги – и аз виждам тяхното напредване. Дори засега женската група все още да не е добре организирана, все пак те напредват прекрасно заедно с всички – в крайна сметка, с мъжката група.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45364]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес “We”, Ню Джърси, урок 5

Ние дори не осъзнаваме до каква степен сме потопени в егоистичната природа. Нашите клетки, нашите тела, нашият свят, нашите мисли и желания и като цяло всичко, което съществува е просто егоизъм и нищо повече.

Всичко се стреми само да получава, да поема възможно най-много добро за своя лична полза. Това е природата, в която се раждаме и в която живеем, без да имаме никакво понятие, че може да съществува нещо друго освен това.

Въпреки това, ние трябва да преминем от един свят в друг или с други думи, да придобием допълнителен, нов свят, да израснем от точката в сърцето, да я развием в ново духовно „тяло”. Всъщност това е аналогично на нашето сегашно тяло, което само ни се струва плоско, но в действителност се обрисува от сили и вектори. Но вместо да виждаме този образ на компютърен екран, ние го виждаме на 3D екрана на нашето съзнание.

Ние възприемаме реалността на този екран на получаващото желание. Всичко, което можем да получим или възприемем, попада на този екран и спира там, създавайки картината, която виждаме.

Но силите на отдаване са напълно различни. Не можем да ги спрем с екрана на получаващото желание и затова не ги възприемаме. Само като създадем екран в отдаващото желание, ние ще разкрием втората половина от реалността. Всъщност ние няма да чувстваме половината, а почти 100% от всичко, което съществува. Каквото количество светлина този нов екран – намерението за отдаване – ще спре, такъв вид картина ние ще видим на него.

Много е трудно да започнеш да издигаш второ „тяло” от твоята точка в сърцето. За да направиш това, трябва да влезеш в група като в майчина утроба, и да започнеш да растеш в нея. Това изглежда много отблъскващо и нереално на човек. Целият свят е против и  не мисли за това, и не му придава никакво значение.

Затова за нас е много трудно да се фокусираме на групата. Каквото обкръжението счита за важно, това е важно и за нас. Ако светът смята работата в групата за неважна, то и ние я забравяме всяка секунда. Дори ако се опитаме да разпънем конец на връзка, да слушаме за нея и да я поддържаме в мислите си, все пак ще ни изглежда детинска, нереална и наивна и това е защото тя не е важна за големия свят. И наобратно, ако най-нереалното нещо стане важно за всички, тогава ние ще мислим за него, ще говорим за него и ще се стремим към него.

Ето защо ни е нужно „мнението на обществото”, уверението, взаимното влияние, което ни убеждава, че правим нещо истинско и че нашият свят наистина не си заслужава. Какво имаме тук освен временен живот, пълен със страдания? Ако не беше възможността да придобие вечен, съвършен живот през това време, тогава нямаше да има никаква полза от този свят за нас или за нашите деца.

От 5-тия урок на конгреса “We”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39711]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок 2

Ние в никакъв случай не трябва да възприемаме връзката между мъжа и жената като антагонистична. Напротив, трябва да се виждаме един друг като помощ. Ако говорим за обединението на света, тогава първо това е взаимна подкрепа между нейните две части – мъжка и женска.

Тези части идват от общия корен на творението: Творецът или светлината и желанието или съсъда, напълнен със светлина. В допълнение, този съсъд преминава през всякакъв род форми, докато се променя. И вътре в този съсъд ние и двамата – мъжката и женската част – трябва да работим заедно интегрално като в идеално семейство.

Общият събирателен образ на мъжа трябва да работи заедно с общия събирателен образ на жената. Те трябва да работят заедно съвместно, взаимно и ясно, разбирайки природата на всеки един. Мъжът разбира себе си и женската природа, а жената разбира себе си и мъжката природа, и заедно ние действаме усилено и разумно като възпитани, сериозни възрастни, които се стремят към обща цел.

Целта се постига чрез връзката между нас. Написано е: „Мъжът и жената, и Творецът между тях”. Тоест разкриването на Твореца се случва точно в правилната връзка между тях, на екрана, който се появява между светлината и желанието. Така ние трябва да се допълваме един друг взаимно и непрекъснато. Няма нито една част, нито един малък детайл, нито един феномен в природата, в нашите връзки, в нашия свят и в духовните светове, в които няма взаимно допълване, обединение и сливане на мъжката и женската част.

В нашия свят това изобщо не е видно. Ние дори не си представяме това взаимно допълване, обединение и сливане. Но в духовния свят това е необходимо условие. И в зависимост от това, на какви нива сме, тези нива се определят точно от взаимното допълване и обединение, докато се обединим заедно.

Затова, правилното разбиране на нашата взаимна работа е най-важното условие за успех. Бих казал, че няма такъв проблем, който да може да бъде разрешен отделно от мъже или жени. Проблемите винаги се разрешават единия чрез другия, тоест женските проблеми се разрешават чрез мъжете, а мъжките – чрез жените. Тази липса на разбиране, вярването, че е възможно да живеем отделно: „Какво ме е грижа за тях!” (обикновено, мъжете се отнасят така към жените) и „Ние ще разрешим всичко сами и ще направим всичко сами!”. Отношението, което мъжете имат, е напълно неправилно. И естествено, от страна на жените също е неправилно да мислят, че „Мъжете ще направят нещо, ще разрешат всичко и всичко ще бъде наред, и ние ще получим нещо като бъдем до тях”.

Изначално, още от първата крача трябва да има ясен вътрешен контакт. Не трябва да бъде външен, физически, визуален или дори вербален, а точно вътрешен контакт, който се появява чрез висшата сила, чрез следващото ниво, а не директно между нас. Тогава това висше ниво ще се изрази вътре в обединението. Като минус и плюс, а между тях има нещо като резистор или устройство, което започва да работи точно по такъв начин, чрез полюсите, свързани към него.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45377]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: „Изучавайки взаимовръзката на квантите, „порциитe от светлина” и материите – например, на вътреатомно ниво, учените откриват „стълбата” на неделимите величини.

Оказва се, че частицата не може да се движи произволно – тя е задължена да преминава по стъпалата на тази „стълба”. Защо материята се съотнася със светлината по стъпаловиден начин?”

Отговор: Всичко произтича от четирите стадия на разпространяване на пряката светлина. Напредването винаги става скокообразно. Ние натрупваме малки порции енергия, докато те не създадат нужното количество и тогава става качествения скок. После – отново натрупване на вътрешните отклици до момента, когато повече не можем да останем на мястото – и поредното рязко движение на новото стъпало. Принуден съм да премина от непоносимото състояние в следващото, макар че поначало, именно то се е оказало непоносимо за мен. Затова пък, сега е желано.

АХАП на висшето, началото на следващото стъпало ми се представя, на първо време, като нещо мрачно и отблъскващо. Но постепенно, текущото състояние се влошава, започват войни и други проблеми, светът става ужасен и тъмнината отпред вече изглежда предпочитана.

По време на трагедията с кулите-близнаци, хората скачаха от прозорците към явна смърт. В този миг, да останат вътре за тях би било още по-лошо. Така преминаваме от състояние в състояние – точно това са и стъпалата на стълбата. Отначало, настоящото състояние ми се представя като прекрасно, а следващото – като мрачно. След това нахлуват облаци и ми става така зле, че следващото стъпало внезапно просветва и започва да ме привлича към себе си. И тогава преминавам на него.

Изхвърлянето на енергия при прехода от ниво на ниво, когато електронът вътре в атома прескача на друга орбита, е много драматично нещо. Ако можехме още по-дълбоко да изследваме тези явления, щяхме да открием, особено в областта на лазерното излъчване, много любопитни явления…

От урок на темата: „Съвременната физика и науката кабала”, 05.05.2011

[42272]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: По какво се различава въздействието на кабалистичния източник върху мъжа и жената?

Отговор: Източникът въздейства на всеки човек в съответствие с корена на неговата душа. Така че, няма абсолютно идентични нито жени, нито мъже.

Източникът действа различно на всеки човек. Творецът, за всеки е като негов, защото Го разкрива в своето поправено желание. И затова, във всеки от нас, Той е различен и не можем да Го сравняваме.

Когато нашите желания се съединят заедно и желанието на всеки от нас стане едно общо, тоест всеки усети само едно единно общо желание, тогава Творецът, тази обща светлина, става за всички един, единен. А дотогава, ние постоянно се намираме в различни варианти за това каква е тази светлина. Не можем да сравним нашите усещания – а и не трябва да ги сравняваме.

Това се отнася и за мъжете, и за жените – те усещат различно. Защото и „този свят”, мъжът и жената възприемат абсолютно различно. Ние не се разбираме един друг, от „различни светове” сме. Мислим различно, възприемаме всичко по различен начин. Просто сме се научили някак да компенсираме това и да бъдем един до друг. А всъщност, съвсем не си приличаме.

Така е и в духовния свят. До пълното поправяне и сливане на всички усещания на душите, на желанията в едно – до този момент за всеки от нас, мъжката и женската част са два полюса.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45361]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Можете ли по-подробно да опишете правилната насоченост, за която се говори в цитата: „Ако желанието е правилно насочено – това е ключ към успеха“?

Отговор: Човекът в нашия свят се намира в непрекъснато движение. Във всеки един момент ние искаме нещо, насочени сме нанякъде, нещо правим.

Ако моята насока във всеки един момент от съществуването ми съответства на движението на природата, ако не се отклонявам встрани, а се движа в същата посока, без всякаква ъглова грешка, тогава моето движение е оптимално и аз постигам целта максимално и по най-добрия път.

Затова, като контролирам постоянно себе си, правилно ли се движа в мислите, в желанията, в действията, в съответствие с направлението, в което Висшата сила, Природата желае да се движа – това е и ключът към успеха.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45374]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, част 1, п.4. „И останали: свободно място, въздух и празно пространство около централната точка.

И това съкращаване е било равномерно така, че празното пространство се получило напълно кръгло от всички страни, а не във вид на правоъгълник с прави ъгли, тъй като и Безкрайността е съкратила себе си във вид на кръг, равномерно от всички страни.”

От страна на светлината няма никакви стъпала и тя напълва всичко равномерно, затова и Малхут, когато се  почувствала получаваща от светлината, направила равномерно съкращаване. Засега, няма никаква разлика между горното и долното, никакви стъпала – а напълно еднакво отношение към всяко получаване заради себе си, което се е разкрило в нея.

Съкращаването действа еднакво на най-малкото и на най-голямото егоистично желание. Малхут като че ли казва: „Щом не си насочен към отдаване, значи не се отнасяш към мен!” – и отделя от себе си всички тези свойства.

Това е много фин принцип. Той показва чистия, глобалния, безкрайно справедливия и изискващ подход, който ни дава макар и малко да разберем състоянието на окончателното поправяне (Гмар Тикун). Защото при него и най-малкото нещо има еднакво значение – ако макар и малка част от цялото не е поправена, все едно, че не е поправено всичко.

Там може да има милиарди желания, но сред тях няма големи и малки, горе-долу, дясно-ляво, никакви различия. Не е важна природата на желанията: нека един да иска да яде, друг – да пие, трети – да почива. Важно е само дали искаш това егоистично или заради отдаване. Такива строги, избирателни принципи действат в духовното.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 02.05.2011

[42020]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статия №1 от книгата „Шамати” (Чуто): „„Няма никой освен Него” означава, че няма никакава друга сила в света, която да има възможност да направи нещо срещу Твореца.

А това, че човекът вижда, че има в света неща и сили, отричащи съществуването на Висшите сили е така, защото такова е желанието на Твореца. И това е метод за поправяне, наречен: „лявата ръка отблъсква, а дясната приближава”. И това, че лявата отблъсква, влиза в рамките на поправянето.”

Животът на човека може да се раздели на две части: времето, когато е убеден, че всичко идва при него от Твореца, от една сила, от Природата и времето, когато не е убеден в това – забравя, греши, съмнява се, че това е дошло от Твореца, от единствената сила, управляваща цялото мироздание.

На човека специално се дават такива мисли и усещания, за да допълни сам своето отношение към Твореца. Творецът нарочно обърква човека – сякаш има още някакви други сили или скрива Себе си, като ни дава възможност да се убедим сами, че се намираме в пълната власт на Твореца и на никой друг.

И затова, Творецът ни изпраща всевъзможни съмнения, отвежда ни в пълна мъгла, неизвестност и тъмнина. Но от всички най-тежки състояния, от най-дълбокото скриване и неизвестност, трябва да направим единствения извод и да решим, че се намираме във връзка и под властта на единствената висша сила, съществуваща в света.

Въпреки цялата неразбория, объркването на мислите и желанията, които ме разкъсват на различни страни, аз трябва да ги събера всички заедно, около един източник, една причина и да разбера, защо мисля и чувствам по този начин!

Цялото свое „Аз”, своето светоусещане е необходимо да отнеса към една, единствена сила, от която идва усещане към мен, че живея, че съществувам. Цялата реалост ми се представя такава, именно защото това висше желание, висшата сила е поискала да я усетя именно по този начин. Моето усещане напълно зависи от Нея.

Това се нарича „да вървя по пътя на Твореца” – тоест през цялото време да се държиш за Него, като си представяш, че няма никой освен Него. Една сила управлява мен и цялата реалност.

Сега, човечеството започва да усеща това, да свиква с тази мисъл. Започваме да разбираме, че светът е глобална и интегрална система. Постепенно, това ни довежда до мисълта, че съществува само една висша сила, в чието поле се намираме – не е важно как я наричат: Природа, Бог, Творец.

Но тази сила вечно ни обърква, изпраща ни препятствия и пречки, отклонява ни от този път, като пробужда в нас всевъзможни, сякаш, „собствени” мисли и желания, отхвърлящи висшето единство. За броени мигове сме способни да се задържим в мислите и дори в усещанията, че „няма никой освен Него”, освен тази една висша сила, общата сила на природата, която създава и управлява всичко, съгласно своята програма, цел, желание.

Но в следващия миг, този образ вече изчезва, а ние дори не забелязваме това. И след известно време, намираме себе си вече със съвсем други мисли и желания. Така влияе върху човека обкръжението, чрез което Творецът ни обърква, като ни принуждава сами да търсим как да укрепим себе си, за да не ни отклонят от пътя никакви пречки и да се уловим здраво за Него с всичките свои желания.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41548]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как се подготвяте за Московския конгрес, за да постигнете единство и поръчителство?

Отговор: Това е особен конгрес и в навечерието му всички трябва да се присъединим към Московската група и към всички онези, които ще й помагат в организацията.

Трябва да сме готови да направим всичко, което те кажат. Сега решават какво им е нужно за добрата и правилна подготовка, а ние трябва да станем прилежни изпълнители. Те ще казват какво трябва да се направи, какво да се подготви, какво да се разпечата, а ние ще изпълняваме тези поръчения, ще им помагаме във всичко.

Този регион е много важен за нас. Цялата наука кабала е дошла от Източна Европа. Много наши другари живеят там или са се разпръснали оттам по целия свят. Това е нашата инфраструктура. И затова там се крие много голям потенциал за разпространяване и напредване. Там можем да намерим огромен брой нови другари и чрез тях да излезем в още много различни страни.

Знаем какви успехи имаме на руски език с помощта на другарите от този регион. И затова този конгрес се отнася за всички нас, явява се мощно средство за разпространяване на науката кабала по целия свят. Където и да отидем в Америка, в Европа, ни посрещат многобройни пришълци от Русия, вземащи активно участие в работата.

Така че Московският конгрес е много важен и трябва да се устремим към него с всички сили.

От урок по статията „Поръчителство”, 24.04.2011

[41403]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We”, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Написано е в една от книгите, че съществуват духовни обекти. Какви са те?

Отговор: В нашия свят не съществува нищо друго, което да ни свърже с духовното освен особените книги. Тези книги имат духовна значимост, защото те действително говорят за духовното. Четейки ги, човек привлича духовното към себе си.

Най-полезно е те да се четат в група, когато всички се събират заедно с намерение и притеглят обкръжаващата светлина. Освен обкръжението, т.е. групата и книгите, няма нищо друго в света.

Аз настоятелно съветвам постоянно да имате една книга, където и да сте. Ако имате няколко свободни минути, кратка почивка в работата, отворете книгата и прочетете кратък пасаж от нея. Малко по малко ще почувствате, че тя все повече ви притегля, приповдига ви и изменя всички ваши мисли. Нужно е да привикнете към това.

Аз израснах при Рабаш много лесно: тогава нямаше никакви компютри и аз винаги имах книга под ръка. Където и да отидех, аз имах книга в себе си. Така  препрочитах много пъти всички книги. Дори взимах със себе си Талмуд Есер Сфирот – книга, която е трудна за четене по средата на улицата. Но тя съдържа участък с въпроси и отговори и аз ги четях, а също и четях книгата „Зоар” и различни други статии.

Днес ние имаме цяло съкровище от книги. Аз мисля, че всеки един трябва да ги има в къщи. Всеки месец може да четете различна книга, не от началото до края, а там, където я отворите. На това ме научи Рабаш.

По време на нашите разходки, ако той се измореше, ние посядахме за няколко минути. Аз винаги носех книга със себе си. Той произволно я отваряше и започваше да чете. Затваряше я след няколко строфи и продължавахме нашата разходка. И така всеки път!

Направете така: получете порция обкръжаваща светлина за половин или един час, а след това отново и отново – всеки път! Книгата трябва да бъде във вашите ръце. Затова аз съм за публикуването на книги в джобен формат.

От 4-я урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011
[40172]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→