Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Ако всички желания се променят, придобиват различни оттенъци, трябва ли да се стремя към нещо определено или трябва да усилвам желанието в онази форма, която ми е най-близка в дадения момент?

Отговор: Не. Женското желание трябва да е оформено в групово, общо, сумарно, интегрално женско желание, точно насочено към целта. Всяка жена трябва да анализира в себе си своите желания и максимално точно да ги насочва към целта – доколкото е възможно това на всяко стъпало, във всяко състояние, в което се намира.

Но след като тези желания, по принцип са формирани, те трябва да се усещат от мъжете. И те несъмнено ще ги усещат – мъжете са така устроени, че постепенно започват да чувстват женското желание. Това е като в семейството: жената може да не каже на мъжа нито дума, но той чувства как тя, мълчейки го притиска, сякаш посочва, желае, чака нещо от него.

Той усеща това и няма да се успокои, докато не напълни нейното желание – по какъвто и да е начин, той е длъжен все пак да го разреши. Това трябва да усещат мъжете от жените, а жените през цялото време трябва да искристализират в себе си все по-ясно желание.

От 2-ия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45532]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Необходимо ли е да хваля приятелката си, на която благородно завиждам? Ако да, то под какъв ракурс и под каква форма?

Отговор: Мисля, че трябва, защото по отношение на духовното постижение, жените все пак могат да се сближат една с друга, разбирайки, че именно тяхното съвместно желание е необходимо за постигането, за разкриването на следващото стъпало на Висшия свят.

И когато съществува тази трета съставна – висшето следващо стъпало, тогава е възможно сближаването на жените помежду им. Не на нивото на нашия свят, а на следващото стъпало – на нивото на Висшия свят.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45477]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Всички статии от книгата „Шамати“ са предназначени да настроят човека на правилното отношение към себе си (към моите вътрешни възможности, способности, сили, свойства) и към намиращото се извън мен (към хората, обществото, групата, учителя, Твореца, природата), за да разбера, как се изменям, за сметка на какво, по какъв начин трябва да действам, да се приведа в съвършено състояние.

Нашият проблем е в това, че, от една страна, ние нищо не можем да направим сами, защото ние сме само желание: желание за напълване, желание за наслаждение.

От друга страна, ако ние нищо не можем да направим сами, и представляваме само едно желание, което е създадено противоположно на Твореца, на светлината, то как можем да молим да променим себе си, да молим да се изменим, да изискваме, да действаме самостоятелно или чрез други системи?

Тоест, ние се намираме в двойствено положение. От една страна – аз нищо не мога да направя сам. От друга страна – трябва да доведа себе си до такова състояние, когато моята молба, моето желание ще предизвикат върху мен такова въздействие, с помощта на което аз ще се изменя.

Ето тази точка е много сложна за нас. В нея и става неразбирането на човека за неговото правилно взаимодействие със създалата го Висша сила.

Тоест, аз трябва да достигна такова състояние, в което усещам своята пълна несъстоятелност да поправя себе си, осъзнавам и разбирам, че моето изменение може да стане само под влиянието на външна сила.

От друга страна, тази външна сила, която се намира извън мен, е постоянна, и аз по никакъв начин не мога да й влияя. Тя е абсолютна. Аз мога да влияя не на нея, а на себе си, поставяйки се под нейното въздействие именно със своята молба.

Моята молба – това е и моето действие, когато аз променям своето отношение към тази Висша сила и по такъв начин изменям нейното въздействие върху себе си, и тя ме поправя. Тоест, практически, работата става вътре в човека и зависи от неговото желание, от неговото намерение, от силата, от направлението. И при това той се намира в абсолютно, съвършено, неизменно поле. Но работата извършва именно това поле, въздействайки на човека. А той се поставя под въздействието на това поле.

От гледна точка на желанието да се поправи, човекът – е активният елемент. А от гледна точка на поправянето на самия човек, той се явява пасивен – поправя го тази светлина, която се намира извън него, обкръжава го и е непроменлива.

Да се говори за това състояние може много, но то трябва постепенно-постепенно да се образува в нас като определено, точно, вътрешно състояние между мен и светлината, Твореца.

Статията на Баал а-Сулам „Ли шма – това е пробуждане свише, и защо е нужно пробуждане отдолу“ е една от тези, които говорят за правилното съотношение на човека с Твореца, на човека с висшата светлина. Под човек се има предвид нашето желание – по какъв начин то може да се измени, ако правилно насочим себе си под въздействието на светлината.

Свойството отдаване, което ние можем да достигнем и към което постепенно се приближаваме под въздействието на светлината, се нарича „ли шма“ – „заради Него“. А обратното му свойство се нарича „ло ли шма“ – „не заради Него“, тоест заради себе си.

Желанията възникват в нас независимо от нас, не можем да ги регулираме, а ние можем да регулираме само намерението – какво ние желаем във всеки момент, към какво се устремяваме.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.06.2011

[45560]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Какво е това правилно обкръжение за жената и как тя да се възползва от него в състояния, когато ѝ е трудно да работи в радост и въодушевление?

Отговор: Правилното женско обкръжение настройва жената на спокоен постоянен стремеж към анализ и синтез на правилното желание: какво трябва да бъде то; по какъв начин ние, в нашето семейство, женската и мъжката част, да се съединим заедно, за да родим духовната степен.

Ние я раждаме заедно, помежду си, чрез правилното съединение един с друг. Нашият правилен контакт поражда следващата степен. Ето – жената трябва първо за това да мисли и тогава мъжете също ще възприемат всичко правилно и ще действат.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45480]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен Конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок 2

Мъдростта на кабала обяснява, че ако искаме да се върнем към нашия корен (точно това е към което се стремим и е важно за нас), ние трябва да се издигнем над нашата природа към по-висшето измерение, над Махсом (границата, разделяща ни от духовното). С други думи, трябва да извършим действие, противоположно на разбиването на това уникално създадено желание: Трябва да се свържем един с друг отново.

Нашият егоизъм не изчезва във връзката ни; по-скоро ние придобиваме силата да го преодолеем. Така, силата на нашето обединение е 620 пъти по-голяма отколкото е била изначално в момента на нашето създаване, и затова ние чувстваме и разбираме себе си, реалността и Творецът такива каквито са. Затова растем в нашия свят и се развиваме от неживото към растителното, животинското и човешкото ниво, където човешкото ниво предполага подобие с Твореца.

Ние сме се развивали много години на човешкото ниво, докато нашето его е станало толкова голямо, че не можем да се разбираме един друг както преди. В предишните поколения сме били свързани един с друг. Всеки е чувствал, че принадлежи на семейство, че има дом, родители, деца, внуци. Знаел е, че има роднини и приятели, които могат да му помогнат в трудни моменти. Хората са били прикрепени към своите семейства и са живели в големи семейства, родове и племена.

Днес ние бързо се отделяме от нашите близки, а нашите деца се отделят от нас дори по-бързо. Връзката между нас е загубена и ние не чувстваме нужда от нея. Семейството не изглежда като нещо задължително. Няма значение, че сме сами; чувстваме се свободни така. Нашето егоистично желание е пораснало толкова много, че не ни е грижа за нашите роднини и малко се интересуваме от приятелите си.

Преди сме имали много приятели. Участвали сме в различни клубове и сме се срещали с хора, които имат подобни интереси. Днес човек почти няма приятели. Хората предпочитат да бъдат сами. Те са безразлични към страната си и могат да се преместят да живеят на друго място с лекота. Светът е станал кръгъл и без граници.

Още повече, развитието на егото ни е довело до точка, в която сме загубили естествената егоистична връзка помежду си. Егоизмът ни е подготвил за състояние, където можем да се обединим чрез връзките на нова свързаност, която ние реализираме и завършваме, така че всички граници и естествени различия между нас, причинени от нашето его, изчезват и ние можем да се издигнем на нивото (човек), организирано не на нивото на роднинството, а според духовното величие.

От 2-рия урок на конгреса “UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44893]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Къде лежи нашата връзка по отношение на духовните записи, Решимот?

Отговор: Това, което получавам от обкръжението, е ново желание, с което се обръщам към Светлината. Това желание е, което ние наричаме необходимостта от връзка.

Колкото по-силна е нашата връзка, толкова по-високо се изкачваме по стълбата на духовните светове, сближавайки се все повече, обединявайки се и свързвайки се един с друг до Безкрайност, където всичко е обединено. Там ние ставаме една душа.

Всяка индивидуална душа зависи от степента на интегрална връзка, която е постигнала. Например, аз виждам само малка част от това, което ме заобикаля, и това е, което определя моята душа, докато ти разкриваш нещо много по–голямо до теб и то вероятно включва също и мен. Всеки работи със своята душа, докато всяко желание се свърже в една душа.

От урок по статия на Рабаш, 07.06.2011

[44999]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Желанието за наслаждение е създадено от светлината и е противоположно на светлината. Отначало това е просто материал, нямащ никаква форма и създаден „от нищото“ (еш ми аин). А след това Творецът започва да го развива, докато не му придаде формата, която се нарича Малхут на света на Безкрайността.

Малхут на света на Безкрайността – това е съвършената форма на творението, получаващо всичко от Твореца. Но следващото развитие зависи вече от самото него, повече то няма да получи нищо от Твореца. И това трябва много добре да се разбира – като много важен момент в нашето отношение към вътрешната работа, към живота, към реалността.

Всичко е включено в състоянието на света на Безкрайността. А след него, Малхут прави съкращение върху себе си и решава, какво да прави по-нататък. Тя се съкращава, защото чувства срам, внезапно разкривайки, че тази висша светлина, Творецът, напълва нейното огромно желание за наслаждение до самия предел. Тя не разбира, как е могла да си разреши това – само защото отначало не е почувствала, докато Той не е направил това.

Но когато Малхут се усеща напълнена, тя вече не може да изтърпи това състояние от страшното несъответствие на своята форма, и усеща срам. И тогава тя започва да действа сама, точно като Твореца.

Но Творецът – е единственият, който действа. Така че, какво означава това, че Малхут извършва някакви действия – съкращава се, строи на себе си екран за намерение, заради отдаване, решава да получи повече или по-малко? Защото всички действия, започвайки с Първото съкращаване (цимцум Алеф) и нисхождането на световете надолу от света на Безкрайността – всичко това са действия на Малхут.

Защо се счита, че всичко се извършва от Твореца, ако всичко, което Той е направил – това са първите четири стадия на разпространение на пряката светлина?

Но работата е в това, че Той е внесъл вътре в Малхут цялата програма, и тя действа, само изпълнявайки всичко, което Той е замислил за нея. Ако погледнем от тази гледна точка, то така ние действаме до самия Край на поправянето – няма никой, освен Него, и Той единствен действа.

И странно, как може да бъде това – какво тогава означават всички тези съкращения и различни желания, защо аз трябва сам да се включа в групата, да се вдъхновявам от нея и да привличам светлината? Нима това се нарича, че няма никой, освен Него? Точно обратното, аз действам! На кого тогава е дадена свободата на избор, ако не на мен?

Но работата е в това, че всичко това вече е било приготвено и включено в Малхут на Безкрайността до съкращението. И всичко, което се случва – се случва в нея. А движението става тогава, когато Малхут усеща недостиг, неудобство в себе си, и трябва да компенсира това чувство, отношение, състояние.

Това са вътрешни движения, произтичащи от необходимостта да намери вътре в себе си оправдание и да компенсира всяка преживявана ситуация. И затова тя е принудена постоянно да работи със своето желание за наслаждение, разкривайки неговото зло, за да се постарае да го компенсира до последната капка.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.06.2011

[44978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Бина израства и набира сила за сметка на това, че иска да стане отдаваща, подобна на Твореца, на Кетер, а Малхут – за сметка на това, че иска да получи още повече светлина Хохма, отколкото идва към нея от Твореца. Защото тя иска да Му отдава! А това означава, че трябва да получава повече от Него. С това се определя степента на нейното отдаване.

Напълването, което Творецът изначално дава на Малхут и което има в нея в света на Безкрайността, преди тя да започне да работи – това е едва най-първото, „неживото” ниво, Нефеш-де-Нефеш. Такава е била Малхут от света на Безкрайността преди всички съкращавания. Защото творението е било неспособно да почувства повече!

Но после, творението започва да мисли как да се съкрати, как да си направи анти-егоистичен екран, как сега да отиде с този екран при Стопанина и да каже: „Дай ми повече светлина – аз искам повече да Ти отдавам!”

Защото Стопанинът иска творението само да получава от Него – това Му доставя удоволствие. И творението му носи още по-силно желание. Той ме е създал малко бръмбърче, а аз иска да му дам желания с големината на Безкрайността и да му позволя да ги напълни, защото искам Той да се наслаждава.

И затова Му нося ново желание. В Малхут на Безкрайността до съкращаването съм имал само един грам желание, в светлината Нефеш де-Нефеш – почти неподвижно. И в сравнение с това, в края на поправянето, мога да му донеса желание, което в „ТАРАХ” е (620) пъти по-голямо, със светлина НАРАНХАЙ. Ние не можем дори да измерим, колко е по-силна тази светлина.

Но защо правя всичко това? Искам да донеса на Стопанина огромни съсъди – желания, за да може Той да ги напълни и да се наслади.

Моето наслаждение е в това, че Той се наслаждава. А Неговото наслаждение е в това, че Той напълва и наслаждава мен. Ние се изпълваме един друг. И няма защо да се срамувам, че имам толкова големи желания и моля Той да напълни. Защото съм уверен, че правя това само, за да Му доставя удоволствие и само „От Него ще заликува сърцето ми”

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.05.2011

[45305]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Аз виждам в света не само лошото, но и доброто. Лошото трябва да открия в себе си и да го поправя. А какво да правя с доброто?

Отговор: Всъщност, нищо хубаво във външния свят няма. Това е рисунка на моя егоизъм. Ако аз правилно се устремявам към целта, то започвам да виждам добрия корен във всичко, което ме заобикаля, защото започвам да виждам в това проявата на Светлината, Твореца. А това се проявява само в онова усилие, в което аз се устремявам през този свят към целта. Аз не смятам, че трябва да обръщам особено внимание на този свят, да го анализирам. Започвай през него да се устремяваш към целта и той с всичко това ще се приближи, ще измени своята форма.

Ти ще откриеш, че добро няма, ако ти не присъединиш към него своето правилно намерение. Доброто – просто ей така, не съществува. Има едно голямо, повредено желание, което се превръща в добро чрез намерението за отдаване, с намерение да работиш за благото на другите.

От 7- я урок от конгреса в Москва, 12.06.2011

[45497]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

За онзи, който се намира само в егоистичното желание и не трябва да се издига по стъпалата на отдаването – религиозните рамки са добро състояние. То дава на човека усещането за съвършенство, оправдание за всичко ставащо в този свят, подкрепа от обкръжението. В това има много положителни моменти.

Проблемът е само, какво да направи, когато настъпи времето, което го задължава да се издигне на следващото стъпало? Подобно на нашето време, когато вече трябва да се издигнем в духовния свят.

И тук започва кризата в религиозната среда. Религиозният лидер престава да бъде авторитет за човека – и той започва да търси нещо друго. Разрушават се неговите предишни идеали. Затова в юдаизма е имало такъв период на масово излизане от религията, който се нарича „Аскала” (просвещение) – рязък преход, когато са започнали да се пробуждат нови желания, тоест в света идват души от нов тип.

И те са търсили някакво по-дълбоко напълване, освен простото отменяне на себе си. Тоест искали са такава отмяна на себе си, която би им помогнала да се издигнат. Но не са научили това в тяхната среда, защото то, вече се отнася към науката кабала. И тогава, хората започнали да напускат религията, защото повече не можели просто така да отменят себе си.

И днес се случва същото. Религиозната общност се опитва някак да се бори с това и тази борба е напълно оправдана. Казано е: „Онзи, който е ударил животното – трябва да плати”. Тоест ако нанесеш удар на душата, която не е готова да се издигне от своето стъпало, трябва да компенсираш това. Ако лишаваш човека от възможността да се преклони пред авторитета, той може да загуби спокойствие и увереност в живота си, усещането за защита. И тогава, какво ще му остане?

Трябва да внимаваш да не го хвърлиш така, че да бъде като висящ във въздуха. Той е имал Рав, религиозни рамки, традиционна структура, която го е успокоявала и е поддържала спокойното протичане на живота. Ако го извадиш оттам, преди всичко трябва да се погрижиш да компенсираш с нещо всичко това. Иначе не бива да го правиш. Затова отказвам да приемам за свои ученици ортодоксални вярващи.

Не искам да създавам в тях критично отношение към живота им и към самите тях. То е необходимо, за да се издигнеш по-високо – но докато това не стане, човекът ще остане без каквато и да е подкрепа и връзка със своето обкръжение. Не искам да се стига дотам, затова не приемам религиозни.

В това отношение, не е необходимо да се притесняваш за светския човек – при него няма никакви рамки. При всички случаи няма да му навреди, ако малко се докосне до святостта.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44591]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→