Въпрос: Какво означава това, че Фараонът е обсебил човека и взима от него цялото напълване?

Отговор: Фараонът ти дава възможност да си заработиш знание, да се учиш, да се съединяваш с другите в групата, а после ти изведнъж откриваш, че всичко това не се отнася към духовното, а се е извършвало заради съвършено материален, егоистичен интерес. Оказва се, че през цялото това време, ти си работил за своето его.

Минали са толкова месеци, вложил си толкова сили – а егоизмът ти се смее в лицето и казва: ”Забележително, аз добре припечелих на твой гръб!” И стои встрани, пресмятайки парите – ти си работил, а цялата печалба е отишла при него.

И така става всеки път! Аз виждам, че всички мои усилия до този момент, каквито и да съм правил: в ученето, в разпространението, в групата – изтичат между пръстите ми, не оставяйки даже помен от себе си. Нищо не остава от усилията ми, преживяванията, вътрешната работа, напрежението – къде се е дянало всичко? Всичко е пропаднало вътре в егото, което е погълнало всичко това в себе си.

За това е написано: ”Ще погълне сила и ще изригне” – само в края на цялата работа, след всички египетски наказания, егоизмът връща обратно всичко погълнато, и тогава човек получава всичко това и с него се издига над егоизма.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.04.2011

[40348]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

На пътя ние се сблъскваме с многочислени противоречия, с различни ”слайдове”, които никак не ни се отдава да съвместим.

После те идват в съответствие, а засега избирай това, което повече ти подхожда за стремежа към единството. И ако ти вече правиш критически анализ, то може само при условие, че това не те отклонява от пътя.

Объркването е добро тогава, когато ни позволява да ускорим обединението си. Първата работа е, да хванеш единството, макар и малко – а после започвай да повишаваш силата му, отново и отново преодолявайки ”неяснотите”. И никога не губи курса към целта.

И това е нашата работа. Благодарение на нея човек започва да разкрива истинската действителност, правилното възприемане на реалността, единството на Исраел, Тора и Твореца. Той издига молба за поправяне и всичко в очите му постепенно се свързва в едно. А всичко, което все още се губи от картината, показва къде да бъдат насочени усилията.

Главното е да се улови единството и да не се изпуска, само добавяйки към него още и още. И затова за никакви падения след конгреса не може да става въпрос. Падението ти всеки път го разкриваш сам. Отделяйки се от единството и присъединявайки се към него отново, добавяйки усилия, пробивайки си път през мъглата, ти неотклонно вървиш напред и подготвяш себе си за поредната атака.

От урока по статията из брошури към Песах, 14.04.2011

[40655]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес:”WE!”, Ню Джърси, урок N:4

Въпрос: Може ли жената да даде своя принос за достигане на духовната цел чрез музиката?

Отговор: Музиката – това е език, това е изразяване на усещането на човек чрез звуците, чрез техните оттенъци. Само, че този език е по-конкретен и по-абстрактен. Ние използваме всички тези неща.

Сега ние не знаем какви са били песните по време на епохата на „Зоар”, във всяка епоха са съществували собствени средства за изразяване на вътрешните усещания.

Затова, ако ние можем да съчиним музика, която да ни помогне да предадем чувствата си, – било то джаз, или рок, или някаква друга, – аз ще се радвам да чуя всичко. Защото така моите другари, моите ученици изразяват стремежа си към духовното. Книгата „Зоар” ни предава духовни усещания, описвайки различни звуци, цветове, букви и техните съчетания.

А що се отнася до жените и изразяването на духовния им стремеж чрез музиката, – няма никаква разлика между мъжете и жените.

Въпрос: Моят въпрос се отнася повече за културната ни програма. Могат ли жените да пеят на сцената, да свирят на музикални инструменти?

Отговор: В природата е заложено така, че жената, гледайки на мъжа, вижда вътрешната му същност. Мъжът може да скача, да пее, да свири на музикални инструменти, и жената вижда у него не евентуален сексуален партньор, а израз на неговия вътрешен стремеж. И това не я откъсва от връзката с духовното, защото имено чрез мъжа, предавайки му своето желание, тя намира духовния свят.

А когато мъжът гледа към жената, това извиква у него съвършено други чувства, които никак не са свързани с духовния свят. Действително ние сме устроени така. Мъжете, преди всичко, виждат у жената сексуален обект. Това също произлиза от висок духовен корен, но чрез нашата призма това се проявява в животинска форма. И затова видът на жената откъсва мъжа от духовното. Много жалко, ако се случва това, ако ние самите си създаваме такива пречки.

Ето защо на сцената – има само мъже. Защото те са слаби. Но няма никаква дискриминация, всичко идва оттам, че в секундата, когато мъжът види жената, той губи намерението си към духовното. Той гледа лицето ѝ, фигурата ѝ, цвета на косата ѝ – него го интересува само външността. А жената вижда вътрешното.

Въпрос: А Интернет подходящ ли е за това?

Отговор: Не е важно какви средства се използват. Просто от опита в нашия живот виждаме, че това пречи. Такава е природата ни. Затова, колкото по-скромно се държи жената, толкова повече възможности това дава на мъжа да достигне духовното. В мъжа преобладава повече животинската природа. Той оценява жената по външната ѝ красота. Това трябва да се отчита и да му се помага.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40180]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N: 2

В тези дни, когато се събираме заедно, ние трябва да се постараем да се почувстваме ”прозрачни” за светлината и да се съединим. И не е важно, че сега не можем да направим това. Това е същото, както и при децата – трябва просто да играем на това, както е казано: ”Положил усилия – и намерил!”

Това се оказва много странно искане. Защото в обичайния живот, ние сме възрастните, сериозни хора, а не малките, наивни деца. Ние сме свикнали, че изпълнявайки някакви действия по определена програма, можем да достигнем до желания резултат.

А науката Кабала включва в себе си всички останали науки и ни обяснява цялото мироздание, включително и нашия свят – най-малкият от всички светове. И при това тя издига такова странно искане – сякаш това не е строг, научен закон, а някакво вълшебно чудо?

Но всъщност, този закон е изложен само в такава форма, колкото да преминем ние от една природа към друга. Ако ти изпълниш определени условия, работейки в това състояние, в което се намираш сега и положиш необходимите вътрешни усилия – тогава ще разкриеш следващата степен.

Твоят вътрешен потенциал достига то такова ниво, че ти се издигаш на по-високо стъпало. И всичко това се подчинява на ясен закон.

Макар и това да се нарича ”находка”, защото ти сега намираш това, което не си могъл по-рано да видиш, да почувстваш, да си представиш в себе си, в своя егоизъм! Но всички тези стъпала, по които ние се връщаме обратно към върха, издигайки се по светлинния конус, точно съизмерват ”твоите усилията и находката”, и новите ”усилия и находката” вече на следващото ниво. Така ние се издигаме.

Затова е необходимо днес да сключим между нас ”джентълменско споразумение”, всички ние да полагаме вътрешни усилия и да се съгласим, че сме се събрали днес тук, за да се постараем да се съединим.

И няма съмнение, че всеки един миг ние ще усещаме огромни спънки, отдръпване и ще забравяме за тези условия – но това не е важно! Това е знак, че ние все още не сме положили достатъчно количество усилия и трябва отново и отново да се обръщаме към тях: сякаш старт и стоп, старт и стоп – „вход” и ”изход”.

И колкото повече такива ”входове и изходи” има, колкото по-голяма бъде честотата им, толкова по-бързо ние ще успеем да напреднем. От това зависи и качеството на нашата работа. Ние виждаме даже в обикновените технически устройства, че колкото по-голяма е честотата, на която те работят – толкова по-качествен е приборът.

А духовния свят, е писал още Рамбам, велик кабалист от 11в., се намира на скорост по-висока от скоростта на светлината – и то във време, когато обикновените хора въобще не са знаели какво е това светлина, и че у нея има някаква скорост (още дълго време чак до Айнщайн и теорията за относителността).

И това действително е така, ние трябва да достигнем висока честота.

Затова, първо е необходимо да се включим в тази игра и да се постараем по всяко време да останем ”прозрачни” от егоизма, за да се съединим в своите точки в сърцето. Постоянно да проверяваме, изпълняваме ли тези условия, и във всеки миг да се стараем да достигнем все по-голямо съединение.

И в мига, когато приключваме с тази работа – ние се издигаме. В това се и заключава духовната работа, която остава такава до самия край на поправянето (Гмар тикун). На всички стъпала, по които се изкачваме, има ”усилие”, идвайки на едно стъпало, и след това скок на ново ниво – „находка”, и отново ”усилие – и находка”.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40055]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N:3

Въпрос: Как да избегнем разрушаването на духовния храм, който ние сега строим между нас?

Отговор: Науката Кабала говори за това, че всички разрушения, и въобще всички събития, случили се досега по света, – са били необходими.

Всичко това е било необходимо затова, за да успеем да съединим заедно двете сили: силата на Твореца и силата на творението, силата на Бина и силата на Малхут, да ги внедрим една в друга, да ги смесим помежду им. Тогава природата ни ще включи в себе си свойствата на Твореца и ние ще постигнем подобие с Него.

С други думи, ние ще останем в егоистичната си природа, само ще придобием външната Му форма – формата на силата на отдаване, която се и нарича Творец.

Но ние сами не можем да съединим тези две природни сили. Защото в духовния свят, в това духовно поле, – „минус” и ”плюс” не се съединяват помежду си. Те могат да се приближат една до друга само при условие, че тях ги ”развалят”. Колкото са по-противоположни, толкова повече те се отдалечават и обратно: колкото тази противоположност е по-малка, толкова в по-голяма степен те се съединяват помежду си.

Да се внедри ”плюс” вътре в ”минус”, силата на Твореца в силата на творението – това е невъзможно. Даже в нашия свят технически не бива да се съединяват помежду си две противоположни сили, а само с помощта на взрив. И тогава, за сметка на силата на удара казваме, че един метал може да влезе вътре в друг и да се разпространи в него.

Същият този процес е станал и в духовното, и се нарича разбиване на духовния съсъд/желание – разрушаването на Първия и Втория храм.

Духовното състояние се определя от силата на светлината Хохма или силата на светлината Хасадим. Тогава разбиването е било длъжно да се разкрие на тези две нива. Съответно това се и нарича разрушаването на Първия и Втория храм.

След като са се разрушили тези два Храма, в продължение на 2000 години, е произтекло смесването на Бина и Малхут, което сега завършва. Всъщност, този процес вече е приключил в средата на двадесети век, и на основата на това смесване е започнало поправянето.

Ние – сме първото поколение, встъпващо в този процес на поправяне. А поправянето повече не може да доведе до разбиване. Защото всички разбивания са произтекли затова, за да се съедини силата на Твореца със силата на творението и с това да дадат сила на творението да се уподоби на Твореца.

Затова не трябва да се страхуваме от разрушаването на Храма (от ивр. бейт а-микдаш: ”бейт”-дом, кли, а ”микдаш” – святост, отдаване, любов) – на нашето общо кли. Защото разрушенията са били необходими за това, за да се осъществи правилно това съединение.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39837]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N:3 

В духовното, както и в материалното, аз не избирам своите изначални, базови свойства. Чувайки за някакво обкръжение, за някаква група, мен ме тегли натам – и това също не е мой избор. 

Изведнъж аз се оказвам сред другарите от световната група ”Бней Барух”. С какво се занимават те, аз и не знам, но чувствам, че тук се крият отговорите на моите въпроси, успокоение от разочарованията ми. Че нещо тук е способно да ме умиротвори. В живота си аз чувствам пустота, горчивина, а тук има някаква сладост. 

Аз не знам защо и откъде е това усещане. Ако попиташ новодошлите, те ще ти отговорят с думи, чути от нас, сами не разбирайки смисъла на казаното. Така човек започва духовния път: той идва, и сам не знае откъде и как. С какво се отличава това от материалния живот? 

В материалния живот аз се развивам без всякакъв избор. Родителите, обществото, просветната система – нищо от това аз не избирам. От друга страна, в духовното не мога и крачка да напредна от капката семе, от точката в сърцето, ако не направя избора – да се приобщя към духовното лоно. А лоното за мен – това е групата. Аз съм длъжен да се прилепя към ”стената на матката” в течение на ”трите дни на прикрепяне”, да се присъединя към групата така, както семето се прикрепя към стената на матката в материалния свят. 

А след това, във всеки миг от живота си аз съм длъжен още по-крепко да се споявам с групата, за да получа от нея храна, за да може всичко, което е в групата да протича през мен. И тогава аз ще раста в нея, както плода в майчината утроба. 

Как се случва това? Моят егоизъм постоянно расте и ме отблъсква от групата. А аз, в отговор съм длъжен, напротив, да се прикрепя към нея още по-силно. Прикрепяйки се към групата, чрез егоистичната си ”плът”, аз израствам в своите първи девет сфирот, докато не приключат деветте месеца от зачатието. И тогава се появявам в света. 

На този път аз преминавам през много процеси. Раста в положение ”главата нагоре” – с други думи, трябва да видя в групата всички желания и достижения. И да работя с другарите, издигайки ги над себе си. Затова аз и ги избирам в обкръжението си, намирайки се сред тях. Аз им се отдавам, подобно на това как зародишът е изцяло предан на майката в утробата ѝ. 

Благодарение на това тя не чувства в нея чужда част, тези няколко килограма плът не са чужди за организма ѝ. Плодът се отказва от себе си пред майката, а човек се отказва от себе си пред групата – и тогава получава всичко, което е в нея и така расте. 

А в края на деветия месец той се преобръща с главата надолу – забравя всичко, което е успял да научи, анулира ”АЗ-а”, който е бил у него на тази степен, и е готов да се издигне на по-високото стъпало.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39683]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок 7

Въпрос: Имам въпрос за отделянето от този живот. Става така, че желанието за Твореца извежда човека от материалността.Като че ли се насилвам да обичам детето си, съпруга си, семейството си и да ходя на работа, защото трябва. Като че ли е игра. За една жена това е безкрайно мъчение, тоест вътрешно ти си в желание, но живееш в този свят така сякаш играеш игра.

Отговор: Наистина е така. Човек не може да се разкъса между две, три или пет желания, тъй като може да има само едно желание. Какво е решението тогава?

Чувал съм същия въпрос и от мъже, и от жени: „Как мога да продължа без да загубя желанието за този свят, моята работа, семейство и близки? Как мога да правя всичко това, ако по-голямото желание изяжда, потиска и анулира по-малкото?”.

Това се случва, ако ти не свързваш и не приемаш всички тези желания като идващи от един източник. Ти трябва да ги събереш, свържеш и да направиш такава каша от тях, че да премахнеш напълно всички разлики. Желанието за детето, съпруга, Твореца, групата, родителите и целта на творението трябва да бъдат обединени. Трябва да се „нанижат” всички като на шиш.

Ако това не е така, то твоята работа не е цяла и ти не си цял в своя стремеж. Това не може да е, тъй като на нас ни е дадено такова разнообразие от желания в нашия свят, за да ги съберем и видим като едно.

От 7-мия урок на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45501]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да станеш мъдрец в кабала?

Отговор: „Мъдрец” е човек, който е придобил мъдрост (Хохма). Но светлината Хохма е в абсолютен покой и за да я получим, ние трябва да притежаваме светлината Хасадим (милост), „дрехи”. Това означава, че един мъдрец се уважава не заради неговата „мъдрост”, а защото той е направил себе си дреха от светлината Хасадим, в която е могла да се облече „мъдростта”, светлината Хохма.

Ние считаме Твореца за мъдрец. Един мъдър човек се счита за „Талмид Ахам” – „ученик на мъдреца”, тъй като той учи как да придобие мъдрост (Хохма) и да позволи на Твореца да се облече в него. Ние уважаваме кабалистите за антиегоистичните екрани и вярата, която са придобили, благодарение на които мъдростта на Твореца се е облякла в тях. А не че те просто са станали по-умни по естествен начин. Затова те се наричат „ученици на мъдреца”, Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[45313]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има строга забрана: никога не трябва да се говори за вътрешните си състояния. В крайна сметка, много от приятелите все още нямат антиегоистичен екран и могат да ти навредят със своята завист, омраза и гордост дори без да искат.

Те привидно не искат да ти навредят, но липсата на тяхното вътрешно поправяне ги принуждава да го направят, ако видят, че ти си над тях и имаш повече вдъхновение, ако си постигнал по-голяма връзка и си се приближил по-близо до целта. Този, който все още не е постигнал поправяне, не може да търпи това и ще ти навреди.

Ако започнеш да споделяш своите вътрешни усещания, ти предизвикваш огън върху себе си. Написано е, че 99% от всички провали се случват заради „злото око”. Това не е някакво мистично суеверие, в което хората вярват, а е нормалната завист на някой човек към теб.

Всъщност ние съществуваме в системата на сили и свързани желания. Този, който ти завижда, намалява твоята сила. Вместо любов и свързване, ти предава негативна сила.

Ако просто се случва във външния свят, няма какво да направим за това, защото светът все още не е поправен. Но ако се случи с приятел в групата и още повече, ти си виновен за провокацията на такава реакция, излиза, че ти си навредил и на него, и на себе си. Ти си този, който е причинил това „зло око”, а не е виновен приятелят ти, защото той все още не е достигнал поправяне.

Системата от закони ни принуждава да действаме по такъв начин. Силите на завист, омраза, гордост, жажда за власт и слава стоят противоположно на позитивните сили на любов и отдаване. За да позволим на позитивните сили да действат в нас, ние трябва да бъдем скромни.

Кабалистите обясняват как трябва да използваме всички тези сили, така че те да спомагат за добро, ефективно и бързо напредване.

От урок по статия на Рабаш, 26.05.2011

[44030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Науката кабала се разкрива не сама по себе си, а защото хората в своето развитие я разкриват. Тя разказва за това, че, според схемата на мирозданието, ние отново трябва да стигнем да нашата изходна точка.

Изначално е било създадено едното желание и това първо състояние се нарича „свят на Безкрайността“. В това състояние желанието и светлината, която го е създала, се намират в абсолютно подобие, в абсолютно сливане, в абсолютно взаимодопълване. Тук желанието се напълва със светлина, но това е само зачатъчно състояние на бъдещото творение – то още нищо не усеща.

И затова отначало то трябва да стане противоположно на Твореца, противоположно на светлината. За да се отдели напълно от Източника, творението преминава през пет особени етапа на своето развитие, които се наричат „светове“. Така става нисхождането на това желание, тоест неговото последователно отделяне от първоначалното състояние.

Първият свят се нарича Адам Кадмон. „Адам“ – това е праобраза на бъдещия човек. След това световете Ацилут – свят на създаването, Брия – свят на еманацията, Ецира – свят на творенето и Асия – свят на „действието“. Пет свята, пет последователни низхождания, огрубяване, скриване, излизане на светлината от желанието, което тя напълва. Всяко следващо състояние – е сякаш същия свят на Безкрайността, само светлината там се намира в по-скрит вид.

Ние с вас и днес се намираме в света на Безкрайността – няма нищо друго. Само, че това състояние е скрито от нас зад много вътрешни закриващи екрани. Трябва само да ги разкрием, да ги смъкнем от себе си като кори, – и тогава постепенно ние започваме да усещаме себе си в истинския си вид.

Това прилича на човека, който лежи в безсъзнание. Такова е нашето състояние под номер две – тук, в този свят. Тук ние се намираме в абсолютно скритие, сякаш напълно сме загубили съзнание и пребиваваме, както ни се струва, в някакви вътрешни флуктуации.

Ако ние произведем над себе си определени усилия, да дойдем в съзнание, то постепенно ще се издигнем към нашето изходно състояние. Само че вече то ще се нарече „трето”.

Това е същият свят на Безкрайността, към който ние се издигаме абсолютно по същите стъпала на световете, които сме преминали по степента на нашето низхождане, когато сме губели усещането за съвършенство, пълното намиране в светлината. Постепенно, издигайки се по същите стъпала, ние ще усещаме постижението – изхода от безсъзнателното състояние в съзнателно.

Първият изход от безсъзнателното състояние в съзнателно се нарича „граница“, или „махсом“. Главното за нас с вас е да преминем този „махсом“, да излезем от абсолютното откъсване за усещането на общата природа.

Сега ние усещаме природата само във вида на нашия свят, възприемаме я не чрез духовните желания. Ние с вас усещаме света в напълно прекъснато състояние, не-използвайки тези инструменти, които имаме от пълния обем на мирозданието.

Ние усещаме себе си чрез нашите пет органа на чувствата: обоняние, осезание, зрение, слух, вкус, тактилно усещане. По такъв начин, нашето самоусещане се пропуска през животинското ни тяло. А след това вътре, в нашия мозък, възниква определена картина. В задната част на мозъка ни има своего рода „екран“, на който се проектира всичко, което ние възприемаме. И всичко това се събира в една картина на света.

Това съвършено не е това, което се възприема при излизане от безсъзнателното състояние. В момента, в който преминем махсом, ние започваме да усещаме съвършено други състояния, започваме да усещаме светлината вътре. Нашето желание получава в себе си напълване с наслаждение, знание за истинския свят – и тогава в нас се рисува именно такава картина.

И така, замисълът на Твореца, изначалният замисъл на светлината се състои в това, да създаде желание (светлината е първична, желанието – вторично) и да стане това желание, т.е. творение, равно на светлината по статус, по мощ, по усещания. Естествено, това състояние лежи над нашия свят, тоест над времето, пространството, преместването, над разделянето на живот, раждане, смърт – над всичко това. Разкривайки в себе се това ново усещане, ние ще усетим себе си съществуващи вечно, както цялата природа. Ние ще престанем да се отъждествяваме с „животинското“, което съществува тук, в този свят. То сякаш изчезва от възприятията ни, като най-малкото наше усещане.

Така, че човекът, идвайки в съзнание, може някак да си представи себе си, да си спомни, какво е станало с него. Това усещане е останало някъде, но то е такова малко, такова нищожно, такова ниско по капацитет, по мощност, че потиска осъзнаването на това, че се намираме в огромен нов свят – безкраен, вечен и съвършен.

Ето този махсом ние с вас трябва да преминем.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45353]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→