Въпрос: В навечерието на предстоящия Московски конгрес, Вие казахте, че е време да привикнем към виртуалните конгреси и да почувстваме дори по-голямо съединение зад екраните. Какво означава това?

Отговор: Конгресите са напредък. Но в допълнение към тях, ние трябва ежедневно да поддържаме връзката между нас и непрекъснато да я усилваме. Благодарение на конгресите, ние създаваме импулс за обединение, а в периодите между конгресите е необходима непрекъсната връзка, укрепваща ден след ден.

Няма друг избор: ние трябва да достигнем до „кръгъл”, глобален, интегрален свят. Това не са просто слова. Ние не можем да разбием връзката след тридневен конгрес, връзката трябва да лежи в основата на световния дневен ред. Това се иска от нас.

Затова трябва да развием помежду си такова взаимоотношение, което ще ни позволи да поддържаме връзката дори виртуално, без да се виждаме или чуваме. Затова, на първо място, се появи интернет, за да помогне на целия свят да се свърже в здрава взаимовръзка и да се предвижим от материалното, виртуалното обединение към духовното. И ние сме длъжни да използваме това средство.

Затова аз предлагам нашите бъдещи конгреси да бъдат малки, за около хиляда-двехиляди приятели, които се събират в един и същ регион. А останалите ще участват виртуално, което изобщо няма да им попречи. А напротив, всеки един живее в едно общо състояние и „виртуалните” участници въобще не чувстват слабости в обединението с участниците на физическото място.

Това ще ни позволи да имаме много конгреси през годината, а и ще можем да поддържаме неразривна връзка всеки ден през годината. Нека спрем да харчим много пари за два големи конгреса в годината, след които изпитваме падение и се спускаме в предишното състояние. Аз искам да пренеса акцента от физически на вътрешен конгрес, а с него на ежедневна вътрешна взаимовръзка. Това е много важно. Иначе няма да можем да изградим мястото за разкриването на Твореца между нас.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40975]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да ускорим преди конгреса в Москва, така че да не се задоволяваме с инерцията от предишните конгреси?

Отговор: Конгресът се прави в много важен регион. Много хора се отнасят с пренебрежение към Източна Европа, но точно тук методът за поправяне е получил нов тласък. Особени условия на време и място, което са се материализирали там, са дали подем на съвременната форма на метода, който ние се стремим да реализираме сега.

Поне половината от хората, които учат активно с нас, идват от там. И това не е случайно: и тайно, и явно кабалисти са действали в този регион в продължение на векове, давайки на нацията сериозно образование и приближавайки я до духовното.

Ето защо е жизненоважно да подготвим себе си за идващия конгрес. Там е скрита голяма сила, както и в целия руско-говорящ свят. Нека се надяваме, че ще бъдем способни да се обединим силно и да превърнем конгреса в мощно събитие.

Ще имаме три интензивни дни, седем лекции, различни събития, срещи на приятелите и т.н. Трябва да се опитаме да бъдем заедно с всички сили. Ако се свързвате с нас виртуално, опитайте се да се свързвате на живо възможно повече.

Конгресите много ускоряват нашия прогрес. Вчера, например, имахме чудесна вечер, посветена на празника Шавуот. Почувствахме, че не мина напразно, че хората се проникват от нашето послание. И няма значение, че сме инвестирали много усилия и средства: струваше си. Имаше чувство на обединение, на сплотеност, желание да се свържем, да се променим към духовното. Чухме откъси от работите на Баал а-Сулам и Рабаш и техни мелодии – всичко това оказва голямо влияние върху хората.

В нашия свят няма по-мощни средства от тези. Сега и говорим по отворено; използваме по-прост език. Нови думи се появяват, а по-рано условията все още не са били добри за това. Те се появяват в отговор на вътрешната нужда на хората.

Всичко това радва сърцето. Надявам се, че това ще донесе големи, истински промени в нашия свят и ще видим тази криза като трамплин към бъдещето на човечеството. Днес ние стоим на прага на новата парадигма на целия ни живот. Баал а-Сулам пише, че това вече е очевидно и се потвърждава от изследванията.

Така че нека се постараем.

От урок по статия на Рабаш, 07.06.2011

[44993]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока понякога мисля как да привлека светлината, а понякога се опитвам да разбера вътрешното значение с цялото си същество. Трябва ли да се опитвам да регулирам тези състояния или трябва да ги приемам, както идват?

Отговор: Трябва да изучаваме висшата система така, както е обяснено във „Въведение в науката кабала” (Птиха) и „Учението за десетте Сфирот”. Без това няма да усвоим езика на кабала и няма да има в какво да облечем усещанията си, да ги изразим или да им дадем имена.

Затова трябва да знаем дефинициите. Във всяка наука, която започваме да изучаваме, първо научаваме дефинициите и термините, за да разберем езика. След това можем да свързваме термините и да разбираме по-сложни понятия. Но засега уча само термините, а не качествата, които ще усещам. Засега играя с тях като дете с играчките си.

Затова трябва да учим и това е учене с разума. Въпреки това не бива да се потапяте в него много надълбоко. Тази система постепенно трябва да стане по-ясна без да се опитвате да прибавяте вашите усещания или духовността към нея. Иначе това може да навреди на вътрешната работа.

Но след като сте изучили системата, трябва да видите как тя се отнася към вас. Затова когато четем „Учението за десетте Сфирот”, понякога си мислите за вътрешните си състояния без никаква връзка с текста. Но в някои състояния разбирате, че всичко се случва вътре във вас и се опитвате да откриете тези състояния.

Понякога дори усещате, че с всяка прочетена дума нещо се случва във вас; вече имате вътрешни реакции и усещания. Нещо повече, започвате да реагирате в усещанията си само като разпознаете познати думи.

Това означава, че светлината се разпространява вътре във вас и идва по-близо и по-близо до нивото Малхут, организирайки вътрешното АВАЯ и издигайки ги до първото духовно ниво, на което разкритието се случва. Затова започвате да усещате и реагирате на различни качества.

Разбира се, по време на ученето трябва не само да гледате дълбоко в себе си във вътрешно търсене, но и да видите как сте свързани с групата и как искате да разкриете качеството отдаване между вас.

Ето как трябва да определите себе си: аз, групата и Твореца, който се разкрива във връзката между вас. Това е, за което чета в момента. Сега само трябва да започнете да учите и да се опитате да разкриете общата мрежа, в която ще разкриете състоянието, за което четете.

От урок по писмо на Рабаш, 31.05.2011

[44425]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №2

Въпрос: Ако всички души се намират в този свят, защо възприемаме света такъв огромен?

Отговор: Такъв ми се представя светът в моите егоистични желания.

В света на Безкрайността реалността се усеща единна, а в нашия свят ние възприемаме себе си и тази действителност, която се намира извън нас. Така на нас ни въздейства силата на егото – силата на разбиване.

В тази степен, в която аз отменям силата на разбиване, започвам да виждам, че светът изцяло се намира вътре в мен. А това, което на мен днес ми се струва намиращо се отвън – това е илюзия, картина, която ми рисува моето его.

Затова въпросът за външния свят няма смисъл – това е отпечатък на моето вътрешно разбиване.

За да се поправя, аз трябва да премина 125 духовни стъпала, обединявайки се с другите хора. Тогава според степента на своето съединение с тях, аз започвам да ги чувствам вътре в себе си. Това и ще бъде истинското усещане, защото освен мен, нищо не съществува.

Може да се каже, че всичко, усещано от мен отвън: неживата, растителната, животинската природа, другите хора, нашата Вселена – всичко това са мои неотделими части – тялото на моята душа.

Но защо аз ги възприемам именно по такъв начин? Заради своето его. Според степента на това, как отменям своето егоистично отношение към „външните“ обекти и ги приемам в своето сърце – изведнъж започвам да чувствам, че това съм аз, че така, отвън съм усещал част от себе си.

Моите желания на неживо, растително, животинско и човешко ниво са се представили пред мен във вид на нежива, растителна, животинска природа и хората, живеещи в този свят.

Но всъщност няма нищо освен моите желания, които сега рисуват в моя мозък света именно такъв. Това и обяснява разделът от науката кабала, наречен „Възприемане на действителността“.

От 2-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45139]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

АВАЯ (йуд-кей-вав-кей) е единственият модел, който Творецът е отпечатал вътре в желанието, създадено от Него „от нищото”. Цялото мироздание е включено вътре в четирите стадия, които все повече се разпространяват и се разкриват в световете.

Но ние никога не излизаме от Малхут на света на Безкрайността, която започва да се развива вътре в себе си – и това се нарича свят Адам Кадмон, Ацилут, разбиване, светове Брия, Ецира, Асия, този свят, ние в този свят… Всичко това се намира вътре в същата Малхут на света на Безкрайността.

Всички тези светове възникват по отношение на онези, които постигат свойствата на Малхут и на мястото, където се намират. Така им се разкрива Малхут. И затова казваме, че се намираме в „този свят”. Но какво е „този свят”? Цялата тази Малхут на света на Безкрайността, но толкова тъмна, така силно съкращаваща се, че я усещаме като „този свят”, вместо като свят на безкрайната светлина.

Когато започнем да работим и да привличаме там светлината, да привеждаме себе си в съответствие с нея, тогава започваме да усещаме вместо „този свят”, световете Асия, Ецира, Брия и т.н. – все повече и повече, докато не разкрием цялата Малхут на Безкрайността, в цялата й пълнота.

Тази Малхут се е намирала в изходно състояние („1”) след създаването си, сега ние се намираме в нея, в процес на поправяне – състояние („2”), а като резултат ще стигнем до окончателно поправеното състояние („3”), но всичкото това е едно и също творение, една Малхут на света на Безкрайността.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.05.2011

[45310]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато влезем в духовното пространство, ние се включваме в другите души.  В противен случай аз просто не мога да вляза в духовния свят, тъй като това не е някакво оградено пространство, в което мога да вляза през врата.

Само ако се обединя с другите в една система и почувствам реалността не просто лично, индивидуално, а като интегралния живот на системата, където ние сме свързани заедно, приятелите и аз, чрез това, че сме станали един човек с едно сърце започвам да възприемам повече детайли в нея чрез допълнителни органи на възприятие освен моите. Най-важното, усещам я чрез нашето общо желание, общия духовен съсъд, който изграждаме заедно и който включва всички нас.

Това не е просто сума от нашите желания, а напълно ново свойство наричено свойството отдаване. Чрез това свойство започвам да чувствам друго измерение – висшето, духовното.

Това не са просто определени допълнителни детайли и особености, които всеки от нас може да види различно, нито е размяна на личните ни впечатления. Това е едно общо впечатление, но то произхожда от отдаване, от усещането за действията на Твореца. Ние извършваме действията на отдаване, тоест повтаряме Неговите действия!

Ти започваш да чувстваш какво е да си като Твореца и поради тази причина духовното постижение не е като материалното. И въпреки че системата, която си изградил не е „божествена”, а се състои от нашите души, тя все пак има специален замисъл – интеграцията на душите в любов, взаимно поръчителство над тяхното първично его, зла природа, омраза и отблъскване. И разликата между първото и второто свойство е това, което създава пространството, новото измерение, в което ние започваме да усещаме действията наречени „отдаване”.

С други думи, ти си изградил вътре в твоите желания и свойства модел на Твореца, който ти помага да разбереш какво е Той. Преди това просто си наблюдавал този свят и си виждал някакво творение без да имаш някаква представа за него. Но сега когато го приближаваш, откриваш Твореца вътре в това творение, тъй като се оприличаваш на Неговия образ от твоите собствени части, от всички души.

Накрая, ти откриваш толкова много детайли, че разкриваш в този свят онова, което преди е било скрито. Виждаш, че действията на Твореца са били скрити в него.

Ти продължаваш да се задълбаваш до степента, до която можеш да прикрепиш повече части (души) към твоята система и да ги свържеш заедно, докато всички отделни души, с техния личен поглед за света, се обединят като една душа, едно желание, което се нарича Малхут на света на Безкрайността. Там, в тяхната взаимна връзка, във всеки малък детайл, отделните души стигат до лично усещане и постижение, което напълно съвпада с висшата сила, с корена, който е създал общото постижение, от което ние сме започнали пътя си.

Оказва се, че когато се свържат голямо количество частни, ти преминаваш на общо постижение, което е изключително детайлно и обширно. Чрез всяка душа и чрез всички тях свързани наведнъж заедно постигаш Твореца, духовния свят. И ти си този, който Го създава, тъй като няма Творец без творение! Затова Той се нарича „Творец” (Бо-Ре) – „ела и виж”.

Наистина, ключът тук е работата на системата. От „материята”, която ни е дадена, ние изграждаме „тухлите” на душите, които всеки един от нас слага в общата система, докато се издигаме над личната омраза, егоизъм, отблъскване, но в същото време запазваме всички уникални качества. Така ние създаваме много мощна система на нашето лично постижение.

От урок по статия на Рабаш, 29.04.2011

[41769]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→

Въпрос: Книгата „Зоар” е пълна с истории и земни образи. Защо те са толкова важни, ако само ни объркват и ни отвличат от правилното намерение?

Отговор: Всичко, което казва човек, живеещ в светостта (желанието за отдаване), изхожда от неговото постижение, усещане и съществуване в желанието за отдаване, а не просто му идва на ум. Защото неговото желание за получаване е станало „осветено”, тоест то е придобило свойството отдаване и живее в него, това е свойството, което той усеща.

Ето защо получава определен израз от Твореца в себе си и го изразява в такава форма. Той самият не представя тези образи, нито пък те просто се появяват в неговия ум. А формата на Твореца, която се е разкрила вътре в него, буди определен образ – картината, която ни се описва.

Затова трябва да използваме тези истории и да се свържем с тях. Ако все още не ги разбираме, в последствие ще ги разберем. Запомнете думите ми. Още повече, вие ще постигнете същото ниво на постижение и същата история, картини, образи и изрази изведнъж ще се появят вътре във вас.

Ето защо кабалистите се разбират един друг. Ние не ги разбираме, но колкото повече се свързваш с това, което те казват, толкова повече ги разбираш.

Не е съвпадение, че в хасидската традиция, ако в записките на рава има грешки, ти трябва да ги благословиш, защото ако той ги е написал така, за теб това е знак на святост. Това следва от факта, че човек, който е в светостта, не може да направи грешка. На теб ти изглежда, че той е сгрешил, защото ти си непоправен. И това се нарича вяра над разума.

От урок по книгата „Зоар”, 30.05.2011

[44320]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 3

Въпрос: Напоследък, Вие често говорите за това, че групата за човек е като утробата за зародиша и че човек трябва да анулира себе си пред групата, за да се прикрепи за стените на утробата. Какво означава това?

Отговор: „Три дни на прикрепяне на спермата към матката” означава, че човек се прилепва към своето обкръжение: учителя, групата и книгите. Тези три компонента носят определена идея, източник на силата, с която човек се свързва. Той се отказва от дясната и лявата линия и като използва и двете – дясната и лявата сила – изгражда средната линия и така се слива с нея.

Дясната линия е линията на отдаване, по която човек се движи „с вързани очи”. На лявата линия човек прикрепя дебелината на своето егоистично желание (Авиют), а той самият желае да се слее с дясната линия. А средната линия влиза в играта, когато той придобие определено постоянно ниво на връзка с неговото обкръжение и не пада под него.

И без значение какво друго може да се случи, той повече няма мисли и желания, които биха го отделили от отдаването напълно, от „Няма никой освен Него”, от „Добър, който прави добро”. Това показва, че човек се е прикрепил вътре в „утробата” – неговото обкръжение.

Това е най-сложният момент. Ключът към успешно завършване на това действие е да снижиш себе си пред обкръжението. Написано е: „Високомерието унижава човека”.

Въпрос: Какво означава „да снижиш себе си”?

Отговор: Да снижиш себе си означава, че без да се месиш, се опитваш да чуеш и да попиеш възможно най-много от това, което казва учителят, и да издигнеш приятелите, да отвориш себе си за получаване важността на целта от тях. Това значително ускорява духовното развитие на човек.

И ако човек успее (което не е толкова лесно), сякаш той най-после върви на прав път,  скъсявайки своето пътуване. Това буквално му спестява години работа.

От 3-тия урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[44514]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек, който отваря книгата „Зоар”, го прави, за да разкрие Твореца. По определение, науката кабала е методът за разкриване на Твореца пред творенията в този свят. Иначе защо въобще ни е дадена кабала и цялата Тора? Творецът се разкрива в желанието за отдаване и любов в човека. Това желание е равно на Твореца по свойства и Творецът се разкрива в него съгласно закона за подобие на формата.

Така, Творецът е свойството отдаване и любов, силата на отдаване и любов, „Добрият и Творящ добро”. Как тогава можем да постигнем желанието за отдаване и любов, Добрия и Творящ добро? Като се съединим един с друг, въпреки взаимно отблъскващите егоистични сили на всеки човек, и като изградим мрежа на добра връзка между нас над мрежата на омразата – мрежа, в която всеки човек е добър и творящ добро, отдаващ и любящ.

Но как да направим това, ако всеки от нас е един малък егоист? Ние четем книгата „Зоар”, която разказва за нашето поправено състояние, в което сме свързани чрез добра връзка между нас, и желаем то да се осъществи в нас. Така ние получаваме впечатление от тези добри състояния, които вече съществуват във вечността. Това впечатление, въздействието на силите от поправеното ни състояние върху настоящото ни състояние, се нарича „обкръжаваща светлинна” или „светлина, възвръщаща към източника на добро”.

Тогава, според формулата „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне, защото заключената в нея светлина възвръща към източника” ние се връщаме към източника – Добър и Творящ добро. Така разкриваме Твореца, Добрия и Творящ добро, нашия корен.

От урока по книгата „Зоар”, 26.05.2011

[44050]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №1

Кабала обяснява, че в началото е било създадено само едно желание и то било напълнено с наслаждение – със светлина.

След това, за да бъде включена в това състояние основата на бъдещия човек, желанието било разбито на части. То си останало все същото желание, но се раздробило на множество фрагменти, които изобщо не били сходни помежду си. Тези късчета са съвсем различни и не усещат себе си заедно, не се чувстват еднo другo. Онова, което иска един, е неразбираемо за другия.

Първото състояние се нарича „свят на Безкрайността” (∞), а второто – „разбиване на съсъдите”.

В резултат, имаме седем милиарда отделни, разбити части. На чертежа всички те са заедно, но всъщност вътрешно са разединени, разделени от такива стени, че не могат да се понасят един друг. Всеки усеща само себе си и никой не помни, че някога са били единно желание. Точно в такова състояние сме в нашия свят – намираме се в разединение, до което са ни довели преднамерено.

Съсъдите, изграждащи по-рано едно цяло, напълно се отдалечили един от друг – дори не се докосват в своите усещания. Един от тях съм аз, а другият си ти. И ако искаме да формираме помежду си душа (а тя се изгражда именно между нас), тогава по средата трябва да създадем съпротивление (R).

Защо е необходимо то? Работата е в това, че всеки иска само да се наслаждава сам, никой не мисли за другите, между нас цари отхвърляне. Но ако започнем да опъваме един към друг нишките на единството, ако сме склонни да не си желаем един на друг злото, то от своето егоистично стъпало, ще се издигнем на стъпалото на Бина, на което аз, повече няма да искам да ти вредя. Това вече е неутрализиране на егоизма.

А ако освен това, поискам да ти нося само добро, което и очакваш в съответствие със своето его, тогава започвам да работя над твоето его, за да го напълня. И това вече е стъпалото Кетер или стъпалото на любовта.

Ето през какъв процес трябва да преминем, издигайки се първо от стъпалото на егоизма към стъпалото на Бина, за да не вредим на другия, а после – на стъпалото на любовта.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→