Природата ни показва чрез коронавируса, че ако се отдалечаваме от другите чрез егоизма си, то и физически нямаме право да се доближаваме до тях. Ако искаме да бъдем свързани, преди всичко трябва да настроим вътрешната си връзка правилно и да се отнасяме по-добре един с друг.

Доколкото всеки желае добро на другия, той може да се доближи до него. А ако в него него няма стремеж да обича другия и да му помага, не трябва да го доближава. Нека да види, че егоизмът го отделя.

Всичко е толкова просто, в нашия свят вече се проявяват свойствата на Висшия свят и трябва да ги използваме, за да се образоваме, знаейки кога да се приближим или да се отдалечим. Представете си колко добре би било, ако спазваме правилната дистанция, приближавайки или отдалечавайки се от хората според вътрешното ни отношение.

Ние с теб можем да бъдем в две различни галактики, разделени от много светлинни години, и въпреки това да имаме чувството, че сме свързани и със сигурност ще се сближим в бъдеще, защото затова ни пробужда Творецът между нас. И тогава ще търсим, всеки от своята галактика, независимо от разстоянието, как да се приближим един към друг, как да изразим любовта си и да се отменим.

По този начин постепенно ще се сближим и ще се съединим в един парцуф, в който да се разкрие Творецът в цялата си сила, тоест във вечната и съвършена любов между нас. Ние ще се слеем в нашите сърца и желания и ще разкрием напълващият ни Творец. Това означава край на поправянето.

Но първо трябва да разкрием колко сме различни. И точно това прави коронавируса. Ще има и други начини да ни накара да почувстваме нашето отдалечаване един от друг, за да разберем накрая, че вирусът е свързан с нашите желания, с нашите вътрешни свойства и не мога да се сближа с другия просто, защото така съм устроен.

Аз не искам близост с него, затова и физически не мога да го приближа! Оказва се, че нашият свят започва да приема формата на духовния свят.

Представете си, че всички висим във вакуум и доколкото искаме да станем добри и по-близо един до друг, толкова и се сближаваме. А ако се отнасяме зле един към друг, се отдалечаваме. Тоест всичко се определя не от физическото разстояние в този свят, а от нашите вътрешни духовни свойства. Точно това се случва в момента в света и сега можем да се замислим над нашите изменения.

Това винаги е било объркано и скрито от нас, а сега всичко се разкрива. Искам да се сближа с другите, защото по този начин мога да разкрия Твореца и моя висш свят, който се проявява само във връзката между нас. Но за да се приближа, не е достатъчно да направя няколко стъпки, без да се променям отвътре.

Отначало трябва да променя себе си, моето отношение към другите от ненавист към любов, и тогава наистина ще се приближа до тях. Ние се сближаваме и отдалечаваме според нашите намерения и отношения. Всичко става ясно и разбираемо, цялата духовна работа се извършва открито.

Затова моля другарите: привлечете ме към себе си, нека заедно да се обърнем към Твореца, за да ни помогне! И така работим, но все още застинали във въздуха. Ние се свързваме между нас и с Твореца, молейки за помощ, и започваме да се движим един към друг, сякаш плаващи в нулева гравитация, докато не се обединим, разкривайки между нас свойството , което се нарича “Творец”.

Всичко това вече е в нашите ръце. Сега имаме възможност да работим в материалния свят с духовни свойства. Представете си какво направи коронавирусът!

Из сутрешния урок,  07.04.2020

[262832]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Цялата реалност на този свят трябва да се включи в нашите отношения с висшата сила на природата. Но в днешната действителност има твърде много празнини. В крайна сметка, какво е коронавирусът?

Вирусът показва, че вместо връзки, между нас има празни места, които трябва да  запълним с правилни отношения. И разкривайки тези празнини между нас, откриваме, че не трябва да общуваме чрез тях, защото чрез тези изкривени връзки си предаваме вируса един на друг.

Вирусът разкри огромни пропасти между нас, които трябва да запълним с приятелски отношения. Ако не можем да изградим такива свръзки, по-добре да не стъпваме в тези пукнатини, а да си останем вкъщи.

Разстоянието между хората е желание, тоест вирусът ни разкрива нови желания, нови свойства, нови отношения, които трябва да установим между нас. Ако чрез това разстояние от два метра един от друг се свържем по нов начин, ако станем един човек с едно сърце, Творецът ще се разкрие между нас.

Вирусът показва празните  пространства, които трябва да запълним с добри отношения. И тогава ще достигнем до ново съединение, което повече ще прилича на системата Адам Ришон. Всички части на тази обща система ще започнат да работят заедно, в унисон, във взаимно разбиране. Вместо да налагам на другия това, което е хубаво за мен, ще му давам това, което е хубаво за него.

И тогава разстоянията между нас ще започнат да изчезват, светът ще се свързва именно чрез пролуките между нас. Всички части на реалността ще се обединят и ще образуват нова, поправена система на Адам Ришон, в която ще се прояви Творецът, който организира и напълва нашите връзки. Това не са разстояния от два метра, а желания, напълнени с разкриване на висшата сила.

Ще отнеме време да го разберем и да започнем да го реализираме, но ще се случи и целият свят ще заговори за това. Просто още не сме започнали да покриваме тези празнини между нас  с правилни, добри, добросърдечни отношения. Но когато това стане, светът ще види, че точно това е решението, лекарството за коронавируса, новата реалност и че точно такъв трябва да бъде светът.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262826]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Криза, глобализация - No Comments→

Как да продължа да уча, ако  усещането за напълване е изчезнало? Продължавай без напълване! Това ми показва Творецът: “Можеш ли да направиш нещо без напълване или не? Ааа, значи не можеш да работиш без напълване, тоест работиш за Фараона, а не за Мен? Тогава не се обръщай към мен, а към Фараона!”

Трябва да се опитаме да излезем от царството на Фараона с помощта на групата. Влез вътре в другарите, за да те издърпат напред. По-малко философствай, а се включи в групата доверчиво, като дете, което се отменя пред възрастните. И тогава то може да расте правилно.

Изходът от Египет не е бягство от едно място на друго, а бягство от егоистичните желания. Всеки от нас излиза от своя егоизъм и се включва в желанието на групата. Когато се включвам в групата означава, че излизам от Египет и пресичам Крайното море.

Затова, ако си учил 20 години, а сега не можеш да продължиш, значи си точно пред Крайното море и нямаш друг изход, освен да скочиш в обединението в групата. То задължително съществува, дори ако никой не го чувства. И когато скочиш в това единство и се хванеш за другарите, се счита, че си преминал Крайното море.

Много е важно да преминеш от твоето индивидуално желание в общото желание на групата. Аз не виждам нейното истинско състояние, духовната картина. Скачайки вътре ще откриеш, че има за какво да се хванеш. Но трябва да скочиш в това море и в мига, в който скочиш, ще намериш за какво да се хванеш, както бебето се вкопчва в майка си. Това се нарича излизане от Египет, от нашия егоизъм, в пустинята Синай.

Из сутрешния урок, 08.04.2020 г.

[262841]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: Какво прави човека кабалист, ако обучението и придобиването на знания не е  достатъчно? Какво още трябва?

Отговор: Придобиването на знания не прави човека кабалист. Кабалист е този, който започва да усеща духовния свят, т.е. връзката между нас и в нея – Твореца.

С други думи, аз сам трябва да се издигна до нивото, на което започвам да чувствам, да кажем, десетката, а в десетката трябва да се издигна  до нивото, когато започвам да чувствам нейния източник – Твореца. Това е и постигането на Висшия свят: аз – десетка – Творец.

Въпрос: Например, на семинара в десетката прочитаме кратък откъс и изясняваме кабалистичните понятия или вътрешните усилия, които трябва да направим. Къде тук е елементът на напредването? В какво се изразява работата на всеки от нас, за да почувстваме максималното въздействие на висшата светлина  след прочитането на откъса?

Отговор: Аз мога да почувствам върху себе си влиянието на висшата светлина в степента, в която се устремявам към нея, т.е. към свойството на общата връзка в едно единно цяло.

Аз с другарите образуваме мрежа от връзки и в нея се опитваме да намерим съединяващото ни свойство на отдаване и любов. По такъв начин ние постепенно  подготвяме тази мрежа за състоянието, в което ще бъде способна да улови Твореца – източникът на тази връзка. Така се случват нещата.

Из урока на руски език, 01.03.2020

[262572]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Откъде човек взема сила за намерението да отквърли желанието за нъпълване, да не го приема?

Отговор: От Твореца. Но затова е необходимо да бъде в група, защото в нас няма такава сила. Не можем да не получаваме, ние се състоим само от желание за получаване. Какво да правим тогава?

И тук осъзнаваме, че нямаме сила да се овладеем. Започваме да вярваме на кабалистите, които казват, че ако действително искаш да достигнеш до свойството отдаване, то няма друг изход, освен да влезеш в група, занимаваща се с усвояването на свойството отдаване, доколкото само чрез групата, отменяйки себе си пред нея, можеш да започнеш да възприемаш това свойство от Твореца.

Тук няма много условия, но е много трудно те да се съвместят с нашия егоистичен разум:

– Аз съм длъжен да бъде в група.

– Аз съм длъжен да отменям себе си пред другарите.

– Аз не съм длъжен да получавам от Твореца, именно, за да получа от него всичко, което той ми е подготвил.

Има много различни противоречиви движения и човек много трудно може да ги абсорбира в себе си, да си ги представи.

Въпреки, че просто стои и механично, като машина, изучава методиката, но едновременно всички тези действия преминават през него и той постоянно се променя. Променяйки се, усеща получените знания и действия всеки път по нов начин. И  чувствайки се по нов начин, той не осъзнава как се случва всичко .

Излиза, че като че ли науката е проста: има само наслаждение и желание, които трябва правилно да се съвместят, за да може наслаждението да се получава заради желанието, а желанието да отдава заради наслаждението. Но не се получава, много е трудно да се постигне.

Затова съществуват и спомагателни механизми: група и обкръжаваща светлина (ор макиф).

Из урока на руски език, 16.02.2020

 [261615]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Пасах е знакът за изход от нашия егоизъм, от властта на земната материална природа, нашият Фараон. Фараонът владее всички хора на сто процента, освен една мисъл, единствената точка в сърцето, свързваща ни с Твореца.

Трябва да се обърнем към Твореца чрез тази точка и да помолим да ни издърпа за този край на въжето от властта на Фараона.

Епидемията от коронавирус, домашната карантина, екстремните състояния, които  човекът днес преживява,  е същото като този период преди изхода от Египет и ние се готвим да излезем от египетското робство, от властта на разделящото ни желание за наслаждение към обединение.

Когато започнем да усещаме нашето единство, означава че сме излезли от Египет и сме дошли на земята на Израел, при желанието, насочено право към Твореца, Исра-ел (яшар-кел).

Египет  е нашето днешно състояние, когато всеки се намира вътре в своя егоизъм. Но има и земя Израел, желание, насочено право към Твореца. Преходът от Египет към земята Израел, от едното желание към другото, се нарича изход от Египет, състоящ се от няколко действия.

Да се надяваме, че скоро ще извършим този преход и нашето желание ще бъде насочено към Твореца вътре в съсъда, наречен душа. Така ще бъдем удостоени да видим, чувстваме, живеем на друго ниво на живота – на висшата земя.

Всеки от нас иска да излезе от Египет, от своя егоизъм, да остави стария подход към живота, принуждаващ ни да мислим и да се грижим само за себе си. Все пак това е моята природа, с нея съм се родил и с нея живея. Но събуждащата се в мен точка в сърцето ме призовава да оставя егоизма.

Отначало искам да изляза от единия свят и да вляза в другия просто, за да ми стане по-добре. Но после започвам да разбирам, че преходът от свят в свят, от Египет в земята Израел  е издигане от една степен на друга.

Египет означава грижа за себе си, а Исраел – грижа за Твореца, доставяне на удоволствие на Него. И за да се отправя наистина към Твореца, а не да се върна обратно към себе си, Творецът ми дава знак: ако мисля за другите, значи съм устремен към Твореца.

Творецът нарочно е разбил създаденото от Него желание на много части, за да ни покаже колко всеки от нас мисли само за себе си. Но ако искам да се устремя към Твореца, съм длъжен да мисля за другите и чрез мисълта за тях да стигна до мисълта за Твореца.

И тогава  ще станем равни, сходни с Твореца: Творецът мисли за мен на сто процента, и аз, в същия процент от моите желания, мисля за него. В тази степен  разкривам Твореца и Го чувствам, сближавам се с Него, съединявам се и между нас възниква връзка.

В степента на моята връзка с човечеството, с обществото се насочвам към Твореца и Го усещам. В това се състои процесът на изхода от Египет. По този път преминаваме през много промени, контролни пунктове, за които разказва Тора.

Методиката на науката кабала е да преведе човека през всички тези етапи от първичния, базисния егоизъм до сто процентово подобие на Твореца, което се нарича край на поправянето.

Ние вече се движим по този път. В началото изобщо не разбирахме, че сме във властта на егоизма, на нашето желание за наслаждение. Но постепенно  напреднахме и днес вече чувстваме, че групата е средство за постигане на Твореца, а егоизмът, който се нарича Фараон, властва над нас.

Трябва да избягаме от него, което и се нарича изход от Египет – да превърнем нашия егоизъм в отдаване с помощта на светлината, възвръщаща  към източника – Тора.

Когато желанието се смени от получаване на отдаване означава, че моят преход от Египет към земята на Израел се е случил. А по пътя има много промени, промеждутъчни станции.

Из урока на тема “Песах”, 31.03.2020

[262411]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Днес, във връзка с епидемията, Творецът ни дава особена възможност да се обърнем към него. Ние искаме да му доставим удоволствие, да му дадем възможност да се облече в нас, да ни напълни, да направи с нас всичко, което поиска. Ние сме готови на всичко.

Първото действие е да станем зародиш. А зародишът в околоплодните води напълно отменя себе си, нищо не решава сам, а всичко до последния детайл дава във властта на висшето. Това е първо действие, което сега трябва да постигнем: заедно да се обърнем към Твореца и да отменим себе си.

Затова Творецът ни изпраща коронавирус и организира цялото това състояние, за да ни помогне да изпълним това действие: да се обърнем към него и да помолим за поправяне, тоест нашето обединение. Творецът вече е подготвил за нас цялата основа за обединение.

И ако сега се обърнем към него, изведнъж ще почувстваме, че целият ни свят започва да се променя. Ще се промени материалната реалност, обществените и правителствените системи, отношенията между хората. Ние ще усетим себе си в различно състояние, сякаш в друг свят: ще станем по-чувствителни един към друг, по-близки, ще разберем, че принадлежим към една система и не може да правим, каквото ни хрумне.

Творецът започна да подрежда живота ни чрез вируса. Вече не можем да правим това, което искаме, всички са съгласни и готови да изпълнят всичко необходимо.

Затова е нужно да се обърнем към Твореца с молба да продължи с поправянето, да настрои връзката междунас така, че Той да може да се облече в нашите добри взаимоотношения и да се разкрие на цялото човечество. И тогава, разбира се, ни е гарантирано щастливо бъдеще ихубав живот. Сега е точното време за действие!

Из урока по статията на Рабаш, 29.03.2020

[262315]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Потискането на егоизма сближава ли ни с Твореца? Как да работим с егото?

Отговор: Не трябва да се борим с егоизма. Ако го правите, на първо място, той ще ви пребори. На второ място, когато го разбивате, получавате няколоко егоизма в себе си. Най-добре да не го правите.

Само висшата светлина може да работи с егоизма. Тя е създала егото, не ти. Егоизмът е над теб. Той е свойство на природата, което е създал Творецът. Мислите ли, че сме в състояние да се съпротивляваме или да направим нещо с това свойство? Не. Опитайте и ще се убедите, че сте слаби, че не разбирате какво да правите с него. Нищо няма да се получи.

Нуужно ви е само едно: с помощта на другарите, с помощта на групата да привлечете висшата светлина. Това се нашите усилия. И светлината вече знае какво да прави с егоизма, защото тя го е създала. Нека да работи с него.

Из урока на руски език, 16.02.2020

[262132]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: От една страна, трябва да намаляваме егоизма си, да го анулираме. От друга страна се казва се че егоизмът не се унищожава, дори расте. Какво означава това?

Отговор: Работата е в това, че не унищожаваме егоизма си, а неговото използване заради себе си.

Желанията с намерение за себе си се наричат егоистични. Желанията с намерение за Твореца са алтруистични. Трябва да преместим нашите намерения от „заради себе си“ към „заради Твореца“.

Така че, не се притеснявайте, нищо никъде не изчезва и не се унищожава. Разберете, че егоизмът е специално създаде свише, за да бъде минус срещу плюс. Затова, когато минус и плюс работят заедно, можем да получим енергия между тях, някакво продуктивно усилие.

Из урока на руски език, 16.02.2020

[262164]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Какво е това свойство на свързване?

Отговор: Свойството свързване е когато се опитваме да се съединим над нашия егоизъм, над егото на всеки. Ти си егоист, аз съм егоист, но ние се опитваме да потиснем нашия егоизъм и вместо него се настройваме за връзка помежду ни. Настройката за връзка именно е духовното кли /съсъд/.

Това, което получаваме над нашия егоизъм, се нарича “вяра над разума”. Само по такъв начин можем да получим висшата светлина. В самото желание тя не може да влезе, а влиза чрез намерението за обединение.

От урока на руски език, 16.02.2020

[261927]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Вирусът ни разделя физически, но заради това започваме да търсим как още повече да се свържем вътрешно. Липсата на физическата връзка ни пробужда и ни помага да разберем, че се нуждаем от вътрешна близост.

Нека между нас има безкрайно разстояние, ние пак ще го преодолеем и ще се почувстваме като един човек в едно сърце, а не в една стая. И тогава в общото сърце ще усетим Твореца заедно с нас.

От сутрешния урок на 18.03.2020 г.

[261881]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Защо желанието за духовност е наречено точка  в сърцето, а не точка в мозъка? Сърцето по-близо ли е до духовния свят?

Отговор: Цялата природа е желание за получаване, да бъдеш напълнен, да получиш удоволствие. Това е в основата на природата. Духът ни е даден с цел да използваме правилно това желание. Следователно, духът е желанието.

Сърцето е нашата най-централна отправна точка, най-централното ни желание. Поради това, желанието за духовност, което се събужда, е наречено „точка в сърцето“.

Откъс от KabTV, «Основи на Кабала» от 02/02/2020

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Ако достигна по-високо състояние от това, в което се намирам сега, бих ли могъл да дам свое название на това състояние ? Или мога само да разкрия названията, които изучаваме в Кабала?

Отговор: Точно така. Вие ще разкриете тези състояния така, както те са назовани в кабала. Вие ще погледнете, наприемер, една чаша за вино и ще кажете: „А! Това е, което се наричало чаша за вино. Чаша за вино.“ В действителност, вие никога няма да сте познавали тази дума преди, но когато видите този обект, ще разберете как се казва той.

И така ще бъде с всичко, което откриете, независимо на коя степен и в кой свят. Оттук идват и названията в кабала. Само чрез постигане.

В нашия свят, имената се дават чрез достигане до корена и клоните. Защото всичко, което е на нивото на нашия свят идва от висшия свят и кабалистите, познавайки тези корени, са дали названия на обектите в нашия свят. Така се е появила терминологията в нашия свят.

Всичко това е описано в кабалистичните книги. В действителност, това е направено от Адам още преди 5780 години.

Откъс от KabTV, «Основи на Кабала» от 05/01/2020

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Ако кажем, че точката в сърцето е скрита във всеки човек, тогава можем ли да я разкрием в по-голям брой хора? Необходимо ли е това или по-малкият съществуващ процент е достатъчен?

Отговор: Със сигурност е за предпочитане да накараме повече хора да работят над себе си, за да се издигнат над егоизма си и да се обединят с целият свят.

Така, ние ще достигнем висшата божествена Светлина, която ще ни пречисти, ще ни напълни и ще ни обедини, така че в края на краищата ще разберем смисъла на живота и ще се издигнем над нашето животинско съществуване, в състояние на вечност.

Следователно, разбира се, че е нужно да изучваме и разпространяваме Кабала.

Откъс от KabTV, « Основи на Кабала » от 02/02/2020

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Защо говорите конкретно за центъра на кръга, а не за центъра на квадрат? Какво е кръгът?

Отговор: Кръг е, защото всички са равни.

Ако всички приятели в една десетка се обединят и успеят да бъдат напълно равни един с друг, тогава това геометрично представлява кръг.

Вие сте този, който се присъединява към кръга. И всички ваши усилия, напълно равни и равностойни се събират заедно така, че Творецът се появява в центъра на кръга.

Откъс от KabTV, « Основите на Кабала » от 12/01/2020

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Ще съществуват ли доброто и злото, докато не усетя напълно, че всичко е от Твореца?

Отговор: Да. И тогава злото ще стане абсолютно добро.

Въпрос: Когато човек започне да се занимава с кабала, той осъзнава, че е противоположност на Твореца и чувства светлината като зло. Но въпреки това нещо го държи по този път и му помага. Какво е това?

Отговор: Целта на творението го дърпа напред. Той трябва да знае за какво съществува. Иначе целият живот няма смисъл.

Въпрос: Как освен усещането, че всички ми дължат, да чувствам, че  аз също съм длъжен на всички? Какво дължа на всички?

Отговор: Дължите на всички вашето любезно отношение.

Въпрос: Сферите в нашия свят ли са?

Отговор: Никакви сфери няма в  нашият свят. Нашият свят е това, което виждате в сетивата си и нищо повече.

Въпрос: Всичко, което се случва в живота, възприемаме в нашите органи на усещане. Как да променим това, което възприемаме: себе си или света? Какво можем да променим изобщо?

Отговор: Можем да променим всичко само чрез отношението към себе си и към света, тоест към Твореца. Само по този начин ще започнем да се възприемаме по-добре и по различен начин. Няма друг начин.

Въпрос: Защо Творецът е създал толкова много религии, ако Той е Един?

Отговор: Много религии, вярвания, различни подходи и философии са създадени, за да може човек да ги разбере и да намери за себе си правилния път към Твореца. Въз основа на факта, че има толкова много пътеки преди нас и ние избираме един от тях, ние ставаме „сложни“.

От урок по руски език, 21.07.2019 г.

[252660]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Всички желания първоначално ли са зададени на човек или се разкриват по някакъв начин в зависимост от неговото поведение?
Отговор: По принцип това, през което трябва да премине, вече е записано в духовната му ДНК, но как ще го премине, с по-голям или с по-малък натиск, зависи от действията му.
Въпрос: Значи все пак нещо зависи от човека?
Отговор: На всеки етап от проявлението на духовния ген в човека, трябва да има абсолютно ясното му реализиране. Но по какъв начин ще усети този ген: добър или лош, бърз или бавен и така нататък, – зависи от него.

От урока на руски език 17.11.2019

[256423]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Хората често питат: „За какво са ми дадени тези нещастия?“ Изведнъж се случва уволнение от работа, тежка болест или смърт на близък човек. Човекът пита: „Какво лошо съм направил, за какво ме наказват?“ Хиляди пъти съм чувал този въпрос от хора, които са идвали при мен за съвет.

Всъщност не е възможно да се разбере защо е дошло нещастието. Не трябва да се ровим в миналото и да търсим причината, като че ли има връзка между нашите действия, възнаграждението и наказанието.

Ако се опитвам да  свържа  миналото и бъдещето, изграждайки причинно-следствена връзка, ще бъде много примитивен, материален подход. Така се разговаря само с малко дете, което не разбира големия. А когато детето порастне (12- 13 год.), трябва да се развива друг начин на мислене.

Не зная защо ми се случват такива събития, те са следствие  от корена на душата ми. Всяко състояние е нещо съвършено ново, всеки миг. Няма никаква връзка с това, което е било преди. Всичко зависи от общата програма за цялото човечество, от общата душа. Всичко идва при мен оттам и аз съм свързан с безкрайно много фактори, определящи съдбата ми.

Възможно е някои части от душата, които са много далеч от мен, да определят това, което ще се случи с мен сега. И обратното, мога да бъда причина за това, което се случва с тях. Ние сме свързани с една обща душа,  Адам.

Разбира се, на просто материално ниво мога да предполагам последствията от моите физически действия. Но изведнъж се случва нещо, от което губя пряката връзка, защото в нашия живот не сме в състояние да отчетем всички параметри. Струва ни се, че трябва да виждаме всички причини, но не е така.

Въпросът е какво да правим, ако  възникне трудна ситуация? Да не се оглеждаме в миналото, а да работим със състоянието, което сме получили сега. Във всеки миг човекът е нов, всеки ден. Няма миг, който да прилича на другия. Това са духовни закони. От духовния свят към нас идват заповеди без никаква връзка с това, което правя в материалния свят.

Това разрушава цялата ни предишна система от представи за възнаграждението и наказанието. Изгражда се нов механизъм, в който сме свързани с истинските причини, с висшето управление, което организира целия ни живот.

Ако ни се случва нещо, не си струва да търсим причината в миналото. Ако дори ми се струва, че съм я намерил, то нима това ще ми помогне? На това основание ще направя още повече грешки в бъдещето.

По-добре е да кажа, че всеки миг идва свише, от корена на душата. И ако искам да си гарантирам нещо хубаво, бързо развитие,  трябва да повлияя на корена на душата си така, че оттам да идват само добри указания.

Миналото е минало и е потънало във вечността, повече не се занимаваме с него. А на мен ми е нужно в сегашното състояние да търся повече съединение с всички. Ако не съм в кабалистична група, сред хора, желаещи да се съединят в единната обща душа на Адам Ришон,  нямам никаква възможност да повлияя на живота си. Просто ще изпълнявам заповедите на висшата програма, без да знам откъде произхождат.

Ако искам да се свържа с духовните си корени,  съм длъжен да се намирам в правилна среда, за да се грижа за човечеството, за групата, привличайки всички към обединение. Тогава ще ми се разкрие системата, в която се намирам и откъдето идват към мен всички заповеди.

Ако се случи нещастие, не бива да се виним и самоизяждаме. Трябва да го приемем такова, кавото е и от това състояние още повече да се съединим с групата. Затова трябва да се намирам сред такива хора, които също искат да повлияят на съдбата си, да я разберат, да се издигнат над нея. Това е възможно.

Виждаме, че в този свят няма възнаграждение и наказание за минали постъпки. Престъпниците живеят прекрасно, а простият работяга, заработващ парчето хляб с пот на челото, страда. Опитва се да намери справедливост. Значи напразно е пропилял сили в неправилна посока. Няма на какво да се научим от този свят, той изцяло е построен върху измама.

Науката кабала ни учи на единствения начин да въздействаме на света – да намеря група от единомишленици и да започна да се обединявам с нея. Само със силата на нашето съединение ще можем да повлияем на висшата сила. И тогава тя ще промени реалността за всички нас.

Ние можем да направим такава революция без нито един войник и изстрел, без никакво насилие, само за сметка на единната висша сила. Ако се съединяваме в десетката, пробуждаме висшата сила да извърши поправяне над нас и над цялото човечество.

Възнаграждението е да се обединим и да почувстваме, че сме десет като един. Наказанието е, че не можем да го направим. Тогава, каквото и да се случи с мен, дори най-страшното, ще кажа, че това състояние е дошло отгоре и  е най- доброто, защото ме подтиква към любов и обединение с моята десятка.

Всеки миг е нов живот, ново състояние, в което трябва да работя в десятката. В такъв случай всякакви  събития, които са ми изпратени, ще възприемам като добри.

В десетката изграждам моята душа. Десетима приятели, желаещи да се съединят (приятел/ хавер от думата съединение/ хибур) изграждат помежду си механизъм, който се нарича душа. В него се разкрива силата на отдаване и любов, обединение, която управлява целото мироздание. Затова се нарича висша сила. Цялата съдба, всички събития ни водят само към реализацията на тази цел.

От програмата новини, 05.08.2019

[250672]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Мисълта е следствие, породено от желанието. (Баал Сулам, Шамати, статия 153 „Мисълта е следствие от желанието“).

Това  наистина е така, защото най-важното в човека е желанието. И мислите се появяват само, за да  реализират тези  желания.

Желанията се появяват в сърцето и ние слушаме само него. А мозъкът се включва само, когато е необходимо да реализира желанията, които възникват в сърцето. Затова желанието е главното, а умът е само спомагателен инструмент,  как да ги реализираме, как да постигнем желаното.

Следователно човек мисли само за това, за което  в него има желание и не мисли за онова, което не желае.

В нашия свят това е естествено. Можете да се обърнете към всеки човек и по неговото желание да отгатнете, какви са мислите му. Всички негови мисли са насочени само към реализиране на желаното. А в степента, в която в него има йерархия на желанията, можете да се досетите, кои мисли преобладават в него и кои не са толкова важни, с какво е зает в по-голяма степен, и с какво в по-малка. Тоест, желанията практически ни управляват.

Например, той никога не мисли за деня на смъртта, защото не я желае, а напротив, мисли, че е вечен, защото иска да бъде такъв. Тоест, винаги мисли за желаното.

Мисълта е спомагателна, второстепенна. Тя се е развила само, за да желае човекът нещо. И затова той развива разум, за да постигне желаното. Както се казва: за бития дават  двама небити. Защото този, когото бият, принуждават, заставят, става по-умен, защото търси път, по какъв начин как да се реализира.

Така   разумът винаги се увеличава, когато има големи желания. И обратно, ако няма желание, няма и много разум. Ето защо, ако искате да развивате децата си, трябва да събуждате в тях големи желания, а не да ги глезите.

Да глезите, означава да се опитвате да давате на детето нещата предварително, преди то само да ги пожелае. Напротив, нека да пожелае, нека малко да страда, нека да търси по какъв начин да реализира желаното. От това ще се развие умът му. Само така, а не по друг начин.

От урока на руски език, 14.04.2019

[249076]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Разумът има особена роля и тя се  крие в неговата способност да увеличава желанието. Тоест не само да реализира желанието, но и да го увеличава.

Ако в човека има малко желание, което няма сила да се прояви и да  го принуди да постигне желаното, то мислейки за това желание, човекът може да го увеличи и разшири, така че то да започне да изисква своето напълване. (Баал Сулам, „Шамати“, статия 153 „Мисълта е следствие на желанието“)

Да кажем, че имам някакво малко желание. Ако концентрирам мислите и вниманието си върху него все повече и повече, то в крайна сметка това желание ще стане в мен преобладаващо, определящо, обсебващо. И ще мисля само, как да го реализирам.

Нещо повече, мислите са необходими не само за осъществяване на желанията, но и за да ги сортират, да  изберат от тях онези, които смятам за важни, за да ги издигна още повече, до степен, в която ще сънувам това желание: кога ще успея да го реализирам, ще получа отговор на него, напълване?

От това следва, че мисълта само обслужва желанието, а желанието е основата, същността на човека. Ако желанието е голямо,  властва над малките желания.

Не само властва, но може и да ги погълне. Малките желания дори могат да изчезнат под влияние на голямото желание. Защото не сме способни да виждаме много желания едновременно. Пред нас възниква едно определено голямо желание, а всички останали сякаш изчезват от погледа ни.

И ако човек иска да увеличи  някое малко желание, може да го направи като постоянно държи мислите си за това желание.

Да предположим, че в живота си имате няколко желания: да спечелите много пари, да пътувате, да се омъжите/ожените – не е важно какво. Това са нормални, обикновени човешки желания.

А заедно с това имате и още и желания за смисъла на живота – кабала. И вие можете да го управлявате. Тоест, колкото повече четете, научавате, развивате в себе си мислите за кабала, изведнъж ще почувствате, че обичайните ви желания минават на второ място, а мисълта за постигане на смисъла на живота става най-голямата и най-преобладаващата, определяща. Ето как работи.

Човекът може да сортира желанията, да ги управлява, да ги насочва и инструктира с помощта на мислите. Затова съществуват мисълта и желанието. И можем да променим себе си по този начин: повече мисли за това, по-малко мисли за друго, повече желания за първото, по-малко желания за другото и т.н. Но това трябва да се контролира и тогава ще управляваме бъдещето си, съдбата си.

Затова е казано, че човек трябва непрекъснато да се занимава с кабала, защото от това постоянно усилие на мисълта ще увеличи духовното желание дотолкова, че то ще преобладава над останалите.

В какво се състои толкова настоятелният съвет да се занимаваме колкото може повече с кабала? Вие ще започнете да мислите за смисъла на живота, за това кой и как ви управлява, как можете сами да започнете да се управлявате, как можете да откриете най-правилните, удобни посоки в живота си. По този начин се освобождавате от ненужните  желания. А желанията, които определят съдбата, ще станат основни  за  вас.

От урок на руски език, 14.04.2019

[249088]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→