Опозиционните партии и течения искат да унищожат противниците си, но не разбират, че не могат да съществуват един без друг. Не е необходимо да се унищожава опонента, а правилно да се свързват така, че взаимните отстъпки да създадат място за трета, обща за двете сили, за Твореца.

С готовността си да направя място за другия, принуждавам Твореца да се разкрие.

Само в такава форма може да се стигне до плурализъм. Това не са просто красиви думи. Те трябва да идват от разбирането, че така е устроена природата и не можем да оцелеем по друг начин. Всеки е длъжен не по неволя, а от осъзнаване, че по този начин е изграден светът, да  даде място на други противоположни течения, уважавайки чуждото мнение.

Никога няма да успеем да унищожим противоположната гледна точка, защото унищожавайки противника, унищожаваме себе си с бумеранг. Трябва да се грижа противникът да съществува, защото в тази форма той ми помага да разкрия мнението си.

Цялата природата съществува върху противоположностите на плюса и минуса, създавайки живот във всякакви форми. Затова трябва да бъда готов да призная всички, от най-левите до най-десните, от противниците до съюзниците, защото те са следствие от развитието на човешкото общество. Нужно е само да знам как от всички тези форми да изградя правилна мозайка, за да видя истинското човечество е нея.

В този вид то идва от страна на природата, създаваща в нас всякакви свойства, от които можем да познаем творението и да разберем, как да съществуваме добре и щастливо. Иначе непрекъснато ще се бием като малки деца. Ние не живеем, а сме заети само с това, по какъв начин да си навредим един на друг.

Аз нямам право да мисля как да унищожа някакво течение, защото не съм Творец. Такова желание е признак за непоправеност, за несъгласие с програмата на Твореца.

Има място за всички, при условие, че не се унищожаваме. Това означава, че дори ангелът на смъртта се превръща в свят ангел. Той не спира да бъде ангел на смъртта, но с негова помощ светият ангел се издига и двамата съществуват един срещу друг.

Ако едно течение унищожава друго, тогава самото то няма основа за съществуване. Затова то трябва да се погрижи да има противници. Едното не може без другото.

Светът е основан на баланса между доброто и злото, и добрите хора съществуват, само защото има лоши. Не може да бъде по друг начин. Те съществуват, за да създадат място за разкриване на Твореца, източника и на двете.

Ако се спуснем от човешкото ниво на биологичното ще видим, че в нашето тяло има много системи, чието предназначение е да убиват клетки и да изчистват тялото, защото без това то не може да съществува. Животът е преплитане на доброто и злото. Организмът е динамична система, която поддържа баланс през цялото време и това се нарича живот. Когато балансът е нарушен, тялото умира.

***

Всяко явление в света съществува, за да поддържа своята противоположност. Първоначално не може да съществува само едната страна, но едната може да бъде по-забележима. Всички системи вече съществуват и за всичко има място, само че някои могат да се разкрият повече, а други по-малко съгласно нашата природа. Задачата ни е да балансираме всички тези системи и тяхното  окончателно равновесие ще означава край на поправянето.

В края на поправянето се разкрива цялото зло и цялото добро и ще видим, че това, което ни се е струвало зло, всъщност е било добро. И тогава стигаме до съвършенство.

***

Коронавирусът и другите проблеми, които ни очакват, ще доведат до такава експлозия на омраза, че човечеството ще започне да се самоунищожава. Затова трябва да предадем на хората, че в нашето общество, в обкръжението, в системата Адам Ришон, в която съществуваме, няма нищо излишно, което може да бъде унищожено и премахнато от света. Необходимо е само да организираме правилната взаимна връзка между всички противоположни части.

В резултат на това всеки става по-мъдър. Той разбира отсрещното противоположно мнение и осъзнава, че без него е невъзможно, защото едното подкрепя другото.

Представете си, че всички държави, които съществуват, изведнъж разберат, че се нуждаят една от друга: всички се нуждаят от Русия, Америка, Китай, Япония, Европа, Африка. Колко ще се промени светът тогава, ще се спестят много средства, пари, разходи за въоръжение и армия.

Скоро ще се убедим, че без да изпълняваме този принцип светът просто пропада в бездна. Ще откриваме все по-голяма зависимост един от друг, но няма да можем да се обединим.

**

Ние трябва да разберем, че за всяко явление има място в света. Всички противоположни движения и сили се нуждаят едни от други и е нужно добре да се отнасят помежду си, защото към това ни задължава висшата природа.

Затова не трябва да унищожаваме противника, а да съществуваме заедно един срещу друг. Но само в правилното противопоставяне ни се разкрива възможността да съществуваме на по-висше ниво. Всъщност затова се разкриват противоположните сили, за да ни задължат да се издигнем на следващото ниво.

И там отново ще се разкрият противоположните сили, които при правилно отношение към тях ще ни издигнат на още по-високо стъпало, към тяхната причина. И така ще се издигаме, докато не открием, че причината за всичко е Твореца, у когото доброто и злото взаимно се поддържат и няма добро без зло и зло без добро. И като цяло злото изчезва и всичко се слива в Твореца.

Ние имаме различни мнения и не променяме мнението си с чуждото като двама, седящи в една кола и спорещи по кой път да тръгнат. Така няма да намерим решение. Единственият начин е чрез взаимни отстъпки да разкрием Твореца, който ще ни покаже бъдещата посока. И тя не е тази, за която единият или другият от нас е настоявал, а обобщаващата нашите мнения.

Защото Творецът се нарича обобщение. И Той ще ни поведе в своята посока, където всички наши противоположности се обединяват в едно цяло, където няма противопоставяне, а всички са равни и живеят в любов и единство.

От сутрешния урок, 03.08.2020

[268765]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

След две седмици отиваме на виртуален конгрес. Това не е просто съединение, защото сме започнали да се подготвяме за него още от началото на творението, преди милиарди години. И това е само в нашия материален свят, а преди това има много действия в духовните светове.

И накрая започваме да усещаме разбиването, обратната форма на съединението, за да го постигнем.

Може да се каже, че в този момент сме в най-ниската начална точка, от която започва непрекъснат подем нагоре към програмата на творението, към нейната цел, където ние се съединяваме заедно и с Твореца. Цялата вселена, всички светове, всички звезди и галактики се съединяват заедно в точката на единство, която трябва да постигнем.

Първата станция по пътя към тази цел е виртуалният конгрес, който ще проведем след две седмици. Но трябва да  осъзнаем, че оценяваме важността според нашите непоправени егоистични желания, а всъщност стремежът да се обединят хиляди хора, които участват в конгреса в това специално време, е много важен.

Това е първият конгрес, който се провежда в периода на коронавируса. През февруари успяхме да проведем голям конгрес точно преди началото на карантината. Сякаш скочихме в последния вагон: проведохме конгреса и вратата се затвори точно зад нас.

А сега започваме да организираме нашата система в периода на коронавируса. Вече преминахме през първата му вълна и можем да разберем за какво става въпрос. Човечеството все още не разбира какво се случва. Епидемията няма да отстъпи, тя ще ни движи напред като валяк на развитието и ще извайва от човечеството нова форма.

Този огромен асфалтов валяк ще се търкаля точно върху нас и ще ни запечатва в земята, ако само по този начин можем да се свържем един с друг. Нека да не чакаме валяка на развитието, а да го направим за сметка на нашата работа. Не си струва да бъдем непослушни деца, които майката е принудена да накаже, за да се държат добре. И детето няма изход,  трябва да се подчини, както ние сега от безизходност изпълняваме това, което иска от нас коронавируса и другите вируси, които чакат на опашката.

Трябва да се издигнем до състояние, в което да разберем какво майката, тоест природата, Твореца иска от нас и да поискаме да изпълним нейните искания с нашето съгласие и добра воля.

Ние искаме да проведем този първи конгрес от новия период в ново състояние: не като преди, когато седяхме заедно, разговаряхме, прегръщахме се. Не трябва да съжаляваме, че не седим в една зала, не трябва да съжаляваме за миналото. То вече е минало. Всичко ново трябва да приемаме като благо, като даденост, с разбиране и одобрение.

Новите състояния изискват от нас още по-голямо обединение. И ако виждаме, че има материални промени, те трябва само да ни пробуждат към по-голяма вътрешна връзка, за да не ни обърква външната форма, да  не ни дава илюзия, че вече сме свързани заради това, че няколко хиляди човека седим в една зала.

Сега това го няма, ние не сме в едно помещение и дори не се стремим да бъдем заедно физически. Искаме да бъдем заедно духовно, като един човек с едно сърце! И затова този конгрес е абсолютно нов, в нова епоха. В него няма нищо от миналите конгреси: това е ново ниво, нов подход, ново отношение. И го гледаме като духовна степен, на която трябва да се издигнем.

Искам да бъда свързан с всички, но къде и как? За сметка на 8м издигането на духовното стъпало, в духовното място, където ще се проведе нашият конгрес – в пространството вътре в Твореца. Всички ще влезем вътре в това пространство и ще искаме да съществуваме там, да се обединим /помежду си/ вътре в Него. Твореца така и се нарича, „място“, и точно в това място провеждаме нашия конгрес, нашата среща всички заедно, за да се поддържаме един друг заедно с Твореца на това първо духовно стъпало, което ни очаква.

Не мога да предам чувствата, които са в моето сърце. Но да се надяваме, че заедно ще открием това състояние и ще почувстваме връзката между нас вътре в Твореца на нашия първи конгрес от новата епоха.

От урока за подогтовка на конгреса, 01.08.2020

[268661]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: За какво е създаден човекът? Природата и Вселената живеят по свои закони, независещи от него. Защо е нужен той, ако разваля всичко?

Отговор: Цялата природа, цялата Вселена и още много вселени и светове са създадени именно с цел да се появи човек, който ще има възможност да разкрие всички нива на природата.  За да започне да ги осъзнава, да ги разбира, да постига творчески връзките със себеподобните си и така да обхване в себе си всички вселени.

Всъщност, постигайки вселените с разума и чувстватата си, ние като че ли ги прегръщаме в себе си, включваме ги в себе си. Затова не мислете за човека така, както си го представяте в себе си.

Човекът е събирателна система от мъже, жени и деца, които се обединяват помежду си, независимо от егоизма си и се опитват да бъдат заедно като едно единно цяло.

Ще стигнем до това състояние или с добро, или както се казва „с пръчката“ към щастието. Но нас ще ни гонят към това. Сега вече започва този период.

Тогава ще открием, че обединявайки се с другите, човек създава в себе си обем, който обхваща цялото мироздание. В този обем ще съществуваме вечно, в съвършенство.

От урока на руски език, 07.07.2019

[251883]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа, Строеж на мирозданието - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да приемем и заобичаме всички хора? Сред тях има  маниаци,  убийци.

Отговор: Зависи колко правилно гледате на света. Не мислете, че вие се промените, а светът не.

Колкото променяте вашето възприятие за света, толкова във вашето възприятие светът ще се променя. Ще се окаже, че накрая ще можете да видите целия свят абсолютно добър, поправен и съвършен. Защото вие сте се променили.

С други думи, оценявате света или според вашата поправеност, или според вашата непоправеност.

От урока на руски език, 17.05.2020

[266837]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво е търпението от гледна точка на кабала?

Отговор: Търпението е разбирането на процесите, които се случват в човека и в обществото. Трябва да ги оставиш да преминат определен път на развитие, на узряване, като участваш и помагаш само там, където е необходимо. И да не се бъркаш със своите съвети и мисли.

Аз говоря за възможна промяна на света към по-добро, защото вече е време. И ако това състоянието не беше навсякъде, включително в пресата, ако не пишеше, че е нужно да се промени нещо и няма да връщане назад, аз не бих говорил така. Просто сега  се проявяват подходящите условия.

Въпрос: А какво е състоянието на осъзнатост?

Отговор: Осъзнатостта е разбиране на цялата програма на природата и нейната реализация в дадения момент.

Програмата за реализация на природата е да я приведе в динамично равновесие между положителната и отрицателната сила.

От урока на руски език, 03.05.2020

[266743]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Много хора сега са в депресия. Как да преодолеем това безпокойство? Правите впечатление на весел човек. Какъв съвет можете да дадете?

Отговор: Не е лесно. Не бива да се отнемат проблемите от хората. Животът е изграден от цветове. Всички цветове се определят на фона на другите: светло на фона на тъмно.

Ето защо, не можете да премахнете тъмните тонове. Просто трябва постоянно да постигате светли тонове на фона им. И това се прави само, ако сте в група.

На първо място е групата. В никакъв случай не оставайте сами! За начинаещи това е просто задължително.

От урока на руски език, 26.04.2020

[266172]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Вярата над знанието изисква специален ум. Работата е това, че човекът в този свят: ти и аз, всеки от нас, е изграден от егоизъм, от желание за наслаждение, в рамките на което усеща цялата действителност.

Ние чувстваме само онова, което може да ни донесе удоволствие, или напротив, да предизвика страдание, тоест плюса или минуса по отношение на нашето егоистично желание да живеем приятно.

Но тук от нас се изисква специален подход: аз не искам да чувствам какво е приятно или неприятно за мен, а се старая да се откъсна от тази зависимост, да се издигна над нея и да оценя реалността по отношение на това, кое е добро или лошо за другите. Само по този начин ще започна да виждам това, което е извън  мен. В противен случай нищо не виждам, целият свят за мен е само онова, което определя собствената ми изгода.

А по този начин  много ограничавам себе си, не излизам от рамките на животното, което мисли само за своя живот или на малкото наивно детенце, което разбира само своето удоволствие, без да държи сметка за другите.

После детето расте и започва да се грижи за другите, по-добре вижда и разбира света. Но на практика ние не виждаме света, а просто все повече разширяваме полето на нашите интереси и можем да преценим какво ще ни бъде от полза и какво ще ни навреди.

Сензорът, чрез който възприемаме действителността,  е създаден единствено от желанието за наслаждение и трябва да го осъзнаем. Ние живеем вътре в нашето желание за наслаждение и се наричаме творението на този свят. На практика няма този свят, бъдещ свят, висши светове, всичко е една действителност, която зависи само от нашето възприятие, от отношението ни към случващото се.

Има явления в света, които изобщо не усещаме, тъй като нашето възприятие се определя само от това, което е добро или лошо за нас. Нищо друго не забелязваме.

Ако сигналът не се улавя от моя егоистичен сензор, желанието за наслаждение, като положителен или като отрицателен, изобщо не го усещам. Може около мен да се случва нещо грандиозно, но аз нищо не виждам.

Кабалистите, които са постигнали висшия свят, казват, че той е точно тук. Няма нужда да летим до другия край на вселената, до друга галактика, всички светове са вече тук, заедно с нас.

Само ние не ги чувстваме, защото възприемаме действителността само по един тясно приложим параметър: „чувствам се добре”/“чувствам се зле“. Оказва се, че цялата реалност се ограничава само в рамките на примитивните ни егоистични интереси.

А как да видя повече, да почувствам повече, да разбера повече, да започна да излизам от моя пашкул? Това е възможно само, ако се издигна над усещането  „чувствам се добре”/“чувствам се зле“ и ако придобия свойството отдаване, което се нарича вяра. Тогава ще усещам не по отношение на моята полза, а по отношение на другите.

Ако започна така да оценявам действителността,  се издигам над себе си и придобивам нов орган за чувстване: вяра над знанието. Така влизам в ново, външно възприемане на действителността, независещо от моя егоизъм. Аз ще мога да почувствам това, което усещат другите извън мен и по този начин моят поглед става относително обективен в зависимост от това, доколко мога да се отделя от собствения си интерес.

Аз започвам да виждам обективната реалност, която мога да разкрия: 125 духовни стъпала, пет висши светове и постепенно развивам моя поглед, докато не видя всичко, което се намира извън мен. А намиращото се извън мен, се нарича „Творец“ (Бо-ре), тоест „ела и виж“. Сега, в моето желание да се насладя, не виждам нищо, но имам възможност да постигна Твореца, действителността, която е извън мен.

Тогава ще разбера къде всъщност живея, какво е природата и какво се случва с мен. Затова тази методика се нарича „кабала“ (получаване), защото тя ни учи, как да получаваме усещания за цялата безгранична действителност. А човекът, развиващ такива усещания се нарича кабалист, доколкото възприема действителността обективно: не изкривено в собственото си егоистично възприятие, а такава, каквато е.

Дори самото първо излизане от собствения егоизъм ни позволява да усетим, че висшата духовна реалност съществува! Така започвам да разбирам къде се намирам, заради кого и за какво, какъв процес трябва премина и какво състояние трябва да  достигна. Преди това сме абсолютно слепи, безчувствени и нямаме никаква възможност да погледнем извън егоизма. Само вярата над знанието позволява да се откъсна от  него .

Из урока на тема „Вяра над знанието“, 30.04.2020

[263978]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Ние сме в интегрална система като свързани зъбни колела. Това е формата на десетката, в която всеки трябва на практика, чувствено да разкрие, че се въртим заедно като зъбни колела, зависими един от друг.

Всеки със своето завъртане определя движението на другите. Ако аз дори леко се задвижа, отговарям за това, че съм завъртял и останалите колела вътре в десетката. Всички другари се въртят заради мен и затова съм отговорен за моето завъртане дори с един оборот.

Длъжен съм да държа сметка за общото движение, което предизвиквам и да преценя, дали то ще бъде за благото на десятката и само в такъв случай да започна да се завъртам в оптимална посока и в оптимална степен. Преди това не мога да помръдна.

Представете си, че вие сте десет зъбни колела, част от един механизъм, където всеки, който се задвижва, завърта и останалите. Затова преди да се задвижа, аз трябва да преценя как това движение ще задвижи останалите, ще бъде ли от полза за всички. Забранено ми е да направя дори малко движение, ако не съм взел предвид всички останали.

Но така не е възможно да се живее! И затова ни е предоставена особена възможност, която се нарича „този свят“ – кола, която позволява на всеки да се движи така, както иска. И след това преместват лоста на скоростната кутия отгоре, прехвърляйки ни на следващата, по-висока предавка, където, всъщност, се оказваме свързани помежду си и сме принудени да вземем предвид общото движение.

Така се издигаме на първото духовно стъпало. Ако настроим нашите отношения на това стъпало и можем да се движим заедно, не оставяйки нито един свободен от сцеплението с другите, тогава можем да се усъвършенстваме и да преминем на трета предавка.

А после на четвърта, пета, и така преминаваме всичките 125 стъпала. На всяко стъпало ставаме все по-тясно свързани и всеки държи сметка за все повече зъбчати колела в системата. Той ги вижда, чувства  и може да направи равносметка за системата като цяло.

А общата равносметка за цялата система е Творецът, защото по този начин го създаваме, както е казано: „Вие Ме създадохте“.

Днес имаме проблем: сякаш се движим в колата на материална предавка, която позволява да не се вземат предвид другите, а от нас се изисква да преминем на първа духовна предавка.

И затова се появява коронавирусът, който ни носи неприятности и не ни позволява да продължим по стария начин, задължавайки ни да се издигнем. А за издигането на духовно стъпало трябва всеки да започне да чувства другия, повече да се настройваме един към друг.

И как да го направим, ако няма такова чувство? Да положим усилия, да се молим заедно и тогава ще получим свише усещане за общата сила. Творецът ще настрои нашето сцепление, ще ни съедини, ще ни позволи да почувстваме зависимостта си един от друг, ще ни даде разум, разбиране  как да създадем общата форма. И така ще напреднем.

Такъв преход трябва да направим сега. Така или иначе той ще се случи, независимо дали го искаме или не. Но това превключване може да стане само за сметка на нашите усилия, съзнателно участие, и тогава ще бъде хубаво, приятно, плавно, меко.

А иначе ще се случи по пътя на поредната световна война: трета, четвърта, пета, шеста… Кой знае колко още войни и лични беди ни предстоят, по-добре сами да превключим предавката на скоростната кутия.

От урока по статията „Обединението на света в последното поколение“, 26.04.2020

[263815]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Защо в живота ни се случва едно и също? Защо има цикличност, повторяемост на събитията?

Отговор: За да можем постепенно да се поправим. С един път няма да се получи. Затова преминаваме множество жизнени кръгообороти.

При това, душата всеки път преминава така нареченото зараждане, преселване, частично съединяване на душите, тяхното разделяне и отново някакво съчетание. В крайна сметка, така всички души получават пълното си поправяне.

Съветвам ви да прочетете материали за кръгооборота на душите. Под души се има предвид желанията, които постепенно се преобразуват от за себе си, в името на Твореца.

От урока на руски език 08.03.2020

[263894]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Обединението на сърцата е усещането, че се намираме в едно сърце: разбираме се, чувстваме се, имаме една цел и има само една сила, която ни управлява. Но обединението предполага вътре в себе си да разбираме какво означава  разединението.

Едното не съществува без другото, противоположностите се поддържат една друга. Двете свойства трябва да съществуват заедно: Творецът и творението, желанието за наслаждение и желанието за отдаване. И тогава чувстваме едното на фона на другото.

Обаче не сме способни забележим само едното от двете свойства: само желанието за наслаждение или само желанието за отдаване. Затова трябва да почувстваме, че в нашето обединение се включват двете противоположни качества.

На първо място трябва да благодарим на Твореца, че всички континенти, всички хора в целия свят сега са в еднакво състояние. Творецът ни дава и духовно, и материално състояние. Това не се е случвало досега. Нашият материален свят започва да се свързва с духовния свят и това наистина е действието на Машиаха, притеглящ този свят към Висшия свят.

Затова трябва да бъдем повече свързани в сърцата, в намеренията, в обръщението към Твореца, в молитвата. И така ще развием нашето общото чувство. Всичко зависи от личния, малък принос на всеки.

Аз имам каменно сърце, което нищо не чувства, но чувам, че приятелите се усещат един друг и затова се стремя към тях. И другият е така устремен, и третият – ние сме милиони! Не трябва да пропускаме шанса си, пренебрегвайки това, което Творецът ни дава.

Вие ще започнете да виждате все повече, от ден на ден, как нашата група получава благословение свише, подем, разбиране, връзка с Твореца. Творецът напълва празнините между нас, разширени от вируса, откривайки ни възможност за духовно напредване.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262872]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Молитва, Намерение - Няма коментари→