Мисълта е следствие, породено от желанието. (Баал Сулам, Шамати, статия 153 „Мисълта е следствие от желанието“).

Това  наистина е така, защото най-важното в човека е желанието. И мислите се появяват само, за да  реализират тези  желания.

Желанията се появяват в сърцето и ние слушаме само него. А мозъкът се включва само, когато е необходимо да реализира желанията, които възникват в сърцето. Затова желанието е главното, а умът е само спомагателен инструмент,  как да ги реализираме, как да постигнем желаното.

Следователно човек мисли само за това, за което  в него има желание и не мисли за онова, което не желае.

В нашия свят това е естествено. Можете да се обърнете към всеки човек и по неговото желание да отгатнете, какви са мислите му. Всички негови мисли са насочени само към реализиране на желаното. А в степента, в която в него има йерархия на желанията, можете да се досетите, кои мисли преобладават в него и кои не са толкова важни, с какво е зает в по-голяма степен, и с какво в по-малка. Тоест, желанията практически ни управляват.

Например, той никога не мисли за деня на смъртта, защото не я желае, а напротив, мисли, че е вечен, защото иска да бъде такъв. Тоест, винаги мисли за желаното.

Мисълта е спомагателна, второстепенна. Тя се е развила само, за да желае човекът нещо. И затова той развива разум, за да постигне желаното. Както се казва: за бития дават  двама небити. Защото този, когото бият, принуждават, заставят, става по-умен, защото търси път, по какъв начин как да се реализира.

Така   разумът винаги се увеличава, когато има големи желания. И обратно, ако няма желание, няма и много разум. Ето защо, ако искате да развивате децата си, трябва да събуждате в тях големи желания, а не да ги глезите.

Да глезите, означава да се опитвате да давате на детето нещата предварително, преди то само да ги пожелае. Напротив, нека да пожелае, нека малко да страда, нека да търси по какъв начин да реализира желаното. От това ще се развие умът му. Само така, а не по друг начин.

От урока на руски език, 14.04.2019

[249076]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа | Add Comment →