Природата ни показва чрез коронавируса, че ако се отдалечаваме от другите чрез егоизма си, то и физически нямаме право да се доближаваме до тях. Ако искаме да бъдем свързани, преди всичко трябва да настроим вътрешната си връзка правилно и да се отнасяме по-добре един с друг.

Доколкото всеки желае добро на другия, той може да се доближи до него. А ако в него него няма стремеж да обича другия и да му помага, не трябва да го доближава. Нека да види, че егоизмът го отделя.

Всичко е толкова просто, в нашия свят вече се проявяват свойствата на Висшия свят и трябва да ги използваме, за да се образоваме, знаейки кога да се приближим или да се отдалечим. Представете си колко добре би било, ако спазваме правилната дистанция, приближавайки или отдалечавайки се от хората според вътрешното ни отношение.

Ние с теб можем да бъдем в две различни галактики, разделени от много светлинни години, и въпреки това да имаме чувството, че сме свързани и със сигурност ще се сближим в бъдеще, защото затова ни пробужда Творецът между нас. И тогава ще търсим, всеки от своята галактика, независимо от разстоянието, как да се приближим един към друг, как да изразим любовта си и да се отменим.

По този начин постепенно ще се сближим и ще се съединим в един парцуф, в който да се разкрие Творецът в цялата си сила, тоест във вечната и съвършена любов между нас. Ние ще се слеем в нашите сърца и желания и ще разкрием напълващият ни Творец. Това означава край на поправянето.

Но първо трябва да разкрием колко сме различни. И точно това прави коронавируса. Ще има и други начини да ни накара да почувстваме нашето отдалечаване един от друг, за да разберем накрая, че вирусът е свързан с нашите желания, с нашите вътрешни свойства и не мога да се сближа с другия просто, защото така съм устроен.

Аз не искам близост с него, затова и физически не мога да го приближа! Оказва се, че нашият свят започва да приема формата на духовния свят.

Представете си, че всички висим във вакуум и доколкото искаме да станем добри и по-близо един до друг, толкова и се сближаваме. А ако се отнасяме зле един към друг, се отдалечаваме. Тоест всичко се определя не от физическото разстояние в този свят, а от нашите вътрешни духовни свойства. Точно това се случва в момента в света и сега можем да се замислим над нашите изменения.

Това винаги е било объркано и скрито от нас, а сега всичко се разкрива. Искам да се сближа с другите, защото по този начин мога да разкрия Твореца и моя висш свят, който се проявява само във връзката между нас. Но за да се приближа, не е достатъчно да направя няколко стъпки, без да се променям отвътре.

Отначало трябва да променя себе си, моето отношение към другите от ненавист към любов, и тогава наистина ще се приближа до тях. Ние се сближаваме и отдалечаваме според нашите намерения и отношения. Всичко става ясно и разбираемо, цялата духовна работа се извършва открито.

Затова моля другарите: привлечете ме към себе си, нека заедно да се обърнем към Твореца, за да ни помогне! И така работим, но все още застинали във въздуха. Ние се свързваме между нас и с Твореца, молейки за помощ, и започваме да се движим един към друг, сякаш плаващи в нулева гравитация, докато не се обединим, разкривайки между нас свойството , което се нарича “Творец”.

Всичко това вече е в нашите ръце. Сега имаме възможност да работим в материалния свят с духовни свойства. Представете си какво направи коронавирусът!

Из сутрешния урок,  07.04.2020

[262832]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа | Add Comment →