Въпрос: Непонятно е защо творението прави съкращение и отблъсква наслаждението? Защо то не може да бъде близко до Твореца и да получава от Него?

Отговор: Аз отблъсквам не наслаждението, а неприятното усещане. В този момент аз вече не чувствам наслаждение. Ако ми даваш някакво угощение, а то предизвиква в мен срам, аз преставам да усещам наслаждение от такова угощение. Цялото това вечно напълване повече не предизвиква в мен радост!

След това ще ми се наложи да пробудя обратно в себе си вкус към това наслаждение. Тъй като, когато придобия свойството Бина и започна да действам заради отдаването, а след това започна да получавам заради отдаването, аз трябва отново да пробудя в себе си вкус към наслаждението.

Но това не са вече тези вкусове, които съм усещал по-рано, а наслаждение от съвършенно друг вид, което аз предавам на Твореца. Преди всичко, аз вземам и изпълнявам Неговото желание. Проверявам, благодарение на каква любов Той ми е дал тези късчета угощение и искам да напълня празното място в Него. Празно поради това, че не съм приел напълването от Него.

Аз мисля за Неговото наслаждение – за това какво удоволствие Той получава, когато ме напълва. И от това, какво аз чувствам, какво наслаждение Му давам, аз сега разбирам какво наслаждение трябва да взема от Него и под каква форма да го насладя.

Когато започна да се наслаждавам от отдаването, аз вече не усещам стария вкус на наслаждението от получаването, а също и намерението за отдаването отменя простия вкус в мен. Затова се нарича – придобиване на нови съсъди, желания.

И желанията за отдаване и за получаване в мен са абсолютно нови, което се нарича «613» пъти повече от преди. Това многократно умножаване се взема именно от срама, който ни позволява да увеличим и своите желания и наслажденията 613 пъти.

Това е срам от разликата между мен и Твореца, разлика в нашите положения. Това не е просто някакво усещане, а точно измерване на това, доколко Той е изцяло отдаващ, над мен, получаващия: именно на висотата на този срам.

И разлика се получава не от някакво веществено получаване – разликата е в нашите намерения. Затова, ако ние работим над този срам, за да го превърнем в почет и уважение, то достигаме това «613» кратно увеличаване.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 27.06.2011

[47115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Тора разказва за това, как хората, които се скитали в пустинята, срещнали смъртта, поради липса на вода, и Мойсей се обърнал към Твореца за помощ. Творецът казал на Мойсей да отиде и да говори с една скала пред всички хора, за да му даде тя вода.

Но вместо да говори с нея, Мойсей ударил скалата със своята тояга и „водите на раздора” потекли от нея, наречени така поради неподчинението на Твореца. Защо Мойсей, водачът на целия народ, не се подчинил на заповедта на Твореца?

Отговор: Скалата е земята, Малхут, желанието за получаване на наслаждение, което трябва да бъде поправено, за да се използва „заради отдаване”. Това поправяне може да стане или под формата на „удар”, или на „разговор”, в зависимост от нивото. В такава форма може да се извлече поправяне от нея – течащата от нея вода.

Водата е силата, която дава живот на желанието за получаване на наслаждение и го превръща в желание, което получава заради отдаване. Когато ти „говориш” със скалата, Малхут, ти се включваш в нея на човешкото, „говорящо” ниво, степента на Бина, и водата, която извличаш от нея, носи живот, отдаване, милост (Хасадим).

А когато  я удряш, ти извличаш „водите на раздора”. И въпреки че това е вода (символът на Бина, отдаване), тази вода не е добра (тя носи силата на Гвурот); тя е паднала под влиянието на Малхут. Това е произходът на всички тайфуни, наводнения и цунами. Всички тези неща са отражение на силата на Бина, контролирана от Малхут.

„Народ” – това са всички частни желания, а Мойсей е най-високото свойство, което има способността да получи водата на Бина, издигайки Малхут до нея, желанието за получаване на наслаждение. Но Мойсей вижда, че няма достатъчно сила да повдигне всички останали желания, наречени „народ”, от тяхното сегашно състояние и да ги издърпа до степента Бина със себе си. И затова вместо да се издигне на по-висока степен и да „говори”, той „удря” скалата, което значи, че вместо да се свърже с нея на по-високо, „говорящо” ниво, той се свързва с нея само на нивото „действие”.

Мойсей бил наказан за този явен грях. Но ние трябва да разберем, че всички „наказания”, описани в Тора, са поправяния. Той просто не е можел да го направи по никакъв друг начин, въпреки че му е било ясно, че в този момент той е трябвало да постигне „говорящото” ниво: определено ниво на връзка между Малхут и Бина.

Това е резултат от неговото духовно разкриване и се нарича „Творецът му говори”. Но е по-лесно да го изпълни бързо и правилно на нивото на действие и той не вижда никаква друга възможност за поправяне.

Ето защо Мойсей е бил принуден да „прегреши” и неговото поправяне е в неговото „наказание” да не получи разрешение да влезе в земята на Израел. Той умира, когато достига до самата граница. Въпреки че не е могъл да влезе (това не е негова степен), той се нарича „верен водач” и максимума, който може да достигне, е Бина. А другите продължават след него.

Граница – това е линията, където аз прекратявам своите действия на отдаване, поради липса на сила на намерението. Това ме принуждава да спра и да не използвам повече своето желание; аз съкращавам себе си. Да умреш означава, да нямаш способност да правиш действия заради отдаване.

От предаване по неделната глава от Тора, 27.06.2011

[46956]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Цитат: ”Малко повече гордост – че благодарение на нея почувствахме отговорност” (от пост ”В отговор на света”, 16.05.2011). Странно, че вие призовавате за гордост, защото е казано: ”Гордеещият се със себе си не може да бъде заедно с Твореца. Защото горделивецът смята, че има две власти”.

Ако аз изпитвам гордост чрез силата, пробуждаща властта на егоизма/ желанието за получаване, нима това не ми пречи по пътя? Или гордостта от групата е друго нещо? Ако групата се формира от нашите желания ”да се обединят точките в сърцето”, то допустима ли е такава гордост?

Отговор: Ето, имено такава гордост от групата по нашия път е допустима, както е казано: ”Да се възгордее сърцето му по пътя към Твореца!”

Въпрос: Пост ”В отговор на света” от 16.05.2011 предизвика дискусия в нашата група по повод трактовката на понятието ”гордост”. Казано е: ”Гордеещият се със себе си не може да бъде заедно с Твореца. Защото горделивецът смята, че има две власти”. Това какво е – грешка в превода или тук се подразбира някакво друго значение на думата ”гордост”?

Отговор: Гордостта не като проявление на егоизма, а като принадлежност по пътя към Твореца, групата, работата по поправянето на душата.

[45664]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Разкриването на злото – достатъчно ли е за напредването?

Отговор: Разкриването на злото е силно средство за напредване, тъй като това е разкриване на непоправеното желание. Ако го поправиш, тогава ще напреднеш. Затова, без разкриване на злото е невъзможно.

Да кажем, сядаш в автомобила и се стараеш да стигнеш до определено място. Изведнъж виждаш, че ключът не влиза в ключалката за запалване. Започваш да поправяш ключа. Когато го поправиш, го поставяш в ключалката, за да запалиш, но тя не превърта. Трябва да я поправиш.

Поправил ключалката, превърташ ключа – колата не запалва. Откриваш, че проводниците, идващи към ключалката за запалване, не са свързани. Трябва да ги свържеш. Свързал си проводниците – защо пак не запалва? Няма акумулатор.

И така – всеки път, докато не поправиш целия автомобил. Но всеки път разкриваш, какво не достига – докато напълно не завършиш целия ремонт, до най-последната капка боя, която си полирал до блясък. Тогава сядаш – и тръгваш. А дотогава, колата няма да се помръдне от мястото си.

Въпрос: Какво означава да поправиш всеки детайл?

Отговор: Да поправиш означава, че разбираш за какво ти е необходим този детайл, как е свързан с другите детайли, каква е неговата повреда и каква е поправената му форма.

Защото всеки детайл е част от твоето сърце, от твоята душа. „Ключалката“ и „ключът“, „проводниците“ и „акумулаторът“, до най-малкия детайл – всичко това са твоите вътрешни желания, „плътта“ на твоята душа.

От урока по статията на Рабаш, 24.06.2011

[47033]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Създадени сме с желание за получаване и за наслаждение, и за да го напълним, трябва да доведем това желание до намерението „заради отдаване“. С това ние поправяме себе си и постигаме целта на творението – пълно сливане с Твореца. Но за да се поправим, е необходимо да се съединим със силата на отдаване.

Силата на отдаване се нарича „Бина“, а силата на получаване в нас – „Малхут“. Тоест необходимо е силата на получаване и силата на отдаване, Малхут и Бина, да проникнат една в друга.

Но по правило, когато те се съединяват, при комбинирането на тези две сили се получават четири случая: Малхут в Малхут, Малхут в Бина, Бина в Бина и Бина в Малхут.

Ако Бина се намира вътре в Малхут – това е зла сила, защото Бина попада под властта на Малхут. Малхут я управлява и господства над нея. Бина става роб на Малхут – и това състояние поражда всички зли сили в света.

Тези сили понякога се преструват на добри, но го правят само за да привлекат и примамят човека, да го подкупят, а след това да го въвлекат в злото. Това е такава особена, хитра, нечиста, егоистична сила (клипа), която се намира в Малхут. С нейна помощ Малхут завоюва Бина и започва да я използва.

Написано е, че никакво зло не може да съществува в света, ако отначало не се е престорило на добро. Така действат злите сили и по тази причина съществуват.

Ако това е просто Малхут, тогава се получава обикновено желание за наслаждение, както в неживия, растителния, животинския свят и в човека, в който действат сили само на неживото, растителното и животинското ниво, тоест обикновеният човек, живеещ примитивен материален живот.

Човек, в чието желанието за наслаждение се включва и Бина, става много умен и хитър. Той знае как да ти помогне и да ти даде нещо, уж да ти услужи, а после да извлече от теб абсолютно всичко. Това са много лоши сили, до които води включването на Бина в Малхут – силите на отдаване, попаднали под властта на егоизма.

А обратното включване става, когато човек със своите усилия повдига Малхут в Бина. И тогава той се включва в Бина, защото сам иска да влезе там и да стане роб, неразривна част от силата на отдаване – както зародишът в майката. Защото Бина се нарича Има Илаа (Висша майка).

Тоест той иска да се развива само при включването и под властта, под прикритието на силата на отдаване, на Твореца. И тогава се получават добрите сили, които постепенно избират частици от егоистичното желание и ги поправят вътре.

От предаването по седмична глава на Тора, 27.06.2011

[46963]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои свободата на избора? Откъде човек може да знае какво да избере между две възможности?

Отговор: Пред човека няма две възможности –  има само една. Ние не стоим на кръстопът, където трябва да решим накъде да завием – надясно или наляво. Няма такова нещо! Аз се намирам на право шосе и мога само или да ускоря своето придвижване, или да не го направя.

Ако се придвижвам много бавно, то всеки миг получавам удари от друсането по неравното, разбито шосе, с дупки по пътя, където от всички страни могат да ме нападнат диви животни, където ме чакат страшно много проблеми и даже войни.

Или мога да взема вертолет и да летя над това шосе. Това зависи от мен.

Но посоката си остава същата, ние достигаме една и съща цел. И макар да се говори, че човек може да се отклони от пътя, всъщност се има предвид не отклоняване от самото шосе, а отказ да се движиш бързо, подтикнат от собствен мотив.

Тогава ти вървиш съгласно двигателя на програмата на творението,  което се нарича “в своето време” (“беито”) и на всяка крачка получаваш проблеми, удари, войни, беди, болести и кризи – всичко, произтичащо в нашия живот чрез всевъзможните проявления на желанието за наслаждение.

Защото то трябва да ти покаже всичките тези проблеми, защото от отчаяние и страдание ти си “очистил” егото и не би искал наслаждения в такива състояния. Това е достатъчно, за да поправиш егото на тази първа степен – животинското ниво.

Въпрос: Как човекът може да провери дали не е паднал от хеликоптера отново на пътя?

Отговор: Преди всичко, той усеща това по пробуждането си, по въодушевлението, стремежа към целта. Нека провери дали в него “гори” усещането за важността на връзката с групата – единственото средство за придвижването,  работи ли той в името на това, използва ли правилно всички дадени му средства: учителя, групата, книгите.

От урок по статия на Рабаш, 24.06.2011

[47037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По време на първото разпространение на светлината (Кетер), съсъдът все още не съществува. Тогава в какво се облича светлината?

Отговор: Разбира се, това все още не е съсъд. Затова се нарича стадии на разпространение на пряката светлина, а не стадии на съсъда. Може също да се нарече стадии на развитие на съсъда, но несъмнено преди четвъртия стадий няма съсъд, който може да се нарече независимо творение.

Само след като в четвърти стадий става съкращение, разпространявайки се отгоре надолу и достигайки този свят може да се каже, че съсъдът завършва своето развитие. Само тук, в този свят, творението ще пожелае да се върне към своя корен и ще може да се счита за независимо и притежаващо точката на свобода на волята, която то може да разшири от точка до размера на света на Безкрайността.

Според усещането за тази точка за свобода на волята и до степента на неговото развитие, то се нарича творение, докато простото желание за наслаждение не се нарича творение. Това е сътвореното само от страната на Твореца, Домакина. Истинското творение стои срещу Твореца и притежава своя собствена воля.

Затова неживото, растителното и животинското нива на природата не се считат за творение. Те съществуват инстинктивно под пълния контрол на светлината, без никаква независимост. В точно такава форма, не самостоятелно, много хора все още съществуват, изпълнявайки заповедите на своята природа.

Изборът започва там където творението чувства срам, поради неговата липсва на подобие с Твореца, което го кара да се развива. Това състояние се нарича творение.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 19.06.2011

[45812]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има отдаващи съсъди, Галгалта  ве-Ейнаим, наричащи се ”Исраел”, което означава ”право към Твореца”. Само тези съсъди могат да привлекат светлината, доколкото са подобни на нея и притежават единствено силата на отдаване.

А също така има и получаващи съсъди, АХАП, ”народи на света”. В действителност, важни са именно те и всичко се прави за тях. Обаче те сами не са способни да получат светлина направо, ако съсъдите на Исраел не я пропускат до тях.

Такова е разпределението на ролите: Галгата ве-Ейнаим са длъжни да привлекат светлина за АХАП, а АХАП трябва да доставят желанието си на Галгата ве-Ейнаим, за да пропуснат до тях светлината. Само такова взаимно сътрудничество ще ни позволи да достигнем пълно поправяне.

Всички хора по света, в които има ”точка в сърцето”, т.е. усещане за привличане на светлината, се наричат ”Исраел” – яшар-Ел, ”направо към Твореца”. А онези, които са лишени от това усещане, не могат да привлекат светлината направо и се наричат ”народи на света”, АХАП. Заедно те използват природата си, за да привлекат светлината съвместно и да получат разкриването на Твореца в общ съсъд.

Ето така, за да се нагласи връзката между тях, Исраел е преминал към разбиването. Той се повдига към края на поправянето, на стъпалото Храм и затова Храмът се разрушава, т.е. Исраел пада от духовната висота в скверните сили, в народите на света, и се смесва с тях, тъй като АХАП се включва в Галгалта ве-Ейнаим, а Галгата ве-Ейнаим в АХАП. В крайна сметка и едните и другите пребивават в егоистични намерения.

Но когато смесването, или ”изгнанието” се увеличат, те могат да привлекат светлината и да осъществят поправянето. Отначало ще се поправят Галгалта ве-Ейнаим- по-чистите съсъди, у които има решимот, записа на поправеното състояние.

В тях има възможност за привличане на светлината, и благодарение на взаимното включване с АХАП има за кого да привличат тази светлина. И тогава АХАП получава от Галгалта ве-Ейнаим светене, което е достатъчно, за да прокарат линия за връзка нагоре. В резултат, всички заедно съставляват пълноценни десет сфирот и привличат повече светлина.

Така, чрез взаимодействие, ние пристъпяме към края на поправянето.

Сега ние се намираме в началото на поправянето на Галгалта ве-Ейнаим, Исраел. Ако те се поправят, то в тази степен ще успеят да привлекат поправяне към АХАП, към народите на света.

От урока по статията на Рамхал „За мъдростта“, 13.05.2011

[47017]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Както казва Рамбам, истината трябва постепенно  да се разкрива на малките. В работата с децата ние не им натрапваме обединението направо, а се стараем в игрите и в заниманията да вплетем това послание. Може ли твърде прямото послание  да нанесе ущърб и да отблъсне децата?

Отговор: В развитието си ние минаваме през четири етапа: неживо, растително, животинско и човешко.

На неживо ниво предметите, като правило, приемат такава форма, каквато им придадеш, ако у теб има достатъчно сили, за да направиш това. Имайки необходимата енергия, ти можеш да разрушиш структурата на метала, и да го измениш по пътя на нагряването, на натиска и др.

На растително ниво обаче ситуацията е друга: за да се придаде на растението друга форма, е необходимо да се разбере природата му. Да кажем, за дървото трябват различни видове обработки и грижи, и ако ти си майстор в работата си, то ще получиш необходимата форма, съпровождаща дървото в неговия растеж.

Казано иначе, ти сам трябва да израснеш до такова ниво, от което ще можеш да се грижиш за дървото: да го усетиш у себе си, да го познаеш – и тогава, излизайки от вътрешния образ, да осъществиш работа с външната форма и да получиш резултат.

А за да се превърнеш в животинско ниво на развитие, все пак е необходимо да изучиш природата му, да се издигнеш над нея и да го приемеш в себе си. Тогава ти ще можеш да укротяваш и да дресираш животни. Разбира се, в определени рамки, обаче ти ще ги приучиш на такива форми на поведение, които те са способни да усвоят.

По аналогичен начин работи и детският наставник.

Тези нива на развитие – неживо, растително и животинско – представляват по себе си малки, ”детски” състояния, в сравнение с възрастните хора, и завършват на ниво ”тринадесетгодишен”.

От ”13 години” и по-нататък ти имаш работа с човека в човека и съответно се отнасяш към него вече съвсем по друг начин. Приемаш го в групата си, отнасяш се към него като с другар и го издигаш по примера на взаимното партньорство, предоставяйки му място за работа.

Такива са етапите на работа с детските групи.

От урока по статията ”Дарованието на Тора”, 27.06.2011

[46759]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам ”Обобщаващо въведение”: Както материалните предмети се отделят един от друг с помощта на брадва и чук, така и духовната същност е отделена една от друга по различието на своите форми, и увеличаването на степените на различните форми води до това, че те стават полярно противоположни.

Но от страна на Твореца, създаващ желание за наслаждение, няма никакво противопоставяне между това желание и желанието за отдаване. Това е сякаш новородено, получаващо от майка си- между тях няма разделение. Те са неразривно свързани и се наслаждават един на друг.

Ние виждаме в природата, как външният организъм, състоящ се от чужда плът, получава възможността да расте вътре в тялото на материята и не я възприема като чужда! Как въобще е възможно такова явление, като зародиша в утробата на майката- ако в нас попадне малко трънче, тялото веднага ли ще започне да отблъсква чуждия предмет? Веднага около него се образува цирей и тялото се опитва да го изтласка и да го отдели.

Известно е, колко трудно е при присаждането на органи да се преодолее тази бариера на несъвместимост и неприемане на чуждото тяло. А тук, е обратното- вътре в едното тяло расте друго и това голямо тяло през цялото време се грижи за малкото и всичко прави само в негова полза!

Това е пример, когато желанието за наслаждение (зародишът) и желанието за отдаване (майката) не си противоречат един на друг. И точно така се получава по отношение на Твореца, създаващ желание за наслаждение- това желание не противоречи на отдаването, не му противостои.

Но ако има цел да се приведе това желание за наслаждение към форма на отдаване, тогава те след това ще станат противоположни едно на друго, съгласно намеренията си.

В началното състояние има отдаващ и получаващ – Творец и творение, но между тях няма никакво противоречие, и те са съединени заедно. А след това творението се развива и придобива егоистично намерение- и сега, съгласно намеренията си те стават обратни: намерението за отдаване е противоположно на намерението заради себе си от началото до края, от нулата до безкрайността.

Ето ни егоистично намерение и ние трябва да го поправим- а не желанието! Желанието в нас остава, ние завинаги ще си останем с желанието за наслаждение. Но намерението трябва да бъде ”заради отдаване”.

А ние това обикновено го бъркаме, и мислим, че трябва да се борим с желанията си. Религиите и разните духовни учения се стремят да унищожат желанието или да го омаловажат. А кабала казва обратното: ”Увеличи желанието си и заедно с него намерението за отдаване!”- и тогава ще можеш повече да отдаваш с действията си.

Из урока по статията ”Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 24.06.2011 г.

[46820]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→