„Учение за Десетте Сфирот”, ч. 1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”

Въпрос 38: Какво е това докосвам (ногеа)?

Ако изменението на свойствата на степента спрямо нейния корен не е толкова различимо, за да се отдели тя от корена, това се нарича ”докосване” на корена.

Това означава, че има някакво подобие, докосване, връзка. Докосване се нарича, ако степента е подобна, макар и в едно действие.

Ако макар и в една точка, в едно свойство се наблюдава подобие, то можем да бъдем сигурни, че във всички останали свойства няма противостояние! Затова няма окончателен разрив между степените.

В нашия свят също се отдава голямо значение на докосването- да докоснеш, се смята вече като достигане. Знак е, че у теб вече има връзка- може да бъде начало на връзка, а може да е последното закачване, преди да излезеш от нея. Докосването- е много важно и фино действие.

Ако е достигната точката на съприкосновение, това е знак, че във всички останали свойства на първото и второто няма никакво противоречие. Това значи, че между тях има различие, но те не се отричат едно от друго. А в едно свойство те се обединяват съвършено в едно цяло.

Oт урока по „Учение на Десетте Сфирот“, 26.06.2011

[46904]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В кабалистичните книги, съединяването на Малхут с Бина се описва чрез различни образи. Например, като кладенец – празен или пълен с вода. Празният кладенец е Малхут, всмукваща всичко в себе си и оставаща празна. А кладенецът, пълен с вода, е правилното съединяване на Малхут с Бина.

Или обратно – Малхут, нейното желание се издига в Бина, в небето, и извлича оттам вода – и затова започва да вали.

Друго описание на съединяването на Малхут с Бина е „рижавата (червената) крава” – пречистващата жертва, пепелта на която пречиства едни, а други, напротив – прави нечисти.

Всички тези преходи са свързани с това, как Бина и Малхут се включват една в друга: Бина в Малхут или Малхут в Бина, и коя от тях властва – едното съединяване носи пречистване, а другото – нечистота.

„Кравата” символизира силата на Бина, силата на отдаването, защото дава мляко (светлината Хасадим). Но ако тя е рижава – червена (адума), тоест свързана е със земята (едом), значи е смесена с Малхут. И когато силата на отдаването и получаването – Бина и Малхут, се съединят заедно, то вече зависи от човека, каква ще бъде получилата се сила.

Ако той възнамерява да се поправи и да постигне отдаване, то именно от това съединение на силите – „рижавата крава” – той ще извлече силата на отдаването и ще пречисти себе си. А ако вече е бил чист, тогава в него се разкрива ново егоистично желание, с което все още не може да работи – и става нечист.

В Тора подробно се описва как трябва да бъде намерена рижавата крава и да се изгори, и какво да бъде направено след това с пепелта. Това не са прости действия, защото в нашия свят не съществува нищо такова. Макар изследователите да търсят следите на червената крава, за да докажат, че някога е съществувала, а сега е изчезнала.

Но работата е в това, че във времената на Храма, благодарение на мъдростта на кабала, целият народ се е намирал на духовното стъпало, и както е написано: „всеки подрастващ е знаел законите за нечистотата и пречистването”, тоест разликата между егоистичното получаване  и отдаването. С други думи, тяхното ниво е съответствало на съединяването на Бина с Малхут, което се нарича „червена крава”, и те са знаели за каво говори Тора.

Цялата Тора е описание на реда на поправяне – „инструкция” (ораа) за поправянето на душата.

От предаването по седмичната глава на Тора, 27.06.2011

[46960]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Развиват ли човека страданията, които той усеща по пътя си?

Отговор: В нашия живот нищо не се случва просто така. Няма нищо случайно във Вселената. Ние се намираме във всеобхватна, затворена реалност – в Малхут на Безкрайността, където всичко се случва по изначално заложена програма – от началото на творението и до неговия край. Всичко се намира там предначертано и подписано, освен нашата свобода на избора и мярката на нашето лично участие.

Но от твоето участие или неучастие програмата не се променя, ти само можеш да я ускориш – за себе си и за останалите. Това е единственото, което можем да направим. Всъщност, само това може да се случи – или ние се придвижваме ”в своето време” (беито), или ускоряваме програмата – нарича се ”ахишена” (ускоряване на времето).

Всеки човек, който се старае да ускори тази програма със своето лично участие, съгласно Замисъла на творението, спомага за ускореното развитие на другите хора, защото всичките сме една душа.

Днешният свят се намира в криза, в състояние на осъзнаване на злото. Постепенно, ежедневно на хората им се разкрива защо сме такива, кое е това, което ни причинява зло, в какво се състои тази причина, защо ние нищо не можем да направим със самите себе си. Даже обикновеният човек в света започва да чува и усвоява тези неща, да говори за тях. Колкото повече се намесваме в този процес и обясняваме защо се случва това, процесът на развитие ще бъде ускорен.

Програмата си остава същата, само че има възможност за по-бързо развитие напред.

От урока по статия на Рабаш, 24.06.2011

[47040]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам „Свобода на волята”: Преди получаването на кабалистичната методика, народът на Исраел са приели да изоставят всяка частна собственост до степента, изразена с думите „царство на Свещеници”, и целта на цялото творение е да се слее с Твореца по свойства: тъй като Той е отдаващ, а не получаващ, те също ще са отдаващи, а не получаващи. Това е последната степен на Двекут (сливане), изразено с думите „Свят народ”…

Как ние излизаме от този свят? Ние влизаме в период на подготовка. След това преминаваме Махсом (бариерата разделяща ни от духовното) и се издигаме до нивото наречено „Хафец – Хесед”, тоест отдаване заради отдаване. Това е степента Бина.

След това се издигаме до степента Кетер, получаване заради отдаване, и получаваме светлината Хохма (Мъдрост), докато на предишното ниво получаваме само светлината Хасадим (Милосърдие).

На степен Бина се отказваме от „частна собственост”, тоест достигаме до състояние Хафец – Хесед, където не се предполага да използваме нашето получаващо желание. Това също е подготовка, етап на поправяне на съсъда. А на следващата степен става получаването на светлината.

От урок по статия „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46359]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Съгласно изследвания, 80% от човечеството вярва във Висшата сила, която управлява всичко. Защо не обясним на хората, що за сила е това, какво иска тя от нас? Защото това е много по-интересно, отколкото призивите за любов.

Отговор: Няма какво да обясняваме. Висшата сила – това е Природата, Закон, Сила, толкова непреодолима, като силата на притеглянето. Това е Абсолют – добър, творящ добро и неизменен.

Но ако тази Сила е неизменна, то тя сякаш и не съществува. Липсата на промени, като че ли я свежда до това, сякаш я няма. Все едно да живееш под слънце, навеки застинало в зенита. Какъв е смисълът да го вземаш предвид, ако то е било и ще бъде там завинаги? Просто го има – и това е всичко.

В своя живот, ние правим разчетите си върху онова, което трябва да се промени, върху промените, от които зависим. Друга работа е, когато става въпрос за нещо непоклатимо и нерушимо, от което зависим постоянно до такава степен, че това вече не може да се нарече и зависимост.

Ето какво е „Творецът“. И затова ни е така трудно да обясним това на хората. В действителност, се молим не на Него, а на самите себе си. Ние търсим как да се променим, – а Той винаги е неизменен. Разбира се, аз се променям, ако пожелая, за тази цел не е нужно да Го вземам под внимание. Той е Добър и Твори добро. До Него, аз съм като разглезено дете, чиито родителите го обичат с абсолютна любов, а то си прави каквото поиска и им се качва на главите, знаейки, че нищо лошо няма да се случи с него.

По такъв начин, нашият проблем е в това, как да обясним на хората, че Творецът е подобен на непоклатима стена – просто съществува. Можеш да подскачаш пред нея, размахвайки ръце – това си е твоя работа, а тя все така ще се извисява над теб.

На човек му е трудно да си представи такова нещо: „С кого тогава си имам работа? Излиза, че няма и към кой да се обърна?“ Как да обясним на онези, които вярват във Висшата сила, че няма смисъл да се молят на променящ се Творец, който днес ще направи повече добро, отколкото вчера. Излиза, че вчера Той ми е причинил зло?

В действителност, ние имаме работа с Този, който е добър и твори добро, на лошите и на добрите. Но за човека, това означава, че не е важно, добър ли е или лош – резултатът ще бъде еднакъв.

Обикновеният човек е подложен на промени постоянно. Той през цялото време се съпоставя със света, стараейки се да разчете резултатите от вътрешните и външните промени. Той не разбира какво е универсалната, всеобща, велика, неизменна Сила. Това се изплъзва от нашите сетивни органи, защото те са „изострени“ от промените, а не от статиката. Което не се променя, изчезва от полезрението – аз не го виждам.

Ето защо не можем да обясним на хората, какво е „Творец“. Понякога казвам, че „Творецът“ – това е Природата, че Той е неизменен и няма на кого да се молиш, че молитвата – това е съд над самите себе си… В отговор са готови да ме разкъсат. В това е и проблемът: ние съдим себе си, докато другите молят Твореца, за да се промени Той: „Аз пуснах малко в Твоята касичка – така че, пази ме от беди“.

Говорейки за Твореца като за неизменен закон, ние лишаваме човека от възможността да се обърне към Него. Защото той не вижда нужда да се променя. Необходима е нова, силна „доза“ развитие, за да може да започне човекът да се държи различно.

За каквото и да говорим, в това число и за кризата, – всъщност, обясняваме на хората пътя на страданията: „Алтернативата ще бъдат бедите, а това не си заслужава. Хайде да се променим“. Това не е лъжа, но не е и истина.

Защото на човека, който идва в науката кабала, желаейки да постигне целта на творението, трябва да кажем друго: „Ти трябва да си над това. Не е важно, добро ли е или лошо – трябва да се издигнеш с вяра над знанието. Не трябва твоите действия да се обуславят от страданията или наслажденията. Това вече не е отдаване. Вяра над знанието означава, че се издигаш над наградата. Или работиш, за да избегнеш злото и да стигнеш в бъдеще към доброто? Нима чакаш възнаграждение? Нима искаш сам да постигнеш целта на творението не, за да доставиш удоволствие на Твореца?“

Но от друга страна, на кого ще доставя удоволствие, ако Творецът е Закон? Това е много тънък момент в нашите обяснения.

От урока по статията „Рогът на Машиаха“, 17.06.2011

[46848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката, Творец - Няма коментари→

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Вътрешно съзерцание” п.32): Буквите от 4-ри буквеното име (йуд, кей, вав, кей) посочват величината на възбуждането на желанието (кли), т.к. белия цвят на страниците в свитъка на Тора ни насочва към светлината, а черния цвят на буквите в свитъка на Тора показва качеството на келим.

Когато Баал а-Сулам говори за белия и черния цвят в книгата си, той няма предвид материалните хартия и мастило, или пергамент, направен от животинска кожа. Става дума за онова, къде и как ще разкрием 4-тата степен ”далет” (последната степен, отговаряща на най-външното кли – ”кожа”).

Аз вземам ”кожата на животното”, т.е. своето животинско начало, неговата последна 4-та част, и я разделям, разцепвам на две части, отделяйки вътрешния слой от външния. И тогава, от вътрешния слой на кожата се получава ”пергамент”, на който аз мога да пиша букви.

Това е моята последна степен, която все още мога да поправя. Най-външния слой на желанието, останал след това разделяне – аз не мога да поправя. Така се разкрива светлината и тъмата вътре в творението на най-високата степен. От това повече е невъзможно! По-голямо разкриване на светлината ще има само в Края на поправянето (Гмар тикун), където ще разкрием, че там вече няма букви, няма пергамент, и можем да поправим цялата ”кожа” – цялата Малхут се включва в поправката. И тогава буквите пропадат, и се получава ”Той и Неговото име – са едно цяло”.

Малхут и Бина напълно се обединяват и достигат стъпалото на Кетер, както е казано: ”И ще тръгнат Те заедно”. Затова буквите, произлизащи от сфира ЗА”Т де-Бина (долната половина на Бина) и по-ниско от нея – изчезват. Повече няма разлика между черното и бялото.

Тора ни е дадена само до Края на поправянето. А след това, тази методика няма да ни трябва. Ако сме завършили поправянето, Тора (светлината, възвръщаща към Източника) не ни трябва – ние ще се намираме в друго, ново състояние.

От урока по ”Учението за Десетте Сфирот”, 31.05.2011

[46804]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творението е създадено с желание за наслаждаване и то няма никакво друго свойство, желания, сили освен сили за получаване. Но ако Творецът беше създал просто желание за напълване и го бе напълнил, то това щеше да бъде не творение, а някакъв механизъм.

Затова, творението трябва да се наслади не просто с напълване, а с положението на Творец – с усещането за съвършенство и вечност, в пълно осъзнаване, намирайки се на същото ниво.

И затова Творецът внася в творението усещането за срам, усещането за разлика между него и светлината. Точно това усещане за срам го отличава от Даващия и тласка творението към развитие. Така че то започва да усеща, че не му достига още нещо, нещо по-висше от простото напълване. Аз не искам да оставам просто животно.

И тези мисли не идват на човек случайно, сами по себе си – те са заложени в него от самото начало на творението, обобщавайки неговото развитие. Ако той започва да мисли: За какво аз живея и с каква цел? – това означава, че от този момент в него започва да се разкрива усещане за даващия, за Твореца.

Макар засега това усещане да не е явно, но човек вече усеща, че има още нещо освен него и от това в него възниква въпрос: за какво съм нужен, откъде съм се появил? Така реагира човек, който започва да получава отдалеко светлинка от Твореца. И тогава той идва в кабалистичната група – мястото, където може да получи отговор, т.е. да се развие така, че да разкрие източника на живота: висшата светлина, Твореца.

Но всичко започва с този въпрос: ”От къде идва този живот? Защо? Какво се случва тук?“.

От урока ”Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 24.06.2011

[46813]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да не грешим по духовния път?

Отговор: Честно казано, ние не грешим. Разкриваме непоправеното желание, което всъщност също не е непоправено, а трябва да ни даде контраста, разликата между двете противоположни състояния. Иначе няма да усетим самото състоянието.

Затова, при нас никога няма грешки, няма никакви неизправности. Но противоположното състояние е длъжно да се разкрие. Ние сме творения, и не сме способни да усетим самото явление. Можем да го усетим само измервайки го, оценявайки го, възприемайки го спрямо нещо друго. Трябва да има „аз” и „усещано от мен” – един обект в сравнение с друг.

Не можем да усетим явлението само по себе си – това е Творецът преди създаването на творението, когато за Него не може дори да се каже, че е Добър и Творящ добро. За кого е добър Той? На кого прави добро? Защото доброто може да се оцени само в сравнение с вече съществуващото зло.

Затова, не можем дори да говорим за същността на Твореца, както се опитват да разсъждават философите, тъй като нямаме нито способност да я възприемем, нито думи, за да я опишем.

Творението започва от това, че е противоположно на Твореца, макар и съвсем малко да е отдалечено от Него. И това „съвсем малко”, дава на творението собствен статус, усещане на едното срещу другото – на черното срещу бялото, „предимството на светлината – от тъмнината” – и тогава има за какво да се говори.

Дори не знаем как явлението може да съществува само по себе си. Нима можеш да създадеш някаква форма, която няма никакви различия, граници, характерни особености, оттенъци на цветовете – нищо? Не си способен да възприемеш нещо такова. Това е нещо, което не усещаме. Ако няма някакви оттенъци, различия, ние не възприемаме.

Защото нашите сетивни органи, като петте земни сетива, са изградени така, че някакво въздействие удря върху моите нервни окончания – и тогава получавам някакво впечатление: зрително, слухово, осезателно, вкусово, обонятелно.

Необходими са ми нервни окончания – трябва да има сблъсък, ударно взаимодействие между две противоположности – и тогава усещам. Няма ли удар – няма усещане. Кога започвам да усещам Твореца? Когато се осъществи удар (акаа), сблъсък между желанието и светлината.

От урока по статия на Рабаш, 24.06.2011

[46827]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учението за Десетте Сфирот“, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините“.

Въпрос 35: Какво е това място (маком)?

Желанието на творението да получава – това е «място» за цялото наслаждение и заключената в него светлина.

Няма нищо друго, освен желанието, което няма никакви граници. Ние го изобразяваме на чертежа във вид на кръг, квадрат, триъгълник, разпространяващ се отгоре, от Твореца, или отдолу, от творението. Но това се приема от нас като условност, за да покажем тази част от желанието, която е пригодна за поправяне, за получаване на светлина.

В изначално създаденото желание няма граници. То никъде не свършва. Цялото мироздание е желание, без желание не съществува «място». Мястото се създава от желанието.

И затова става дума само за поправяне на мястото и съгласно степента на поправяне, това място ще се раздели на кръгове (игулим), прави линии (кав, йошер) или други форми. Но самото желание е безгранично – както Малхут от света на Безкрайността.

Затова в духовната работа е необичайно важно постоянно да се отнасяме към мирозданието като към място за желанието, т.е. да се стремим да разглеждаме всичко под правилен ъгъл и от гледна точка на поправянето.

Ако аз виждам, че всичко това е само «място», т.е. желание, то на всички нива на реалността: неживо, растително, животинско, човешко аз ще гледам на него само като на желания. И тези желания са мои, но моето его ги рисува като странични и като не принадлежащи на мен. Работата над егоизма се състои в това, да съберем и да присъединим тези желания към себе си.

И така аз събирам от тези части «място» за разкриване на Твореца и цялата висша реалност. Тя се разкрива в мен и освен мен няма нищо друго. Цялото възприятие на реалността напълно зависи от това понятие: «място».

Какво представлява мястото «за този свят»? Искрата, промъкнала се от висшия свят надолу, в по-нисшите по отношение на него, по-нищожни свойства, създава място за този свят. Тоест поражда желание, вътре в което се намира нашият свят.

От какво се определят границите на този свят? Само от желанието! Много е трудно да се обясни това, приложено към нашето триизмерно пространство, към границите на Вселената. Има «място», където се намира Вселената и нещо, което го запълва – съдържанието на това място. Но всичко това се отнася само към желанието. Трябва напълно да се отделим от «геометричното» възприемане на света и тогава ще ни бъде много по-просто да не се объркаме и да възприемем по същество това, което ни се представя пред нас.

Единственото, което ни е нужно – е да поправим желанието. Цялата реалност се намира вътре в нас, в нашето усещане и освен нас, няма никакво друго «място». Място е нашето желание!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 26.06.2011

[46909]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора”: „Творението се развива, качвайки се по стъпалата и се издига по тях към висотите на величието, докато окончателно не унищожи в себе си всички искри на себелюбието.

И се възвеличават в него всички заповеди и всички негови движения – само заради отдаването. Дори насъщното, което получава, също се слива с намерението за отдаване. За това, мъдреците са казали: „Заповедите са дадени само, за да се изчисти с тях творението”.”

Посредством принципа за любовта към ближния като към себе си, ние стигаме до края на пътя – до сливането. Искаме или не, задължени сме да го постигнем. Свободният ни избор се състои в това да напредваме по-бързо, ако сме способни да се възползваме от обкръжението. В противен случай, природата ще ни подтиква, докато не ни принуди – и ние, все пак, ще поискаме да се движим по-бързо от нея.

Как напредваме? Благодарение на вътрешното развитие. Как става то? С помощта на „Тора и заповедите”, т.е. с методиката за поправяне, чрез която трябва да изчистим себе си. Разбира се, не става дума за външните действия на този свят. Баал а-Сулам посочва откъс от Гмара, за да можем точно да разберем: от нас се изисква именно вътрешно поправяне на нашите свойства. Това означава, че взаимоотношенията ни трябва да бъдат насочени изключително към отдаването на същата висота, на която е и Творецът.

Как да постигнем това? Поетапно. В началото, човек нищо не знае – като дете, което започва да расте. После, по малко започват да му обясняват и той постига все повече и повече. В крайна сметка, всичко зависи от обкръжението, от обясненията, от усилията, които полагат в неговото възпитание, и от собствените му усилия, когато се упражнява чрез поставените му задачи.

Всъщност, учат човека да се намира в обкръжение и правилно да го използва, съгласно принципа: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като добавка”. Човекът разкрива злото начало именно в обкръжението – друга възможност няма.

А освен това, за тази цел има нужда от Тора, в качеството й на „добавка”, т.е. светлината, връщаща към Източника. Защото, именно спрямо светлината, човекът усеща злото. Светлината проявява моите съсъди и от нея изисквам да ги поправи. А след това, същата светлина ще ги напълни.

Така поетапно, човекът стига до поправянето.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→