На духовния път аз самият предизвиквам измененията като се старая да се включа в група, да склоня пред нея глава и да се обединя, да се слея с другарите. Всички изменения се усещат в големината на моето желание, която му придава яснота. Аз чувствам как всичко в мен се съпротивлява на обединението.

Ако двама човека просто седят на урок заедно – това съвсем не означава придвижване. В бара хората също стоят заедно и дори беседват на чашка и пушат от една цигара.

Единствено когато се сближим истински, откриваме отвращение един от друг. Тъй като си допадаме не като случайни пътници, движещи се към поредната егоистична цел. Ние не сме приятели от бара и не сме фенове на един и същ отбор.

Нашата цел е посредством обединение да постигнем Твореца, а това е възможно само по пътя на взаимните отстъпки. Ние не усилваме егоизма си, радвайки се на възможността да се възползваме един от друг, за да се самонасладим. Не, ние искаме да разкрием между нас Твореца – и в тази степен се разделяме, откривайки, че не е по силите ни да се обединим помежду си.

Тук възниква въпрос. Да допуснем, че по-рано сме били най-добри приятели, заедно сме поддържали любимия футболен отбор, ходили сме на бар, заедно сме прекарвали отпуските си, въобще винаги сме живели като душа в душа: всяка вечер аз съм ходел в неговия дом или той е идвал в моя. Какво ще стане сега, когато трябва да пристъпим към съвместна духовна работа заради постигането на Твореца?

Внезапно откриваме ненавист и отблъскване. Защо? Защото между нас е Творецът. Отсега нататък вместо да купуваме един на друг наслаждения, всеки от нас трябва да се отказва от тези придобивки и да се стреми не към приятеля си, а към Твореца.

Аз вече не работя с егоистични желания, изведнъж ми се налага да им сложа кръст. Няма значение дали ми е добре с другаря ми, не е важно дали сме от един отбор, не е важно ходим ли заедно на бар. Длъжен съм да се откажа от всички наслаждения, които бих могъл да получа от него.

Сега съм длъжен да създам с него абсолютно друга връзка – такава, чрез която да мога само да отдавам на Твореца, без да вземам нищо за себе си. Но ако не получавам нищо от приятеля си – що за приятел е той? За какво ми е нужен? Такива „приятели“ – има цели тълпи по улиците.

Сега в мен има друг критерий, друга оценка: ние сме другари, защото сме „фенове“ на Твореца и се разделяме един от друг със силата на отдаване. Ние оставяме зад гърба си всичко, което е било по-рано и преминаваме към съвършено други разчети, към друго ниво на взаимоотношения.

От урока по статията „“Дарование на Тора“, 10.07.2011

[47710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е: „Аз създадох злото начало, и създадох Тора като добавка, тъй като Светлината, заложена в нея, връща човека към Източника“. Така че, преди всичко трябва да разкрием злото начало и след това, според степента, в която сме го усетили, ще поискаме да намерим „добавка“, „лекарство“, което ще го превърне в добро начало.

Как можем да разкрием злото начало? За да направи това, човек трябва да намери правилното обкръжение. Ако иска да се включи в това обкръжение така, че всички да станат като един човек с едно сърце, ако иска взаимно поръчителство и интегрално единство с всеки без никакво разграничение, когато всеки е отговорен за всички, подобно на клетките в живия организъм, ако не съди другите, но го е грижа за тях, за да могат те да го пробудят, ако основното нещо за него е личната вътрешна работа, ако се опитва да бъде сред другарите и скланя глава пред тях, за да получи осъзнаване за важността на целта и отменя себе си отново така, че важността на другарите го зарежда с дори още по-голямо осъзнаване на целта и обкръжението, ако е постоянно в този кръг и работи в него, тогава получава от другарите тяхното общо, интегрално осъзнаване за важността на целта.

Това вече не е неговия съсъд, неговите желания, а желанията на общността. Това вече е Малхут. Човек, който се е старал да извиси своята молба към групата, към Малхут на света Ацилут, сега е в нея само, ако се свърже с другарите, пробужда ги и работи заедно с тях. В отговор, те пробуждат него – и заедно стават едно цяло, едно желание. Техните лични искания се свързват и се превръщат в Малхут на света Ацилут, която е близо до нас.

И ако между тях има единство, това влияе на по-високите стъпала, към които не се отнасяме. Нашите чувства, усещания и нашата реалност са само в Малхут.

Така че, работата ни трябва да бъде насочена към Малхут на света Ацилут, към връзката с всички останали – и заедно с всички да се съединим с Източника на светлината, с Твореца. Тази работа се разделя на две части, които всъщност трябва да са споени една с друга:

• взаимоотношенията на човек с групата;

• взаимоотношенията на човека с Твореца.

Ако действаме правилно, ще постигнем първото разкриване. Това зависи само от степента, в която свързваме исканията си в една единствена молитва. И тогава, всеки с неговото лично желание ще открие, че е включен в Малхут. Сама по себе си, Малхут е точка, но ние я „разширяваме“, изграждаме чрез нашите желания. Деветте долни Сфирот се намират в световете БЕА (Брия, Ецира, Асия) в разбито състояние.

От урока по „Даряването на Тора“, 06.07.2011

[47310]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Както в живота на човека има първо възход на егоизма, а след това точката на пречупване, и той пристъпя към Кабала, за да работи върху себе си – така и в живота на всяко общество има растеж на егоизма до точката на пречупване, и сега то трябва да премине към поправянето си, затова правилото ”частното и общото са подобни”, както и личността.

Така че ние, разбирайки методиката на индивидуалното поправяне, можем директно да преминем към методиката за общото поправяне (на обществото), което е преминало период на развитие на общия егоизъм и сега, на принципа на „Аз създадох егоизма и дадох методиката за неговото поправяне (Барати ецер ра, барати Тора тавлин), започва да чувства това зло „ецер ра“ и скоро ще поиска и методика за поправянето му (Тора тавлин) – или чрез страдание, или чрез разпространението на Кабала, или чрез двете заедно).
Днес цялото човечество стига до осъзнаване на злото от егоизма, и пътят му е подобен на всеки, преминаващ към личното осъзнаване на злото, съгласно правилото “ частното и общото си приличат“ (Клал у прат шавим), т.е. частното, личността е подобна на общото, на обществото, защото общото представлява един човек, едно създание, едно създадено творение.

Ето защо всяка негова  част и цялото творение преминават един път. И затова този, който лично е преминал етапите на поправянето, от собствения си опит вижда пътя, който цялото човечество ще трябва да премине в осъзнаване на злото, в поправянето му и в движение към разкриване на Твореца. Но ще съумее ли човечеството да се вслуша в тези, които се научиха от собствен опит?..

[47567]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо за мен Творецът се разделя на такъв голям брой различни сили –  да не би за да мога да го съпоставя с различни свои желания и свойства и да Го приема?

Отговор: Точно така. Ако егото ми, желанието за наслаждение, се представя за по-високо от Твореца, то вместо Него започва да си представя идоли. Т.е. някакви си други сили, а не самия Творец.

Отпечатъкът на моето непоправено егоистично желание ми се представя като „други богове“. Ако не се намирам в отдаване спрямо определено желание, не действам в поправен вид, то този вид, в който желанието рисува за мен Твореца, се нарича „идоли“.

Това е разликата между 10^те нечисти сфирот (клипа) и 10^те сфирот на святостта (отдаване). Ако аз, като гледам през тях от непоправената си Малхут, си представям Кетер непоправен, то това се нарича „други богове“, идоли. А начина, по който виждам Кетер, когато гледам от поправената Малхут, се нарича Творец.

Той съответства на онова стъпало, на което съм способен да се свържа с Него и да Го разкрия. Но това вече е именно тази висша сила, само че според стъпалото, на което се намирам.

Затова „идолите“  представляват непоправени форми, чрез които ми се представя единствената висша сила, според начина, по който вътре в мен егото рисува моите недостатъци.

Затова, ако човек съумее да се отнася правилно към всичките различни форми на тези  „идоли“, те ще се превърнат за него в пътни знаци (ориентири). Ще разбере, че нищо не е   създадено напразно, а именно благодарение на тях той ще може да напредва. Както е писано – Фараонът ни приближава към Твореца.

Именно, преминавайки от един фалшив идол към друг, аз се приближавам към истината! Колкото и да е неприятно и обратно на истинското състояние, именно чрез тази противоположност ние можем да работим. Защото все още нямаме връзка с отдаването, със „святостта“.

Из урока по статията от книга „Шамати“, 07.07.2011

[47436]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко идва свише, то защо на човека му се дават телесни страдания, които го разсейва, след като вече е избрал този път? защото излиза, че вместо да се занимава с ученето, е принуден да се бори с материални трудности, а понякога дори да се бори за живота си.

Отговор: Ние наистина получаваме всички състояния свише. Както е казано: „Няма такава тревичка долу, над която да не стои надзирател отгоре, който я бие и я принуждава да расте!“ Само благодарение на тези удари растем.

Оплакваш се, че ни изпращат удари, които сякаш ни отвличат от духовния път. Причината за тази бъркотия е неразбирането на факта, че ние възприемаме всичко от гледна точка на егоизма, а не на отдаването. Ние не разбираме цялата програма на  творението! Защото  всеки плътно се е затворил в своят миниатюрен съсъд-желание и се притеснява само за него.

Но всъщност, според строежа на системата, ние всички сме свързани заедно. Представете си, че всичките 7 милиарда души зависят  една от друга! Това ще рече, че моето усещане за света е резултат от влиянието и въздействието на всички върху всички. Аз усещам всичко, което се случва с всички – и лошото, и хубавото, цялото поведение на вселенската система в реално време, на мига, и то става „моя живот“.

В цялото сътворено като в едно огромно живо тяло действат различни  животоподдържащи системи и взаимодействат една с друга. А аз се отнасям към един от органите на тази система, примерно към „черния дроб“,  който според мястото си, функциите си, важносттта за организма усеща общото състояние на организма:  доколко е добро или лошо, т.е. доколко е  болна или здрава системата.

От това  се изгражда нашето усещане за света. И затова не се учудвай, че те разсейват. В степента, в която целия мир е разделен, в същата степен и ти ще бъдеш отделен. В степента, в която целия мир е обединен, в същата степен и ти ще се присъединиш – в съответствие с твоята функция в тази обща система.

Ако играеш важна роля в организма – то ще се чувстваш по-зле от всички останали, понеже върху теб лежи цялата  отговорност!

Ако принадлежиш към част от организма, която не е важна, то няма да се чувстваш много зле. Всичко сякаш ще се върти както е било задвижено, и ще ти изглежда нормално. Защото ти си относително изолиран от най-чувствителните и важни органи в организма.

От урок по статията на Рабаша, 08.07.2011

[47616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Проблемът е в това, че не разбираме, колко далеч сме от свойството отдаване. Всяко малко действие ни приближава със стъпка по-близо до целта. Така напредваме по пътя – милиметър по милиметър, и нито един милиметър не може да бъде прескочен.

Днес, пътят е скрит от нас. Например, по време на тази трапеза, ние ще изминем 20-30 милиметра от решимот. Това е много, но никой няма да го усети. Така ще бъде, докато не стигнем до входа на духовния свят. Само тогава ще го усетим.

Засега, като че ли отиваме към Мадрид по магистрала без знаци, и не знаем колко дълго ще трябва да пътуваме. Излиза, че първият и последният метър от пътя, преди да видя Мадрид – за мен са еднакви. По време на целия път, като че ли нищо не се случва – същата магистрала, дървета и поля.

Ние не осъзнаваме колко много малки действия извършваме всяка секунда, и те заедно, образуват нашето напредване. Не е случайно, че няма знаци и индикатори за километри по пътя. Това е направено, за да може човек да се научи да получава удоволствие от самия път. Ако напредваш към отдаването, тогава дори в тъмнината трябва да изпитваш радост. Иначе просто искаш награда.

Затова, не трябва да чакаш края на пътя – такъв просто няма . Пътят свършва, когато решиш за себе си: „Нямам крайна цел. Доволен съм от това, което имам. Единственото нещо, което искам, е да отрия удоволствието от отдаването“. Получаваш наградата, когато спреш да я искаш – и това означава, че си постигнал целта.

От разговор по време на трапеза в Мадрид, 03.06.2011

[47122]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Науката кабала ни разказва за устройството на цялото мироздание – как, в резултат на „Големия Взрив” е възникнала нашата Вселена.

За това говорят и учените-физици. Те потвърждават, че искрата на някаква висша енергия се е промъкнала в нашия свят от много високо ниво на световен ред и е породила в нашето пространство цялата материя, енергията и дори самото пространство – мястото на нашата Вселена, което по-рано не е съществувало.

Това звучи почти като нещо мистично: някаква искра от енергия от висшето измерение, изведнъж се е промъкнала в нашето измерение, изградила е пространството за нашата Вселена и е започнала там да се разпространява! Но така казват учените! А нали, някога учените са смятали, че нашата Вселена е съществувала вечно – „винаги”. Но сега, те се придържат към друго мнение, което е по-близо до знанието на кабалистите.

И наистина, искрата на Висшата светлина е проникнала през долната граница на висшия свят, която в науката кабала се нарича „махсом”, и се е „спуснала” (понижила е своето духовно ниво) в нашия свят. Тази искра се е промъкнала в нашия свят и е създала за него мястото му и неговата материя. От тази първична материя („стволовите клетки” на Вселената) се е развила неживата, растителната, животинската природа и човека.

За какво е било необходимо именно такова последователно причинно-следствено развитие?

За да може след неговото завършване, тоест след като в нашия свят се развие „човешкото” ниво на материята (желанието), да започнем да се издигаме „отдолу нагоре” със своите свойства, към своя корен във Висшия свят – там, откъдето сме излезли. Още преди хиляди години, кабалистите са предсказали, че този процес на нашия духовен подем, ще започне през 1995 година.

А кои сме „ние”? Хора. И как ще го направим? Само чрез все по-голямото обединяване помежду си.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44903]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Първата война, която водим за своята вярност и единство с Царя (Твореца), не е бърза и не е проста, с множество врагове, пречещи и ненавиждащи те, или обратно – с „доброжелателите“, примамващи те от различни страни.

Ту с добро, ту със зло, тези предрешени министри – лицемери се опитват да объркат верния роб, да го излъжат и да го отклонят встрани. Но робът, само укрепва във верността си към царя след всичките сражения от този първи етап.

Той все още си остава роб – все още не му достига ум, мъдрост. Но вече придобива вярност, тоест стъпалото „отдаване заради отдаване”.

И тогава, той пристъпва към следващото стъпало. Сега вече, борбата се води не за неговата вярност и преданост, а за неговата съобразителност. Враговете се предрешват не като убийци и злодеи, а обратно – като добри съветници, които учат как да се угоди на Царя: „Опитай и ще видиш!”

И сега, цялата работа се състои в това, много внимателно да се отнесеш към тези „съвети” и да видиш, че така се преоблича нашето его, желаейки да ни увлече в противоположната посока – не в полза на Царя. Но е много трудно да видиш и различиш едното от другото.

Следващият път, по време на втория етап от работата, всичко ще бъде обратно. Егоизмът вече няма да те учи как да направиш нещо добро за Царя, а ще те подвежда, защо царят се отнася така жестоко с теб: „Виж колко тежко работи и нищо не получи в замяна! Къде е наградата за усилията ти?!” Тоест той ще те дърпа, за да те върне от втората част на пътя към първата и да постави под въпрос предаността ти.

Вътре в човека се случват големи преврати в резултат на тази игра, която с такава жестокост и хитрост провеждат с него тези ловки егоисти, можещи да се обличат в такива различни одежди, че той не може да ги разпознае и им вярва, оставяйки се в техните ръце. Всеки има мигове на слабост и неразбиране, на неувереност, когато иска да се опре на мнението на мнозинството – на мнението на хора, които му се струват уважавани и умни.

Министърът, който ни обърква на втория етап на пътя, има много хитрости и уловки. Това е много трудна работа и в нея, ние придобиваме мъдрост, умение да различаваме „тъмнината” от „светлината”. Защото цялата премъдрост е именно в умението да се различават тези две противоположности. Но както и да е, в крайна сметка, ние напредваме.

И накрая, на втория етап, човек постига цялата система на взаимоотношения с Твореца: противоположната на правилната и правилната, от лявата страна – от страната на нечистотата (клипа) и от дясната страна – от страната на късмета. Когато всичко това намери място в неговото разбиране и бъде изцяло изяснено, на него му става ясен целия ред, установен в царството (Малхут). И тогава той, разбира се, може да стане верен и мъдър министър, служещ на Царя, и изцяло да поеме върху себе си управлението на работата.

И сега, когато е изучил тази работа в цялата й дълбочина, получил е средствата за извършването й, и притежава необходимите сили, приближавайки се до Царя – той се слива с Него безкрайно.

Това разказва притчата, която на пръв поглед ни се струва проста. Но всъщност, тя покрива всичките 125 стъпала на духовната работа.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46581]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Мислите за духовното предизвикват в мен мъка и страдания, защото не усещам Твореца. Какво може да се направи в този случай?

Отговор: Ако човек чувства в живота си истински страдания, тогава тази болка скрива Твореца от него. Това е направено специално – за да не повредим отношенията си с Твореца и въпреки всичко да имаме връзка с Него, а не да Го ненавиждаме и отхвърляме.

Има различни състояния, но в степента, в която човек се чувства зле – Творецът му се разкрива. Затова, трябва да стигнем до състояние на взаимна подкрепа и поръчителство с нашето обкръжение. В този случай, дори при големи неприятности, обкръжението ще ни помогне да се издигнем над лошото усещане – към неговата причина. И тогава ще разбера, че усещането за зло идва не от Твореца, не от висшата сила, а от силите на собствения ми егоизъм.

И тогава, ще започна да разделям усещанията си на две части: 1) на собствените си желания, които не са поправени и именно затова се чувствам зле в тях и 2) на Твореца, висшата светлина, която излъчва върху мен добро.

Но именно защото Творецът ми свети чрез доброто, а аз съм Му противоположен, усещам доброто като зло – тоест Неговото добро се превръща за мен в противоположност. Затова, Творецът не може да ми се разкрие още повече – защото тогава ще се почувствам толкова зле, че няма да мога да издържа това.

Докато оставаме непоправени и усещаме Твореца в обратната Му форма, в степента, в която нашето его обръща светлината в тъмнина – Творецът ни се разкрива само толкова, колкото можем да понесем. А в степента, в която не можем да понесем – Той се скрива.

Той само малко Се разкрива, за да ни покаже едва, едва злото – за да не ни се изключи разума и да можем да анализираме чувствата си. Тогава, започвам да проверявам откъде идва злото, от какво е причинено?

И като резултат от това, намирам някаква група, някакви книги и учител, които ми обясняват, че злото си го предизвиквам сам, тъй като природата ми е противоположна на Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 24.06.2011

[46330]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

По своята природа, по характера на своето действие, ние се явяваме получаващи. Но колкото повече получаваш заради отдаването, толкова по-високо си като даващ. Действието като такова не се променя – променя се само твоето отношение. Именно то те превръща в даващ, вместо получаващ.

Усеща ли се това от Твореца? Може да се каже, че за Даващия нищо не се променя, а се променя само за човека. Защото към Съвършения няма какво да се добави. Всичките Му реакции и впечатления, всъщност се проявяват в теб – в образа на Твореца, който ти си формирал.

Благодарение на това, можеш да приведеш себе си в съответствие с Него: на теб ти се струва, че в Него стават промени, че Му доставяш големи или малки удоволствия. Повече страдаш или се наслаждаваш от Него, съобразно с това, доколко Той страда или се наслаждава от теб, и т.н.

Всички тези взаимоотношения се развиват в самото творение – само, за да се издигне то на стъпалото на Твореца, т.е. да се добави към него съвършенството, произтичащо от свойството отдаване. И затова излиза, че сякаш Творецът играе с творението – само, за да го възпитава.

По същия начин и ние, демонстрираме на децата различни лица: смеем се с тях, ставаме сериозни, показваме, че сме се разсърдили – всичко заради възпитанието, заради това, да се проявят пред детето колкото се може повече щрихи, които ще го научат правилно да работи със себе си и с обкръжението. А всъщност, нас винаги ни движи любовта – и нищо друго.

По този повод, Баал а-Сулам пише във „Въведение в книгата „Зоар“” (п.33) следното:

„Творецът желае, тези образи, рисуващи се само в душата на получаващия, да бъдат видени така, сякаш самият Той участва в това с него, за да може максимално да увеличи постижението на душата. Така бащата, играейки с любимия си син, проявява само малка своя част, демонстрирайки огорчение или доволство, макар да няма в него нито от едното, нито от другото. Той го прави само, за да развива своя син и да разширява неговото разбиране.”

От урок по статията „Даряването на Тора“, 26.06.2011

[46515]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→