На онзи, когото Творецът желае да предвижи напред, Той изпраща неприятности и проблеми, натиска го, т.е. слага го в  „тъмно мазе“.

И колкото повече човекът се развива, толкова по-тягостно се чувства, защото не разбира защо са му дали такъв горчив живот в сравнение с другите? Какво получава и как се предвижва напред, благодарение на това, че работи в тъмнина?

И дори ако не се сравнява с другите, то пак не може да разбере защо Творецът, бащата, така се отнася към него. Как може Добрият и Творящият благо да му е устроил такъв тежък и горчив живот за такъв дълъг период време.

Той няма да разбере това, докато не приключи с цялата работа. Дори намирайки се в мазе, човек расте. Той все по-добре опознава своето състояние и започва да разбира, че вината за това, че се усеща, че се намира в тъмно мазе, е неговото собственно отношение към бащата.

Той се опитва, въпреки усещането за тъмнина, да възприема това като специално отношение към него. Защото е дължен да съедини всички тези противоположни чувства и над тях да се прилепи към Бащата, някак да Го оправдае, докато, благодарение на това, не израстне. И тогава ще започне да възприема тъмнината на мазето като светлина.

Ще започне да се обединява с помощниците на бащата, с всички тези сили и условия, които носят нова светлина – светлината от „свещта“ в подземието. А не светлината, която е навън за всички жители на този свят.

И тогава се запалва за него светлината от свещта в подземието – не защото някой му е свалил отгоре същата светлина, която свети за всички останали. Но на него му донасят друга светлина и помагат на царя. И тогава именно в това мрачно състояние той започва да вижда, че това не е тъмнина – а голяма светлина, само че друга, нова! Това е ново равнище, нов свят.

Той е порастнал благодарение на това, че всичките тези 20 години е работил в мазето, а не просто е чакал кога ще го освободят. Всеки миг е трябвало да прилага усилия и затова този миг е свършвал и са преминавал в следващ. Така той е съединил всички мигновения.

И като е изминал всички тези стъпки, той е превърнал тъмнината в светлина. А всички преживяни от него проблеми и страдания са се превърнали в напълване, подхождащо на Твореца, даващ ги на човека, който сега Го разбира и Го усеща и може да се наслади на цялото Негово богатство и напълване – вече като Творец, а не като всички останали хора.

Тоест човекът трябва да израстне за сметка на тъмнината и усилията си до такова състояние, кадето разбира от какво всъщност се наслаждава Твореца и с какво Той иска да го наслади. Така излиза от мазето навън.

Но той излиза в друг, в свой свят, на свое равнище, подобаващо на сина на царя. А не като всички заобикалящи хора, на които някога е завиждал.

Именно цялата горчивина и страдания, които е преживял във връзка с този свят, са му помогнали да се откъсне от него,  да познае отношението си към Твореца и пряко знанието да превърне това отношение от лошо в хубаво.

Сега разбира, че именно в това се заключава богатството на царя, а не в тези нищожни наслаждения, с които се и напълват жителите на този град, на този свят. Настоящите  наслаждения са в отдаването, а не в получаването на жалки трохи, с които се примиряват всички останали, мотащи се по градските улици.

От урок по писмо на Рабаш, 11.07.2011

[47797]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо разкривам в себе си ненавист към другаря си? За да не получавам от Твореца наслаждение лично за себе си?

Отговор: Към другаря си ти изпитваш, не толкова ненавист, колкото откъсване, неприязън по различни причини. В същото време, ти безусловно, отхвърляш и Твореца, ненавиждаш Го, не Го приемаш.

Ето защо науката кабала така рязко се отличава от всички останали методики. Струва ни се, че тя ни запознава с високите материи, с някакви зад облачни сфери, а всъщност в кабала няма нищо друго, освен работа в групата, с другарите, работа – обикновена и реална.

Човечеството също се приближава към тази необходимост. Всичките народи ще трябва да станат една ”група”, иначе няма да имат право на съществувание. Висшата светлина със своето въздействие постоянно ни води към това, а днес тя осветява желанието на такава дълбочина, че ние трябва да разберем, че без обединение за нас няма живот. От сега нататък нашият живот ще зависи не само от икономиката и търговията, както през последните 50 години – ние все повече и повече ще зависим от човешките взаимоотношения, ние трябва да се обединим с душите си.

Така светлините въздействат на съсъдите, прониквайки в тях все по-дълбоко и осветяват тази необходимост. Искаме ли това или не – не е важно. Двигателят на генератора набира скорост, осветителят увеличава яркостта на прожекторите и тяхното сияние постъпва в дебелината на нашето желание.

От урока по статията ”Даряване на Тора”, 10.07.2011

[47707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Проблемът е в това, че постоянно забравяме за Твореца! Разбира се, ние работим в група, защото е написано, че всичко зависи от нея и само там имаме свобода на волята. Само там аз мога да направя това, което зависи от мен.

Другото средство е разпространението. Ние разбираме, че ако разпространяваме нашироко, то се проникваме със стремежа на всички останали, предавайки един на друг желанията.

Но за всички тези действия: в ученето, в разпространението, в групата, ние забравяме, че ги извършваме само заради това, за да доставим удоволствие на Твореца. Ние губим това разбиране в нас. Не Го усещаме и затова сякаш Той не съществува за нас.

Понякога се сещаме за Него и си мислим:”Е, добре, все някой ден ще стигна до това”. Но това не е правилно – аз вече не съм насочен като стрела, право в целта! Всяко мое лично, най-малко усилие, трябва да бъде съпроводено с такова намерение, когато ”крайната цел се състои в първоначалния замисъл”, и аз всичко правя за това, за да доставя удоволствие на Твореца, макар и отначало да не Го усещам и не знам, какво всъщност е Той.

Но през цялото време аз търся, както е казано в Псалмите:”Нощем в леглото си” – лежа на широката страна, в състояние, когато ”главата” и ”краката”(всички сфирот) са на едно ниво и няма нищо, нито чувства, нито разум, в пълен мрак. И въпреки всичко,”търся любов в душата си”.

И макар че аз не знам къде да търся и какво е това, но всеки път си нареждам нарочно да търся, отново и отново, и постепенно започвам да получавам някакво впечатление. И това започва да работи.

Необходимо е да се привлича обкръжаващата светлина имено за това, за да се насочат всички действия за радост на Твореца. Иначе това ще се счита, че си предприел някакво действие и сякаш не си го завършил. То не ти дава нужния резултат.

От урока по статия по книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Въведение в науката кабала”, п. 11: Сега можем да разберем истинската разлика между духовното и материалното: Всичко, което съдържа пълно желание за получаване, във всички негови аспекти, което е бхина далет, се счита „материално”. Това съществува във всички елементи на реалността преди нас в този свят. Обратно, всичко над това огромно желание за получаване се счита „духовно”. Това са световете АБЕА – над този свят – и цялата реалност в тях.

Там, където желанието за наслаждение, намерението за получаване за себе си, властва, където личната изгода съществува, където аз гледам на реалността, на себе си, на света и другите през егоистичната парадигма, през намерението за „какво мога да получа от това?”, което ми е вродено, там аз виждам материалния свят. Роден съм и съм израснал така и не мога да гледам на нищо по друг начин.

Аз различавам само това, което ми изглежда добро и полезно или опасно и вредно. Накратко, аз виждам само това, от което моето желание за наслаждение може да получи удоволствие или това, от което трябва да се пази, за да избегне страданието. Аз не забелязвам на кого мога да отдам, а виждам само от кого мога да получа. Тази представена пред мен картина се нарича „този свят”.

Ако променя своята парадигма, моето възприятие на реалността и поискам да гледам от гледна точка на това на кого и как мога да дам, тогава аз вече виждам бъдещия свят, над нашия свят. Тогава, разбира се, аз виждам други форми, различни взаимовръзки, които си представям в духовното – това се и нарича духовен свят.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 20.06.2011

[45905]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да участва в общото поправяне на народа на Исраел, живеещият на материалното ниво на нашия свят?

Отговор: Заедно с поправянето на духовния Исраел, ние трябва да поправяме и материалната ”същност”. Тя е резултат от кръгооборота на душите на Исраел, така както духовния Исраел – това са всички тези, които имат точка в сърцето, духовен стремеж, с който те се присъединяват към процеса.

Разликата между тях е във влечението: човек с точка в сърцето го влече към духовното, а човек, лишен от тази точка, не го влече. И независимо от това, че човек няма точка в сърцето, но принадлежи на Исраел, той е длъжен да пристъпи към поправяне.

Вярно е, че по духовния път няма принуждаване. Но при все това, на Исраел е възложено това задължение. В Тора е казано:”Вие ще Ми бъдете царство от свещенослужители и свят народ”. И това време настана.

Разбира се, дългът на тези от Исраел, които имат точка в сърцето, се отличава от тези, които нямат такава точка, на когото още не са пробудили. Обаче задължението е към всички, и вътрешното въздействие на АХАП, народите на света, е насочено имено към това, че Галгалта ве-Ейнаим да се поправят.

Това въздействие само ще нараства. Колкото повече ние се бавим, толкова повече ще иска АХАП, защото егоизмът постоянно нараства и оставя все повече опустошения. И затова и натискът на Галгалта ве-Ейнаим ще се увеличава. Тези същите народи косвено ще подтикват Исраел да ускори поправянето си.

И поради това, хората с точка в сърцето, т.е. духовният Исраел и само евреите, материалният Исраел, са длъжни да реализират върху себе си поправянето и да привлекат светлината към АХАП.

Каквото и да се прави, става въпрос за един съсъд, чиито части са взаимносвързани имено по такъв начин.

Въпрос: Значи, паралелно трябва да протекат два процеса?

Отговор: Аз не виждам тук два процеса. В края на Предговора към Книгата Зоар, Баал а-Сулам пише за две части на Исраел: вътрешна и външна. Вътрешната част, това са ”работниците на Твореца”, желаещи да му служат. Те също се разделят на две част: вътрешната част желае да достигне намерението заради отдаване, а външната извършва материални действия. А освен това в Исраел има и такива, които нищо не знаят и не се интересуват от нищо.

Така че и в народите по света има две части. Вътрешната част иска да се присъедини и се присъединява към нас, тя се отнася към Исраел, така и се нарича ”С Исраел в народите по света”. А външната част най-вече е равнодушна към това, тя усеща само страданията на нашия свят. Длъжни сме да пробудим тези хора – макар и само за това, за да избегнат големи грешки за в бъдеще и за да се предпазят от унищожение и тежки проблеми. Така те ще се присъединят към нас.

В крайна сметка поправянето е предназначено имено за тази вътрешна част- АХАП. Те са целта на творението. В основата е желанието за наслаждение, а Исраел не е цел на творението, а само неговото поправяне.

Към това трябва да е насочена цялата ни работа: да се поправим, за да донесем поправяне и на света. Ето какво значи ”царство от свещенослужители”. Ние сме служители и служим на света.

От урока по статията на Рамхал „За мъдростта“, 13.05.2011

[47103]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да не отстъпваме от изискването за истината, така че накрая да ни се разкрие, че лъжем себе си?

Отговор: Ако на човек му се удаде да се задържи за истината, е голям късмет. Виждаме, че има много хора по света, които не се нуждаят от истината и не питат, защо живеят.

При други, този въпрос вече е възникнал, от гледна точка на „Защо страдам?“. Т.е., това е въпрос не за целта на живота, а за това да намериш вкусът, ако усещаш вместо сладост горчивина.

Но има хора, които питат не за хубав живот, а за това да намерят истината в него. И има такива, които питат не за истината в живота, а за това, кой ни е дал този живот – за Твореца. И този въпрос вече не се отнася за мен, самия, защото за мен вече не е важно, кой съм аз и какво ще става с моя живот: така или иначе. Искам да Го опозная, да достигна Твореца, да съществувам в Него – в самия източник, в корена.

Има много стъпала в това отношение, в зависимост от изискванията на човека, неговото усещане и постигане. Тук всичко зависи от корена на душата и текущото превъплъщение, тоест, на какъвто стадий от развитие той вече се намира.

Но дори, ако засега не ни е дадено в нашето сегашно състояние да питаме за истината, ние можем, за сметка на обкръжението, на учителя, групата, книгите, да развием в себе си тези желания и да напреднем. Макар и да не е лесно това и да ти се налага да разкриеш това, което се намира в самата ти дълбочина, вътре в твоите информационни гени (решимот).

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 20.06.2011

[45871]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1. Въпроси и отговори за смисъла на термините.

Въпрос 5. Какво е това светлината Хохма (ор хохма)?

Светлината Хохма е светлина, която влиза в творението при първото разпространение на пряката светлина и се явява основата на живота и същността на творението.

От страна на Твореца, творението завършва в четвъртия стадий от разпространението на пряката светлина, Малхут на света на Безкрайността. Т.е., Той създава точка от „нищото” (еш ми аин), която се развива в четири стадия под въздействието на обкръжаващата я висша светлина.

Въздействието на Твореца върху точката на творението се нарича нулев стадий, Кетер. А вътре в тази точка преминават 1-2-3-4 стадия на развитие. Последният, четвърти стадий от развитието на точката „от нищото” става под въздействието на светлината, наречена Малхут на света на Безкрайността. Това е, което Творецът е искал да даде на творението, за да развие желанието за наслаждение в тази точка, до такова възприятие, усещане на светлината, отношението на Даващия към нея, което се нарича „безкраен”.

Разбира се, че тук става дума не за физически разстояния, а за качествени определения, за вътрешната същност на тази точка. Сега тя възприема и усеща Твореца, поема го вътре в себе си без ограничения, което се нарича безкрайност, безграничност.

Всичко, което Творецът иска да даде, благодарение на своите качества на Добър и творящ благо – тази точка, творението приема изцяло и без всякакви ограничения от своя страна. А всичко, което става по-нататък, вече е реакция на творението, което с помоща на Твореца достига такова високо, съвършено и прекрасно развитие.

И сега, приемайки всичко, което му дава Творецът, творението започва вътрешно да се променя и вече, от своя страна, реагира на тази светлина, която го напълва. Т.е., това е реакцията на госта за всичкото добро, което е усетил в отношението на Домакина към него и подареното му от Него напълване. И сега трябва да отговори на това напълване и разкритата му любов.

Това все още не завършва състоянието на Малхут на света на Безкрайността, макар че от страна на Твореца работата е завършена. Но сега творението строи в себе си всякакви екрани и скривания, отблъсква угощението, желае да скрие от себе си отношението на Домакина дотогава, докато не се постигне взаимност.

Всичко това става вече вътре в госта, а Домакинът, като че ли не знае нищо за това. Гостът се отказва и съгласява, поставя различни условия, при които е готов да приеме угощението на Домакина. Всичко, което става по-долу от Малхут на света на Безкрайността – това е вътрешното развитие на творението, желаещо да се сравни с Твореца.

Затова „светлината Хохма е светлина, която влиза в творението при първото разпространение на пряката светлина” – т.е., първото пряко въздействие на обкръжаващата светлина, която се усеща от творението.

Защото, всичко се намира в тази висша светлина, но според степента на своето развитие творението усеща, като че ли светлината променя въздействието си върху него. И самото първо въздействие на висшата светлина върху творението, което „се явява основата на живота и същност на творението” – се нарича светлината Хохма. Това е нещото, което напълва творението и се усеща от него като светлината на живота. Тоест, аз стоя пред Домакина и преди всичко виждам на масата цялата „храна” – източникът на живота. Без това аз не мога да съществувам, ще загина.

Но след това, когато получа тази храна и започна да живея (както се казва „Без мъка няма Тора”), аз вече мога да правя разчети за своето получаване. Затова светлината Хохма се нарича основа на живота и открито или скрито присъства във всички взаимни действия между Твореца и творението.

Дори, когато се говори за състояние, в което има една светлина Хасадим и никакво получаване, то това се нарича „почти” да се отдели от светлината Хохма. Не съвсем да се отдели от получаването, а „почти”. Така е и в нашия живот – до определена граница, до необходимото минимално ниво, което „ не се порицава и не се възхвалява”, защото е нужно само за поддържането на съществуването. Това е мярката за жизнено необходимото получаване, определяно от самото творение.

От урок по „Учението за Десетте Сфирот“, 19.06.2011

[45803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Как трябва да работим в група, за да постигнем обединението между нас? Кабалистите казват, че всеки, който иска да се обедини с другарите, трябва да анулира себе си пред тях.

Ако човек анулира себе си пред другите, получава от тях усещане за важността на целта и със силата, получена от тях, се устремява напред – това означава, че напредва със своите сили, защото ги е получил, благодарение на това, че е анулирал себе си пред групата!

Затова, именно с тази сила, с въодушевлението, с разпалеността и топлотата, получени от групата, той иска да напредне и прави стъпка напред. Излиза, че нашата работа се осъществява в две плоскости: ние се анулираме пред групата, получаваме от обкръжението величието на целта и с тази сила се движим напред.

А каква е нашата цел? Нашата цел е да постигнем единството, да се съединим помежду си по такъв начин, че да станем единна маса, едно цяло.

Аз трябва да напредвам, като през цялото време се анулирам пред групата. Но знаем, че от една страна има 125 порции постоянно растящ егоизъм. Когато получа поредната порция егоизъм, трябва да анулирам себе си и тогава, от другата страна ще получа порция светлина – положителната сила, силата на отдаването. При правилно съединяване между тези две сили, напредвам с една стъпка.

Трябва да направя 125 стъпки от пълното откъсване от другите до сто процентовото съединяване с тях, което се нарича край на поправянето.

Според степента на моето придвижване по 125-те стъпала и сближаването с другите, от една страна усещам по-голямо желание, а от друга – по-силна светлина. Когато светлината се разпространява в моето желание, започвам да усещам реалността, намираща се по-високо от този свят, извън моя егоизъм – тоест в тези 125 стъпала разкривам висшия свят.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45120]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Не си въобразявай, че Творецът е някъде далече, в някакви далечни светове и съществува отделно от теб. Всичко се намира само вътре в нашето желание, всичко се разкрива в нас.

На нас само ни се струва, че цялата реалност, като изключим нас самите, съществува някъде навън и се разделя на различни пластове: нежив, растителен,  животински, човешки, кой по-близък, кой по-далечен. Но всичко това се намира вътре в нашето желание.

На човек само му се струва, че това не е негово, а е чуждо, и тази бъркотия му е дадена нарочно, като резултат от разбиването. Но ако той започне да работи за достигане на отдаване, то постепенно, според готовността си да отдава и да се откаже от егоизма си, ще започне да усеща частите на сътвореното, които преди му са се стрували чужди и външни: неживата природа, растенията, животните, хората.

Оказва се, че всичко му принадлежи, но само заради изкривените му възприятия му се е струвало непринадлежащо му.

Така чрез призиви и убождания при всеки удобен случай Творецът пробужда човека, който все по-отзивчиво отговаря на отдаването. Трябва само точно да се изпълняват напътствията. Затова Тора се нарича „инструкция“ (ораа), за да бъдат използвани всички дадени ни на този свят средства: учителя, учението, групата, от които да се издигнем нагоре.

И нека човек не разбира какво прави, а просто да се старае, като малко дете, което играе. Но ако много иска да достигне духовното и е готов да пренебрегне себе си пред учителя, групата, учението, че с тяхна помощ да се промени, да стане послушна глина в ръцете им, то той започва да усеща протичащите в него изменения.

Човек не знае откъде идват тези изменения. Кабалистите говорят, че те идват от обкръжаващата ни светлина. Но ние не чувстваме обкръжаващата ни светлина, защото тя не става вътрешна и забелязваме въздействието й само по резултатите й. Изведнъж започваме все повече да разбираме и да чувстваме, че сме готови да бъдем близо до отдаването, до учителя, до групата.

Така работи обкръжаващата светлина и всичко зависи от чувствителността ни към тези изменения, които трябва да получим. Аз трябва да искам те да се случат направо в мен, вътре в моето желание, така че в мен да се въплъти образът на Твореца, образът на даващия, а моето желание за наслаждение да приеме форма на отдаване!

И така ще достигна сливане: вътре в себе си ще усещам, че се сливам с Твореца. Не аз попадам при Твореца и се намирам в Него, а Творецът се намира в мен. Затова Той се нарича Творец (Бо-Рэ) – „ела и виж“.

От урока по статията на Рабаш, 08.07.2011

[47541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво може да направичовек, когато се чувствa много слаб, а неговото семейство и обкръжение са неспособни да го подкрепят, понеже не усещат важността на целта?

Отговор: Баал а-Сулам ни обяснява, защо усещаме толкова много трудности по духовния път в „Шамати“, статия 4: „Човек достига до състояние, в което като че ли целият свят е застинал и само той сега отсъства оттози свят и напуска семейството и приятелите си в името на това да се отмени пред Твореца.”

Като че ли човек виси във въздуха. Но Творецът е организирал всичко това за него нарочно, така че той да не търси твърда основа, на която да се изправи, а напротив- да търси начин, по който да стане подобен на Висшия, в неговите мисли и идеи, и да се стреми към Него, за да възприеме Неговия дух. С други думи, ти трябва да се стремиш да разкриеш Твореца като свойството на любов и отдаване в желанията на другите, и тогава ще се издигнеш над своите собствени желания чрез „вяра над знанието”.

Когато усещаш висенето във въздуха без подкрепата на твоето обичайно материално обкръжение, това е  поканата да се прикрепиш кам Висшия в отдаване. Вместо да търсиш подкрепа в рационални, разумни доказателства, трябва да я търсиш във „вяра над разума”.

Баал а-Сулам казва: „Има само една проста причина за това, наречена „липса на вяра””. Това означава, че човек не вижда пред кого се анулира, тоест не усеща съществуването на Твореца. Това му причинява тежест. „Но от друга страна, това е нашата поканата да разкрием качеството на отдаване, Твореца.”

От подчертаните части виждаме, че отново вярата е точното разкриване на Твореца. Да видя означава да вярвам и този, който Го вижд,а се казва, че вярва в Него. Това ни показва, доколко изкривено става значението на тези думи и колко неправилно четем свещените текстове. Те са „свещени”, защото говорят за постигане и разкриване на Твореца, а Той е свят, Той е свойството любов и отдаване. Книгите, които описват как да достигнем това свойство, се наричат свещени книги.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[46791]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→