Страданието, скръбта, стъпалото на разбиването трябва да се разкрие. Но то може да се разкрие направо така както си е, без каквото и да е подслаждане от страната на светлината. А може и да бъде съпроводено от осъзнаване на необходимостта от нея, когато сам я очакваш, така, както болен, който отива на преглед при лекаря.

И макар той да се страхува че у него ще намерят болест, желае да я разкрие, за да получи след това лечение.

А има хора, които не желаят да знаят за болестта си, но това не ги освобождава от проблемите след това.

Затова през цялото време ние трябва да се стремим към дясната (правилната) посока – към съединението, любовта, към разбиране целта на творението и неговата изначална замисъл, така ще помогнем на злото по-бързо да се разкрие! Това означава, че „Исраел ускорява времето“, което означава, че тичам напред, преди да ме настигне пръчката, за да ми нанесе удар.

Но това е възможно само за сметка на това, че всеки път получаваш важността на целта и важността злото да бъде разкрито. По тази причина го наричам зло, целенасочено, а не защото го усещам като страдание. Не ме вълнува как ще се чувствам, важно е злото да се разкрие относно доброто, което ме очаква в бъдеще и което се нарича отдаване, любов.

Ако в такава форма ще разкривам пластовете на егоизма, страданието, то ще премина всичките му стадии 0-1-2-3 до най-последния 4-ти пласт и там ще разбера, че всяка вещ е изградена от разкриването на лявата страна. Защото само по пътя на разкриване на празните, на ненапълнените си желания, ние ще можем да разкрием истинската реалност, в която вече се намираме.

От урока по статия на Рабаш, 09.08.2011

[50743]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Желанията, които сега се проявяват в цялото човечество, са желанията, разкриващи общата, заобикаляща светлина. И затова вътре в себе си човечеството няма да намери отговор за това, което става, единствено остава само да избухват в протести на различни места, но не повече от това.

Никой няма отговор, никой няма разбиране за това, как да се загаси този все повече разпространяващ се пожар, който обхваща целия свят. И няма да има никакво решение за това, нито един „пожарогасител“ няма да помогне, а само светлината, връщаща към източника на доброто.

Защото сега светлината се разкрива под формата на несломими ограничаващи сили, съдът (гвурот), започва да изгаря цялото човечество. И ако ние не се подсладим с нейното свойство милосърдие, отдаване (хесед), като пожелаем тези свойства да се възцарят помежду ни, и ако не се обединим, ние няма да загасим този пожар, няма да превърнем  всепоглъщащия огън на съда в пламъка на любовта.

Това е възможно единствено за сметка на нашия устрем към единство. Затова всичко зависи от разпространяването на знанията ни за възможното решение, но още повече от нашата вътрешна работа, нашето желание да се съединим помежду си, с цел да се прегърнем с целия свят и да му предадем светлината, която ние привличаме за него. И всичко това е, за да насладим Твореца, като станем подобни на Него.

От урока по статия на Рабаш, 09.08.2011

[50739]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Работата със светлината и екрана (зивуг де-акаа) е такова действие, при което човек прави точен разчет на всички свои впечатления, усещания, любов и ненавист, и решава как да използва всичко това, като съкращава своите чувства, но в същото време и като се развива. Както е казано: „Колкото е по-голям човек – толкова по-голям е неговият егоизъм”, тоест по-силни са усещанията му.

Той е велик на своето нивото, на което е способен да уравновеси дясната и лява линия – разум и чувство, и да ги съедини в средната линия, като ги води към отдаване.

И затова има две състояния в духовната работа: любов и страх, които се съединяват заедно. Любовта означава, че на човек се открива възможността да се прилепи към висшето – и в резултат да разбере и да почувства целия път на Твореца. Главното е тогава да разбере!

А дотогава той работи, издига се над своите чувства и работейки с разума – през цялото време придобива разум от висшето. И така, всеки път върви в двете линии, като че ли крачи на два крака.

В нашия свят разумът и чувството винаги си противоречат едно на друго и ни заставят да извършваме грешки. Но в духовния свят те само ни помагат и се обединяваме заедно, заради една цел, и благодарение на това, човек става съвършен.

От урок по статия  от книгата „Шамти”,08.08.2011

[50654]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скоро по целия свят ще се сблъскаме с противодействието. Засега ние все още сме малко забележими, но по-нататък ни чака съпротивление. Защото светът не разбира, че злото се разкрива за подем над него.

Той просто иска да ликвидира това зло, когато ние, напротив, трябва да го поправяме. За това е казано: „Герой сред героите е онзи, който превръща своя ненавистник в приятел”. Тогава змията, ангелът на смъртта, става свят ангел.

А ето защо към всички трудности и противодействия трябва да се отнасяме креативно, търсейки възможност именно от тях да изградим зданието отдаване и вечен живот. Цялото различие между разбит свят и поправен свят се състои в това, как използваме своето желание. Необходимо е само да променим намерението от егоистично на алтруистично.

Трябва да обясняваме това на всички, като показваме същността на разбиването или, казано на съвременен език, криза: става дума изключително за разкриването на злото в нашата природа. И да го поправим може само по пътя на подема над егоистичното използване на желанието за любов. Само в това имаме свобода на избора, а във всичко останало човекът съвсем не е свободен.

Колкото по-последователни сме в това, толкова повече ще имаме настройката и увереността, толкова по-бързо ще разберем, че се намираме във войната на Твореца с Амалек, която се води във всички поколения. „Амалек” е цялата основа на злото, тоест нашият егоизъм, това е истинската му същност. И войната се води „във всяко поколение”, тоест на всеки етап от съществуването ни, от кръгооборот в кръгооборот.

Затова е така важно да се съберат научни сведения за кризата от целия свят. Учените изобщо не са свързани с кабала и ние представяме данни от техни изследвания, съгласно които, кризата е резултат от човешкия егоизъм и само единението може да послужи като лекарство за тази болест. Единението между всички нас – над егоизма.

На достъпен език ще обясним на света кабалистическия поглед за състоянието на болест и на здраве. Тогава остава само „да се предпише лекарството”, да се допълни междинното звено. Обозначаваме болестта със знак минус, а поправеното състояние – със знак плюс. Проблемът е в това, че хората не знаят решението. Лекарството за тях е големият въпросителен знак.

Днес вече е ясно, че нашето его е причината за болестта и че оздравяването ни е съпроводено с отдаване. Кога ще съумеем да излезем от кризата ли? Когато бъдем обединени. Следователно, задачата ни е да постигнем поръчителството, за да сме споени всички заедно.

Но светът избягва това решение, защото егоизмът не желае единството. Докато не започнем да се задушаваме, той няма да ни остави. И той трябва да е точно такъв – за да ни отведе точно към целта, към необходимостта от единение. Егоизмът ни разкрива своето зло дотогава, докато той стане непоносим за нас. Само тогава ще можем да завършим бягството от своето его към свойството отдаване, а после да преобразуваме в отдаване и самия егоизъм.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50510]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Източникът на духовния ни път се крие в разбиването. Своят егоизъм, отчуждението и ненавистта между нас, трябва да разглеждаме като правилна, подготвителна база за поправянето. Когато раби Акива видял пустошта на мястото на Храма, той се разсмял и се зарадвал. А той бил най-мъдрият човек в поколението на най-великите кабалисти.

„Как може да се радвате на разрушаването на светостта? – го попитали. – Нали е съборен стремежът към отдаването, потъпкан принципът на любовта към ближния като към себе си. Нима сгромолясването на всички надежди може да бъде повод за радост?”

Той отговорил: ”Никога не съм вярвал, не съм знаел, не съм усещал, че можем да достигнем общото поправяне. Но сега, когато е разрушен духовният ни строеж, когато любовта, царяща между нас е разбита, а народът е изпаднал в безпричинна ненавист, аз съм уверен, че от това окончателно разбиване ще пристъпим към всеобщо поправяне, към пълно освобождаване”.

И затова всичко, което ни се разкрива във всеки миг от живота е разбиване, което трябва да поправим. Всичко, което се случва с мен, от съществените въпроси до най-малките неща, в семейството, на работата, с мен самия, със самочувствието ми, с взаимоотношенията с роднините и законите, с народа и света, с цялата реалност – всичко се разкрива само за целите на поправянето.

Ден след ден пред мен се очертава нова картина, проникваща все по-дълбоко в егоизма ми. В тази картина трябва да видя резултата от постоянното въздействие на светлината, която всъщност и ще задейства в мен все по-дълбоки пластове.

Възприемаме света с егото си и затова трябва да го поправим. В какво се заключава поправянето? В това, че носим на хората единство. Особено сега, когато целият свят започва да осъзнава злото на сегашното състояние, помагаме му да почувства и разбере, че ”злото” – това е нашето зло начало.

Егоизмът ни е причина за всичко лошо. Виждаме го по това, което се случва: не е по силите ни да въведем ред, хората разрушават света, губят себе си, разкъсват взаимните връзки, унищожават природата… С това зло, което се крие в нас, не можем да преминем към добро, не можем да устроим добър живот.

От ден на ден все по-остро се проявява кризата, с други думи, оказва се, че егоизмът ни разрушава всичко и не позволява да се приведем в ред, да се уравновесим, да подобрим живота си. Но от друга страна, трябва да разберем, че той правилно ни води напред и ни позволява да поемем правилния курс към поправянето, към доброто. Така, както проявяващата се болест ни показва, как правилно да я лекуваме.

Осъзнавайки това, трябва да благодарим на егоизма си и да го обичаме затова, че ни показва мястото, нуждаещо се от поправяне. Казано е, че Фараонът е приближил синовете на Исраел към Твореца. Защото е започнал да им оказва натиск и в крайна сметка им се е  наложило да избягат от Египет. А иначе биха останали там.

Затова е и казано: ”Да вървим при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му”. Тук са заложени две противоположности и не бива да забравяме за това. Каквото и зло да ни се изпречи, трябва не да го разрушаваме, а да се стараем да го поправим.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50515]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Отдаване – това е приемането на всичко, което се случва с мен, на всички мои мисли и желания, като най-добрия път в живота, като любовта на Твореца?

Отговор: Отдаване – това е приемането на всичко, което се случва с мен, както и необходимото условие да създам връзка между мен и всички обкръжаващи, чак до пълна любов, т.е. съединяване на всички желания в едно, което се стремя да напълня.

Въпрос от английския блог: Винаги ме е интересувал въпросът за ”свободната воля.” Мисля, че за болшинството хора днес свободата на волята е невъзможна, защото всяко ”свободно решение” трябва да има предварителна причина, която е неизвестна за човека, готвещ се да вземе решение. Могат ли кабалистите успешно да заобиколят тази трудност?

Отговор: Свободата – не е в свободата на избор на изходните ми състояния, а в подема над моя егоизъм към постоянно единение със света, заради благото му. Затова ми е необходимо обкръжение и затова свободата на избор се свежда към избор на обкръжение.

Въпрос от английския блог: Какво означава в кабала ”жертвоприношение”?

Отговор: Пренасяме в жертва своя егоизъм, неговото изменение към отдаване и любов към другите, т.е. използване на егото не ”за себе си”, а ”за другия” – в това е вашата жертва.

[50476]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да запазя правилно намерение и правилна мисъл по време на конгреса и след това?

Отговор: В продължение на тези часове ние ще осъществим цялата необходима подготовка, а вие след това не веднъж ще се връщате към нея. Силно го препоръчвам. Това, което е било тук ще остане и вие ще усещате колко е важно за вас.

А освен всичко, искате или не, в близко бъдеще това ще ви пробуди до такава степен, че вие няма да забравите за какво сме говорили тук. Посланието на конгреса ще остави у вас хубаво усещане, ако работите за целта на поправянето или пък лошо, ако пренебрегнете тази задача.

Така че не се безпокойте, няма да забравите. Аз вече не се тревожа, че наши ученици могат да избягат. Приближава такъв живот, че той много бързо ще ни застави да се върнем към делото. Защото пристъпваме към етап на общо поправяне на света. От ваша страна е възможно единствено забавяне. Ако не пожелаете да действате сами, то ще дойде светлината и ще ви натисне така, че да се появи желание.

Надявам се, че ще се уплашите от по-силни удари и това ще ви застави да вървите напред, не дочаквайки болезнените убождания отзад. Говоря съвсем сериозно. Искам да избегнете ударите и затова по този жесток начин излагам нещата.

От 1-я урок от конгреса в Германия, 05.08.2011

[50408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Инструментите, с които ние работим в нашия свят: материалните разум и чувства се намират в противоречие един с друг. Като развиваме едното, ние сякаш се възпираме да развиваме другото. Обикновено, още в детската възраст може да се каже, към какво е склонен човекът: към естествените науки или към хуманитарните. Възможно е прецизно да се определи това в съответствие с всички предпочитания и свойства на човека.

Ние казваме: „Не трябва да следваш чувствата си – изхождай от разума“. А от другата страна: „Ти още не усещаш това, когато го почувстваш, ще разбереш“. Тоест, чувството помага да придобиеш разум, за да разбереш усещанията си. Защото разумът е следствие от чувствата. Но въпреки всичко, разумътът и чувството се намират в противоречие един с друг.

Тогава, в духовния свят чувството и разумът са едно цяло. Основното е чувството, то поражда разум и помага да бъдат разбрани и овладяни усещанията. Истинският духовен съсъд – това е съединението на чувството и разума през всички етапи на развитието – от нулев до четвърти. И когато ние стигаме до последната, 4-а степен, то разбираме до съвершенство това, което усещаме, и съгласно него можем да вземаме решения. Тук вече не съществуват никакви разделения или противоречия помежду чувствата и разума.

В това се състои огромната разлика между материалния и духовния свят. И затова духовното съществуване се нарича съвершено. Защото там човекът не се раскъсва в две противоположни посоки, както това се случва в нашия свят, когато той от една страна усеща и се намира във властта на своите чувства, и може да извършва глупави, другояче казано  неразумни постъпки. В съответствие с разума това не е правилно, обаче той постъпва така в съгласие с чувствата си.

Затова разумът и чувството в този свят не са уравновесени и това ни причинява толкова неприятности и поражда всичките ни пропуски и грешки. Целият проблем е в това, че в нашия свят ние не успяваме да обединим заедно разума и чувството, между които се настанява нашият егоизъм.

Разумният егоизъм и  чувственият егоизъм стоят един срещу друг. Колко често се случва ние прекрасно да разбираме, че от гледната точка на разума постъпваме лошо, обаче подчинявайки се на чувствата си и в стремеж да получим наслаждение, извършваме такива постъпки, от които след това страдаме. Защото в края на краищата ще ни се наложи да плащаме според разумната логика за всичко, което сме правили под влиянието на чувствата си.

И решението тук е само едно – поправянето на човека. Защото само в духовния свят чувството и разума се съединяват в едно цяло – «над знанието». Както е речено: „Сърцето – разбира“, защото разбирането идва имено от духовното усещане. Тогава вече не ще извършим грешки и ще направим вярната сметка!

От урока по статията от книгата „Шамати“, 08.08.2011

[50657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Само при условията на поръчителството можем да се приближим до изпълнението на принципа за любовта към ближния. А за да го достигнем, трябва много точно да изпълняваме съветите на кабалистите, в противен случай няма да постигнем успех.

Баал а-Сулам пише в едно от своите писма, че човек, отклонил се от правия път дори за съвсем малко – колкото по-напредва, толкова повече увеличава грешката си, отклонението.

И така съвсем се отклонява от посоката на целта, дори без да усеща, че е излязъл от пътя, понеже всеки път се отклонява малко по малко. Но в случая всички тези отклонения се натрупват и се превръщат в една голяма и горчива грешка.

Затова трябва да съществува ред, устав при хората, решени да вървят към тази цел. Както пише Рабаш: ”Ние се събрахме тук, за да поставим основите на група…” Принципът е в това, че всички се съединяват, за да отменят себе си пред останалите независимо от пречките, видими или не, но те идват свише – от висшата сила.

Всичко идва от Малхут, от света на Безкрайността, където сме съединени заедно: светлината и съсъда (кли). Всички желания и всички светлини съществуват в света на Безкрайността в абсолютно единство и обединение, в изходно състояние, създадено от Твореца, или в състояние на окончателно поправяне (първо и трето състояние).

Но само ние усещаме себе си в междинно състояние (второ състояние) или на някакво си място на духовната стълба, или даже по-ниско, на най-последното стъпало, което се нарича ”наш свят”.

Затова всичко, което ни се случва, идва от Малхут, от света на Безкрайността и само към нея трябва да се обръщаме за помощ – към онази форма, където ние съществуваме като един човек с едно сърце, в пълно разкриване на Твореца, светлината, съгласно нашето подобие на Него.

А правилото: ”Възлюби ближния като самия себе си” – това е закон на онази обща душа, пребиваваща в света на Безкрайността. Затова то е наистина велико правило или ”обобщение”, както е казал Раби Акива – огромен съсъд за цялата светлина на Безкрайността, разкриваща се в него.

От урока по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50142]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Все още не усещаме с пълна сила болката на външния свят. Как да поправим ситуацията, работейки в групата?

Отговор: По-добре да почувстваме тази болка, колкото се може по-рано. Тя е като болест, която е желателно да открием в начален стадий. Светът едва започва да се потапя в кризата, но изпитва вече страх, тъй като проблемите засягат всички. Виждаме, че настана времето и си струва да се разпространяват материали, обясняващи причината за кризата и нейното решение.

И Америка, и Европа, и Япония – целият света е в беда. Всички са изплашени от случващото се, като например Германия – и те трябва да се страхуват още повече. Защото този, който се е издигнал най-високо, той пада най-ниско. Не можем да си представим какво е това, ако утре всички изпитани механизми внезапно престанат да работят.

Бихме си казали – как е възможно? Хората стават сутрин, отиват на работа…

Но не, не отиват. Все още не сме разбрали, че сме се оказали в интегрална природна система, a самите ние не сме интегрални. Ние като че ли се опитваме да поставим в кръгло отверстие квадратен детайл. Всъщност нашата форма трябва да съвпада със системната. А тази форма съвсем не е проста, тъй като става дума не за геометрия, а за свойства, които са ни присъщи.

Днес цялото човечество трябва да приеме нови очертания, правилен формат, съответстващ на светлината. И това е много голям проблем. Може да бъде решен само ако предизвикаме светлината, която ще ни поправи. Затова и e казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне, тъй като скритата в нея светлина възвръща човек към Източника“.

Да се надяваме, че ще го проумеем и ще го предадем на другите.

От 1-я урок на конгреса в Германия, 05.08.2011

[50410]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→