Въпрос: Как може човек да си изясни с каква цел се учи?

Отговор: Ако човек не е свързан с учител, нищо не може да бъде направено – той ще се върти и върти в кръг и нищо няма да се получи. Така е било от поколение на поколение. Винаги е съществувала нуждата да чуем какво казва учителя, в продължение на много години.

Но днес времето се съкращава и виждаме как промените около нас се извършват с все по-нарастваща скорост – същото се отнася и до кабала. Човек, който нищо не знае сега за нея, след месец –два може да се окаже свързан с методиката за поправяне с цялото си сърце и душа. А след още няколко месеца той започва да се мята от лошо в добро състояние и обратно.

Но както и да се случи, методиката за поправяне трябва да се разкрие и всеки, който я е открил за себе си, иска да я разкрие за целия свят. И в зависимост от количеството хора, които ще започнат да се занимават с нея, ще им бъде леко да я разберат и да я усвоят.

Те просто изведнъж ще почувстват отвътре, че всичко е именно така, както казва кабала! Онова, което някога е струвало значителни усилия и продължително напрегнато обмисляне от човека, докато не се оформи някаква картина – сега ще става просто и от само себе си.

Подобно на младото поколение, което виждаме с каква лекота усвоява съвременните техники. Например, аз имам техническа професия и независимо от това, с труд усвоявам новите компютри и мобилни телефони. Правя го по необходимост, но не ме влече към тях, защото се отнасям към миналото поколение. И трябва с напрежение да мисля и да се уча или да изуча инструкциите, за да мога да ги използвам.

А малкото дете взема мобилния телефон, натиска клавишите и звъни – то вече се е родило готово да използва тези играчки. Тъй като то е ново превъплащение на душата, разкриване на ново желание, в което са включени записи от опита на всички минали животи (решимот) и то от само себе си разбира кое как става.

Колко пъти съм наблюдавал как младите хора дори без да четат инструкциите, използват някакъв прибор – поиграе си малко с клавишите и вече е разбрал как работи.

Толкова леко трябва да започне да се възприема и методът на кабала. Макар и да ни се струва, че е духовна и е откъсната от земния живот, тя ще се разкрие. Когато започне да се разпространява сред масите, то на всички ще им стане ясно от само себе си, че всичко е точно така, че ако в нас е заключено злото на егоизма, което ни пречи да живеем, то трябва да се възползваме от силата на доброто.

И ако играем на такова добро, то ще достигнем до него. Днес демонстрантите излизат на улицата за протест против тежкия живот – хайде да поиграем на добро обкръжение. И чрез самото желание да се намираме и живеем в ново общество, по-свързано и по-сполотено, хората ще започнат да привличат светлината, възвръщаща към източника.

А ако им раздадем материали по кабала, то изведнъж, от само себе си тя ще започне да им се разкрива.

От урока по статията на Рабаш, 11.08.2011

[50964]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Любовта може да се разкрие само според степента на ненавистта – ”едно срещу друго ги е създал Творецът”. Започвайки своя духовен път (от нулата), първо се спускаме до определена дълбочина на желанието да се насладим (-1), а след това се издигаме от него (+1) и отново се спускаме още по-дълбоко (-2), за да се издигнем след това още по-високо (+2) и т.н.

Всичко е построено на основата на разкриване на злото и превръщането му в добро, докато не бъдат реализирани всичките стъпала. Мястото, в което разкриваме все повече и повече своя егоизъм и неговите престъпления, остава да съществува и никъде не изчезва! Но покрай него разкриваме ”заповед”. Както е казано: ”едно срещу друго ги създаде Творецът” и ” Преимуществото на светлината се познава от тъмнината”. И затова, дори когато се издигаме по всичките 125 стъпала и достигаме абсолютното добро, разкритото от нас зло не изчезва – иначе би изчезнал целият свят!

Защото сме създадени от противоположен на него материал. Желанието, създадено от Твореца, е съвсем миниатюрно – като малко зрънце. А всичко, което разкриваме допълнително към това желание, е благодарение само на намерението.

Първо, разкриваме своето зло – намерението заради себе си. А цялото добро се съпровожда от намерението заради отдаване. Цялото развитие е построено върху осъзнаване на злото, противоположно на светлината. Развива се не самото желание, а неговото осъзнаване, неговото разбиране.

Разкриващото се его не е самото желание. Самото желание, с което живеем в този свят, не е нито лошо, нито добро, то не се порицава и не се възхвалява. Важни са само намеренията, които се пораждат в мен относително другите или Твореца (което е едно и също). Те обезпечават дълбочината на желанието (авиюта), а не самото желание да се насладя.

Нужно е да се отдели едното от другото, добре да се обмисли и да се постараем да усвоим, че през цялото време работим над намеренията, поправяме своето отношение, а не величината на самото желание! Т.е. работата ни се оценява не количествено, а качествено.

Затова ”Престъплението не отменя заповедта”, а ”заповедта не отменя престъплението”, защото те взаимно се поддържат едно друго. Злото не изчезва и именно над него построяваме зданието на доброто. Тъй като ние сме творението и ако беше изчезнало нашето осъзнаване на злото и разбирането кои сме ние, бихме загубили и цялото добро.

Моето ”Аз” се изгражда като противоположност на Твореца – колкото по-противоположен се усещам, толкова по-високо се издигам и, съответно на това, мога повече да Му отдавам. В такъв случай, ще имам изискване за усещане на контраста между светлината и тъмата – което ми дава възможност да извърша голямо отдаване.

Затова трябва да ценим разкриването на злото, благодарение на което можем да постигнем доброто.

От урока по статия от книга Шамати, 10.08.2011

[50946]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Като човек в този свят, аз съм изграден така, че автоматично и непрестанно да мисля за себе си: Какво е най-изгодно да направя за себе си и как? Такъв ме е създал Творецът, както е написано „Аз създадох злото начало”. Аз просто разкривам това зло все повече и повече, и вече разбирам, че мисля само за себе си и решавам, че това е зло. И това вече е особено състояние.

Сега искам да го превърна в добро, защото мразя този егоизъм. Добро означава да мисля за всичко и да усещам всичко, сякаш е мое. Означава да се отнасям към всеки като към неотделима част от себе си.

Но ако изтрием това „като”, тогава отново ще остане само „аз” – само че по-егоистично „аз”! Да предположим, че изведнъж открия, че всички хора около мен са мои деца и ги обичам безкрайно, с цялото си сърце. Какво постигам с това? Сега аз наистина се отнасям към всички като към себе си, но егоистично! Тъй като ги смятам за свои. Те са като мен, както моето дете.

Затова казвам „Не! Омразата и отделеността остават!” и „Любовта ще покрие всички грехове”. Иначе няма да имаш съпротивлението – екрана, силата на преодоляване. Какво ще преодоляваш? Не преодолявам нищо по отношение на моето дете – готов съм да му дам всичко, защото моята естествена любов ме задължава да действам така.

Когато казваме, че искаме да възприемаме целия свят като себе си, не разбираме какви противоположности се съвместяват тук и какъв подход се изгражда. Аз не елиминирам отблъскването, а изграждам любов над него.

Затова сега в света се разкрива много особено състояние. Навсякъде се водят борби, спорове, сблъсъци, появяват се  различия. Целият свят е объркан и никой не може да живее спокойно с никого. И няма и да може. Караниците ще продължат да се подклаждат все повече, докато не разберем, че всички грехове трябва да се разкрият и трябва да се обединим над тях.

Не трябва да се страхуваме, че се разкриват, а напротив: когато се разкрият и ти покажат твоята слабост, точно тогава ще разбереш, че ти е нужна помощ. Ще видиш, че не можеш да направиш нищо сам и, че ти е необходима  светлината, връщаща към източника.

Затова виждаме, че се сблъскват толкова много различия, сили и цели, и никой  не разбира никого. Над всичко това, трябва да изградим един голям чадър – взаимното поръчителство.

Междувременно, всички тези различия и несъгласия ще останат вътре. Това е чудо, което не разбираме! Но чудото е, че те остават заедно с чадъра, създаден от любов и взаимно поръчителство, който се издига над тях.

Обичаме се един друг, въпреки всички наши противоположни различия. Толкова сме различни, защото  така се е разкрила Малхут свише. И не искам да променям другия човек, а просто искам да му обясня, че си заслужава да се отнасяме добре един с друг и му предлагам: „Нека всеки да съхрани позициите си и над всичко – да се обединим ”.

Ако сме получили такива противоположни свойства свише, от Твореца, и ако сме толкова различни по природа, тогава, очевидно, именно благодарение на различията между нас, можем да изразим хармонията на творението. Не е възможно да свириш класическа музика на един музикален инструмент. Трябва да има различни звуци: минорни, мажорни, всякакви инструменти и всички трябва да свирят заедно. Това и поражда хармонията и творчеството.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 10.08.2011

[50955]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да съумеем да възненавидим своето зло още повече от сега?

Отговор: Никога не можем сами да намразим своето зло или да заобичаме доброто. Такова отношение може да създаде вътре в нас само светлината, връщаща към източника – именно в това се и състои нейното действие.

Освен ненавист към злото, друго повече не ни е необходимо – всичко останало ще изградим над нея. И ако това бъде истинска ненавист към злото, получена от светлината, то ще се отнеса правилно към нея и веднага, с нейна помощ, ще изградя отношението си към света, към доброто.

А няма да седя и да се тормозя защо съм толкова лош. Това съвсем не е нужно, защото в такъв случай просто се намирам в своето его. Това е неправилен подход за използване при разкриването на злото – като крадец, който се тормози за това, че е откраднал, защото сега ще го хванат и трябва да страда.

Но знак за правилното развитие (с помощта на учение, група, разпространение) е, ако приемам разкриването на злото с радост, защото това ми дава възможност да напредвам. Разказват, че раби Акива се е смял, виждайки как се разрушава Храмът, защото е възприемал това като знак за приближаване на окончателното поправяне.

Защото освен разкриването на злото – нищо повече не се изисква. Ако злото се разкрива с помощта на правилна подготовка и се използва правилно, то незабавно постигаме доброто.

Цялото добро се изгражда за разкриване на злото. Затова, ако човек разкрива злото не като хванат крадец, на когото не му се е отдало да открадне за своя егоизъм, а разкрива злото в своето отношение към другарите и към Твореца, то веднага усеща в това разкриване на злото противоположността  – Този, който е разкрил това зло, светлината, връщаща към източника. И той веднага се прилепва към светлината и въз основа на разкриването на това зло съгражда заповед, тоест идва от следствието към причината.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 10.08.2011

[50870]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато четем „Зоар”, трябва да се опитваме да не забравяме, че всички поправяния означават обединение между нас. Трябва да видим всичко, което се случва днес в света, като разкриване на отделеността. В крайна сметка, омраза, безредия и всякакви проблеми ни се разкриват преди всичко, за да почувстваме ние, а после и целият свят, че трябва да поправим връзката между нас.

Доколкото разпространяваме и говорим за връзката помежду ни над разделението и противоположността между всички части на народа и на света, дотолкова се подготвяме и изискваме обединение по време на ученето.

Затова, колкото повече оказваме влияние и разпространяваме това знание, колкото повече говорим за обединение, опитвайки се да доведем народа до обединение, толкова повече ще го изискваме по време на ученето и тогава ще заслужим да проведем тази светлина към народа и света.

От урок по книгата „Зоар”, 10.08.2011

[50862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Не е възможно да разбере какво означава „вяра над знанието”, докато човек не достигне до това усещане, до разкриване. А разкриването на вярата над знанието идва едновременно със знанието. Сега не знаем какъв е нашият разум, който инстинктивно, подсъзнателно се стреми винаги към добрите състояния и се отдалечава от лошите.

Не е по силите ми да изследвам, да видя, да разбера, да почувствам защо именно така постъпвам. Защото такова поведение предварително е заложено в моята природа – дори преди да достигне моето усещане, разбиране и се вземе под внимание. Това е и моята природа.

Както е казано: „И отделил светлината от тъмнината” – именно това състояние, когато човек започва да усеща, че неговият разум се управлява абсолютно във всичко. Но той вече е способен да погледне на това управление отстрани. И от тази точка на наблюдение вече се вижда друг подход, който постепенно се ражда в човек и се готви да се развие.

Това означава, че той придобива нови желания (духовни съсъди), в които може да се отдели от първоначалната си природа. Там се намира заедно с другите души, с Твореца и там съществува друг, така нареченият „интегрален” разчет, включващ в себе си интересите на всички, доколкото това се е разкрило на човека.

От тази нулева точка тези две направления: „знание” и „вяра над знанието” започват да се развиват заедно – колкото едното, толкова и другото, докато не достигнем края на поправянето в тях двете. Знанието е развитието на моето естествено, природно, егоистично желание, а „над знанието” е развитието на желанието за отдаване.

А светлината ги отделя едно от друго. И едното се изгражда винаги за сметка на другото. Затова смисълът на получаването е в това, да бъде заради отдаване, макар да ни се струва, че тези думи никак не се съчетават и си противоречат една на друга. Но само ако се развива знанието, над него съответно се развива вярата над знанието.

А усещането, че едното се отделя от другото, се нарича „спасението на Твореца”. Защото от този момент нататък човекът започва да чувства в себе си новите духовни съсъди на желанието.

Това изисква чувствено разбиране, защото става дума за желание, а разумът идва по-късно.

Засега все още само се опитваме да достигнем желанието за отдаване и влагаме усилия в учението и в групата – това се смята за „временна подготовка”. Все още нямаме духовни желания и затова още не сме стигнали до тази „нулева точка”, от която започват да растат тези два клона: знание и вяра над знанието. Именно от нея започваме да работим с вяра над знанието, а не в подготвителния период.

И тогава през цялото време преминаваме от едното към другото: от знанието се издигаме в „над знанието” и падаме обратно. Необходимо е да потънеш вътре в знанието, за да се издигнеш от него към вярата над знанието. Знанието е необходимо, за да се издигнеш над него.

Единственото, което имаме, е желанието за наслаждение и трябва да го разкрием, за да се научим да работим с него в обратната форма.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 02.08.2011

[50257]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се спреш и да не извършваш грешки, когато предварително знаеш, че си ръководен от чувствата си и не постъпваш добре? А от друга страна, сме длъжни да паднем, за да израснем?

Отговор: Наистина: „Хиляда пъти ще падне праведникът и ще се вдигне“. Само от опита на множество падения и разочарования, голяма мъка и неуспехи, за които трябва да си платим, накрая достигаме до крайния извод и разбираме, че трябва да се издигнем над цялата си егоистична природа. В края на краищата, ние осъзнаваме, че вътре в егоизма никога няма да ни се отдаде да съединим заедно разума и чувствата.

Такава картина виждаме днес в света, във всички страни. С разума си всички разбират, че влизаме в страшна криза – но не можем да се спрем. Егото тласка човека напред. Егоистичното чувство се оказва по-силно от разума и затова човек продължава да действа съгласно него.

Той не може да направи нищо със себе си. Колкото и да се обръщаме към света и да го предупреждаваме – никой няма да чуе. Но ние правим това само за да покажем на всички, че съществува методиката на поправянето (кабала). И когато после, пред лицето на фактите, човек практически се убеди, че на всеки ъгъл се сблъсква с проблеми: в икономиката, възпитанието и всичко останало – той ще разбере, че кабала говори за поправяне. А иначе, може да повтаряме хиляди пъти и никой няма да чуе.

Светът няма да приеме това решение, докато окончателно не се отчае и не разбере, че неговите разум и чувства се намират на два полюса, които никога няма да се съединят, а ще правят все нови грешки. Дотогава нищо няма да помогне. Единственият изход е да се издигнем над своя материален разум и чувства – заради духовната цел. И там ти ще можеш да съединиш своите разум и сърце – в средната линия и тогава ще успееш. Защото те ще започнат да работят заедно във взаимовръзка. Сърцето ще разбере!

А тук, в този свят, не се случва така и винаги трябва да се избира: или сърцето, или разума, разбирането. Едно от двете!

С всеки изминал ден все повече потъваме в кризата. Днес започва нов кръгооборот и скоро ще се забележи. Удар, още един удар и още – и в края на краищата човек ще разбере. Същият този фараон – нашето желание да се насладим, нашето его, по този начин ни доближава до Твореца, задължава ни да разберем, че трябва да се скрием от него.

Фараонът като че ли знае, че синовете на Израел накрая ще избягат от него. И защо му е да се поставя под ударите? Но той така е устроен, сам да се подлага на удари. Човек страда и не му остава друг изход освен да бяга от тази сила на злото.

Фараонът – това е обратното отражение на Твореца вътре в нас. Въпросът е в това, до какви размери ще му се наложи да порасне, за да решим да избягаме от него. Това вече зависи от разпространяването на кабала, от осъзнаването, от нашето обединение в групата.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 08.08.2011

[50651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В нашия свят, любовта и ненавистта са две различни чувства, идващи поотделно. Не можем да съединим тези две противоположности и не разбираме, че обичаме нещо само защото ненавиждаме нещо друго.

Но в духовния свят те са едно. Двете противоположности се съединяват и се получава, че в това място аз и обичам, и ненавиждам – т.е. в него произтичат и получаването, и отдаването, отдалечаването ми от ближния и стремежът ми към него. Всичко това произлиза от едно условие, от едно стъпало, от едно мое състояние, в което усещам ненавист и любов в едно и също място. Тези две противоположности възприемам като едно цяло.

Подобно на електричеството, което не би съществувало без ” плюс” и ”минус”. В духовното ”плюс” и ”минус” работят заедно над един материал, над едно осъзнаване. От едната страна ”плюс”, от другата страна ”минус”, а аз – по средата. Духовният свят е особен с това, че в него противоположностите се съединяват!

Затова, нека още сега се обединим във взаимно поръчителство, въпреки различията и разногласията. Няма значение кой с какви качества се е родил и какво мисли – главното е да се обединим над всичко. Точно така, както в духовния свят работата върви с вяра над знанието.

Затова с такъв подход и ще дойдем в духовното. А там вече нашите различия няма да ни пречат, за да разкрием мощта на съединението именно с тяхна помощ.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 10.08.2011

[50867]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Пред нас са три етапа. Преди всичко, ни е необходимо да осъзнаем злото на своя егоизъм (1). Да го осъзнаем дотолкова, че да поискаме да достигнем свойството Бина, да се издигнем над егоизма (2). А след това достигаме Кетер (3), тоест използваме егоизма си заради отдаване.

Първият етап е период на подготовка. По-нататък, издигайки се на стъпалото Бина, усещаме духовния свят, включваме се в света Ацилут. А после започваме да се издигаме в него, като обръщаме цялото свое зло в добро, в отдаване.

Всички тези етапи сме способни да реализираме само с помощта на силата на светлината. Казано е: „Аз създадох злото начало (нашия егоизъм) и Аз създадох Тора, тъй като светлината, която се крие в нея, връща човека към Източника”.

Проблемът е в това, че за човечеството е неизвестно съществуването на сили, които са предназначени за поправяне на нашия егоизъм и затова е в голямо объркване и не знае какво ще бъде по-нататък.

Настъпил е критичният момент, след който следва вълна от проблеми, включително масови безредици, революции, войни между народите и страните. Науката кабала предупреждава, че може да се стигне до Трета и даже Четвърта световна война. Страданията ще нарастват дотогава, докато човечеството само не изнамери методиката за поправяне – лекарството, което може да даде само светлината.

И затова, още в зората на времето, преди 5771 години, когато егоизмът само е започвал да се проявява в човека, на хората се е разкрила кабалистичната методика. Постепенно се е развивала до сегашното време, до този етап, на който започваме да усещаме своя егоизъм като зло. И сега единици, които развиват за нас тази методика на поправяне, могат, накрая, да ни я дадат като средство за изцеляване.

Така че лекарят идва при болния и обяснява каква е болестта му, какво трябва да бъде здравословното състояние и как именно трябва да се лекува. Защото има лекарство.

И затова, ако побързаме и представим на света методиката за изцеляване, на хората няма да им се наложи да я търсят под натиска на бедствията и проблемите, които все пак ще ни заставят да намерим този единствен изход.

Последният пример: след като един човек в Норвегия уби повече от седемдесет човека, норвежката телевизия забрани предавания, които съдържат елементи на жестокост и насилие.

Защо се учим само от такива събития? Защо от по-рано не можем да направим всичко правилно? Нима сме толкова безразсъдни? Защо създаваме за нашите деца такова глупаво обкръжение и ги заставяме да се учат на противоборство и съперничество? Защо игрите, създадени за възрастта им, учат да убиват колкото се може повече или да печелят колкото може повече? Защо не им носим послание за единството? Защото всъщност стреляме в себе си, пилим клона, на който седим.

Нима ще ни разбуди само норвежкият сценарий или негов мащабен аналог, грозящ световна война? Нима само когато разберем, че е прекалено, че така повече не трябва да се прави? И все пак не виждаме реално придвижване. Човечеството не става по-умно. Какви ли беди трябва да го застигнат?

За да не ги дочакаме, сега вече трябва да се обръщаме към хората – да се обръщаме с добро, без нетърпение, както към болен, който все още не разбира от какво му е лошо. Само болката закрива очите му повече и запушва ушите му. Ние общуваме с него меко, с разбиране. Въпреки че той, напротив, ни проклина и не желае нищо да чува, ние все пак трябва да се стараем да търсим приближаване с любов и в същото време решително, обяснявайки, че няма друг изход.

Ние не отричаме никакви други методики, не отиваме срещу каквото и да било. Защото, в крайна сметка, не противостоим на егоизма направо и затова не се каним да съкрушаваме каквото и да е движение, какъвто и да е подход, каквато и да е партия. Това е невъзможно, да, и не ни трябва да разрушаваме тези егоистични структури, както не трябва да разрушаваме егоизма в себе си.

Трябва само да ни тегли единството над всички разногласия. И тогава всевъзможните егоистични форми в нас и във външния свят, културни и други различия ще се обърнат в отдаване, в любов, в обединяване. Всеки ще внесе своята лепта в това единство – но не за противодействие, а меко и оптимално.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50730]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам пише, че за всяко случайно явление в света си има място. Затова трябва да не го унищожаваме, да не го ликвидираме, а да го използваме.

Но по този начин трябва да се действа последователно, без да се страхуваме и без да се крием. Светът навлезе в такъв стадий на развитие, че трябва да открием всички карти: целта ни, кредото, нашите основи, първоизточниците ни.

Нека хората да не приемат това сега, но от ненавист към нас те ще се запознаят с нашата методика. Тяхното неравнодушие ще си свърши работата. А през това време световният темп на развитие ще е толкова голям, че след няколко месеца той ще открие нашата правота и ще започнат да се присъединяват към нас.

Струва си да се използва този период, когато те са настроени срещу нас. Тъй като който е против, не е безразличен, а това вече е връзка – нека да е отрицателна, но е връзка. Знаем, че противопоставянето с когото и да било ни кара да мислим през цялото време за него: Искам да го изуча и да намеря възможност да му надделея – но през това време съм свързан с него, съпричастен съм.

Проблеми възникват само с равнодушните, а онези които са против нас – всъщност се явяват наши бъдещи партньори. Това трябва да се разбера: в такъв вид пред мен се проявява егоизмът – за да го поправя.

От третия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→