Въпрос: В своето време Баал а-Сулам, като пред „закрити врати”, се е опитвал да предупреди народа за опасност. И той е разбирал какво се е случвало. Как не се е отказал в лицето на тази задънена улица?

Отговор: Това не е задънена улица. Успехът не е в нашите ръце и за нас няма друг изход – трябва да действаме, особено днес, когато целият свят е в криза. Днес вече не говорим за оцеляването на взетия отделно народ на Израел, защото крахът приближава навсякъде.

Създава се особена ситуация, където всеки разбира, че нещата са зле, но никой няма решение. Това вече не са конфликти между слаби и силни, богати и бедни, а напротив, трябва да се борим с един глобален проблем, който до няколко месеца ще се изрази в много радикална форма.

При тези условия, трябва да се обединяваме все по-силно и по-силно. Разбира се, че ще бъде трудно. Това е като да преминем Червено море: няма да стигнеш до никъде, докато не скочиш във водата. Но имаш всички условия, за да скочиш.

Преминаването на Махсом е проблематично – то изисква от теб да скочиш без да гледаш назад, и ти стигаш до състояние, където си способен да направиш това.

От урок по вестника „Народ”, 14.08.2011

[51245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Казано е: ”Всички престъпления ще бъдат покрити с любов”. Излиза, че любовта не е възможна без ”престъпление”, без работа над него. Трябва с мъдрост да се подхожда към отношенията ни един към друг: Формата за общуване винаги се изразява в недостиг и напълване.

Затова трябва да се стремим към любовта и да не се отчайваме от това, че пътьом разкриваме ненавистта! Много добре, ако отрано знаем и разбираме, че е такава формата на напредък. И тогава откриваме истината, а след това, съгласно силата на ненавистта достигаме до любовта.  Планината Синай (планината на ненавистта) се превърнала в планината на светостта, Планината Мория.

Затова душата се е разделила на толкова части, на такова голямо количество хора. И дори ако живееш в някое глухо място и си откъснат от хората, но имаш връзка още с някой макар и виртуална, то тогава вече можеш да работиш над нея.

Защото пряко с Твореца могат да работят само кабалистите, обладаващи духовни постижения. А засега ти е нужен някакъв постоянен образ, намиращ се извън тебе, за да те отблъсква, и да правиш разчети с него.

Той не може да бъде твой роднина: дете или съпруга. Той трябва да е човек, нямащ с тебе никакъв контакт и връзка. И тогава ще си дължен да развиеш такива форми на отношения, в които ще преобладава ненавистта, а над нея любовта.

Затова трябва да постигнем съединение, взаимно поръчителство – въпреки различията. Любовта може да се изгради само над ненавистта. Донесете всичките си желания, всичките си изисквания, всичките си спорове, а ние трябва да приемем всички тези условия, които вече ни се разкриха и предстоят да се разкрият като дадени свисше!

Нека да се събират хората с всякакви виждания: леви, десни, религиозни, светски с всякакъв стереотип и заблуждения – всичко това сме получили свисше. Творецът ни е поставил в такива условия, за да разкрием над всичко това взаимната връзка, обединение, поръчителство – всичко заедно, подкрепяйки се един друг. И с такова обединение изграждаме такъв организъм, който е способен да издържи на вечността.

Нищо не изтриваме, нито едно свойство, с което всеки се е родил, нито един порок. Нека дойдат всички със своите грешки и престъпления. Грижа ни е само това, как да обединим всичко под един покрив, под купола на любовта към ближния, както към самия себе си, за да покрие любовта всички престъпления.

Аз гледам на това, като на част от Твореца и на част от творението, дадени ми свисше. А моята задача е само да ги съединя, всичките. Творецът през цялото време ни подхвърля проблеми, разкривайки все нова и нова ненавист, отблъскване, разногласия. А над всичко това всеки път все повече изграждам и разширявам своята любов и така се изкачвам по стъпалата на стълбата.

Затова без разрушения, без 9–ти Ав не е възможен деня на любовта, 15–ти Ав.

От урока „Ту Бе-Ав“ 15.08.2011

[51375]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че масата хора изобщо не са задължени да изучават науката кабала така, както ние го правим. Но дали човек може да се промени вътрешно, ако не се сближи с първоизточниците си? Защото всички промени идват от тях.

Отговор: Ти си стигнал до кабала, защото имаш желание да напредваш. По този начин точката в сърцето тегли човека напред. Той се чувства зле, иска да види утрешния ден, да достигне нещо, да разкрие за себе си небесата, затова идва да се учи.

Без значение колко пари има в сметката си, независимо дали му се подреждат добре или зле нещата в работа и дома. Той има друга мъка – трябва да намери смисъл на живота си, да открие своята цел.

Съвсем не така стоят нещата при тези, които се движат напред, подбутвани от материални обстоятелства: липсата на средства, неравенството, пораждащо завист към околните и т.н. Този негативен аспект дърпа назад и предизвиква страдания.

Когато хората са задвижвани само от страданията, а не от вътрешен повик, не от желание за развитие, не можеш да ги убедиш, че учението може да разреши всичките им проблеми. Защото човекът не свързва своята болка с добрата цел, която се намира отпред, с разкриването на Добрия и Творящ добро. И той няма да напипа тази връзка, докато не излезе от злото.

За тази цел той трябва да се заинтересува занапред от доброто, само доброто за него се нарича „обединение“, „поръчителство“.

И затова ти му казваш: ако се обединим и влезем в съответствие с интегралната, глобална Природа, ще ни е добре. Вместо препратки към мъдростта на Кабала, ти го препращаш към учени, политици, икономисти и т.н.

Ти му представяш факти, които вече са признати и огласени от хора, които имат тежест в очите му. Той не мисли да седне да учи с вас, той има различни планове за живота си – и това означава, че трябва да му дадеш подходящ отговор и достъпно средство за изпълнението му.

Казано е: „Възпитавай отрока си, съгласно отредения му път“. Обръщаме се към хората така, че да бъдем разбрани и чути. Ние говорим от гледна точка на самата Природа и доказваме, че кризата е резултат от глобалния, интегрален свят. Събираме становищата на специалисти и резултатите от научни изследвания, за да съставим от тях образ на кризата и на нейните решения.

Цялата работа е в това, че човечеството не съответства на съвременния свят и следователно не може да свикне с него. Ние ще сме на прав път само тогава, когато започнем да се обединяваме. Десетки хиляди интелигентни глави, най-добрите човешки умове говорят за това. Предаваме на света техните думи, защото на тях все пак им вярват. Те твърдят, че без поправяне на човека не са възможни никакви промени към по-добро. И това послание ще бъде чуто поне от някои от слушателите.

От урок по книгата „Зоар“, 12.08.2011

[51061]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да се настройваме вътрешно, преди да тръгнем да разпространяваме навън?

Отговор: Ние сме длъжни да се стремим към единството, извисявайки се над всякакви различия и пропасти помежду ни. Някои хора ми се струват абсолютно антагонистични, другите ме ненавиждат, трети са прекалено различни от мен по своите виждания, вярвания, усещания…

Обаче на всичко това аз правя съкращение, т.е. не използвам всичките си отрицателни реакции, а искам над тях да изградя чувство на единство и сплотяване.

Казано е: „Всичките престъпления ще покрие любовта“. Това означава, че отдолу се намира целият ми негатив (–), целият егоизъм, всичките престъпления – а отгоре, всичко това покрива позитивът (+), любовта.

Разликата, спадът между тях създава силата на съпротивление и преодоляване, или според кабалистическата терминология – екрана, отразената светлина. Тя възниква от противоположността на двата полюса в мен.

И затова ние не отстраняваме егоизма си поради непотребност, а буквално го покриваме с любовта. Престъплението си остава – необходимо е само да се възползваме от методиката за поправянето и да му прибавим покритие.

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2011

[51066]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Светлината ни е създала с желание за наслаждение и същата тази светлина го поддържа и развива. Ние през цялото време се задълбочаваме в това желание все по-дълбоко и по-дълбоко – от нулево до последното 4-то ниво.

Работейки във все по-голяма дълбочина на желанието и обръщайки го от получаване на отдаване, от зло в добро, разкриваме вътре в него нова реалност, която се нарича духовен свят.

Тоест реализираме и използваме това желание за наслаждение по степените 0-1-2-3-4, привеждайки го с помощта на светлината, изпод властта на първоначалното егоистично намерение: злото и ненавистта, разкриващи се в пластовете на това желание – в любов, добро, отдаване.

Вътре в това желание за наслаждение откриваме нов свят – 125 стъпала или 5 свята, в зависимост от това кое желание вече сме способни да обърнем от ненавист в любов към ближния или към Твореца, светлината и от получаване да го приведем към отдаване.

А злото, безусловно, остава! Иначе върху какво ще строим доброто? Как е възможно да оценим доброто, ако няма зло? Желанието за наслаждение не може да стане с добро намерение, ако не преминем всички негови противоположни състояния, на които стоим и се издигаме като по стълба, на височина на 125 стъпала, връщайки се обратно в света на Безкрайността.

Затова цялото това напрежение остава, целият потенциал, благодарение на който можем да се издигнем над ненавистта, всеки път разкривайки я на все по-голяма дълбочина.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 10.08.2011

[50951]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Може ли да се изгуби точката в сърцето, а после тя да се усети отново?

Занимавах се с кабала няколко месеца, внезапно усетих промени и, както ми се струва, малко Светлина, каквато никога по-рано не е била. Възгледите ми се измениха, появи се усещане за някаква безопасност, почувствах съвършенството на природата. По-пламенното желание към духовното измени отношението ми към всичко.

Но това удивително състояние продължи няколко дни и изчезна. Продължавам да чета и да слушам, но чувствам, че става все по-трудно и по-трудно. Какво да правя? Усещането е такова, че съм изгубила точката в сърцето. Може ли да я възстановя?

Отговор: Вие преминавате закономерни стадии от своето развитие. Показали са ви духовните усещания в минималната им степен, а сега трябва да достигнете това сами, чрез единение със себеподобните към тази цел.

Въпрос от английския блог: В постинга „Как се ражда духовният живот” е казано: „намалих твоите духовни желания поради това, че не мога да ги удовлетворя”. Процесът за намаляване на желанията от един човек ли се осъществява или от двама?

Отговор: Всеки в себе си.

[50960]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Ако човек иска не само да съществува в тази крехка част на действителността, а да се добере и до нейната вътрешна част – вечна и съвършена, то той има няколко средства: учител, група и книги.

Учителят ще ти обясни, че съществува такава възможност и че тя може да бъде осъществена с помощта на групата, в която всеки се стреми към усещане на истинската, съвършена реалност и книги, говорещи за тази съвършена реалност.

Ако се постараем да бъдем заедно, то всеки сякаш излиза от себе си, от своето зло, тъй като е длъжен да усети, че пребивава в другите. И тогава, ако се старае да бъде над себе си, в другите, в съединение с тях и чете за възприятие на реалността в отдаване, то по този начин се уподобява на своето бъдещо състояние, сякаш се намира вече там.

Според степента на стремежа си той предизвиква оттам втора сила, съществуваща в реалността, силата на отдаване – освен малката сила на получаване, дадена му от природата. Тогава към него идва силата на отдаване и извършва изменения в него. Тези промени човек може да усеща не като приход на силата на отдаване, а като допълнителна сила на получаване, дошла към него – което също е вярно. Но освен това, той достига същата тази сила на отдаване.

И така напредва човек – ту вляво, ту вдясно, но задвижван от същата тази сила на отдаване. Тъй като до тази сила на отдаване той трябва да достигне съвместно със силата на получаване. Тези две сили започват да се разкриват в човека като две линии – лява и дясна. И тогава човек напредва – ту в падение, ту в подем, той още не знае, какво именно е подем и кое е падение и ги определят за сега все още по сегашното си усещане.

Но с течение на времето той започва да усеща, какво представляват тези две линии и е длъжен да ги използва, да се намира по средата между тях. Така той ги „взема в ръцете си“ и започва да ги управлява и да ги стединява в средната линия.

Но цялата ни работа се заключава по същност в това, че се учим заедно, желаейки да се съединим един с друг в сърцата си, в стремежа си към единство – над всички противоречия и различия, тъй като те се отнасят само до животинското ни съществуване, което остава тук, в този свят, а ние искаме да се съединим над него, заедно в нашите желания, с точките в сърцата.

Ако четем Зоар с такова намерение, то книгата говори за поправените ни състояния, т.е. за това, как в нашето съединено състояние, разкриваме свойството отдаване или което е едно и също – Tвореца, светлината, духовния свят, висшия свят. Затова четейки Зоар всеки трябва да си представя това състояние.

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2011

[51054]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

За да се превърне учението в „еликсир на живота“, а не в „смъртоносната отрова“, е необходимо да се започне с намерение да притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, тоест да се учим и да отваряме книгата само заради своето поправяне.

Кабала и всички останали свещени книги, без значение на какъв език са написани (например, на езика на намеците и иносказанията, като Талмуд, Мишна), са описанията на нашата връзка със светлината, на нашите духовни състояния. Всичките тези книги, писани от мъдреците кабалисти по протежение на цялата ни история, говорят за духовния свят, за нашите най-високи състояния.

И ако човекът се учи като дете, което иска да порасне, с цел да достигне тези състояния и духовните стъпала, за които ни разказват кабалистите, то отначало той стига до разкриване на своето зло. Както е речено: „Аз създадох злото начало и Тора като допълнение и средство за неговото поправяне“.

Докато сме се намирали „в изгнание“, всичко това е било скрито, но сега започваме да излизаме от последното изгнание. И както при изхода от Египет, днес отново стоим пред възможността да получим Тора, ако преди обучението поискаме да станем „един човек с едно сърце“ като при планината Синай и да стигнем до взаимно поръчителство.

Пред нас се разкрива планината от омраза (планината Синай произхожда от думата „сина“, омраза). Но независимо от това, се свързваме с помощта на нашите точки в сърцето – това е най-високото свойство, Моше в нас, което ни тегли нагоре и ни води през пустинята, от „времето за подготовката“ до стъпването на „земята на Исраел“, тоест към желанието за отдаване.

Така днес цялото човечество стои пред планината на омразата. Тя ни се разкрива като една за всички и се нарича глобална криза. Ние всички се намираме в еднакво състояние само че не всички го разбират докрай, както в онази тълпа е имало различни хора: мъже, жени, старци и деца, които с мъка са разбирали какво става.

Но вече всички започват да усещат това състояние. С разликата, че някои хора вече разбират, че за всичко е виновно нашето его и разделящата ни един от друг омраза, а други все още усещат това като лошо икономическо състояние. Всеки усеща някакъв недостатък, в зависимост от свойствата си, от средата и потребностите си: на един не му достига жилище, на друг – сирене, на трети – още нещо, и така на цялото човечество, на всеки човек.

А даже има такива, които нищо не забелязват, сякаш кризата не ги засяга, но няма страшно – ще стигне до всички. В крайна сметка, на всички ще им се наложи да почувстват, че сме изправени пред огромен проблем – общ за всички ни, и сме длъжни да му намерим решение. А решението може да бъде само в привличането на силата, която ще поправи нашето его.

В нашия свят няма друга причина за цялото зло. И зад тази причина стои цел – да ни доведе от егоизъм, който ще ни се разкрие като „злото начало“ – към необходимостта да го поправим на отдаване. И в този случай ще ни потрябва Тора и само тогава ще разберем що за „инструмент“ е тя – такъв, с чиято помощ може да достигнем поправяне.

От урока по статията на Рабаш, 11.08.2011

[50972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес вече сме длъжни да създадем първата версия на нашата ”декларация за намеренията”. В нея ще цитираме различни учени, ще разкажем за съвременната болест на човечеството и за поправянето.

Още преди 5-7 години, когато говорех за кризата, никой не беше съгласен с мен. До последният момент хората се присмиваха на подобни ”спекулации”. Преди година ”беше решено”, че кризата е приключила, но много бързо стана ясно, че това не е така: сгромолясването продължава, и даже Америка започва да потъва.

И затова трябва да подготвим ясна декларация за кредото ни, да покажем, че същността на болестта е човешкият егоизъм, а нейното лечение това е единството и поръчителството. Самата Природа, проявяваща се в интегралната действителност, ни задължава да бъдем заедно, в едно желание.

Трябва ясно да запишем стъпките си по този път: ще построим правилно общество, започвайки с малка организация, която ще се разширява все повече и повече, превръщайки се в гигантски международен съюз, много разнолик, но сплотен. Така ще се излекуваме от болестта.

Моля всички наши другари: ако имате данни, идеи, ако можете да изразите това послание в текстове, в клипове, в песни, в рисунки и т.н. – моля, изпратете ни ги, за да използваме обединената сила на поръчителството за създаване на методика.

От любов към човечеството трябва с всички сили да се постараем да му предложим лекарство, докато болестта не е приела остра форма. Всички ние трябва много да се трудим, за да доведем хората до разбиране на случващото се.

От 3-я урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50723]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако искаме да напреднем в действителното възприемане на реалността, това е възможно само в нашите поправени свойства.

Защото в нашите сегашни свойства усещаме само тази реалност, в която се раждаме, живеем и умираме, и отново се раждаме, живеем и умираме – и това е всичко, което имаме.

Ако искаме да придобием друго, обратно възприемане на действителността, трябва също да придобием подходящите за това свойства: вместо получаващи – отдаващи, вместо поглъщане – отдаване. Защото постоянното ни желание да поглъщаме всичко „в себе си” е само половината от природата, а втората половина е отдаването „извън себе си”.

Затова цялата ни работа се състои в това да се стараем да достигнем втората половина от природата, да придобием втората сила, съществуваща в света. Това време се нарича период на подготовката. Сега се намираме в него, като се стараем с помощта на групата, ученето и всевъзможни средства да достигнем такова състояние, за да притежаваме също втората сила – отдаване. И тогава, използвайки тези две сили – получаване и отдаване заедно, ние ще узнаем цялата реалност, в която живеем.

Хората, които вече са получили тази втора сила на природата и заедно с нея са добили възприятие за цялата реалност, се наричат кабалисти. А самата тази наука се нарича „наука кабала” – „наука за получаване”, защото човекът придобива цялата реалност в цялост, а не само мъничка нейна част, която е способен да погълне в себе си, в своите сегашни свойства. И тогава, както казват кабалистите, човек достига такова състояние, че се издига над сегашното възприятие – във вечната, съвършена реалност.

От урок по книгата „Зоар”, 12.08.2011

[51058]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→