От първичното състояние, в което всички души са били заедно (Σ), сме преминали в света на разбиването, а след това сме паднали в нашия свят. По-късно, след развитието на егоизма и взаимовключването на частите му, достигнахме до повратния момент (1995), от този момент трябва да поправяме егоизма си, за да се върнем назад, в първоначалното състояние.

Но ако първото състояние е било създадено от светлината, Твореца, то финалното състояние създаваме ние самите. Тук се крие голямата разлика, тъй като ставаме подобни на светлината, на Твореца. В това се състои цялото творение.

Раждаме се без самоусещане, като капка семе в матката, преди да се е превърнала в нещо. След това преминаваме през подготвителен период, придобиваме силата на доброто (+) и силата на злото (-) и благодарение на тези сили можем да се развиваме на духовния път.

Всеки води своя вътрешна война и всички заедно водим война в обществото, в човечеството, докато не проявим истината, напредвайки по средната линия. При това и плюс и минус съставят в нас едно цяло. Минус е силата на егоизма ни, а плюс е силата на светлината в нас. Така напредваме.

Тази трудна работа трябва да водим осъзнато и смислено. Всъщност, главното е какво трябва да правим. Тъй като трябва да се върнем в първоначално състояние, да го разкрием дълбоко в себе си. Затова ставаме по-мъдри, по-възприемчиви, по-развити.

От днешното, текущо състояние започваме да се спускаме дълбоко в себе си: в световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка постигаме света на Безкрайността (∞). Главното, което постигаме е осъзнаване на собственото зло.

Тъй като всичко постигаме в егоизма си. Превръщайки го в отдаване, ние се потапяме все по-дълбоко и проявяваме в него висшите светове, докато целият егоизъм, цялата Малхут от света на Безкрайността, която е била в нас в изходното състояние, не се преобразува в намерение за отдаване.

Така преминаваме през второто състояние, включващо целият наш път, към третото състояние.

Както пише Баал а-Сулам, кабалистичната методика ни позволява да разкрием в себе си злото – егоизма. Като го поправяме, ние проникваме все по-дълбоко там, в него, разкриваме всички светове, цялата духовна реалност. Защото освен желанието за получаване, Творецът не е създал нищо. Посредством разбиването, това желание е приело егоистична форма и сега трябва да го поправим в отдаване.

Днес се чувстваме в отделена, тъмна, ограничена реалност. Само нея можем да възприемем, бидейки противоположни на светлината. Подобни сме на капка семе, без каквато и да е представа какво ще покълне от нея.

Но като призоваваме светлината, за да ни развива и да измени желанието за получаване в отдаване, ще го опознаем, ще познаем Твореца, съгласно закона за подобието по свойства, докато желанието ни и светлината не станат подобни една на друга.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50519]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

За да заприличаме по строеж на безкрайния съсъд (желанието), в който съществуваме като една душа в света на Безкрайността, всеки от нас трябва да отмени егото си, егоистичното ”аз”, по 125 стъпала.

Падайки от света на Безкрайността, нашето ”Аз” е растяло и растяло, докато не достигнало този свят,  в който всеки се е превърнал в една малка точка. Когато обаче започнем да се повдигаме обратно, егото ни ще расте и расте, докато не стане огромно, но всеки път ще превръщаме егото в отдаване.

Затова работата против ”злото начало” върви постоянно, и да я изпълним можем само със съвместни усилия. Защото всяко стъпало на стълбата – това е определена форма на съединяване между частите на разбитата душа, желаещи да се обединят, независимо от егото си.

Не е възможно да напреднем без стремеж към взаимно обединение, в което всеки влага максимума от способностите си, даже и повече. Всеки трябва да направи своята вътрешна сметка и да прави всичко, което е по силите му.

Нека всичко се събере заедно: неговото желанието, старанието, ценността, която придава на състоянието си, обкръжението си, величието на отдаването, Твореца. Усещането за собствената нищожност и противоположността на всичко това, усещането на собствената пустота – и едновременно с това, очакването за напълване в общото желание, ако ни се удаде да достигнем съединяване.

В това се и състои работата: да обединиш това в себе си мислено, без всякакви думи, да поискаш да го предадеш на друг, усилвайки го, за да се осъществи и в него и той да разбере, че трябва да вдъхнови другите за величието на целта.

Но от друга страна, ние сме другари, и аз не съм по-голям от другите, а напротив – по-малък и искам да получа от тях поддръжка и помощ. Защото без поддръжката на другарите не ще успея да направя и една единствена мъничка стъпка.

В такива безкрайни, непрекъснати изяснения, вътрешна работа и анализ, човек определя всички детайли на съединяването си с групата, над всяко отблъскване, отделяне и получаваните пречки. Всички действия трябва да излизат от него самия, от неговия стремеж и вдъхновение, и разбира се при поддръжката на групата. Но той трябва да разбере, че всички пречки идват към него свише, от този съвършен, безкраен съсъд, към който всички ние трябва да стигнем.

Този безкраен съсъд е нашата цел, където се осъществява принципа: ”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”. Така и трябва през цялото време да си представяме напредването си.

Само ако той постоянно си представя това безгранично, съвършено състояние, където човекът, стремящ се към Твореца (исра-ел), светлината, възвръщаща към източника (Тора) и Творецът се сливат в едно цяло – значи действа правилно.

Светлината, която е създала желанието и го напълва – тя и е разбила това желание, и го поправя. А от страна на човека има само едно единствено действие: да помоли за поправяне. С това той изразява своята способност, цялото действие, цялото желание да наслади Стопанина, Твореца. Защото крайната цел е да достави удоволствие на Твореца, както е казано: ”От любов към ближния, към любов към Твореца”.

Затова всички разяснения, на всички стъпала в крайна сметка се обединяват в един резултат: човек, група, светлина, възвръщаща към източника, се обединяват заедно, за да доставят удоволствие на Твореца и да достигнат същата тази форма, както Малхут в света на Безкрайността.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50139]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е, че „Исраел, Тора и Творецът са едно цяло” – всички тези три съставящи трябва да се обединят. Баал а-Сулам обяснява, че „Исраел” е човек, който желае да се върне към своя корен, където той се намира в сливане, в подобие, тоест във взаимна любов с Твореца.

„Тора” са тези етапи, чрез които той преминава като готви в себе си потребност за съединяване с групата – общото желание, искане. И тогава идва светлината, която се проявява в споения съсъд.

Но спрямо разбития съсъд, който желае да се съедини, тази светлина се нарича обкръжаваща, която връща към източника. И тогава тя поправя желанията колкото е възможно на това стъпало, на което се намират другарите сега, тоест на нивото на връзката между тях. И тогава тяхното действие се нарича „изпълнение на 613-те заповеди”, поправяне на желанията.

Те изпълняват тези поправяния при всички предоставящи им се възможности, когато светлината ги предизвика към следващото състояние. Светлината идва от Безкрайността на тяхното стъпало и всеки път ги повдига още и още мъничко по-високо. Ако работят така, то като резултат достигат крайното състояние – целта на творението.

Но тук няма нищо освен изпълняването на закона за любовта към ближния като към самия себе си. На всяко стъпало, където молим светлината, връщаща към източника, тя идва (тоест възниква вътре в нас), поправя ни и ни съединява един с друг. Това се нарича Тора – 613-те нейни светлини, които поправят 613-те егоистични желания, като привежда всички тях в отдаване.

А след това в тях се облича разкриването на Твореца – общата светлина, която се разкрива в светлината Хасадим, в светлината на отдаване.

Тоест цялата наша работа се състои в:

– от една страна, в отмяната на самия себе си;

– от друга страна, в своя растеж, за да имам възможност да влияя на другите;

– в съединяването между нас, осъществено от светлината, която връща към източника.

И тя се намира между нас, трябва само да я проявим! Защото ние не чувстваме силата на поправяне, а само самите себе си, когато ставаме мъничко повече поправени.

Да станем по-поправени означава да станем вътрешно по-близо един до друг и да се съединим (именно вътрешно, а не външно!). И благодарение на това вътрешно сближаване, започваме да усещаме какво означава връзката, силата на отдаване.

А като узнаваме силата на отдаване, ние постигаме Твореца и започваме да разбираме замисъла на творението, неговата програма, причината, целия процес, през който преминаваме, и разкриваме действията на Твореца.

В разкриването действията на Твореца от творението се състои и това удоволствие, което можем да Му доставим – всички творения да Го познаят като Даващ и Донасящ добро.

На този, който иска да напредва и смята това за своя основна цел, няма да помогне нищо друго освен да си представя поправеното състояние и през цялото време да се старае да се приближи към него.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50135]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво е „вяра над знанието”? Това може да се разбере само чрез усещане, когато то дойде. А докато още не е дошло, ние дори и не подозираме, че в човека има подобно раздвоение: разделение между какво е вътре в знанието и какво е над него.

Ние си мисли, че „над” знанието означава просто противоположно на него. Но не е така – това е прорез в напълно различно пространство, което не разбираме. Новото измерение, което ни се разкрива, се нарича „духовно пространство” – сякаш в моята реалност се появява един нов свят, за съществуването на който дори не съм подозирал.

Това е като една котка, която не разбира какъв богат свят има човека. Тя си мисли, че живее в същия свят, че има същите пет сетива както и човека и че не се нуждае от нищо друго! В крайна сметка, у човека има същите неща.

Котката не разбира, че човекът има свой свят и много други изчисления. Тя не може да разбере това.

А сега си представете, че тази котка изведнъж получи човешки усещания и разум, всичко, което разбира човекът, всичко, което преди не е подозирала, че съществува. За котката това е „вяра над знанието” – над котешкия разум, който е имала преди.

Но понякога котката пада от това ниво и отново става котка, но по-силна, по-умна и по-хитра. Но тя все още съществува в рамките, които се полагат на една котка. От тук тя отново ще се издигне, за да стане човек!

Тези състояния се наричат духовни възходи и падения, а не психологични състояния, в които настроението ни се влошава или подобрява, и смятаме, че се намираме в „падение”. Духовният подем настъпва, когато се издигнеш до истинското отдаване, до нови желания.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 02.08.2011
[50253]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Задачата ни се дели на две части: от една страна, трябва да работим над себе си, а от друга, да помагаме на цялото останало човечество. То вече усеща кризисните явления, а на следващия етап ще трябва да се обединяваме с него, за да продължим заедно пътя. При това, разбира се, ние ще оглавим общото движение, защото хората просто не знаят как да вървят към целта. Ние трябва да станем ”движещата сила” – онази част на човечеството, която го тегли напред.

За да поведем хората, най-напред трябва да се погрижим за себе си. Но е важно да запомним, че не бихме получили духовното пробуждане, ако не трябваше да поправяме света и да го поведем след себе си. И затова днес не бихме постигнали успех, ако мислим само за собствения си напредък. Необходимо е да се грижим за цялото човечество, за целия свят, за да доведем хората до всеобщо обединение в единна душа, каквато сме били изначално. Затова са ни събудили и такова трябва да ни бъде изходното намерение.

Как да се развиваме, едновременно придавайки верен курс на целия свят? Общото правило на нашата работа е в това, че съществува единна Сила, наричаща се ”светлина” или ”Творец”, която властва над света и му влияе. Тя определя и върши всичко. За да се впишем, за да се включим в нейната дейност, трябва да поискаме тя да ускори развитието ни. Без това желание, тя ще ни развива по първоначално заложената ни програма – посредством мощните отрицателни импулси, които движат масите.

И затова цялата работа е в това, да поискаме ускорено предвижване, изпреварващо негативните явления на изходната програма на Природата. Затова трябва да помним винаги, че стоим пред единната Сила, която ни въздейства. И трябва да я задължим на усилено, ускорено развитие и по-ефективно въздействие, буквално ”да я дърпаме” в нужната посока.

Така синът дърпа майка си за ръката. Но ако не я дърпа в нужната посока, няма да се получи нищо, те няма да отидат на кино по негово желание, ако той трябва да отиде на градина. Така трябва да се стремим през цялото време в правилната посока, желаейки да намерим тази единна Сила, извън която няма нищо друго. Аз искам да я изуча, да разбера как действа, на къде е насочена. И затова искам тя да се разкрие – тогава нейните действия ще ми се изяснят.

Знаейки всичко това, аз искам от нея да ускори темпото на моето развитие. Всеки път я ”дърпам” в нужната посока, сякаш тегля мама за ръката към градината с още по-голямо желание, отколкото тя самата го желае.

От урок на конгреса в Германия, 05.08.2011

[50417]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Има две състояния относително развиващата ни сила, Творецът: молба и благодарност. Молбата е най-продуктивното състояние. Благодарността също е много полезна, защото в нея се намираме в сливане с висшия и затова трупаме сили за бъдещето, за времето на следващата молба.

Но разкриването ни като самостоятелни личности, отъждествяващи себе си с Твореца, протича имено по време на молбата. И забележителен пример за това са Псалмите на цар Давид, в които изцяло е отразено отношението на творението към Твореца, във всички негови възможни форми.

Затова той носи името ”цар Давид” (Малхут – означава ”царство”). Това е теглеща, разкриваща сила (мошех). Затова силата, извършваща окончателното поправяне, се нарича Машиах бен Давид. Псалмите са израз на съвършеното желание на творението в молбата и благодарността, в тези две състояния, чрез чието съединяване се реализираме. И тогава цялото желание на творението се разкрива правилно – като Творецът, съществуващ в него и обличащ се в него.

Така всички преминати състояния ще ни доведат до финала и Мисълта на творението, която го създава – сега се разкрива в него, в съзнанието на самото творение. В това е цялата разлика между началната и крайната точка по пътя. От това състояние, където творението почти не се чувства като съществуващо, а като някаква точка, отделена от Твореца, вътре в себе си то достига до осъзнаване на състоянието си и разбира, че се намира в пълно сливане с Твореца и заедно с това е и съвършено самостоятелно.

Няма друга реалност освен замисълът на творението. Няма друг процес освен процесът на осъзнаване от творението на състоянието, в което вече се намира от самото начало. И винаги отначало е необходимо да се достигне до молба, сълзи, за които от пророците е казано: ”В тъмнина плачи, моя душа”, най-високото състояние, когато на човек му трябват сили, за да постигне своето истинско положение от страната на тъмнината, когато в него все още не се е реализирала целта на творението.

И само когато окончателно го завършим, ще стигнем до благодарността, песните и възхвалите, в които достигаме до частично сливане с Твореца, докато не стигнем до пълно постигане и сливане.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 01.08.2011

[50045]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От книгата „Духовна работа“. Глава Шлах.

Разделяне на грешниците за добро и обединяването на праведниците за добро (Талмуд. Санедрин, 71.1).

Както е казано при Ари, в кръглите светове (оламот игулим), когато едни кръгове докосват други – там е станало разбиване, което след това се е поправило в света на линиите, изпълващи кръговете. Защото, който сам ръководи себе си и действа отделно от Твореца (свойството отдаване и любов), му се струва, че със своя разум ръководи света и казва: „Аз ще управлявам!“ И затова те са в отделни светове и не са в състояние да се съединят, както става в кръглите светове. Както виждаме и ние, те не могат да седят заедно. И затова тяхното разделяне е за добро.

Тогава като праведници, които макар и всеки да работи за Твореца в свой стил, независимо от това всички са в едно намерение, към Твореца (свойството отдаване и любов). И затова са в единение като един човек с едно сърце. Защото всеки принизява себе си и възвисява работата за Твореца (поправяне на егоизма), даваща му сили и разум (поправяне и отдаване). И затова не се възвисява над другите. Такива се намират в света на линиите (олам йошер) и се съединяват между себе си.

[50260]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да работим с трудностите?

Отговор: Трудностите са точно това, което ни помага да „осветим” състоянието си и още повече да подсилим връзката между нас. Даден проблем показва мястото, където още не си завършил работата си. В действителност, той ти помага. Ти го наричаш проблем, но всъщност е разкриване на неизправност, която сега можеш да поправиш, защото се е разкрила.

Всичко се разкрива постепенно, стъпка по стъпка. Има много препятствия, които ще ти се разкрият по пътя. Но за сега това ти се дава. И не трябва да го считаш за трудност или да се опитваш да избягаш от него – просто правилно го приеми.

Не трябва да затъваш в този проблем или да се задържаш на него, а веднага трябва да се опиташ да го преодолееш: да се издигнеш над него и да го поемеш, и по такъв начин да продължиш да се издигаш.

Не премахвам проблема и не се правя, че го няма. Не се опитвам да измисля различни хитрини, опитвайки се да го игнорирам. Приемам го, така че над него да подсиля още повече моята връзка с другите и с Твореца.

Например, да предположим, че разкрия определено неприятно качество в теб – до сега сме били приятели, но сега има нещо в теб, което вече не ми харесва. Но аз трябва да го приема с вяра над разума, тоест да разбера, че виждам недостатъци в теб, поради моята непоправеност. И трябва да желая да се свържа с теб, независимо от всичко, сякаш си ангел. В крайна сметка, всички неизправности, които виждам в другите хора, всъщност показват самия мен, като в огледало.

Но имайте предвид, че всичко това се отнася към вътрешната ни работа, а не към професионалните умения в разпространението.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 28.07.2011

[50149]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, написана през II век след Хр. от раби Шимон и неговите ученици, е предназначена за духовното поправяне на човечеството. В нея авторите са разкрили системата за управление на мирозданието, но са го направили с голямо внимание.

Книгата е изложена в такъв стил, че за да бъде разбрана е възможно само от онзи, който се намира в духовно постижение и прониква във вътрешния смисъл на думите. Останалите възприемат „Зоар” като книга за различни чудеса или като историческо повествование.

Първоначалното разкриване на книгата „Зоар” през X век след Хр. е предизвикало немалко нежелателни последствия, които се чувстват и до днес. Човечеството не е разбрало тази книга, тъй като не е било готово за нейното появяване. Решавайки, че тя говори за чудеса и мистика, хората започнали да изготвят по нея амулети, отрови, противоотрови и т.н.

От друга страна, разпространяването на книгата „Зоар” е изиграло положителна роля, ускорявайки вътрешното развитие на човечеството. Силата, която е скрита в нея, е дала мощен импулс на обществено-техническото развитие и в резултат е довела нашето поколение до необходимостта да се избави от егоизма.

Днес, когато в света се разкрива глобалната взаимовръзка, книгата „Зоар” е призвана да помогне на човечеството в адаптирането към новата система и в разбирането същността на своето съществуване. Успехът на този процес зависи от разпространението на висшата мъдрост сред масите.

Сегашните действия на кабалистите по обединяването „прокарват” в света методиката за поправяне. От нас излиза огромна светлина, макар засега сами да не усещаме това. Светът започва да вижда, да чувства, да разбира в какво състояние се намира. Много учени вече пишат за необходимостта от изменение на човешката природа, но не знаят как да направят това.

Затова задачата ни е да разпространяваме в света методиката за духовното поправяне. За тази мисия на кабалистите става дума в статията на Баал а-Сулам „Рогът на Месията” („призив за поправяне”). Без основните знания за целта на своето съществуване, отчайващото се човечество може да си навлече много беди, включително и „развързването” на поредната световна война.

Разпространението на методиката за поправяне сред масите се нарича „рог” (шофар), защото е подобно на тръбния звук от рога на овен, разнасящ се на големи разстояния.

Правилното изучаване и адаптиране на кабала, правилната работа с другарите в групата пробужда особена светлина, която се нарича „пророк Елияу”. Става дума за силата, която ни разкрива тайната на мирозданието. Под нейното въздействие Висшият свят започва да излиза през завесата на скриването. Казано е: „Ще дойде Елияу и ще разреши всички въпроси и проблеми” – тоест ще ни отвори очите за истинската картина на съществуването.

Разкриването на кабала сред масите – това е предварителното и задължително условие за пълния подем от егоистичното ниво на нивото отдаване и любов. Затова в наше време се е появила възможността да се направи пълен коментар на книгата „Зоар”, с помощта на която привличаме висшата светлина и реализираме методиката за духовното поправяне на човечеството.

От виртуален урок, 31.07.2011

[50023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата „Зоар” разказва за връзката между нас, защото няма за какво друго да се говори в цялата реалност. Действителността е една. Ние сме вътре в светлината, Твореца, Създателя и трябва да разкрием нашето истинско състояние.

До степента на нашето старание да го разкрием, ние получаваме усещане за вътрешната тъмнина, която можем да разсеем с помощта на взаимните усилия във връзката между нас. С тези общи усилия помагаме на светлината да се разкрие.

Именно това трябва да направим. Няма нищо друго освен нашите усилия, желание, участие, искане, стремеж към състоянието на разкриване. Тогава в какво е проблемът? Проблемът е, че да пожелаем това разкритие означава да пожелаем състоянието, което е противоположно на нас. Ние се намираме между два стремежа: естествената тяга към себе си и изкуствения стремеж навън, извън себе си.

Затова чрез различни усилия, с всички възможни способи трябва да се вдъхновя от обкръжението и да постигна състояние, в което стремежът навън ще стане по-важен за мен, отколкото естествената тяга към себе си.

Ако мога да придобия тази важност с помощта на усилията и искането светлината да се разкрие и да ми помогне, тогава мога да разкрия връзката между нас. И в степента на разкриване на тази връзка разкривам светлината, Твореца. Светлината се разкрива вътре във връзката ни, но аз не мога да я разкрия, защото ми липсва детектора за нея.

От урока по книгата „Зоар”, 01.08.2011

[49942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→