Въпрос: Поправянето произтича от простото към сложното, а разкриването, постигането – от сложното към простото. Как да съчетаем тези две противоположности?

Отговор: Тези противоположности се срещат в човека, в неговото желание.

Желанието се пробужда, човек извършва определени действия: по правилен начин направлява своето желание, правилно го концентрира, работи с него – и в него усеща някакви следствия.

Ние самите, нашата природа, желанието ни, се явяват тук обект на изследване. Аз изследвам произтичащото в моето желание, в моята същност. И по книгите, които затова се наричат „Тора“ (от думата „ораа“ – „инструкция“), аз всячески преобразувам желанията си: променям, съчетавам, анализирам, синтезирам, съединявам с останалите, отделям, приближавам и т.н. Четейки книгите, които ми разказват за всевъзможните метаморфози, произтичащи в желанието ми, аз извиквам върху себе си определено въздействие.

По такъв начин, желанието ми постоянно се преобразува, приема все нови и нови допълнителни форми. При това, никоя от формите не се променя. Тя просто се облича във всички по-големи следващи форми, докато не придобием абсолютно всички облекла за своята първоначална точка в сърцето и достигнем пълното поправяне.

От виртуалния урок, 04.09.2011

[54223]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Ние усещаме неотложност във вашите думи. Но защо аз не съм състояние реално да почувствам тази интегралност на света, за която вие говорите? А вместо това възприемам думите ви, по-скоро като една плашеща концепция, а не като абсолютна постоянно усещаща се истина?

Отговор: Трябва да се чете моя блог, да се слушат занятията и да се четат всички изказвания на учените – практически всички вече започват да говорят за интегрална взаимовръзка в света и вече по-голямата част от тях говори за необходимостта от обединение (казано с наши думи – взаимно поръчителство).

Въпрос: Ако нашата световна група се обедини това ще доведе ли до незабавно наклоняване на везните към доброто в света? Или преходът на човечеството към добрите взаимоотношения (арвут) ще отнеме дълъг период?

Отговор: Духовните действия се проявяват мигновено, въпроса е само в това, кой ги наблюдава…

Въпрос: Как да успеем да усетим света, за да съумеем да усетим собствената си ответственост за него?

Отговор: Чрез своите усилия да се обединим с групата, ние след това преминаваме към света.

[54458]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Какво е това, моят живот и за какво е той? За да разбера, трябва да постигна Този, който ме е създал, и да науча защо го е направил, съгласно каква програма, с какъв замисъл, с каква цел. Така се развива желанието ми, докато не ми се предостави възможност да се запозная със своя Твореца и да науча, какво мисли Той за мен, за какво ме е създал, с каква цел и през какъв процес трябва да премина.

Колкото повече опознавам Твореца – толкова повече разбирам съдбата си,  бъдещето си. Всичко това опознавам в самия себе си, във вътрешността на своето желание и така се развивам.

И най-важното е, разбирам, че мога сам, активно да участвам в състоянията,  които преминавам, и да разделя живота си, своето съществуване: на минало, настояще, бъдеще – тоест, състояния, които съм преминал, които минавам сега и които ще премина в бъдеще. Научавам, че мога да влияя на тези състояния, че не само пасивно изучавам себе си, своята съдба и Създателя си, а мога сам да участвам в някои действия. А ако не участвам в тях, тогава те минават през мен автоматично, като ме карат да ги изживявам и да реагирам, и по този начин да се развивам.

Но е възможно да ускоря своето развитие и тези състояния да премина по-ефикасно и по-приятно, защото се съгласяваш с тях и сам ги желаеш, дори се стремиш към тях. От това се определя, доколко приятен ще бъде пътят. Така започвам да определям своето отношение към развитието: гледам ли от своята точка, доколко ми е изгодно то, или от гледната точка на Твореца. Вече се получава изясняване между сладко-горчиво и истина-лъжа, и трябва да реша, какво да предпочета. В тази точка е съсредоточена цялата ни работа.

Духовната работа е в това, да предпочетем истината, пред всичко останало –  лъжата и сладко-горчивото. Защото, от тяхна гледна точка, аз нямам никакво оправдание за своите материални състояния. И все пак, се държа за усещането на висшето, Твореца, и искам да достигна подобие с Него, за да видя реалността такава, каквато я вижда Творецът. Искам да намеря такъв възглед, такива критерии, такова мнение, и затова избирам истината, над всичко останало и с нея се придвижвам.

Държейки се за тази истина, започвам да постигам съвършенството и вечността, които не съм познавал преди! И ако поставям истината над всичко останало, без всякакво друго предпочитание, то накрая научавам, че тя е била единствената.

Така разкривам, че истината това е духовен свят, съществуващ над всичките ми егоистични сметки, по-високо от точката, от която съм излязъл – точката на раждането ми, тоест изцяло в Твореца. Желанието на творението се издига над точката на своето създаване, като че ли се връща в извора, от който е тръгнало, минава още по-високо – в това, което е било преди него, включвайки се във висшето, в Неговия замисъл, предшестващ създанието на творението, когато то е съществувало само в мисълта на Твореца. И там, творението до такава степен се изгубва във Висшия, че встъпва във вечността.

А всичките предишни състояния преминаваме само за това, за да определим самостоятелността си. И сега, дори, когато се връщаме в замисъла на творението, ние, все пак, оставаме да съществуваме там и съществуваме вечно. Всичките изминати от нас стъпала при възвръщането към корена – остават в нас. Изкачвайки ги, събираме всички тях и се включваме в тях, затова целият този процес, цялата ни история, се превръщат във вътрешната ни реалност.

По този път изживяваме всичките състояния, описани в кабалистичните книги, попиваме ги в себе си и се съединяваме с всичките останали души на кабалистите, вече завърнали се в света на Безкрайността и разкрили ни този процес и тази реалност. Включваме се във всички тях, разбираме и ги усещаме, превръщайки се в един единен организъм.

А целият изминал процес престава да съществува и остава само светът на Безкрайността. Целият път на слизане от света на Безкрайността в нашия свят и връщането ни обратно от този свят в Безкрайността, – всичко изчезва и от всичко остава само необходимостта да бъдем в сливане с Твореца. Този съсъд, който, в резултат, придобиваме.

Ето защо, въпреки и казаното, че материалният свят се изгубва, а духовният свят остава вечно, духовният свят не изчезва, именно затова, че сме изминали целия материален път и сме достигнали до анулирането му.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 09.09.2011

[54129]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Къде се съприкосновяват Висшият и нашият свят?

Отговор: Нашият свят и Висшият свят се съприкосновяват в желанията на другите хора, които мога да присъединя към моите желания, за да станат те като мои. Затова има условие ”Възлюби ближния като себе си”.

Моето исконно желание е само точка, в която нищо не мога да получа, в нея няма обем.

Ако мога да присъединя към себе си желанието на някого, другиго и да го приема като свое, тогава действам много интересно: аз моля да ми дадат светлина, за да го напълня. Светлината идва, минава през мен и аз напълвам това желание. Ако по такъв начин присъединявам към себе си още повече желания и още, и още, то достигам света на Безкрайността.

Светът на Безкрайността – това са всички точки на всички сърца. Тогава през мен преминава цялата светлина на Безкрайността и я усещам във всичките останали – в чуждите, струва ми се, желания, тъй като съм ги присъединил към себе си, и те са станали мои.

От тук става ясно, в какво се заключава призива: ”възлюби ближния като самия себе си”: ”ти” (егоистът) ”възлюби ближния”(всички останали, за да ти станат близки) ”като себе си”(присъедини към себе си желанията им).

Тогава ще пропуснеш през себе си цялата Висша светлина. Ти ще я получиш в тези желания, които си присъединил към себе си – те са твои. По такъв начин достигаме вечността, съвършенството, света на Безкрайността. В това се и заключава цялата ни работа.

Из виртуалния урок, 04.09.2011

[54220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Във вестник “ Народ“ виждаме, че като не се е ограничавал с кабалистични трудове, Баал a-Сулам е направил рязък завой в страна на масите, обърнал се е към народа и към света. Всъщност и ние ли днес вървим по-неговите стъпки?

Отговор: Преди всичко, кабалистът трябва да изпълни базовата работа, за да има нещо, с което „да излиза” навън. Баал a-Сулам е написал “ Учението за Десетте Сфирот“ и тълкуванието „Сулам“ на книгата „Зоар“, а също и други материали от базов характер.

Но, в крайна сметка, науката кабала е нужно да се претворява в живота, да се реализира, за да се разкрие това, за което тя говори. И работата е само между нас. Сега, в своите егоистични взаимоотношения, ние разкриваме помежду си текущата реалност, а в алтруистичните взаимоотношения ще разкрием духовния свят.

Той не е някъде там, зад облаците – той се крие във връзката между нас. Нагласявайки връзка, противоположна на настоящата, ние разкриваме духовния свят, противоположен на този свят. И тогава встъпваме в тази вътрешна връзка, във вечния свят, извън зависимостта от тялото и от материалните събития.

Трудно ни е да разберем това, и въпреки това, то се осъществява по-пътя на поправянето на взаимоотношенията между хората в реалността на днешния ден.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох методика към него като подправка, тъй като, криещата се в нея светлина, връща човека към Източника“. Кабалистичната методика е нужна за това, за да поправиш в себе си лошото отношение към другите – на добро и да обикнеш ближния, както себе си.

Но защо е нужно това? По тази причина, че благодарение на това, аз разкривам Твореца. В своята връзка с ближния, в любовта към него аз разкривам Твореца. И тогава се сливам с Него по свойства, като преминавам в по-висшето измерение, намиращо се не някъде, а именно в добрата взаимовръзка между нас.

За да помогнем на хората по-този път, днес ни се разкрива лошата връзка, кризата. И това е забележително състояние, „перлата“ на историческото развитие: ние сме неразривно свързани един с друг, и нашата връзка е лоша. Не ни се удава да я прекратим, без значение колко сме се старали. Тя само ще укрепва, разкривайки все повече и повече злото, което ще ни и застави да поправим ситуацията.

Така, нас ни дърпа напред прекрасната тенденция към разкриването на злото. Едната страна на монетата вече се е разкрила. И затова кабалистът, завършващ „теоретичната“ част, се нуждае от практика. Естествено, че Баал а-Сулам е започнал да пише статии за това, как да се реализира кабалистичната методика на практика. Неговият син и последовател, Рабаш също е написал море от статии за работата в група. Други възможностти просто няма.

Решението се разкрива именно в поправянето на взаимовръзката между хората – в най-отблъскващата и ненавистна за нас работа. Какво да се прави, а тя и води към добро.

От урока по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54125]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Любовта е чувство. Можем ли да го измерим?

Отговор: За тази цел съществува особен измервателен уред състоящ се от екран и отразена светлина.

Неслучайно ние се раждаме егоисти. В мен има комбинация от 613-те егоистични желания, в които аз искам да използвам обкръжаващите ме за моето собствено благо – всекиго поотделно и всички заедно. След това над тези желания аз градя ново отношение, променяйки ги в любов. И тогава посредством тези същите желания, които по-рано са били егоистични, аз, напротив, напълвам другите.

По такъв начин, моя егоизъм ми придава формата на бъдещото отношение – все още отрицателна, но с нейната помощ аз преустройвам себе си на отдаване. Ето защо в началото аз пребивавам в егоизъм, а след това, съпротивлявайки му се, създавам негово точно копие, печат. Така ненавистта (синá) се преобразява в любов, или, изразявайки се с кабалистични термини, планината Синай става планината Мориа.

Въпрос: Но предизвикваш любовта по желание в себе си. Аз не съм властен над нея.

Отговор: Властен си.

Аз разкривам тъмнината в себе си, виждам колко глупаво и ужасно е отношението ми към другите. По този начин аз точно проверявам и замервам своето зло начало, а след това моля за неговото поправяне, и към мен идва светлината.

В това се и заключава работата на моя духовен съсъд. В него има глава, която проверява, колко аз мога да получа заради отдаване на ближния. Именно в главата на парцуфа аз изграждам връзката с ближния: ти и аз. И тогава в тази връзка между нас аз според това колко голяма е мярата на силата ми те напълвам. При това си водя точни замервания на своя егоизъм и съпротивата ми на него, т.е. екрана. После задействам отразената светлина съобразно с това, колко мога да ти дам, и само в нея аз обличам пряката светлина – наслаждението.

По такъв начин, ние работим заедно: ти, аз и Твореца:

• Той трябва да ми даде сили, за да може, моят егоизъм, желаещ да използва тебе, да се преобрази в желание за отдаване.
• Той трябва да ми даде връзка с тебе, така че аз да разбера твоите желания и да ги приобщя към себе си заради отдаване.
• А след това аз моля Твореца и за самото напълване – тъй като иначе аз нямам какво да ти дам.

По този начин ти за мен ставаш средство за разкриване на Твореца. Тъй като работейки над теб, аз поправям своите желания и ги разширявам на отдаване – а за това ми е нужен Твореца, който да ме поправи и да ме напълни по пътя към теб. Ето че излиза, че ти за мен си много важен и скъп: без теб аз не мога да установя връзка с Твореца.

От урок по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54154]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли разлика между личната вътрешна работа и работата в група?

Отговор: В духовното няма отделно лична работа о отделно групова – това е една работа.

Ако аз се намирам само под една власт – в пълна власт на своя егоизъм, то нищо не може да се направи. Такава реалност се нарича този свят, и в такова състояние в мен няма никакви шансове да го изменя.

Да изменя своето състояние означава да променя “мястото“. Тоест нужно ми е да построя ново място – нови духовни чувства и разум. А това е възможно само за сметка на съединението.

Моята лична работа е в това, че аз полагам усилия за съединението с другите. И за това аз подбирам такива хора, които на свой ред да помогнат на мен – те се и наричат група. Затова тук има и моя лична работа и групова, но всъщност – това е една обща работа. Защото аз не мога без тях, а те не могат без мен – така ние сме устроени от самото начало.

Нямаме друга работа освен това – да се съединим и вътре в това съединение да почувстваме нови духовни явления. В тази големина, в която аз  поискам да присъединя тяхното вътрешно желaние към себе си – аз поправям своето желание. Защото моя духовен съсъд се намира извън моето “Аз“ – във всички останали.

Нужно за мен е да съединя това, което в моето съзнание ми се струва отделно и отделено от мен, закрито от стената на моя егоизъм, завист, омраза, честолюбие – моето желание да властвам над останалите, да пренебрегвам всички, да управлявам, да използвам.

Така моето его нарочно ми показва различни форми на отделеност и пренебрежение спрямо ближния, за да построя аз над това мост на любов към него. И колкото повече напредвам, толкова по-силно ще почувствам, че презирам останалите, отблъсквам ги и искам да ги използвам за моя полза.

Правя това с удоволствие или просто виждам, че то е необходимо, че и аз ще пострадам ако не се възползвам от останалите. Чрез такива състояния ни превеждат и ни поставят пред необходимостта да използвам ближния и да го пренебрегна, за да спася себе си от неприятности. А аз трябва да разбера, че всичко това са упражнения и разиграване, над което аз трябва да се издигна, за да преодолея егото и точно над него да се съединя с останалите.

Егоистичната сила ме води към съвършено безизходни състояния и ме уговаря: виж, ако ти не го направиш в ущърб на другия, ти самия няма да успееш да просъществуваш! А цялата наша работа е за това – да се издигнеш над нея. Затова, този принцип се изразява с тези общи думи: “Възлюби ближния, както самия себе си“ – над всичката завист и омраза, над над желанието да използваш останалите.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[54212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

”Учение за Десетте Сфирот”, глава 2, ”Вътрешно Съзерцание”, п. 63: Привличане на светлината на долу стоящите се нарича разпространяване на висшата светлина. В онзи миг когато творението пожелае да получи висшата светлина – веднага към него се устремява светлината.

С една дума сякаш се запалва свещ от свещта, без да намалява светлината на първата. Така и във времето, когато творението привлича към себе си висшата светлина, в светлината не произтичат никаква загуби от предадената част на творението.

Затова в светлината няма никакво възбуждане или течение заради привличането към творението, и само за улеснение наричаме това – разпространяване на висшата светлина. И навсякъде, където е казано за разпространението на светлината, се има предвид привличането и навътре в творението по негово желание, само това и нищо повече.

В самата светлина не може да има никакво движение или промяна – всички промени са в желанието на творението. Независимо, че ние не уточняваме това всеки път и казваме просто: светлината идва отгоре надолу. Но светлината не може никъде да дойде.

Има се в предвид, че ние разкриваме тази светлина по реда на съсъдите – желанията, идващи отгоре надолу. Сякаш се запалват свещи във верига. И затова казваме: светлината идва. Това означава, че се появява съсъд, който разкрива светлината, и реагира на него.

Светлина е имало и преди, има и сега и тя не се променя! Но всеки път ни се появяват нови желания, разкриващи тази светлина, и затова казваме, сякаш светлината се променя. Но в самата светлина няма никакви промени – само в съсъда. Светлината се разкрива съгласно това как съсъдът иска да я разкрие.

По-рано светлина е имало, но не е била разкрита – а сега тя се разкрива. Но на светлината това не оказва влияние – съсъдът решава в каква форма ще се разкрие светлината.

От урока по ”Учение за десетте Сфирот”, 04.09.2011

[54205]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Говорим за това, че прекаленото потребление е довело човечеството до беда. Но част от икономистите предполагат, че ако потребяваме по-малко, това също ще предизвика отрицателен ефект…

Отговор: На всеки етап от развитието е присъща цялостна духовна последователност АВАЯ. В нея има стадии на отдаване и получаване, бездействие и съчетаване на различни фактори на взаимна връзка. Затова не трябва да се прави пряка зависимост между нивото на потребление и решаването на проблема.

По-рано сме имали някакво облекчаване, съумявайки да разпределим стоките между всички. Защото егоистичното желание е било развито до определено ниво, на което разривът между слоевете на населението наистина е могъл да се смекчи по такъв начин.

Обаче днес сме се издигнали на по-високо стъпало и методите, годни на предишния етап, вече не сработват. Акцентът се премества от получаващ желания – на даващ и ти не можеш с простото „раздаване” да придобиеш реално подобряване. Трябва да се разбере, че като раздаваш блага, правиш опит да поставиш преграда на пътя на кризата и по такъв начин се лишаваш от възможността да се добереш до нейната причина, до Даващия сили, до Твореца. А нашите беди вече трябва да придобият целенасочен характер.

Аналогично на това, на втория стадий от разпространяването на пряката светлина е невъзможно да се действа така, както на първия. Защото вторият етап е пораснал от първия, понеже е настанало време да се осъзнаят първопричините за светлината. Макар че той целият е напълнен от нея, това вече не е достатъчно.

Ето и днес простото разпределяне не решава проблемите. Целта на творението не е в това, да се наситят нашите егоистични желания, не е в това, „да се натъпчем”. И затова се открива следващият стадий от развитието: раздавайки блага на нямащите, само ще ускорим крахът.

Какво да правим? Тъй като това е против всякаква логика. По-рано егоизмът е царувал: колкото повече сме получавали, толкова ни е било по-добре. Сега потреблението и въздържането, материалната изгода и отстъпките в полза на слабите са пагубни за икономиката. Казано по друг начин, нямаме повече методи за действие, за работа с егоистичното желание. То е изчерпало себе си и при получаване, и при отдаване.

Така започва двустранното осъзнаване на злото на егоизма – пълното признаване на факта, че е невъзможно да го използваме.

Как да преживее човек? Няколко милиона в света ще съумеят да се изхранят с плодовете на земята, които отглеждат. А какво ще правят останалите? Не можем да поддържаме предишните връзки, но и не можем както преди да обменяме стоки и продоволствие. Светът ще започне да намалява оборотите, „да замръзва”.

При тези условия реална помощ за човечеството ще стане само ясното отношение към ставащото, разбирането на необходимостта да се измени характерът на нашите връзки. Само това ще даде добри резултати.

И затова, преди всичко, за хората е нужно учение. Оставете всичко останало, обезпечете всички с базовия минимум над чертата на бедността, а другите усилия насочете към подобряване на нашите взаимоотношения.

„Справедливо разпределение” и „социална справедливост” са красиви думи, заради които десетки милиони са били убити или са се убивали сами. Подобни девизи помагат само при условие, че изменим съзнанието на хората. А за това е необходимо възпитаване. Нека човек да има насъщния хляб и готовност да се вслушва – това е всичко, което ни трябва.

При това, да се обучава не „за правилно потребяване”, а за правилно отношение към другите. Всичко останало ще стане естествено следствие. Когато в хората се смени желанието, те сами ще разберат как да се наслаждават на живота. Благодарение на възпитанието, всички практически решения ще бъдат разбиращи се от само себе си.

Преди всичко, човек трябва да се възпитава да се измени поне малко. Само така ще избегнем нацистките режими на различните направления – като изградим обкръжение, което променя хората към по-добро.

От урок по вестник „Народ”, 08.09.2011

[54057]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Къде е мястото на духовния свят?

Отговор: Местото на духовния свят – е желанието, което е подобно на желанието на Твореца. А мястото на материалния свят – е желанието, което е противоположно на Твореца.

Място – е желанието, което е било създадено. Освен желанието, друго няма. Ние – това е самото желание. На мен само ми се струва, че има аз, физическо тяло и около мене целия свят: неживо, растително ниво, животните и хората, а желанието –  е просто онова, което аз искам сега.

Но не, целият обкръжаващ свят – също е мое желание, само че в различни варианти. И затова, това желание ми се представя под различни, сякаш материални форми. Но материята е също желание. Всеки атом е желание, отрицателните заряди, положителните, тяхното взаимодействие – всичко това е желание, което се проявява по такъв начин в моите усещания, сякаш това е някаква независима материя.

Но всъщност съществува само моето желание – едно желание вътре в друго желание. Има обикновени и сложни желания – желания действащи инстинктивно, благодарение на заключената в тях, естествена сила и такива, които действат по цяла програма, т.е. включващи не само самото желание, но и програмата за неговото действие. И затова желанията се съединяват и разделят, построявайки помежду си всевъзможни форми.

Но всичко е само желание. Аз самият, усещащ себе си и своето обкръжение, този свят –  е също само желание и нищо повече. Вътре в своето желание аз усещам различни други желания, имащи други форми. Относно моето желание, тези желания са по-малки от мене, тъй като аз се усещам от преди, а всички останали са на по-ниски стъпала. И затова всички те се включват в моето желание, пораждайки в мен различни образи и състояния. Голямото желание поглъща по-малките, и те предизвикват в него различни явления.

Освен желанията, нищо друго няма. Физиката стигна сега до следния извод, че няма нищо друго освен силово поле. Но полето – е желание. И вътре в това поле ние усещаме всякакви изменения, които ни рисуват цялата тази реалност. Ние просто вече сме свикнали да съществуваме в тази картина и не разбираме, доколко тя е въображаема и затова наричаме тези явления, ставащи вътре в нашето желание – наш свят.

От урока  по статия от книгата „Шамати“, 09.09.2011

[54142]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→