Не съществува деление на лична и групова, обща работа – всичко е една работа, когато виждам частите на свотя душа като чужди и ненавистни. И трябва да преодолея целият този дим и мъгла, които ме заблуждават, и ме карат да си ги представям като ненавистни врагове или в краен случай като мои роби.

Не е толкова просто, защото работя над духовния си съсъд, докато не го събера целия и не го присъединя към себе си. А това е възможно само със силата на любовта, издигаща се над цялата ненавист и отблъскване, което изпитвам по отношение на него.

И цялото това разделяне си остава – като съпротивление във верига по която пропускам електрически ток и токът и съпротивлението заедно извършват работата на двигателя, въртят двигателя! В резултат на това действие се разкрива светлината – духовния свят.

А сега между нас съществува пълен разрив, като в отворена верига. Това не е дори обратна връзка. Аз не обичам и дори не ненавиждам останалите – те просто са ми безразлични. Но когато започнем да работим, за да се приближим един към друг, тогава усещаме как се разкрива ненавистта, отблъскването.

Само след тежката работа в египетското робство, в своя егоизъм, от степента Яков (малкото състояние) достигаме до планината Синай (планината на ненавистта). От тази планина на ненавистта вече можем да получим светлината, възвръщаща към източника, която се нарича „Тора“ – сега вече има над какво да работим.

А този, който не е започнал да се съединява и докато се ръководи от чувствата в този свят, стараейки се помалко да използва другарите си, както на всяко друго място, той още дори не е започнал своята работа. Може би той дори не се опитва да ги използва, защото е направен с такъв характер, който иска да бъде в дружба с всички. Но това нищо не дава за напредъка.

Тъй като е написано: „Донеси хляба си от далече“ – именно от разделеността и отблъскването. И тук няма частна и обща работа – трябва да присъединиш към себе си всички, които ти се струват като чужди части на реалността, докато в съединението на тези части не разкриеш, че цялото мироздание се намира вътре в теб.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[54210]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато човек постигне първия си контакт с Твореца на някакво ниво, тоест разкриването на две противоположности заедно, той веднага има нужда от помощ свише. „Съюзът на обрязването” е само първото действие на висшия върху нисшия.

Това е светлината, която разкрива висшата сила като отдаваща и обичаща, която е противоположна на егоистичното желание на творението, което иска да я използва. Но в същото време сега трябва да разкрием ново ниво на връзка между нас, постигнато чрез екран и отразена светлина.

Пред нас все още има много работа преди да достигнем сливане. Във всичко това се заключава работата на творението. Тя предизвиква силата на светлината да работи върху него, създавайки стъпка по стъпка множество поправяния на различни свойства. Трябва дълбоко и напълно да разберем какво изискваме от висшата сила да направи с нас. В крайна сметка, целият смисъл на нашата работа е да разкрием плана на творението. Процесът, през който преминаваме, ни помага да опознаем отношението на висшата сила, както е написано: „Ще Те познаем по Твоите действия”.

Когато преминаваме през всички действия, които Той е приготвил за нас, разкриваме Неговата мисъл, намерение и план на творението. Затова всяко действие е следвано от друго, по-сложно. Няма действия в духовния свят, които да ти позволяват да седиш, да почиваш и да се наслаждаваш на плодовете от завършената работа, така както позволяваме на нашето егоистично желание да си почине малко след като сме постигнали наслаждение в този свят. В духовния свят няма такова нещо като застой.

Там няма понятие за време, защото непрестанно сме под натиска на постоянно увеличаващата се сила на отдаване. Може да има периоди на слабост и объркване, но не е възможно да изпаднеш от този път и да спреш да правиш това, което е нужно.

Ето защо няма време. Времето се получава като бутаме люлката напред–назад като махало на часовник, което измерва спиранията: то спира и се колебае, преди да се залюлее отново. Такива застои не съществуват в духовния свят. Целият духовен процес се състои от свързването на светлината и тъмнината заедно. Няма никакви падения, тъй като всички „падения” се случват само за да се издигнем!

И дори когато чувстваме слабост, това не е наша вина, то е задължително условие, за да разкрием по-дълбоко желание. Виж колко много чувство, плач, страх и молби има в книгата на Псалмите на цар Давид – всичко това заедно с разкриването на едно ново желание, което той възприема с радост. А иначе то не би било духовно.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 31.08.2011

[53296]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е създал творенията, за да им дава добро, защото Неговата природа е добра. Въз основа на Неговото съвършенство, Той има свойството отдаване и желае да ни доведе до същото съвършенство, същото отдаване, но трябва да желаем това отдаване, да усещаме нужда от него.

Необходимост може да се почувства само от липсата на такава, от нейната противоположност. Усещам, че се нуждая от нещо, което нямам; искам да бъда някой друг, не себе си. Тази разлика се нарича необходимост. Ако тази необходимост идва не от Твореца, а от самото творение, тя се нарича стремеж.

За да достигнем до стремеж, тоест за да достигнем до съзнателно желание, трябва да положим усилия. Ако работим, за да постигнем нещо, което знаем предварително, това се нарича „работа в разума“. Ако работим, за да постигнем награда, която не е ясна, това се нарича „работа над разума“, тоест срещу ума. Затова нашата работа е да се стремим към това състояние, което трябва да постигнем. За да можем да развием този стремеж, нас ни объркват с усещания, че искаме да постигнем напълване.

Но в действителност трябва да постигнем подобие на формата, а това е напълно различна цел. Усещаме нуждата да напълваме себе си. Всеки прави каквото може, всичко по силите си, за да реализира това на неживото, растителното и животинското ниво, но истинското напълване, което стига до нас, се нарича „човек“ и не е просто за задоволяване на желанието си. Желанието на човешкото ниво се напълва с чувство за подобие с Даващия, подобие с Твореца.

Това се нарича светлина, напълване. Колкото повече съм като Него, толкова по-голямо е чувството на напълване. Това вече не е малка светлина, а пълната светлина НАРАНХАЙ (нефеш, руах, нешама, хая и ехида).

Задачата ние е да търсим това напълване, да си го представяме и да го желаем, да открием методиката, която ни позволява да го достигнем. Вместо да търсим напълване за животинското си тяло чрез различни наслаждения извън необходимото, трябва да се стремим да напълним човека в нас посредством отдаване, подобие с Твореца.

Ако моля да стана подобен на Твореца, аз Го разкривам. Ако моля да задоволя своето животно в мен, тогава в зависимост от нивото на моето развитие, обикновено получавам обратен ефект, за да ме насочат обратно към целта на творението.

Затова човек винаги е между две сили, водещи го към една цел: силата на светостта и нечистата, егоистична сила. И двете действат върху човека и го насочват, но по-скоро ние сме движени от злото начало, защото нашата природа непрекъснато ни тласка да търсим егоистично напълване.

Затова нечистата сила се нарича „цар без корона“, защото тя не се стреми да постигне царската щедрост и иска само да напълни себе си. Тя обърква човека и отглежда неговото егоистично желание заедно с усещането му за празнота и безпомощност.

Постепенно, редом с усещанията в нас, започва да расте разумът. Накрая човек вижда, че неговите желания, както и разумът му, са пораснали поради факта, че той не е получил каквото е искал от дълго време и сега най-после вижда, че това не е пътят за напредък. Той вижда, че трябва да поеме по различен път. Така чрез „противоположната“ сила напредваме към целта на творението.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 04.09.2011

[53602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Всички разбират важността на възпитанието, но хората искат незабавни решения, искат да направят нещо, още сега…

Отговор: Възпитаването е изключително практически предмет. На практика трябва да направим за себе си нова „обвивка“, да изменим себе си. Става въпрос за голямо, реално съзидание.

Преди всичко, необходимо е да се създаде огромно количество материали, които ще се раздават на всеки при всяка възможност, на всички езици, съобразно всеки характер и манталитет. Представете си, колко сили и ресурси ще изисква това от човечеството. Действайки изобретателно и професионално, всеки от нас е нужно да овладее този „пресинг“ – при това така, че на нас да ни бъде добре под него. Неговият поток трябва да бъде толкова мощен и изкусен, за да се влива в нас, както чужд език по време на сън, без всякакви прегради от наша страна.

Телевизията, интернет – всичко е нужно да се създава отново. И това, според теб, не е ли практическа работа? Ще я осъществяват милиарди – и благодарение на това, те, самите ще започнат да се променят. Така цялото човечество, с изключение на децата, старците и недееспособните, ще се въвлече в процеса на поправяне.

“ Възпитанието“ , за което ние говорим, е далеч не само от учебната скамейка, на която седи ученикът. Кой ще го учи? Всички трябва да участват в работата, да провеждат търсене и да полагат старание, всеки път изгаряйки всичко напълно в огъня на разпространението и разпалвайки го отново. Защото, ние се променяме, обновяваме и всеки ден на нас ни е нужно нещо ново.

Ученето – това не е любезност. Учениците – не са зрители, които е нужно да се облажват. Пред нас е голяма практическа работа. Във всеки град, всеки квартал, във всеки дом културата трябва да се топлят на искрата на този огън.

Днес по телевизията виждаме кръв, корупция, разврат, тържество на всичко животинско. И всичко това трябва да се промени, така че човек да поиска да гледа и слуша. А всъщност, той още далеч не е поправен. На него трябва да му се подава нещо интересно и увлекателно, за да може от това да извлече морал. Пред нас е огромно предизвикателство, което се нуждае от реални дела.

Не е много просто да се обработва дори съществуващото съдържание за нуждите на широкото разпространение. И не по-малко важно е, всички вие да работите над това, защото без това вие няма да се промените. Ако бях на мястото на всеки, бих писал статии и книги – а иначе как ще израстеш? Нека да не станеш учител, но без отдаване на ближния, ръст няма. Ти просто си длъжен да участваш, не е важно по-какъв начин. И това е практическата работа.

Много я изпълняват физически: организират мероприятия, подготвят площадки и помещения. Около един лектор или говорители трябва да работят още 20-30 човека, предоставяйки логистика, реклама, стопанствена част и т.н. И всички те са еднакво важни.

И така, „учебната скамейка“ – това е понятие. За да поставиш детето зад чина, е нужно да се проведе огромна предварителна работа: от строежа на училището – до създаването на учебните програми и подготовката на учителите в университетите. Много усилия са нужни, докато учителят влезе в клас. Тъй като, в идеалния случай на един учител трябва да се падат пет деца. Десет – вече е пределът.

Така, че има достатъчно работа за всички. И в крайна сметка тя ще промени работниците още повече, отколкото тези, които се учат. Ето и излиза, че от всеки трябва да се направи активен участник, създател, който да отдаде своите усилия заради другите. Всеки трябва да вземе участие в разпространяването на посланието за единство.

От урока по вестник „Народ“, 08.09.2011

[54054]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Нашата реалност се състои от две части. Материалната реалност: нежив, растителен, животински свят и хората, които възприемам в петте органа на осезание – не е нужно да поправям. Тя си остава да съществува, а аз съм длъжен да поправя само своето отношение към създателя на тази реалност – към светлината, Твореца.

В степента, в която оправдавам Твореца и достигам до отдаване, в тази степен аз използвам тази материална реалност във всички нейни форми и с това поправям именно духовната част на своята реалност.

А тази част, която се отнася към този свят остава и не се поправя. Тя ще бъде поправена едва в края на поправянето, защото се намира в такива области на желания и свойства, които се поправят само заедно с „каменното сърце“ (лев а-евен) – в заключително всеобщо сливане.

Затова през цялото протежение на духовната стълба, по която се повдигаме, ние оставаме в материалния свят и вътре в него усещаме духовната реалност – своето отношение към Даващия, дотолкова, доколкото можем да се доберем до своята черна точка в океана от бяла светлина.

И в наши дни ние трябва да видим състоянието в света като много ефективно за напредване. Тъй като много хора вече чувстват своя живот черен, неспокоен, не добър, оставящ ни в безсилие и неразбиране. Такива са условията на играта, които ни налагат свише – на цялото човечество, за да започнем да се отнасяме към целия този живот, като към упражнение, зададено ни свише, от страна на природата, с помощта на която цялото човечество ще се издигне на по-високо измерение.

Затова трябва да преминем от теоритическо изучаване към практика и да разберем, че най-накрая дойде времето, когато можем да се занимаваме с практическа кабала. В света се разкрива духовна система от връзки между нас, която иска да се намираме във взаимно отдаване, взаимно участие, поръчителство.

И тази мрежа е упражнение свише, с помощта на която трябва да видим своята противоположност на това отдаване. Поради това то се разкрива като тъмнина, а ние трябва да приведем себе си в съответствие с тази мрежа, която Творецът иска от нас да поддържаме.

Затова трябва, колкото се може по-бързо да изменим мнението си, че кабала е нещо откъснато от света и да видим, че кабалистите съвсем не мислят така. Баал а-Сулам пише, че всичко се реализира именно тук и сега, за сметка на нашия живот. Накрая достигнахме особеното състояние, когато ни задават такова упражнение. Тоест предоставена ни е особена ситуация, след всички предишни животи, за да напреднем по-бързо към тази цел.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 08.09.2011

[54036]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Поръчителство - Няма коментари→

Казано е че влизайки в духовния свят, човек си казва: „Били сме като в сън!“ Защото, когато започнем да виждаме желанието си отстрани, то разбираме, че сме съществували като в мъгла. Просто не ни е достигало разбиране, обективен поглед отстрани върху самите нас, за да видим и разберем, в каква измамна реалност се намираме – като в сън.

Тя не е била истинска реалност, тъй като ние не разбираме себе си и света в който се намираме. И по отношение на тази духовна реалност, която след това ни се разкрива, днешният живот наричаме сън. Така както по време на сън преживявам някакъв процес, някакъв живот, а след това изведнъж се събуждам. И тогава чувствам разликата между това, което съм сънувал и след като съм се събудил.

Знаем че има две форми на живот: сън и реалност. Но каква е раликата между тях? Защо си толкова уверен, че и сега не спиш, когато четеш тези редове – и че след няколко мига можеш да се събудиш? Нима е невъзможно да се случи?

Няма никаква възможност да узнаем за по-висшата реалност, която се нарича пробуждане по отношение на сегашното състояние, което тогава ще се нарече сън. Затова мъдреците-кабалисти казват, че сме били като в сън. И е действително така, тъй като реалността на по-висока степен, когато се разкрива в нас, се нарича истинска реалност – по отношение на съня.

И така ще бъде на всяка следваща степен! Когато мъглата се разсее, ще ти се струва, че най-накрая ти живееш и съществуваш истински, че това е твоя свят и твоя живот и няма нищо друго освен тях. А вътре в този живот ножеш да кажеш, че отиваш да спиш, т.е. спускаш се на по-нисшата степен, в нисшата реалност. Но когато се извисияваш на още една степен по-високо, виждаш че си спал!

И така до света на Безкрайността, тъй като има 125 степени и всяка нисша степен се смята за сън, по отношение на по-висшата. Но докато се намираме на нея, тя се усеща като най-истинската реалност.

Всички тези степени са вложени една в друга и всичко това са явления, които се случват вътре в желанието.

Пита се: но нали всички ние виждаме и усещаме този свят, как може той да бъде въображаем? Сега за мен той не е въображаем, и откъде мога да знам, че съществува нещо друго. Едва когато се изкача на другата степен, виждам от там, отгоре своето предишно състояние – на тялото си, оставащо в този свят.

И ако се намирам вече в душата си на по-високата степен, в желанието за отдаване, то гледайки отгоре, от това желание за отдаване, на желанието си за получаване, възприемам тази по-нисша егоистическа степен като въображаема, на която ѝ е съдено да се отмени – както в съня, от който се събуждаш.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.09.2011

[54138]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Като вземем под внимание днешното състояние в света, напредъка ни ще бъде бърз. Виждате по новините как нарства темпото. Бързо ще преминем този период, тъй като светът се нуждае от нашия напредък. И затова е нужно с всички сили да се държим и да не се отклоняваме от пътя.

Сега е много важно работата по места, масовото разпространение. Ако ти успееш да се свържиш с някой, за да извършиш отдаване по отношение на него, то през тебе бързо протичат всички необходими етапи. Обръщам се към всички групи в Израел и горещо препоръчвам да работят по разпространението. За това пише и Баал а-Сулам, за това пишат всички кабалисти. А и без тях виждаме, че няма друг път. Само така ще разкрием висшата реалност.

Поправянето на 613-те желания от получаване на отдаване – е и нашата работа. Всичко останало е обвивка, обичаи, които са били необходими по времето на изгнанието. Но истинската методика, която прилагаме изначално – е вътрешното поправяне. Вече сме го правили, докато не сме паднали от степента на братска любов в безпричинна ненавист по времето на рав Акива. В нас има решимо – духовни гени, останали от това време и ще ни бъде лесно да се върнем.

Ето защо към нас предявяват изисквания, ето защо целият свят оказва натиск върху нас. Той и сам не знае в какво е проблема, но чувства, че проблема се крие именно в нас. Така че трябва да действаме колкото се може по-бързо. Тъй като по този начин ще отстраним всички наши беди. Всички съседи ще дойдат да ни помогнат, вместо да ни обстрелват с ракети. Всичко ще бъде точно така и кабалистите пишат за това. По същество, враговете са „помощ от противното“, те оказват натиск върху нас, за да се замислим за живота.

Трябва да се помни, че всичко идва от една Сила, че няма никой освен Него. И съответно сме длъжни да реагираме на случващото се. Какъв е смисълът да крещим и внасям раздор? Какво поправяме? Единственопто наше поправяне е да се обединим и да станем „светлина за народите“, да покажем на целия свят пътя за поправянето. Тъй като светът днес е безпомощен, най-добрите негови умове не знаят как ще бъде.

Именно сега настава нашето време. Изпълнявайки своята работа ние ще заслужим всеобщо уважение и благодарност. И затова трябва повече да разпространяваме, повече да обясняваме и самите ние да даваме правилни примери. Навлизаме в период на практическа кабала, цялата същност на която е – поправянето на човека.

От урока по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54151]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Глава ”Вайкаел”, п. 333: И тези души, обитаващи долната Еденска градина, странстват през всичките дни на новия месец и в съботите и се издигат към мястото, наричащо се ”стените на Ерусалим”, които са външни страни на Малхут на света Ацилут, и там множество управници и колесници (меркавот), охраняващи тези стени …

Те се издигат към това място, но не стъпват вътре в Малхут дотогава, докато не се очистят. Там те, прекланяйки се, изпитват радост от светлината и се завръщат в долната Еденска градина.

Със своето повествование „Зоар“ просто ни повежда от състояние към състояние – при условие, че душата навреме извършва правилни действия – т.е. на момента правилно реагира. Тогава „Зоар“ ни показва последователността на действията, които трябва да изминем по време на нашата поправка – целият този процес.

Трябва да се разбере: че нищо не става от само себе си – само с предварителна работа, от човек, който с всички сили се старае да осъществи нужните действия. Онова, което усеща в себе си, извършвайки тези действия – това е и написаното в книгата „Зоар“.

Но всичко това е резултат на неговата вътрешна работа с желанията / със съсъдите, с екраните, изясненията, сливането със светлината. Така той приема всевъзможните форми на отдаващия. Тези форми на отдаващия, които се базират на основата на свойството за получаване, създават му образа на висшата реалност. По принцип, тази висша реалност също не съществува, но до пълното поправяне ние можем по такъв начин да разкриваме действителността, създадена от двете противоположности – светлина и тъмнина.

Разбира се, че във всичко описано в книгата „Зоар“ – Еденската градина, преизподнята, издигането и спускането на душата – трябва да виждаме задължителните състояния, които всеки човек трябва да измине по пътя към духовното. Всички преминават едни и същи състояния, само, че всеки ги усеща различно – така, както всеки различно възприема нашия свят, съгласно своите свойства и корена на душата си.

От урока по книгата „Зоар“, 08.09.2011

[54003]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зачатъците на кабалистическото учение произхождат от книгата на Авраам ”Сефер Ецира” (Книга на сътворението), в която той е изложил основните принципи на строежа на Висшата система, управляваща нашия свят.

Тази система се нарича ”Висш свят”. По отношение на нея, нашият свят  се нарича ”низш свят”. Ние трябва да знаем, по какъв начин е създадена Висшата система, защото се намираме под нейното постоянно управление.

Висшето управление се разделя на частно и общо: частното – влияе на всеки един от нас, общото – на всички едновременно.

Намираме се под въздействието на силите, които постоянно се променят по своя определена програма. От тях зависи съдбата ни. Но ние имаме възможност да влияем на тези сили и, следователно, да влияем на съдбата си.

Науката кабала казва, че в нашия свят ние, на практика, не влияем на нищо. Нашият свят е следствие от сили, спускащи се от Висшите светове. Въпреки това, нашето взаимодействие с тях, реакцията ни спрямо тях, съответно променя тяхното въздействие върху нас –   намираме се с тях във   взаимодействие.

Ако разберем същността на това взаимодействие, то ще можем съзнателно да управляваме влиянието на Висшите светове върху нашия свят. В това, по принцип, се състои смисълът на науката кабала: за какво е така необходима днес, когато Висшият свят се спуска към нас все по-близо и по-близо.

Ние достатъчно явно усещаме неговото приближаване, защото вече не можем да действаме егоистично, както това е било в продължение на хиляди години от развитието ни. Днес вече не ни се отдава да управляваме нашия свят, защото Висшият свят се приближава, а ние не знаем как да му влияем.

Да се надяваме, че в резултат, нашите занятия ще ни дадат тази възможност. Ние ще можем не само да подобрим и да обезопасим нашия живот, но и да добавим към него нов, съвършено различен параметър – не просто комфортно съществуване в нашия свят, а още и усещане на Висшата система, влизане в нея и съществуване на нейното ниво.

От виртуалния урок от 04.09.2011

[53889]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да сравним сегашния етап на развитие с периода на ранното детство, с началния етап на съзряване, или с нещо друго?

Отговор: Не, тъй като днес ние трябва по нов начин да използваме нашата природа. Преминавайки през етапите на развитие на неживата, растителната и животинската природа, а също така и на човешката природа в нашия свят, ние не изменяме подхода, а основата и отново използваме своето егоистично желание, така че във всяка ситуация да се сдобиваме с лична изгода.

Започвайки с големия взрив и до ден днешен желанието все повече се е усъвършенствало в получаване, извличало е все по-голямо наслаждение от всеки миг. Материята се сгъстявала, възниквали са първите примитивни форми на живот, етапите на еволюция са се сменяли един след друг, появявали са се и са измирали всевъзможни видове, живеещи на стада или поединично, размножаващи се така или иначе, – и винаги развитието е вървяло съобразно с порядките на решимо, и в крайна сметка всичко това се е отразявало на ръста на получаващото желание.

Но сегашният етап се различава от всички предходни. Днес ние трябва да тръгнем срещу извечния подход към използване на желанието. Ще го използваме по друг, различен начин. Преди в нас е действала програма за самонапълване, насочена към личното благо, а сега ние трябва да преминем към друга програма.

Погледни на това от страни, обективно и безпристрастно: преди ние сме действали по определена програма, а сега тя се променя. При това става дума не за физиологическо ниво, не за базови потребности на тялото, а за човешкото стъпало, на което сега трябва да стане израстването. По-рано човек е  използвал цялото си обкръжение за свое благо, а отсега трябва да използва всичко свое на благото на обкръжението, с изключение на нужното за неговите базови потребности.

Подобна програма ние нямаме, и затова за първи път трябва да я пожелаем, да я придобием, да я инсталираме и да я усвоим. В това се и заключава нашия проблем. До какви страдания трябва да достигнем, за да пожелаем това? Как да разберем, че то си струва? Как да се проникнем от тази необходимост и въпреки добрите обещания на сегашния етап ние да не се разколебаем в устрема си напред към новия етап? Как да поставим като глава на ъгъла не личната изгода от подема на по-високо стъпало, а безкористно да признаем превъзходство на новата програма, усещането за нейното съвършенство, което няма ни най-малка ценност за нашите сегашни желания?

Аз трябва да придобия нови желания, в които да успея да придам особена ценност на тази нова програма. Но все още в мен такива желания не съществуват. И тук е нужно да разберем, че само, когато висшето стъпало се облече в нас, ние ще успеем да признаем следващия етап. На нашето текущо стъпало това не е възможно. И затова обличането във висшата степен се нарича “чудодейно свойство“: защото ние придобиваме това, към което изобщо не сме предразположени, което не е проявено в нас дори и в зачатъчен вид.

Ето какъв преход ние трябва да осъществим – първи в историята на този свят. Нашето желание, изявяващо необходимостта от следващото стъпало, се и нарича “творение“, това е нещото, което  съществува и само по себе си. До сега единствено кабалистите са достигали това, а всичко останало, включително и спускането по стъпалата на духовните светове, е било само подготовка – програмирани, “механични“ процеси в системата.

Едва сега е готово да се появи новото, особеното желание под името “творение“.

От урок по вестник „Народ“, 08.09.2011

[54042]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→