Въпрос: Как можем да сме уверени, че ако сега се обединим, то веднага ще видим най-доброто в живота? А ако е обратно, ако стане по-зле?

Отговор: Доколкото се стараем да се обединим, получаваме малко по-голямо разкритие в усещанията, в разбирането, получаваме облекчаване на всичките ни състояния, в това число и материалните. Всичко това зависи само от нашите усилия.

Дори Ари, някога преди да умре е казал на своите ученици, че ако те действително са искали да напреднат, то него не биха го отделили от тях и той e нямало да умре. А сега той умирал, защото все още нямало нужда от него – той не им е нужен. Те викали: ”Как така не си ни нужен!”. Но всъщност той им бил ненужен и си заминал – престанал да се въплъщава в материално тяло.

Но ако имаме желание да напредваме към отдаване, към обединение, незабавно ще видим положителните резултати. Независимо, че ги виждаме в не егоистично напълване – иначе никога нямаше да излезем от своя егоизъм. Виждаме в отдаване, в способността ни да се обединим – в онова устремяване, което разкриваме. Това се нарича отразена светлина, вътре в която се разкрива пряката светлина. Тъй като съм искал да бъда в отдаване, в съединение и сега разкривам, че съм способен на това. Виждам напредъка си в отдаването – това е моята награда.

И ако се намирам в отдаване, то и в материалния свят ще видя подобренията – в нормалния живот. Това е законът на природата, успехът ти е гарантиран. Има хора, които нямат никакви проблеми с пари и здраве, но не са доволни от своя живот. А ще достигнеш такова състояние, когато ще бъдеш доволен от всичко. И наистина ще имаш всичко! Творецът и силата на светлината нямат никакви недостатъци. Той може да ти напечата колкото искаш долари.

В онзи миг, в който променим своя подход – веднага ще видим следствията, почти на същото място. Ако започнем да се доближаваме до поръчителството с целия народ, то ще видим как ще започне успокояването на нещата: върху нас ще престанат да падат ракети, ще спре инфлацията, по пътищата ще намалеят катастрофите – ще се нормализира всекидневният ни живот. Говоря съвсем сериозно.

Тук действа един и същ закон, който се разкрива на същото това място, където ти действаш. Трябва само да се уподобим на Него, да променим подхода си, всеки според мярката на собственото си разбиране – а повече от това не се иска от нас.

Баал а-Сулам пише в статията ”Мир”, че ако сме приели закона за поръчителството, то за броени години бихме постигнали пълен разцвет във всичко: относно здравето, жизненото ниво, отношението ни с децата, с управлението на държавата, отношението на народа към правителството, безопасността.

Тъй като всичките ни проблеми произтичат от недостига на подобие с природата. Няма друг закон, освен природното равновесие, подобието по свойства. Творецът е създал желанието за наслаждаване и е посочил към него: ”Ето го, то трябва да е подобно на Мен!”. И от тогава всичко се върти около това – няма нищо повече, започвайки от първото съкращаване и решението да стане като Него. Това се нарича закон за подобието. А ако не искаме да го изпълняваме, ще страдаме, за да може да го изпълним.

Само в това ни е дадена свобода – да изберем за сметка на какво искаме напредваме; с помощта на камшика или със сладост. Моля, избирай.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54603]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко, което трябва да направим е да се обърнем с желанията си към Висшия, да отправим молитва (МАН). Но тя трябва да бъде молитва за поръчителство, а не „дай ми квартира, дай ми продукти, които да са ми достъпни“. Ако тя не бъде стремеж към поръчителство – няма да можем да я отправим нагоре – тя трябва да бъде насочена нанякъде. Не мога просто да моля: „Дай ми добавка към заплатата“ – това няма да помогне.

Затова, преди всичко, трябва да се учим на поръчителство. Всички трябва да узнаят, че само за сметка на нашето обединение, ще преуспеем всички. Този елемент е необходим във всяка молба. Във всяка, дори и най-житейската молитва, поръчителството трябва да бъде включено – във всичко. Искам квартира, защото нямам – получавам я за сметка на поръчителството. Искам всичко, което ми е нужно за живот, за здравето, отпуска, пенсия, безплатна детска градина за децата ми – и всичко това го получавам, но при условие, че облека земните си нужди в такава обвивка, че те се постигат за сметка на нашето обединение.

Тъй като обединението е това, което се разкрива в природата, показвайки ни, че тя е глобална и интегрална. Нищо не можеш да направиш против това, на нас също ни е нужно обединение. Иначе няма да можем да пристъпим към решаването на нищо. Всяка молба, с която сега се обръщаш, всяка нужда може да бъде удовлетворена само при условие, че съответстваме на това, което става с нашето човешко общество – т.е. правилно да се съединим.

В крайна сметка, трябва да пожелаем да тръгнем в тази посока, нищо че все още не се получава да се обединим. И нека не ви се струва, че никой не иска да слуша за него. Хората искат да се съединят, те са готови да слушат за това – дори ако не слушат днес, утре сами ще заговорят за същото това съединение. Така работи това, затова и не е нужно нищо повече. Ако в човек, в главата му, се появи дори и бегла мисъл за поръчителство – достатъчно е. А всички останали негови грижи са естествено за насъщния хляб, защото преди всичко трябва да се храним всеки ден.

Всички молитви в крайна сметка ще се излеят в много прости нужди: жилище, храна, здраве, безопасност. Всичко останало не е толкова важно – главното е да има къде да живеем, с какво да се храним, физическо здраве и безопасност. Това са основно грижите на човека. Но ако всичко това го обличаме в такава обвивка, когато поне малко разбираме и усещаме, че само заедно можем да разрешим тези проблеми – това вече е достатъчно.

Всеки разбира, че съединението е изгодно дори от чисто материална, рационална гледна точка – ако се обединим и си помогнем един на друг и бедни, и богати, всички заедно. Получава се такава атмосфера в народа, че хората сами ще поискат да поделят, да въведат по-голяма справедливост в обществото. А това също ще работи и над разбирането ни, там където не виждаме никакво рационално решение. Затова нямаме избор, можем да решим проблемите си само по пътя на взаимното поръчителство – и рационално, и над всякаква рационална логика.

Ако обясним това на всички, така че всеки да свърже надеждите си и всички свои стремежи с постигането на поръчителство – това вече ще бъде истинска молитва, на която ще се получи отговор. Аз мисля за изварата, но в комплекс с поръчителството, мисля за квартира, за безопасност и ги свързвам с поръчителството, с общото обединение. И тогава молитвата ми се издига и достига до Висшия.

Иначе не достига до върха. Нима Творецът ще седне да слуша моята молитва само за квартирата или за изварата? Той сам ме е лишил от всичко това, именно за да присъединя към тази молба елемент на поръчителство. И тогава то ще бъде истинско искане – искам извара за своя корем, а освен това – искам поръчителство за душата. Това вече е свойството Бина – така на най-ниското ниво се съединяват Бина и Малхут. Едното желание идва от корема, а другото – от сърцето: извара + поръчителство. Едното без другото не може да бъде.

И тогава отправяме МАН – молитва, която се приема свише. А иначе има да крещиш на Твореца: „Трябва ми извара!“, а Той отговаря: „ Знам, самият Аз съм ти я отнел“.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54621]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Засега все още оставаме в старото си състояние на стопани на света и се надяваме по някакъв начин да поправим положението. А след това ще открием, че никакви наши действия вече не работят – и не знаем какво да правим по-нататък. А ако не трябва нищо да правим, то остава само да чакаме, как то ще се развие от само себе си – каквото е, това е! Нямаме избор и оставаме абсолютно безпомощни.

И тук, някак си отстрани, се разкрива науката кабала и обяснява на заблудилите се и на отчаяните от своите сили в света, че тук се разкрива новата власт на природата.Тя казва: спрете да се отнасяте към природата като към нещо примитивно, намиращо се на неживо, растително и животинско ниво. Природата се намира на много по-съвършена степен и тя има програма за всички свои части и особено за човека!

Едва сега, накрая, настана времето, когато действително трябва да се отделим от маймуната! Досега бяхме маймуни, т.е. действахме съгласно заключената в нас природа – ръководехме се само от своите желания: какъв банан да откъснем. Но отсега нататък ще ни се наложи да се развиваме съгласно програмата на природата, по която сме се развивали и до днес, но сега вече съзнателно, като хора! Това е, което ни се разкрива днес!

Ясно е, че такова обяснение е трябвало да бъде направено със странична сила. (Разберете сега, колко е необходима науката кабала и защо е трябвало да се случи в такава, сякаш изкуствена форма, чрез пробив отвън). А Творецът е можел и сам да ни разкрие всичко това. Но, ако Той беше направил това със своята власт, в нас нямаше да остане избор и ние щяхме така да си продължим да напредваме по-нататък като маймуни – като „свети животни“.

Творецът би се разкрил и ние бихме приели Неговата власт като условие на природата и съгласно нея послушно бихме изпълнявали действия като животни. Но от това не бихме станали самостоятелни личности, не бихме станали хора – Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца. Бихме могли да бъдем само нежива, растителна, животинска степен на святост, защото природата – Творецът ни задължава това.

Но за да станем независими като Него, нашият метод за поправяне трябва да дойде до нас в косвена форма – независимо от Него, за да ни остави свобода на избор. За да не стоим срещу Твореца, а да стоим срещу групата, срещу книгите и срещу нещо такова, което не ни задължава пряко, не въздейства на чувствата и разума ни.

С нищо не ме задължават! Чета кабалистични книги и се впечатлявам само до определен предел – до нулева, първа, втора и трета степен, но не и до четвърта. За да се впечатля на четвърта (човешка) степен, аз трябва да активирам сам себе си, да се вдъхновя за особени действия, да привлека висшата вселена, възвръщаща към източника и тогава започвам да разбирам и да усещам изменения на своето четвърто ниво, т.е. в моя материал.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54338]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всички закони на нашето съществуване, всичко, случващо се в хиляди различни ситуации, произтича само от един главен процес за достигане подобие с природата – стъпалообразно, по веригата от причини и следствия, водеща към една цел. Освен него, няма нищо друго, тъй като всичко това следва от самото начало, от това висше решение – че желанието за наслаждение, създадено “от нищото“, трябва да достигне формата отдаване.

Затова, ако приведеш себе си в съответствие с този закон – това означава, че попадаш в най-хубавото състояние. А докато не му съответстваш, ще страдаш с такава сила, която съответства на нивото на твоето развитие. Докато човек не е много развит, не страда много. Но ако се развива, а не изпълнява закона за подобие на свойствата, съгласно своето ниво, то ще страда все повече. В съответствие с това, природата, като вездесъщ съдия, наказва всички.

Природата – това е същият този Творец, същият този закон за съответствие по свойства, който стои пред нас. Няма друг някакъв Творец и висше желание и замисъл. Всичко това е било вече в самата точка на създаването, където е било взето решението, и по – нататък то просто се изпълнява. Сякаш тези две основни противоположни сили: на отдаване и на получаване, са навъртели пружина и тя е започнала да се развива, приближавайки ги една към друга.

Промяната става, защото човек сам се изменя и започва по-различно да вижда света. Тъй като, всъщност, живеем в света на Безкрайността. Но съществува закон на природата, според който в  степента, в която съответствам на този закон и на природата, виждам всичко по-съвършено – тъй като аз самият съм станал по-съвършен. Цялата природа се разкрива вътре в мен и никъде другаде. Не може да стане така – да направя крачка напред към равновесието, съединението, подобието на свойствата – и в нещо да се почувствам зле! Няма такова нещо!

Но ако не съм направил тази крачка напред, а в това време механизмът работи, тази пружина се развива и броячът се е придвижил с още едно деление, тоест моето изоставане все повече се увеличава -тогава, разбира се, ще се чувствам по-зле. Тук няма никакви пропуски – този закон е абсолютен. Колкото по – близко го спазваш – печелиш все повече, но ако си далеч – губиш повече.

Как може да стане така, че да правя добри стъпки, а да ми става по-зле? Ще ми стане зле само в мислите, че отдавам недостатъчно, че не съм достигнал още голямото съединение. Това се нарича страданието на любовта. В този смисъл ние действително ще страдаме все повече: колкото по-напред се развиваме и чувстваме по-голямо съвършенство, толкова по-силно ще чувстваме недостига на съвършенството. Както ученият, който търси някаква загубена микрочастица и не може да се успокои, докато не разреши това несъответствие – счита това за световен проблем. А друг живее спокойно, защото дори не подозира за нейното съществуване. Всеки възприема съгласно своето стъпало.

Затова при всеки напредък ще почувстваме добрите изменения и в материалния свят, и във всичко.  Hяма да ни се наложи да усещаме злото, защото природата няма да трябва да ни подтиква отзад чрез страдания. Ще чувстваме само страданията от любовта, които ще ни дърпат напред: “Защо не съм достигнал още по-голямо съединение!“. Това са душевни страдания, които идват едновременно с усещането за своето напредване – доброто, светлината.

От урок по статията на Рабаш, 02.09.2011

[54600]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Очевидно е, че обстоятелствата ни подтикват към обединение, като че ли за преодоляване на кризата, а всъщност е за поправяне на нашата природа и издигането на ниво „човек“. Каква е разликата между обединението в група и обединението между хората и в света?

Отговор: Цялата наука кабала ни разказва, как да се обединим в група. И това е била методиката по време на изгнанието (галута), когато са се обединявали малко количество кабалисти в групи. За това са писали Ари, Рамхал, Рабаш, Баал а-Сулам. И цялата наука кабала се е реализирала в група, в обединение – и от обединението са усещали висшия свят, това, което се усеща в свойството отдаване, развивано заедно в групата.

Днес от състоянието, което се постига в група, трябва да се излезе към състояние, когато всички наши групи  се обединяват в една – и тази обща група се намира вътре в човечеството, като негова част.

От друга страна, дошло е време за обединение вътре в Израел – това, за което пише Баал а-Сулам. Но, откъде може да се започне? – От тази кабалистична група, която работи над своето обединение, и изхождайки от него, обяснява на народа, в какво е необходимостта от обединението – защо възниква такава необходимост, вече не отвътре в човека, от точката в сърцето, а с подтик от природата, когато всички, Израел и особено народите по света, усещат натиск, проблем, обща глобална и интегрална криза, и затова са подтиквани отзад чрез страдания към обединение.

Виждаме, че в наше време възниква необходимост от обединение не затова, че в нас възниква индивидуалната потребност, точката в сърцето, а затова, че ни принуждават обстоятелствата, историческата необходимост от обединяване, да станем единно цяло, пример за света – да станем „светлина за народите в света“, както е заповядано в Библията.

По-такъв начин, продължаваме нашето движение от същата кабала, от Авраам и от неговата методика, от народа на Израел в древността, неговото обединение във взаимна любов, и постепенно осъзнаваме, че днес трябва да достигнем такова състояние – да се върнем към своите корени и да продължим вече обединението от нас към целия свят, който се е развил от този Древен Вавилон, който не е пожелал в своето време да приеме методиката за обединение от Авраам.

По-този начин, вътре се намира кабалистичната група, тя се занимава с кабала – хора, водени от потребността на душата отвътре, а около нея се групира народът, който усеща криза, натиск отвън, и поневоля приема поправянето върху себе си. А около народа се групира светът, с помощта на нашите групи в света, които се отнасят и към вътрешната група, и към народите в света.

Вътрешната група се нарича „Кабала ле-ам“ и се занимава с кабала. Народът на Израел трябва да приеме формата на група, не кабалистична, а като обединение в едно семейство „Взаимно поръчителство“ („Аравут“). Това е нашето движение. Поправянето на душата е за групите, а за народа – обединението „взаимно поръчителство“.

Изхождайки от необходимостта за прокарване методиката за обединение, трябва да се обръщаме към правителството, към всички инстанции, където можем да прокараме тази идея, да се обръщаме към министерството на образованието, да се занимаваме с възпитанието на хората чрез учени, да привличаме учени, които ще потвърждават днешната криза, необходимостта от обединение, изхождайки от обективните социални причини, от реалността. И така да се обръщаме с помощта на учените надолу и нагоре, нагоре – към правителството, надолу – към народа, да привличаме учените на нашите симпозиуми и да предизвикваме интереса на СМИ.

[54353]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Не трябва да се страхувате от нищо – не е страшно, ако се объркаш или нещо не знаеш. Защото тази работа до сега не се е разкривала на нито един човек в този свят, за цялата история. Няма откъде да вземем пример – всичко е за първи път.

Затова трябва да ценим ролята, която ни е отредена – сами не знаем как се удостоихме с нея и можем само да се гордеем с нея и да прилагаме сили, за да можем колкото се може повече да разпространяваме и да обясняваме знанието за глобалния свят на всички езици. С това ще предизвикаме все повече изменения отгоре, а по-нататък, както се казва, „Творецът ще завърши работата вместо нас“.

Задачата ни е само да желаем и да прилагаме усилия, като малки деца, които по такъв начин растат – и измененията ще дойдат.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54512]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Тайната на Тора””, п. 217: Значението на Тора в този ден. Както е казано „И те чели в Тора (учението на Твореца), тълкувайки и обяснявайки, и разбрали прочетеното.”

Тайните на Тора се разкриват само между нас. Ако съумеем да създадем пространство помежду си, което: от една страна, да се определя от степента на омраза между нас, отделяйки ни един от друг, а от друга страна – над омразата, създадем връзка помежду си, то тогава омразата ще ни даде силата на съпротивление, „резистора”, а връзката между нас ще бъде „токът”, който ще пропуснем през него.

Тогава на основата на „резистора” с протичащия през него „ток” се разкрива работата: можем да управляваме двигателя, да го нагряваме или охлаждаме – всичко, което желаем. Тези две противоположни сили, които действат една против друга, могат да ни донесат полза.

Всичко зависи от вида на съпротивлението, което се разкрива между нас – отблъскване, омраза, отчуждение – те във всеки миг се разкриват по различен начин. Егото непрекъснато се взривява, проявявайки се в много противоположни форми. Искаме да останем в същата връзка и любов, но тъй като нашият егоизъм постоянно се променя, то и нашите отношение се променят.

Светлината е в пълен покой, но нашето желание за наслаждение постоянно се изменя, проявявайки се във всякакви форми, без никаква почивка. Затова постоянно разкриваме нови състояния, наречени „парцуфим”. Следователно, ако искаме да разкрием тайните на книгата „Зоар” или на Тора, те ще се разкрият единствено във връзката между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 31.08.2011
[53175]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→

Най-злият враг на човека, стремящ се към духовното, е Амалек. Когато  Амалек ни обладава, усещаме липса на важността на духовното, мъгла, умора. Той ни лишава от желанието сами да прилагаме усилия, за да разкрием природата на Твореца и да се опитаме да станем подобни на Него. Започваме да търсим множество причини, защо не си  струва да го правим. И това се нарича властта на Амалек.

Той не излиза срещу нас като явен, открит враг, а обикновено се прокрадва незабелязано и ни внушава умора, мързел, лишава духовното от всякаква власт. Ти можеш да се занимаваш с хиляди различни неща в живота си, вместо да направиш някакво точно определено, конкретно действие, което да те доведе до целта. Ти си съгласен на всичко останало, само не на това! Ето това все нарича Амалек.

Той няма да ти се разкрие като враг, който те напада и ненавижда, за когото ти е ясно, че трябва да го унищожиш.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54522]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Ахзив (Израел), урок №1

Трябва да разкрием място в сърцето и разума за истинската грижа.

Всичко останало трябва да стане принудително за мен. Живея в този свят и по необходимост се занимавам с неговите работи, но моята истинска, съкровена грижа е за главното. В крайна сметка, аз съм човек и искам да постигна нещо. За мен, освен парите и ежедневните проблеми, е важно нещо друго  в живота. На това трябва да придадем много по-голямо значение, отколкото на всички други перипетии в живота.

Мога да работя, да пазарувам и да бъда на приятни или неприятни събития – това не е важно. Най-важното е да имам в сърцето и разума място, в което искам да се издигна. Ако има такова място, то трябва да присъединя своите другари към тази неизбежна грижа. Когато мислим един за друг и се подкрепяме, то това е и групата. Всеки един е загрижен всички да имат същите мисли и същите грижи. Искам те да се грижат за най-важното нещо и тогава – аз също ще се грижа за него.

Нашата обща грижа е да построим духовния съсъд, правилното желание, да издигнем молитва за поправяне. Когато то набере достатъчно количествена и качествена сила, тогава в мрежата, разпростряла се между нас, ще разкрием това, което искаме да постигнем – висшата реалност – и ще придобием сила, здраве, сигурност и просперитет…

Дори днес еврейският народ разчита повече на чудо, отколкото на твърда основа. А междувременно ние имаме особен съсъд, благодарение на който можем да прогоним всички беди и трудности, и цялата ненавист. Ние и само ние държим ключовете за успех и добър живот за всички. Именно затова целият свят и нашите съседи няма да ни оставят на мира.

На нас ни е дадена възможност, и само ако достигнем взаимно поръчителство, нашето обединение ще стане световен център на доброто. Така че, нека го направим заедно, грижейки се с радост един за друг.

От 1-я урок на конгреса в Ахзив, 01.09.2011
[53410]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Ню Йорк, урок №2

Въпрос: По какви критерии трябва да се избира група, за да се напредне в духовното?

Отговор: Днес, за да напредне в духовното, човек трябва да избере такава група, която действа по разпространението. В наши дни само чрез широкото разпространение може да се излезе в духовния свят. Такава е ситуацията, която действа вече няколко години, но едва сега се проявява в пълната си мощ.

Трябва да се избере такава група, където хората  да мислят по – малко за себе си, разбират какво правят и вземат пример от централната група. Важно е те да не са склонни към разединение, по-малко да разчистват сметки, а вместо това – да се вдигнат и да тръгнат да разпространяват нашето послание.

Ето каква група трябва да се избира. А от тези, които постъпват обратно и се впускат в разправии – дръжте се по-далеч. Добрата група не гледа навътре, а навън.

От 2-я урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54441]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→