Творецът е създал творение за това, за да го дари с цялото добро – а това означава да ни даде възможност да отдаваме и да обичаме. Това ще означава, че Tой ни напълва с всички наслаждения.

Да насладиш творението – не значи всячески да удовлетворяваш неговите егоистични желания. Но това, че моето желание се изменя от егоистическо на отдаващо, ми открива възможността за отдаване, която става мое наслаждение. И то се нарича да се напълниш с наслажденията на Твореца – светлината, която запълва цялото мироздание.

Нашето отношение към новото творение, на пътя, на който стоим, е подобно на встъпване в някакъв привилегирован клуб, където е разрешен входа само за хора, притежаващи особени, изтъкнати качества, и по специална покана. За да влезеш там, е необходимо да получиш разрешение, пропуск, а затова, трябва по-рано да изучиш системата на отношения, която съществува между неговите членове.

В този „клуб“ има по-важни участници и по-малко важни, намиращи се във всевъзможни отношения един с друг: родствени, приятелски, делови, тоест съединени с всички видове връзки. И ако ти, установил контакт с всеки и включвайки се в тази връзка между всички, правилно се съчетаваш с цялата тази система и знаеш, как да я приведеш в действие, то можеш да извлечеш от нея полза.

Така работи системата на световете – духовната връзка, в която ние влизаме. Необходимо ми е да знам, какви отношения съществуват между всички нейни елементи. Това означава, че трябва да изуча нейния постоянен строеж, който се нарича ВА“К (малко състояние).

И освен това, трябва да зная, как да приведа в действие своята молба (МА“Н), как тя ще реагира на моето влизане  и въздействие с нея. И тогава виждам, как в нея започва движение: как се повдига сфира  Даат към ИШСУ“Т и Аба ве-Има, как оттук излизат Хасадим и Гвурот, предизвиквайки следващ подем и т.н.

Тоест виждам, какво произтича, благодарение на моето влизане, моето присъединяване към тази система, от добавянето към нея на моето желание. Защото без него, системата се намира в своето постоянно, застинало състояние на „очакване“ (катнут). Но добавяйки към нея своето желание, аз я пробуждам, и тя незабавно започва да реагира!

Това трябва да научим в науката кабала по-рано, докато влезем във висшата система. Учението формира в нас особени свойства и ни приближава към влизането във висшата система. Със силата на желанието си да позная системата, пробуждам от нея въздействие върху себе си, и оттам до мен достигат някакви флуиди, потоци енергия, които ме приближават там.

Защото  искам да попадна там! Както е казано: „Аз към моя Любим, и към мен е Неговата страст“ – нарича се месец ЕЛУЛ ( заглавните букви на думите „аз към Любимия, а Любимия към мен), подготовка за влизането във висшата система. А когато накрая влизам тук, това се нарича ново начало – празнуването на Нова година(Рош Ашана).

Из урока по статията от книгата ”Шамати”, 04.10.2011

[56436]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако желаем да взаимодействаме по между си по същите закони, по които действа висшата система – това и ще бъде практическа кабала. Защото ще поискаме да разкрием помежду ни тези връзки, които съществуват в духовния свят.

Духовният свят – това е постоянна структура, като нежив, невключен двигател, който пускам със своето желание. Веднага, след като моето желание пропадне, двигателят отново угасва. А в зависимост от това, колко внасям в него от своето „гориво“, в каква форма влияя на него – така и ще работи, пробуждам и привеждам в движение цялата тази система. По такъв начин, чрез тази система  напълвам всички.

Подготовката за влизане в системата, което се нарича начало на Новата година, се състои в това, че човек с всички сили се опитва да усети величайшата ценност отдаване. Чрез групата, разпространението той се старае да предизвика върху себе си въздействие отвън, което ще го измени и ще го приближи към отдаване – както е казано: „От любов към хората – към любов към Твореца“.

Благодарение на своето добро отношение към хората и доброто влияние върху тях, тоест опитите да ги приближиш към Твореца и самият да се приближи заедно с тях, той се удостоява от Твореца със светлината, възвръщаща към източника. По такъв начин, встъпва в този особен, привилегирован „клуб“ и започва да се запознава с тях, чрез усещането на преминаващата през него светлина на живота.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56430]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Съдейки по всичко, страданията по пътя са неизбежни, и без тях няма да ни се размине …

Отговор: Но ти можеш да ги замениш за страдания на любовта. Ако обкръжаващите, както се казва ти промиват мозъка – ти започваш да цениш отдаването. ”Защо и аз го нямам? Къде да го намеря? Може би тук? А може би там?” Търсиш го навсякъде като хипнотизиран. И тогава не са ти нужни никакви беди заменят ги вътрешните терзания. Но това вече е тъга по отдаването, по целта на творението, с която те свързва пряка траектория. Всичко зависи от обкръжаващите. Те трябва да ти „нашепват“ през цялото време за важността на отдаването – и ти ще се устремиш към него.

Но ето въпрос: нима действайки под натиска на обкръжението, ти не оставаш на животинско ниво? Вярно. И затова хората с точка в сърцето казват: ” Вие сами трябва да сформирате правилното обкръжение, а също така да го предадете на другите, които нямат в това свобода на избора. Тяхната свобода е по-скромна, тя е в присъединяването им към вас. Ако ти реализираш своята свобода на волята и създадеш обкръжение за себе си, то ще можеш да го създадеш и за останалите. Проблемът е в това, че ти си лишен от обкръжение. Ти не си създал такова, и затова не се въодушевяваш от него и не го предаваш на другите, още не можеш да станеш обкръжение за тях.

Не се оплаквай от това, че не можеш да повлияеш на другите – вместо това помисли, как да си повлияем сами на себе си? Тука няма никакви премъдрости – само практическа работа. Ако не я изпълним, то няма за какво да си мечтаем за поправянето на света. Кой ще го поправи? Ние днешните?

Ние трябва да създадем такова силно обкръжение, че целият световен Бней Барух да стане РОШ (глава). И тогава ще можем да бъдем система, въздействаща върху целия свят. При това не само чрез медийните канали, телевизията, радио каналите и интернет. Всичко това е необходимо, но основното – ние ще влияем на света затова, защото вече сме влезли в системата на душата, в системата на взаимната връзка между нас, където постоянно текат мислите и желанията на всички.

Ние и сега се намираме в тая система, но не сме водещи, тъй като не сме придобили силата за отдаване. Придобили силата за отдаване, ние ще обхванем общата система и тогава ще транслираме важността за отдаване на всички. Това е то истинското въздействие на обкръжението.

Да се надяваме на успех през настоящата година и да я направим добра за всички в света.

От урока ”Мир в Света”, 04.10.2011

[56542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Кабалистите искат да ни разкажат за развитието на системата, в която съществуваме, за да може именно днес, в тази повратна точка, да разберем какво да правим. Изучавайки тази система, те се запознават с дългосрочното развитие на висшите светове, с дългия подготвителен процес на разбивания и поправяния и с установяването на различни механизми, които определят свойствата на бъдещото творение в нас.

Когато това новородено творение вече получи усещане за себе си в централната точка на мирозданието, тогава започва да се създава нашата материя. Баал а-Сулам ни казва как тази материя се е появила след Големия взрив и как е оформила Вселената. По време на Земното развитие, в продължение на милиони години е ставало редуване на загряване и охлаждане на нейната покривка, докато материята не достигнала до своето окончателно място, разпределена съгласно физическите състояния на газ, течност, твърдост и плазма.

Тогава се създали условия за появата на биологичен живот върху покривката, обкръжаваща огнената вътрешност на Земята. Минали са милиони години на развитие, включително десетки хиляди години за формирането на съвременния човек. Разделяме това време на множество сегменти, но по принцип, говорим за развитието на желанието за наслаждение. Така са ни предшествали различни стадии на развитие: астрофизически (образуване на Вселената), геологични (образуване на Земята), еволюционни (формиране на флората и фауната) и исторически (формиране не човечеството).

Най-общо, желанието за получаване се е развивало по такъв начин, че е растяло с всяко следващо поколение. До сега изпълнявахме неговите команди и в нищо нямахме свобода на избор. Чувствахме се свободни само защото нямахме силата на съпротивление на нашето желание и действахме съобразно волята само на една егоистична сила.

Движени само от него, напълно и охотно му се подчинявахме, подобно на владетел, който изцяло властва над нас по такъв неизменен начин, че щастливо следвахме неговите заповеди. Въобще не му се съпротивлявахме. Каквото поискаше владетелят, се впускахме да го насладим. Нещо повече, аз въобще не правих разлика между нас – дотолкова се бях слял с неговата сила.

Но днес се разкрива още една сила в нас и това се явява причината за появата на големи проблеми. Не можем да се справим с двете сили. Те са противоположни една на друга, а ние сме изправени пред тях, потресени от случващото се. Изглежда, че сме изгубили контрол, спрели сме да разбираме какво се случва и сме се оказали в отчайваща ситуация.

Една нова система ни се разкрива, в която действат силата на отдаване и силата на получаване. При това, силата на отдаване проявява все повече и повече власт, на фона на нашата привързаност към силата на получаване, силата, която определяме като наша природа. Силата на отдаване не действа в нас, а между нас, в нашето обкръжение и трябва да преминем на нейна страна, да се приобщим, присъединим към нея и да се научим да работим с нея. Всичко това е нещо ново за нас и затова се намираме в криза.

Именно в този период, както са предрекли кабалистите, се разкрива науката кабала, за да ни обясни как да съществуваме от сега нататък. Затова Баал а-Сулам казва, че преди всичко, трябва да започнем да учим. Ако не учим, е по-добре нищо да не правим.

Всички наши методи произлизат от предишната, остаряла система и те само ще оказват вреда, защото вече действат нови закони. Това се случва на глобално и лично ниво в света и в живота на всеки човек.

Затова нека започнем да учим, за да разберем ситуацията, в която намираме себе си, вътре в мрежата, в която се оказваме. Изучавайки днешното състояние, ще разберем природата на проблемите и тогава ще достигнем до правилното решение.

От урока върху вестника „Народ”, 22.09.2011
[55368]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Трябва да изясним защо Творецът е създал всичко точно по такъв начин. Всичко е било в Неговите ръце и Той е можел да го направи по различен начин, нали? Той не е жител на нашия свят, който трябва да приема всичко така, както е дадено.

И все пак защо Той е създал обратен ред на желания и светлини, поради което желанията, които привличат и разкриват светлина посредством големи усилия, получават само малко осветяване, а най-голямата светлина, която те не познават и не усещат, се разкрива на напълно различно място? Защо трябва да е така?

Най-голямата полза от скриването на огромната работа, която изпълняваме, е че не ни обърква. Чудесно е, че голямата светлина, която извикваме, е скрита от нас.

Изпълнявам малко действие в себе си, разкривайки връзката си с всички останали, тласкайки ги към съединяване, и по този начин пробуждам огромна светлина във висшите светове. Но аз не я разкривам. И това е добре, защото ако се разкриваше, аз щях да съм свършен. Щях да стана толкова горд, че духовният ми път щеше да приключи. Затова трябва да бъда благодарен, че светлината е скрита, защитавайки моето желание.

От друга страна, трябва да развия желанието за отдаване. Въпреки че виждам, че не получавам никаква полза от моята работа, все пак искам да продължа. Няма награда и нека да няма, но аз се свързвам с групата, с обкръжението и не изисквам нищо друго от себе си, освен способността да отдавам.

Такава възможност винаги съществува пред мен. Ако наистина го искам, всички пътища са отворени за мен. Не казвай, че небесата са затворени пред теб; всичко е отворено! Няма ограничение на отдаването и ти няма за какво да плачеш. Ако плачеш, значи го правиш за егоистично получаване. Можеш да направиш всичко, което поискаш, но няма да можеш да вземеш нищо за себе си.

В момента на отдаване, желанията и светлините, които ги напълват, са скрити от нас. Това е от полза за нас във всички случаи и трябва да сме благодарни за него. Първо, това ни позволява да не блокираме себе си поради огромната светлина и второ, позволява ни да развием свойството отдаване на място в пълна тъмнина.

От урок по „Учението за десетте сфирот“, 20.09.2011

[55183]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Вече разбираме, че всички сме свързани помежду си в тясна взаимна връзка и че тази връзка работи в света по различен начин, отколкото в миналото. Добавено е ново условие, нов коефициент към нашата взъимовръзка, която все още не можем да вземем предвид, поради нашата природа. Не сме запознати със системата, в която сме били хвърлени, и затова нищо не ни се получава.

Затова кабалистите казват: първо, трябва да научим каква е системата и да разберем ситуацията. Тогава ще знаем как да подредим живота си.

Не можем да продължим да напредваме със собствени сили. Ако откажем да се учим, ще се научим чрез ужасни удари, които ще ни покажат колко упорити и невежи сме. Във всеки случай, ще трябва „да се върнем в училище“ и да учим науката кабала. Тя не ни е била дадена без причина – става дума за системата на обратна на нас реалност, за висшия свят.

Не трябва да се заблуждаваме: изучавайки системата, няма да можем да поправим финансовата система или да открием нови методи за ръководство на бизнеса в новите условия. С изучаването на науката кабала само ще осъзнаем, че трябва да помолим за силата на поправяне.

Методиката на кабала няма да ни позволи да продължим да „усъвършенстваме“ света чрез нашия жесток егоизъм. Той само ще ни даде възможност да придобием нова сила, силата на отдаване, като допълнение към силата на получаване. Само когато силата на отдаване доминира над силата на получаване, ще знаем какво да правим със себе си и със света.

Мъдростта на кабала не е наръчник за решаване на всички проблеми, използвайки обичайния егоистичен подход. Ученето само ще ни покаже как да помолим за вътрешна промяна. Само след като се променим вътрешно, ще разберем какво да правим със света.

Ето защо методиката на кабала трябва да се разкрие външно, изкуствено. Тя не се изгражда в нас по естествен начин отвътре. Тя ни се дава отвън, за да положим усилия и да помолим да се поправим.

Тук ни се дава свобода на волята: изправен съм пред нова система, нов метод и трябва в себе си да развия желание за промяна. Аз съм в своя егоизъм пред нова система, нов свят. Науката кабала е това, което ме адаптира към новия свят. Тя ми помага да достигна състояние, в което моля за поправяне. Тогава ще се променя: освен егоизма си, ще имам още и свойството отдаване, и ще разбирам как да подхождам към новия свят сега.

От урок по вестника „Народ“, 22.09.2011

[55364]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Днес не можем да управляваме нашия свят. Искам да направя някакви поправяния във финансовата и в икономическата система, в търговията, във връзките между страните, между хората, в крайна сметка и между съпрузите, и не се получава. Има някакви заговори, някакви допълнителни пречки, някакви условия, които не взимам под внимание и затова у мен нищо не се получава. Не достига знание, не достига някаква ясна връзка с този нов свят, който възниква около нас и не можем да контактуваме ясно с него.

Откъде идва това? Идва от същите тези степени, които низхождат към нас от света на Безкрайността. Тези степени вече се намират и съществуват в нас. И също възникват под влиянието на решимот. Тоест има сили на отдаване, които възникват и се проявяват спрямо нас – това също е в мен, в моите усещания на външното пространство. Само че това вече не са егоистични, отдаващи сили, но също така това е моята ”баница”, моето светоусещане, това съм аз. Това всичко е в мен. Няма нищо, което излиза извън моите предели.

“Аз”, по принцип, това е душата.

Ако започвам да се разделям по такъв начин, то виждам, че днешният свят не ми помага. В нас сякаш се разкрива ”недобра”, егоистична сила – тъмното минало. И възниква алтруистична сила. Тези слоеве се откриват в мен: започвам да ги усещам не извън мен, а в мен. Затова съм ”объркан”, затова съм такъв разтроен, затова не съм в състояние да се ориентирам в днешния свят.

Когато започнем да разбираме тази система и по някакъв начин помалко да се ориентираме в нея, ще видим как това се случва с другите хора. Разбираме, че в нас възниква такава ”многослойна баница”: решимот от миналото, настоящето и бъдещето, егоистичните сили на миналото, усещанията от настоящето и някакви неопределени, неразбираеми усещания за бъдещето – свойството отдаване, свойството връзка.

Тези разкриващи се в мен слоеве още не са съединени заедно в една система, затова се наричат ”нашата криза”, нашето разделяне между тези части. Кризата се нарича ”интегрална”, защото не ни дава връзката между всички части, тя не е в нас. И проблемът остава до този момент, докато не се научим да владеем системата.

В какво е проблемът? От една страна съм нарисувал въпрос и криза, а от друга – това, което се нарича душа. Тоест сега на практика сме на пътя, на етапа, на степента на разкриване на душата в нас.

Когато съединяваме в себе си всички тези части, то вместо тях ще видим много интересна картина – ще видим себе си, състоящи се от три линии.

Егоистичните сили от една страна са най-долната част на баницата. Алтруистичните сили или отдаването са най-горната част на баницата. И средната сила е тяхната връзка, когато всичко това го събираме в себе си и можем да работим заедно с тях. Средната част на баницата съединява алтруистичния полюс с егоистичния минус и ще може да работи заедно с тях. В това по принцип се заключава работата ни – работата в средната линия.

Днес с кризата и с вътрешните смущения се намираме на пътя на разкриване на душата ни. Разбира се, светът е още далеч от това. Той го разкрива не по прост начин, а с наша помощ – по други, по-опростени пътища, с присъединяване към нас, и т.н.

А ние с вас се намираме вече на пътя на разкриването и трябва да вървим по-нататък към него.

Всичко това е заложено в нас, и след Първото Съкращаване следва създаване на екрана и образуване на парцуфа.

В този парцуф вече се намират бъдещите ни състояния. Парцуфът се състои от глава, която решава, по какъв начин правилно да съедини в себе си двете части: едната част, където можем да отдаваме и втора част, където не сме в състояние да правим това. Рош (главата) се намира по-високо от това и по такъв начин ни организира.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56084]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Някога кабалистите, желаещи да разкрият духовния свят, трябвало да започнат с нашия свят и да работят чрез него, чрез всевъзможните науки, чрез огромни усилия и страдания – т.е. направо от самия материал да изтеглят себе си към разкриване на духовния свят и да открият правилната система за връзка между хората.

Но после се разкриват произведенията на Ари, в които той разказва за вътрешните връзки, съединяващи ни чрез всевъзможни особени системи на отношения: ЗО”Н, ИШСУ”Т, Аба ве-Има, Арих Анпин и т.н. С това ни обяснява, в какви форми на връзки можем да се намираме, как ни влияят разните им съединения и как самите ние можем да им повлияем и да пробудим тези форми на връзки. Случва се всичко това, което и в нашия свят, но само в свойството на отдаване.

Как в нашия свят можем да задействаме някакви видове връзки, за да могат те, от своя страна да започнат да ни влияят – същата тази мрежа от отношения ни свързва и в духовния свят, само че по-вътрешна. По такъв начин, от материалистичната психология преминаваме към духовната и тогава ни се разкрива дълбоката връзка между душите, хората, които живеят сега и които са живели преди. Не е важно съществува ли човек в дадено време в този свят или не – главното е да се включи в тази мрежа. Тогава нашият свят сякаш се изпарява, губи важността си, защото е само външен отпечатък, чрез който трябва да влезем навътре.

Ари разказвал за всичко това, а Баал Шем Тов е научил, как трябва да се работи, с цялата преданост на душата (месирут нефеш), казвайки: ”Творецът е твоята сянка”. И сега, след всичко това, можем за сметка на работата в групата (също възстановена от Баал Шем Тов, после и от Рашби) да притеглим към тази мрежа от връзки светлината, възвръщаща към източника. Достигаме я не просто с желанията си и със силите си, а привличаме върху себе си отгоре от тази връзка светене, наречено светлина възвръщаща към източника, светлината на Тора, обкръжаващата светлина.

Защото, ако изучаваме строежа на тази система и се стремим към нея заедно, желаейки да организираме между нас същите тези връзки, даже не е важно разбираме или не, но усилията ни ще пробуждат въздействието на тази сила в нас.

Както и в нашия свят, ако искаме да познаем някаква система, то се включваме в нея, изучаваме във всевъзможни форми и постепенно започваме да я чувстваме. Внезапно в нас се създава картина на тази система и разбираме, какво е това и как можем да се свързваме с нея и да работим. Точно така се случва и в духовния свят – променя се само намерението на човек. Когато се включва във висшата система, то го прави заради това, за да й се отдаде. Колкото повече се включва в нея, толкова повече напредва в разкриването й.

За това се изисква голяма работа: с учителите, с другарите, с целия свят и с ученето. Всичко това се свързва заедно.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Баал а-Сулам,”Свят в света”: Четири категории се намират на наше разположение за достигане на целта: милосърдие, истина,  справедливост и мир. През цялото време от тези категории са се възползвали всички, които са поправяли света. В тези четири категории е протекло развитието на човечеството до момента.

Четири категории – ето какво имаме, за да държим курс към края на поправянето. Как да ги разпознаем? Можем много часове да говорим за милосърдието, истината, справедливостта и мира. Но ще се съгласим ли с това, че те сами по себе си се представят?

Това не е просто, но Баал а-Сулам, познавайки духовната природа, казва, че трябва да се ориентираме в това, за да приведем в ред себе си и света. Не знаем какво е това поправен свят. Всички сме непоправени и затова всяко егоистично подобрение ни се струва като поправяне. Обаче за Баал а-Сулам поправеният свят е свят, в който всички потребности, които само могат да се проявят, получават съвършено напълване. Как е възможно това? Все още ни предстои да го разкрием.

Преди всичко, трябва да разберем, че с помощта на егоистичното получаване, никога няма да можем да напълним себе си. Напълването е възможно само посредством отдаването, защото на отдаването, за разлика от получаването, не е било направено съкращаване (цимцум).

Как да се устремим към такова получаване, което само да ни поведе към осъзнаване на изгодата от отдаване? Можем да се развиваме в това направление по пътя на бедствията: постоянно искайки да получавам нещо си, се оказвам под град от удари и накрая достигам до извода, че не трябва да желая да се самонасладя. Тогава започвам да ненавиждам егоистичното си желание, не знаейки, къде да отида и какво да го правя.”А може би ще се насладя от отдаването?”

Така всевъзможните недостатъци ме водят към молба за алтруистично желание, за силата на отдаване, за силата на съединяването с другите. Това е пътят на страданието и аскетизма, за който е казано:”Яж хляб със сол, пий вода с мярка, спи на голата земя…” Някога отдавна хората са извършвали това над себе си и благодарение на него са напредвали към отдаване.

Така е и днес: народ, лишен от кабалистичната методика и не получаващ никакви обяснения за развитието на света, върви по същия този път. Въпросите му все повече се увеличават, но му дават все по-малко и по-малко. В крайна сметка нещастните, напатили се хора започват да усещат, че трябва да бъдат заедно, да извършват отдаване един на друг, да се обединят и да обуздаят егоизма си, чак до пълното му ликвидиране.

Виждаме, как по време на война, следствие на общите страдания хората започват да се обединяват. Даже животните, спасявайки се от земетресенията или от горските пожари, бягат заедно, без да се делят на хищници и жертви. Обединява ги общата беда, защото страхът за живота е по-силен пред страха от глад. Разбира се, не се превръщат в ”праведници” – просто гладът, желанието за напълнение, отстъпва пред по-силното желание за оцеляване.

Ето и ние, разбира се, можем да напредваме към поправяне посредством страданията. Заставят ни да се устремим към отдаване, чрез тях ще пожелаем да разрушим егоизма си, като причина за всички нещастия. Но това е дълъг път, ходене по мъките.

И затова са ни предоставили друга възможност – пътя на Тора.

Защо? Защо ни е необходим вторият вариант? Работата е в това, че към пътя на страданията не пристъпваме от свободен избор. Просто бягаме от нещастията, подобно на животни. В отчаянието сме готови даже на отдаване, но само заради това, че не ни е добре от получаването. Избираме отдаването не доброволно, а като следствие от страданията и бедите, от безизходица. И това не е човешка степен, а животинска.

За да ни въведат в човешката степен, са необходими две сили: отдаване и получаване, между които стои свободният избор. Такъв е пътят на хората с точка в сърцето.

Но за тези, които нямат точка в сърцето, избор също ще има, но на по-ниска степен. И все пак, това ще бъде сегашният избор: да последват този, който може да ги изведе напред.

От урок по статия ”Свят в света”, 04.10.2011

[56427]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

От нас се иска непрекъснато ускорение, тъй като в духовното не се отчита постоянната скорост, а само добавената към обичайната скорост, ускорението, което постоянно нараства. От това трябва да направим извода, как трябва да действаме.

Баал а-Сулам обяснява, че това допълнение към обичайните действия се нарича вяра над знанието. Това е такова допълнение, което е невъзможно да бъде извършено със собствени, човешки сили. Но ние се стараем да го постигнем и затова викаме нагоре и този вик предизвиква върху нас светлина, възвръщаща ни към източника.

Тази светлина идва не просто така, когато се занимаваш с нещо. Тя идва, когато разкриваш за нея ново, празно място – и тогава тя се появява! Още едно празно място – и отново светлина! А ако всичко остане така, както е било, както е обичайно, то светлината няма причина да дойде, защото тя е изпълнила вече своята работа и е възпроизвела в тебе някакво действие.

Затова трябва постоянно да добавяме в себе си все нови пустоти и тъмни кухини, за да молим само за сила, която ще ни позволи да работим така, сякаш сме съвършено пълни със светлина.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56325]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→