Въпрос: Може ли да се каже, че осъзнаването на факта, че ние сме част от една обща интегрална система и трябва с всички възможни сили да се грижим за нея, се явява първа стъпка в духовния свят?

Отговор: Да. Трябва колкото е възможно повече да разпространяваме по света самото знание за това и вътрешната подкрепа, подкрепата на тази гледна точка. С други думи ще задействаме два канала за работа с хората: от една страна, обучение, информация, а от друга страна – възпитание.

Един човек трябва да познава системата, в която се намира. Необходимо е, също така да обяснява на децата си законите на страната и работата на различните правителствени учереждения. Това е най-важното нещо за едно дете – да разбере света, в който живее. Така и човечеството трябва да се обучава на интегралните закони, доближавайки го до реалното дело.

Тогава хората ще разберат принципите на действие на глобалната система, в която се намираме, и ще могат да се съгласят с новите принципи, които трябва да приемем за въоръжение. Тяхното прилагане трябва да бъде желателно, така че с радост да се съгласяваме на въздействието на околната среда, която ще ни „оперира“. Готов съм за упойката, така че отново и отново да се събуждам обновен. Всеки път ще откривам новите свойства на отдаването – и така ще се включа в интегралния свят.

Сам не съм способен на нищо. Единственото нещо, което мога да направя, е да поискам да се излекувам, както един пациент, който отива в болница, за да бъде излекуван. Лечебният процес е непознат за него и нищо друго, с изключение на съгласието, не зависи вече от него. Така и аз се объръщам за помощ към околната среда, готов да се доверя: „Извикайте в мен промяната .“

По принцип това ми е работата. И тя не е трудна, просто не трябва да се разпилявам в тези сфери, в които самият аз няма да получа резултати. Излишно е да се бъркам в система, в която има строги закони. Така или иначе няма да разбера нейните зъбчати колела. От мен се изисква само едно: да поискам и да предоставя на околната среда възможност да ме приведе в действие – така че моето зъбчато колело да се завърти както трябва. По-скоро, разумът и чувството у мен да съвпаднат с въртенето му, защото то самото се върти правилно. Аз само ще разкрия това, което е вече тук.

[56235]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се отмениш пред учителя?
Отговор: Това е анулиране по отношение на това, което ти обяснява учителят, посланието, което той ти предава. Може би би могъл да разкриеш посланието и сам в книгите, но той ти го предава в по-жива форма. Теоретично, можеш да учиш и без учител, но е изключително трудно. Въпреки всичко ще ти се наложи да пробудиш душата, която те предхожда в йерархията, но ако тя не е близо до теб в някакво материално въплъщение, ще е много по-трудно.
Учителят е цяла система, а не „човек“. Това е система, която ти предава методиката, учението, светлината, създава в теб трудности и проблеми, работи върху теб и върху твоите другари. Това е работата на наставника, който се грижи за групата и събужда в тях желания, духовни потребности. Той ги обърква и по този начин ги възбужда, така че бързо да ги доведе до решение. Но той не трябва да краде от свободата на избора им и да ги прави негови слепи почитатели или Хасидим – това е най-важното нещо.
Учителят трябва да се разкрие пред теб и да се прояви по такъв начин, че ти да не му бъдеш напълно подчинен и да изчезнеш пред него. Той трябва да ти остави място за собствените ти усилия, като те държи в постоянни съмнения относно себе си, в чувство на отблъскване, пренебрежение, тъмнина. В противен случай това ще бъде обикновено кланяне и тогава в теб няма да възникне необходимост от Твореца.
Учителят ти разкрива знанието, но не разкрива самия себе си, а показва точно обратното, за да ти даде възможност да се обърнеш към Твореца.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56322]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Творецът създава желанието за наслаждение противоположно на Себе си, на светлината, на свойството отдаване, затова то желае само да получава. А когато творението разкрива своята противоположност на Твореца и иска да стане като Него, отдаващо, то, то се издига все по-високо в свойството отдаване, което получава направо от Твореца. Но неговата централна точка остава скрита.

Желанието да получава, разкриващо се в Малхут на света на Безкрайността, абсолютно нищо не знае за себе си. С една дума, като младенец виждащ пред себе си нещо, което се случва и иска да участва в него, мислейки, че всичко каквото прави възрастния е хубаво. Ето така Малхут на света на Безкрайността извършва съкращаване на себе си, казвайки, че иска да бъде като Твореца и нищо повече! И светлината се съгласява, играе си с детето. Тя дава на Малхут всичките и необходими сили. Ти искаш екран – заповядай, ето ти на теб Галгалта, А”Б,СА”Г, М”А, БО”Н, света Некудим …

Първият път светлината, Творецът разкрива на творението неговата истинска същност – при разбиването на съдовете. Представете си с каква” жестокост” това е било направено! Но засега няма още творение, става дума само за материал на желанието за наслаждаване. И в това разбиване му се разкрива, доколко то е противоположно на светлината.

Но това все още не е неговото собствено разкриване, всичко това са действия на светлината, която разбива желанието и себе си заедно с него. Така започва да се създава системата на света Ацилут и световете БЕА, и се достига някакво съвършен но състояние, в което всичко е готово за раждането на човека.

Човек се ражда от особено съединение между Малхут и Бина. И когато възниква това уникално създание, основано на съединяванията по свойства на получаване и отдаване, то при него се появява възможността за собствено осъзнаване на действието, за постепенно постигане целта на творението. Това не е проста тема, за изразяването на която не достигат думи. Учението за Десетте Сфирот ни разказва за строежа на човека в много общи линии, без никакви подробности. Ние само знаем, че той възниква от средната третина на сфирата Тиферет от света на Ецира, но без да усетим духовните светове, това е невъзможно да се разбере по смисъл. То е все едно, да разказвате за някакво явление от този свят, с което никога не сте се сблъсквали.

И така, ражда се човек и започва да работи над цялата тази система, която е била създадена преди него – за системата, от която той се е появил, и благодарение на която се е родил. С онази система от светове, която е изтъкала това особено преплитане на силите за получаване и отдаване, за да остави за него свободата на избор – особеното създание наречено Човек. А след това, след като се разбива, разбитите души издигат молитва (МА”Н) и изгражда Малхут на Света Ацилут – в това се състои нашата вътрешна работа.

И ако искаме да се обединим и да станем като едно цяло, ”като един човек с едно сърце”, ние сме длъжни да се включим в тази Малхут и да я принудим да се издигне до Зеир Анпин на света Ацилут, за да се обединим с него. Ние трябва да работим в онези граници, на онези стъпала, където Творецът е играл с творението, което тогава нищо не е знаело и не е разбирало: В Малхут в света на Безкрайността и на всичките стъпала на световете, разпростиращи се оттам и надолу – до онзи момент, когато творението достигнало до собственото си усещане и осъзнаване.

Ние не можем да работим в областта на своите свойства, със своето собствено Аз – а само над своето включване във Висшия, в Твореца.

Тъй като нашият корен си остава скрит до самото крайно поправяне. Затова когато пробуждаме Малхут, ние винаги го правим с вяра над знанието: ние само се молим да се включим във Висшия, само да Му се уподобим, да се присъединим към Неговите действия. Това сливане се извършва също за сметка на висшия, както цялото спускане на световете отгоре на долу – така трябва да принудим висшия да ни издигне обратно отдолу нагоре.

Но през целия този път ние никога не се докосваме до своето истинско ‘’Аз” и не играем с него. Така, както не се докосваме до същността на Твореца, а само до неговото отношение към нас – точно така, ние не се докосваме до своята собствена същност, а само до нашето отношение към Него. Ние работим над цялата област от отношения между нас, освен тези двете крайните, последните точки над които за сега сме безсилни.

Когато завършим своето пълно включване един в друг, Малхут в Бина и Бина в Малхут, аз в Твореца, а Творецът в мен – тогава се случва особено съединение, което се нарича ”Рав паалим умекаб циел” и се достига Края на поправянето, ”Гмар Тикун”

От урока по „Учението за десетте Сфирот“, 02.10.2011

[56314]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Възпитавайки деца, през цялото време се стараем да приучим детето към различни действия, за да станат негови навици: да се измие, да си изчисти зъбите, да събере масата. „Ти трябва, ти трябва, трябва…“ Настояваме ден след ден, докато човек вече не може да мине без това – чувства се некомфортно. Този навик впоследствие го освобождава от усилия.

Колко пъти мама ми е напомняла да си измия зъбите, аз съм искал да се изплъзна, но тя не ми е позволявала. В резултат съм задължен да си измия зъбите дори без мама – защото съм привикнал.

Това говори, че можем да внесем в себе си такива привички, които ще станат за нас като вродени, и впоследствие няма да ни струва никакви усилия да ги осъществяваме – напротив, не извършвайки тези действия ще бъде трудно, доколкото тяхното изпълнение се е внедрило в нашата природа. И всичко това е от постоянно повтарящи се действия, станали навик за нас.

Къде се крие този закон, че навикът става втора природа? За сметка на това, че през цялото време влагаме усилия, повтаряйки едно и също действие много пъти, всеки път получаваме поправящата сила, – докато тя не се отпечата вътре в нас. Това е правило, по което привичката става втора природа.

И затова човек може да привикне към всичко. Може също да достигне такива усещания, които по рано въобще не е чувствал. Така привиква и към висшата светлина, която преди не е усещал. И сега се намираме в океан от светлина, но кой го усеща? Какво не ни достига? Навик към него.

Трябва постоянно да се стараем да достигнем чувствителност към светлината: „Къде се намира? Как действа?“ Усещате ли я, че се намира тук? Все повече се приближава, и още, и още, вече почти я усещам – тя присъства тук. Къде? Какво трябва да направя вътрешно, за да започна да усещам? Какво да изменя? В какво да стана по – чувствителен?“

Ако човек се старае така да разкрие светлината, той започва да задава въпроси: „За сметка на какво мога да я почувствам? Не ми стига свойството отдаване, трябва по-голяма чувствителност към това, за да го намеря вън от мен – и тогава започвам да усещам тези вибрации, докато светлината не се разкрие – и се разкрива не временно, а постоянно“.

Всичко се осъществява за сметка на навиците, и затова нашата работа се заключава в придобиване на привички. Всички съвети, които ни дават кабалистите, са насочени към, привикване на действия по отношение на приятелите, разпространението, учението. Защо? Опитайте се да излезете от „животинското си“, започни да привикваш за това, че се намираш вън от себе си. Когато в теб действително има такъв стремеж, ще усетиш светлината. Вътре в теб никога няма да я разкриеш – само отвън.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[56301]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Вътрешната ни работа започва със стремежа към излизане от самия себе си, към съединяване. А резултатът от съединяването се измерва с това, доколко то противоречи на желанието ни, какви сили пречат на съединяването и се борят против него.

Точно тези съпротивляващи се сили ни оказват помощ от противоположното, за да покажат на човек къде още трябва да приложи усилия, за да се поправи.

И така той напредва още и още. Опитва се да се обедини с ближния и да отдава – и всеки път получава отблъскване и поправяне на посоката, трудности, ожесточаване на сърцето, осъзнаване на грешките. Но повтаряйки се всеки път, това постепенно се натрупва ”грош след грош – в една голяма сметка” и един път идва ”разплатата”, т.е. действително му се разкрива силата на отдаване, силата на вярата.

И главното тук е да не се отчайваме! Защото започваме този път съвършено егоистично (ло лишма) и мислим само за това, как да спечелим и то на едро. Въобще никак не свързваме това с другите хора и не чувстваме какво е това ”ближен”.

Това засега са същите тези действия, които съществуват у новороденото, което въобще не разбира какво прави и не усеща какво правят с него. Но с течение на времето то започва по малко да усеща, да чува и да вижда нещо, някак си да реагира и така расте! Точно така и ние растем в духовното! Само трябва да полагаме усилия във всеки един миг от живота си, както и детето, което по естествен път е подтиквано от природата да расте.

И в крайна сметка, от човека не се изисква повече от това, което е способен да даде. Главното е да се опитва! Главното е да желае отдаването, макар и колкото и да е, и както ти искаш. И разбира се, че този стремеж не е към настоящето отдаване, но не е важно! Главното е да искаш и от тези усилия се ражда дълбокото желание. Също като дете, което иска да е възрастен, и благодарение на усилията си да стане голямо, да разбира, да чувства, да прави нещо – да расте.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 14.08.2011

[55580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кризата не е извън човека, не е в създадените извън нас системи, а това е наша криза.  Тя, преди всичко, се състои в това как всеки от нас разбира своето сегашно, лично състояние. То „идва” именно от системата произлизаща от света на Безкрайността, която започваме да изучаваме, тоест всичко това е предварително подготвено. Ние просто проявяваме нашите вътрешни резерви, нашите вътрешни решимот.

И така ще вървим напред дотогава, докато не се почувстваме намиращи се в съвършено нова система. На рисунката е показана една система, под нея – друга и над нея – трета.

Средната система – това сме ние в нашите обичайни усещания.

Долната система – това са новите егоистични сили, които се появяват в нас. Но сега не достатъчно отчетливо ги усещаме като наши. Те се появяват в нас неизвестно откъде, все едно ни управляват. На тази тема съществуват много различни теории, даже и космически.

Съществува и система, която ни се представя като противоположна – алтруистична система, система на отдаване, връзка, интегрална система.

Нашата егоистична система е противоположна на новата система.

Всичките тези системи се проявяват в нас, в мен. Защо нарисувах себе си „вътре в себе си”? Защото аз усещам егоистичните сили в себе си като не мои. Те започват да се проявяват в мен като някакви чужди, подведени отдолу. От друга страна усещам себе си вече „смесен” с някаква друга система – не тази, която съм създавал.

До сега в мен съществуваше само средната, оцветена в жълто част от системата „АЗ”. Аз съществувам. Това съм аз. Това е нашия свят, в който прекрасно се ориентирахме. Всичко беше наред.

А сега и мислите са някакви не мои и чувствата са някакви не мои и желанията са някакви не мои.

Защо?

Защото не чувствам в тях собствената си реализация, не чувствам, че всичко това наистина ми е необходимо. Затова хората се обръщат към наркотици, разводи и всевъзможни видове терор. Те не чувстват, че това са те. Изчезва усещането за моето лично „аз”. Започваме да се чувстваме многостранни, да усещаме, че ни напълват и движат определени /не наши/ сили.

Ние чувстваме, че нашия егоизъм е извън нас. Това е сила, която идва отвън. Това не съм аз. Аз съм нещо друго.

В мен съществува нещо друго, неутрално.  Просто ме зареждат с егоистични сили. Те започват да предизвикват раздразнение. Затова започвам да усещам своите егоистични сили като чужди и ги наричам „ецер ра” – лоши желания, зли желания, не мои /вселяващи се в мен/ желания.

Човек започва да се откъсва от своята природа, започва да се отъждествява с надстройката над своята бивша природа. В него вече се появява усещане, че аз – това не са моите желания, аз – това не са моите мисли. Аз мога да се откъсна от тях, мога да се издигна над тях, мога да ги променя.

Не напразно нарисувах тази система, като състояща се от две части. Това е много важно. Защото по този начин аз започвам да гледам на себе си като на многосъставен. Има “Аз” и моите желания и егоистически свойства, които просто съществуват в мен, но аз мога по някакъв начин да ги анулирам, да ги променя. Аз не съм споен с тях абсолютно.

Разкривайки „кой съм” и „какво съм”, аз започвам да усещам, че едновременно с това се намирам в друг свят. Тоест около мен като че ли всичко си е същото и, все пак нещо не е така, нещо се е променило.

Все едно съм попаднал в компания, в която съществуват някакви други мисли, чувства, някакъв заговор срещу мен. Аз още не схващам какво е това, но се намирам в такова пространство, където има множество всякакви сили, мисли, връзки, които по някакъв начин ме докосват. Чувствам, че ги има, но те не влизат в контакт с мен, а само ме обгръщат. И аз нищо не мога да направя.

Ето такова е нашето усещане в света: то е много явно и дава явни резултати.

От виртуален урок, 25. 09. 2011

[56089]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво представляват усилията в духовното?

Отговор: Още преди 30 години написах в най-първата си книга, че нашият свят е разположен върху силова мрежа, която ни управлява. Разликата между нашия свят и духовния е в това, „на кого се подчиняват царствата /Малхут/” – защото в този свят Малхут действа заради егоизма, а в духовния свят – заради отдаване.

И ние трябва да доведем усещаните между нас връзки от този свят  – до любов към ближния, до общо взаимно отдаване, тоест към състояние, в което ни се разкрива висшия свят. А това може да се направи само в група и под правилно ръководство.

Колкото се приближаваме към духовното, толкова започваме малко по малко да разкриваме тази мрежа от връзки и да усещаме, че целият ни свят е наложен върху тази силова мрежа. Човек си представя, че през цялото време се намира в нашия свят, напълно пронизан от мрежа от сили, която го управлява. Тази мрежа се нарича висше управление. А усилието на човек се състои в това, доколко той иска да се включи в тази мрежа и да се пробуди в нея, като самостоятелно действащ участник.

А там действат само силите на отдаването: ЗО”Н и Аба ве-Има, едните се издигат, другите се спускат, има постоянни състояния, а има особени дни, наричани начало на месеца, начало на новата година: празници, дни от седмицата. Всичко това са параметри на изменения в тази система.

Ако ние желаем чрез нашия свят, чрез връзката между нас, да разкрием тази мрежа, за да се прояви тя открито около и между нас и да видим, че се намираме вътре в нея и я активираме чрез своите желания – това значи, че прилагаме усилия.

Отначало човек разкрива тази мрежа индивидуално, все едно я вижда пред себе си. По същия начин, в нашия свят, на всеки му се струва, че именно той е главният действащ герой, а останалите са само второстепенни и зависещи от него. Той не счита, че те оказват върху него голямо влияние: лошо или добро.

Но колкото повече се включвам в тази система, толкова по-добре чувствам света и по-ясно виждам, как той ми влияе в посока към добро или лошо и как аз мога да влияя на него: къде това е възможно и къде не е. И така, както нашите материални възможности са ограничени да променят системата, така и в духовното съм ограничен. Аз мога да повлияя на другите само с това, че им помагам да напредват, внасяйки още повече жизнена сила и здраве в цялата тази система.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56318]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Трябва да създадем наша собствена образователна медийна агенция: телевизия, радио, вестници и интернет. Трябва да изградим система за възпитание на децата, както и женска организация. Жените са готови да работят. Те усещат разкриващите се проблеми повече от мъжете. И имат огромна сила на влияние, от която не се възползваме правилно. Това е много важно.

Трябва да се обърнем към правителствата. Нашите контакти с ООН, ЮНЕСКО и други организации не са достатъчни. Нужна е масова дейност, осланяйки се на думите на учените.

Има много планове, но не можем да ги реализираме, защото съзидателните ни сили са ограничени. Трябва да пишем ежедневни статии и да ги пускаме в интернет. Трябва да създаваме кратки клипове с привлекателна анимация, която да обяснява различни аспекти на нашето послание по прост начин. Но това не съществува. Нуждаем се от много хора, всеки от които да създава определено влияние навън.

От урок по статията „Една заповед“, 23.09.2011
[55494]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да използваме природните си качества за отдаване?

Отговор: Не трябва да мислим за това – то се получава автоматично. Не трябва да работя против природните си свойства и наклонности, а да се стремя някак си да ги изменя и ”поправя”. Защото засега изобщо не знам какво трябва да направя със себе си.

Цялата ни работа е в това да се включим в правилното обкръжение, просто със затворени очи, и да му дадем възможност да влияе върху нас колкото може по-силно. Разбира се, моята задача отначало е да проверя и да изясня дали именно това обкръжение ми е необходимо. Но когато вече съм проверил и съм влязъл в него, по-нататък искам само едно – то да ми влияе повече.

А по какъв начин силите, получавани от обкръжението, ще повлияят на природните ми свойства и наклонности – не мога да знам. Не предполагам какво ще се получи от това съчетание и връзка. Моят единствен избор и проверка е само в това дали обкръжението, което ми влияе, отговаря на разбирането и усещането ми за максимално възвишено и изключително, духовно, устремено към отдаване, към разкриване на Твореца общество.

Но как именно то работи върху мен и моите свойства и как едното влияе на другото сега не мога да знам. Това ще го узная после, когато започна да разкривам духовните степени и разбера как, в крайна сметка, работи това. И то не на степента, на която се намирам в момента, а само повдигайки се на по-високата и поглеждайки от нея към ниското, на вчерашния ми аз – тогава ще мога да видя това и малко да го разбера.

Цялата духовна работа идва от вярата над знанието, в получаването на силата на отдаване над силата на получаване и докато в мен не се построи тази система, няма да имам възможност със своите инструменти на възприятие да постигна и да разбера какво се случва. Само повдигайки се на степен и то не на една.

Това въобще не се явява наша задача. Докато човек се намира в отдаване заради отдаването, у него няма възможност за постигане предназначението на природните му свойства и влияние на обкръжението. Само когато започне да се свързва с всички останали души и да получава заради отдаване, тогава, благодарение на тази връзка, той започва да изучава самия себе си.

Никога няма да узная нищо за самия себе си, докато не започна да отдавам на другите, и тогава относно тях, по моето отношение към тях ще разбера самия себе си. Те ще станат такава система на отброяване, относно която ще мога да измеря. Защото винаги са ми необходими две точки, за да направя измерване. А ако съм само аз, тогава спрямо кого мога да измеря?

Затова само при условие, че установявам правилна връзка с останалите и ги изучавам, също така изучавам самия себе си!

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55513]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам ”Една заповед”: В Тора има две части: първата касае отношенията на човека с Твореца, а втората – отношенията на човека с другите хора. И аз ви призовавам винаги да работите над отношенията с другите хора. По този начин ще се усъвършенствате и в това, което касае отношенията на човека с Твореца.

Нашето историческо развитие е преминало под диктовката на Природата, на Твореца, на решимот, заложени в нас от програмата. Развивали сме се инстинктивно, посредством различни импулси, които са се зараждали вътре в нас. Днес този етап приключва.

Това се случва живота на всеки, а в наши дни и в целия свят, като се проявява във вид на глобална и интегрална криза. Не знаем как да управляваме делата си, цялото човечество внезапно открива, че нещата са излезли от контрол. По света се случват неразбираеми процеси, изтръгващи ни юздите от ръцете.

По-рано можехме всякак да се справим със ситуацията, а днес не. Постепенно се изяснява, че сме се отучили да се понасяме един друг: един говори нещо на друг, а той не го разбира. Вече не можем да се разберем ясно за нищо, макар да виждаме, че без общото съгласие, макар и минимално, просто няма да оцелеем.

Развитието под диктовката на Природата, когато всичко беше ясно от само себе си, когато правехме каквото си наумим, подчинявайки се на призивите, които избухваха отвътре, приключи. Точка. Решимот се появяват в нас по-рано, но не знаем какво да правим с тях и не можем да разгледаме външната система, в която се намираме. Светът е объркан.

Ето защо в наше време се разкрива методиката, обясняваща как да пригодим живота си в новите условия, как да бъдем самите себе си. Обаче още не усещаме колко ни е необходимо това учение, наречено ”Тора”.

По-рано ни е развивала вътрешната сила. Тя постоянно е действала в нас и несъзнателно сме се подчинявали на заповедите й. Не притежавайки собствено желание, даже не сме били изпълнители. Буквално сме били като кукли, с които са провеждани разни манипулации.

Но сега тези вътрешни манипулации постепенно се прекратяват. Вътрешната ни програма сякаш е увиснала и не се проявява по-нататък. Какво искат от нас силите на природата? Защо престанаха да ни управляват и развиват?

Тези сили искат отсега осъзнато да участваме в развитието си. Ето до какъв етап се добрахме.

Но откъде да знаем как правилно да участваме в развитието си? Без това знание не се ориентираме в новата реалност и затова ще получаваме удари от нея. Трябва да добавим това, което по-рано ни осигуряваше Природата.

Затова и се разкрива кабалистичната методика, показваща ни пътя. Тя обяснява как трябва да действаме, за да изпълним сами законите на Природата, които са ни развивали по-рано. Импулс за това може да добием чрез обединението с другите. Ето защо трябва да търсим единството, за да намерим тези желания и призиви към поправяне, които самите ние трябва да въведем в програмата.

Така буквално хвърляме дърва в печката, осигуряваме гориво за двигателя на развитието си и напредваме. Това гориво може да бъде както положително, така и отрицателно. Така че в печката, редом с жарта от горящите дърва, е необходим кислород и охлаждащ въздухоотвод. Ето, че са ни необходими и двете страни на медала: от една страна, ненапълнените ни желания, отчаянието и мрака, а от друга страна – светлината, обединението и потребността от взаимност.

Трябва да разкрием всичко това, за да създадем ингредиент, необходим за развитието ни. Ако го добавим, силата на развитието променя състоянията в нас и еволюцията ни продължава. Обаче ако не намерим желание, цел, разочарования, правилен стремеж, то ”колелото на състоянието” не се връща.

По-рано, докато участието ни не е било необходимо, решимот са го въртели автоматично – следствие от разбитите души, на неживо, растително и животинско ниво. Но днес участието ни е станало необходимо условие. Към разбитите решимот трябва да добавяме желанието си, за да се реализират правилно.

Тази реализация се състои от две части: построяване на съсъдите – желанията и техните напълвания. Построяването на желанията, както пише Баал а-Сулам, се отнася към отношенията на човека с другите хора, а напълването се отнася към отношенията на човека с Твореца. С това ние с вас трябва да се занимаваме. Разбира се, преди всичко трябва да се погрижим за съсъдите, а после вече за тяхното напълване.

И затова е казано, че любовта към творенията насочва към любов към Твореца. На преден план трябва да се погрижим за правилното обединение между нас, тогава в него гарантирано ще се прояви съвместното ни свойство отдаване, а в него се разкрива Висшата сила, която се нарича ”Творец”.

От урока по статията ”Една заповед”, 23.09.2011

[55501]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→