Целта на целия процес, през който преминаваме, е разкриването на Твореца. Разкриваме Го по Неговите действия върху нас. За тази цел Творецът създава система, закони, според които тя съществува и действа, и човека вътре в тази система.

Тогава Той задвижва човека и системата. Човек трябва да се вслушва във влиянието на Твореца, какво се случва вътре в него и отвън, защото всичко това са действия на Твореца. Както е казано: „Няма никой освен Него“.

Ако човек е съгласен, че всичко идва свише, от Твореца, той става чувствителен към всичко, което се случва вътре и около него, към начина, по който то му влияе. Така човек се опитва да разбере какво Творецът иска да му разкрие.

Анализирайки всякакви видове действия: добри и лоши, близки или далечни за него, такива, които той възприема като добри или лоши, човек започва да разчита плана на Твореца относно него. И когато разкрие огромната пропаст между него и Твореца, противоположността на мислите им, започва да разкрива двете крайности, едната обратна на другата.

От една страна, той чувства, че иска да действа според своята собствена природа. Но тъй като вече е разкрил, че е по-добре да следва противоположната природа, разбира, че трябва да действа различно. По такъв начин разкрива злото в себе си, злите мисли.

Но той се радва за това! В крайна сметка, колкото повече грехове разкрива в себе си, колкото повече усилия полага да ги разкрие, толкова по-близо ще стигне до истинска молитва, тоест до молбата да ги поправи. Молбата за поправяне се нарича „изкупление“.

Злите мисли не трябва да изчезват, а трябва да бъдат „подсладени“. Тоест трябва да добием ново намерение върху нашите егоистични желания, които се обръщат в отдаване.

Разкриването на греховете и престъпленията с помощта на голямата светлина, светлината хохма (мъдрост), която свети върху човека и го изправя пред факта, колко лош и противоположен на Твореца е той. Тогава според това усилие, той може да достигне поправяне.

Всички поправяния, както и всички наши грехове, са работа на Твореца. Накрая всички грехове и техните поправяния, цялата светлина, която привличаме, за да разкрием злото и да го поправим, светлината на сливането, са само за да доставим удоволствие на Твореца. Оказва се, че разкривайки греховете и тяхното изкупление, човек достига обятията на Твореца и сливане с Него.

От урок по статия по книгата „Шамати“, 06.10.2011

[56705]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В работата над обкръжението има два подхода: обучение и възпитание.

Обучавайки човека, му разказваме за ”кръглия”, взаимосвързан свят, който трябва да пребивава в равновесие с природата, за мрежата, свързваща нашето общество, в което всички сме длъжни да се включим. Обясняваме какво е това глобален, интегрален свят и в какво се състои кризата, разгръщаща се между нас и общата мрежа. Учим хората на тази наука – за всеки в рамките на способностите му, в подходяща за него форма. Говорим за природата, за нейните закони и това се нарича образование.

Второто съставящо глобалното просвещение е възпитанието. В неговите рамки привличаме хората към дейност в групите, в различните социални системи. Обясняваме как правилно да уредим връзката, привличаме психолози, провеждаме колективни мероприятия. Тук също е необходимо учене, но главното е именно практическата част. Човекът трябва да възприема, да усвоява, вътрешно да откликва на различните форми на отдаване и обединение, демонстрирани по телевизията и  радиото, по вестниците и др.

А по-нататък, благодарение на всички тези усилия на обществото, към нас приближава светлината, възвръщаща към Източника и ни променя помалко. Двойното въздействие на обучението и възпитанието активира силата на масите – особеният ефект на ”множеството”, както е казано: ”В многочислеността на народа е величието на царя” (Мишлей). Това не просто е множество, това е болшинство, в което се разкрива по-високо измерение.

В самота без другарите, със своята точка в сърцето, ти си нула. Така до никъде няма да стигнеш. Но ако заедно прилагате усилия на духовния път, то, независимо колко нищожни биха били те, ще достигнете до успеха, благодарение на ефекта на масите. Ако човечеството би се включило в тази работа, промените биха последвали незабавно, още на следващия ден.

От урок по статия ”Мир в света”, 06.10.2011

[56787]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съществуват три степени на достигане на пълно сливане на човека с Твореца: обятие, целувка и сливане (соитие), които той достига с помощта на разкриващата се система от връзки.

Тези степени и символизират празниците в началото на Новата година: самата Нова Година(Рош Ашана) – е обятие отляво, а след нея обятие отдясно – светлината на Сукот, която нараства всеки ден. Чак до 8-я ден, веднага след свършването на Сукот(Шмини Ацерет), в който се достига пълно сливане.

Казано е: “ Неговата лява ръка под моята глава, а дясната – ме прегръща“. След това произтича съединение, което се нарича „целувка“ – по-високо от табура, и след него на нивото Есодот – по-ниско от табура, в получаващите желания, когато вече има светлина Хасадим, за да притегли вътре в нея светлината Хохма заради отдаване.

Целият свят сега разкрива тези степени. И дори светът да не знае, какви етапи преминава, то той се намира в този процес. Отначало постепенно се разкриват греховете – лошото усещане, причина, принуждаваща да се разкрие злото, на нас ни е зле. Но още не знаем, защо ни е зле и никъде нищо не се получава.

След това настъпва следващия етап, когато започваме да разкриваме, че причината за тези неудачи е в това, че не сме съединени един с друг и не съответстваме на природата.

Обръщайки се към света в общо, към всички хора, Творецът остава в определено скриване, и вместо Себе си, отдаващия, предлага на хората в качеството си на свой представител – обкръжаващата ги природа, с която трябва да достигнем равновесие.

Вместо, да достигат любов към приятелите и да строят общия духовен съсъд за разкриване на светлината на сливането, хората просто разкриват необходимостта да се обединят, за да съответстват на този глобален и интегрален механизъм, който действа в природата и сега започва да навлиза и на човешко ниво.

Преди сме мислели, че то действа само на ниво нежива, растителна и животинска природа – като закон за съществуването на Вселената. Но себе си сме считали за нещо по-висше. Сега откриваме, че ние също се намираме вътре в този глобален механизъм, който се появява в нас и ни задължава също да се съединим между нас и с всички останали части на природата в едно, в единна система.

Получава се, че не само за тези, които осъзнато се стремят да достигнат разкриване на Твореца, но и за цялото човечество започват да се разкриват неговите „прегрешения“ – само в по – скрита форма. Всички хора трябва да достигнат поправяне – тоест съединение между себе си – всичките негови степени: „обятие“, „целувка“ и „сливане“, само в някаква друга форма.

Отначало произтичат такива явления, които ни се дават в качество на подготовка. А след това, както е казал Рамбам, започват по-малко да разкриват тайната на отдаването на “ жените, робите, децата, старците“ – тоест на всички тях, които не се отнасят към „мъжете“, способни на собствено преодоляване ( мъж, „гевер“ – произлиза от думата преодоляване, „итгабрут“).

Става въпрос за цялото човечество, което постепенно разкрива законите на висшата система. За сметка на това, всеки става способен да се присъедини към тези, които се отнасят към „мъжете“, които ще им обезпечат светлината на сливане с Твореца.

Поради това тези празници символизират достатъчно дълъг процес – не тези няколко дни, които продължават по календара. Всеки нов ден – е ново разкритие: отначало лявата линия, а следващите 5 дни – разкритие на дясната линия, и разпространение на светлината в 7 сфирот на Зеин Анпин до 8-я ден, веднага след свършването на Сукот, Шмини-Ацерет, които вече съответстват на Малхут – осмата сфира, следваща зад тях.

Всичко това символизира дълга, упорита работа и постепенно преминаване на степените на състояния.

От урока по статия на книгата „Шамати“, 06.10.2011

[56701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо се казва, че системата е съвършена – ако аз липсвам в нея?

Отговор: Системата на световете, разпространяваща се от света на Безкрайността и до нашия свят – е съвършена, на нея не й достига само светлината. Тя се намира в малкото състояние (катнут) – както необходимия минимум за съществуване, напълнен само със светлината Хасадим.

Но ако получаваме желание да живеем, то трябва  да се включим в тази система. Ние сме последната част на тази система, Малхут. И в тази Малхут има само една точка – чрез която можем да влезем в системата и да донесем своето желание. Но не егоистическото желание на отделния човек – а желанието към съединение. Тоест това е желанието към отдаване.

Ако  внеса в Малхут желание за отдаване, т.е. с приятелите искаме да се съединим така, че да станем като един човек, тогава това желание ще стане като едно цяло – вече не е индивидуално желание на всеки, а наше общо желание. То се нарича „обществена молитва“ и се включва в Малхут.

В такъв случай, тя се превръща в 10-та сфира от всички сфирот. Пред нея са първите 9 сфирот – това са 5-те свята. А ние сме последната точка, Малхут на всички светове. Тук внасяме и нашето желание за съединение, т.е. към отдаване и така активизираме 9-те първи сфирот –  свойствата на отдаване. Те започват да ни влияят, съгласно нашия стремеж към нея, и да ни поправят.

Така последната сфира Малхут се превръща в желание за отдаване и пробужда към живота 9-те първи сфирот, всички висши светове, съединявайки се с тях в общо сливане в една система.

По такъв начин влизаме във висшата система и започваме да се запознаваме с нея. И тогава започваме реално да постигаме всичко, което четем в „Учението за Десетте Сфирот“: Атик, Арих Анпин, тяхното въздействие, Аба ве-Има, ЗО“Н, които се издигат и спускат, взаимодействието на различните части на духовните обекти, капките сълзене от върха на света (мазлин). Виждаме всички тези отношения между нашите духовни корени, опознаваме ги, и можем да ги управляваме, благодарение на знанието за тази система.

На мен всичко в нея ми става познато, сякаш виждам, че това е – магазин, а това – банка, това – съм аз, тук – моята работа, а това – моето семейство, тези – са мои близки, тези – далечни. Така започвам да опознавам новия свят, висшата система, и да напредвам в нея.

И сега кабалистичните книги, вместо „чудесно средство“ (сгула), стават за мен пряка инструкция. Както при покупката на перална машина, отварям инструкцията, и узнавам, как да я използвам. Точно така отварям „Учението за Десетте Сфирот“ и виждам, как да приведа в движение висшата система.

А може да минеш дори без книги, както е казано: „Душата на човека го учи“. И без всякакви книги, мога да започна практически да познавам тази система и все повече да се усъвършенствам в нея.

И всичко това – е право пред нас! Остава само една последна крачка.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес постъпваме в система, която ни показва, че трябва да действаме към отдаване, към връзка между нас, към връзка с групата и към едно ново преобразование. Намираме се в криза: не лично ние, които изучаваме кабала, а светът. От къде произлиза всичко? Какво е кризата? Това е усещането на световния егоизъм относно системата, която започва да се проявява в нас, както една снимка се проявява на фотографически лист. Постепенно, като от мъгла, се появява нова картина, която не ни съответства.

Изведнъж свойствата на светлината, отдаването, връзката помежду ни, се пораждат в нас, докато егоистичните, индивидуалните свойства (отблъскването, използването един друг) съществуват в нас. Противостоенето на тези две системи и тяхното въздействие една на друга образуват огромна, многообразна, нова конструкция: от една страна, егоистичната система, а от друга, алтруистичната.

Така никога не е било с нас. Винаги сме имали само една егоистична сила и сме работили в нея. Желанията са се появявали в нас и сме ги реализирали. Мислили сме си, че това е всичко: искали сме да се развиваме, да действаме, да работим, да правим всичко.

Защо? Защото се отъждествяваме с възникналия егоизъм, който се развива в нас, с нашите желания. В нас не са възниквали въпроси за техния произход, защото сме ги чувствали като наши собствени: аз искам това и това, и това. В мен не е съществувал въпросът „защо аз искам това?”. Аз искам. Не усещам, че някой ми дава тези въпроси, „вкарва” ги вътре в мен и започвам да работя. Не! Напълно се сливам с тези желания: чувствам се като едно цяло с тях. Това са моите желания, които се зараждат в мен: аз искам.

Как изведнъж се е случило това? Аз съм едно обикновено животно с естествени, инстинктивни, малки желания, необходими за съществуването ми. И изведнъж в мен възникват нови егоистични желания, свързани с развитието на технологията, обществото, семейството, образованието, възпитанието, културата, банките, финансите и икономическите връзки между нас, търговията и обмена, откриването на нови земи, развитие, общуване. От къде се е развило това в човека в сравнение с животните, които не се развиват по този начин?

Работата е там, че нашият егоизъм се развива през цялото време и ни подтиква все повече и повече да реализираме своите нови желания. Не чувствам, че зараждащите се в мен желания идват отвън. Усещам, че те се появяват в мен и затова се впускам да реализирам така наречените „мои” желания.

Всъщност това не са мои желания. Просто не чувствам, че не са мои и затова се впускам напред и действам. Не усещам, че съм като един малак механичен заек, който се навива с ключ и подскача. Не усещам това до правилния момент – до днес.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56098]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Икономическата система е своего рода егоистически печат на онзи разчет, който правим в ”тялото” на душата, когато я приготвяме за духовно действие. В икономиката ние се ориентираме към максималната печалба, с минимални вложения и риск. Това са практически егоистически разчети. Всичко е явно.

Даже, ако формално егоизмът е туширан, то е само за да не можем да го характеризираме количествен, тъй като той се отнася към чувствата, към роднинските връзки, интересите на страната, народа и т.н. Но всъщност всичко може да бъде изчислено, и ако умеехме да правим това, то бихме се озовали в подготвена система, аналогична на онази, която действа в духовния свят.

Само там разчетът се води в ”тялото” на парцуфа, устремено към отдаване. Вземайки курс към отдаване, ти правиш точен разчет, както при идеалната икономика: колко съм длъжен да извлека от всяко едно желание, от всяка ситуация, от всеки фактор в даденото действие или маневра, за да получа максимална полза – разбира се, с безкористен характер.

Тук разчитаме на получаване, а там на отдаване, но разчетът си е разчет. Въпросът е в това, как да превключа от единия на другия. Да се обясни финалното състояние също не е лесно, но на него му е свойствена математическа точност. Сегашните икономически бедствия, всъщност разкриват чертите на нашия егоизъм, които не са ни достигали за най-точните разчети.

”Този го обичам”. ”Този го ненавиждам”. ”Този ми е противен”. ”Този е далечен за мен”. ”Този ми е приближен”. ”Този е по-важен в общата система”. ”Този е по-малко важен” …

Как да отчетем всичките тези параметри? И как всеки лично ще действа в съответствие с тях, ежесекундно обновявайки своите разчети? Това е то истинската икономика, която ще ни се наложи да въведем. С други думи, трябва да се запознаем с поправената, здрава система, в която егоизмът правилно работи, използвайки двете сили.

Днес икономическият комплекс се базира само на една егоистическа съставна, и затова без да знаем втората половина, ние не можем да я овладеем. Но когато към силите на получаване прибавим силите за отдаване, ще започнем по друг начин да взаимодействаме с обкръжаващите, уравновесявайки отдаването и получаването съобразно собственото стъпало и нивото на обществото. Това ще бъде истинския разчет.

Ще трябва да измерваме и отчитаме взаимните ни връзки – което днес не сме в състояние да направим. Ще трябва да вземаме под внимание всевъзможни връзки и положения между нас в мислите и в чувствата, в степента на нашата близост и  в ”коефициент за отдаване” – внасяйки всичко това в икономическия разчет в чисто математически характер.

Ако добавим към неговите параметри количествените изменения, отразяващи чувствата и състоянието на човечеството като цяло, ние ще получим надежден и неоспорим резултат. Такъв разчет се произвежда в главата на парцуфа: аз отчитам вътрешната и обкръжаваща светлина, решимот, ТАНТОТ, своите вътрешни и външни желания и методите на работа с тях… Това е то икономиката.

Само духовните разчети се въвеждат в желанието, а за това всичките числа са точни и достоверни. В желанието си аз мога да класифицирам фактори и мога да  им присвоявам значения, извличайки ги от ТАНТОТ. По същество книгите на кабалистите – това е икономика на вселената. Светлините – са парите, т.е. живота, а съсъдите са желанията, екраните ни позволяват да придобиваме напълване, печалба. Вътрешната печалба – е вътрешната светлина, бъдещата печалба – е обкръжаваща светлина. Ние правим взаимни услуги: например висшия отдава на нисшия в първи тип на гадлут. А в гадлут от втори тип, нисшият получава светлина от висшия, за да я предаде нататък …

Неслучайно основният удар от кризата премина през икономиката – тъй като за нас тя е най-важната. Не разрушаването на семействата, не краха във възпитанието, не екологията, а именно икономическите проблеми ни накараха сериозно да заговорим за кризата – и това съответства на духовния процес.

С времето ние ще изградим здрава икономика, ще започнем да я обновяваме в съответствие с духовната система и да налучкваме пътя към нея. Този преход ще бъде възможен само при условие, че внесем в разчет компонентата поръчителство, ако го измерим, притеглим, обозначим числено. Ние ще го отчитаме в борсовите разчети – тъй като без това не е възможно. Утрешният успех зависи от това, доколко компонента поръчителство ще нараства в икономическата ни формула.

От урока от книга ”Шамати”, 02.10.2011

[56665]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялото мироздание се дели на вътрешна и външна част.

За да стигне творението до съвършенство, е необходимо:

– от една страна, понеже творението било изцяло откъснато от Твореца, да стане самостоятелно;

– от друга страна, за да бъде самостоятелно, то било в състояние да се измени до подобие с Твореца. Тоест в творението трябва да се съдържат основните свойства на Твореца, за да може то да разбере какво в него е негово, а какво от друг, защото освен творението и Творецът, нищо друго не съществува.

То трябва да погълне в себе си свойството на Твореца, да разбере, че тук е по-важно да сортира, да избере, да се възползва от свободната воля ненасилствено и да премине към състояние, когато променя себе си: егоистичните си свойства, свойствата на получаване, свойството на Твореца, свойството отдаване. В такъв случай то достига до равенство, до подобие с Твореца, изкачва се на нивото на вечността, на съвършенството.

Това се постига за сметка на разделянето на едно голямо желание на огромно количество лични желания, подобно на лего, където картинката на картона е разрязана на парчета. Тези парчета сами по себе си представляват частите на едно творение, които се отделят една от друга, не усещат връзката си и затова всяка оценява състоянието си по отделянето от останалите, усеща само своя личен живот.

Такова усещане за личен живот има у всеки от нас. Не обръщайки внимание на това, че около нас съществуват много други хора, т. е. елементи на тази обща картина, която не усещаме, заради липсата на връзка между нас, не усещаме истинското мироздание – това огромно цяло, неговия живот.

Да допуснем, че ако тялото на човек бъде разделено на множество части и всяка от тях може да съществува поотделно, то всяка част би усещала съществуването си като процес на поглъщане на полезните елементи и отделяне на ненужните, и би съществувала на растително ниво.

Когато такива части се съединяват заедно и започват да си взаимодействат една с друга като едно общо цяло, те вече стават не растително ниво, а животинско, повдигат се на следващото ниво на състояние и усещат общото движение на всички части. Тоест връзката на всеки орган с другите осигурява на всеки усещането за съществуване на животинско ниво.

(още…)

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Светлината е създала точката на желанието ”от нищото” – единственото творение. А в кръг около това творение трябвало да построи система, в която тази точка би могла да достигне нивото на светлината, която я е създала – да достигне до нея с пълно разбиране и осъзнато усещане.

Всичко това трябвало да бъде подсигурено на тази точка и да и се остави само едно: свобода на избора в нейното развитие. Но трябвало да и се предоставят и всичките необходими средства, свойства и предпоставки.

Излиза, че трябва да се прекара мост между светлината и тази точка на тъмнината, който да стане система, прекарваща път на светлината, и позволяваща и, да се смали до нивото на тази малка черна точка, излязла от нищото.

А самата тази тъмна точка, обратна на светлината, е длъжна да събере в себе си всевъзможни форми, съществуващи на този мост между нея и светлината. И когато тя ги усвои всичките, в качеството на вътрешна подготовка, които се наричат информационни гени (решимот), то ще се озове на другия край на системите на Света. И сега под влиянието на собственото пробуждане, възникващи вътре в нея, тя ще започне да се издига по тези стъпала на света и сама да опознава светлината.

Всичките средства идват отгоре: информационните гени, светлината, силата, желанията, състоянията. Всичко освен едно – тя винаги има свобода на избора: да я използва за подем или не. И това е основното!

Както в примера с гостенина и стопанина. Гостът не е виновен за това, че е гладен и има апетит. Той не е виновен и за това, че е беден! Вината не е негова, че има стопанин, могъщ и щедър по сърце, който знае за всичките желания на гостенина, за неговия апетит и вкус и му е приготвил точно това подхождащо му напълване, по количество и качество.

Нищо не уронва престижа на гостенина. Ако той умее да се държи достойно, а не да се нахвърля върху храната, то всичките му недостатъци се превръщат в заслуги, всичката слабост се превръща в мъжество, а всичките му преживявания и жалби – се превръщат в благословение и  святост.

От урока по Въведение в наука кабала, 06.10.2011

[56692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Душите, включени в Малхут на света Ацилут, я пробуждат с молбите си да им предаде светлината, възвръщаща към източника. И така всяка душа строи себе си.

Когато душите ни се издигат в Малхут на света Ацилут и се присъединяват към нея, разкриват там цялата завършена система. За всеки от нас е относително как Малхут ще ни се представи като бедна и мизерна – такава я виждаме.

Но когато се включваме в нея и в степента, в която искаме да й отдаваме, достигаме това отдаване и откриваме, че там присъстват всички души – всички мои другари и родственици, въобще целият свят се намира там! А аз щом пристигнах тук и установих връзка с тях, за да започнем да работим взаимно.

Както е казано: ”Всеки съди според степента на своята непоправеност”, и непоправената система съществува само относно непоправения човек, който я постига. Само му се струва, че този свят съществува населен от множество хора, които трябва да поправи.

Но трябва да поправи само и единствено себе си. И тогава всичко останало, което вижда около себе си, ще стане система на неговата душа и нищо повече.

От урок по ”Въведение в науката кабала”(Птиха), 06.10.2011

[56689]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Защо изведнъж искам да вляза в някаква нова система?

Отговор: Нямаш избор. Действаме като роби на желанието си.

Или в мен се появява желание да вляза в системата, която скрито започва да ме примамва и да пробужда в мен въпросите: ”Защо живея? Какъв е смисълът на моя живот?”. Или питам: ”Защо ми е такъв живот?”, защото не ми достигат пари, да свържа двата края. А може би ме гризе завистта, понеже тревата на съседа е по-зелена.

Не е важно какво е страданието – то издига човека. Така сме устроени. А ако в нас не са се пробуждали тези желания, изискващи напълването си, разбира се, никога не бихме напреднали. Свободата на нашия избор не е в избора на самите желания, а в това, как ги използваме. И когато вече попадаме под властта на двете сили, получаването и отдаването, то можем да ги изберем и използваме така или иначе. Но не избирам самото желание.

Докато в нас не започва да действа някакво желание, ние сме безжизнени роботи и не се помръдваме от мястото си. Без желание сякаш съм безжизнена кукла без батерия отвътре.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 04.10.2011

[56540]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→