Книгата „Зоар“, глава ”Пкудей”, п.157: Заедно с престола се издигат и спускат водите, т.е. светят отдолу нагоре и отгоре надолу. Онези, които се спускат, пробиват бездните и ги разсичат. Онези, които се издигат ,,влизат в отворите на камъните, намиращи се в екрана пе на свойствата РОШ на Зеир Анпина. И те се издигат и напълват седемте дни, т.е. седем от тези Малхут от хазе и по-нагоре.

Зоар говори за съединението на желанията: по какъв начин те се съединяват, какви съчетания на връзките се образуват от това, какви светлини се разкриват съгласно подобието по свойства между връзките на желанията и светлината – свойството за отдаване, което те разкриват помежду си.

В зависимост от това, как поправяш общата система, съединявайки различните желания и различните групи по между си, ти оживяваш тази система. Тогава разкриваш, че в нея протича свойството за отдаване, светлината, енергията, живота. Няма нищо освен това. Нито Творецът, нито творението съществуват извън тази система, всичко е включено в нея. Тя застава пред нас разбита – така ние я разкриваме с нашите неизправни свойства, така че за сметка на обединението да познаем нейните свойства, течения, части – как те работят заедно. Ние се занимаваме с живото ”лего”: Ти съединяваш отделните части заедно – и те оживяват и така постепенно, прибавяйки още и още, ти оживяваш цялата система, тя започва да работи, и ти разкриваш в нея различни явления.

Друга работа за сега нямаме. Сега в това време, ние престъпваме към практическа работа по съединението на нашите желания, на мислите ни. Те се разкриват пред нас все по-свързани и затова този свят ни се струва толкова объркан. Но и ние самите сме объркани. Не разбираме, че светът става все по-обвързан, отколкото ние самите. Дават ни да разберем, че между нас има разбиване – криза. Необходимо е да се осъзнае, че цялото това разбиване е в нашето възприятие и трябва да започнем да се обединяваме – да обединяваме желанията си. Само за това разказват кабалистите – за едно място, което трябва да се поправи – връзките между нас.

От урок по книгата „Зоар“, 10.10.2011

[57080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Човек расте под влияние на обкръжението. Всеки строи собствено обкръжение, в което се облича и получава висшата светлина . Не пряката, тъй като за нея все още няма съсъди, а под формата на обкръжаваща светлина. Ние получаваме обкръжаващата светлина от групата. А целият свят я получава от нас, ако станем за него обкръжение. Тогава светът получава тази светлина, която започва да го отглежда.

Не е нужно да ядосваме и да дразним хората – на тях и така им е достатъчно. Трябва да им дадем малко просветление, за да израстнат в усещанията и разбиранията си. Да разкрият нови желания. В тях вече има ненапълнено желание, но благодарение на светенето на висшата светлина, това желание ще придобие правилна форма.

Затова трябва да се тръгне към хората, които са излезли на улицата. Няма значени за какво крещят . Самите те не знаят точната причина. А ние трябва да вземем участие в това и да разпространим материали, които обясняват  какво става и къде е решението на днешната криза . Защото това е възможност да се издигнем на следващата степен.

И за да се вслушат сами в това, което им е нужно. Защото тези желания са вече по-качествени. Това вече е не просто желание за хляб, а нова форма на живот. Придобиване на загубена надежда, на обкръжаващата светлина. Точно това в човечеството го няма днес.

Тези вълнения се разпространяват като вирус по целия свят. Ако то беше просто желание за хляб, познато на тялото, то не би се разпространявало от държава на държава. Ти не можеш да предадеш на човек своя животински глад – това е чисто телесно усещане. Но страданието, че нямаш бъдеще – се предава абсолютно ясно от един човек на друг.

Както при гледане на филм – ние не се впечатляваме особено от това, че хората гладуват. Но ни впечатляват сложните човешки преживявания, не животинското тяло, а човека . Загуба на бъдеще, отчаяние, крах на всички планове и надежди на човешката степен. Тези страдания впечатляват всички, тъй като са близки на всички. Такива преживявания са отделени от животинското тяло и затова така лесно се предават и разпространяват по виртуалната мрежа. Всички мигновено се запалват именно от такива впечатления – усещането за загубено бъдеще.

Това отчаяние ще нараства все повече, светът все по-силно ще го усеща. И тук само ние можем да помогнем! Донасяйки на света обкръжаващата светлина чрез нашето разпространение. С това ще можем да привлечем хората към нашето послание и тогава те ще изпитат нужда от него, ще се устремят към него, както младенец се устремява към гърдата на майка си!

Ние виждаме, че хората възприемат много добре нашите изказвания „на кръглата маса“. Защото, ако умеем да обясняваме и да свързваме обясненията си с актуалните събития, хората носъзнато ще започнат да чувстват, че обкръжаващата светлина може да се прояви . Но само при условие, че се обединим „в един кръг“, като се стремим към единство, към връзка. И тогава те ще се съгласят на нея.

От урока по статия на Рабаш, 11.10.2011

[57320]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир в света”: Как може да се убеди индивида с обещание за равенство на всички членове на обществото? Защото няма нищо по-далечно от човешката природа. Всички копнежи на индивида, напротив, се състоят в това да се издигне над цялото общество.

Дори да сме придобили ”справедливо” разпределение и социална ”справедливост” – нима ще ме заболи сърцето от всяка потребност да се извися над другите? Защо трябва да съм като всички? Може ли да се търпи това?

Справедливото разпределение само по себе си е противоположно на основата ни, на нашето естество. Защото във всеки от нас се таи усещането за собствената изключителност. За нас няма нищо по-ненавистно от това да приличаме един на друг, да сме еднакви. Просто ми е необходимо с нещо да се различавам, в нещо да противореча на другите, да се издигам над тях. Иначе не се усещам човек.

Животните могат да бъдат еднакви, неразвитите хора също. Обаче това вече го израснахме. Не е проста работа, че зад гърбовете ни останаха хиляди години на развитие на човешката степен от нейното неживо, растително и животинско ниво. Днес се добрахме до ”човека в човека” и затова никой не може да бъде удовлетворен от общото еднообразие. В епохата на робството или феодализма това беше възможно, но съвременният свят се промени. Загледайте се във всеки негов ъгъл, погледнете китайците и индийците, които по-рано естествено се влачеха в общите редици. Днес вече не е така.

И значи, не е възможно да се установи социална справедливост, доколкото нито един човек, по своята природа, не може да бъде равен с другите. В нашия свят вече няма никаква възможност да се изравни обществото със собствени сили. Когато сме живеели с племената в пещерите, всичко е било наред, но днес нямаме дори малък шанс да достигнем света, доволството, общото съгласие, които самите ние да не пожелаем да нарушим за миг.

Това е много голям проблем, който ни избутва от нашата изключителност. Творецът ”коварно” е заложил именно такова ”провокативно” свойство – уникалността, която разбива социалните ни начинания, не ни позволява да се укротим, да се успокоим и да се съгласим с това, както всички.

Макар да изяснихме, че в изключителността е заложен голям, прекрасен и величествен смисъл, доколкото това свойство ни е дадено направо от Твореца – единственият корен на всички творения, но заедно с това, когато това усещане за изключителност се е загнездило в тесногръдия ни егоизъм, действието му е станало разрушително. В крайна сметка е станало източник на всички нещастия по света, както на миналите, така и на бъдещите.

И затова, независимо от всички усилия на демонстрантите, на искрените борци и на подстрекателите,  нищо няма да ни помогне. След едни ”поправители”, винаги ще последват други и конфликтите никога няма да позволят да преминем към съгласие на кръглата маса. Всеки договор ще повлече след себе си нови поправки и забележки, и нито една конструкция не ще се задържи за миг.

Не стига това, че хората не могат да бъдат равни помежду си, но днес от тях се изисква и взаимно обединение, доколкото същите тези са привели себе си в съответствие с Природата. Това вече е вторият голям проблем: как да достигнем единство над всички противоречия, над всички желания, над цялата наша изключителност?

Своята изключителност трябва да я ”издухаме”, ”да я отстраним”, иначе как да се обединим. Или трябва да използваме същата тази изключителност за обединение.

Настана много краен момент: пред нас е природата с всичките й противоречия и изключителност, която кара човекът да използва другите. А срещу него – необходимостта от единство…

От урок по статия ”Мир в света”, 10.10.2011

[57100]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Целият проблем е в подхода. Ако се опитвам да поправя тази криза, използвайки старите си методи, търсейки решения и опитвайки се да поправя икономическата система, която съм изградил, това се нарича Амалек (най-голямото, най-жестоко желание за получаване в нас) – нашият основен враг.

Но трябва да осъзная, че това разкриване идва при мен от природата. Нищо не може да се направи, като използваме старите методи, тъй като тази промяна се случва вътре в човешката природа. Промяната не е във всеки от нас по отделно, а в нашите отношения, във връзките между хората. Не съм искал това да се случва, но то се случи.

Трябва да започнем да виждаме това и да разберем, че всеки от нас е егоист и ще си остане такъв. В същото време, връзката между нас е станала по-силна и е различна от преди. Няма да мога да изградя тази връзка според изискванията на моето его.

А ние сме като твърди топчета вътре в една система и всяко топче е егоист. Обаче връзките между нас вече не са егоистични. Не са такива, каквито сме ги построили в старата икономическа система, която е била директен отпечатък  на старото ни его, точна демонстрация на егоистичните връзки.

Но днес се разкрива различен вид връзка и затова не можем да контролираме мрежата, която сме изградили. Това се нарича разкриване на Твореца и ние не се отнасяме правилно към него. Не разбираме, че трябва да се включим в новата природа.

Ние сме егоисти, но връзките между нас не са егоистични; те се променят. Трябва да бъдем по-чувствителни към тези промени и винаги да се приспособяваме към тях, да се съгласяваме с тази нова връзка. Правейки това, „ще заличим спомена за Амалек“, нашият най-лош враг.

По този начин премахваме нашето безразличие, пренебрежение и безгрижие. Превъзмогваме безгрижното си отношение към промените и започваме да изследваме какво се случва тук. Тогава ще имаме нужда от мъдростта на кабала, защото иначе не можем да вложим всички сили, които имаме, всички учени и всички средства в света в анализ и пак няма да направим и едно правилно заключение.

Това е защото бихме останали като непроницаеми топчета – всеки вътре в стария си егоизъм. Сега трябва да получим инструкцията (думата „Тора“ идва от думата „Ораа“  – инструкция), която ще ни научи как да действаме правилно, за да извършваме такива действия тук долу и това ще даде тласък на промени горе.

Самият Творец разкрива тази мрежа, новата връзка между нас. За нас обаче това означава криза, защото сме изградили определена система, а Той отпечатва различна върху нея.

Няма какво да правим с тази нова система. Можем само да променим себе си според тази новоразкрита система, да настроим тези топчета към новата връзка между нас. Това означава, че трябва да издигна молитва, тоест трябва да помоля за промяна в мен, за нещо, което липсва в мен, което ми пречи да се свържа с тази нова мрежа правилно.

Тази нова мрежа ще продължи да се разкрива все повече и повече; този облак ще продължи да се спуска по-ниско и по-ниско. Нашата работа е да се опитаме да разпознаем тази мрежа и да пожелаем да се настроим към нея с практически действия. Така ще призовем влияние свише, което ще реализира това вътре в нас.

Промяната няма да бъде в системата, а в нас. Ние ще се променим в съответствие с нея.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54349]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Не е важно дали разбирам правилно какво чета в книгата или колко съм объркан – зачита се моето желание да разбера! Човек напредва благодарение на влиянието, което получава от висшата система, докато учи, чува за нея, желае да бъде включен в нея, извършва всякакъв вид действия към нея и работи с обкръжението си и по разпространението.

Постепенно започва да усеща тази система отдалече: започва да разграничава, че тя е Аба ве Има, вътрешни и външни части, и светлината хасадим (милосърдие) или гвурот, които му влияят според това, доколко той е включен в системата.

Това е цял свят и е невъзможно да се обясни на някого, който не живее в него. Както е невъзможно накратко да обясниш на същество от друга планета това, което се случва в този свят. То самото трябва да бъде в него, да получи нашите инструменти, чувства, интелект и вкусове. Ако приеме нашия живот, тогава след известно време то също ще поеме всякакъв сорт впечатления от обкръжаващото го общество и ще разбере какво се случва в този свят.

Не е възможно да разберем нищо чрез думи. Всичко трябва да премине през теб и да остави вътрешни впечатления в теб. Тогава ще разбереш, както казват „едното вътре в другото“.

Ние също сме така. Пробуждайки обкръжаващата светлината върху себе си с нашето желание да влезем в тази система, започваме да усещаме какво е пред нас: че цялата система е основана на любов и отдаване.

„Аз за моя Любим“ – в крайна сметка, се стремя към отдаване чрез тази система, изградена от мои приятели. „И моят Любим за мен“ – защото тогава ще започна да чувствам как Той ме променя с помощта на обкръжаващата светлина от същата система, в която желая да вляза. И така се случва моето поправяне.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Не можем по никакъв начин да се оценим един друг, защото няма истински критерии за сравнение. Да предположим, че произвеждаш 50 продукта на ден, а аз само 30. В следствие твоята заплата е по-висока от моята и аз, чувствайки безпомощност, съм ти ядосан, защото оценявам нас двамата по един и същ критерий. По настояще ние двамата преценяваме нещата по този начин.

Трябва да разберем, че всеки човек има своя собствена точка на душата и нямаме право да съдим другите. Само трябва да си помагаме, така че всеки един да реализира себе си по най-добрия начин. Освен това, няма никакъв друг начин, отношение или стандарт, който определя правилната взаимна връзка. Мога само да оценявам себе си и останалите в отдаване. Никога не ще бъдем равни и прави в получаване. Дори ако чувстваме, че „работим добре заедно”, другите ще започнат да гледат на нас с подозрение.

Светът никога няма да стане добър според законите на егоизма. Оставете надеждата, че може да постигнете нещо справедливо чрез получаване. Дори най-добрият човешки разчет няма да задоволи останалите.

Затова не трябва да се сравняваме по сила, успех, менталност, усещане, семейство, образование. Нека просто пренебрегнем това. Светът трябва да разбере, че ако изискваме хората да дават или да получават нещо, то никога не ще създадем нещо стабилно и продължително. Всяка една теория ще бъде опровергана.

Затова трябва да преминем към отдаване.

От урока по статията „Мир в света”, 06.10.2011

[56709]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че хората, които ги тегли към изучаване на ”Учението за Десетте Сфирот” са 10%. Трябва ли да се изтъква важността от прочита на източника, ако човек има такова влечение изначално? Или в наше време най-важното е разпространението?

Отговор: Т.е. от трима ученика, които идват вече в кабала, има 10% желаещи да изучават тази наука, като наука да я зубрят и да я разбират с разума си. Останалите – не. Ето тези ”останалите”, отиват напред, а зубрещите – 10% просто я изучават и толкова. Изучаването трябва да е чувствено, постигащо се от живота. Когато влизаш в тази система, ти се намираш в нея, адаптираш се, усещаш всичко и от своето усещане започваш да я разбираш. От своето присъствие в нея, ти започваш да работиш с нея. От своето съединение с останалите души, ти започваш да разбираш: в какво се състои тази връзка с ближния, защо тя задължително е необходима и т.н. Всъщност това е непосредствено, естествено, чувствено познание. Аз пожелавам на всички нас да се приближим до това.

Това е особена година, особено време. Навлязохме в истинската практическа кабала, когато постигаме цялата тази система вътре в човечеството. Тя започва сега да се разкрива, като скрепени зъбни колела. И в това трябва да вземем участие, да я разкрием за себе си и за останалите.

От виртуалния урок, 02.10.2011

[56984]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: ”Нашето тяло не се нарича човек. Ние го наричаме човешко разчитайки, че в бъдеще то ще ни доведе до момента, когато станем хора” (от поста ”Молба да ме направят човек”). Вие имате предвид, че в бъдеще тялото ни ще приеме нова форма? Т.е. нивото ”получаване заради отдаване” предполага друга форма на тялото?

Отговор: Вашето (животно) тяло (месото) остава такова, каквото го усещате днес. Но по мярата на развитието на вашата любов към другите, както към самите себе си, започвате да усещате своите егоистически желания, противящи се на това  – с това вие разкривате вашия ”ецер ра” – глупавото начало. А след това, под формата на ненавист към него, вие молите Твореца, защото откривате, че тъкмо затова Той го е създал, за поправяне на егоистическите желания – откъснати от другите.

По такъв начин Творецът, със своята светлина, ги поправя от ненавист на любов, по правилото: Аз съм създал егоизма ( ецер ра, 613 -те егоистически желания) и съм създал Тора (висшата светлина) за неговото поправяне (за отдаване и любов). Тези 613 желания се наричат тяло на вашите души, в тях се разкрива светлината за отдаване и любовта, наричани Творец. При това вашето животинско тяло никак не се променя.

Въпрос от английския блог: Различават ли се заповедите по качество? Има ли заповедта определена степен по качество в зависимост от това, на какво духовно стъпало я изпълнявам? Или всички заповеди са еднакви по качество, независимо от нивото на моя духовен напредък?

Отговор: Заповедта – е поправяне на егоистическото желание на алтруистическо, неговото прилагане в полза на другите. Всичките 613 желания се отличават по силата на желанието / въздействието – на екрана и отразената светлина. В нашия свят ние изпълняваме ритуали, а не заповеди, защото ги изпълняваме, без да поправяме себе си.

[56794]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Заповеди - Няма коментари→

Всичко започва с това, че създаденото от Твореца желание се разбива и става егоистично, разделено на части, отделени една от друга. Ние започваме да усещаме себе си, съществуващи вътре в егоизма – всеки сам за себе си.

Така се развиваме, от абсолютната нула, преминавайки през неживия, растителен и животински стадий – такива степени, при които се развиваме инстинктивно. И накрая достигаме до четвъртата степен на развитие на желанието, при която маймуните вече се развиват осъзнато. Светът започна да навлиза вече в този етап на развитие.

Всъщност, това навлизане е започнало доста отдавна – още от първия човек, Адам Ришон и от древния Вавилон, а след това се е развивало стъпка по стъпка, правейки най-голям скок по времето на Ари. През цялото това време желанието ни все повече се е съединявало и за сметка на това съединение са възникнали по-сложни, нови създания и форми: неживите, растителните и животинските. Плюс се е съединил с минус, започнали са взаимно да си влияят един на друг, произвеждайки от амебата до различните животни.

Колкото повече отделните части са ставали по-свързани една с друга и по-взаимодействащи си, толкова по-напред е вървяло развитието. Но при първите степени това съединение се е извършвало инстинктивно, под натиска на природата, която движела еволюцията все по-напред. И така еволюцията достигнала до човешката степен, където също започнало някакво обединение на обществените образования: семемйства, племена, след това градове, страни, а днес целият свят започна да се обединява. Тоест проследява се явна тенденция към обединение.

Съгласно това, егоистичното желание във всеки човек ставало все по-сложно и преплетено.Отначало то се състояло от множество различни желания, но след това тези различни желания все повече се съединявали и прониквали едно в друго. Над класическата наука с нейните разделения на области, възниква синергетиката, обединяваща различни области една с друга. Така всички закони на физиката, химията, биологията се съединяват и постепенно довеждат до единна картина на природата.

И вътре, във всеки от нас, мислите и желанията все повече се преплитат и включват една в друга, благодарение на което ние опознаваме света все по-дълбоко. А всъщност, този свят не съществува – ние се намираме в океан от светлина! Но колкото повече се усложнява желанието ми за наслаждение – все по-силно усещам разкриващия се пред мен свят, сякаш него го има! Сякаш ги има всички тези обкръжаващи ме хора, а в действителност те са части от моето собствено желание. Те само сега ми се струват като отделени, но когато се съединим, то ще станем като „един човек с едно сърце“.

Затова цялата тенденция на природата: и обкръжаващата и вътрешната, в човека и неговото разбиране, е насочена все повече към съединение на разбитото желание да се наслади. Ние се намираме непрекъснато в този процес на съединение, но едва днес достигнахме до такъв период, когато този стремеж трябва да бъде осъзнат, разбираем за нас. Природата ни задължава, влизайки в четвъртия последен стадий на развитие, да узнаем нейната тенденция и да и подръжаваме, за да можем да я следваме, да я оправдаем и да се съгласим с нея.

Не можем вече да се развиваме чисто инстинктивно, както по-рано, когато природата е развивала в нас егоистичното желание и с това ни е тласкала към различни действия – изпращала ни е да откриваме Америка и ни е вдъхновявала за различни действия. И основавайки се на своето желание ние сме изобретявали и строили.

Но днес вече не е така. Днес ти имаш избор: искаш ли да го направиш или не, дали ти се струва важно или не? А ако не ти се струва важно, то природата започва да те учи по всякакви обходни пътища, а не по преки, за да не ти отнеме свободата на избора. Като дете, което не иска да слуша родителите си и те са принудени да прилагат хитрост и да му създават неприятности, за да достигне само до тях и да започне да ги моли. Така природата си играе с нас, като с дете, за да не го лиши от самостоятелно осъзнаване, разбиране, съгласие.

Тоест природата оказва натиск върху нас, подтиквайки ни напред и показвайки ни посоката – но не ни задължава да вървим. Природата е най-хитрия политик от който можем да се поучим!

От урока по статия на книгата „Шамати“, 10.10.2011

[57087]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Много хора по света пропагандират за сплотяване и грижа за ближния. Как да се обединим с тях?

Отговор: С тях не се обединяваме. Има немалко „прекрасни души“, които доброволно работят в болниците, помагат на нуждаещите се, участват в дейности на благотворителни организации и фондове. Помагат на хората и е много хубаво. Както пише Баал а-Сулам и както потвърждават социологическите изследвания, до 10% от човечеството е проникнато от алтруистически желания.

Но днес за първи път в историята е настъпил преломен момент, и човекът трябва да се обучава по законите на този свят, в който встъпва. Защото нашата задача не е поредното егоистично подслаждане, не е подаръци за бедните, не е козметично преразпределение на ресурсите  в полза на нямащите.

Не, човечеството стои на прага на качествено ново измерение, в което сме длъжни да достигнем към глобално, интегрално единство. Природата вече ни подчертава какво има пред нас, сякаш говори: „Така трябва да изглеждате – органично свързани, както един човек с едно сърце, подобно на всички останали мои части. Достатъчно се разраства в мен раково образуване“.

Никой, освен нас, не разбира същността на произтичащото. И затова трябва да учим хората, ние – просветителската организация, обучаваща по законите на глобалния свят.

Взаимовръзката се проявява повсеместно, няма да се разединим, дори да поискаме. Единствената възможност да се скъса нашата връзка е  война, но и тя няма да помогне, защото вътрешните връзки никъде не изчезват. Войната бързо ще свърши, и отново ще бъдем принудени да продължим обединението, само че в по-тежки условия.

Днес кризата разрушава всички сфери на човешката дейност. И в това състояние трябва да видим трамплин, точка за скок към следващата степен. Еволюцията на природата ни задължава да преминем към нов етап.

Каква ще бъде нашата полза? Ние ще спечелим тази нова система. Работейки заедно над взаимното обединение, постигаме вътрешната сила на природата, нейния вътрешен механизъм – и се изкачваме на новата степен на битието. Преди всичко, се избавяме от днешните беди и проблеми, и освен тях, достигаме следващото измерение.

Друг изход няма, към това ни задължава природата. И затова не раздаваме подаръци на празници, оставяйки го на други организации, и се занимаваме само с новото, интегрално възпитание. Точно така, както яслите и училищата подготвят децата за живота в нашия свят, сега трябва да подготвим цялото човечество за живота в света, който се е открил пред нас, и в който всички са обединени в глобална взаимовръзка.

Висшата, единна, интегрална система се приближава към нашата, човешката система, разрушена от егоизъм, и ако се сблъскат, ще се случи ужасен взрив.

От урока по статия „Една заповед“, 07.10.2011

[56861]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→