Проблемът е в това, че не можем да работим над съединяването помежду ни, все повече осъзнавайки неговата важност, при всякакви условия, във всяка ситуация и всеки ден. И единствената причина е, че човек си представя бъдещия свят като абсолютно откъснат от реалността в която се намира днес. Той си мисли, че духовният свят се намира в някакво друго място, в друго пространсво, в друга вселена.

Той не разбира, че ще разкрие висшия свят направо тук, като добавка към този свят. Приятно е да се мисли, че ще попаднем в духовния свят след смъртта. И когато човек разбере от науката кабала, че ще види своя духовен свят още в този живот – докато е жив, а не мъртъв, все пак му се струва, че ще разкрие някакъв отвъден свят, различен от всичко, което има сега.

Но това не е правилно! На нас просто ни се разкрива мрежата от сили между хората и Твореца, напълващи този свят, тази реалност. Разкрива ни се нова сила, управляваща и движеща мирозданието, която преди е била скрита. Но сега всичко това става явно.

А като допълнение към егоистичното желание, в което сме усещали явленията, наричани „този свят”, в нас се разкрива желанието за отдаване и в него ново явление, наречено „висш свят” или „бъдещ”, тоест „идващ” при нас.

И ако човек се опитва с всички сили да приближи към себе си формата на бъдещия, висш свят, Твореца, като интегрална свързваща мрежа, разкриваща се между всички тези форми, които той вижда сега в своя свят – това му помага да не си създаде „идол или въображаем образ”, да не се обърка в мъгла и мистика, а да бъде по-реален.

Висшият свят – това е мрежата на отдаването, която се проявява между всички части на тази реалност, а също и на онази, която допълнително ни се разкрива като система от сили. Няма нищо друго освен сили, защото всичко е силата на желанието, намерението, мисълта. И когато човек си представя така реалността, той започва да разбира, че всичките средства за достигане на тази нова, допълнителна реалност, се намират в неговите ръце.

Защото тя се достига с помощта на същите тези хора – носители на силите на отдаването, неговите другари, които искат да се намират в отдаване, в алтруистично намерение. И сега заедно с тях, притежаващите на тази сила, той може да започне да строи и разкрива системата на отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 16.10.2011

[57843]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се привикне към правилно възприятие на реалността. Или възприемаме реалността като сега – сякаш съществува външен свят, намиращ се пред нас. Или цялата реалност се намира вътре в мен.

Между тях има голяма разлика. Защото в първия случай, аз възприемам цялата реалност от гледна точка на използването в свой интерес и само в такава егоистична форма я усещам и разбирам. И ако възприемам реалността през такъв егоистичен филтър, то усещам така наречения „този свят“, представящ ми се в моето желание.

Ако възприемам света в обратна форма – насочена към отдаване. Не по формулата „всичко е за мене“ ,а „всичко е за тях“ – то усещам друга реалност, която се нарича висша реалност, духовен свят.

Човек трябва много строго да следи в какво сътояние се намира вътрешният му превключвател, който насочва мислите му – към самия него или на всички заедно. В това се заключава всеки път неговия избор.

Този превключвател стои по средата като прекъсвач. И аз мога да го притеглям към себе си и тогава ще усещам този свят. Или да го превключа на другите и да усетя духовното. Аз съм като стрелочник, който превърта стрелката и тогава усеща в желанията си или висшата светлина или този свят.

Този превклювател се намира в твоите ръце. И в това се състои изборът! Накъде да го обърнеш? Да отключиш себе си от егоизма, за да насочиш мислите си не към себе си, а към другите? И тогава ще преминеш на страната на отдаването и ще видиш висшия свят на същото това място, в същите тези желания.

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57958]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни на хората законът за единната система, в която се оказахме?

Отговор: И в разума, и в чувствата си всеки трябва да осъзнае, че целият свят е неговото семейство.

Вярно, отначало това изглежда като нещо научено или напротив – нещо изтъркано. Но нека погледнем фактите в лицето: имаме ли друг изход? Днес по света се очертава такава ситуация, която изисква от нас ”семеен подход”.

Как да напредваме в това направление? Защото иначе няма да ни се отдаде да вземем и едно правилно решение. Да вземем, например, Европа, която отчаяно и безрезултатно се опитва да се измъкне от проблемите с дълговете. Работата тук не е в недостигът на пари. Те са готови да изложат всичко необходимо, но не виждат, че това не дава никакъв ефект. Същото това се случва и в САЩ. В течение на близките месеци, това ще се проявява все по-ясно: трябва да правим разчети, съответстващи на интегралната аналогова система, която съвсем не следва днешните ни представи и усещания.

Да се действа в полза на целия свят, да се уравновесява бурята с постепенен, всеобщ подем… Неспособен съм да почувствам този подход, да го преброя, защото самият аз не съм такъв. Като следствие, оказвайки се в глобалната, взаимосвързана система, лидерите взимат същите тези тясноегоистични решения. Просто не могат да вземат под внимание факта, че за ”моя полза” повече не съществува, има за ”наша полза”. Това твърде противоречи на човешката природа.

И сами го усещаме. Нима мисля за групата? Преди всичко, мисля за себе си, скъпия. Нима се грижа за другарите, за обединението им? Не, мисля как сам да се добера до духовното. Ето, ще се добера, ще се променя и тогава ще се погрижа за другите.

Дърдорим за единството, вдигаме тост за поръчителството, а вътре всеки преживява за ”себе си”, а не за ”нас”.

Обаче вървим по пътя на свободния избор, и това ни се разкрива ”меко”, а масите го намират за много жестока форма. Ако не им осигурим правилно обяснение, ще ни призоват към отговор и тогава абстрактната вече световна криза ще я усетим на собствения гръб.

От урок по статията ”Мир в света”, 16.10.2011

[57771]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако искаме да въплътим целта на творението и да усетим приготвеното ни от Твореца наслаждение, трябва, от една страна, да се усетим като творение, което е противоположно на Твореца. А от друга страна, да станем като Твореца – защото не може да има съвършенство под това състояние.

Излиза, че ни е необходимо да включим в себе си тези противоположни точки – две състояния, две свойства. И когато те се пробуждат в нас – тогава празнуваме своето духовно раждане. След него, ние вече притежаваме две свойства: желанието за получаване и желанието за отдаване, едно срещу друго, а сами се намираме между тях и  усещаме и двете.

Това се случва в резултат на постепенно, стъпаловидно развитие, с преминаване през всички предишни форми: нежива> растителна> животинска> маймуна> човек от този свят. А след това в този човек изведнъж започват да се пробуждат нови усещания, емоции, той чувства, че му е зле и иска да разбере защо живее, какъв е смисълът на живота му.

От тук започва развитието на истинския човек. Но това още не е духовно раждане – до него може да има десетки години или няколко кръговрата на живота, докато човек действително не достигне истинските критерии и започне да изследва своята природа съотнесена към природата на Твореца.

И ако наистина е дошло неговото време и човек е способен да анализира такива свойства, тогава го довеждат към групата и обучението. Там той ще разбере, че се състои от желанието за наслаждение, а над него има желание за отдаване, Творец, който е целта и той е в процес на постигане на целта. А главното – това е обкръжението, което трябва да се изгради, за да има поправяне и осъвършенстване.

Той ще разбере,че цялото поправяне се осъществява така, че сам за себе си изгражда средства, които ще позволят да достигне Твореца и да стане такъв, както Той. С това реализира свободата на волята си и показва, че да стане подобен на Твореца е целта на живота.

И за това създава средства, които да му въздействат чрез свойствата на отдаване. Тогава, свойството отдаване, което всеки път получава от обществото, от своето обкръжение, започва да противоречи на природното му егоистично начало.

Той през цялото време се разкъсва между тези две свойства и по този начин получава свобода на избора – с кой да бъде: със своето егоистично желание, своята природа, или с желанието за отдаване, природата на Твореца.  А може би даже да се възползва от природата на Твореца, за да може с нейна помощ да изкачи там желанието си да се наслади и да го използва за отдаване. По този начин лявата линия се включва в дясната.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 07.10.2011

[56877]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко зависи от човека и от създадените средства за духовен напредък, т.е. от обкръжението. Чрез това обкръжение човекът привлича силата, която го изменя. Изграждайки своето обкръжение, той всъщност изгражда своя духовен свят.

Намирайки се в това обкръжение, човек започва да чувства, че излиза от егоизма си и влиза в своя ближен, който обича като себе си. Той излиза извън себе си и вместо своя вътрешен свят, който е почувствал като „този свят”, чувства висшия, духовния свят в обществото, във връзката между всички.

Вътре в този духовен свят той разкрива своите свойства: свойството отдаване, което го изпълва, т.е. той чувства Твореца. Всичко започва с тази първа промяна, наречена „начало на новата година” (Рош а-Шана).

Преди това човекът е извършил голяма подготовка: опитва се да формира обкръжение около себе си и да привлече силата, която ще го промени, ще изпълни всичко, което е било написано в книгите, и ще разпространи тези знания на останалите, за да увеличи броя на хората, стремящи се към целта на творението. Така той увеличава общото (натрупано) желание за достигане на целта и това започва все по-силно да му влияе.

Но въпреки това той не вижда никакъв успех. Кабалистите пишат много за тези условия, тези точки, тези състояния на пътя. Това е изключително критичен момент, наречен „съдния ден”, когато се решава дали ще напреднеш или не, да присъдиш на себе си живот или смърт.

В действителност човек прави това решение базирано на своята предишна робота: дали е успял да построи за себе си подкрепата на групата и да получи от тях силата на взаимно поръчителство, за да го поддържат срещу жестоката присъда, тоест срещу огромните егоистични желания, които се разкриват в човек и на които не може да устои сам.

Ясно е, че не можем да устоим на егоистичното желание, което се разкрива в нас, та било то и най-малкото. И само благодарение на силата на обкръжението ще можем да получим висшата сила. Казано е „Творецът пребивава вътре в Своя народ”, тоест силата на връзката, наречена Творец, пребивава във връзката между душите, между другарите.

Творецът е общото свойство отдаване, което сами събираме на части. Затова Творецът се нарича „Боре”, което се нарича „ела и виж (Бо-ре)”. В крайна сметка трябва да достигнем до това състояние и да видим явлението вътре в нашите желания.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 07.10.2011

[56874]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Висшето управление винаги организира текущото ни състояние и свети слабо от следващото състояние. И ако преодолеем текущото състояние, то ще можем да помолим да ни доведе до това следващо състояние.

Това следващо състояние не ни се струва желано. В противен случай ние бихме се втурнали към него съгласно своя егоизъм, без да имаме каквато и да е независимост и свобода на избора. И затова следващото състояние е изцяло противно на егоизма. Става така, че винаги мога да получа поддръжка за сметка на обкръжението, книгите, учителя, за да  помоля да ме издигнат в това състояние, което не ми се струва желано, добро, привлекателно.

Тоест аз моболизирам сили, натрупвам усещане за важността на по-висшата степен. И ако в мен действително има огромен стремеж към нея, достатъчен за да преодолея потенциалната бариера, която ме отделя от следващото състояние, то аз привличам към себе си от там светлината, възвръщаща към източника, която ме изменя. Така се раждам на следващата степен, ставайки неин син.

Разбира се, че „Няма никой освен Него“ – но този Един създава днешното състояние и следващото, което е противоположно, а също и всички възможности за неговото постигане. А аз трябва да ги видя и да разбера, че това са специални, измислени до най-малките подробности средства, които са ми нужни.

Нищо излишно няма нито в мен, нито в обкръжаващия ме свят, във всички вътрешни и външни условия. Всичко е съвършено идеално и приспособено да ми помогне да мобилизирам силата на желанието да се издигна в следващото състояние. А ако не съм способен да го направя, значи все още не се вглеждам достатъчно в това, което става с мен.

Затова, трябва предварително да оправдаем Твореца за това неудобно, неприятно, лошо състояние, в което се намираме.  Защото това е добър знак и помощ, която с  това тежко състояние ме направлява, заставя ме да бягам и да търся как да изляза от него.

Вече само днешното, неприятно състояние ми помага. Но според това, как човек укрепва и се издига на по-високите степени, той започва да се чувства добре в достигнатите им  състояния. И въпреки това, той трябва да се издигне от него. Тоест нужна е допълнителна работа, за да види недостатъците в текущото си състояние. А това съвсем не е лесно.

Но ние сега се намираме в такова състояние, в което съвсем не ни е лесно. А бъдещото състояние е също доста тъмно. Макар и не толкова тъмно, ако можем вече да си представим следващото ни състояние като желано и да укрепнем за сметка на обкръжението и книгите.

Дадени са ни всички условия и възможности, за да достигнем до необходимостта да се изкачим на следващата степен. Така човек трябва да вярва изначално, тъй като всеки миг от живота ние се намираме в такива състояния, в които имаме всичко. Текущото състояние, следващото състояние и средствата, за да мога от това, което съм аз сега, да стана този, който трябва да бъда на следващата по- висока степен. Винаги не достига само едно – нашето внимание!

От урока по статия на Рабаш, 16.10.2011

[57767]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Някога, по време на обучението ми при Рабаш, в групата възникна особено състояние на подем, въодушевление и аз тогава попитах: ”Какво не ни достига за пробива?” И той отговори: ”Не ни достига атака”.

Това беше година, в която положихме много усилия, готвейки се за празника Сукот, построихме нова Сука по особено строги правила, които Рабаш искаше да съблюдава. Тя цялата беше направена от дърво, без нито един железен гвоздей, които бяха забранени съгласно неговите условия, и с особено плътен покрив, почти не пропускащ светлина.

За това положихме много сили, работейки заедно и видимо се създаде съвършено особена, топла атмосфера. Рабаш тогава даде особено обяснение по време на урока – или това на нас така ни се стори, че бихме могли да възприемаме повече. И тогава попитах: ”Какво все още не ни достига? Цяла седмица прекарваме заедно по цял ден в Сука: учим се, разговаряме – защо с нас не се случва пробива?”

И тогава той каза, че това още не е достатъчно. За съединяването е необходима атака. Така е било и на излизането от Египет, когато народът се е съединил заедно и тогава излезли. Не може да се излезе без съединение. И до тогава било същото, когато синовете на Израел се отчаяли от тежката работа в градовете Пита и Рамзес и закрещели заедно към Твореца, чувствайки, че нищо не се получава с тях.

Така било при пресичането на края на морето, когато почувствали, че отзад ги преследва войската на Фараона, а от пред, пътя им преграждат вълните на Крайното море. А когато стоели около планината Синай, то от една страна натиск им оказвали жените, обграждащи ги в кръг. (И въобще е написано, че още от Египет, народът е излязъл, благодарение на праведните жени, които оказвали силен натиск върху мъжете). А от друга страна, Творецът предложил условие: или се съединявате, или тук ще бъде мястото на погребението ви.

Виждаме, че условията, които се разкриват тук – съвсем не са прости, подобно на родилните болки. И само ако ги приемеш, може действително да се родиш в нов свят.

От урок по статия на Рабаш, 14.10.2011

[57578]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо законът за поръчителството е скрит от нас? Защо учените не могат да го въведат?

Отговор: Ти би искал да поставиш човек пред факта: ще помислиш лошо за съседа – върху теб ще падне камък; ще причиниш някому вреда – ще получиш страшно уведомление от банката. На теб ти е необходим незабавен отклик на всяко действие – награда или наказание. Ето какъв би бил законът на природата, неоспорим факт.

Работата е в това, че човек трябва да има свобода на избора. Ако действахме инстинктивно, то не би имало проблем. Природата би ни натиснала и би ни сляла в едно цяло. Това е много просто: достатъчно е нагледно да ми се демонстрира, че ще загубя от разединението – и ето вече се усмихвам на всички и съм съгласен с всички. Имам приятелско отношение, грижа се затова, дали всички са получили добавка наравно с мен, проверявам дали някому не е дадено по-малко. Дай ни поръчителство ”чрез факти” – и с радост ще изпълняваме програмата му.

Обаче трябва да пристъпим към него чрез свобода на волята, трябва сами да построим в нас човешката степен. Ето защо новината за единството е обвита в мъгла и сме изгубени в нея, лишени от твърди ориентири. Само напипваме, разбираме нещо – и отново всичко изчезва зад пелена. Защото иначе не би сформирал човека в себе си.

В крайна сметка мъглата не е важна. Глупав или умен, непохватен или сръчен – това няма значение. От теб се изисква само едно: построявай обкръжението. Като дете правещо къща от кубчета, трябва да построяваш изкуствено обкръжение – по примера на това, какъв би искал да станеш, ако би могъл да поискаш.

А ако бездействаш – ще те задължат към това косвено, с помощта на беди и страдания. Обаче и бедите никога няма да подчинят твоето естество, няма да ти ”извъртят ръцете” – защото тогава ще се върнеш на ”животинската” степен и ще построиш обкръжение инстинктивно, за да се спасиш. Това би бил социализъм по съветски модел, само че вместо зад гърба ти да стои КГБ, ще стои Творецът. И би станал животно, обединен с други животни в стадо. Нима това е творение? Нима така може да се достигне степента на Твореца?

От урок по статия ”Мир в света”, 12.10.2011

[57435]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

През цялата ни история на развитие, когато Израел е съществувал като духовен народ, след периода от изхода от Египет и до разрушаването на Храма, през всички изминали 2000 години кабалистите са образували малки групи помежду си и това е било достатъчно.

Но сега трябва да изградим нова система на взаимно отдаване по абсолютно осезаем начин като всички връзки и системи, действащи в този свят. И днес трябва да я изградим не само във вътрешни връзки между нас, както са го направили групите кабалисти, които са разкривали свойството отдаване помежду си, а свойството отдаване трябва да се реализира в материята на този свят!

Това трябва да бъде цялостно и осезаемо приложение на духовното свойство в нашия живот, отпечатано във всички народи, индустрията, търговията, отношенията на човека със света и обществото, във всички системи. То трябва да се разкрива на всеки етап, във всеки елемент и част от материалните връзки, в целия ни ежедневен живот, свързан с храна, секс, семейство, чест, власт и знание. С други думи, всичко, което съществува в този свят, трябва да съществува с намерението за отдаване.

Преди всичко е нужно ново възпитание и едва след това можем да започнем с поправянето, защото ако започнем да поправяме обществото преди да поправим себе си, ще го разрушим дори повече. Светът ще стане дори по-лош, за да ни покаже нашия недостатък!

Ако днес не осъзнаете, че сте не поправени отвътре и възнамерявате да промените нещо отвън, всички промени, които ще наложите, нарочно ще бъдат обърнати вътрешно така, че да се върнат обратно и първо да поправят вас. И основавайки се на вътрешното поправяне, ще можете да излезете с външни промени – отвътре навън. Това е единственият начин да поправим реалността.

От урок по вестник „Народ“, 06.09.2011

[53822]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Днес човечеството преживява родилни мъки – ражда се нов свят. Но тези външни условия разкриваме ние самите. А в света нищо не се изменя. Днес в света има хора, които се самоубиват заради икономическата криза или поради други страхове и проблеми. Но едновременно с това, могат да се срещнат и такива хора, които не се вълнуват от нищо и не забелязват никаква криза.

Всичко зависи от това как човек открива света . А самият свят няма собствена, независима форма. Затова можем да пребиваваме в спокойствие, приемайки че всичко е добре и очаквайки, че обичайнито течение само ще ни отнесе нанякъде. А можем да доведем себе си до такова състояние, когато ще почувстваме, че не сме съгласни повече да оставаме така. И сме длъжни накрая да се съединим и да разкрием духовното, което се разкрива само в съединението.

Всичко зависи от натиска, който сами оказваме. И тогава обичайната спокойна реалност, в която живеят всички останали хора, ще ни се стори като египетска тъмнина. Ще почувстваме, как ни гонят враговете, войската на фараона и сме длъжни да скочим в духовния свят, като във вълните на Червено море.

Всичко зависи само от това, как човек възприема своето състояние и с това не оставя за себе си никакъв изход, освен да се съедини с останалите.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2011

[57575]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→