Въпрос: Как да измерим усилията? Виждаме, че във времето пътят за някои кабалисти е бил лесен, а за други е струвал огромни страдания. Какво ако един е минал махсом за пет години, а друг – за трийсет, а трети впрягащ се като вол, изобщо нищо не е постигнал?

Отговор: Ние съизмерваме усилията на хората. Тъй като не ни е известна стартовата позиция на всеки и неговото място в общата система.

Да допуснем, че някой заема петата отгоре надолу позиция в пирамидата на душите. Обаче в съответствие на това, той се ражда с най-лошите желания, с най-порочните свойства и трябва да работи над тях много години, да речем не просто трийсет, а трийсет, умножени на десет прераждания. Колко време отнема пътя към тези състояния, които ще му позволят да заеме своята ”кутийка”, да достигне корена на своята душа. А през това време ти го съжаляваш: ”Бедничкия!”

Затова пък друг се отнася към средните пластове и с лекота преодолява своята работа за няколко години.

Що се отнася до нас, хората с точка в сърцето, с други думи, душите отнасящи се към Исраел – ние ще трябва да извършим много тежка работа. Преди всичко, ние вече сме пребивавали горе и сме се разбили (разпръснали), за разлика от ”народите на света”. Тяхното получаващо желание изначално е било такова, а в нас то – няколко пъти по- лошо и затова нашата поправка е по-тежка. Виждаме това по онази ненавист и онези бедствия, които са съпровождали народа на Исраел през цялата история.

И самият духовен път, изкачването на тази планина, ни се дава многократно по-трудно, отколкото на света, за който този подем ще бъде лесен. Хората просто ще се присъединят към нас: ”да, ние искаме, да – готови сме”. Те действително ще усетят, колко струва това. Имено в нас, а не в тях се крие злото начало – разбитото (разпръснатото) желание. И сега ти трябва да изобретиш механизъм, който да издигне тази тежест.

Как да си направим такъв кран? Как той ще работи? Какви материали са необходими? Това трябва да решим ние. Хората ни донасят своя багаж и го слагат на конвейера, както на аерогарата, а товаренето и доставката са предоставени на нас.

Тук няма на какво да се възмущаваме. Повече от това, никой не може да утвърждава, че му се дава по-лек или по-труден път, отколкото на някой друг. Тъй като ти не си ”облечен” с друг и затова не можеш да направиш сравнение и да предявиш някакви претенции. По своята природа, ти си вглъбен в себе си и си лишен от възможността да съпоставяш усилията.

От урока по статията”Една заповед”, 21.10.2011

[58287]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ти стоиш пред света и сега всичко зависи от това, как се отнасяш към него: към себе си ли го дърпаш или искаш да му дадеш всичко и да го свържеш със себе си, за да му повлияеш добре? Ти определяш всичко и цялата светлина, сила на връзка, посвещаване и изясняване, тоест всички форми на отдаване могат да преминат през теб.

Точно както когато лекуваш болен – първо, е необходимо да изясниш от какво е болен, какво лечение изисква болестта и какви лекарства трябва да се използват. Когато лекарството най-после започне да работи, проверяваш дали пациентът се е излекувал напълно и дали е в отлично състояние.

Или използваш всеки за своя лична ползва, възползвайки се от лъжата, в която живеем сега, или се опитваш, независимо от всичко, да отдаваш на всички във всички обстоятелства и условия. Ако отдаваш на другите, се наричаш „Израел“, което идва от думите на иврит „ли рош“ (аз съм глава), тоест този, който определя всичко и се грижи за другите.

Няма нищо освен намерение. Всичко си остава така, както е: ти, твоите желания и този свят. Единственото нещо, което се променя, е твоето намерение към света и тогава го виждаш различно. Ако го приближиш към себе си чрез любов, ти и светът се сливате в едно цяло. Ще видиш всичко това със собствените си очи.

Ще видиш, че неживото, растителното, животинското и говорящото ниво на природата са една затворена система. Неживата, растителната и животинската природа са ангели, а хората са души. Тази картина се проявява, докато висшата светлина действа. Ти молиш, изискваш, изясняваш и се опитваш да го изпълниш, и тогава светлината идва и осъществява тази връзка.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57952]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е: „Тъмнината ще свети като светлината“. Няма ден или нощ в нашата вътрешна работа. Светлината свети във всичко и запълва цялата малхут на Безкрайността. Съществуваме в океан от светлина. Как може да има нощ?…

Няма ден или нощ в духовното, а усещаме различни промени в нашите състояния. Нужно е да разграничим тези промени. Може би това са моите дни и нощи, които чувствам в своя егоизъм, когато ден означава, че съм получил и завладял, а нощ показва, че не съм успял. Междувременно, денят и нощта на Твореца са противоположни. За Него ден е способността да отдаваш, обичаш, напълваш и да се свързваш, а нощта, обратно, е липса на силата на отдаване и любов.

Затова винаги трябва да разграничаваме в какво живеем: в тъмнината на нощта или в светлината на деня, моя или на Твореца, и да се опитваме да останем в правилното определение.

От 6-тия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[57316]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От поколение на поколение сме се развивали, стремейки се да израстнем своето желание за наслаждение и да го напълним с всичко възможно. Тези напълвания само са увеличавали желанието ни. Та нали, когато съм получавал 100, аз незабавно съм започвал да желая 200, а получавайки 200 – съм искал 400. Напълването, идвайки към егоистичното желание, само още повече го е раздразвало и го е тласкало да търси нови напълвания.

Десет килограма напълвания влиза в 10 кг желания и създава вътре в желанието допълнитено още 10 кг напълване, т.е. аз съм започнал да искам 20 кг и т.н. Така напълванията само са увеличавали желанието. Тъй като неутрализирали наслаждението и затова са предизвиквали ново желание, двойно по-голямо от предишното.

И сега, съгласно програмата на природата, ние започваме да откриваме, че не можем да напълним егоистичното си желание. А от друга страна намираме, че това желание ни свързва един с друг. Тоест това вече не е лично желание на всеки, отделящо го от останалите, а съединено с другите. И това създава двоен проблем.

В такова развитие има особена цел – постигане разума на Създателя. Нали  ако аз се развивам само вътре в своя егоизъм, както е било в течение на нашата история, то при това не постигам никакъв съзидателен разум, без да мислим за Създателя – за някой, стоящ зад мен.

Но когато нашето егоистично желание започне да се проявява като свързано  едно с друго и отнасящо се към единна система, аз започвам да разглеждам себе си по отношение на тази система. Възможно е все още да не разбирам какво става, но вече виждам, че има разрив между това, което съм способен да разбера и усвоя със своя индивидуален личен разум  и между това, което става в света. Защото светът представлява някаква огромна система, в която всичко е свързано помежду си. Всички части на науката, всички процеси, всички явления.

Аз, със своя единичен, обособен разум не съм способен да възприема такава система, за да се впиша в нея и да я обърна в своя полза. Именно затова човечеството сега усеща себе си безпомощно. А всичко това е, за да разбере съзидателният разум, започващ да ни се разкрива днес вътре  в общата, съвършенна система, всички части, на която са свързани и зависими една от друга.

И ако всичко е така свързано, то се получава, че ние не можем да напредваме, да управляваме състоянието си и да го подобряваме. В такова състояние изобщо не можем да действаме и точно това се разкрива сега на човечеството. Така е направено специално, за да може чрез тази безпомощност да напреднем към постигането на съзидателният разум, който управлява тази система отвътре.

От урока по статията „Съзидаващия разум“, 21.10.2011

[58266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ако ти напредваш към правилното състояние, то цялата реалност ти се представя, намираща се в твоето желание. Освен твоето желание няма нищо повече. А всички външни детайли, които са ти се стрували отделени от теб, противоречащи си и ненавистни, приближаваш към себе си в своята работа. И тогава тази сила на отблъскване се обръща в свързваща сила, и всичко се съединява в една система.

Само в това се състои поправянето. Там, където е станало разбиването, трябва да направим обратното, за да го поправим. Първият човек, Адам Ришон, е бил една система, и сега неговите частици – нашите души, трябва да се съединят.

Но на всяка част е дадена свободата самостоятелно да приведе всички останали части към съединение. Защото всички частици са включени във всеки, и затова аз трябва да съединя всички, и ти трябва да съединиш всички, и той. И когато всеки от нас съединява всички, той създава плосък кръг, своят разрез.

А след като всеки реализира своята свобода на волята, от всички тези кръгове, срезове, се построява пълната сфера, която и ще бъде окончателното поправено състояние.

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57955]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как поръчителството може да отчете коефициента във формула? Нима могат да се измерят човешките отношения: 50% поръчителство или 75% поръчителство…

Отговор: Разбира се, отношенията могат да се измерват: съществуват 125 степени на поръчителство ( тези същите 125 духовни степени, за които навярно си слушал). Всичко се поддава на точно измерване, нали всяка душа се състои от рош-тох-соф (глава, вътрешни части на тялото и окончания) съгласно отношението на човека към другите – има такива части, които той съкращава, други използва частично, наполовина или на четвърт.

В духовните светове няма никакъв проблем да се измери поръчителството – то съответства на твоята степен. А ти питаш, как да оценим поръчителството вътре в икономиката на нашия свят? Но в нашия свят няма поръчителство и не може и да има. Първата степен на поръчителство – това е първата духовна степен.

Сега се намираме в преходен период, който се нарича „времева подготовка“ за встъпване в духовния свят. Когато говоря, че поръчителството трябва да внесе коефициент във формулата на икономиката, имам предвид, че целият проблем на разбиването и усещаната сега криза е в това, че  не ни достига един параметър от по-висока степен. Ако го получим, то за някакво време достигаме покой и насита, равновесие.

И всеки път ще се чувстваме като загубили това равновесие – недостатък на поръчителството и нестабилността на икономиката. Така ще произтича на всяка нова степен – докато не достигнем такова състояние, където всеки човек ще се удовлетвори на необходимите за живота нива, които той сам ще си назначи.

При това, всеки ще отдава максимума в степента на своите способности – и този максимум ще бъде определян от самия него. Доколкото всичко бъде поправено.

Но ако човек още не е достигнал това поправяне, тези желания, с които още не може да работи, те се намират под охрана. И тази охрана се произвежда не от неговите собствени сили, той не е способен на това – а за сметка на обкръжението, което му оказва натиск. Бал а-Сулам обяснява, че обществото на бъдещето ще проверява, колко е необходимо да се даде на всеки, също да се поощрява с награди, да се влияе на човека с поощрение или присъда.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[57526]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: На какво ще завижда егоистът, намиращ се в общество на поръчителство?

Отговор: Той ще почувства, че в обкръжаващите има нещо, от което е лишен. Те се наслаждават на живота си, на взаимоотношенията си, а той не подържа такива взаимоотношения и не се наслаждава.

В крайна сметка, става въпрос за желание и наслаждение. Ако по някакво чудо твоето отношение към ближния се измени, ще усетиш вечния свят, ще почувстваш, за какво си струва да живееш, получавайки при това в милиарди пъти повече, отколкото получаваш в този свят. Целият е задвижен от искра, която го е създала, излязла от висшия свят. Всички наслаждения тук са само искра от висшия свят, който разкриваш в духовното.

Да се предаде това е невъзможно, обаче постепенно човек осъзнава, че тук е заложена огромна печалба: разкривам пътя, и излизам извън себе си, никога не боледувам, издигам се над живота и смъртта, и целият съм потопен в безкрайността, в безкрайно напълване, в съвършенство. И за всичко това трябва само вътрешно да се превключи от режима „за себе си“ в режим „за другите“.

Всъщност, човек не страда малко през живота си, сам не осъзнавайки това. Вече сме свикнали към надпреварване без край, към натиск, към задължения от всякакъв род, към страхове. Дали може да се живее без опасения, без ограничения, без тревоги? Не знаем, какво означава това – да бъдеш свободен, когато всички блага са пред теб и нищо не те ограничава.

Ако само са доведе до човека, какво може да намери в сравнение със сегашния живот, той и сам ще види, че се намира в най-лошото от състоянията, в най-лошия от всички светове. И изходът е отворен – достатъчно е само да превключиш вниманието от „себе си“ на „нас“.

В края на краищата, всичко зависи от нашето разпространение – от „агитацията“, както го нарича Бал а-Сулам.

От урока по статия „Мир в света“, 18.10.2011

[57978]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Стремежът на човек към отдаване на другите се натрупва постепенно, в течение на много време и означава поправяне на желанията. Ако мога да ги съкратя, тъй като виждам, че живот в егоизма не носи никаква радост. Чрез обучението и влагане на усилия аз привличам слабо светене свише. И макар и да не знам що за светлина е това, тя ме поправя и изменя, като постепенно ме довежда до усещането за ценността на отдаването.

Започвам да чувствам, че се стремя навън, към ближния, към съединение с останалите. Възприемайки ги като части на моята душа. Такъв е резултата от въздействието на светлината. Възвръщаща към източника! Това изменение се случва отвътре, само, благодарение на усилията, ученето, участието в разпространението, връзката с другарите ми.

Така достигам до решението, че не съм съгласен повече да бъда получаващ и да вземам повече от жизнено нужното ми. Започвам да ненавиждам егоистичното получаване. И от този миг в мен започва да се развива стремеж към отдаване – също за сметка на светлината.

Аз само се старая, моля, обръщам се нагоре с молитва, искам! И така заставям светлината да работи над мен. И накрая – светлината извършва в мен поправяне. След което започвам да усещам в себе си стремеж към ближния, истинска любов ! Тоест не такава, от която сам да се наслаждавам. Аз вече съм построил бариера, която не ми дава да се наслаждавам егоистично. А само от самото отдаване!

Развиването на такъв стремеж в човека се нарича „седем дни на празника Сукот“, в които той започва да получава светене от обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника. Тази светлина формира в човека свойството Бина – вяра над знанието ! Стряха,покрив на специална шатра, която строят в Сукот от „отпадъците от селския двор и винарната“. Тоест от тези желания, които той по-рано е пренебрегвал в егоизма си, като ги е смятал за ненужен боклук. А в желанието да отдава, напротив, той ги издига високо над главата си.

И накрая, достига до състояние, в което проверява сам себе си – устремени ли са всичките му желания към отдаване? Затова той проверява „сянката си“ – свята ли е или е нечиста. Той се скрива от светлината и с това всъщност разкрива себе си, за да може след това светлината да влезе в него и да го напълни с намерение за отдаване.

Проверката на сянката след свършването на празника Сукот и изясняването дали тя се отнася към светостта или към нечистите сили – всичко това е установяване на отношение към своя егоизъм и преминаване в друго пространство – пространството на отдаването.

Аз преча на своето желание да се насладя и съм готов да получавам само заради отдаване, като по такъв начин превръщам своето получаване в отдаване. Аз и Той се обичаме и затова аз получавам от Него, за да Му доставя удоволствие.

Но всичко това се случва едва след проверка на сянката и всички поправяния, които символизират празника Сукот.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 19.10.2011

[58130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичките празници са символи на духовното напредване на човека. Ако започна да развивам в себе се желания за отдаване, то минавам през ”покаяние”( период преди Нова година, Рош а-шана) , когато изяснявам своето зло. Тоест, виждам доколко е голямо моето его, на което не мога да се съпротивлявам, извършвайки много престъпления – както е казано в покаянието в молитвата на Рош а-шана: ”Ние престъпихме, ние предадохме”…

И тогава виждам, че съм задължен да започна соя път отначало и да извърша в себе си преврат от егоист, използващ всичко в своя полза – в отдаващ, грижещ се само за ползата на ближния. Тъй като започвам да разбирам, че аз самият съм истинския, т.е. ”ближният” това съм аз, който ми се струва чужд. А онзи който ми сер струваше, че съм аз самият – тъкмо това не съм аз, а тъмната сила, моето его, седящия в мен змей, който през цялото време изисква за себе си напълване.

Ако човек достига такова отношение спрямо себе си, като към хитрия змей, а към другите – както към самия себе си, към своето истинско АЗ, то такъв поврат в съзнанието се нарича за него начало на Новата година. След това, не му остава нищо, само да се поправи, т.е. да стане като висшата сила, силата на Твореца – отдаващ. Получаването за себе си ни дава усещане за “този Свят“. Ако моето Аз е настроено на отдаване, навън към другите, то аз започвам да усещам в това устремяване другия свят – висшия.

Отдаване е, когато обичам някого и затова искам да му дам наслаждение, сякаш другар на другаря си или стопанин на гостенина си. Толкова се грижа за него, че съкращавам своите собствени желания и не искам да получавам никакви наслаждения, мислейки само за неговото удоволствие.

А след като имам вече този “щит“ гарантиращ, че няма да получавам повече за себе си, сега съм готов да получавам и с това да доставям удоволствие на другия.

Цялото получаване е само за него, както казват на дете: “Хапни за татко, хапни за мама“. Но в духовния свят това не е просто действие. Аз трябва да съкратя своето желание и да го разкрия за наслаждаване, мислейки само за ближния. Т.е. моят разум и сърце се намират в него, и тогава цялото преминаващо през мен наслаждение – преминава с разчет единственно за другите.

От урока по статия от “Шамати“, 19.10.2011

[58133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как книгата „Зоар“ може действително да бъде за народа, а не само за хората с точка в сърцето? Или за тези без тази точка в сърцето „Зоар“ е просто още една книга?

Отговор: Идва време, когато всеки човек по света ще разбере, че всички сме свързани помежду си в определена мрежа от връзки, както сега вече се разкрива на образованите хора, заинтересувани от това, да узнаят какво се случва по света, които се занимават, изучават и изследват това.

Има хора, които просто имат такова вътрешно усещане, има 10% алтруисти, които чувстват, че целият свят е взаимосвързан. Но това, че той е взаимосвързан още с нищо не го подсказва, човек просто смята, че понеже всички са свързани помежду си, трябва да се отнася добре с другите.

Но ако в степента на моето знание за всеобщата връзка вече трябва да задействам света и никакви мрежи от връзки по целия свят не работят: нито мрежата на снабдяване, нито на възпитанието, нито на промишлеността, нито на финансите – никакви връзки между хората не работят, тогава трябва да зная как да ги насладя. Значи, трябва да се уча. Откъде мога да зная къде да го науча? Никъде не е написано. В какъв университет го изучават? Къде е картата с разписанието на връзките ми с всеки? Нищо такова няма!

Работата е в това, че мрежата трябва да се разкрие между нас. Как се разкрива? Когато усещаме жизнена необходимост от това, защото искаме безопасен, устроен, благополучен живот за нас и нашите деца, без стихийни бедствия и удари от всички страни, тогава трябва да узнаем правилната връзка между нас. Как да я познаем?

Кабалистите казват: ”В тази особена книга, наречена ”Зоар”, е написано за правилната връзка между вас. Ако се стремите към това – четете!”. И тогава откривам книгата, чета страница след страница и виждам, че това работи.

Хората ще видят, че това работи, защото когато голяма маса от хора започнат да се занимават, се случва това. Във всеки случай ще им се наложи да бъдат свързани с кабалистичните източници – дори да е с нещо си, както сега религиозните хора четат тази книга, не знаейки за вътрешното й съдържание. Защото цялата Тора говори за връзките между хората, но те я изучават в друг план.

Затова по всякакъв начин трябва да завършим книгата ”Зоар за народа”, над която започнахме да работим и да я поднесем на света, понеже това ще е част от ученето. Без тази книга хората не ще могат да минат, както е написано: ”С помощта на книгата „Зоар“ ще се освободят от изгнанието” – не 1%, а всички. На всички ще им потрябва да се учат по нея в някаква степен.

От урок по книгата „Зоар“, 18.10.2011

[57964]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→