В статията ”Мир в света” Баал а-Сулам разбира същността на предстоящия преход, който издига човечеството на нова степен:

“Макар на пръв поглед програмата да е фантастична, но, ориентирайки се, ще разберем, че всяко противоречие между получаването за себе си и отдаването на ближния се явява единствено психологическо. Получаването за себе си, макар то да ни се представя в различни форми, се определя от една дума: наслаждение.”

Днес това вече е ясно. Естеството ни, разумът и чувството, всяка клетка на тялото ни се стреми към напълване. Това може да се усеща просто като прилив на жизнени сили, но може да приеме и други форми, докато не излезе на психологическо ниво, където го определяме като наслада. Ако ръката ми лежи неподвижно на масата, то не се наслаждава тя, а аз. Така или иначе напълването за нас е винаги наслаждение. Само това искаме всички ние.

Оттук и въпросът: ако материята ми иска единствено да напълни себе си, за да изпита наслаждение, то способен ли съм да поддържам връзка с другите? Способен ли съм, по волята на Природата, да участвам в живота на общата система и заедно с това да се наслаждавам? Ако това е осъществимо, ако Баал а-Сулам казва, че това е психологически момент, то възможно е да се объркам, да надхитря себе си. Защото психологията, както се нарича – е житейско дело. В крайна сметка, изпълнявайки изискването на Природата, ще се наслаждавам сам и ще наслаждавам другите на нова, глобална степен на битието.

“Какво човек получава за себе си в нашия свят? Ако се предположи, че за своя живот достига 20% наслаждение в сравнение с 80% страдание, то при съпоставката на едното с другото ще остане 60% страдание без всякаква отплата”.

Правейки правилния разчет, човек не би понесъл такъв живот. По най-естествен начин веднага би решил да приключи с него. Аритметиката тук е проста:”наслаждение, минус страдание, е равно на…” – след което следва решение и незабавна реализация. Но не правим точния разчет и затова продължаваме да живеем.

“Обаче всичко, казано по-горе, се отнася към личния разчет, когато човек работи за себе си. При разчет в световен мащаб индивидът, напротив, ще произвежда повече, отколкото получава за собственото си съществуване и наслаждение. Ако посоката се промени от получаване за себе си на отдаване, човек ще се наслаждава от всичко свое изработено без многочислените страдания.”

Ако правим разчет: колко можем да получим в отговор от целия свят затова че му даваме – тогава си заслужава да се живее.

По такъв начин, всичко зависи от ясния, точен, прозрачен разчет: какво имам от получаването и отдаването. При което Баал а-Сулам говори тук единствено за материалния разчет, поставяйки в скоби духовния. В нашия свят всеки така или иначе страда и се примирява с това. Обаче ако нагледно се демонстрира на човек всички негови ”доходи” и ”разходи”, ще разбере, че го обират до кости. От друга страна, в духовен смисъл, може да се запише за сметка на вечния живот, несравним с жалкото животинско съществование.

И така, пред нас е психологически проблем и в този източник трябва да го разглеждаме като поправяне на света. Всички тези разчети, а дори и възможности, откриващи се благодарение на кабалистичната методика, са обусловени от възпитанието. И означава, че трябва да създадем система на просвещение и възпитание – и тогава светът, намиращ се в отчаяно положение, ще разбере, че в крайна сметка се оказва в точката на старта, по пътя на ново начало.

От урок по статия ”Мир в света”, 25.10.2011

[58639]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човек трябва да направи това, на което е способен за обединението, опитвайки се да достигне отдаване. И в резултат на материалните си, егоистични усилия, ще почувства доколко, в крайна сметка, не желае това обединение, не желае единството, поръчителството, не желае да стане един човек с едно сърце, не виждайки в това никаква изгода. Всичко това го отблъсква.

Така разкрива желанията си, изискващи поправяне – създадените от Твореца като ”зло начало” в човека. И след това разкриване ще започне да вижда как му помагат отгоре, независимо от цялото му нежелание.

Разкриването на злото идва свише, като част от процеса на поправяне. Творецът сключва съюз с човека, че няма да го остави, че ще му помага да напредва. Нека човекът не желае обединението, нека то да го отблъсква, но като поддръжка получава вдъхновение от предходното състояние, в което е приложил усилията си за напредване.

Така постепенно идва до това, че по малко му се открехва, какво е това отдаване, сила на любовта. Започва да разбира, че неговата задача – е само да разкрие потребността в нея. И тогава вече има възможност осъзнато или неосъзнато да разбере, да почувства, да крещи и да моли за сила за поправяне.

Към правилното желание се присъединява правилната молба (МА”Н) – потребност да се излезе от това състояние и да се премине в по-добро. Това желание може да бъде още егоистично, което се нарича ”ло лишма”, но то вече съответства на правилния път.

Така по малко, стъпка по стъпка, човек изяснява желанията и намеренията си. Разбира се, не самият той определя етапите на развитието си, а те се пробуждат съгласно заложените в тях информационни гени (решимот). Висшата сила, светлината ръководи всички тези процеси. А на човек му е необходимо единствено да се стреми напред през цялото време и даже да извършва най-малките действия, които макар и малко да го предвижат напред.

И тогава ще достигне желаното: ще получи светлината, възвръщаща към източника, да придобие намерение за отдаване, да се напълни с отразена светлина, даващи усещане за духовен живот – живот в отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58793]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Постижението е вътрешно и няма нищо извън нас. Всичко, което сякаш ни заобикаля, е просто временна илюзия, включително този въображаем свят и дори духовният свят. Но в духовния свят поне знаем, че нещо само ни изглежда като външно, защото нашето его го отблъсква.

Включваме желанията на другите само доколкото сме способни да засенчим егото си и да го скрием, да му дадем намерение заради отдаване и да направим това според принципа „обичай ближния както себе си“, закона на светлината.

Символът на всички тези поправяния е особена конструкция, наречена Сука, която ни показва как да изградим сянката. Моят вътрешен човек ще седи вътре в Суката и ще вземе четирите символа на Сукот със себе си: три, принадлежащи на Зеир Анпин (Лулав, Адасим и Аравот), и четвъртия (Етрог), принадлежащ на Малхут. Той ще ги свърже заедно и ще започне да ги люлее: надясно, наляво, напред, назад, нагоре и надолу – във всичките шест посоки, които съответстват на шестте Сфирот на Зеир Анпин (ВАК). И в същото време той е вътре в Суката, където нейните три стени съответстват на трите Сфирот на Хесед-Гвура-Теферет (ХAГAТ). Сфира Нецах е покривът на Суката, а Сфира Ход е дъното.

Излиза, че човек се съединява със Зеир Анпин напълно, който представлява висшите свойства на отдаване. И когато той се свърже с всички тези свойства във всички посоки, тоест във всички свойства на ВАК на Зеир Анпин, докато той самият представлява Малхут, тогава той поправя и съединява всички тези свойства заедно.

И всичко това се прави благодарение на сянката, която може или да скрива, или да разкрива. Скриваща сянка е, когато работим против нашето зло начало, егоистичното желание. А разкриващата сянка е, когато ние самите пишем буквите на нашата работа, сякаш използвайки черно мастило на бял лист. Така създаваме различни форми на скриване, които са подобни на светлината. Постепенно цялата тъмнина става светлина, поради създаването на различни сенки (например, под формата на криле).

Човек не се свързва със светлината, а с нейните форми, и обратно, скривайки себе си от светлината с помощта на сенките, той изгражда форми, подобни на светлината, на отдаване. Това е нашата работа. Работим, докато не постигнем подобие на формата и сливане (Зивуг) със светлината с помощта на всички сенки, всички форми на тъмнина, „буквите“, и сблъсъци със светлината. И накрая цялата тъмнина ще блести като светлина.

Нашата работа е да създадем форми на тъмнина, букви като черни линии и криви, и да ги направим подобни на под Сука. И цялата ни работа лежи в това, да намерим как да изградим това покритие върху себе си и да стоим в неговата сянка, която ще ни позволи да постигнем светлината. Цялата обкръжаваща светлина, която ни достига и остава над покрива на Суката, ни въздейства по такъв начин, че формите на тъмнина блестят като светлина за нас.

От урок по статия на Рабаш, 12.10.2011

[57423]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Проблемът е в това, че човек, даже много години занимавайки се с кабала, не може да осъзнае, че цялата Тора се реализира само във връзката между хората. Това толкова ни отблъсква, че го забравяме всеки миг. Готови сме да се занимаваме с всичко, но само не и с това!

Това е първото препятствие на пътя. И тук всичко зависи от построяването на обкръжение, което постоянно ще удържа човека в правилната линия. Само вътре в групата, във връзката с другарите – и именно във вътрешната, а не във външната, в задълбочаването на тази връзка, разкриваме духовния свят. Защото духовният свят – това е взаимната връзка помежду ни.

Постепенно развиваме тази връзка етап след етап и привличаме светлината, възвръщаща към източника, желаейки между нас скрито да се възцари общата сила на отдаване, която се нарича Творец. Ние искаме да Го разкрием, за да поправи Той връзката помежду ни.

И тогава, вътре в нашите желания, ще се разкрие такава връзка и взаимно отдаване, каквито присъстват в самата висша светлина, за да може съсъда-желанието и светлината да станат равни. Това се нарича сливане на творенията с Твореца.

Трябва да пренесем ударението от цялата работа – върху групата, връзките между нас, нашите желания и мисли, отнасящи се към взаимното отдаване, за да може всички мисли, освен само най-необходимите, отнасящи се към поддържане на животинското тяло, да бъдат насочени към благото на ближния. И тогава относително бързо ще минем всички етапи до достигане на целта за разкриване на силите на отдаване или разкриване на Твореца от творенията.

Главното е да се насочим така, че да имаме ясна и точно определена линия на работа, която е само в съединяването между творенията. А това отнема дълго време, защото това е работа срещу своя егоизъм, разочароване, отсяване на всевъзможни други пътища, подходи и средства. И в това минава много време.

Но след като човек вземе такова решение, тоест светлината го довежда до такова състояние и го насочва към връзката между творенията – след това, той вече застава на правилния път.

От урока по статията на Рабаш, 24.10.2011

[58515]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В статията „Мир в света“ Баал а-Сулам пише, че „ние отдаваме на ближния си без всякаква изгода за себе си“. Какво значит това?

Отговор: Всички се намираме в света на Безкрайността, в чудесна система. Отдаваме един на друг, всички души са изцяло поправени и напълнени. Края на действието е заложен в първоначалния замисъл. Нищо не ни разделя и всички сме слети с Твореца. Той и името му са единни.

Да,намираме се в света на Безкрайността, но за да осъзнаем това състояние, да го изживеем, да го притежаваме, да го разбираме в цялата му дълбочина и чрез него да осъзнаваме Силата, която го е породила, ще ни е необходимо разбиране и осъзнаване на всичките му детайли.

И затова се намираме в съвсем друго състояние и започваме помалко да се развиваме. По същия начин бебето не знае къде се намира, какво става наоколо и кой се грижи за него. Но постепенно му помагат да порастне, докато не стане голям човек.

Вярно е, че и сега се намираме в света на Безкрайността, но не в усещанията си. И цялата ни работа се състои в това да се върнем в истинската реалност – да разкрием съществуващото. По този начин Творецът ще се разкрие на творението.

Аз разкривам вече съществуващото и всичко зависи от мен. Затова Баал а-Сулам казва, че става дума не за друго, а за психологическа работа със себе си. С помощта на вътрешни промени разкриваме истинското състояние, в което изначално се намираме.

От урока по статията „Мир в света“, 25.10.2011

[58637]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да си представим парцуфа? Как се проявява в човека?

Отговор: Парцуф – е порционно получаване на светлина заради отдаване.

Ако имам някакво желание и го реализирам заради себе си – то е егоистично желание. Да предположим сега имам желание, в което мога да получа някакво наслаждение. Светлина. Когато светлината влиза в желанието, то тя мигновено го неутрализира. Става нещо като унищожаване. По същият начин, по който наслаждението, с което напълвам себе си, изпразва дори много силното желание.

Желанието не може да се съхрани, ако то получава желаното. И затова при получаване на наслаждение то угасва. Загуби ли се желанието – и наслаждението не се усеща. Тоест получаването на наслаждение унищожава самото наслаждение и аз в резултат на това оставам празен. Именно това става днес в света. Усещането за празнота ни гони напред, неизвестно къде. Изведнъж чувстваме, че наслаждението  не ни носи усещане за удоволствие. И в резултат на това сме празни.

В какво е същината на безкрайното наслаждение?

Ако съществуват два обекта и аз получавам от единия и предавам на другия, то през мен протича цялата светлина. Аз я получавам от някой не заради себе си и я предавам на друг, за да го насладя и т.н. по кръга.

Да предположим, че съществува огромно място и в него – множество части на разстояние една от друга. Какво означава „разстояние“? Всяка от частите усеща егоизма си и над този егоизъм те започват да строят помежду си връзки, получавайки една заради друга.

В резултат на това между тях циркулира постоянно, безкрайно наслаждение, което в никакъв случай, в нито един от тях не се унищожава. То е съвършено, напълва всички и изцяло, защото нито един от тях не получава заради себе си – всеки получава, за да предаде на другите. Но наслаждението, което преминава между тях и се предава от един на друг, в резултат циркулира между всички.

Така човек, получаващ заради себе си, ако той може,нека да държи дори и само един килограм наслаждение, то с това би „запушил“ себе си. И не е в състояние да получи повече, защото той вече се радва. Когато получава, за да отдаде на другите през него може да премине безкрайно наслаждение – не само по количество, но и по качество. Това е всичко, което можете да си представите. Всички други желания, които се усещат като наслаждение, той започва да чувства и в себе си. В резултат всеки от нас, като отделен малък егоист, расте и чувства тази светлина като светлина на безкрайността.

Ето какви възможности имаме благодарение на това, че можем да се обединим и да започнем по този начин да се включваме в единна информационна система. Днес, в нашето развитие постепенно пристъпваме към това.

От виртуалния урок, 16.10.2011

[58616]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Как да свържем схемата на мирозданието, която изучаваме, с развитието на сегашната криза?

Отговор: Малхут на света на Безкрайността се е разделила на огромно количество отделни егоистични части, които сега трябва да придобият своята обща схема.

По какъв начин? Тази схема не я знаем и не можем да я знаем – тя е много сложна. Впоследствие тя ще ни се разкрие. Но между нас съществува огромно количество връзки и ние, все едно, трябва да възстановим тези връзки. Когато работим един с друг, разпространяваме, обединяваме се, ние по този начин ги възстановяваме.

Именно това трябва да правим. В това е нашата задача и за това говори науката кабала.

Днешната криза е разкриване, от една страна на системата на всеобщата взаимовръзка /червеният цвят на рисунката/, а, от друга страна, – на това, че сме егоисти и не желаем да сме свързани един с друг. Всеки от нас е отделен егоист.

Какво трябва да се прави? Кризата възниква от това, че ние сме отделни егоисти, а самата система е алтруистична. Къде да се дянем един от друг? – Не можем да отидем никъде. Няма да можем с никакви подпиралки да оправим тази криза, макар в Европа вече дълбоко да са се замислили как да намерят изход. Но те няма да могат да измислят нищо, защото единственото, което може да се направи е да се възстанови интегралната система на взаимовръзка между нас. Ако не я възстановим, нищо няма да постигнем.

Целият проблем е в това, между нас да функционира Висшата светлина и ние да можем да му открием пътя чрез себе си един към друг. Ето това се нарича “взаимно поръчителство”. Аз откривам светлината за теб, –  ти за мен и така я разкриваме един за друг, докато светлината не запълни целия обем на света на Безкрайността.

Днес ние се намираме в началото на пътя. Всичко това трябва да го правим ние с вас. За това съществува науката кабала. Затова ние излизаме по улиците и се опитваме да го обясним на хората.

В степента, в която те се включват към нас, на нас ще ни е по-лесно да отворим всички пролуки, всички клапани по пътя на Висшата светлина. Надявам се, по този начин много бързо да се доближим към решаването на кризата. Ние имаме лекарство, средство лекуващо това. Трябва само напълно да го разкрием за себе си и другите и да започнем неговото прилагане.

Желая ви успех по този път. Надявам се, че ще видим светлината не в края на тунела, а преминаваща през нас.

От виртуалния урок, 16.10.2011

[58498]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Един закон“: Светът няма защо да се надява, че ще дойде време и ще се появи решение, благодарение на което хората ще пристъпят към поправяне алтруистически. И в миналото, и сега, и в бъдеще всеки поправящ се трябва да започне работа егоистически, и оттук да премине към отдаване.

Започваме отдалеч, с егоистчното желание да получим за себе си това, което ни се струва стойностно: пари, почести, власт, знания, отличия, здраве, бъдещия свят, предвидливост, постигане на тайните. Всеки го влече към науката Кабала от нещо свое, близко до неговото сърце. С това той и започва пътя.

Но постепенно, благодарение на комплексното въздействие на групата, учението и разпространението, човек предизвиква върху себе си светлината, възвръщаща към Източника. Светлината е единствената действаща сила, но я активизираме с помощта на различни, сякаш странни средства и действия, които сякаш по никакъв начин не са свързани с нея.

Нека просто да се шегувам с приятелите или с усилие да седя на урока без правилното намерение, нека моето разпространение да е поради егоизма, който иска да наложи на всички собствени ми ценности, – няма значение. Ако самите действия са близки до светлината, ако те са насочени към отдаване, към учение, и обединение – те предизвикват светлината, възвръщаща към Източника. За това е казано: „Заповедите не изискват намерение“.

Така, има действие, и има и намерение. Моите действия са – учението, разпространението, събрания на приятели, работа в група. А над намеренията аз не съм властен. Мога да се представя като ангел или, обратно, изчадие на ада – не е важно. Ако в степента на силите си изпълнявам необходимите действия, то предизвиквам светлината, възвръщаща към Източника, която постепенно ме превежда от егоистично намерение към алтруистично – от ло-лишма в лишма.

Цялата разлика е в намерението. Действията остават същите: аз все още уча, участвам в събрания на приятелите и разпространение, но моето намерение се поправя все повече, принуждавайки ме наистина да се обединя с ближния, с Твореца, и да извърша отдаване.

Така върви процесът, и трябва само да го продължаваме, да не го задържаме. Никой няма да избяга от това. Трябва само да се търсят най-ефективните действия за ускоряване на пътя и да се напипват все по-близки към отдаването намерения, които мога да присъединя към работата.

Всички минават едни и същи етапи, и на никой не е по силите да прескочи някоя степен. Само можем да форсираме темпа на придвижване – и в това е цялата наша работа. Казано е, че Исраел ускорява времето. Тук Творецът не може да прави отстъпки – нали всички етапи по пътя са необходими за придобиване на разум и чувства, за формиране на съсъди, които ще ни позволят да Го разберем и да Го познаем, да преминем към подобие и да се слеем с Него.

От урок по статията „Една заповед“, 21.10.2011

[58290]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Положението ни ще се поправи не от това, че ще построим сами нещо ново. Ние само ще приведем себе си в съответствие с разкриващата ни се, вече свъществуваща система на взаимно поръчителство.

Нашето поправяне, единственото ни действие – е да се съединим. И когато се съединяваме, разкриваме, че се включваме в единна висша система и всичко се подрежда.

Ако до сега икономистите трябваше да строят най-сложните системи от връзки и да сключват договори – то повече това няма да се налага. В тази нова система има вече всичко ! Трябва само да построим под нея нашите човешките взаимни връзки – това е всичко. Нищо повече не е нужно – всички борсови брокери могат да отидат да си починат.

Изведнъж ще открием, че е пропаднала необходимостта от всички професии, освен тези, които обезпечават най-необходимото за живота. В тази нова система на взаимна връзка няма да съществуват никакви други професии, тъй като тя ще се разкрие вече съединена, съвършена, съгласувана, вече построена.

Това не са тези системи, които трябва постоянно да строим за сметка на егоизма си – да правим революционни преобразувания, да установяваме нови връзки. Нищо такова няма да е нужно. За сметка на това, че поправяме отношенията помежду си, свойствата си, ние ще се включваме във вече съществуващата идеална система.

Тя съществува и днес. Просто не знаем как да се включим в нея, затова се случва и такава криза.

И така човечеството ще открие, че всъщност нищо не трябва да се прави! Целият този минал, животински разум трябва да се изхвърли – с него нищо повече не можем да направим. А всичко, което ни е нужно, е да поправим себе си във взаимното поръчителство, с което да влезем във висшата система, която ще се разкрива все по-ясно. Вече готова и съвършена. И ние ще се включим в нея и така ще продължим да съществуваме.

Докато не ни се разкрие, че тази система е вътрешният разум на творението, природата или Твореца, което е едно и също. Ние ще разкрием вечния и съвършен живот вътре в тази система, навлизайки по-дълбоко в нея. Животинските ни тела ще умират и изчезват, но ние въобще няма да го чувстваме и ще съществуваме в тази система слети с разума на Създателя.

Тази система от връзки, която днес откриваме помежду си, е разкриването на висшата, духовна система. Затова се случва и икономическата криза – т.е. криза на отношенията между нас. Защото именно икономиката ни свързва един с друг. Както е написано в Тора – „Вървете и печелете взаимно“.

Това и трябва да разкрием – какво можем да спечелим  от това, че ще отдаваме един на друг. Настъпва съвършено особен период, в който встъпваме в наши дни.

От урока по статия „Съзидаващия разум“, 21.10.2011

[58348]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава висшият разум, който всеки човек трябва да постигне в края на поправянето?

Отговор: Разумът – това е светът Хохма, който постигам с това, че привеждам себе си от страна на желанието си, Малхут, в съответствие с 9-те първи сфирот.

Малхут – това е получаващият съсъд, желание за наслаждение. И ако я обърна на отдаване, която ми представят 9-те първи сфирот, то така я обръщам в съсъд за светлината Хохма (мъдрост). Това се и нарича разум – светлината на мъдростта (Хохма), обличаща се в желанието на творението.

Със земния си разум не можем да достигнем висш разум. Висшият, съзидаващ разум – разумът на Твореца, който е създал творението със светлината на Мъдростта (Хохма). Можем да го постигнем съгласно подобието на свойствата, в степента на поправянето му.

Ако поправям желанието си за наслаждение на отдаване, тоест напълвам със светлината Хасадим (милосърдие), то намирам антиегоистичен екран, с който произвеждам ударно сливане със светлината (зивуг де-акаа), повдигайки отразената светлина. И тогава висшата светлина се облича в мен и постигам разума на Съзидателя.

Затова науката кабала се нарича така (хохмат кабала), защото учи как да се получи (получаване – кабала) тази светлина на мъдростта (Хохма), светлината на разума, и така се постига Твореца. Но постигаме този разум постепенно, в степента на подобието ни, отдавайки Му.

Това не е този земен, животински разум, с който се раждаме. Трябва да намерим Висшия разум, благодарение на поправянето си. Колкото повече човек се поправя, толкова по-голям духовен разум постига.

И това съвсем не зависи от земните му интелектуални способности. Той може да бъде Айнщайн, но това ни най-малко няма да му помогне в духовното напредване.

Земният разум, помагащ на човека да разбере, как по-добре да се възползва от егоизма си, няма никакво отношение към този разум, който получава именно за сметка на принизяването си, на работата в група, на такива действия, които сякаш са неразумни, нерационални и презрени от всеки.

От урок по статия ”Съзидаващият разум”, 21.10.2011

[58269]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→