Въпрос: Как може човек да провери дали неговата молба е изяснена и правилна?

Отговор: Ако мога да извърша това, за което моля, тогава молбата ми е правилна. Разкривам недостатъци в мен и моля те да бъдат поправени и виждам, че след известно време (тъй като в нашия свят отнема време) действително разбирам, искам, стремя се и мога да го направя.

Всички предишни анализи сега стават много по-ясни. Изведнъж се съгласявам  и желая с всички действия и възможности да се приближа до другите, което отначало изглежда напълно нереалистично, нежелателно и отблъскващо за мен.

Критикувам хората по-малко и съм способен да се приближа към тях, разбирайки, че духовното може да се почувства само във връзката между нас. Възприемам духовните понятия по-правилно и разбирам, че говорим за вътрешна връзка между нас, защото там се разкрива духовният свят, а съсредоточаването на свойствата на отдаване е Творецът.

Разбирам, че духовното се постига само чрез практически действия в този свят, който специално е бил създаден по такъв начин, че да ми позволи да извършвам определени действия дори без никакво желание или намерение. Можем да накараме себе си да го направим, точно както можем да правим много други неща против желанието си: ходим на работа и изпълняваме различни задължения в живота.

Това е невъзможно в духовния свят, защото там има само чисто желание. В нашия свят обаче материалното тяло се облича в желанието и затова тялото може да извърши различни действия дори против своето желание. Благодарение на това можем да се приближим до другите в ситуации, които противоречат напълно на връзката. Това е прекрасното свойство на този свят!

Значи за да постигнем следващото, ново ниво, винаги трябва да падаме в този свят, което означава да падаме под властта на нашето тяло. Не говорим за физическото тяло, а за желанието, отделено от духовното, което ни позволява да извършваме различни действия дори без желание.

Започвам всяко духовно ниво с физическо действие, с егоистичното желание, намерението за себе си и със стремеж да извлека полза и да получа награда. След като съм започнал по такъв начин, мога да продължа към духовни действия.

Това се случва на всяко ниво до края на поправянето. Затова този свят трябва да съществува. Иначе няма да можем да достигаме всяко ново духовно ниво самостоятелно.

От урока по статия на Рабаш, 23.10.2011

[58404]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Всички признават и уважават принципа на любов към ближния като към себе си. Но в новата ера как можем да накараме хората да се обърнат към любовта вместо омразата и отделението?

Отговор: За да направим това, постепенно преминаваме от егоистичното намерение към алтруистичното. Всеки човек иска да бъде обичан такъв какъвто е. С други думи, любовта е над всички разчети. Някой ми се струва красив, а друг грозен. Някой ми се вижда добър, а някой лош. И все пак, ако обичам някого, тогава го обичам сякаш е мое дете, без значение какъв е.

Просто обичаме децата си естествено, докато тук се нуждаем от любов, която е над нашата природа. Написано е: „Всеки човек отрича другите според собствените си недостатъци“. Ако виждаш недостатък в някого, това значи, че този недостатък е в теб.

По начало сме неспособни да постигнем безусловна любов, защото по природа се мразим един друг. Винаги търся недостатъци в другите, защото това ме кара да се чувствам по-добър и по-висш от тях, което вече само по себе си е приятно. Когато търся самоудовлетворение, трябва да видя недостатъци в другите, които ги поставят под мен поне в някакво отношение. Ако някой ми се вижда по-висш от мен и аз не мога да оправдая това, изпадам в депресия.

Тогава как можем да постигнем любов? Първо, „да обичаш“ означава да бъдеш проникнат от желанията на ближния и да бъдеш готов да ги напълниш. Сега съм готов да използвам и експлоатирам ближния, но ми казват: „Използвай себе си, за да напълниш него“. Все пак това е напълно противоположно на моята природа. Никога не мога да изкача тази стена.

Затова мъдрецът Хилел направил предизвикателството по-лесно, казвайки: „Не прави на ближния това, което ти самият мразиш“. Бъди неутрален, откажи се от омразата и любовта към ближния. Изпълнявайки това условие, ще преминеш първата половина от пътя.

Така ще се отделиш от своя егоизъм, от предишните желания. Ще се откажеш от злонамерените планове и намерения. От сега нататък повече няма да искаш да навредиш на ближния, било то по грешка или нарочно. Не искаш да го използваш, защото това винаги му вреди. И въпреки че още си мислиш, че можеш да извлечеш полза от него, вече започваш да разбираш, че самият ти ще се окажеш губещ. Това, което е добро за него, е добро за теб и каквото е лошо за него е лошо и за теб. Вече виждаш, че двамата сте свързани заедно чрез глобална мрежа, която се разкрива в света днес. Затова нямате друг избор освен да не си вредите един на друг, поне това.

Това е първият етап: Изключваш своята Малхут и се издигаш в Бина, в малкото състояние, Катнут, Хафец Хесед. И тогава трябва да продължиш по пътя на любовта.

Всички тези етапи се реализират при условие, че напредваш „от ло лишма към лишма“, ако в своя егоизъм, въпреки всичко, се стремиш към алтруистичната цел. „Струва си да се отнасям добре към ближния“ – си мислиш ти. „В крайна сметка, ние сме взаимосвързани и няма друг избор…“ И накрая, вървейки по този път, възбуждаш променящата светлина, която поправя разума и чувствата ти.

И тогава разбираш: „Трябва да обичам другите, но не защото ще се чувствам добре и не защото сме в една система, независимо колко глобална и интегрална може да е тя“. Не това е важното. Просто си очарован от свойството отдаване. Не знаеш какво го прави толкова добро, но усещаш, че освен отдаване, не искаш нищо друго. Не напълваш себе си и не очакваш наслаждение. Отдаваш от благоговение, почит и величие, от това, че виждаш отдаването като такова в чиста форма. Сега то е всичко за теб.

От урок по статията „Любов към Твореца и към творенията“, 27.10.2011

[58899]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо казват, че трябва да вярваме, че Творецът чува молитвите от всяка уста?

Отговор: Вярата – това не е концепция, което се използва в нашия свят. Вярата в духовния свят е закон, всъщност свойство. Да се вярва, че Творецът чува молитвите на всеки – това означава, да изучим системата. И макар още да не сме включени реално в нея и да не я усещаме – да виждаме, че сме съединени чрез определена връзка.

Вътре има такава специална връзка като в света на Безкрайността. И отвън, по отношение на мен, тази връзка изглежда разбита, счупена. В съвършената връзка цари светлината на Безкрайността. А в разбитата връзка – аз мисля само за себе си и към ближния усещам не просто безразличие, а истинска омраза. Желая да използвам всички в своя полза, без да се замислям какво ще стане с тях! Това е моята природа.

А съм в състояние да се скрия. Ако се опитам да достигна желаното състояние от нивото на действителното, ако искам да се приближа до нашето съединение и да разкрия това състояние. Което е да се издигна по стъпалата на стълбата, да вляза в духовния свят, в свойството отдаване, и да привличам светене от това състояние, което искам да постигна.

Това светене започва да ми влияе. Ставам като дете, което иска да порастне и в крайна сметка става възрастен, благодарение на своето старание, на желанието си. Стремежът ми ме приближава, привличайки светлина от бъдещето. Тъй като стремежът ми е като магнит, той привлича от това бъдещо състояние слабо светене, което ми въздейства. Ако искам много силно да го постигна и си го представям като желано – това и ще бъде моята молитва.

И ако аз знам, че всяко следващо състояние е все по-силно свързано, се оказва, че моята молитва е обща. Моля за всички, да се съединим и аз съм сред всички останали. И нека между нас да съществува Твореца, взаимната сила на въздействие.

По този начин ние напредваме, привличаме светлината, връщаща към източника. Това се нарича изучаване на Тора, създадена като средство за поправяне на егоистичното начало.

От урока по статия на Рабаш, 24.10.2011

[59048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Материалът на творението се разделя на няколко нива: неживо, растително, животинско и човешко. И вътре в човека също има няколко нива. Едни водят пасивен начин на живот, без да се отдалечават много от животинския живот. Други са по-напреднали, а някои търсят целта извън пределите на обикновения материален живот.

Но в крайна сметка всички трябва да достигнат единствената цел на творението и тогава всеки от човешките типове ще усети желанието, разбираемо за него. Един ще се стреми към благополучен материален живот, друг ще пожелае да достигне нещо извън пределите на материалното, а ще има и такива, които ще искат да се издигнат над този живот.

Това е многостранно придвижване към една и съща цел, защото всичко се разделя на 4 нива, които съществуват и вътре в човешката степен и ще присъстват до края на поправянето.

И само когато всичко се съединява заедно, се образува едно съвършено желание, без каквито и да било различия. Но засега, в процеса на поправянето, между всички части има големи различия. И най-важното е всеки вид и тип да разкрие целта на творението и да достигне окончателното поправяне.

Той се съединява с останалите на своето ниво – трябва да го направи. Както е казано при пророците, че „ вълкът и агнето ще живеят заедно”, като приятели. До такава степен цялото творение, благодарение на поправения човек, ще получи силата на отдаването и ще се възцари мир на всичките му стъпала.

Затова „любовта към другарите” – това не е красив лозунг, а основното място за нашата работа. Човек трябва да разбира, че мястото на цялата му борба, на цяла атака, централната точка на цялото му усилие за достигане на целта – това е „любовта към другарите”, съсъда, в който ще разкрие висшата сила, Твореца, същността на живота.

Това е единственото, на което е необходимо да се съсредоточи цялото внимание. А всичко останало: учене и всичките други действия се извършват за да се достигне този духовен съсъд – любовта към другарите.

От урока по статията на Рабаш, 27.10.2011

[58910]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички красиви описания в Тора ни разказват за една изключително здрава връзка между хората. В духовния свят човек не излиза от материалния Египет, не преминава Червено море и пустинята Синай, и не достига до географските земи на Израел. В духовния свят всичко това символизира различни степени на връзка между душите, между хората, които се свързват вътрешно, в своите желания.

Тора ни разказва за връзката, а не за географията или историята на някоя група, странстваща по земите на Кнаан или Египет. Тя ни описва само връзката, в която разкриваме тези степени. „Иди си от своята земя” означава да излезеш от егоистичните желания, т.е. живота във Вавилон. Трябва да оставиш това желание и да достигнеш до по-голямо, в което се свързваш все по-силно с групата. Това желание се нарича „земята Кнаан” („земя” означа „желание”).

После влизаме в лявата линия, нашите желания се увеличават, злото се разкрива все повече – това се нарича  „спускане в Египет”. А когато се изкачим от това състояние „Египет”, съединявайки се заедно, тогава е казано, че попадаме в „Синайската пустиня”.

След съединяването над всички проблеми, които ни се разкриват, се изкачваме до стъпалото на „земята Израел”. Всичко това са степени на връзка, а не географски места.

Имената са взети от нашия свят, но те описват духовни стъпала. Можем да вземе автобус и да пътуваме от Вавилон до Кнаан, а след това до Египет и обратно, но това няма да бъде духовно пътуване – то ще бъде само материално.

Всичко зависи от това, как, седейки на едно място, изкачваме стъпалата и разкриваме духовните светове в нас. Това се разкрива само съобразно със силата на връзката между нас. След като се обединим, разкриваме духовните стъпала съобразно със силата на нашето обединение.

Свързваме всичките „613 желания” само чрез съединяване. Ако човек не се свърже с другите, той не изпълнява всички „заповеди”, не прави никаква връзка на желанието за получаване. Всички желания са разделени едно от друго в следствие на разбиването и те могат да бъдат свързани само чрез обединение едно с друго.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2011
[57571]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Намираме се в такова скриване, че дори не го усещаме. Възприемаме цялата реалност само вътре в себе си – всичко, което усещаме, е впечатление вътре в нашето егоистично желание, което в действителност не съществува.

В духовния свят няма подобно твърдение като желание за получаване, което получава заради себе си. Ако желанието е насочено към себе си, то не може да получи нищо и остава в тъмнина. Нашето егоистично желание се намира на толкова ниско, нищожно ниво, че можем да почувстваме някаква реалност в него – отпечатък на изглеждащото ни като реалност.

Когато започваме да се развиваме и получаваме по-големи желания и намерения заради отдаване, тогава започваме да усещаме висшата система. А преди това всеки един е сякаш в безсъзнание, усещайки някакъв въображаем свят, в който съществува – като човек, изпаднал в кома, който вижда различни образи в главата си, както се случва в сънищата.

Когато се събудим и възвърнем усещанията си, тогава желанието ни е на друго ниво и притежава намерение заради отдаване. Така разбираме, че чувстваме всичко вътре в своето желание и че няма нищо навън. Всичко, което ни е изглеждало външно, е било усещане вътре в желанието за получаване.

Ние постигаме духовния свят в своето желание за получаване. Неживото, растителното и животинското ниво, всички хора, всички големи светове и всичко, случващо се в тях, са просто изменения в моето желание за получаване, което ме кара да чувствам, че светът се променя. Аз разкривам останалите души, т.е. чуждите желания, за да мога да ги свържа със себе си с намерение заради отдаване. Тогава те стават части от мен, които ми помагат да преценя до каква степен се намирам в отдаване.

Целенасочено съм държан в недоумение, за да мога да не чувствам другите, докато се опитвам да ги приближа по-близо и да ги почувствам като неотделима част от себе си. Ако се опитам да приближа към себе си всичко, което ми изглежда като външна реалност, то мога да поправя своя съсъд за отдаване.

До степента, в която събирам външните, чуждите желания (неживо, растително, животинско и човешко) в едно, в един духовен организъм, който има „мозък, кости, сухожилия, тъкани, кожа” (моца, ацамот, гидин, басар, ор) или „корен, душа, тяло, одежди, дворци” (шореш, нешама, гуф, левуш, ейхаля), така измервам своето приближаване до истината. Всъщност няма никой освен мен, който усеща цялата реалност вътре в себе си и така изгражда съсъд, в който да възприема Твореца.

Аз трябва да съединя всички части заедно, докато всички те станат като „един човек с едно сърце” и всички, които са ми изглеждали като чужди, станат част от моята душа. Така всеки един напредва без да обезпокоява другите. Всеки един изгражда свой собствен свят на своята собствена плоскост, в своя разрез, постигайки го като свой вътрешен свят. А Творецът напълва този свят, т.е. човекът е в сливане със светлината, с Твореца, който го напълва.

От урока по писмо на Рабаш, 12.10.2011
[57427]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Защо отделяте толкова време и сили за разглеждането на такива въпроси от материалния живот, като икономическата и световна криза? Като новак в изучаването на науката кабала,струва ми се, че това противоречи на онова, за което ни говореха на курса за начинаещи, относно ”духовния” и ”материалния” живот.

Отговор: Целта на пребиваването ни в този свят на мнима реалност, усещана в свойството ”получаване”, се заключава в това, да разкрием другата реалност, усещана в свойството отдаване и любов. За това ни довеждат при учителя и групата, за да се опитаме да се съединим с тях в едно цяло, като по този начин бихме предизвикали проявата на висшата светлина и бихме разкрили света на отдаването.

А днес освен групата, целият наш свят се разкрива, като една група, която открива в себе си егоизма, който и вреди и постепенно осъзнава, че е толкова вреден, че желае да се освободи от него. А ние трябва да разкажем, че това е напълно възможно и как трябва да се направи – да не се изучава Кабала, а да изучаваме нашия свят, като глобална, интегрална, затворена система, която все повече се събира в едно цяло и как трябва да построим човешкото общество на основата на взаимното поръчителство.

Ако им помагаме, тогава и ние израстваме, защото нямаме друго предназначение. За това пише Баал а-Сулам в статията ”Даряването на Тора”, ”Поръчителство” и др.

[58908]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние през цялото време работим със своето егоистическо желание, което действа съгласно своето природно свойство – желанието да получи напълване, което е наш, единствен материал. А ние чакаме, да дойде светлината за поправяне и да добави на това желание – намерение за отдаване.

Трябва да се разделя желанието от намерението. С желанието за наслаждаване аз винаги имам възможността да работя и да напредвам, и за това е написано: ”Направи всичко, което е по силите ти!”. Но намерението за отдаване на ближния или на Твореца – идва в резултат на въздействието на обкръжаващата светлина. Нея трябва да молим.

Тоест, аз вече имам половината от духовния съсъд – желанието да се насладя. Аз не го пренебрегвам, не го отменям, а само искам да му сменя намерението. Ако човек правилно разделя своето отношение към действието и намерението, то винаги ще му се отдаде да извърши някакви действия или работа – и в същото време, когато духовното го привлича, и когато не го привлича, но му помага силата на съюза, заключена в миналото.

Той винаги може да се обърне с молитва, с молба за правилно намерение, за да се присъедини то към неговото действие и да определи духовното му качество. Така напредва човек.

И когато започне повече да разбира, да усеща, да навлиза в духовния свят, то вижда, че няма голяма разлика между духовното и материалното. Изисква се само психологическа промяна в човека, за да усети духовното.

От нас не се иска да зачеркнем изминалата част от живота си и да отменим всичките си основи. От всичко това само трябва да се извлече намерението и да се приведе в изпълнение.

Затова, човек е щастлив от това, че е излязъл от Египет и е изнесъл от там множество съсъди, желания, много сили. А от друга страна той е пълен с егоистически чувства и намерения, които са противоположни на истината. Над това той сега започва да работи. От това състояние, започва работата и затова то се смята за точка на духовното раждане.

Човек усеща, че ”ние днес сме се събрали всички” – пред Твореца, със своите повредени желания, които можем да Му предявим, като готови за поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Казано е, че всеки ден трябва да видим себе си като отново излизащи от Египет. За да търсим в себе си разкриване на злото, за да изпитаме нужда от Тора. Светлината, възвръщаща към източника. Ако човек достигне до такова състояние – от този момент той започва да живее , застава на правилния път.

А ако не чувства потребност от поправяне, ако не се чувства с разбито желание. Егото, Фараона, съсъдите, които са взети от Египет, от държавата, в която той разкрива злото си за връзка с другите . То той няма с какво да дойде до Синайската планина. Защото тук идват само, за да се съединят.

Ако сме готови за това – то получаваме Тора . Светлината на поправянето, която извършва свързването ни. И за това е казано: „Днес сте се събрали всички…“ Ако това го няма – то няма точка, от която да се започне.

Затова преди всичко ни е нужна най-простата работа, на която сме способни, в своето състояние. А възможност да започнем работа ни дава именно този материален свят, в който мога да извършвам действия, дори без правилното намерение. И затова отивам да се свържа с другарите си, въпреки че не чувствам никакво желание. Или преследвам някакви егоистични цели и се надявам чрез това да спечеля нещо.

За тази цел сме поставени в материалния свят и от него започваме извисяването. Всеки път се опитваме все по-естествено да играем в духовно състояние. И с това привличаме към себе си светлината, връщаща към източника. Защото духовния свят се крие и ако се стремим към него, това вече е достатъчно, за да привлечем светлината оттам.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58796]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да ни пробудят към по-напреднали състояния, тези напреднали състояния започват да ни светят от далеч – от там ни свети нещо хубаво. Да кажем, на детето от далеч му показват сладолед. А на него от това му става не по-добре, а по-зле – защото го дразнят с този сладолед, който то няма!

Така и ние. И тогава започваме да се стремим напред. Нашето сегашно състояние ни се струва лошо, и ние се устремяваме към по-добро състояние – и така напредваме.

Винаги ни се разкрива все по-напреднало, високо, духовно стъпало, и в нас възниква проблем с него. И ако на детето му е ясно, че ще му бъде добре, ако получи сладолед, то при нас това не е съвсем ясно, защото нашето състояние е обратно на духовното напредване. И затова се усещаме в падение, в неприятни състояния. Затова ни трябват допълнителни средства за поддръжка: група, учене, за да се убедим, че пред нас свети по-доброто бъдеще.

От урока по Книгата „Зоар“, 26.10.2011

[58802]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→