Ако имам малко дете, което се каня да изпратя на градина, защото ако остане в къщи ще му се забави развитието, то аз се старая да го запиша в група, където има и по-големи деца, а не по-малки.

Тоест, колкото е по-голямо обкръжението – толкова възможностите ми за напредък са по-големи. И обратното, ако съм попаднал в компанията на примитивни хора, то те ме снижават до тяхното ниво, до ценностите, които притежават. Всичко зависи от обкръжението.

На този принцип ние избираме обкръжението в живота си, виждайки че ”обкръжението днес – това си ти утре”. И затова, който е заинтересуван да се издигне, е полезно да бъде между големи и умни хора.

Но той трябва да разбере, че идва при тях, за да израсте. А ако той просто така идва и седи между хората не от своето ниво, то колкото те са по-големи – толкова повече това го вбесява.  Той иска да ги принизи.

Ако той е дошъл специално, за да израсте сред такива хора, то колкото те са по-високо – то толкова това повече го радва. На него не му достига само ненавист и огън, тлеещ отвътре, от усещането за това, колко той е по-долу от тях. И той се радва на такива чувства, тъй като те го амбицират и предвижват напред.

Тоест всичко зависи от намерението на човека – от онова, което иска от обкръжението. Човек може да оцени външното общество по неговите ценности, вкусове: обича ли музика, живопист, образовани ли са и интелигентни ли са хората. Има критерии по които това може да се провери.

Но в кабалистическата среда няма такива критерии за такава проверка. Тук се събират хора, в които се е пробудила точката в сърцето и те просто желаят да я развият. Всички те минават през постоянни падения и подеми и никой не знае, на кое стъпало всъщност се намира и още повече, на какво ниво се намира другаря.

Всичко зависи единствено от това, как човек си представя групата, подобно на Раби Йоси Бен Кисма, който така е ценил своите малки, простички ученици, че без тях не можел да напредва.

Затова е много важно да се разбере, че групата, обкръжението –е онова, което сам човека си представя, ценейки другарите си, които Творецът е довел и им е дал същото желание към духовното. И сега аз мога да създам за себе си отношение към обкръжението, съгласно онези ценности, които се изискват за моя напредък: в зависимост от това, как искам да напредвам и накъде.

А освен това, сега мога да изследвам себе си: доколко ми харесва да ги виждам големи – това е знак, че аз наистина искам да напредвам. Тъй като напредването става за сметка на обкръжението. Ако искам да ги виждам по-долу от мен – това означава, че търся как да удовлетворя своята гордост, а не как да напредвам.

По отношението си към обкръжението ние можем безпогрешно да измерим своето духовно състояние: стремя ли се към целите на творението или към приятно усещане и напълване на егоизма си със чувство за собствена важност.

От урока по статия на Рабаш, 22.11.2011

[61436]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко се постига с помощта на молитвата. Ако аз съм  желанието да се насладя, то нищо не мога да направя със себе си, защото не ми достига втората сила: желанието да отдавам. Необходимо е присъствието на двете сила, съществуващи в света – за да мога да се боря, да вземам решения, нещо да направя с едното относно другото.

Първата сила е егоистическа и ни е дадена по рождение. Но как да получа отдаващата сила, идваща от Твореца? В това е целия проблем и за това е молитвата.

За какво ми е втората сила? Ако усещам недостатък относно първата, егоистическата, то аз започвам да търся начин да я напълня. И това също се нарича молитва. Даже крадецът, приготвящ се да открадне се вълнува дали ще се получи или не – също създава молитва със своето желание за успешна кражба. И на нея също има отговор, както на всеки недостатък.

Тоетс проблемът не е в желанието, а в онова към което то е насочено. Това не трябва да бъде желание за напълване на моя егоизъм, който се развива по естествен път, карайки ме да действам заради себе си. Така инстинктивно се развива цялата нежива, растителна и животинска природа.

Но стъпалото на човека не съществува в природата, като етап на неговото естествено развитие. ”Човек” – не като материално тяло от този свят, всъщност е най-висшето стъпало от животинското ниво, а духовния човек, подобен на Твореца, може да се развие по-добре при условие, че освен едната сила – желанието да се наслади, той има и друга сила – желанието за отдаване. Благодарение на това, той става подобен на Твореца.

И как тази сила ще премине в човека, ако принадлежи само на Твореца? Такъв директен преход не е възможен, но е възможно някакво влияние, някакъв пример от страна на Твореца – в скрита или открита форма, при която желанието за наслаждаване в човека да промени своята форма на поведение. И вместо това, направо да получава, каквото му е свойствено по природа, то ще започне да работи иначе.

Самото желание да се наслади, живеещо в човека, ще се промени. А не от това, че в него ще се появят две противоположни една на друга сили: желанието да получава на творението и желанието да отдава на Твореца. Силата да отдава съществува само в Твореца, а в човека тя може да премине само за сметка на влиянието на Твореца. И тогава желанието на човека, ще промени своята форма на външното проявяване.

Или ще започне да действа в отдаване заради отдаването, сдържайки себе си и не позволявайки на себе си да вреди и използва другия. Или ще получава заради отдаването – да работи така както е работил, но с намерение да допринесе за благото на ближния.

От урока по статия на Рабаш, 21.11.2011

[61324]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Беседа на трапезата.

Творецът ни пробужда, Той изпълнява всичко и разбира се няма нито един човек по света, който би могъл сам да направи нещо. Висшата светлина прави всичко, разкрива ни се все повече и повече, и вътре в нас действа нейната сила. А ние трябва само да се стараем, колкото се може повече да ù съответстваме – да ù оказваме съдействие, да вършим всякакви вътрешни движения, за да се разкрие в нас. Това е главният стремеж.

В крайна сметка, всичко, което човек трябва да прави, е просто да не пречи. Да бъде като ”жена” (така се нарича женската сила) – съсъд в ръцете на Твореца. Така ще се надяваме, че с мъжката си сила ще успеем така да превъзмогнем себе си, че да станем като ”жените”.

От беседа на трапеза преди конгреса в пустинята Арава, 18.11.2011

[61144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Арава. Урок №1

Въпрос: Как можeм да си помогнем един на друг на този конгрес така, че всеки да може да се издигне над себе си?

Отговор: Преди всичко, ако мисля да се издигна над себе си, с това аз вече помагам на другите. Достатъчно е, че „запушвам“ своята лична „дупка в дъното на лодката“. Това първо.

Второ: Разбира се, ако мисля за другите и се грижа за тях – аз им помагам.

Трето: Моята грижа за другите се изразява в това, че аз виждам другарите си, които са вложили толкова много усилия, време, сили и пари, въпреки множеството пречки – и аз искам да достигна такова състояние, при което моите усилия биха допринесли за тяхното духовно постижение, тъй като на тях им се полага повече, отколкото на мен.

Притеснявам се за това те да не се изключат от правилните намерения, верните желания и връзката между тях. В своето желание аз се притеснявам те да не „паднат“ – и само за това мисля.

Тази загриженост  е най-добрата защита,която е възможна само за нашето състояние, за да не отпадне и един човек от взаимното поръчителство между нас и всички ние да бъдем винаги над егоизма си. Всеки трябва да живее в такава тревога, да мисли само за другарите си – като майка, която се притеснява за всичките си деца.

От 1-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61427]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ние сме обещали да се грижим един за друг, за да задържаме завоюваното в Арава и да продължаваме напред. Но какво да се прави, ако човек изведнъж открие, че е „отпаднал от темата“? Трябва ли да почувства, че е пробил дупка в общата лодка?

Отговор: Разбира се. Това трябва да бъде голяма скръб за него. Първо, не е лесно да се стигне до усещането за единство, но в краен случай, нека съжалява за това, че е откъснат от него. Второ, нека съжалява, знаейки, че всички другари вече са там. Трето, със своето отсъствие той причинява вреда на другите и цялата тази вреда се записва на неговата сметка.

По този начин той пропуска много повече от личната си грижа – защото неговата частица бездейства във всеки от другарите му, без да запълва всеки един от тях. Оказва се, че неговата вреда се умножава по броя на хората в групата.

До сега ставаше дума за егоистичните сметки, а сега да погледнем на проблема от друг ъгъл. Човек не поддържа другарите си с поръчителство, не се уподобява на Твореца и не постига свойството да Му отдава, без да работи в група. Тази духовна вреда не е толкова очевидна, но трябва да я помним.

Въпрос: Може ли да се каже, че с това човек привлича не само групата и но и целият свят към злото?

Отговор: Ако са ти дали възможност да встъпиш в поръчителство с другарите си, тогава, участвайки в общата работа ти разбира се, че привличаш света към доброто. В крайна сметка всеки човек е част от общата мрежа, а ние сме централната част от нея. Следователно като укрепвам групата, аз укрепвам целия свят в неговия духовен възход. Вярно е и обратното.

От урока по статията „Поръчителство“, 21.11.2011

[61337]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство” (съкратен вариант): Целта на творението е възложена на целия човешки род. Обаче, вследствие на низхождането в природата на създанията в себелюбието си, безгранично властващо над цялото човечество, е невъзможно да се дадат на хората такива обяснения, за да се съгласят да излязат от ограничения си егоизъм в широкия свят на любовта към ближния.

Народът на Израел представлява изключение, и благодарение на пречистването на праотците и египетското изгнание, е станал годен за обединението ”на планината Синай”, като един човек с едно сърце, когато всеки е излязъл извън себелюбието, единствено, за да донесе полза на другия. И само тогава са станали годни за получаването на поправящата светлина.

Поправянето на света се провежда поетапно. Не може да се ограничи само с един човек – необходимо му е да се разпредели сред много души. Не може да се осъществи в едно време, в едно поколение – изискват се редица поколения. Невъзможно е, ако всички си приличат, напротив, изискват се различни типове хора. Всички тези условия са призвани да облекчат пътя.

Поправянето винаги се управлява от две сили: страданията ни бутат отзад, а силата на светлината ни тегли отпред – за какви хора става въпрос. Отвсякъде е ясно, защо душите не са равни помежду си: има част, която започва поправянето първа – това е Израел, което означава: стремеж ”право към Твореца” (яшар – Ел). Те се поправят, преди всички останали души да се присъединят към процеса.

Хората, отнасящи се към категорията ”Израел”, усещат злото на растящия си егоизъм, което се нарича ”египетско робство”. Сериозно искат да намерят духовния свят и се сблъскват със съпротивление: отблъскват ги назад, не се нуждаят от тях, към нозете им са привързани гири, които не им позволяват да напредват… Именно Израел усеща множеството пречки на духовния път.

Но в съответствие с това им дават също и силна искра на духовното желание. В крайна сметка се оказват между две противоположни сили, които ги теглят напред или назад, буквално разкъсващи ги на две: от една страна влечение нагоре, а от друга – египетското изгнание.

Този контраст се съпровожда с тягостни състояния, с трудни исторически процеси, с враждебно отношение на света и т.н. – обаче всичко това ни помага по-бързо от другите да реализираме поправянето и да поемем помощта на останалите. Ако това не е крайната цел – да се осъществят действията на Твореца в нашия свят – участта ни би била незавидна. Да се оправдае целия този път може само при условие, че разбираме тази задача, която ни е възложена.

И така, има сили, тласкащи ни напред и сили, непозволяващи ни да напредваме. Преживяваме много неприятното развитие между ”чука и наковалнята”, обаче трябва да се разбере, че всъщност се намираме в самия център на поправянето и всичко зависи от нас. Ето, днес вече човечеството започва да изпитва нужда от мисията ни.

От урок по статия ”Поръчителство”, 21.11.2011

[61334]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Няма нищо, освен четирите стадия на пряката светлина. Но, за да ги разберем, ни е необходимо цялото създадено под тях творение.

Малхут на света на Безкрайността решава, че трябва да постигне сливане, защото не може да изтърпи раздялата. Тя е пълна със светлина, и от гледна точка на светлината, на Твореца – има пълно съвършенство. Но Малхут открива съвършено противоположно нещо от своя страна.

Сякаш нисш, е попаднал на гости при богат приятел и получава от него всичко от най-добро сърце. И все пак той се чувства ощетен, защото не е заработил сам всичко това, и с нищо не може да се отблагодари на богатия си приятел.

Получавайки от приятеля си угощение, той му доставя удоволствие, но цялата тази ситуация не е създадена от него самия. Ако нищо не се промени, но всичко това излиза от нисшия – то той би приел всичко. Ще получава и ще се наслаждава точно по същия начин – в какво е разликата тогава?

Разликата е само в това, че той самия трябва да подготви това състояние. И заради това, му е необходимо да се отдалечи от това състояние, а след това да се върне там самостоятелно. Именно това е станало в Малхут на света на Безкрайността – там има всичко, освен тази добавка. Има пълно сливане от страна на светлината, но се налага да премине през съкращаване и през целия процес на развитие – само заради това, да достигне до това състояние, когато беднякът иска именно него, но по своя воля!

Беднякът си остава бедняк, и да поиска да получи от богаташа и да се прилепи към него, зависи от него, за да се наслаждава от това, че получава – той трябва да пресъздаде цялото това състояние до последната подробност. Иначе ще обиди богатия си приятел, Твореца, ако не се върне в същото състояние.

А добавката е само в това, че съм съгласен с всичко, което Творецът е построил преди, а сега сам достигам това състояние – сам правя това! И тогава нито бедността, нито слабостта на желанието, нито нищожността на творението – вече не са порок. Тогава се връща в това състояние, където няма нищо, и всичко идва от масата на богатия приятел, но това вече за него не е унижение, а почит.

Нищо не се променя в ситуацията между тези двамата, освен това, че човекът показва колко самият той е съгласен с това!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 17.11.2011

[61116]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок №1

Няма Висш свят. Висшият свят – това е съединението помежду ни. Ако почувстваме това единение, в него усещаме Висшия свят. Той не се намира някъде извън нас. Духовният свят сам по себе си не съществува. Сами го създаваме, формираме го.

Има проста висша светлина, има и точка, стояща сред светлината, разделена на множество части. Ако обединим тази точка в едно цяло, съединявайки всички нейни части, то тя става подобна на светлината, и по закона за подобие на свойствата се обръща в голям съсъд/кли за светлината.

Излиза, че черната точка вътре в светлината на Безкрайността се превръща в огромен съсъд, включващ в себе се цялата светлина. А без съединението на нейните части ведно, няма съсъд, няма нищо, освен черна точка. „Съществуващ от съществуващото“ – това е светлината, а „нещо от нищото“ – това е мъничкото желание, все още неусещано, несъществуващо като творение.

От 1-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61221]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

На ниво на всеобща интегралност човек престава да усеща смъртта. Той се разтваря навътре със своите желания, мисли, чувства в общата огромна мисъл, в огромното единно желание, което всички ние създаваме и гладко, спокойно и красиво преминава в други състояния.

Това се случва още преди да умре неговото тяло, защото то става нещо общо, живеещо в една идея, в единно съществуване в природата и обществото. Неговият дух се нарича ”човека в нас”, а всичко останало – това е физическото тяло намиращо се на животинско ниво на развитие.

Човек се нарича онова ниво в нас, което може да се съедини с другите в една единствена интегрална система. Когато се появява усещането, че ти си заключен в тази система заедно с всички свои мисли и чувства, в разум и сърце, то твоето тяло престава да се усеща и сякаш ”плуваш” над него. Ти се намираш в него, но не го усещаш, както да допуснем в момент на някаква еуфория, особени усещания, когато човек за малко излиза извън тялото си.

Взаимното поръчителство извежда човека на следващото стъпало на съществуване. При това ние се включваме в общия разум, в общите чувства, когато този разум и чувства стават едно общо цяло и заедно се съединяват в единния разум и чувство на цялата вселена, на цялата природа, на целия механизъм, който задвижва вселената и я управлява. Това е закона на вселенската еволюция. Ние влизаме в този закон и ставаме негова активна част. Постигането на такова единство между нас – това е то ”човекът” в нас. Ние ставаме единни с природата и по такъв начин се приповдигаме над всичко което засяга нашето тяло.

От ТВ Програмата ”Интегрален свят”, 30.10.2011

[61206]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Конгреса в Арава. Беседа на трапезата.

Ние стоим на прага на много важно събитие – ще се издигнем, дори ще подскочим нагоре, имаме за това всички условия. Това наистина е особено състояние, дадено ни свише. Това не е такова събитие, което се планира дълго, обмисля се, организира се и накрая то се случва. Има ”пробуждане отдолу” (иторута де летата) и ”пробуждане свисше” (иторута де лейла), когато се дава шанс отгоре и най-важното е да не пропуснем момента!

Затова го направихме така внезапно, и хубавото е, че нашите другари от целия свят разбират това. В това аз усещам истинската висша милост, която ни е оказана – за да бъдем готови и на големия конгрес и след него, да изпълним онова, което ни е възложено за поправянето на света. Затова ни се разкриват такива възможности.

Ние много се вълнуваме. Вие питахте, как да запазите това вълнение, но то от само себе си ще дойде от всичките другари, които ще пристигнат тук – всички ще се въодушевят. И още повече ще се въодушевите, когато започнете да ловите тези ”капки на милосърдието”, капейки свисше.

Трябва от цялото това състояние да получим много голяма сила, която ще ни подготви за поправянето на света. Настъпващата година е наистина решаваща и съдбоносна. Ще се надяваме, че ще измъкнем света от онази дълбока пропаст на егоизма, в който се намира и ще го издигнем на стъпалото на Бина – всички заедно. И тогава ние също ще се удостоим да се изкачим.

Сред нас има другари, които са с нас много години и засега живеят със същата надежда. Защото те чакат общото пробуждане, общата реализация. Това е сякаш двойка, която живее и се надява да има дете, но него все го няма. И през цялото време те живеят с надеждата, че все някой ден ще имат дете. Така ние сега достигаме такова състояние, когато накрая, това може да се осъществи!

Аз съм уверен, че този конгрес ще премини много успешно, с голямо въодушевление. И основното е, това въодушевление да бъде пренесено на нашия голям конгрес и там да постигнем огромната сила на обединението. Обединението – това е наша грижа, а онова, което ще напълни това съединение – е възложено на Твореца.

Ще се надяваме, че ще достигнем такава голяма сила, такава компресия при обединението помежду ни, че наистина да ни се разкрие висшата светлина, поне в най- общ план и тогава ще осветим целия свят, което се нарича да ”станеш светлина за народите на света”. За всички онези, които все още не разбират и не усещат -тогава това ще ги приближи и ще ги привлече. И така ние ще изпълним указанието на Твореца и ще се обединим с Тях. За живота!

От беседата на трапезата преди конгреса в пустинята Арава, 18.11.2011

[61147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→