Въпрос: Можем ли  да дадем на понятието „религия“ съвременно определение? В крайна сметка футболът или интернет днес точно така  пленяват хората…

Отговор: Не, това все пак не е религия. „Религия“ е това, което отговаря на въпроса ми за смисъла на живота, за възнаграждението и наказанието.

Да кажем, че живея стандартните 70 години от раждането до смъртта. Но освен това, аз си задавам въпроси за причината и резултата от своя живот, за съдбата ми. С други думи, аз искам да знам това, което лежи над мен, това което не се разкрива от обикновените сетива.

Футболът не ми дава отговор на тези въпроси. Той просто ми позволява да напълня някак си 70 годишното си съществуване, наравно с други удоволствия като храна, секс, семейство, пари, почести и знания.

Аз обаче искам да се издигна над тези неща. Вече разбирам, че те са предназначени да ме заблудят, да ме “заглушат“. Не искам да затъвам в това блато повече, отколкото изисква спешната необходимост. Какво ли не беше: храна, секс, семемйство, пари, почести, знания, завист, похот – аз ги използвам само, за да мога да разкрия същността.

Ето какво отношение към живота съм длъжен да изработя. Това е – причината, съдбата и следствието трябва да бъдат важни за мен, но не и какво има по-долу.

Разбира се, че днес ние напълваме себе си с материални наслаждения в интервала между раждането и смъртта. И затова СМИ формират общественото мнение – въпреки, че в същност кои са те? Какво знаят те? Резултатите от дейсността им ние виждаме от първа ръка. Въпреки това, публиката не се интересува кой формира нейните убеждения, дори ако това е футболът.

И все пак това е по-малкото зло. СМИ „приспиват“ масите и ги хранят със заместители. Интернет например е истинско успокоително средство, носещо не малко полза. Без него хората биха загубили разсъдака си от това, че не могат да си намерят занимание. Човек чука по клавишите, пише си с виртуални приятели, търси в мрежата всякакви глупости, а времето си тече и смъртта е все по-близо. Представете си какво бихме правили днес без интернета.

Но ако човек все пак се издигне до въпроса за смисъла, тогава той започва разследване – за какво му е този живот? Човек иска да знае, защо се е впуснал в търсене, за какво живее, защо са му предоставили възможност за размисъл, кой е дал това и до какво ще доведе. Човекът не е просто любопитен – той търси цел. И всичко това е включено в понятието „религия“.

Не става дума за философия, не и за фантазия, а за най-важните изследвания в нашия живот – изследвания, водещи се в съсъдите, които са над нашето тяло. Именно тях сме длъжни да развиваме – нови съсъди, в които действително можем да изучаваме причината, съдбата и резултата.

Всичко това не е заложено в мен първоначално. Дадена ми е само малка искра, която аз и разпространявам, за да се отворя. Как? С помощта на обединено обкръжение – група, която със своето въздействие ще ме измъкне от този свят нагоре.

Сред приятелите ми у мен постепенно израстват нови съсъди, отделни от всичко, което виждам в този свят. Те не му противодействат, светът си остава, какъвто е бил. Животинското ми тяло с петте си сетива не се променя. В същото време аз се „варя” в духовното обкръжение и заедно с другарите проявявам пет нови сетива. На езика на Кабала те се наричат КаХаБ-ЗоН.

И в тях аз разкривам „религията“ – това е Висшата сила като първопричина, нейната програма и целта на тази програма.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 24.11.2011

[61642]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има такова обединение, такава подготовка, които само мъжете могат да направят, ако се откъснат от семейството, от жените и се уединят. Това е особена молитва, особено усещане, когато излизаш извън пределите на всички ограничения на нашия свят и съществуваш само в единение с другарите си. И ние го усетихме това. Това действително е така и е невъзможно да си представиш друго.

Женската подготовка не се заключава в това да се обединяват самостоятелно, а да помогнат на мъжете да направят това, опитвайки се да им създадат условия, с които неусетно да ги подтикват към обединение. Жените могат да им помогнат да преодолеят егоизма си и да престъпят  към единство.

Между другото, нашите жени, по целия свят, прекрасно са разбрали това. Те ни поддържат, винаги са заедно с нас и аз съм им много благодарен за това. Тяхната поддръжка се усеща постоянно и в това е великата им заслуга.

Конгресът – това е противостояние на планината Синай, където се намират жените, старците и децата. Обаче основната опора – мъжете, 600 хиляди души, тоест толкова са не по количество, а по мощност.

А в кабала всичко се измерва с мощност, защото се говори за единение в едно общо желание. Това единно, мощно желание условно се обозначава с цифрата ”600 хиляди”, символизираща силата на обединението ни. Да се издигнеш на ниво 600 хиляди означава да достигнеш до пълно разкриване на Висшата сила, на Твореца.

Надявам се, че ще достигнем до него, понеже има всякакви предпоставки за това. Поне полагаме  всевъзможни усилия, Да! и целия свят се нуждае от действията ни и именно благодарение на това получаваме поддръжка свише. Всичко ни се получава не защото с вас сме така особени и удачни, а защото светът се нуждае от група, която би го водела напред.

От виртуален урок, 20.11.2011

[61708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок N:1

Намираме се в особено място – в пустинята. Всъщност, това е същият този пейзаж, същите тези места, по които минават хора, желаещи да излязат извън егото си, от своя ”Египет” и да достигнат желанието, изцяло насочено ”право към Твореца”, към Висшия.

В тази пустиня един вид няма живот, но това не е вярно – откриваме земя, пълна с живот. Тук има всичко, хората тъкмо така могат да живеят – тук има подземни води, има особен въздух, животни, растения. На човек само му се струва, че тук няма нищо, понеже не е привикнал да живее, издигайки се над себе си. Но когато разкрива това състояние, тогава вижда, че не е необходимо повече – само да се издигне.

Затова в егоистичното желание това е пустиня, но когато се издигаме над него с усилията си, тогава усещаме, че това наистина е земя, с течащи в нея мляко и мед, в която има всичко. Така пустинята се превръща в земята на Израел: отначало се е усещала като Египет, след това като пустиня, а после – като земята на Израел, в която вече разкриваме Висшия свят.

Затова, само това място –  необичайно особено, съгласно клоните и корена, трябва да ни помогне. Тук няма чужди мисли, чужди желания. Да се постараем да направим това!

Всеки, през цялото време, е длъжен да се старае да се издигне над себе си и да пребивава в общото желание. Така капките вода, сливащи се заедно, стават една капка, едно цяло, а не сбор от няколко капки. Такава е природата на свойството отдаване. Така и ние трябва да усещаме, какво има тук освен едно желание, една мисъл, едно намерение.

От 1-ви урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61425]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всъщност, няма какво повече да се изучава, освен понятието поръчителство. Всичко, от което живеем, което ни помага по пътя към друг живот, към друго битие, се постига в съсъда, под името ”поръчителство”.

Творецът е създал в нас егоистично, получаващо желание. То притежава самоусещане, и затова в крайна сметка представляваме съсъди на усещането.

Преди да отида при Рабаш, няколко години изучавах кабалистичните първоизточници с обичайните разсъдъчни методи, стараейки се с разума да разбера материала, както е прието това в другите науки. Защото и кабала е наука. Обаче Рабаш ми каза, че тук цялата работа е в чувствата.

За мен ”чувството”  не беше нещо многозначно, гледах на него отвисоко. Действително днес се чувствам по един начин, утре по друг. Изпивам половин кана с вино и животът става по-весел, чуя от някого лоша вест и се натъжавам. Чувството е нещо неистинско, изменчиво е, зависи от обкръжението, от слуха и от много други фактори.

Продължавах да се уча при Рабаш, придържайки се към научния подход, прилагайки разума, но и в чувствата. Науката кабала изучава светлината, доброто и наслаждението, покоя и движението, преодоляването, сближаването и отдалечаването… И всичко ни говори за това, което се случва в желанието. Макар и работата ни да се градуира по различни параметри, но като цяло единствено затова, да се възприема и да се усеща нещо в желанието. Цялото ни развитие носи чувствен характер и се определя от това, доколко откриваме и проникваме в усещането си.

Разбира се чувството е съпроводено от разума, защото осмислено трябва да развиваме себе си, осъзнато, управляемо. Усещайки нещо, трябва да имаме възможност да измерим това усещане, да си дадем отчет що за усещане е, как ни се представя: външно или вътрешно, мнимо ли е и как може да се провери, как да се премине от текущите ценности и стандарти към други, по-истински.

Трябва обективно да сравнявам едното с другото, извън субективните си усещания и текущото разбиране, което се нарича ”висше знание”. Започвам да осъзнавам, че ”знанието” е съсъдът за чувствата, напълнен със светлината хасадим и хохма. Напълвайки съсъдите ми, усещанията ми, светлината хохма ми носи факти, а светлината на вярата ми предоставя възможност да разширя този ”фактически материал”. Но така или иначе се възприемат в усещанията.

Но ако човек малко по-дълбоко прониква в същността на възприемането на нашия свят, разбира, че всичко зависи само от усещанията. Представяме си аналогови, а не цифрови системи. Служейки в армията с удивление забелязах, че в изтребителите F-16 приборният панел е пълен със стрелки, макар че в наземното оборудване повсеместно се използва дигиталното табло.

Специалистите разбират, че човекът е аналогова система. Може бързо да разпознава състоянието, но не и цифри. Оглеждайки десетки ”стрелкови циферблати”, веднага схваща общата им картина, общия ”имидж”. Трябва мислено да премести числените значения в някакво усещане, тогава когато стрелката на скалата му придава това усещане автоматично.

И така, ние сме чувстващи създания и целият ни живот е построен на чувствата. Нека го измерваме с пари, сила, власт, но в крайна сметка, единствено затова, да преминем към правилното решение: трябва да развиваме дълбоките си съсъди, съсъдите на усещанията.

Политиците, чиновниците, технократите с рационалните, научни ”цифрови” подходи към работата ни се представят изцяло съвременни. За тях сякаш е безполезно да се развиват чувствата. Обаче в действителност технократите са много ограничени, още не са преминали от личните си дребни разчети, простите като ”две и две”, към същността на изчислените. Преживявайки още няколко малки кризи, ще осъзнаят пропуснатото. Така и децата растат. Но въобще, желателно е и разумът, и чувството да се развиват в човека взаимно, хармонично.

От урок по статия ”Поръчителство”, 20.11.2011г.

[61250]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо са ни необходими желанията от животинското ниво, ако тях не ги поправяме? Каква е ползата от тях?

Отговор: Тези желания са ни необходими за съществуването ни извън духовния свят. Те ни предоставят възможност да извършим подем, без да сме зависими от духовния свят, за да не сме подкупни от него.

Благодарение на това можем да живеем, както се казва, без духовни задължения. Всеки път сами да решаваме, струва ли си да се обединим с ближния, с групата. Понякога ни се иска да захвърлим всичко и да си тръгнем – и действително имаме тази възможност.

От друга страна, ако имахме само желания, свързани с групата – ние бихме приличали, да кажем, на мравките. Нямайки нищо друго, бихме живели принудително живот в общество – и все пак щяхме да сме на животинско, телесно ниво.

Но аз живея в своето тяло и мога или да се стремя към духовното, или да не се стремя. Това ми позволява да бъда духовен човек – защото сам стигам до формата на отдаване, въпреки своето естествено, първично желание. Творецът е създал в мен това зло начало, за да мога, преодолявайки го, да стана свободен човек. И аз сам, по свой избор, определям искам ли това или не.

А иначе бих живял в духовния свят на животинско ниво. Бих бил „ангел“ – „духовно животно“, което инстинктивно обича всички.

От урока по статията „Поръчителство“, 23.11.2011

[61539]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Коя, според Вас, е най-трудната точка на издигане за начинаещият кабалист към разкриване на висшия свят?

Отговор: Най-голямата трудност, даже бих, казал преобръщането във всички разбирания за себе си и за света, стана в мен, когато осъзнах, че цялата разлика и отличие между този свят и висшия свят – е само в моето възприятие, отношението ми към света:

– когато се отнасям към него естествено, както съм се родил, егоистично – възприеманият от мен свят се нарича „ТОЗИ СВЯТ“.

А доколкото така го възприемат и всички останали хора, то го наричаме „НАШИЯТ СВЯТ“.

– когато се отнасям към света, сякаш той и аз сме едно и също нещо, с любов, с отдаване – то възприеманият, усещаният от мен свят се нарича „висш“, „духовен“, „бъдещ“ – относително моето предишно, минало, усещане.

Така, разбирането на това, че има само „превключвател“ на възприятието, и той е: от „желанията и мислите за себе си“ – „този свят“, към „желанията и мислите за другите“ – „висшия свят“, – смятам, че това постижение е най-трудното в живота на човека. Да си представиш това не мислено, а чувствено, за да стане „твое“, е толкова непросто, че за това минават много години от живота, по моите наблюдения – десетки години!

Толкова ни е лесно да си представим „другия свят“, съществуващ извън пределите на нашия свят, Вселена, или извън пределите на нашия живот, след смъртта. За нас е естествено да си го представяме във вид, подобен на земния, или във вид на други същества и образи, но не и възникващ в този свят, в моето възприятие на всички обкръжаващи ме обекти и хора, като мои части, като част от себе си.

Никак не можем да приемем, даже ако многократно сме слушали и чели за това, че разликата в световете е в нашето отношение към обкръжението: „към себе си“ – усещам „този свят“, „от себе си“ – усещам „висшия свят“.

Дотолкова сме привикнали, враснали сме се в усещането за обкръжаващият ни свят, като неизменима реалност, че не можем да си представим, че всичко зависи от нашето отношение към него.

Кабала говори за това, че възприемам света само вътре в мен, а извън мен – той не съществува. Оттук вече съм „изчислил“, че трябва да променя само себе си. А „да променя себе си“ – означава да променя не своите желания и свойства, а своето отношение към света, своето намерение, как да го използвам, т.е. „към себе си“ (за себе си), или „от себе си“ (заради другите).

Формирането на този „превключвател в себе си“ ми е взело много време. Но след, като той се усети в теб като съществуващ, с него вече е лесно да се работи и неговото превключване от „към себе си“ на „от себе си“ – се явява единственото важно нещо в живота. С това и започва истинската духовна работа – самоанализ и действие за поправяне.

В днешно време това преобръщане на съзнанието става по целия свят, всеки трябва да усети този „превключвател“ в себе си, но доколкото това постижение ще става масово, то ще бъде относително по-лесно за всеки човек.

[61124]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

В момента, в който влезем в залата на конгреса, трябва веднага да се свържем с голямото, общо желание, да бъдем готови за съединение и да очакваме, че то ще се случи тук и сега! Трябва да мислим, че това задължително ще се случи тук и сега (както е казано за чакането на идването на Месията всеки ден). Така предизвикаме това действие и то наистина се случва.

Не е достатъчно просто да дойдем на конгреса – трябва да се подготвим за него. Желателно е да изучим материалите за конгреса. Да ви изненадвам с нови идеи там не е част от моя план. Обратно, колкото повече сте запознати с материалите и колкото повече говоря за привидно познати неща, в отговор на нашето желание, насочено към това, което сте прочели, чули и учили, ще мога да дам наистина нови обяснения.

Ще се радвам на конгреса да видя хора, които разбират и чувстват материала и знаят предварително какво ще кажа. Темите на уроците и източниците, на които са базирани те, можете да намерите в материала за подготовка за конгреса. Трябва да го изучим, за да няма никакви изненади. Целият ни напредък трябва да се случи вътрешно, свързвайки се и разкривайки нови състояния.

Това се нарича напредък. Думите може да бъдат същите, но впечатлението, което оставят, и дълбочината, която разкриват, ще бъдат нови. Ще ги усетим по нов начин и на ново ниво.

Излиза че трябва да наизустим материалите и песните, за да ни бъдат познати. Това е много важно. Ако след като сме вкусили нещо, го вкусим отново, то изглежда приятно и ново. Но когато опитваме нещо за първи път, едва го усещаме и вкусваме.

Същото е казано и за греха: първото прегрешение не се счита за грях, защото човекът не е знаел какво ще се случи и просто е опитал. Но при условие, че човек е „опитал“ и иска да продължи като Адам, който казал за плода на Дървото на Знанието: „Ядох и ще ям още!“ – тогава това вече е проблем.

Затова трябва да „опитаме“ материалите за конгреса предварително, така че на самия конгрес да „продължим да ядем“ и да разкрием истинския вкус. Не е достатъчно да прочетем половин страница и да си мислим, че сме готови. Трябва да изградим съсъдите, нашите инструменти за възприятие и да ги подредим точно като втасващо и затоплящо се тесто. Така трябва да стоплим себе си. Общата подготовка определя дали ще усетим нещо или не.

Колкото по-подготвени сме, толкова по-бързо ще можем да постигнем – и в сърце, и в душа. Ако и двете работят правилно, ще постигнем разкриване.

От урок по статията „Любов към Твореца и към творенията“, 02.11.2011

[59546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“  (съкратен вариант): Ако Иcраел осъществи поръчителството, той може да достави удоволствие на Твореца.

Взаимното поръчителство е съсъдът на общото отдаване. Ние се обединяваме в този съсъд, формирайки го, подготвяйки го. Той самият не съществува, очаквайки ние да се включим в него. Напротив, нашите желания, насочени към отдаване на ближния, обединявайки се взаимно,  формират съсъд, наречен „поръчителство“. Само от взаимното отдаване можем да достигнем до отдаване на Твореца.

Разкриваме, че в нашия свят вече не можем да съществуваме в желанията за получаване и че трябва да се издигнем до желанията за отдаване. По същия начин, в съсъда на взаимно поръчителство, разкриваме, че не можем да живеем в него без отдаване на висшия, на Твореца. Взаимно поръчителство само между нас е безсмислено. Каква е била целта на разбиването на съсъдите? Защо сме преминали целия този процес? Защо сме се свързали? Все едно работим напразно, обезпечавайки се един друг, без да осъществяваме истинско отдаване.

Можем наистина да го осъществим само по отношение на Твореца. Взаимното поръчителство, което постигаме, може да бъде изпълнено само ако се стремим към нещо по-висше, търсенето на смисъла на отдаване.

Защо? Защото Творецът е източникът на нашата реалност. Когато се свържем, разкриваме нейния висш източник във взаимната връзка, която се нарича „общност плюс един“. Тя ни се разкрива като Твореца и тогава започваме да разбираме и да постигаме Замисъла на творението: Той ни е създал такива ниски и първични същества, за да се свържем по пътя на страданието и бедите.

Само тогава въпросът за смисъла на живота, от който започваме да се издигаме, става правилен и ни води към светлината. Тогава също разкриваме, че не можем просто да си отдаваме един на друг, защото от това няма нужда. Нямайки друг избор, трябва да насочим нашето отдаване към висшия източник и само по този начин да напълни себе си.

Правейки това, разкриваме по-висше измерение: сливане с висшия. Тогава получаваме отговор на въпроса за смисъла на живота.

Взаимното поръчителство е инструментът, който ни води към сливане с Твореца.

От урок по статията „Поръчителство“, 14.11.2011

[60693]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Заслугата на праотците е в това, че от височината на техните души те са реализирали принципа на любов към ближния без подготвителни действия, които са били неспособни да реализират. Така само народът на Израел влязъл във взаимно поръчителство.

Творецът създал едно получаващо желание, състоящо се от четири „слоя“ – четири нива на дълбочина на авиют. Започваме да разпознаваме слоевете на егоизъм от леки към тежки. Душите, които вече са завършили анализа и поправянето, помагат след това в работата над следващите, по-груби слоеве на желанието на общата, единствена, разбита душа.

Първо се поправят душите, които принадлежат на нивото на праотците. Наричаме ги също и „домът на Авраам“. Става дума за хиляди души, които са постигнали духовния свят под негово ръководство. Техният авиют е бил много малък и затова не им е било необходимо да привличат по време на учене светлината, която поправя. За тях е било достатъчно малко да се обединят един с друг, защото между тях не е имало отблъскване, тъй като те все още не са били паднали в егоизма на всичките му четири нива.

Падането станало по-късно, в египетското изгнание и едва тогава Израел започнал да се нуждае от поправящата светлина, тоест от метода, получен на планината Синай. В крайна сметка, човек поправя само онова, което се прояви в него. Тора, методът за поправяне, е предназначен за работа със злото начало. Когато то се е разкрило в Египет, силата на светлината, способна да го поправи, се разкрила.

Обаче на нивото на праотците това все още не е било нужно. Това е „най-прозрачната“, чиста степен на ниво нула на авиют, сравнима със състоянието на зачеване. На този етап Тора и поправящата светлина не са необходими за поправяне, тъй като все още няма какво да се поправи.

След това идва нивото на синовете с авиют на първото и от части на второто ниво. И тогава идва нашият ред, второто, третото и четвъртото ниво на авиют, принадлежащи на „периода на Месията“. Всяко поколение в тази линия пооправя своя собствен слой от общото желание, общата душа.

Така праотците не са се нуждаели от ученето, което привлича светлината, бидейки в състояние на „пустиня“. За тях е било достатъчно да бъдат в появилата се в Древен Вавилон ситуация. Всеки от тях разкрил своето зло до някаква степен, което Тора метафорично описва, говорейки за това, как Авраам и Сара слезли в земята на Кнаан, как Исаак решавал проблеми с Есав и други подобни въпроси.

След това Яков и неговите синове слезли в Египет и умрели там, в това голямо, получаващо желание. После синовете на Израел преминали през обременяването на сърцето и пожелали да работят върху съединяването заедно, за да се издигнат над омразата. Обаче първо, те се спуснали дори по-ниско в техния авиют, което се нарича „посещаване на градовете Питом и Рамзес“. Казано иначе, опитвайки се да се обединят един с друг, те не изградили прекрасно обединение, а създали нещо дребно, оскъдно и опасно.

Така те достигнали до нуждата да избягат от егоизма и тогава преминали през „десетте наказания“, тоест неуспешни опити да избягат. Всеки път, когато молили Фараона „да ги пусне“, той им отказвал , докато горчивината станала нетърпима. Едва тогава, в състояние на тъмнина, човек избягва от своето его, готов да се издигне над него на всяка цена: „По-добре мъртъв, отколкото този живот“. Човек достига крайната цел, наистина желаейки да се свърже с другите като един човек с едно сърце във взаимно поръчителство и тогава получава метода за поправяне.

Този метод го превежда през етапите на духовния път: отново и отново той разкрива разбиването в себе си и го поправя с помощта на поправящата светлина. Като резултат, той разкрива и поправя целия свой огромен егоизъм.

Този процес не се случва в цялото човечество, а само в малко група от потомството на Авраам. По пътя то преминава през разбивания, аналогични на духовния свят, и пада. И само след това, в наши дни, започва истинската работа по поправяне на общата душа.

Така, въпреки че от времената на греха на душата на Адам Ришон, праотците и синовете са завършили своята работа и са постигнали своя край на поправянето на нивото на Първия Храм, въпреки това, последвали падения, съответствайки на духовните разбивания. И двата Храма били разрушени, подобно на двата парцуфим в света Никудим.

Сега след епохата на взаимосмесване, достигаме анализа на поправянето – себереализацията. Точно сега, след всички необходими „въведения“, започва истинската работа. Подготовката е приключила и остава само да поправим себе си.

От урок по статията „Поръчителство“, 15.11.2011

[60804]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Творецът e казал: „Ако пазите Моя съюз, то ще бъдете за Мен  избрани  от всички народи, ще бъдете за Мен царство на свещеници и свят народ“. Народът казал: „Ще го направим“.Тук обаче не се обяснява същността на работата и възнаграждението за нея.

Когато започнем да работим със съсъдите, строежът им още не съответства на кръга, тъй като те са разделени на три части: Рош („главата“), Тох („отвътре“) и Соф („край“). В резултат на това, нашата реалност има форма на пирамида, състояща се от пет пласта авиют (дълбочина на желанието), от нулева до четвърта. Това е цялото човечество.

В по-чистите съсъди се пробужда точката в сърцето (•), и те са способни да осъществяват поправяне на нулево, първо и второ ниво. Заедно те представляват част, която се нарича Галгалта ве-Ейнаим (ГЕ), или „Исраел“, което означава: „Направо към Твореца“ (яшар Ел). По своята природа, те са съсъдите на отдаване.

А също има и съсъди, неспособни да се пробудят само поради „дебелината“ на своите желания. Като съсъди за получаване, те се отнасят към авиют от трета и четвърта степен и заедно се наричат АХАП, или „народи на света“.

Разбира се, първи до поправяне достигат по-леките съсъди – Исраел. А самото поправяне се осъществява от Висшата светлина, която въздейства на точките в сърцето им, благодарение на което те се пробуждат. В тези съсъди има степен на праотците, която не изисква предварителна подготовка, а също така и степен на синовете, които вече трябва да работят в група или народ и да преминават през ожесточяване на сърцето или „египетско изгнание“, за да се обединят в единен съюз на планината Синай и да се издигнат след това на степен Първи и Втори храм.

Така, че като цяло съсъда Галгалта ве Ейнаим достига до края на своето поправяне, а след това се разпада и напълно пада в съсъдите за получаване, в състояние на изгнание. А по-нататък става смесване, взаимно включване на съсъдите.

Към завършването на този процес, от 2000 години – 1995 година е точката, от която започва анализа и поправянето.

„Съблюдавай съюза“ и „бъди избран сред всички народи“ – означава, че съсъдите ГЕ трябва да поправят себе си след 2000 годишно смесване. „Царство на свещеници“ означава, че всички те работят за отдаване, а „свят народ“ е народ, работещ за целия свят. По такъв начин, той служи на Твореца и на останалите народи, съвършено не принадлежащи  на себе. Той има свободен избор само в средната третина на Тиферет, където той взема решение да посвети на Твореца горната част, а долната част да постави в служба на народите по света, за да могат и те да се поправят за Твореца.

Ето с какво се е съгласил народът на Израел, приемайки върху себе си работата по поправянето на всички желания в поръчителство и обединение. Нали именно тези желания, разкриващи се в противоречие на единството, съюза, взаимното поръчителство , се отнасят към поправянето.

От друга страна, всички останали желания, които не са свързани с обединението – колкото и „висши“ да са – се наричат „животински“, доколкото се отнасят към нашето животинско тяло. В нашия свят ние се намираме на „неживо“, „растително“ и „животинско“ ниво на развитие, докато на човешката степен ние всички сме обединени един с друг.Ето защо към нея се отнасят именно желанията, които се стремят към обединение или му се противопоставят.

И така желанията на неживо, растително и животинско ниво принадлежат към този свят и ние не ги отнасяме към поправянето. Например. ако искаш да ядеш по десет пъти на ден, то ти не трябва да преодоляваш това желание по пътя към духовната цел. Остави на мира всичко, което не се отнася към обединението. Обърни се към тези желания, които са насочени към отдаване на ближния или обратно, противопоставят се на отдаването. Само те са духовни, само те се наричат „Човек“.

От урока по статията „Поръчителство“, 23.11.2011

[61542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Израел и народите по света - Няма коментари→