Рабаш, статия „Любов към другарите“: Има само един способ да преминеш в духовния свят, да получиш ново усещане и това е да се събереш с няколко човека, в които има малко желание да излязат от властта на егоизма. Едновременно при тях няма възможност да бъдат самостоятелни без външна помощ. Дори и да се опитват да се съберат заедно и да се съединят, не могат. За това е необходимо въздействие върху тях на общата светлина. Доколкото светлината идва към нас от един източник – Един Единствен Единен, то той и обединява нашите желания, в които всеки от нас усеща цялото мироздание, където се сливаме с желанията, и светлината ни напълва.

Във всеки от тях има като потенциал свойството отдаване, но те не могат да го реализират на дело. Затова всеки встъпва в група. Ако всеки влезнал в група се склонява пред нея, т.е. приема нейните условия, тогава тази група става едно единно тяло, едно единно желание.

Правете всичко, което е във вашите сили, а избавлението свише ще дойде мигновено, само като постигнете някакво определено усилие по обединението. Главното, което стои пред нас днес, – това е единството на другарите. Нашата единствена задача – е да достигнем такова единение, усилие, напрежение между нас, за да може напрежението да предизвика влияние на светлината върху ни, и светлината да завърши работата по нашето обединение. Прилагайте в това все повече усилия, и то ще изкупи всичките ви недостатъци. В края, когато се сливате, вие ставате подобни на светлината.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62485]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Толкова сме разделени и различни, че нищо не можем да направим сами. Иначе, така и ще останем в този свят с усещане за огромната си разединеност, която през цялото време само расте и расте. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-ниско падаме. Тоест според развитието, разделението между всички отделни души се явява все по-съществено, значително, мощно, проявяващо се в множество различни видове.

Разликата в разбирането на доброто и злото, получаването и отдаването става все по-значителна. И ни се налага всеки път да прилагаме все по-големи усилия, за да обединим тези полюси в понятието Едно. Всъщност, цялото си напредване оценяваме спрямо това понятие.

На всяко стъпало, постигнато и завоювано от нас в духовния свят, напредваме само при условие, че всичко, което е на него, се обединява за нас в едно. Независимо от това, че съгласно погледа и възприятието ни, усещането в органите ни на чувствата няма нищо, което би приличало и би било близко едно на друго.

Но казвам, че всичко, което чувствам и откривам в органите на чувствата е една сила. Само в моето възприятие тази сила се разделя на множество проявления. А аз, макар и да усещам тази сила разсеяна, разделена и множествена, съм длъжен сега във вътрешната си работа да се постарая да обединя всичко това в Едно – да се отнесе всичко към една сила.

Ако ми се получи да го направя, то ще построя във възприятието си система, достигаща върха, Кетер, разкриващата се в мен висша система. Така достигам поправянето на възприятието си.

В този миг, когато завършвам тази работа в текущото си състояние и казвам на себе си: ”Слушай, Творецът е един”, тоест всичко обединявам в една точка – тук (в мен) също се разкриват новите условия. Различията стават още по-големи, разбиването още по-дълбоко,  така че отначало е невъзможно да се свърже едното с другото.

Това се нарича изгнание или разбиване – отделяне от Единия. И отново всичко е моя работа – да обединя заедно всичко това, което чувствам и разкривам в усещанията си: неживо, растително, животинско и човешко, на материална и духовна степен. Така че всичко произлиза от една сила.

Да се обедини всичко това е възможно само в приспособен за това организъм – тоест в група. Без помощта на другите, въобще няма да мога да се настроя да се приближа някак си до понятието Един. Само с помощта на тази, дадена ми система, ще мога да обединя вътре в нея всичко, което усещам в този огромен свят.

Отначало се приближавам към понятието Един с най-малките си желания, които се наричат вътрешни. А после и моите външни, по-значителни желания. Малкото желание, достигайки поправяне, помага да се поправи голямото – така напредвам: ”в това място”, което се нарича група, и ”навреме”- на етапи, по веригата от причинно-следствени състояния – от лекото към тежкото.

Така извършвам поправяне, привличам светлината, възвръщаща към източника от това понятие Един, което ми свети. И тогава Той обединява всички свойства, всички впечатления в разума и сърцето ми – в едно единно понятие. Защото оттук идва светлината към мен и затова съм способен да обединя всичко заедно.

От урок по статия от книга ”Шамати”, 27.11.2011

[61875]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо ни е въздействието на светлината от Единният източник, за да направи от нас едно желание, един съсъд/кли. Как можем да привлечем към себе си тази светлина? За това кабалистите са ни описали неговите действия. Имат ли тези действия непосредствено отношение към нас – тава не е важно. Важното е – че го пробуждаме. Със своите намерения възбуждаме Светлината – „Един, Единен и Единствено“ съществуващ.

Когато чета книгата „Зоар”, нищо не усещам, описваното е скрито от мен. А да си представям някакви образи – означава да си създавам идоли. Знам само едно: „Един”, понятието, към което се устремявам, извършва поправяне на разбитите, тоест отделените едно от друго от егоизма желания. И аз искам Той да поправи това разделяне. За това мисля, към това се стремя, това искам да се случи.

Тогава не ме вълнува, дали разбирам или не книгата :Зоар”, както е казано: „Учи се не с ума”. Това именно и се нарича „Изучаване на Тора” (лимуд Тора). Защото Тора, методиката на поправянето, както е казано, създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне, се постига не с разума. Аз поправям своя егоизъм, съединявам го с другите със силата на свойството „Един“ – и в събраните желания разкривам нова интегрална реалност – висшия свят.

Знаем за това от собствения опит, който всеки е натрупал в течение на тези години занятия с кабала: разумът никак не помага. Става някакво вътрешно изменение – и започвам повече да разбирам, да усещам, по-добре да свързвам помежду им различните понятия.

Затова, за да извикам върху себе си въздействието на Единния, за да направи той от мен също така единен с цялата реалност, просто чета за Неговите действия. Но се настройвам на резултата от четенето, от действията на тази светлина, възвръщаща към Източника: тя ме връща към това състояние „Един“, откъдето съм дошъл. Именно това е важно! Присъединявам към тази група, себе си, целия свят, всичко, което възприемам в своята реалност – всичко трябва да се съедини в понятието „Един, Единен и Единствен“.

От урока по Книгата „Зоар”, 27.11.2011

[61832]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Опитвайки се да реализираме силата, която ни изпраща висшето стъпало, откриваме, че това е невъзможно…

Отговор: Абсолютно вярно е. Стремим се към невъзможното, към това, което е свръх нашите сили.

Може ли да се иска от магарето да изпее оперна ария? Неспособно е на това, нито по ниво на развитие, нито по физически данни. А ние се намираме в много по-лошо положение. При магарето, поне има слухов и гласов апарат, а ние нямаме нищо от духовния свят. Абсолютно откъснати сме от него.

Защото духовият свят – това е свойството отдаване. Как да го усети, в егоистичното си желание? Може ли отдаването да се облече в получаване? Може ли огънят да се облече във вода? Разбира се, че не.

И затова нашето голямо желание е насочено не просто към абстракция, а към това да ни поправи висшата светлина. В това желание трябва да има скрити три съставляващи: Исраел, Тора и Творецът. Казано иначе: аз, групата и висшата светлина. Именно тя ще ме поправи, а сам нищо няма да постигна.

И затова на Конгреса „Поръчителство“ издигаме МАН – желание, молба, потребност от това Висшата сила да ни поправи. И в това е цялата същност, цялата задача на конгреса.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 01.12.2011

[62266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Човек, намиращ се далеч от нас, трябва да се опитва с всички сили да извършва същите действия и мероприятия, които се провеждат в главната група. Желателно е той да намери такива другари като него и заедно да организират такова събиране и трапеза както е при нас, да участват с нас във всички мероприятия

Ние пеем − и вие пеете с нас; ние танцуваме − и вие танцувате; ние участваме в уроците, в беседите, във всевъзможни мероприятия – и вие, по възможност, физически вземате участие в тези действия.

Желателно е тези три дни да бъдете свободни от своите ежедневни занятия, да не се обременявате с никакви проблеми и да не се отвличате с нищо, освен включването в нашите общи мисли и желания.

Когато се намирате някъде на друго място- да речем в Лондон, опитайте се да направите така, че да не ви влияе обичайната ежедневна обкръжаваща среда. Трябва да я изключите доколкото е възможно, за да може, там където се намирате – в някоя стая, дом, квартира – да са само вашите мисли, чувства и нищо странично.

С това ще организирате своеобразен мини конгрес и ще бъдете с нас в своите усилия и действия. И това е абсолютно идентично на това, да присъствате непосредствено на конгреса, защото, умножавайки всичко по разстоянието и желанието ви към единство, вие влизате с нас в общото кли, и ще усетите и ще получите всичко, което има при нас.

Не е важно къде се намира човек. Ако не е в състояние да дойде, но с душа и сърце е с нас, то разстоянието няма значение.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62442]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Същност на религията и нейната цел“: Нравствеността, или етиката, се основават на опитно познание, тоест на практически анализ и на разсъдък. Цялата същност на системата сама по себе си не представя нищо друго, а освен краен извод за вредата, нанесена от зърната на егоизма.

…След като са пораснали, са се разкрили в нас. Този подход се строи на личен опит: само след многочислени наказания инатото дете се замисля за причините. Така и ние преживяваме отначало неприятните усещания от тези или други действия и чак след това започваме да правим изводи. Такъв е пътят на страданието: страдам докато, това не ме принуди да променя своя път.

Тук всичко зависи от моя егоизъм, който прави разчет за изгода. Например, седя в неудобна поза и не искам да се помръдна, за да я променя. Страдам – но не достатъчно, за да изменя позата. Дълго ли ще остана в такова положение? Дотогава, докато страданията не се усилят толкова, че за мен да стане изгодно да положа усилие и да седна иначе.

Този разчет се привежда винаги, и нашето тяло отлично се справя с него: можем да се откажем от текущото състояние само в условията на  страдания, от които ни става целесъобразно да вложим енергия и да преминем в друго състояние, където няма да ги има.

По такъв начин, моят разчет зависи от съпоставянето на страданията, наслажденията и усилията, които са необходими за преминаване в друго състояние. Изчислявам, превъзхожда ли очакваното наслаждение моите текущи страдания и усилия, които трябва да изразходя. Много проста формула:

В такъв случай мога да осъществявам преминаване от състояние в състояние, от зло в добро, защото това си струва.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 01.12.2011

[62276]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се впечатлиш от групата?

Отговор: Да се впечатлиш – означава да си отвориш очите, ушите и всичките си пет органа на чувствата и най-важното, вътрешният орган на чувствата – ”точката в сърцето”, за да усетиш онзи дух, който се намира в групата.

Когато се качвам на покрива, където вие сега работите и приготвяте оборудването за конгреса, аз усещам, че там цари някакъв дух, някаква обща сила, която е заета с подготовката към духовно издигане.

Работата е в това, че това е съвместна работа, съвместен устрем, очакване и подготовка за нещо велико, могъщо събитие, което в света няма аналог равен по мощ, сила и големина на подема. До 10 хиляди човека в продължение на три дни, ще преминат през огромното духовно издигане, подлагайки се под въздействието на висшата светлина.

С всяка фибра на своята душа трябва да се опитваме да се усетим в групата, в онзи дух, в онази обща сила, която се намира в нея.

Всъщност, нашата група вече си има своя собствена, независеща от нас съставна – интеграл, който включва всички нас. Само, че всеки от нас трябва да направи още едно малко усилие и да се разтвори в това. Ето, когато човек направи това, той ще усети такова състояние.

С тази цел преди седмица ние излязохме в пустинята и се опитахме да направим своето първо обединение. То се получи, както аз го усетих доста сполучливо. Много хора работейки над себе си дълги години, изучавайки науката кабала, прилагайки я върху себе си, за първи път усетиха, че съществува някаква духовна съставка, която ние можем да я намерим между нас, в нашето единство.

Тя вече се е проявила между нас, и сега ние трябва да се опитваме да я намерим. Сега всичко зависи от това, доколко ние ще се стараем през цялото време да се намираме вътре в това състояние – в единната сила на групата. Имено вглъбявайки се в нея, ние ще усетим Висшата сила, Твореца и съединявайки се с Него ще започнем да усещаме Висшия свят. И това е всичко – следващия и много близък етап. Тука всичко зависи от вътрешните емоционални усилия на човека.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли съвършено да се откъснем от света, за да го доведем до окончателното поправяне?

Отговор: Изобщо не трябва да се откъсваме от света, за да го поправим. Как можеш да  поправиш това, от което се окъсваш?

Ще разберем, че по принцип ние и нищо не трябва дa правим. Благодарение на нашето обединение, Висшето стъпало дотолкова ще се прoяви в нашия свят, че той ще придобие хармония и равновесие.

Сега в света съществува голям проблем, който нарочно не ни разкриват – проблема със захлаждането. Дори и не  си представяме, какво ни грози в течение на близките няколко години: ще изчезне течението Гълфстрийм; Америка, Англия, Европа ще се превърнат в Сибир. И това ще бъде съпроводено с глад и огромни проблеми. Освен това са налице проблемите с финансовата криза, кризата в образованието, възпитанието, семейния живот и т.н.

Всичко това изведнъж ще доведе до равновесие между всички нива на човешката жизнена деятелност и обкръжаващата среда, веднага след като възстановим равновесието на следващото, по-висше ниво, защото от него в нашия свят се спускат силите на управление.

Но тъй като ние все още не съответстваме на висшето ниво, ние усещаме това несъответствие като всеобща криза. И затова възстановяването на равновесието на следващото ниво ще предизвика спускане оттам на силите за правилното взаимодействие с нашия свят, и тогава двата свята ще съществуват в хармония помежду си. Ние внезапно ще разкрием, че живеем в комфортен свят: че всичко е нормално, че на всички всичко им стига, и няма никакви проблеми.

Затова ние не можем да поправим нашия свят физически. Колкото и да го поправяме, колкото и да сме се стремили да го подобрим, той само става по-лош. Но ако ние достигнем до хармония с висшето стъпало, то ще доведем нашия свят до равновесие, комфорт, удобство, безопасност. Това е, с което ние се занимаваме.

Човек не може да поправи себе си на стъпалото, на което се намира  – той трябва да  се повдигне на следващото ниво.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62361]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как може усещането за горчивина и сладост да се съчетае с мащабите на „истина-лъжа“?

Отговор: Те са напълно несвързани помежду си, но по природа ние сме склонни да правим паралели. Така за детето всичко, което е сладко е истина, а всичко, което е горчиво е лъжа. Другото то не разбира и затова не приема горчиви лекарства. Ние трябва да преодолеем горчивия вкус, така че през него, над очевидната лъжа да разкрием истината.

Въпрос: Как да различим истината от горчивината?

Отговор: За целта е нужно въздействието на обкръжението.

Горчивина  и сладост това са телесни усещания и никой не може да ми ги налага. Аз знам какво е за мен горчиво и какво е сладко. Но как да разпозная истината и лъжата? Кой ще ми даде критерии? Средствата за масова информация? Учителят? Общественото мнение? Или специална група?

Ако се включа в такава група и приема от нея критериите за истина и лъжа ясно, здраво и твърдо, а след това тези критерии, влязат в противоречие с горчивината и сладостта на моите животински усещания. Аз се включвам в групата, прекланям се пред важността на целите, значението на истината и тя придобива в очите ми много голямо значение. Тогава аз съм готов да работя, въпреки горчивината и тази работа над горчивината в името на истината означава, че отивам с вяра над знанията.

Да израстне понятието за истина може само в групата. В крайна сметка „истината“, това е когато нашата взаимовръзка за мен е по-важна от всяка горчивина на егоизма. И дори тази стойност да е изкуствена – по-късно ще напусна животинската степен и ще премина към друг съсъсд, в който усещанията се делят не на сладко и горчиво, а на истина и лъжа. След това на новата степен ще ми се разкрият още по – „сочни“ сладости и горчивини и аз отново ще се издигна над тях до истината и лъжата.

Всеки път истината, с други думи вярата, силата на отдаването, единството с групата, поръчителството, трябва да превъзхождат горчивината, която ги съпътства.

Въпрос: По принцип, всички мои усещания се разпределят по скалата „сладко-горчиво“. Как да разпозная истината и лъжата в своите желания?

Отговор: Истината и лъжата аз чувствам на друго място, не там, където се проявяват сладостта и горчивината, а на по-високо ниво, на степен Човекът в мен.

На неживо, растително и животинско ниво аз чувствам само сладост и горчивина и нищо друго. Но съществува също така и ниво Човек – този, който е обединен с обкръжението, с групата, който развива в себе си част, извисяваща се над тялото, противоположна на тялото, извън тялото, произхождаща от ближния. Точно в този съсъд ние усещаме истината и лъжата, вместо сладост и горчивина. В него човек усеща сплотеност, поръчителство, отношението си към ближния, а в крайна сметка – усещането за Твореца. В тази част той създава противоположно на себе си копие и по този начин създава Твореца. В действителност отношението към ближния и към Твореца е едно и също.

Въпрос: Тогава защо ми е въобще да усещам сладост и горчивина?

Отговор: А от кой, над какво ще построя своята висша част? В моето желание, което усещам само като горчивина и сладост има точка, която позволява да се създаде над желанието намерение, или отношение към ближния или подобие на висшия. Така аз строя в себе си Човека над неживото, растително и животинско ниво.

От урока по статията „Мир“, 02.12.2011

[62393]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Известно ни е от науката кабала, че всичко най-добро в личния ни живот – било днешния егоизъм или нещо по-високо, към което се стремим, цялото благо в желанието да се наслаждаваш или в желанието да наслаждаваш, в този или висшия свят – се постига само по пътя на обединението.

Днес ние разкриваме това на практика в доста тежки и неприятни форми: сблъскваме се с проблеми, потапяме се в кризи. Всичко това идва за да ни покаже, че трябва да се обединим, тъй като друг изход няма. Природата ни притиска, без да ни оставя място за маневри.

В тези обстоятелства науката кабала ни предлага своята помощ. „Ще ви помогна да постигнете единство,- казва тя. – Виждате сами, че не останаха други варианти. Само така може да се оправи живота”.

Дори и да не желаем това, има ли друг начин да придобием щастие? Привличат ни вечността, съвършенството, напълването в този и бъдещия свят, искаме да се издигнем над живота и смъртта. Ако съставим списък на нашите представи за абсолютното благо, той ще се окаже не много голям – максимум десет наименования. Като цяло, става дума за наслаждения – без значение, в разум или в чувство. И можем да ги постигнем само чрез обединение.

И ето, когато днес, попаднали в безизходица откриваме това, на помощ ни идва науката кабала. Тя не ни предлага по някакъв начин да заобиколим това непреклонно условие, не ни обещава протекция, не ни вкарва в духовния свят от задния вход. Това просто не е възможно, защото става дума за закон на Природата.

Затова кабала ни помага да го реализираме с добро. Да, това условие е неприятно, неудобно, горчиво на вкус, но горчивината може да се обърне в сладост, а дискомфорта да се преодолее със съвместни усилия, с музика, с общия поток на радостни чувства, с тържествени церемонии и културна програма.

Пред нас имаме тежка работа, трябва вътрешно да се преобразим. Така болният се подлага на операция, знаейки, че след нея ще заживее по-добре от сега. И науката кабала ще ни помогне да преминем през тази операция, която кардинално ще ни промени. Нашият начин на мислене, нашите светоусещане и светоразбиране, нашето възприемане на реалността, всичките наши действия, всичките наши цели, механизми на разума и чувствата – всичко това трябва да се преобрази. Трябва да деинсталираме старата програма и да инсталираме нова.

Не променяш своите базови свойства, обяснява науката кабала. Твоите вродени качества и придобити навици остават същите. Променяш само програмата, съгласно която постигаш едни или други цели в живота. И тогава изведнъж виждаш, че всички те са осъществими. Днес си разочарован и безсилен именно заради неправилната програма. Трябва да я обновиш – и ще постигнеш всичко най-добро, както искаш и сега.

И ето, малко помалко, човек прави крачки по този път. При това промените се предизвикват не чрез естествения натиск на страданията отзад, посредством който Природата винаги ни разкрива проблемите и недостатъците, принуждавайки ни да бягаме нанякъде. Щом се почувстваме притиснати на пресата, разбира се, се устремяваме към следващото състояние.

Както казва Баал а-Сулам, не е по силите ни да останем в текущото състояние, когато то става нетърпимо и тогава от безизходност, преминаваме в следващото. Това ново състояние не ни се струва привлекателно – иначе веднага бихме го избрали. По своята природа тъпчем на място, докато можем да си поемем въздух и едва достигнали прага на издръжливостта, се съгласяваме на промени.

Но и тогава ситуацията не е от приятните – защото все едно трябва да се местим някъде, да изоставяме дома и имуществото си, и по някакъв начин се настаняваме там… Подобни промени обещават голям дискомфорт. Но страданията се усилват дотолкова, че ни принуждават да извършим това „преместване”. Така се движим напред по етапите на човешкото развитие.

От друга страна, науката кабала ни открива хоризонти, показва, колко хубаво ще ни бъде там, напред. Защото задачата на Природата е не да ни тласка с удари, а да създава такива условия, че да се развиваме към доброто. И тогава, вместо натиск отзад, ние чувстваме, как ни тегли отпред. Това много помага: по-рано нашият влак се тресеше от тласъците на локомотива, разположен отзад, а сега още един го дърпа отпред.

В 21-ви век, казва науката кабала, вашето развитие ще се осъществява по пътя на обединението. Такова нещо никога не се е случвало, преди всеки се е развивал индивидуално, а сега е настъпило времето да се спояваме, да се включваме един в друг, за да може всеки да придобие в себе си общия съсъд. Тогава всеки ще расте наравно с всички, както е казано: „частното и цялото са равни”. Всеки ще почувства себе си подобен на Безкрайността, Висшата сила, усещайки и обхващайки в себе си цялата реалност.

За да се реализира това, човек трябва да придобие втора сила – силата на отдаването, обединението, взаимовключването с другите. И затова го довеждат в групата, в състояние на първа, макар и външна, спойка със същите като него хора, стремящи се към същата цел.

Четейки Книгата „Зоар”, се стремим към тази теглеща ни сила и полагаме усилия, за да се обединим помежду си. Помагаме на тази сила, участваме в процеса – и напредваме към целта, вместо да вървим към нея под натиска на първоначалната сила на страданията. От пътя на страданията преминаваме към пътя на светлината.

Книгата „Зоар” описва действия, които тя извършва с нас и затова, ако мислим за единството и се стремим към светлината, четенето се превръща във вътрешно, душевно усилие. По същия начин детето се старае в играта, по същия начин възрастният се отдава за да постигне успех. Ето и ние се опитваме да осъществим някакво действие – но не физическо, а вътрешно. А след това, реализирайки го, усещаме резултат – и той също е вътрешен.

От урока по Книгата „Зоар”, 30.11.2011

[62232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→