Въпрос: Представям си 72-та часа на конгреса. Как този процес ще ме отведе към Един, Единен и Единствен?

Отговор: Влизам в залата на конгреса сякаш в свещен басейн (в миква) – в такова място, което ще ме изчисти и поправи. Това място, запълнено със свята вода, свойството Бина – майчиното лоно, в което се включвам, за да израстна. Не е необходимо нищо, освен имплантиране – като капка семе вътре в матката. Трябва само да се прикрепя – всичко останало ще направят другите. Трябва само да се включа в това, което произтича.

Написано е: „Творецът пребивава вътре в своя народ“! „Вътре в народа“ – тоест там, където се събират всички, и всеки отменя своя егоизъм, доколкото е способен, заради това, да се съединим заедно. И тогава разкриваме, че там вътре в това съединение присъства висшият – Малхут, Шхина. А вътре в нея – Шохен, Творец.

Повече нищо не е нужно! Ела и не философствай – изгуби своето „Аз“: влез и се разтвори. Молят те да направиш нещо – направи го. Просто се включи вътрешно, без всякакви изяснения. Главното – да плуваш в общото течение.

Ето защо този конгрес подхожда на всички – на всеки човек. Ако може той да дойде така, там ще възникне мощна сила, която взима власт над нас и ще ни завърти всички в един водовъртеж – като едно цяло, повече нищо не е необходимо. Не трябва особен ум и дълго учение – само една сила. С нея ще получиш впечатление от висшето, от горната степен. Ела!

Дошъл си тук: пееш, танцуваш, ядеш, приготвяш храна – и колкото можеш повече отменяш себе си относително това, което произтича. Това те привежда към по-висока степен, защото тя се намира там вътре – в съединението на хората.

Традиция е да се устройват съвместни трапези, да се пеят песни, да се танцува – установена е от кабалистите. Всичко това води до съединение, а без съединение е невъзможно. Аврам, когато е канел гости в своята шатра и преди всичко ги е канел  да заемат местата си на общата трапеза, и едновременно е обяснявал, че е необходимо да се съединиш и да обичаш ближния.

Без съединение нищо не се получава. Разбирам, че нашия егоизъм, цялата наша природа е  против това. И аз самият някога бях против съединението, повече от теб. Но не е страшно – срещу всеки егоизъм съществува сила, способна да го победи. Главното е да се постараеш колкото се може по- решително да се настроиш, че ще дойдеш и там ще изгубиш себе си.

Изгуби се неизвестно къде, сякаш кесия – била и вече не. Но какво да се прави, била, а след това се изгубила! Пробвай!

От урока по „Учение за „Десетте сфирот“, 28.11.2011

[62141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Трябва да създадем такова обкръжение, което би ни позволило да преминем от получаване заради себе си към получаване заради Твореца, от любов към себе си към любов към Него. Какво означава ”към Него”? Кой е Той? Какво ми дава Той? Нищо не знам и никой не познавам.

Творецът е скрит и е скрит специално. Тъй като все още нямаме екран, ние не можем да влезем с Него в контакт. Доколкото аз все още съм егоист, крадец и лъжец, мен не трябва да ме допускат в никое прилично общество. Забранено ми е да влизам в двореца, където има огромно количество богатства, храна – там аз веднага ще започна да поглъщам всичко и да си тъпча джобовете. По този начин, никога няма да стигна до подобие с Твореца, затова не ме пускат при него. И това, че сега се намираме в тъма, в неразбиране, не усещаме Висшия свят и Твореца – то ни е от полза и спомага за нашето развитие.

Когато все пак започнем да разкриваме това състояние, ще влезем в чертозите на Твореца, залени от светлина и ще можем да правим всичко, каквото си поискаме и да се напълваме с каквото си поискаме? Тогава, когато наистина ще владеем себе си и ще се държим прилично в обществото. Тогава всичко кавото има там, ще ни се открие в наша полза, за да се извисим и да станем такива, като онези поправените души, които се намират там, да станем такива като тях, като самия Творец.

Как се осъществява това? В нашия свят ни се дава възможност да бъдем в контакт с други хора и да се опитваме да създадем помежду си такива условия, когато ще мога да образувам с тях малко общество, наречено група, където всички се намираме във взаимно отдаване един на друг и във взаимна връзка. Не сме задължени един на друг с нищо. Нашата връзка е необходима само за да разкрием света на отдаването и любовта, Висшето измерение наречено Творец, Бог което е – просто любов и отдаване.

Ако желаем действително това, ние можем заедно с нашите близки другари имащи същата цел в живота – разкриването на Висшето състояние, да се тренираме един друг.

Ако достигаме такова състояние, когато ще можем да се обединим, да анулираме собствените си интереси, да се обърнем към отдаване на другите и по такъв начин да започнем да действаме, тогава ще започнем постепенно да се изкачваме по планината, на която се намира Твореца.

Изкачвайки се при него, ние преодоляваме много големи препятствия. Както е казано в примера на Баал а-Сулам, по пътя към замъка стоят стражи, които грубо ни отблъскват и колкото по-нагоре се изкачваме, толкова стражите действат с по-голяма жестокост. Т.е. те предизвикват в нас такива жестоки отношения един към друг – завист, ревност, ненавист, злоба – че ни е все по-трудно и по-трудно да се съединим помежду си в група, заради висшата цел, заради постигането на любовта, взаимодействието, взаимната помощ, взаимното поръчителство. ”На кого? С кого? Какво?! …” – аз започвам да усещам, че не желая никакъв контакт с тях и съм готов да ги пренебрегна.

Много вече са падналите от тази планина, търколили се в подножието и – там където се намира цялото човечество, а ние все още продължаваме да се катерим с останалите другари. Колко от нас ще се изкатерят? Не се знае. Колко още ще отпаднат? Не се знае. Всичко зависи само от нашата взаимна помощ, и повече от нищо!

От виртуалния урок, 06.11.2011

[62029]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Не мога по никакъв начин да направя връзка между нас и това, което четем. Изглежда сякаш материалът, който четем, виси във въздуха и няма нищо общо с мен. Как мога да го свържа със себе си?

Отговор: В момента не усещаш никаква връзка с материала, който четеш, защото не си свързан с приятелите, с нито един от тях. В момента, в който започнеш да отдаваш на някого, веднага ще разбереш какво е парцуф (духовен организъм), цимцум (съкращаване на желанието) и масах (анти-егоистичен екран), как се прави разчет с намерението за отдаване, как си свързан с другите чрез духовния парцуф и какво се нарича ибур (зачеване), йеника (кърмене) и мохин (съзряване).

Какво означава да породиш някого? Пораждам моето отношение към някой друг. Когато родя всички мои отношения към всички останали, това означава, че пораждам всички парцуфим на моята малхут, на моето желание.

Пораждам всички парцуфим отдолу нагоре, от моята малхут (желание за получаване) към кетер (желание за отдаване) на света на Безкрайността. Този подем се състои от 10 сфирот и трябва да породя моята връзка към целия свят в тях.

Как мога да усетя целия свят и всички хора? Много е просто. Колкото повече се приближавам към духовната система, толкова по-ясно разкривам мрежата от връзки пред мен. За нашите земни връзки дори се казва, че чрез 6 души, които познавам, мога да се свържа с останалия свят. Тоест виждаме, че е възможно.

В духовния свят ще се чувстваш така, сякаш всеки наистина е до теб. Това e трудно да се разбере, но действително цялото човечество е до теб. Ще се свържеш с всеки един не по непряк начин както в нашия свят, където разкриваме, че чрез 6 души може да осъществим контакт с останалите, а директно с всеки един.

Тук говорим за връзка не както в нашето тяло, където има определен ред и система на връзки. Отдавайки на всяка една част от духовното тяло, аз се свързвам с всеки един директно като точка на лист, сгънат няколко пъти, която е залепена за всички други точки. Свързвам се с всеки и отдавам на всеки, създавайки парцуфим.

Астрофизиците всъщност откриват, че нашата вселена съществува в такава „сгъната“ форма.

От урока по „Учение за десетте Сфирот“, 06.11.2011

[61099]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок №2

Това е вътрешно упражнение: далечни сме един от друг по своите свойства, мисли – чужди и различни, отделени от личния егоизъм на всеки. Така много сме, и толкова се отличаваме един от друг, за да можем за сметка на своето съединяване да разкрием Твореца.

Нашите различия, разделението и отблъскването помежду ни – това е дистанцията до Твореца. Виждам, колко съм далеч от тези хора, които учат заедно с мен, тоест от най-близките в света до мен хора по дух, цел, стремеж, разбиране на живота. И въпреки това, сме така далечни. А още повече съм далеч от всички останали хора в света. Ако проверя себе си относно всеки, то цялата тази съвкупна разлика, ще бъде дистанцията между мен и Твореца.

Сега става по-разбираем смисълът на групата. Затова се обединяваме помежду си, за да можем поне между нас да постигнем някакво съответствие и да се приближим един към друг, което означава да бъдем по-близо до Твореца. Поне да преодолеем различията помежду си. Отблъскваме се от своя егоизъм, издигаме се над него, искаме да се съединим само в своите висши мисли и желания, за да може в някаква форма да се приближим към Твореца.

Така започваме пътя. А след това ще видим, че тук няма хора, няма отделни души, няма нищо – има само затъмнение на зрението, заради което вместо Твореца, виждам хората. Сякаш не мога да оправя фокуса, всичко ми се размазва и удвоява, и вместо един човек, виждам двама-трима-четири… Така и сега виждам пред себе си някакви милиарди тела. Но ако ми се отдаде да ги съвместя всички заедно, се получава Творецът.

За това и е необходима групата, за да мога поне някак да започна този процес.

Всички наши упражнения за съединяване трябва да бъдат насочени към разкриване на Твореца! Защото те са средство за неговото разкриване. Иначе сама по себе си групата няма смисъл, а само от гледна точка на казаното: „Исраел, Тора и Творецът – са едно цяло“.

Баал а-Сулам пише, че в социалистическа Русия са извършили страшно престъпление с това, че са започнали да строят алтруистично общество и съвършено са извратили този принцип да бъдеш един човек с едно сърце, с едно желание, с една цел. Всички са били заедно, имало е справедливо разпределение, взаимно поръчителство – всичко е било забележително, освен едно: това, което е било средството за достигане на целта– те са поставили своя цел. И с това са загубили на едро.

Все едно, че фокусирам и съвмещавам образи, които се разплуват пред мен, за да видя тях самите, а не това, което стои зад тях. И разбира се ще пропусна, защото моят фокус е насочен не на това, което се скрива зад тези миражи, а направо на самите тях. И затова Русия претърпява неуспех.

Не трябва с нас да се случи нещо такова, и затова винаги трябва да присъстват трите съставляващи: аз самият, групата – мястото или средството за разкриване и Творецът, тоест разкриване на Твореца от творенията.

От 2-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[62147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Всички промени, протичащи във Вселената, след възникване на замисъла за творението се отнасят само до творението. А Творецът е неизменен, както е казано: „Аз своето проявление АВАЯ не съм изменял“. По отношение на Него нищо повече не се случва – поискал да създаде творение, за да го наслади – и го направил.

Всички действия се случват вътре в творението – в неговото осъзнаване, разбиране, усещане, развитие. Така творението се развива от една точка, която всъщност го отделя от Твореца. Тази особена точка, е създадена от Твореца, благодарение на която създаденото се нарича творение, желание.

Всичко останало, с изключение на тази точка, трябва да бъде абсолютно подобно на Твореца. А за да ги доведе до такова подобие и да се създаде връзка между творението и Твореца, творението е разделено на огромно множество части.

Тези части са разделени и се отблъскват взаимно с егоизма си, желанието да се насладят, злото начало, егоистичните намерения. Така се чувства творението, разпокъсано и разнообразно, разделено на множество различни системи, които се противопоставят една на друга. Но всичко това съществува само вътре в творението, в неговото усещане.

Това усещане се нарича „скритие“ (алама) – цяла система от светове (олам), съществуващи за това, за да може най-накрая творението да разбере, че именно скритието го отделя от Твореца. В Твореца има пълно съвършенство, единство. Той е един и в Него няма никакви различия. А вътре в творението има безкрайно много различни части, противоречащи си една на друга.

Като резултат, творението разкрива, че именно това разделяне не му позволява да се съедини с Твореца и създава неравенство между тях. Това предизвиква особено усещане, наречено срам – усещане за своето различие, благодарение на което творението започва да действа, да се стреми да се уподоби на Твореца. И тогава вижда, че за това трябва да се обедини с всички, които сега мрази, отхвърля, пренебрегва, не взема под внимание.

С цел да постигне равенство с Твореца, творението е готово да направи този преход, действията за поправяне. Само да постигне сливане. Пълното равенство на действието и свойствата се нарича сливане.

Това е постепенен и стъпаловиден процес, в който ние реализираме програмата на творението. Ние трябва да се почувстваме във всички други състояния, вървейки към съединението или вече постигайки го – тоест, по всички стъпала на стълбата развиваме все повече своето единство.

В резултат на това ще видим себе си като съвършено други създания. И групата изглежда различно. Не просто съюз на другарите в един отбор,  а ново духовно образувание с общите мисли и желания в другата реалност. Но всяко ново състояние се стреми да постигане по-голяма връзка, която и в нашия и в духовния свят се нарича съединение с другарите.

От урока по статия на Рабаш, 30.11.2011

[62164]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е създал желанието с помощта на светлината. Тя въздейства на желанието и му предава свойствата така, че всичко положително, съществуващо във светлината, се проявява в желанието в отрицателен вид – във вид на недостатък, необходимост, потребност, усещане за пустота, в същото време в светлината усещането е за напълненост, желание за отдаване, разкривайки себе си и т.н.

Тоест това, което съществува в светлината в състояние на изобилие, изпъкналост, в желанието съществува в състояние на вдлъбнатост.

Тези две части, са взаимно подобни и едновременно обратни една на друга: всичко, каквото е в желанието на Твореца за отдаване, го има и в желанието на творението за получаване.

Целта на творението е да приведе усещането за пустота, желанието за напълване, към подобие с Твореца.

По какъв начин може да се осъществи това? Ако просто го напълним, не само няма да го уподобим на Твореца, а напротив, ще го отблъснем назад: ще стане още по-противоположно на светлината, защото ще получава в действието. Светлината е съвършена и само отдава, затова обикновеното напълване на творението няма да реши проблема.

Как да се направи така, че желанието за получаване да стане подобно на желанието за отдаване, ако това желание за получаване не ще се възползва от действието на Твореца (отдаване)? Защото у Твореца/ желанието не съществува друга възможност, освен само да отдава, да напълва, а у творението не съществува никаква друга възможност да си взаимодейства със светлината, освен само да получава.

Излиза, че проблемът е в това да се осъществи връзка между тях – не връзка между две действия, а между същността на Твореца и тази на творението.

Това означава, че трябва да ги съпоставим помежду им не по действия, а по чувства, по отношение един на друг, даже ако единият получава, а другият отдава. Ако те при това се напълват един друг и в следствие на това усещат помежду си вътрешната връзка, не е важно кой отдава, а кой получава. Както майката с младенеца: тя му отдава всичко, и в крайна сметка получава още повече, защото ги свързва любовта.

Затова тук се достига усещане за любов – имено оттук произхожда. Ако искаме тези две принудителни действия между Твореца и творението да ги приемем за необходими, то над тях трябва да построим надстройка.

Как да направим така, че имено благодарение на тези две свойства те да се обединят помежду си и да станат подобни – отдаващи един на друг? Как да съединим помежду им целта, същността на Твореца с тази на творението?

Творецът първоначално иска да напълни творението, иска да му даде всичко. Към него Той е проникнат само със свойството любов. Затова спрямо Твореца няма никакви изменения.

Творецът е създал творението, мирозданието, света, всички условия за съществуването и действието ни. От Негова страна има само едно – постоянното излъчване на светлина, положителна енергия, любов, абсолютно добро.

А от страна на творението е необходимо изменение на отношението му спрямо света, към себе си, накрая и към Твореца, защото всичко, което е в света, в мен, около мен, всичко идва от Твореца. Трябва да се опитвам да променя себе си, за да обикна всичко, което е създадено от Твореца в мен, в света, в цялата природа. Ако променя отношението си на алчност, ненавист, с желание всичко да откъсна и да използвам, на отдаване и любов, то чрез такова отношение към действията на Твореца, ще дойда от любов към Него.

Тогава ще успея да получа заради Него всичко, което излъчва. И се получава: Той ме напълва и ми дава възможност да се насладя, а аз получавам от Него и Му давам с това възможност да се наслади, защото използвам любовта Му към мен.

Ако се намирам в контакт с любим човек, то получавайки от него му правя услуга – позволявайки да обича себе си. Същото това се случва тук: ако получавам от Него, така Му показвам любовта си, защото сме близки. И няма значение кой получава в действие, а кой отдава – като майка с младенец. Главното е, че с помощта на всички тези средства, си доставят един на друг наслаждение.

От виртуален урок, 06.11.2011

[62035]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

За да си представя какво е това любов към другарите и към Твореца, трябва да се откача от всичко на този свят и от самия себе си – сякаш нищо не съществува, освен една сила. Сякаш няма никой, който да я наблюдава, вижда, усеща. И в тази сила има цел: да създаде нещо, равно на нея.

Не знаем защо изведнъж изникна такава мисъл – това е било още по време на първото действие, насочено към сътворението ни. Не постигаме това, което го е предшествало – има граница в постижението ни, защото произлиза от нашите съсъди – желания, които до тогава не са съществували. Започнахме със замисъла за наслаждение на сътвореното – програми, мисли, заложени в тази една висша сила, решавайки: ”Искам да създам творения, равни на мен, за да ги насладя.”

Така висшата сила започва да въплъщава програмата, да създава творение и да напредва, за да го доведе до своята висота. Тоест формата на творението е зададена вече изначално и трябва да бъде като формата на Твореца. Няма творение без Творец и обратно – едното съществува срещу другото.

Това условие за равенство един на друг, вече определя целия процес. Сякаш математическо уравнение, където търсеното неизвестно число съществува само по себе си, но трябва да бъде равно на висшата сила по нейната вечност, съвършенство, разбиране, усещане, свойства – във всичко, което го има в самия Творец.

Не знаем точно за свойствата на Твореца, само ни е известно, че творението трябва да ги повтори – но при това остава отделно творение. Тоест накрая се получава Творец – N:1, и творение – N:2. В това е разликата между нас: Творецът е първи, а творението второ, но това не им пречи да бъдат равни.

Съгласно това условие мирозданието започва да се развива, като по математическа формула. Трябва да съблюдаваме условието, че творението съществува самостоятелно, притежавайки собствено разбиране, постижение, усещане за самия себе си, свобода на волята – всичко, което се отнася до понятието ”Аз”. И заедно с това, същото ”Аз” трябва да бъде съвършено подобно на Твореца.

После това условие започва да се въплъщава, както човек, решен да построи дом и  представяйки си бъдещата му форма, започва да го строи: прави детайлен план, създава спецификации, определя необходимото количество материали и хора, които ще работят над това. Но всичко това произтича от крайната форма, която вече съществува в Твореца. И единствено в творението засега съществува по-низка форма  затова трябва да премине през всевъзможни изменения.

Тези изменения не се случват в самото творение, а в осъзнаването му, в разбирането му, във възприемането на самия себе си: какво е то спрямо Твореца.

От урок по статията на Рабаш, 30.11.2011

[62167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как може да си представиш съвършено, поправено състояние, базирайки се само на своите пет органи на чувства?

Отговор: А на какво предлагаш да се базирам? На фантазия? На каквото си пожелая?

Казано е, че се ръководиш само от това, което виждаш. Това, преди всичко. В такъв случай, съм – реалист със здрав подход, не приемащ нещата на вяра.

По-нататък, трябва да разширя своите органи на чувствата, в това подобрено, разширено възприятие да различа голямото. Но не просто чувствам още нещо – проверявам своите усещания и тогава действам съответно.

Науката кабала се базира само на факти. Не трябва да се ръководиш от нещо въображаемо или чуто от някой. Не, аз трябва да достигна реално възприятие.

Въпрос: Как може на дело да се използва кабалистичната концепция за възприемане на действителността?

Отговор: Става въпрос именно за практически подход, за това, как трябва да гледам на света, на хората, на себе си… Всичко произтича в моите желания. Означава, че трябва да ги поправя, за да усетя нещо друго. Възприятието на реалността зависи от моите свойства. Променям свойствата – променям реалността.

Оттук следва, че реалността сама по себе си е – непостоянна величина, а относителна. Това е страхотно! Излиза, че всеки път мога да „променям плочата“, “ да преминавам в нов филм“.

Променяйки себе си, „поръчвам“ друга „картинка“, друг сюжет. Да кажем, омръзнала ми е тази Вселена – и аз искам да се издигна в друга, в ново измерение. Поискал съм –  изменил съм своите желания и параметри – „препрограмирам“ себе си – и вече изпитвам съвсем други усещания, възприемане на други картини.

Казано накратко, сам снимам своя филм. Аз съм продуцент, сценарист, оператор, режисьор и актьор. Всичко е в мен: и Творецът, и творението, и цялата реалност, и бутона на управление. Използвам всичко необходимо, за да снимам най-добрия филм.

Затова и усещам днешната реалност в своя живот. Това също е филм, който ми показват, за да разбера, къде искам да попадна, какво си струва да видя и почувствам. Замислям се за това, как да изменя своето начало и да видя правилния филм – безкраен, пълен с всички блага, които не пресъхват, а се разширяват и растат. В този филм изпълнявам своите желания и в нищо от никой не завися. Това е и финалната картина, безкрайно напълване.

„Но и тя все някога ще омръзне?“ – ще кажеш ти.

Не, няма да омръзне, защото в нея светлината със съсъдите са събрани заедно, и ти през цялото време пробваш на вкус нещо ново, и на теб никога не ти омръзва да преминаваш от един вкус към друг. Сега при нас дори наслаждението има свой предел, а в духовното такъв няма, защото светлината и съсъда се поддържат, допълват се един друг.

Така, че пиши сценария и се заеми със снимане. Повече от теб и не се изисква – Творецът желае, ти да се наслаждаваш.

От урока по статия „Същността на религията и нейната цел“, 27.11.2011

[61850]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да се направи, ако другарят не се прониква от духовен порив? Да се окаже натиск върху него или да се изчака?

Отговор: Конгресът е – нещо толкова особено, че не трябва да будим другаря. В други случаи може и да се изчака, но сега на всички ни се предоставя уникална възможност. И ако виждаме, че другарят няма намерение да ходи на Конгрес, то задължително трябва да му се повлияе, доколкото е възможно.

Разбира се, действаме не със сила, а с убеждение. Иначе той ще изпусне огромен шанс, какъвто повече няма да има. Само в краен случай, ако той все пак каже: „Оставете ме, няма да отида“, тогава ще отстъпим.

Тук се изискват, най-малко, два опита. Представи си: твой другар води по пътя магаре. И той дори не е приятел, а ненавистник, с който сте в лоши отношения. Този пример се привежда във Вавилонския Талмуд, който е написан в изгнанието между епохите на Първия и Втория храм. И така, ако неговото магаре пада под бремето на товара си, ти трябва да му помогнеш.

Сваляш от животното товара, изправяш го на крака, даваш му храна и вода, и след това отново го натоварваш. И ако той падне отново, ти повтаряш същата процедура: разтоварваш магарето и го подкрепяш с храна и вода, т.е. светлината хохма и светлината хасадим. „Магарето“ (хамор) – това е човешкият материал (хомер), егоизма. А след това  отново му слагаш духовен товар. Ако и този път падне – ти си в право повече да не му помагаш.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 28.11.2011

[61965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Не е лесно да достигнеш до усещането за необходимост от истинска любов. В нашия свят съществува само любов към себе си. Обичам нещо и искам да го приближа, да приближа него към себе си, да се изпълня с нещо. С други думи – „да получа“. „Любовта“ за нас означава придобиване. „Аз обичам“ – това означава, че ми харесва, че е МОЕ – така казва желанието за наслаждение.

Естествено това носи хубаво усещане. Но ние оценяваме това свойство в човека, сякаш то говори за неговите добри качества, защото целият ни свят е такъв „потребителски“. Ние не обичаме нищо по друг начин, освен в егоистичното си желание.

Любовта, за която говори Кабала – е съвършено различна, не много ясна за нас.

Има една висша сила – независима от нас и съществувала преди нашето сътворение, без нас – до тогава, когато в Твореца е възникнало желание да създаде творение. Творение е това, което е извън тази висша сила, Твореца и Го усеща.

Да Го усеща – това означава вече да разбира, да чувства, да разбере Неговите свойства. И за да приведе творението до такова усещане, необходимо било да го създаде с противоположни качества – в егоистична любов. А развитието трябва да го доведе до любов към Твореца, която се нарича „любов към ближния“. В крайна сметка освен Твореца и творението – няма никой друг.

Това развитие ние трябва да преминем сами – тоест да почувстваме, да разберем, да изследваме, да изясним всички подробности за усещането на Твореца. И в крайна сметка да заменим егоистичната любов – желанието за наслаждение, позволяващо да усещаме само себе си и включващо ни в себе си – до развитие на усещане, което е извън нас. Защото този външен се нарича „ближен“.

И понеже това усещане ни дава степен, позицията на Твореца – това е добро начало.

Няма нищо друго освен тези две състояния – или чувствам себе си, или чувствам Твореца. Но този преход е напълно непонятен за мен, защото съм отделен от второто състояние и не мога да го усетя. И за да ми помогне да премина от усещане за себе си към усещане за Твореца, Творецът ми е подготвил вътре в моето егоистично желание, вътре в усещането ми за себе си – един вид илюзия, че не съм сам!

Затова ми се струва, сякаш се намирам в среда, която се нарича „ближния“ и включва неживия, растителен, животински свят  и хората – всички видове същества, части на творението. А самият аз – конкретния, обикновен човек да почувствам, как мога да използвам това обкръжение: дали за собствен интерес, или да опитам да работя и да направя това заради самото обкръжение.

Необходимостта да действам за обкръжението възниква, когато в мен се събужда желанието за Твореца. Аз още не разбирам това желание, не знам за Твореца и затова ми дават упражнение: опитай да се отнасяш алтруистично към ближния – към този, който е извън тебе. Това е мястото, където ти можеш да изградиш  любовта към ближния.

И, когато, за сметка на тези упражнения, откриеш много нови свойства и разбиране, направиш много разяснения – ще можеш да се приближиш и до връзката с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.11.2011

[62041]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→