Въпрос: Как групата се отнася към другаря, който има възможност да отиде на конгреса, но не отива, заради егоизма си?

Отговор: Жалко е, ако човек има тази възможност, но не я използва. Той просто не знае какво губи.

Трябва да разберем, че Творецът дава на всекиго от нас определени условия. И в тези условия трябва да дадем максимума от възможностите си.

Разбира се, трябва обезателно всичко да се обмисли, за да не загубим работата, за да не изхарчим всичките си спестявания за билет, да не влизаме в конфликт със семейството.

Но ако след рационално обмисляне, човек вижда, че има възможност, но не се възползва от нея, означава, че не полага нужното усилие, за влизане във Висшия свят. И тогава не трябва да има никакви претенции нито към нас, нито към Твореца, нито към когото и да е. На практика такива хора, като правило, после ни оставят. Опитват се да се оправдават, обвиняват нас, методиката и си тръгват.

От виртуален урок, 27.11.2011

[62365]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Каква е психологическата промяна, през която трябва да преминем?

Отговор: Преходът към усещането на висшия свят е само психологическа промяна, през която човек преминава. Той пак усеща нашия свят, продължава да живее както обикновено. Нищо не изчезва и не му убягва. Той си остава нормален човек: в семейството, в дома, на работа и навсякъде. И все пак като допълнение той получава „вътрешно превключване“, промяна, която му позволява да започне да усеща друго свойство, съществуващо в нашия свят –  свойството отдаване.

Това свойство е много по-високо от свойството на получаване, на което е основан нашият свят, защото то е неограничено, безкрайно и съвършено. То е свободно! То е всемогъщо! Затова се нарича „Творец“.

Свойството отдаване поддържа нашия свят и го храни като майка, включително нашият егоизъм, нашето свойство на получаване. Всичко в нашия свят: неживото, растителното, животинското и говорящото ниво на природата, всички те са свойства на получаване. Ние самите, бидейки свойство получаване, възприемаме само тези форми на егоистично съществуване.

Когато придобием  свойството отдаване, започваме да усещаме напълно различни сили, полета и свойства, които са много по-обширни и възвишени от нашия свят.

Когато влезем в полето на отдаване и започнем да го усещаме, тогава целият свят, целият космос и цялата вселена веднага се свиват до минимално измерение. Всичко извън нашия свят започва да се усеща наистина безкрайно и неограничено като самото свойство отдаване. Усещаме, че живеем в него и се развиваме по 125 стъпала, за които учим в мъдростта на кабала.

Надявам се, че ще достигнем това състояния на идващия конгрес. Всичко зависи само от подготовката на хората, които ще се съберат там. Дори случайни хора с минимално егоистично желание или начинаещи, които не разбират напълно защо са дошли да участват в това събиране, няма да ни пречат.

Главното е, че ако ние, всички активни членове на движението „Бней Барух“ и приятелите от чужбина, се съберем заедно и всички тези, които няма да могат да дойдат, а се свържат с нас виртуално, тогава ще можем лесно да включим в себе си всички нови посетители и тези, които са там случайно и които ще участват в този конгрес неволно. Ние сме ключът, сърцевината и основната част на тази велика връзка за постигането на висшия.

От виртуалния урок, 20.11.2011
[61710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Международен конгрес „Арвут“. Урок №7

Въпрос: Казахте, че се намираме в процес на духовно раждане. Как да завършим това раждане, а след завършването, как да съхраним това състояние и да способстваме продължаването на растежа?

Отговор: Процесът на раждане включва в себе си две сили: силата на самия плод и силата на неговата майка: външната сила, която ни притиска, за да се родим, и вътрешната сила да се съединим в едно желание – и тогава сме готови да се родим. Защото, какво се ражда от нас – това е едно наше общо цяло желание, в което започваме да усещаме реалността, която вече съществува помежду ни, но е скрита от нас от нашия егоизъм. Затова кабала се нарича тайна наука – защото тя разкрива скритото от нас.

За да я разкрием са ни нужни външни сили, които да ни оказват натиск. Или тази функция изпълнява природата, или ние създаваме такъв натиск чрез създаване на своя обкръжаваща среда. Желателно е женската част на нашето събрание да оказва върху нас този натиск, за да бъде принудена мъжката част да се обърне към обединението, за да може от всички наши лични стремежи към разкриване на висшата реалност, да се образува един стремеж – и тогава я разкриваме, което се нарича „раждаме се в новия свят”, подобно на това както се раждаме в нашия.

По въпросите, желанията, потока на мислите, общото течение, духът и настроението, се усеща, че участниците на нашия конгрес започват да усещат тази, възникваща над нас реалност.

От 7-я урок на международния конгрес „Арвут“, 08.12.2011

[62739]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Рабаш, статия „Да продаде човек и покрива си“: Ако наистина искам да обикна ближния си, имам нужда от група. Любовта към ближния позволява на човека да се развие в такова духовно свойство, когато той сякаш излиза „от себе си“.

Всички наши сегашни действия и възприятия се основават на факта, че всички ние сме в самото усвояване. Ние усещаме само това, което е част от сетивата ни, а онова огромно мироздание, което остава зад техните предели, ние не усещаме и дори не знаем, какво точно представлява.

Ето защо, независимо от този кратък и угасващ живот, който възприемаме в свойството получаване, има и друга възможност на съществуване – не в усвояващите органи на чувствата, а в отдаващите.

Когато ние придобиваме свойството отдаване, стигаме до област, която се намира извън нас и ние съществуваме в нея. Нашето физическо тяло е необходимо само, за да се преодолее тази потенциална бариера от свойството получаване към свойството отдаване.

За това ми е нужна група, която е създадена, за да мога да видя как всеки от другарите ми полага усилие. Прилагането на съвместни усилия помага на всеки от нас – средата въздейства на човека, вдъхновява го, води го, тласка го напред. Това дава сили да преодолеем потенциалната бариера между нашия свят и така наречения „духовен“ свят, който можем да усетим в свойството отдаване.

Поради тази причина, моята малка сила на любов при излизане от себе си, в отдаване нараства и аз мога да работя в името на другите много повече, отколкото сам.

Групата е създадена от определени хора. И разбира се някой е пожелал да бъде създадена точно такава група. Тоест, събират се заедно хора, за които е характерен порив към изход от себе си: те чувстват, че са длъжни да разберат защо съществуват, да разберат смисъла на живота, тайната на Вселената.

Това ги тласка към обединение. По скоро, тласка ги не собственото им желание, а тяхното присъствие в едно поле – в полето на отдаването, на Висшата светлина, която съществува извън нас и привлича към себе си тези специални желания.

И разбира се той избра тези хора, защото те са готови за задачата. Ние инстинктивно търсим група, усещаме някои специални качества на хората, на действията им, мислите им и така се движим. Както се движи електрически заряд в електрическо или магнитно поле до точката на максимално съответствие с обкръжаващата среда, така сме и ние в нашия свят. Макар, че ние вярваме, че се движим механически, нас ни движи именно тази сила, която ни тласка напред към това място, където можем да получим отговори на всички интересуващи ни въпроси или с други думи, да придобием напълване на най-голямото ни вътрешно , спотаено желание.

Поради това, във всеки от нас има искра извън себе си, искра на любов към ближния. Вярно е, че тя все още е егоистична и се проявява в това, че искаме да се измъкнем  от себе си, за да погълнем и духовния свят. Засега се движим именно в тази посока.

Но след това, ще има обратна промяна в намерението, а ние ще започнем под влияние на полето, на светлината, да се променяме. Ние започваме да чувстваме, че именно свойството отдаване в действителност е висше, особено. Притежавайки това свойство, ние действително ще излезем в най-безграничната област на съществуване.

Тази искра сама по себе си не може да запали пламъка на любовта, за да засияе във всеки от нас. За тази цел е необходимо тези искри да се обединят. Тогава, именно в нашето обединение, когато развиваме силата на отдаване, силата на обединение, тези искри се сливат в една голяма искра, от която вече възниква светлината. И по степента на сходството, от една обща искра – нашето общо желание за отдаване, ние имаме усещане за светлината.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Международен конгрес ”Арвут”, урок N:8

През трите дни на конгреса проведохме огромна подготовка, намирахме се в големи очаквания и надежди, бяхме в прекрасни обятия – всичко това продължава и ще продължи. И все пак има сред нас хора, считащи този урок за последен. Но нали утре продължаваме да се срещаме на ежедневните ни уроци? Затова няма нито последен, нито първи урок, а има само непрекъсната верига на нашето развитие.

Трябва да достигаме още по-дълбоки връзки на срещите ни, трябва да пазим постигнатата връзка, да не се изпуска постигнатата топлота, царящи помежду ни, да се стремим към още по-голямо усещане за потапянето в облака от топлина, взаимност, единение, всеобща прегръдка – и да продължим това по-нататък в живота.

А, що се отнася до явлението падение, ще го присъединим към същата тази прегръдка, правейки я още по-крепка, отколкото на конгреса. Защото в духовното раждане трябва да участват две сили: формираща, удържаща ни, и подтикваща ни към новия свят. Без тяхното противоборство в нас, няма да се родим. И затова трябва да привикнем към усещането за любов и противоречие, отдалечаване и сближаване, проявяващи се едновременно в нас. А между тях усещаме духовното си раждане.

От 8-я урок на международния конгрес „Арвут“, 08.12.2011

[62746]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Международен конгрес „Арвут“. Урок №8

Баал а-Сулам, писмо 13: Трябва да знаете, че множество искри на отдаване има във всеки от групата. И ако бихте могли да съберете тези искри на едно място, в братско единение, в любов и дружба, то, разбира се, в този важен за вас час ще имате духовно ниво от светлината на живота.

Не ни достига само едно – още по-тясно да свържем помежду си нашите искри. Няма пречки, никакви прегради – само още малко да се свържем в единно цяло, за да горим заедно.

Книгата “ Знаме стана Ефраим“: Който го тегли към Твореца, добре е винаги да се събира заедно, в една група. Обединявайки се долу, те предизвикват обединение на своя корен на върха.

Тогава този корен ни оказва своето въздействие и завършва започнатото, както е казано: „Въдворяващият мир във висотите Свои въвежда мир и над нас“. Издигаме молба за поправяне (МАН), пробуждаме долу своите желания – и тогава отгоре към нас слиза силата на обединение, завършваща действието.

По-този начин, от нас се изисква само „половин монета“, половината работа – да пожелаем единство. И реализирано то ще бъде отгоре, когато нашето изискване стане правилно.

Рабаш, „Необходимост от любов към приятелите“: Има особено свойство в сливането с другарите. Защото при сливането на мненията мислите преминават от един към друг, и затова всеки се прониква със силите на другите. Благодарение на това във всеки съществува силата на цялата група. И дори всеки – един, притежава всички сили на групата.

Нека всеки да се отличава от другите, но обединението му придава силата на всички другари. Представете си, какво е, когато всеки се преизпълва със силите на всички. Всъщност това е силата на Безкрайността. Защото  се присъединяваме към огромна група, към другарите от целия свят. Повече и не е нужно.

Сам никой няма сили, да премине дори на първото най-ниското духовно стъпало. Само обединявайки се количествено и качествено, постигаме света нефеш, руах, нешама, хая, йехида, преминаваме световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут и Адам Кадмон по пътя в света на Безкрайността.

Всичките 125 степени на духовно постижение се достигат по пътя на израстващото обединение. В него всеки път намирам особен съсъд, способен на още по-голямо отдаване, – и, съответно разкривам още по-голяма светлина.

От 8-ия урок на международния конгрес „Аравут“, 08.12.2011

[62743]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам,  „Свят“: На някои им е трудно да се съгласят с предположението, съгласно което, всички ни управлява природата. И така стигнаха до второто предположение за двама управляващи: един – творец, творящ добро, и друг творец, творящ зло. И развили тази теория, подкрепена от различните доказателства и примери.

Теорията на двувластието  е естествен етап от развитието. Природата различно ни въздейства, и различаваме в това въздействие позитиви и негативи. На нас ни е добре и зле – и съответно делим реалността на две половини. Защото нямаме друг сензор, освен получаващото желание.

В петте органа на чувствата – това са един вид механични сензори, чийто показания сами по себе си още нищо не ми говорят. Зад зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието стои желание за наслаждение. Именно то и се проявява като позитив (+) или негатив (-) тези данни, които възприемам. Именно това ми е важно, и само то разпознава моето желание – какво за мен е добро и какво лошо.

Като следствие, започвам да деля реалността на две части: позитивна и негативна. Това ярко се проявява при децата, които избягват някакви места или предмети, а към други, напротив, ги тегли. И човечеството е на такъв етап на развитие, когато всичко е разпределено между две сили. Самата наша природа ни навежда към това, защото живеем с усещания.

Тази теория е много проста, но важно е да се проумее, че тя не се ограничава с личните добри и лоши усещания, а ги пренася на природата, приписвайки й съответните намерения за наша сметка. По-такъв начин приписваме на природата някаква власт, отношение, намерение да ни помогне или да ни навреди. И обратно, без това никой не смята, че в природата има намерение, замисъл, план, – тя представлява нещо невъодушевено, и не повече от това.

Ако  природата има власт, то не е безлична. Това не са безлики закони, обусловени от взаимодействието на елементарни частици. Не, властта на природата е друго нещо. Тя може да бъде единна, а може да бъде и двояка. Въобще, двувластието е много логична теория, защото всичко в света е построено на две противоположности, на плюс и минус, започвайки с електрони и протони в атомна структура. На пръв поглед, действително две власти противостоят една на друга, и всичко зависи от баланса на силите между тях.

Това е и предизвикало създаването на митологии от човечеството. Надарили сме природата с желание, програма и цел, и това е станало важен етап по пътя.

От урока по статия „Свят“, 02.12.2001

[62396]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Подготвителен урок за конгреса „Арвут“

Въпрос: През какви етапи трябва да премине човек на Конгреса?

Отговор: На първо място трябва физически да се включи в общото поле. Максимално да се опитва да прави това, което правят и другите. Да изключи ума си, егоизма си и да се опита просто да падне, да се гмурне, да скочи вътре в обществото. И да не позволи да се показват никакви негови мисли, желания, тревоги,смущения.

Аз не искам да мисля за нищо! Тези няколко дни съм напълно изключен от всички свои обичайни грижи. Имам ли право на това поне веднъж в живота си или не? Тъй като няма за какво да се вълнувам – дават ми нещо за ядене, имам място за за спане – нямам нужда от нищо повече в материалния свят – само необходимия минимум за съществуване. И всичко останало искам да правя заедно с останалите и да чувствам това, което те чувстват.

Можеш да се издигнеш само с огромни усилия, всеки път отново и отново опитвайки се да пробиваш нагоре. Много е важно, че правим такива физически действия, когато спирам изцяло да мисля за себе си – гледам другите и правя същото. Като малко дете, което гледа възрастните ,имитира ги и благодарение на това расте. Ето така правя сега.

Всичките ми приятели – велики мъже на поколенията, се намират в света на Безкрайността. Така казват кабалистите, а всъщност това е, което аз ще разкрия, ако ми дадът карта за духовното. И сега искам да се придържам към него и да не съм твърде умен, за да не допускам никаква криритика и съмнение. Така трябва да направим.

Все още имаме време да се подготвим. Ние трябва да дойдем на откриването на Конгреса, усещайки  себе си всички, като един човек. Тъй като ще пристигнат още много нови хора и ние трябва да ги хванем с тази мисъл и намерение, за да не ни погълнат те нас – а ние тях.

Нуждаем се от тази огромна маса от хора и ние не можем да проведем Конгреса в такъв тесен кръг, както е сега – с 500 човека. Това не е достатъчно. Ние също трябва да поемем още много хора, защото ще заслужим духовно разкриване, само при условие, че ние направим крачка напред към целия свят.

Тази публика, която ще дойде, не е много тясно свързана с нас и не е съгласна с точката в сърцето, а просто се интересува от тези въпроси, уважава ни и ни подкрепя. И ние трябва да бъдем в тази маса от хора, това ядро, което е нашата световна група по отношение на цялото човечество.

Следователно в тези дни, които остават до Конгреса ние трябва да се опитаме да постигнем максимално съединение помежду си. И после ние просто ще продължим да работим над него. В първия ден на Конгреса ние започваме да работим за публиката с това съединение, което вече сме подготвили. Всеки път ще удържаме и тях и самите себе си във все по-голяма връзка.

Ние сме отговорни за това и ние правим този Конгрес. Думата „конгрес“ означава среща, връзка между всички негови участници. От това разберете, с какво трябва да се занимаваме сега. Стремете се навътре – към общи желания и общи мисли.

От подготвителния урок на конгреса „Арвут“, 04.12.2011

[62610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Всеки, който не успя да присъства физически на Конгреса, се старае да се обедини виртуално. Как да проверим, че правим всичко възможно, за да поддържаме другарите на Конгреса и по целия свят? Как най-ефективно да се проведе огледалният конгрес, за да ви предадем силата на общия ни стремеж към разкриването на Твореца?

Отговор: Всеки от нас се намира в своята централна черна точка, отделен от другите. Такова е състоянието на всички хора по света.

Ако искаме да се обединим, то разширяваме точката в кръг и тогава създаваме над нас духовния съсъд. Там няма тела, а единствено само нашите помисли и желания, устремени към единство. В тях и съществуваме. В този свят не можем да сме в такова състояние – буквално висим във въздуха и физическото ни местоположение не е важно. Можеш да се намираш в Израел или в Рио де Жанейро и няма никаква разлика, защото духовното състояние няма отношение към материалното разстояние.

Времето, движението и мястото губят значението си. Например, четейки статия от ”Шамати” можеш да усетиш Баал а-Сулам или Рабаш, който го е записал с неговите думи. Четейки трудовете на Ари ще го почувстваш, а четейки книгата Зоар ще почувстваш групата на раби Шимон. В духовното времето не съществува, излизаш извън пределите на черната си точка.

И затова трябва да се разбере, че всичките ни другари по света, занимаващи се само с едната точка от реалността, разбира се, са способни да се издигнат над днешното си състояние и да се обединят помежду си. Надявам се, че ще настъпи такова време, когато въобще няма да ни се налага да се събираме в този огромен павилион. Ще правим  това заради външния свят, за да привлечем всички нови хора, но за нас самите физическите координати няма да са важни, понеже всеки от нас ще бъде съединен с духовната платформа, в духовен съсъд. Ще бъде заедно с другите, независимо дали физическото му тяло е още живо или вече не.

Нито времето, нито движението, нито мястото не ще ни ограничават. Тях ги няма в духовния съсъд – трябва само да се издигнем към него, да се изкачим на първото духовно стъпало. Това е и целта на днешното ни, засега физическо обединение. То е предназначено само за подема нагоре, затова не трябва да усещаме телата, а трябва да се издигаме над тях.

От подготвителния урок за конгреса ”Арвут”, 04.12.2011

[62562]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да изчезне усещането за себе си като за отделен индивид?

Отговор: Ние всички сме обединени в един отбор.

На първо място – това е отбор, където всеки от нас е отделна личност, но всички ние действаме съгласувано като предавките на механизъм, които се въртят и се опитват да се синхронизират в общо движение.

След което, това съединение преминава в сливане: едни части от всеки от нас се включват в други части на всеки така, че ние не просто се плискаме, докосвайки се един с друг и въртящи се заедно като отделни части на механизма, а целият този механизъм се превръща в едно поле, където няма различия.

Абсолютно пълното взаимодействие между всички води до това, че започваме да усещаме себе си не по отделно и дори не като наше общо „ние“, а като едно единно цяло. Преходът към едно единно цяло е цел, която стои пред нас и в нея ние започваме да усещаме висшата сила, на Твореца.

Светът трябва да се стреми към правилното си съединение във всички свои части. Към това ни насърчава днешната глобалност, интегралността на света, кризата и всички спешни проблеми. Това е достатъчно за хора, които нямат точки в сърцето – да се стигне до напълно последователно взаимодействие помежду тях. Това се нарича „ние“.

А „ние“ с  точката в сърцето трябва да се обединим с тези точки. В останалите хора ги няма. В нас ги има и ние сме длъжни да съединим нашите точки в сърцата си така, че да се слеят в едно цяло – не в „ние“, а в сливане в „едно“. Това е нашето следващо ниво.

На нивото на сливане в „един“ – като един човек, с едно сърце – ние започваме да усещаме Висшия свят и Висшата сила, която ръководи и държи цялата Вселена, включвайки нашата вселена и нас самите.

Светът, състоящ се от отделни егоисти е длъжен да се обедини, защото в противен случай няма да оцелее.. Това е условието на природата, което тя поставя пред егоистичните ни желания. Когато хората с точка в сърцето желаят да се издигнат над егоистичните си желания, то тези точки се съединяват в духовен съсъд.

Така че тук, така да се каже има три степени: егоистична (разпръсната), егоистична (свързана, обединена във взаимност, в интегралност) и духовна, когато всички се съединяват в едно цяло.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→