Въпрос: Ако „Няма никой, освен Твореца”, защо в началото трябва да си кажа, че ако сам не си помогна, никой няма да ми помогне?

Отговор: „Никой не може да ми помогне, освен аз самият” – това означава, че всичко се постига само с цената на собствени усилия. Докато човек не положи усилия, няма да направи и крачка напред.

В нашия свят има голямо объркване и понякога ни се струва, че е възможно да спечелим нещо без всякакви усилия: да получим някакъв подарък, наследство, дар от съдбата. Всеки се ражда в този свят със своята съдба и късмет, под своята звезда, в определено семейство и условия. Струва ни се, че в живота има много неща, независещи от нас, и се опитваме да действаме в рамките на възможното.

Но ние не виждаме, че всичко на 100% зависи само от нас: във всеки миг, на всяка крачка, на всеки милиметър от пътя, и ако искам да се повдигна, съм длъжен да положа съответните усилия. Има множество системи, които поддържат човека в този живот: обезщетения при безработица, медицински застраховки, пенсия. Ако заболееш или изпаднеш в затруднение, за теб ще се погрижат и няма да те оставят да пропаднеш. Затова за човека не е видна в ясна, открита форма връзката между вложените усилия и следствията от тях.

Той не вижда цялата система в единство. До такава степен, че намиращи се в разрушена система, която днес все повече разкрива своите пороци, ние не забелязваме, че сами се явяваме причина за тази криза. Има спорове: виновни ли сме ние със своята дейност за проблемите на екологията и измененията в климата. Даже когато се опитваме да направим нещата по-добри, се получава по-лошо. А ако изведнъж има някакво подобрение, то не е ясно каква е неговата причина. Системата е стрита от нас и затова усещаме своето безсилие.

Науката кабала, преди всичко, се стреми да разкрие на човека висшата система. Затова, за да разберем тази система, ни е необходимо да сме противоположни на нея. Съгласно правилото „Невъзможно е да изпълниш заповед, ако предварително не си я нарушил”. Тоест ти си длъжен да видиш противоположността на правилното действие и чрез него да узнаеш и разбереш как е правилно да постъпиш. Така е устроен пътят: учене, работа. Докато човек не се умори от своите опити, той няма да разбере вътрешния смисъл.

Затова децата така обичат да чупят всичко, за да научат, какво има вътре. Природата им вдъхва желание да овладеят света и само по този път е възможно познанието.

Но разделението на колективната душа вече е настъпило и в нас. Нужно ни е да вземем разбитите отломки и да се опитаме да я съединим отново. И когато ги съберем, ще узнаем всички „за” и „против”, тоест ще познаем и добре ще изучим тази система, превръщайки се в нейна неразривна част, и в същото време, в нейни стопани. Тогава няма да имаме никакви проблеми с нейното управление.

Засега обаче ние се намираме на пътя и се учим, оставайки все още в голямо объркване. Като че ли си открил не работеща машина и не знаеш къде е повредата. Затова започваш да проверяваш на едно място, на друго, гледаш инструкциите. Отиваш за съвет при майстор, който вече има голям опит с такива машини и може нещо да ти подскаже. Ето така се и развиваш.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 08.02.2013

[100051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В каква форма висшият влияе на нисшия: той дава на нисшия готова форма или само енергия, сила?

Отговор: Какво предава майката на зародиша? Кръв, неживо стъпало. От това неживо стъпало в зародиша вече се развиват растителното и животинското стъпало. Но от къде се появява тяхната форма? Формата се получава благодарение на това, че зародишът се самоотменя. Според самоотмяната си той е готов да приеме формата на висшия.

Но висшият дава форма вътре в самоотмяната на нисшия – едното зависи от другото. Затова еднозначен отговор няма. Висшият дава на нисшия обикновена, абстрактна светлина – и така винаги се случва в отношенията между всички стъпала. Нисшият приема тази проста светлина, светлината на Безкрайността, тъй като за него висшият  е безкрайността, той не познава нищо по-висше от това. Но когато той приема тази светлина, то в зависимост от самоотмяната си и подобието на висшия, според степента на неговите разбирания и усещания в него започва да се проявява новата форма. И всеки път така той добавя към своето изграждане.

Затова самоотмяната  е началото на всички начала!

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 28.01.2013

[100003]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: На урока казахте, че не ви достигат думи. Означава ли това, че ние не работим така, както трябва, и не черпим от вас духовна информация?

Отговор: Именно така работи това. Когато нисшият моли, той предава неизпълненото си желание, на което аз получавам отговор.

Казано е, че се учим от всички свои ученици: „Научих много от учителите си, от приятелите си, но най-много научих от учениците си“. И това е заради въпросите на ученика, молитвата му, неговия МА“Н. Ученикът предава своето желание на учителя и учителят получава такова желание, за което сам никога не би молил. Така се разкрива цялата система: с новите въпроси на всеки ученик се разкрива още един пласт от системата и още един…

Всеки ученик издига своя молитва и това дава на учителя такива съсъди, които той няма и никога няма да има, ако не е свързан с учениците си. Поради това, до момента, когато ученикът задава въпроса, учителят не знае отговора. Но веднага след като ученикът зададе въпрос и този въпрос попадне в учителя, учителят получава ново постижение. Това означава, че той „се учи от всички свои ученици“.

Всеки ден излизам от урок с ново постижение, защото чувствам вашите желания. Но ученикът трябва да се подготви за урока, а често от вас не се усеща достатъчно желание, нужда. Разбира се, аз и без думи чувствам в учениците необходимостта от духовно разкритие и това ми помага да напредвам. Но е препоръчително все пак да изразяват своите въпроси.

Аз съм свързан със своя учител Рабаш – той е моят Висш. Получавайки въпроси от учениците, аз ги присъединявам към един директен канал, идващ свише. Това е йерархична, дървовидната система, простираща се отгоре надолу. Ако имам желание отдолу, което мога да издигна, го обработвам в себе си, получавам отговор свише, отново го обработвам и давам този отговор на ученика. Но 99% от получената информация остава в мен и само 1% преминава в ученика, съгласно това, доколко съм длъжен да смаля себе си и да сляза до ученика, за да приеме той този отговор и да го разбере.

В някои случаи самият аз пробуждам тази връзка, доколкото има обща готовност. Например, хора, които са положили много усилия, за да дойдат на конгрес и да го подготвят. И тогава, дори и да не задават въпроси, аз мога да пробудя отговор, благодарение на значителните усилия, които влагат, с които вече може да се работи. Но понякога, това е възможно само чрез въпроси.

Никога не ще се примиря със спящите. Но на учителя му е забранено да събужда желание в учениците, защото това, напротив, блокира идващите към него канали. Желанието трябва да се издига отдолу нагоре!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 28.01.2013

[100000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

От писмо на Баал а-Сулам към учениците (№11): Моля те да прилагаш повече усилия в любовта между другарите, изобретявайки способи, позволяващи да се умножава любовта между другарите и да се унищожава във вас стремежът към материални придобивки.

Защото именно това сее ненавист. А между доставящите наслаждение на Твореца не може да има никаква ненавист – обратното, между тях цари милосърдие и безмерна любов. И тези неща са прости… Струва си да се вслушате в моите думи, защото в тях са вашият живот и дълголетие.

Въпрос: Как трябва да поправиш своето отношение към другарите, които предизвикват ненавист в теб?

Отговор: Трябва да обикнеш другарите, които сега ненавиждаш, това е всичко. Трябва да достигнеш такова състояние, когато те ще станат най-скъпи, близки и желани за теб. Но заедно с това, трябва да съхраниш и ненавистта към тях.

Ненавистта ще остане долу и ще ти се наложи постоянно да се грижиш за това, да я поправяш и над нея да строиш любовта. С това се определя духовното напрежение. Разкриваш духовния свят в точката на съприкосновение между ненавистта и любовта, тези две сили!

Не може да има просто любов или просто ненавист. И любовта, и ненавистта се предизвикват от светлината, която така или иначе свети. Но ти намираш себе си и се разкриваш в сливането с Твореца по средата между тези две чувства.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.02.2013

[100006] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как по-ефективно да проверяваме всяко свое действие, за да открием, че неговата причина е била пробуждане свише?

Отговор: Можем да приведем един много добър пример. Изведнъж телефонът звъни и странен глас ти казва: „Чакай ме днес, ще дойда, за да ти поискам сметка“ и затваря телефона. Точно като във филм на ужасите.

И ти изобщо не знаеш кой е звънял и за какво става дума! Започваш с подозрения и страх да гледаш всеки срещнат. Проверяваш и анализираш всичко, което се случва.

Ето така трябва да търсим Твореца във всичко. Трябва ни такава тревога, страх, неувереност, беззащитност, които да накарат човек да бъде чувствителен и да проверява всичко, което му се случва.

Ако за мен целта е много важна, но виждам, че не напредвам, то аз се тревожа за това, което се случва и трябва да разбера какво ми пречи. Каква точно е целта, а може би аз погрешно си я представям? Какви са средствата за достигането ú?

И откривам, че проблемът ми е в това, че трябва да превърна омразата в любов. Трябва да проверя състоянията и намерението си и да отстъпя там, където сега не съм в състояние да се откажа. Трябва да обърна специално внимание на това, което сега пренебрегвам и считам за маловажно и да се опитам да го почувствам. И после се събуждам от загубата на съзнание и изведнъж виждам висшия свят. Сега не го виждам, само защото не искам да го видя.

Всичко зависи само от промяната на принципите, с които човек подхожда към реалността. Точно те определят каква ще бъде неговата реалност.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.02.2013

[99411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако трябва напълно да се отменя, оставайки в една точка, а всичко останало да идва от страната на Твореца, то къде е онзи обем, в който ще усещам своето съществуване, своята духовна реалност?

Отговор: Това се и нарича духовен свят. Мисли само за това, как да пробиеш в него. Твоето съществуване там започва след като ти престанеш да съществуваш. Когато няма повече да си в твоя днешен вид – тогава ще се появиш там.

За теб сега е неразбираемо, но в тази форма на отрицание вече започваш да напредваш към отговора. В теб се появява усещането, че е възможно такова място наистина да съществува и то е реално, но се намира едва след бариерата (махсом), след тази граница, след която моето “Аз” (алеф-нун-йуд) се превръща в “Не” аз (алеф-йуд-нун).

Тази точка “Не-аз” се намира в новото пространство, което я усеща като много плътно и силно поле, напълващо и задължаващо. Но спрямо миналото състояние на моето егоистично “Аз”, тя се нарича “Не-аз”. И това ме изпълва с радост.

В нашия свят радостта се усеща като напълване в желанието да се насладиш. Но в духовния свят радостта се обяснява с това, че “моето сърце се радва от Твореца”. Много съм радостен, че ти идват такива мисли и те принуждават да страдаш от тази неопределеност. А после ще дойде радостта, когато достигнеш целта. Но сега, вече трябва да се радваш на това, че се намираш по пътя към нея, макар и малко по-издигнал се над своя егоизъм.

Колкото по-силно свети висшата светлина и те укрепва групата, толкова повече ще можеш да се радваш, че си се издигнал над себе си.

От урок по “Учение за Десетте Сфирот”, 04.02.2013

[99696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какъв съсъд човек разкрива духовния свят?

Отговор: В отразената светлина – с други думи, в отдаването. Когато се грижи за ближния повече, отколкото за себе си, когато ближния за него е по-важен от самия него.

Въпрос: Какво трябва да отмени човек, за да придобие този духовен съсъд?

Отговор: Мислите за себе си.

Как аз, като съм напълно егоцентричен, ще премина към такова състояние, в което напълно ще превключа на „за благото на другите“? От къде да взема такова желание, да намеря такива сили, как да приложа усилия?

Тук ще ми помогне светлината, възвръщаща към източника. Тъкмо това се нарича ”чудото на изхода от Египет”: Аз извеждам чувството и разума из под властта на своето желание, от грижите за себе си и ги внасям в ближния. Разбира се, не мога да осъществя това сам. Затворникът не може сам да се освободи от тъмницата, не може да се издърпаш сам за косите от блатото. Тъй като желанието и грижата за себе си – това е всичко, което имам.

Но идва светлината, извлича тази грижа от желанието и я влага в някой друг. И тогава започвам да се грижа за него така, както майката се грижи за детето си. И с нея става същото, само че на егоистично ниво: тя сякаш е хипнотизирана от грижата за него, през цялото време е обхваната от него. Ако не знаехме що за грижа е това, бихме си помислили, че се е побъркала.

Това също е работа на светлината, само че тя не изисква от материята да се обърне с молба за любов към младенеца. На нея това и се дава просто отгоре. А ето, на нас – не. Пред човека слагат избора: ”Искаш да си останеш на животинското стъпало?” – моля, остани. ”А ако искаш да се издигнеш на духовното стъпало, тогава сам трябва да задействаш Силата на светлината”.

Постоянно трябва да се усъвършенстваш, да обогатяваш ума си – с една дума, да придобиеш разума на Твореца, за да Го привеждаш в действие. Цялата разлика между двете стъпала е в твоята инициатива. Тъкмо за това е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”.

От урока по ”Статия по завършването на книгата Зоар”, 06.02.2013 

[99703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Когато правиш някому добро, винаги на заден план държиш мисълта, че той ще разбере това и ще го оцени. Кое ще ме превключи към чистото отдаване?

Отговор: Светлината. Тя ще ти даде разбирането за онова, което се явява чисто отдаване – това е, когато не разбират за теб.

А след това ще се разкрие още една противоположност: ще се появиш пред Твореца, но след като построиш екран върху цялата светлина Хохма.

Тъй като нейното желание е ти да се насладиш от Него, а Той – от теб, и вие двамата – един на друг. Творецът не желае да остава скрит от творението, но първо трябва да се създаде двоен екран – получаване, заради отдаване. И тогава ще започнеш пробуждането на желанията, за да ги напълниш със светлина и да ги отдадеш на Него. Казано по друг начин, ще се наслаждаваш с отразена светлина, оставайки, както и по-рано, над егоизма си.

По такъв начин, през целия път, твоят екран постоянно расте. И онова, което е било по-рано, не се отменя. Щом си решил да не получаваш нищо за себе си, решението си остава в сила, а всичко останало е като добавка към това.

Въпрос: Но как да бъда с това желание – за да знае другарят, че му отдавам?

Отговор: Сега искам да нося на приятелите си добро, защото чрез това напредвам. А на следващия етап ще напредна още по-нататък, ако те не разберат за това. Тъй като моето егоистично желание няма да се наслаждава. Така че мога ли да благодетелствам в тяхна полза, без те да разберат кой стои зад това? С тази цел аз изграждам екран. Но всъщност с това, целта ми е собственият ми напредък.

И затова, на следващия етап разбирам кое ще им е от полза, ако разкрия своята роля в качеството на пример за отдаване. Тогава продължавам да действам в посока отдаване, но вече открито. Вътре в себе си не получавам нищо от това, но външно сякаш се наслаждавам от отношението на приятелите ми. Аз играя и им демонстрирам, че действието отдаване ни носи наслаждаване.

Как ще погледнат на това приятелите ми? Тук, както се казва, ”всеки съди съгласно собствените си недостатъци”. От къде мога да знам постоянните пробуждания на човека?

Въпрос: Но все пак нещо се просмуква в егоизма…?

Отговор: Това означава, че при теб на ред са следващите съсъди – желания, които трябва да присъединиш към сегашното стъпало и да продължиш пътя напред. Така че е добре, ако веднага се почувстваш лъжец.

Въпрос: Това означава, че трябва да се радваме на тези егоистични ”изблици”?

Отговор: А иначе как ще напредваме? Ако дори за миг останеш без разкриването на злото, това означава, че и доброто не си разкрил…

От урока по ”Статия по завършване на книгата Зоар”, 05.02.2013

[99619]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво представлява, всъщност, изучаването на науката кабала? Струва ни се, че всичко е лесно: хора, желаещи да се учат, идват тук, където има специалист. Той седи и говори, а който иска да слуша, идва и слуша. В света има много места, където по подобен начин се изучават най-различни неща.

Но пристъпвайки към изучаването на кабала, човек скоро разбира, че учениците трябва да са обединени един с друг. Но какво, такива примери има много в света. Хората се обединяват в рамките на някакъв колектив, било то клас, група и т.н.

Тук им казват: “Вие трябва да се обедините с любов помежду си”.

Това вече ни се струва като мистика. Нещо подобно има в източните учения, да и религията, до голяма степен, проповядва обединението между хората, любов към ближния като към себе си.

Нещо повече, нататък, разговорът отива към същността на това единство. Оказва се, че работата не е само в ученето и придружаващите занятия, важното е именно единството.

Как така? Дошъл съм да изучавам някаква наука. Готов съм да го правя заедно с другите, готов съм дори да се включа към тях, за да способства нашата спойка учението. Но не, казват ми друго: “Ти трябва да се обединиш с тях до такава степен, че да загубиш усещането на собственото си съществуване. Само те ще съществуват за теб”. Ето, това вече не разбирам. И още повече, това се иска от мен за усвояването на материала, който сам по себе си, засега е нещо несъществено.

Така, тук ме очаква “обръщане на 180 градуса”: по-рано за мен бе важен именно материалът, исках да узная нещо ново, да придобия мъдрост, а сега се изяснява, че ми е необходим не материалът, а обединението. За нищо подобно в началото не съм и помислял.

Какво да направя? Как да се съглася с това, че всичко се постига в единство, че няма никога да разберем първоизточника, ако не започнем да се обединяваме на практика, тъй като науката кабала говори само за формата на единство и за нищо друго?

Ето с какъв проблем се сблъскваме. И затова, Рабаш е започвал статиите си именно с това: другарската любов, целта на групата, редът на събранието на другарите и т.н. Без това, просто не можем да напреднем, все пак пренебрегваме това, което не е според желанието ни и според “общественото мнение”.

И все пак, макар че ми е трудно да се проникна от важността на другарската любов, трябва да се убедя в това, че се намирам тук само с една цел – да се обединя с другарите така, че да отменя себе си пред тях, да загубя личния си живот и да съществувам само в тази степен, до която мога да извършвам отдаване за тях, изключително по тяхното желание…

От урок по статия на Рабаш, 24.01.2013

[98792]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че чрез четенето на книгата Зоар, ние сме длъжни да разкрием в нас духовните свойства, за които се говори в нея. Но на мен ми е трудно в същото време да мисля за единството с приятелите.

Отговор: Все още не можем да разпознаем в нас тези духовни свойства, те са скрити много дълбоко вътре в нас.

Например, понякога си ядосан на любим човек – да речем, на жена си, при това толкова много, че започваш да я мразиш. И ако в този момент някой ти каже: „Но ти я обичаш“,  ти се възмущаваш: „Аз я обичам!? Не, аз просто я ненавиждам!“ Любовта е скрита, а ненавистта е открита. Понякога е точно обратното – няколко мили думи  пробуждат в теб любов и ти обичаш и всичко е прекрасно.  Къде е омразата?  Тя като че ли не съществува.

Така вътре в нас се намират всички духовни свойства, за които се разказва в Зоар – Яков, книгата Тора, ХаБаД, ХаГаТ, средната линия. Но всички те са скрити вътре в нас и сега ние не ги разпознаваме.

Основното е намерението. Аз също зададох подобен въпрос на  Рабаш, когато изучавах „Учението за десетте сфирот“,  за такива „технически подробности“, като  „крума де-авира“, „моха де-арвира“, „юг-гимел тикуней дикна“ и др. Мен това никак не ме вълнуваше, не можех да ги свържа в себе си. Тогава  го попитах, дали мога да мисля през  това време за себе си: кой съм, какво съм, за какво и защо? Трябва ли да потиснa вътрешните пояснения, които възникват в мен и да мисля за това, което е написано в книгата? Рабаш каза: „Не“. Ако се грижиш за правилното намерение, за това, как да се приближиш към отдаване, мисли за това.

По-късно ще видиш, че всичко, което мислиш за своите състояния, групата и Твореца, и всичко, което е написано във всяка част на книгата – разказва точно за това. Изведнъж ще почувстваш: „Навярно това е казано за мен! Но как Баал а-Сулам и авторите на Зоар, по това време са знаели, че днес аз ще мисля именно за това, което е написано в текста? Така ще се случи.

От урок по книгата Зоар, 28.01.2013

[98942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→