Усилието, което трябва да се приложи за излизане в духовния свят  –  извън човешките сили ли е? Това е равносилно на вдигaне на товар от един тон. Разбира се, че човек не е способен на това. Но ако той извика на помощ 50 приятели, то всеки ще повдигне по 20 килограма и това вече е реално и напълно възможно.

Ето така е подредена работата на Твореца. Това е направено нарочно, за да се стреми човек не към количество, а към качество: не просто да има голямо привличане към Твореца, а да има устремяване към Него, към Единната сила. Можеш да достигнеш Единната висша сила само ако съединиш няколко единици в едно разбиране. Затова съединяването ни настройва на вярната посока.

Човек напредва благодарение на поръчителството, отговорността един за друг, с това, че измерва грижата си за Твореца според грижата за приятелите си, противоположно на грижата за самия себе си, за своите роднини, за всичко, което се намира вътре в собственото му обкръжение. И тогава той няма да позволи на страничните си мисли да властват над него, а ако се появят, то е само за да направи изяснения и да ги отстрани от себе си.

Всичко е уредено така, че въобще не е възможно сам да направи нещо. И ако човек разкрие това, то от този миг започва неговото движение напред. Главното е, да усетиш собствената си слабост и необходимостта от помощта на околните. Тогава той ще е готов за взаимното поръчителство и ще даде друго определение за Твореца, за божествената сила, възприемайки я като обединение, единство подчинено на мнозинството, съединяващо се заедно.

От подготовка към урока, 20.02.2013 

[100989]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Ние се намираме под въздействието на две противоположни сили, които трябва да достигнат определена мощност на противопоставяне, която ни позволява да се родим в новия свят. Затова човек се сблъсква с множество пречки, идващи от Твореца, усещайки обида и злоба.

Виждам такова отношение в много от моите ученици, че те сякаш чакат това раждане да се случи от само себе си. Сякаш всичко ще се случи по естествен път – ще дойде време и всички ще бъдат допуснати до духовния свят. Но разбира се, че така никога няма да се случи, тъй като човек няма да има необходимите желания – съсъди. Главното е да подготвиш своето желание. А за сметка на какво може да се случи това, ако не преодолеем трудните въпроси и проблеми?

Някои сякаш ми правят услуга, че идват на сутрешния урок и участват в разпространението, очаквайки, че за това им се полага възнаграждение. Те се отнасят към духовната работа като към постъпка, за която по-късно ще последва определена награда, и искат да ми демонстрират колко много са направили и в какво са участвали. Те сякаш не разбират, че тази работа им е необходима, за да изградят своя духовен съсъд, своята душа, а предполагат, че с това правят услуга на мен или на още някого.

Има ученици, които си мислят, че разпространявайки, си ”плащат” уроците, които им преподавам. Те не разбират, че без това разпространение във външния кръг няма да придобият съсъд за душите си, и им се струва, че те се стараят заради мен.

Това е пълно неразбиране, че всичко това човек извършва за самия себе си – че той трябва да плати и на Твореца, за това, че му е дал възможност да влага силите си в правилните действия, т.е. да изгражда съсъд за душата си. Наградата не е онова, което човек си мисли. Нашата награда е в това, че имаме възможност да работим, да прилагаме усилия, а не в това да работим и по-късно да получаваме възнаграждение за това.

Това е такова изкривено отношение, което изисква изяснение.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 19.02.2013

[100939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако главното е  да се разочароваш в своите сили по пътя на духовното, то защо е необходимо допълнително да ни натоварват със всякакви материални проблеми?

Отговор: Творецът не те товари с нищо, и никакви препятствия не слага на пътя ти. Ти сам себе си объркваш. Би могъл от първия миг, започвайки да се учиш, веднага да се вслушаш в съвета, че трябва да поправим отношенията между нас – там да намерим нашата връзка и вътре в нея да разкрием духовния свят.

Никой не ти е пречил просто да приемеш този съвет и да го изпълниш. И тогава постоянно усилващите се прегради нямаше да бъдат пречка за теб – това щеше да е разкриване всеки път на ново желание, на много по-високо стъпало. То нямаше да пречи, а напротив, би ти помагало да се издигнеш и да укрепиш връзката, да разкриеш нейната по-дълбока същност, която се нарича светлина.

Но ти търсиш да разкриеш Твореца не заради отдаването и не чрез отдаване на ближния, а съвсем на друго място, вместо това да го търсиш между другарите си. И кай е виновен, че не забелязваш успеха? Възможно е от момента, в който си дошъл и до днес, да си изграждал различни бариери, отделящи те от духовния свят, вместо да си се приближавал към него. Но дори и по този път накрая достигат до правилния извод, отчайвайки се и разкривайки, че са влезли в глуха улица и че трябва да се върнат назад и да поемат по друг път.

Казано е: ”Творецът е създал човека поправен, но хората са измислили много разчети”. Всъщност това е много проста точка, а ние просто не намираме правилното място на разбиването. Ние искаме да подготвим собственото си сърце за напълване – такъв е стремежът на всеки.

Но не искаме да се съгласим с това, че мястото за напълване е между нас! Между нас има разрез, пропаст, празен, черен вакуум. Но това хич не ме безпокои, аз се вълнувам от това, че вътре в мен няма напълване! Тоест, мисля за съвсем друго място, вместо за мястото, където трябва да се разкрие висшата сила.

Интерпретирам висшата сила по своему: Като примамващо напълване, прекрасно постижение, приятно усещане. Но истинската висша сила е пряката противоположност на това, което си представям. Подобното на нея е в това, че аз отдавам на ближния, напълвам го, издигам се над самия себе си, без да мисля за себе си, отменяйки се, съкращавайки се. Тъкмо обратното, аз се обирам до шушка, лишавайки се от всякакви напълвания, само за да ги предам на ближния. Само над себе си търся как да напълня другите.

Това се нарича духовно напълване, което усещам в другаря си дотолкова, доколкото мога да го осигуря, повече от напълването на собствените си желания. Но ние дори не мислим в това направление. Понякога се докосваме до такова усещане на някои от големите конгреси в пустинята, но след това отново се завръщаме към ежедневието, и всичко завършва с това.

Групата не ме поддържа, не задържа фокуса върху тази точка. А моето его увисва върху мен и през цялото време ме тегли надолу, към пропастта. И какво да се прави?

Всичко това се случва, защото не се поддържаме едни други, вътре в нашето съединение, в общото ято, а не във всеки от нас. Тази сила на нашето съединение е всъщност светлината, от там трябва да я изискваме. В онези пролуки между нас, бариери, стени – там вътре се крие светлината, Творецът.

А да го разкрием е възможно, само ако започнем да се съединяваме един с друг така, че да изчезнат тези пролуки и тогава веднага на тяхно място ще разкриеш Твореца – там, където Той сега се крие.

Цялата причина е в това, че слушаш, но не реализираш съветите на правилното място. Тъй като не можеш да се съгласиш с това, което казва Рабаш: ”Ние сме се събрали тук, за да положим основите на групата, която ще тръгне по стъпките на Баал а-Сулам…“

Трябва веднъж да се вземе решение и след това всеки миг да се изпълнява. Но ако всеки се грижи за себе си, а не за останалите, то нищо няма да се получи. Ако мисля как сам да реализирам това, то това няма да сработи. Всяка една мисъл трябва да преминава само през другите, защото това е затворена аналогова система.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 13.02.2013  

[100388]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам. „Статия по завършване на книгата Зоар“: Как можем да се слеем с Твореца? ”Нима Той не е огън поглъщащ?” И отговорили мъдреците: слей се с Него по свойства. Както той е милосърден, така и ние сме милосърдни.

Ако ние променим някои от свойствата си, обръщайки ги от егоистични на алтруистични, това как ни позволява да разберем, кой е Творецът? А още повече, по какъв начин ни помага да се уподобим на Него? Как да придобием това подобие? Как да се слеем с него? Тъй като да се докоснем до Него е невъзможно. По какъв начин определени вътрешни ”манипулации” ни придават подобие с Онзи, който въобще не може да се види? Как да разберем принципа ”По Твоите действия ще Те познаем”? Как вътрешните промени ме водят към Него? Как да обикна ближния, ако това не е присъщо на моята природа?

Ето защо мен не ме задължават да обичам непосредствено. Но мога да поправя 611 от своите желания, и тогава 612–тото поправяне ще стане придобиване на свойствата хасадим (милосърдие) в пълен обем, а 613–тото ще стане получаване, заради отдаване. Така или иначе не можеш да задължиш някого да обича, но предварителните поправяния ще позволят то да се случи.

Така се постига и подобието с Твореца. Ние произвеждаме и изграждаме в себе си всички необходими действия, но са важни не самите те, а анализът, осъществен във всеки един детайл. Натрупвайки и напрягайки се, тези изяснения се превръщат в духовен съсъд.

По такъв начин, в нашата работа няма бели полета, ние не можем с един скок да се пренесем до крайното поправяне. Всъщност, ние сме вече там, но ни липсват съответните инструменти, съсъди, за да усетим това. И затова трябва да ги събираме пътьом, за да достигнем до това разкриване.

Въпрос: Какво означава ”да се слеем с Твореца”?

Отговор: Във всевъзможните детайли на възприятието аз правя от себе си, построявам в себе си Неговото подобие. Става дума не за външни признаци, а за вътрешната същност. Творецът е духът на отдаване, раждащ, напълващ ме. Това е отношението, което съм способен да създам, отдавайки или получавайки заради отдаването. Това е еманацията, която изливам навън…

От статията по завършване на книгата Зоар, 19.02.2013

[100851]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кои са враговете на човека, ако целият свят е вътре в него?

Отговор: Всички твои желания и мисли – те са твоите врагове.

Обикновено хората около теб, които не те безпокоят и не те засягат – не играят важна роля за теб. Но точно тези, които мислиш, че са ти врагове – това е най-ефективната помощ за твоето напредване. Само трябва да разбереш как да го използваш.

Ако това са твоите приятели от групата, то трябва да ги превърнеш от врагове в любими приятели. Без значение дали той те мрази или ти него. Обикновено при лоши взаимоотношения си виновен ти самият, но си длъжен да ги обърнеш от ненавист в любов.

Това не е лесно. Започни да изграждаш в себе си обратното  отношение на невистта и ще видиш, че всичко се заключва в тази ти работа.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 11.02.2013

[100495]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Върни се, Израел, към своя Творец„: Защо Творецът е наречен лечител на разбитите сърца? Защото най-важното в един човек е „сърцето“ – съсъдът, получаващ цялата святост свише. Но ако този съсъд е разбит, то всичко, с което го пълнят, изтича навън. Ето защо ако сърцето е разбито, тоест се намира под властта на егоистичните желания, в него не може да влезе никаква светлина или тя цялата ще стане нечисти сили. И това се нарича „разбито сърце“.

Докато сърцето не се почувства разбито – Творецът не помага на човек. Защото дотогава няма на кого да помогне. Сърцето се разбива отведнъж, но ние го поправяме на малки парченца и това е голямо облекчение за нашата работа. Тъй като не трябва да прилагаме големи усилия, за да поправим всичко наведнъж: от своето днешно егоистично състояние право до света на Безкрайността.

Вместо това, можем да извършим поправянето на стъпки, на малки порции, сякаш пренасяме по една монета от царската съкровищница от едно място на друго.

И все пак ни е трудно да направим първата крачка, защото това означава преминаване към противоположно намерение: от егоизъм към отдаване. И затова няма да се случи, докато не разберем своите желания, намерения, докато не отделим желанието от намерението, докато не разберем какво можем и какво не, къде сме ние и къде не сме.

Трябва да направим всички тези разяснения, за да определим точно какво се нарича разбиване на сърцето, какво именно трябва да се поправи? За да си изясним това понятие отнема време. Тъй като забравяме за групата, забравяме за другите, за това, че желанието трябва да бъде общо. Всеки започва да мисли за себе си, за това какъв е той отвътре. Но това съвсем не се отнася до разбитото сърце.

Сърцето е разбито, защото не може да се съедини с ближния. Само в това се състои неговото разбиване, но ние изобщо не мислим в тази посока. Опитваме се да си представим неговото лично разбиване. И отнема много време, за да видим това правилно. Но веднага след като това се случи, ни става ясно, че това е много прост и конкретен проблем, който трябва да поправим.

Нужна е много работа, за да разбере съсъдът, че в него не може да има нищо лично, а само общо: че той е само част от вътрешността на общия съсъд и част от вътрешността на светлината. Но веднага щом диагнозата е поставена, вече не е необходимо да каним лекар – веднага ще видим как на същото това място идва поправяне и напълване.

Затова е много важно да достигнем обща мисъл, едно общо усещане, за да може всеки да се почувства в полето на силите на взаимното поръчителство. В противен случай, всички наши търсения водят до неправилното място. Ние търсим в себе си, вместо да търсим между нас и по такъв начин губим всичките си сили напразно.

От подготовката към урока, 13.02.2013

 [100324]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За голямо съжаление, човек често се бърка в определенията, какво е това ”усилие”, и изразходва много енергия за действия, които с нищо не му помагат за напредването му в духовното разкриване, които да доставят удоволствие на Твореца. Той от самото начало се натоварва със всякаква тежка работа, но с това той води борба с вятърни мелници, с измислени, а не с истинските врагове, със силите, които му пречат.

Тъй като да разкрие пречещите му сили съвсем не е просто. Те са много близко до човека, и той не може да ги види, приемайки ги за свои. Те до такава степен се долепят до него, че го карат да си мисли, че това е неразделна част от него самия. Той не е в сила да ги откъсне от себе си, за да разбере, че това са негови врагове, неговите ненавистници. Както е казано: ”Враговете на човека живеят в неговата къща”.

Най-важното е да съзреш и да разгледаш своите ненавистници, преграждащи пътя към Твореца. А когато човек започне да си изяснява това и все повече да се доближава до истината, той вижда, че всичко, каквото има – са враговете му.

На него не му остава нищо от самия него, от съюзниците, на които да може да разчита и да очаква поддръжка по избрания път, използвайки тяхната помощ в чист и правилен вид. Всички най-близки сили му се разкриват като негови противници. Едни негови желания, мисли, свойства сега му се надсмиват, други преднамерено му поставят препятствия, усложнявайки предстоящия му път, но при това изкусно се маскират сякаш му помагат. Трети го отслабват с това, че затормозяват напредъка му, слагайки пръчки в колелата, внасяйки сила, действаща против него и водеща го до спиране. Така те действат срещу човека под различни маски, пречейки му по всякакъв начин, пряко и косвено, с голяма хитрост и с предателско вероломство.

Накрая, човек открива, че не може да се опре на нито едно свое свойство, желание или мисъл. А на чия помощ тогава да разчита, с кого да върви напред? Излиза, че няма с кого! И само ако се обърне с помощта на точката в сърцето към групата, от там да вземе правилните мисли и сили, ще има опора по пътя.

Той се обръща към групата от своята точка в сърцето, тъй като това е единственото чисто нещо в него. Затова той се старае да използва само нея относно приятелите си, разбирайки, че няма какво повече да им предложи, освен тази искра. Той се пази да се обърне към тях с всякакви други мисли и желания, сякаш е болен, и се страхува да не зарази и останалите със своите вируси.

И тогава в отговор той ще получи от обкръжението всичко, което притежават останалите за правилно напредване към целта. Тъй като при своя самоанализ той вече си е изяснил какво трябва да бъде истинското възприятие, включващо единствено правилните свойства, приети от обкръжението. За сметка на това, обкръжението се превръща в ”Свято общество” (”хевра кадиша” – име на погребална компания), помагаща му да погребе всичките си природни, егоистични мисли и желания, и да получава от обкръжението, а всъщност от Твореца, нови свойства.

Разпалвайки с тяхна помощ искрата в сърцето си, той започва да изгражда своя съсъд. Това означава, че той избира силите и желанията на обществото, на всички останали и така достига до първото си поправяне.

Докато човек не подмени всичките си качества със свойствата на обществото, той не ще може да изгради съсъд за своята душа. Това трябва добре да се разбира, защото ние знаем, че желанието за наслаждаване не се унищожава и не се променя. Но човек извършва съкращаване на желанието за наслаждаване, което е притежавал изначално –  неговото природно проявяване и форма. А получавайки желания от обкръжението, той придобива своите първи девет сфирот – свойства за отдаване. Според това, доколко се самоотменя, той получава свише качества, замествайки онези, които са излезли от употреба. Така на мястото на съкратеното желание, той получава нов съсъд.

От урок по писма на Баал а-Сулам, 11.02.2013

[100501]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Баал а-Сулам (№57): В този миг, в който се препълни чашата на положените от теб усилия, идва време за молитва. А до този момент вярвай в казаното от мъдреците, че е невъзможно да получиш духовно разкритие без да положиш усилия.

Когато стигнеш до техния предел, твоята молитва ще е пълна, Творецът ще и отговори със цялата своя щедрост, точно както обещават мъдреците: „Вярвай, че си положил усилия – и си намерил!”. Защото дотогава ти не си способен на такава молитва, която да бъде чута от Твореца.

Целият този свят, всички висши светове, всичките им степени, спускащи се отгоре надолу, цялата наша работа в този свят е предназначена за това, да достигнем искания лост, молитва, зов към светлината, към Твореца, за да извърши Той нашето поправяне. А наше задължение е само да разкрием в себе си потребност за това поправяне, и в нея да няма никаква облага за нас.

Потребността от поправяне включва в себе си няколко компонента. На първо място, е необходимо да се разбере в какво именно се състои неизправността и какъв вид поправяне и е нужно. След това трябва да осъзная, че сам не съм способен да извърша това поправяне и че само Творецът е този, който може да направи това. И Той ще го стори само в случай, че аз действително чувствам, че точно това не ми достига и поискам от Твореца помощ.

Излиза, че този лост включва в себе си множество съставни. Само за сметка на особена работа и нашите упорити старания да я изпълним съгласно съветите на кабалистите, за сметка на такива дълги, тежки и изморителни усилия, ние достигаме това фундаментално разбиране, лежащо в основата на всичко, което се нарича „молитва” – първият зов и първият контакт с Твореца.

Всичко е устроено така, че не ни е необходимо да правим нищо, освен да подготвим себе си за тази молитва. Във всички действа висшата светлина, а ние, творенията, сме способни само да разкриваме в себе си потребност от поправяне. Затова човекът, учението, групата, всичките ни действия, целият свят, всичко съществуващо около нас – тези съставни са необходими, за да изработим правилен зов към Твореца от страна на творението, на който светлината трябва да отговори.

Ясно е, че „кравата иска да храни телето даже повече, отколкото самото теле желае да суче”. Не по-малко, съгласно порядъка на степените, това желание свише не може да започне да действа без предварително желание отдолу. Затова ние сами активизираме висшата светлина и привличаме към себе си това въздействие, и няма на кого да се жалваме. Не бива да твърдиш, че и сега викаш и се молиш. Това е пълно неразбиране, ако предполагаш, че си способен да се молиш преди да се е родила молитвата, изградена в резултат от твоите усилия.

Необходимо е да се разберат множество неща, за да придобиеш желание, способно да пробуди светлината.

Та това не е молитва, прочетена просто по молитвеник, в който е указано къде е необходимо да плачеш, а къде – да се радваш. Необходимо ни е да достигнем до молитвата, излизаща от самите дълбини на сърцето. Точно работата в сърцето се нарича молитва.

Затова нищо няма да помогне, освен положените усилия съгласно съветите на нашите учители. По този път ние изграждаме в себе си правилна потребност за сметка на обкръжаващата светлина. С всяко свое действие ние пробуждаме малки проблясъци, които постепенно изграждат нашето желание и го довеждат до такова състояние, в което то е пригодно за поправяне.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 12.02.2013

[100308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Никой не може да ми каже какво е нужно да правя. Трябва сам да изясня и реша коя цел е фалшива и коя – истинска. Длъжен съм да поема отговорност за своите постъпки. Иначе за какво ми е даден животът?

В живота си се намирам буквално насред блато, в което има само отделни малки туфи, върху които мога да стъпя, за да не се проваля и да премина през него. И това трябва да е мое решение, никой друг не може да мести краката ми и да ги поставя на правилното място.

Ако се проваля, ще потъна в житейското блато за десетки години. И ако се случи така, трябва да разбера, че това означава, че така е било нужно да стане. Но преди това съм длъжен да направя всичко, което зависи от мен и да си изясня нещата на сто процента. А ако и след това все пак съм сгрешил и потънал за десетки години, значи така е трябвало. Сега не ми е известно, защо и за какво, но след това ще стане ясно. Както е казано за прякото и косвено управление на Твореца: „Отзад и отпред Ти ме обгръщаш”.

Въпрос: Как мога да взема самостоятелно решение, ако изцяло се намирам под влиянието на обкръжението – духовното или външното общество?

Отговор: В това точно се състои твоята свободна воля: максимално да се поставиш под влияние на духовното обкръжение, а не да ходиш с вирнат нос, смятайки себе си за по-висш от всички. Иначе няма как да получиш добро влияние.

Това не означава, че можеш да отидеш при другарите и да попиташ какво е нужно да направиш: да пътуваш зад граница, за да работиш, или не? Не бива да се оставя това да решават другите. Решението трябва да бъде резултат от твоите вътрешни изяснения, следствие на усилията, които си положил, за да се смириш пред групата, тоест пред духовното разбиране, стремежа към единство, напредъка към сливане с Твореца над знанието. Именно това е групата за теб – обща сила. И в зависимост от това, доколко се съобразяваш с това понятие, съгласно това  решаваш какво ти е необходимо в живота.

Тогава ще се огледам и няма да намеря своето тяло! То вече е изчезнало някъде в предишния живот, отдавна се е отдръпнало от моя път. Длъжен съм да му обезпеча някакво препитание и това правя. Необходимост се нарича това, че се занимавам с него само заради липса на друг избор, доколкото съм длъжен да се погрижа за него. Аз се заставям да мисля за своето животинско тяло – това се нарича насъщна необходимост. Но с всичките си останали мисли се намирам в групата, в съединението и тогава вземам правилните решения.

Това обединение ме поддържа и не ми позволява да пропадна. Аз съм толкова прилепен към него, че само насила мога да се погрижа за нещо необходимо. Това може да се провери по факта, че бих бил радостен да не се занимавам със своето тяло, а на сто процента да се грижа за групата и Твореца, не оставяйки даже и един процент за себе си.

Когато започна да се грижа за животинското си тяло само по необходимост, изведнъж разбирам, че то не е мое! И тогава грижите за собственото ми тяло и за семейството се превръщат в духовна работа. Чувствал съм ги свои, докато съм получавал някаква егоистична печалба от тях. Но от необходимите занятия не получавам никаква изгода – това е просто дадена ми игра, средство за духовно развитие.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 04.02.2013

[100012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Баал а-Сулам до учениците (№47): Захвърлете всичките си несериозни занятия и мислете само за това, как да съедините сърцата си в едно сърце… Започнете да се свързвате в истинска любов и ще видите как „небето усеща вкуса“.

Въпрос: Какво означава „несериозни занятия“?

Отговор: Несериозни занятия са всички усилия, които не са насочени към постигане на духовната цел. Това включва всяка работа в повече от това, което се изисква, за да се  удовлетворят нуждите на тялото, а всичко останало да се посвети на постигането на целта.

Всяко усилие, макар и малко да се отклонява от този път – вече е лекомислено. Тоест, просто чувстваш, че ще получиш от него печалба, но в действителност, то незабавно те изправя на пътя на естественото развитие (беито), на пътя на страданията.

Струва ми се, че пред мен е духовната цел (!), и ако работя за нея, ще спечеля. Полагам усилия и се възползвам от тази печалба. Ако целта е истинска, това означава, че се намирам на пътя, водещ към Твореца, работя правилно.

Но е възможно тази цел да не лежи по пътя към Твореца (!). А аз не знам правилната посока и ми се струва, че целта е истинска. И ако работя, влагайки усилията си  в нея, то в отговор, вместо да спечеля, получавам страдания, които ме бутат отзад. Това се наричат „несериозни занятия“.

Струва ми се, че едва ли не ми носят полза, и че се стремя към истинската цел. Дори материалната изгода: плът, пари, чест, знания – всичко това след редица междинни точки, в крайна сметка води до отрицание, до страдания.

Тази пресилена цел, празните проблеми, могат да бъдат много сложни и объркващи. Може би едва след 30-40 години най-накрая ще мога да си изясня, че целта е била въображаема. И това не е едно определено занимание, те могат да бъдат много. Това включва всичко, в което влагаш повече от необходимото, съществено за съществуването на тялото.

И с необходимото трябва да се занимаваш само по задължение, защото няма друг изход. А цялото ти внимание, на 100%, трябва да се фокусира в едно направление – към Твореца. И тогава, колкото и да трябва да се трудиш за семейството си – това вече ще е по необходимост, защото всички твои мисли ще бъдат заети с Твореца.

И ти не разбираш, че тази цел е решена. За теб това е под голяма въпросителна. А дори и да се досещаш за това с разума, то чувствата не са съгласни. И тогава се оказваш във вътрешна борба и не знаеш какво да правиш. Минаваш към всякакви отстъпки, прощаваш незначителни слабости, мислейки си: „Е, не е страшно, аз просто малко се разсеях.“ Скалъпените занимания имат различни образи.

Как да си изясним кое занятие е пресилено? Всичко, което не принадлежи към групата, учителя, обучението, разпространението, стремежа към единство с Твореца – всички са въображаеми проблеми! Ако всичките ти усилия са насочени към целта, то и грижите за семейството се включват в средата. И тогава ще разкриеш, че Творецът е създал най-оптималните, точни условия за теб. Е, само ако семейството ти не се противопоставя на пътя ти и не ти позволява да учиш.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 04.02.2013

 [100015]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→