Въпрос: Какво трябва да направим на празника Ханука, за да стане реалност духовният свят?

Отговор: Ние, с цялата си маса, вече се намираме на мястото на пробива, на изхода от Египет (усещаме само нашия свят в егоизма).

И от една страна, чувстваме, как Фараонът/егоизмът ни е хванал за краката и не ни позволява да излезем, а от друга – разбираме, че сме длъжни да излезем навън от нашето его. Тези сили се намират в борба помежду си.

С всеки изминал ден, ние все повече и повече разбираме, че духовният свят и неговото възприемане се намира над егото и това се нарича с вяра над знанието. Но, когато се опитваме да опознаем духовния свят, чувстваме, че все още нямаме достатъчно сили, за да се изтръгнем и да избягаме от Египет.

Затова са ни необходими такива събития, като Деня на единството, който премина успешно във всички групи по света.

А тъй като световната ни група е вече достатъчно голяма и едновременно с това разнообразна (което придава по-голяма мощ на нашето обединяващо се кли), то стигнахме до състояние, когато воюваме през своите „грехове” и искаме да излезем от тях.

Разликата между Фараона и „греховете” е в нивото на борбата: Фараонът, това са страстите на материалния живот: желание за храна, секс, семейство, богатство, слава и т.н., а греховете са борбата между материализма и кабала.

Човек, който е започнал да разбира, че тези неща губят за него своята притегателна сила, независимо, че всички те са в него, че това не е главното в живота, встъпва в противоборство, за да се издигне над този свят, защото не му достига смисъла в живота. Той не знае за какво да живее.

А самата война на Макавеите, е духовна война. Древногръцката философия твърди, че нашият свят е реален, а ние трябва да живеем в него и да го развиваме.

Срещу това стои подходът на кабала, която казва, че трябва да се издигнем над този свят, защото той вече не ни напълва и да постигнем реализацията на замисъла на творението.

Аз бих казал, че ние се намираме на много напреднали, добри нива, въпреки, че винаги искаме да постигнем повече. Но смятам, че всички ние, включително тези, които напредват заедно с нас в групите и самостоятелно по целия света, бързо ще постигнем победа в тази война.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 30.11.2010

[28571]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как оценявате световните групи: по количество, качество, посещаемост на занятията и пр.?

Отговор: Тъй като условията при всички са различни, добирането до центъра на групата често отнема часове, различни са часовите пояси и пр., то не мога да оценявам групата според посещаемостта..

По количеството на членовете – също е проблематично да се оценява, но е важно тя да не намалява макар, че винаги има текучество на участниците – излизане на едни и идване на други.

Най-лесно е да се оценява според качеството – колкото по-малко говорят празни приказки, измислят всякакви обсъждания и си поделят ръководството, а разпространяват – по качеството на разпространения материал, при отчитане на местните особености, аз оценявам групата.

[28561]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа в група - Няма коментари→

Досега, в историята не е имало толкова мощно обкръжение като нашата световна група, което толкова да се стреми към разкриването на духовното, да се подготвя за него и да дава възможност на всеки да се присъедини и да вземе сили от него.

И действително, всички необходими сили са вече там, вътре. Нека всеки се постави на мястото на раби Йоси Бен Кисма, който така е ценил обкръжението си, че не се съгласил да го остави за нищо на света…

Започнете да цените обкръжението – това е единственото място, където аз разкривам духовното, единственото условие, което ми е поставил Твореца. Единственото свободно действие от всички – нищо друго няма да помогне.

Именно тук се крие нашето „зло начало”, „махсома”, само в това е целия проблем и само тук трябва да се хвърлят всички усилия.

А сега, ние се намираме в много критично състояние! Или ще се „замразим” в това състояние, или ще направим свръх усилие и ще пристъпим към втория удар по Фараона.

А вторият удар ще бъде напълно различен по качество. Ние ще започнем да разкриваме Фараона още по-надълбоко – да разкриваме неговите свойства и срещу тях, свойствата на Твореца.

Защото Творецът казва на Моше: „Хайде да отидем при фараона заедно с Мен”, т.е. трябва да ги опознаем двамата заедно – единият срещу другия. Творецът ожесточава сърцето на Фараона, за да можеш като противоположност на него да познаеш Твореца и затова Той казва: „Хайде!” Така трябва да се приема тази покана!

От урока по статия на Рабаш, 02.12.2010

[28483]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Кълнове”, п. 5: „Кълновете са праотците, които влезли в замисъла и проникнали в бъдещия свят, т.е. в Бина, и били скрити там.

И оттам, те излезли в скриване и били скрити в истинските пророци. Родил се Йосеф и те се скрили в него.

Влязъл Йосеф в святата земя и ги укрепил там, както е казано: „родил се Йосеф”, т.е Йесод де-гадлут”.

Цялата наша връзка с духовните светове преминава през парцуфа Нуква на света Ацилут. Именно към нея, разбитите души издигат МАН, молба за поправяне.

Човекът с точка в сърцето се стреми към духовния свят, а духовното е отдаване и единство. Затова, той се стреми към обединяването с другите и такава възможност му се предоставя в групата.

Ако човек изпълнява условието за подема и създаде кли, тогава се съединява с Малхут де-Ацилут. Тя издига общата молба на другарите към Зеир Анпин, а той им дава светлината, връщаща към Източника. Тогава душите, които желаят да станат едно цяло, се издигат по стъпалата на единството.

Отначало – към състоянието зараждане (ибур). Тук, те се обединяват, анулирайки себе си пред другия. Всеки скланя глава пред обкръжението и става „плод в майчината утроба”.

След това, те постигат стъпалото отглеждане (еника), където тяхната сплотеност укрепва – сега вече са способни да работят със своите желания за наслаждение, да се издигнат над тях.

А после, душите преминават към възрастното, голямото състояние (гадлут). Нивото на тяхното сплотяване им позволява да се съединят със Зеир Анпин, и това стъпало се нарича Йесод де-гадлуд или Йосеф.

Оттук, ние можем да разберем описаното в Тора за историята на Йосеф, когото братята му продали в робство. Тези събития се развиват около борбата за нашето обединяване, за да можем да постигнем поръчителството в степен, достатъчна за разкриването на Твореца между нас.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.12.2010

[28446]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос:  Какъв вътрешен смисъл се влага при запалването на ханукалните свещи? Как да обясним това на децата?

Отговор: Ние се стремим към отдаване и любов към ближния, които трябва да станат за нас светлина, напълваща ни с наслаждение.

Ако ние се съединим като един човек с едно сърце, то започваме да усещаме духовния свят, Твореца, вечния живот – това се нарича горящата свещ на Ханука.

Ханука – това не е още краят на поправянето, а само спирка по пътя. Ние достигаме свойството Бина, отдаване заради отдаването, излизаме от своя егоизъм – издигаме се от Малхут в Бина.

Засега аз още не мога от Бина да се спусна обратно и да използвам Малхут, а само да се издигна над знанието – това се нарича Ханука. Затова не трябва да се използва тази светлина – може само да се гледа на нея.

Когато после достигаме празника Пурим, то взимаме тази светлина и я използваме в своето желание, желание да се насладя, за да ”засияе тъмата като светлина”. Тогава всички сили на Бина се спускат в Малхут и тя самата започва да свети – това е вече краят на поправянето.

А Ханука (”хану-ко” – ”спрели сме се тук”) – това е засега спирка, отдих насред пътя. Като поколение, което странства в пустинята и си изяснява как да се издигне над своето его.

От урок по писмо на Рабаш, 01.12.2010

[28334]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Имам ли свободата на избора да задавам въпроси или и това ми е дадено от Висшето Управление?

Отговор: Свободата на избора не е в това, да зададеш този или онзи въпрос. Свобода на избора означава да не седиш вътре в егоизма си, получавайки удари. Защото, потънал в егоизма си, ти не си способен да разбереш каквото и да е, защото в тебе отсъства още един фактор, който съществува отвън.

Отъждествявайки себе си с някой или с нещо, което се намира отвън, ти можеш да видиш себе си отстрани. Това ще те научи да различаваш двете състояния: светлината и тъмнината. И тогава ще можеш  бързо да напредваш.

Но ако не се включиш в група, не се намираш в отдаване към нея, не получаваш въздействие от нея – ти не напредваш. Защото духовното напредване се състои именно в разбиране на процеса на творението. А за това са ти нужни две отправни точки: едната – вътре в теб, а другата – отвън.

И затова ти е дадена група, за да можеш да придобиеш тази втора точка.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28275]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В началото на урока, вие обикновено ни давате обща за всички посока, помагате ни да се фокусираме върху общото намерение. Доколко е важно това?

Отговор: На урок е нужно да  идвате предварително подготвени, с определено желание/намерение – какво желая да получа от урока. Над това трябва предварително да помисля много.

Понякога организирам намерение за всички, без да разчитам на подготовка, показвайки пример. Но по принцип, всеки трябва сам да се подготвя в своето намерение за урока. И именно от намерението му зависи неговия успех в разкриването на Твореца.

Майката дава на малкото дете  онова, което смята, че му е нужно. Но пораствайки, човек избира сам, по свой вкус, ръководейки се от собствения си опит и разбиране.

Не за първи път се докосваме до книгата „Зоар“ и сме изпълнили много упражнения с правилно намерение. В продължение на целия ден, човек е длъжен да се подготвя за урока и да се настройва за учене.

Считам, че трябва да предоставим на хората възможност сами да изграждат намерение, а не да ги призоваваме, като учителката в детската градина : „Хванете се за ръце и след мен”

От това, което човек чувства и разбира, от своето текущо състояние, той трябва сам да се подготвя за урока. Защото урокът е времето за изпълнение на желанията. Тук, на срещата със светлината, човек може да получи това, към което се стреми точката в сърцето му.

Понякога е нужно да се постои в тишина 15 минути преди урока, за да може всеки да извърши вътрешно търсене. Но за това, аз разчитам на вас: между пробуждането и началото на урока имате време да помислите, да се настроите и да изградите своето намерение.

От урока из книгата „Зоар“. Предисловие, 01.12.2010

[28299]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Разбери, че не си паднал, а си се издигнал до следващата степен и си получил ново желание, имено защото си свършил такава добра работа! Сега просто трябва да обединим силите, за да преобърнем тази тъмнина, тази видима бариера (Махсом) в светлина. И тогава ще получиш дори по-силно въодушевление отколкото на конгреса.

Ние получихме там някакво първично впечатление и сега трябва да го реализираме в явна и практическа форма. Сега трябва методично да разбием тази стена, Махсома между нас, който едвам усетихме. Ние трябва да продължим да го удряме на едно място и той ще се срине след няколко удара.

Това се случва изведнъж, „с едно мигване на окото”, както е написано за приближаването на спасението на Твореца. Разкритието се случва изведнъж – усилията продължават да се натрупват, и изведнъж пътят към спасението се отваря пред нас, за да се втурнем с голяма бързина

Ние трябва да направим всичко това сега, но вместо това продължаваме да помним колко хубаво беше на конгреса, за разлика от тук, където съм сега. Но това е действителното време за работа. Ние не работихме по време на конгреса. Това беше резултат на всичко, което сме натрупали в миналото, което съчетава всички усилия, надежди, пари и нерви.

Времето за работа отново дойде. Работата е винаги една и съща. Нашето его, желанието за получаване на наслаждение, непрекъснато се увеличава и се проявява по различни начини. Ти трябва да го разпознаеш, и да разбереш, че това е „помощ срещу нас”, че това ти е изпратено с определена цел, от огромна любов.

Творецът си играе с теб като с малко дете, на което са му дадени малки препятствия, за да се научи да ги преодолява и расте. Така ние напредваме.

Но едно дете има природен инстинкт, който го тласка към развитие и то никога не сяда на едно място, а постоянно се опитва да преодолее нещо, да направи, да разбере, да почувства или да счупи нещо. Междувременно ти трябва сам да работиш върху своето желание.

Представи си съдбата на безразлично и отегчено дете, което е твърде мързеливо да си играе с играчки и то седи в клас като теб, сънено, със затворени очи. Ще се развие ли то, ще порасне ли? Точно това се случва с теб сега.

Но Творецът няма да се отклони от Своята програма. Той трябва да те издигне до Неговото ниво, докато ти станеш равен на Него. Така че, какво се случва с теб, когато седиш със затворени очи? Той трябва да те бие докато се събудиш.

Но, ако искаш да напредваш, вместо да поемеш по пътя на страданието, то има един прост закон: „Този, който избира най-доброто обкръжение всеки път, напредва”.

Oт урока по статията „Тяло и душа“, 23.11.201

[27444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да създадем общо намерение преди урока? Ако можем, тогава как да го направим?

Отговор: Общо намерение се изгражда върху основата на общата за всички цел. Нашата крайна цел е да доставим удоволствие на Твореца. По този начин ще станем подобни на Него.

Затова, ние трябва да Го разкрием – такова е желанието Му, за да се убедим в Неговата доброта и любов. Това не е наша лична потребност – Творецът желае да Го разкрием.

Разкриването се постига в подобието на свойствата. Затова, ние се стараем всички наши действия да бъдат насочени към отдаването. Аз полагам усилия не, за да доставя удоволствие на своя егоизъм, а се стремя да изляза извън себе си и да разкрия Твореца именно, за да доставя удоволствие на Него.

За тази цел са ми нужни даващи свойства/келим и аз прибягвам до помощта на светлината, скрита в кабалистичните източници и особено в книгата „Зоар”. Светлината може да ме промени, да ме преведе през пропастта между свойствата получаване и отдаване.

Но ако мисля за това сам, то аз имам твърде малко сили. Те няма да ми стигнат дори само, за да поддържам посоката към отдаването.

От друга страна, ако действам заедно с другите, споени в едно, с едно желание, когато всеки се отрича от себе си пред всички, тогава нашата обща настройка придобива голяма мощ.

Кабалистите, които вече са преминали през тези етапи ни обещават, че това е начинът, по който ще успеем.

И затова, сега се радвам, че съм между другарите и мога заедно с тях да изградя намерение, отстранявайки се колкото се може повече от себе си, за да мога в крайна сметка да доставя удоволствие на Твореца. Така, ние се уподобяваме по свойства с Него и в тази степен го разкриваме. Нещо повече – постигаме сливане с Него.

Затова, ние трябва да се подготвим предварително и да идваме на урок с готово желание. Размишлявайки за това, човек все повече се „разгорещява” и постига успех.

Казано е: „Заповед без намерение е като тяло без душа”. На теб ти е дадена заповед да изучаваш Тора, т.е. кабалистичната методика, която е предназначена за поправяне на злото начало. Благодарение на нея, ти ще стигнеш до отдаване, ще придобиеш любовта към ближния, а след това и любовта към Твореца. Тора, от думата ор – светлина и от думата ораа – инструкция.

Но ако не си се въоръжил с необходимото намерение, тогава седиш като мъртъв на урока и извършваш механични действия, които са лишени от духа, от светлината на живота. Така че, трябва да решиш – защо ставаш през нощта и с какво се занимаваш.

Дори ако не е по силите на човека да поддържа намерението, нека почувства, че това не му достига. Болката от пустотата в сърцето също е важна.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.12.2010

[28296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Колкото по-силно се обединяваме, толкова повече искри на отдаването можем да включим в свойството получаване. Всъщност, работейки над единството, ние работим над съчетаването на тези свойства.

С желанието за наслаждение, в чист вид, ние не сме способни да работим. Приближавайки се към него виждаме, че то изобщо не е предназначено за работа заради отдаване. Е, какво да правим с него, ако то има противоположна природа?

Излиза, че нямаме възможност да получаваме заради отдаване, което означава, че не можем да доставим никакво удоволствие на Даващия. Между Твореца и творението стои бариера, пресичаща всички опити на творението, устремени към взаимното отдаване.

Единствената ни възможност е съчетаването на свойствата. Как да я реализираме? За тази цел, трябва да издигнем Малхут и да я включим в свойството Бина.

На същия принцип е изградена и нашата работа – човек по отношение на групата е като Малхут по отношение на Бина. Включвайки се в групата, той анулира себе си, подобно на Малхут, който анулира себе си пред Бина.

И не е важно от какви хора е съставена групата, придобили ли са духовното свойство или още не. Отричайки се от себе си, чрез тях човек получава висшата светлина. Получава я не от техните външни качества, а от а вътрешната им същност, в която вече има нещо поправено.

По такъв начин, групата се явява неизчерпаемо средство, чиста Бина. Анулирайки себе си, чрез нея аз мога да получа всичко което искам. Ако съм малък, тогава получавам от групата малко въздействие на обкръжаващата светлина. Ако съм голям, то получавам от групата голяма светлина, която ме поправя.

Със своето отношение към групата определям, какво е тя за мен. Това не зависи от другарите ми – те могат да бъдат начинаещи, току що дошли в кабала.

Скланяйки се пред техните духовни желания, аз прониквам вътре и се включвам към тяхното поправено състояние, дори ако те все още не са започнали да се поправят.

Защото всички ние, вече се намираме в окончателното поправяне, и затова със своето отношение към другарите, аз мога да пробудя за живот всяка от промеждутъчните форми. Всичко зависи от мен, а не от тях. Аз сам решавам на какво ниво да задействам устройството, наречено „група”.

И тогава, любовта към другарите преминава в любов към Твореца. Правилното отношение към тях е правилно отношение към Него. Аз няма да мога да се оттегля встрани от другарите и да връча на Твореца нещо повече от това, което давам на тях.

Групата е средство, помагащо да се „форматирам”, да си придам формата на отдаването. Пропускайки желанията си през групата, аз сякаш ги моделирам и тогава по правилен начин се обръщам към Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.12.2010

[28293]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→